Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Днес бях на промоцията на книгата „Черни маслини и двама мъже“ на Силвия Томова. Със Силвия сме стари приятели, макар че напоследък се виждаме кажи-речи само на премиерите на книгите ѝ (моя е вината). Промоцията се проведе в новия „Хеликон“ в хотел България и въпреки че е мъничка (за амбициите на „Хеликон“), книжарничката има атмосфера плюс симпатичен бар, на който обаче е касата и не сервират кафета ;-)

Премиерата премина много приятно и стегнато, за почерпка на публиката имаше бяло винце, фъстъчки и маслинки (черни, разбира се).

Книгата е с разкази. Това е третата книга на Силвия. Когато излезе първата още нямах блог, а за втората вече разказвах. Прочетох няколко разказа в книжарницата и на път за вкъщи и впечатленията ми са следните: Силвия е станала по-добра и стилът и е по-зрял. Продължава типичното наблюдение на света от позицията на голямото увеличение, като поредица от макрофотографии или като късометражни филми, направени с микроскоп. Силвия изследва усещанията и импулсите в тялото, в ума и в сърцето във всякакви ситуации - всекидневни, извънредни и напълно фантастични. Основното усещане, което я вълнува е осезанието (усещането за допир), но това е нещо познато още от първата ѝ книга – „Кожа“. Харесва ми noir акцента (мрачният акцент), който се е появил в стила ѝ и как леко подигравателно ни набутва под носа смъртта, просто като едно от нещата в живота. Имам любим разказ до момента - „Бумеранг“. Тази вечер, мисля, ще я дочета.

Екземплярите в книжарницата не стигнаха за всички.

Силвия в онлайн библиотека „Словото“

Моят приятел, фотографът Бен Хайне, започна преди няколко месеца поредица от снимки, които озаглави Pencil vs Camera.
Наслагва рисувано със заснето. Смятам, че идеята му е много оригинална, а във Flickr се радва на голям интерес.
Представям ви най-новата снимка от поредицата.

Вчера приказвах за киберченгето Явор Колев, който разгроми бандата от Читанка.инфо, без да знам какво всъщност представлява той. Днес попаднах на изумителни разкрития, които не мога да не споделя с всички, интересуващи се суперкибермена. За съжаление изследването спира до началото на епохата на битките на суперЯвор с бандитите, които пишат блогове. Ако някой знае подробности от по-нататъшното му развитие, моля да сподели.

КиберЯвор

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

КиберЯвор е един от неуспешните опити на Кибертрон да създаде андроид с изкуствен интелект, който да замени до болка омръзналите извращения на природата от подвид Homo Polizei.

Съдържание показ

1 Проектът КиберПолицай 2 Първите резултати 3 Пробивът и раждането на КиберЯвор 4 Кибертрон се отказва от проекта 5 2006 година: завръщането на агент КиберЯвор 6 Акциите на агент КиберЯвор 7 Ахилесовата пета на КиберЯвор 8 Новият враг

Проектът КиберПолицай

В далечната 1891 година правителството на Абсурдистан финансира проучване, фокусирано върху ефективността на МВР в ерата на информационните технологии. Събирането на информация и анализът й отнемат близо 100 години, главно поради изключително динамичните процеси, протичащи в тази обществена ниша. Докладът от проучванията е засекретен, но Кибертрон успява да внедри своят андроид-шпионин Филчев в комисията по досиетата в архива на МВР. Информацията, до която достига агентът предизвиква спешна среща на борда на директорите, в която Ахмед Мерчев заявява, че тенденциите са обезпокоителни и ако не се вземат спешни мерки е твърде възможно нещата да излязат извън контрол. На карта са заложени copyrights на песните, изпълнявани от андроиди на корпорацията от ранга на Слави Трифонов и Лили Иванова . Развлекателната дивизия на корпорацията носи близо $2 трилиона приходи всяка година, които са сериозно застрашени от набиращите мощ интернет-пирати.

В същото време, правителството на Абсурдистан отчаяно се нуждае от кадри в новосформиращото се звено за борба с интернет-престъпниците. За жалост повечето кандидати се оказват безкрупулни интернет пирати, които вършат престъпления под прикритието на полицейската значка.

