Rammstein & Alice In Chains в София? Somebody check my brain!

06/25/10 08:18
(http://joruel.blogspot.com/)

Rammstein & Alice In Chains в София? Somebody check my brain!

Какъв ден е 25 юни? Ден втори след Sonisphere! Това без съмнение си казват днес мнозина от онези над 45 хил. души, които в сряда присъстваха на едно нереално зрелище в самия център на София. Двата дни на историческия фестивал разделиха настоящето на "преди и след Металика, Слейър, Антракс, Мегадет, Рамщайн, Менъуор и Алис ин чейнс".

Точно толкова ми трябваше и на мен, за да се съвзема след участието си на втория ден, в който лично за мен се случиха две невероятни събития. И двете винаги са били извън обсега и на най-смелите ми "пожелания". Първо, видях Рамщайн за ВТОРИ път... Леле, преди година не съм вярвал, че ще ги видя ИЗОБЩО, а днес вече имам два използвани билета от спектаклите им (не казвам концерти, защото те са много повече спектакли). Второ, никога...ама никога не съм предполагал, че едни от гигантите на сиатълския гръндж ще дойдат у нас! Alice in chains, макар без Лейн, свириха в... София. Човече! Вече нищо не може да ме изненада, честна дума...

Кантрел е виновникът за това групата все още да я има

Ето го и Дювал в целия си блясък

На самия ден, зареден с билети за front of stage (по щастлива случайност на съдбата и благодарение на Илия), успях тихомълком да преоблека деловото облекло с разпрани дънки и шизофренична блуза с лика на Кобейн и надпис "I HATE MYSELF" и в такъв вид да се изнижа от Банката без да привлека недоумяващи погледи от колегите. На стадиона ме очакваше все още рехава публика, достатъчно рядка, че да се промъкна на 7-8 метра от сцената и там да пусна котва като ледоразбивача от обложката на "Rosenrot". Изслушах Stone Sour с апатия - групата никак не е лоша, но признавам си, чух ги за пръв път няколко дни преди концерта и така и не успях да се разходя добре из творчеството им. Справиха се пичовете, а и определено се изкефиха максимално на публиката, която още се мотаеше с бири в ръце. Когато излязоха Alice in Chains, започна обратното броене за мен. Експлозивна група с перфектен сетлист за почитателите на сиатълската сцена - изтръпнах до последните конци на разпраните си дънки... Удивително е, че групата успя да преживее смъртта на магнетичния Лейн с още по-магнетичен глас, но Кантрел е намерил перфектния заместник! Дювал е нечовек, убедих се и наживо. Страхотна енергия, сценично поведение, непрестанен контакт с публиката (може би това е за предпочитане пред маниера на Лейн почти да заспива на сцената). Излишно е да споменавам, че цяла вечер в ума ми се блъскаше припева на "Dam that river", енергията преливаше отвсякъде. Липсваха ми "Acid Bubble" и "Down in a hole", но "Would" и "Check my brain" ме разпалиха изцяло.

Comeeee oooon, what's next? Следващи са Manowar, една от най-обичаните и ненавиждани банди в метъла. Нищо общо с Алис, нито с Рамщайн, но явно така са решили организаторите. Нямам против Manowar, като ученик ги слушах много, дори бях на първия им концерт в Каварна. Въпреки че ги харесвам, не мога да остана сляп за голямата позьорщина, която лъха на талази от тях. Накъде с тия кожени дрешки, бре, аркадашлар? 80-те отдавна минаха! На всичкото отгоре докато ги чакахме, на екраните пуснаха клип на Мейдън и потръпнах при жалкия вид на Брус Дикинсън и компания. Тия групи или не се усещат, или няма кой да им каже. Както и да е, можем да пренебрегнем ретро-визията на американските "метъл крале" с оглед на факта, че наистина дават всичко от себе си и разпалват публиката по неповторим начин. Пък и кой може да се похвали с глас като на Ерик Адамс? Човекът е нечовек! Макар облечен като костенурка-нинджа! Вярно, Джоуи спретна една реч на български с такъв "мъжкарски" тон, сякаш обявява началото на Второто българско царство, пък и направиха хубав реверанс към техен починал фен. Тъй че респект за "кралете" и не ги плюйте толкова - имат внушителна публика, сплотена от рефрена "brothers of metal".

Металните братя

Дойде ред за основното меню. Приготвяха го близо час зад черни завеси. Час, в който публиката подивя от нетърпение и вълнение. в 21:15 ч. тевтонският трибагреник падна, за да открие шоуто на истинските подпалвачи на Райхстага, героите от Ориент 33, новите идоли на Азис, но и на цяло поколение младежи из цял свят, скандалните германски машини Рамщайн. Този момент чакахме толкова време! Най-после! Рамщайн в България! Feuer Frei!

Огньове и взривове на килограм

Като човек, който вече е присъствал на техен концерт, мога да направя някакво сравнение. Шоуто беше с няколко ноти по-семпло от спектакъла в Белград, но това е обяснимо - в сръбската столица немците имаха самостоятелна изява, а тук бяха част от фестивал. Липсваше театралното им излизане на сцената, взривяващите се кукли, провесени от сцената, липсваха "Liebe ist fur alle da", "Asche zu Asche", но най-болезнено липсваше "Engel". И все пак спектакълът беше най-добрият, който някога се е случвал в България. И не само това - нашата мила родина допринесе за обогатяването на музикалния вкус на шестимата, а и научиха и няколко нецензурни думи на български. Аз лично се изкефих много! Значи си заслужаваше, нали?