Ахмед Мерчев лично оглавява новото R&D звено на компанията, чиято задача е да изобрети ефективен, неподатлив на корупция КиберПолицай.

Първите резултати

Първите години на проекта преминават в много трудности и неуспехи. Началните прототипи с изкуствен интелект, вдъхновен от реалните личности Сержант Петров и Лейтенант Ваньо Тубата, излизат извън контрол по време на тестовете. По време на тренировъчна практика на магистрала Тракия, където прототипите трябва да следят за обикновени нискотехнологични нарушители, движещи се с превишена скорост, контактът с андроидите изненадващо е загубен. В последствие в медиите излизат мъгляви вести за магистрални бандити и мними катаджии. Единия от прототипите е бил забелязан последно преди 4 години във 5-етажна вила, разположена на китното океанско крайбрежие в ЮАР. Учените от Кибертрон обаче не са обезкуражени и работят всеотдайно за постигане на каузата

Пробивът и раждането на КиберЯвор

Успехът на екипът идва през 1997, по време на гигантско слънчево изригване. Според преданието, силната йонизираща радиация успява да пробие йоносферата и довежда до мутации изкуствения интелект, разположен на EEPROM чиповете на новия прототип. В същият момент системата с графитените прътове за забавянето на неутроните в малкия ядрен реактор в лабораторията отказват, което води до неконтролируема верижна ядрена реакция. Реакторът избухва, убивайки всички учени без лидера Ахмед, който през това време се намира в джамията до Халите. Лабораторията е разрушена. Вали кален, радиоактивен дъжд. Блестят светкавици. В този момент ръката на недовършеният прототип злокобно се повдига. Това са първите мигове на Агент КиберЯвор.

Събуждайки се, андроидът се опитва да анализира със своите фасетъчни фотосензори обстановката наоколо. За съжаление те се оказват повредени от експлозията. Половината Младост 1 е разрушен. Черен дим се издига над останките от панелките. КиберЯвор активира своята 802.11 подсистема. Това е моментът в който агентът започва да вижда първите си ТиСиПи пакети - според древното предание това са били комуникациите на Волен Сидеров със сайт за детска порнография. Оттогава насам порносайтовете са фикс-идея на КиберЯвор. От този момент нататък близо 8 години от КиберЯвор няма никаква вест и кост. Злите езици твърдят, че андроидът строи в тайно мазе в Студентски Град огромен уиндолс клъстър , способен в реално време да анализира целия световен трафик.

Кибертрон се отказва от проекта

След инцидента, който е един от най-сериозните в историята на компанията, проектът бива изоставен. Кибертрон променя тактиката и регистрира НПО-та с идеална цел, които да образоват населението колко фатална е употребата на емпетройки и торънт тракъри. Такива НПО-та са МузикАутор, ПРОФОН, RIAA и MPAA. Следва да се отбележи, че благодарение на тяхната активна благотворна намеса в обществените дейности, средната продължителност на живота в световен мащаб е нараснал с 2 години и 6 месеца.

2006 година: завръщането на агент КиберЯвор

Изненадващо, през 2006 година КиберЯвор излиза от тайното сървърно помещение, очевидно постигнал целта си. Злите езици твърдят, че чрез дълги подземни галерии, той е успял да се добере до цялата подземна инфраструктура на софийския MAN, прихващайки целия интернет трафик. Организацията НСБОП веднага го вербува за агент и го избира за шеф на кибер-отдела. Под ведомостта за заплатите той се подписва скромно - Явор Колев. КиберЯвор и Явор Колев са двете харизматични лица на един и същ обект, нещо като Superman и Clark Kent, но много по-ефективни в борбата със злото, и без цялото безмислено хвърчене наоколо.

Акциите на агент КиберЯвор

За съжаление поради секретния характер на неговите мисии, НСБОП не разпространява много информация за неговите постижения. Според Кибертрон (за които се говори че все още имат root достъп до андроида) най-големите му постижения са:

• Разбиването на 59 мрежи за порнография с участието на сърни, елени и таралежи
• Безследното изчезване на близо 170.000 потребители на торънт тракери (предполага се че са в клетки в мазето на агента)
• Разбиването на 11 терористични групи, използващи поради невнимание IRC и други cleartext протоколи за комуникация
• Арестуването на uber-тартора на европейските интернет-пирати, познат като PayforPorn. В жилището му са открити близо 200 ДВД-та с клипове на Лили Иванова
• Neighbourhood watch програма сред децата в детската градина - логото на кампанията тук: (http://jpgshare.com/?ff01b8f3b79310667d3a38ecb7d4c97b)

Ахилесовата пета на КиберЯвор

Твърди се, че агентът се страхува единствено от потребители на Кремиковци Линукс . Последните изпитват силна ненавист към него, откакто той опожарява 10 от mirror-ите с binary пакети за операционната система, обърквайки ги със сървъри за геронтофилска порнография. Няколко потребители са се опитвали да организират атентати срещу андроида, засега неуспешни. Злите езици твърдят, че има връзка между корпорацията Майкрософт и КиберЯвор, но това не е доказано.

Новият враг

Из протоколите на Кибертрон:

След разбиването на порно-мафията в Абсурдистан и обявяването на порното за нелегално и криминално, агент КиберЯвор загуби смисълът на своето съществуване. Алгоритъмът, заложен от Кибертрон се състоеше в един прост безкраен цикъл от функции за борба с порнографията. Assertion exception-и не бяха предвидени, не се обработваха коректно, и според алгоритъмът, след изчезването на порното, първопричината, изпълнението трябваше да продължи с функцията за саморазрушение.

За късмет, оказва се че при експлозията в Младост-1, една от банките с памет, която съхранява кода за саморазрушение излиза от строя. Това предизвиква странни обърквания в изпълнението на програмата, като тя се завръща в безкрайният цикъл. След точно 1.521.432 итерации, андроидът, слухтящ трафикът през софийският MAN попада на свободен блог!!!

Това определя по-нататъшният развой на нещата. Киберявор анализира снимки на свободни еколози, стигайки до извода, че напомнят изключително много на група извратени содомистки порнографски клипчета, намерени на сървър, опожарен лично от него.

Оттук нататък, новият най-голям враг на агента са свободните блогове. Първите вече паднаха жертва. Очаква се до 2-3 години, последните или да изчезнат, или да бъдат обявени в нелегалност.

Какво точно прави агентът в момента не е известно, тъй като връзката с неговата GPS система беше прекъсната преди няколко дни. Доколкото е известно, последно се намираше в хотелска стая в Ню Йорк, подмамвайки свободните блогъри на чат в idg.bg. По-умните от тях обаче се усетиха, че агентът всъщност събира база данни с техните IP адреси и благоразумно не се включиха или използваха проксита и tor. Тези, които не се досетиха и се подадоха на клопката, в момента са в неизвестност...

This is a test post from , a fancy photo sharing thing.

Ето ги и резултатите от анкетата, в която гласуваха 116 читатели на блога:

• Повече от половината ни посетители нямат деца, но пък биха искали да имат един ден;
• Една трета от посетителите ни имат деца (11% са с едно дете, 16% – с две, 4% с три или повече);
• 7% очакват дете скоро, като авторите на блога са част от този процент;
• 3% нямат никакво намерение да създават потомство;
• 4% пък може и да имат деца, но пък може и да нямат… чудим се колко ли от тях са жени

Подобни публикации

• 01.12.2008 — Кой сега до теб заспива? (9)
• 28.10.2009 — Броеници (20)
• 30.06.2009 — Резултати от анкетата "Тъпо ли е да нямате избор?" (8)
• 18.05.2006 — Тест за съобразителност (0)
• 11.05.2006 — Вие питате, Петър Събев отговаря (25)
• 11.07.2010 — Благодаря ти! (25)
• 29.06.2010 — Like a Wavin’ Flag / Като развят флаг (6)
• 02.06.2010 — Коя планета бихте искали да разгледате отблизо? (0)
• 02.04.2009 — 10 факта за розовия цвят, които може би не знаете… (1)
• 24.03.2009 — Татко си има нов блог. (2)

Share and Enjoy:

Ето ги и резултатите от анкетата, в която гласуваха 116 читатели на блога:

• Повече от половината ни посетители нямат деца, но пък биха искали да имат един ден;
• Една трета от посетителите ни имат деца (11% са с едно дете, 16% – с две, 4% с три или повече);
• 7% очакват дете скоро, като авторите на блога са част от този процент;
• 3% нямат никакво намерение да създават потомство;
• 4% пък може и да имат деца, но пък може и да нямат… чудим се колко ли от тях са жени

Подобни публикации

• 01.12.2008 — Кой сега до теб заспива? (9)
• 28.10.2009 — Броеници (19)
• 30.06.2009 — Резултати от анкетата "Тъпо ли е да нямате избор?" (8)
• 18.05.2006 — Тест за съобразителност (0)
• 11.05.2006 — Вие питате, Петър Събев отговаря (25)
• 02.06.2010 — Коя планета бихте искали да разгледате отблизо? (0)
• 02.04.2009 — 10 факта за розовия цвят, които може би не знаете… (1)
• 24.03.2009 — Татко си има нов блог. (2)
• 17.03.2009 — SMS / MMS / E-mail (4)

Share and Enjoy:

Паметникът на Сталин бе свален от пиедестала на централния площад в родния му грузински град Гори. На мястото му ще бъде изграден мемориал в памет на загиналите грузинци през август 2008 г., когато руски войски бомбардираха и обстрелваха Гори, съобщи Дарик радио. Министърът на културата, спорта и опазването на паметниците на Грузия Николаз Руруа, който [...]

за да не се налага да емигрираме, за да сме щастливи.

Виктор е човекът, който преди събираше книги на файлове, беше организирал много хора да сканират и OCR-ват, че да има слепите какво да четат. правеше го преди. имаше "безмонитор.ком" - виртуална библиотека и много хора му бяха благодарни. после първо го наградиха, а после го заплашиха, Виктор и той спря ...

Карта: Joshua Landis

Какъв ефект ще има преминаването на Турция от израелски съюзник към противник, върху Сирия и регионалното съотношение на силите?

Как и кога това изменение на отношенията между Турция и Израел ще се отрази на съотношението на силите в Близкия изток не е ясно. Но повечето анализатори са съгласни, че ще има сериозни последствия във времето. Джордж Фридман от „Стратфор“ твърди , че няма по-голяма вероятност за „значителна военна заплаха за Израел“ днес, отколкото преди фиаското с флотилията. Световното осъждане е само един нюанс, но това не променя основния баланс на силите, който е много благоприятен за Израел. Той продължава:

…регионалните врагове на Израел са толкова дълбоко разделени помежду си и са с така различни отношения с Израел, че няма една ефективна коалиция срещу Израел – и е малко вероятно да възникне в близко бъдеще. Като се има предвид това, вероятността за промяна в поведението на силите в региона е малко вероятна. На всяко ниво, арабските съседи на Израел не са в състояние да образуват дори частично коалиция срещу Израел.

Патрик Сийл, напротив, смята, че появата на съюз между Турция, Иран и Сирия може да промени баланса на силите в региона. Той не посочва как това може да се трансформира във военна заплаха.  Той пише , че:

Израел сега е изправен пред  комбинация от врагове, състояща се от Турция и Иран, две регионални величия, както и Сирия, Хизбулах, и Хамас. Рядко има стратегическа среда около Израел, която е била толкова неблагоприятна – до голяма степен резултат на собствената си агресивна политика….

Турция затвърди позицията си на регионална сила чрез развитие на широка мрежа от отношения на Балканите, Близкия Изток, Кавказ и Централна Азия. Сред арабските страни отношенията й със Сирия са станали особено близки. От друга страна, Турция е решила да преразгледа всички свои военни и икономически споразумения с Израел, както и за намаляване на отношенията си до минимум…

Някои полезни връзки по темата:

• Exploiting the Mideast power vacuum
• Suppose Turkey Transfers U.S. Technology and Tactics to Iran and Syria
• The Gaza Flotilla Incident: Impact on Three Key Arab Actors
• BYE BYE ISRAEL, WELCOME SYRIA!
• The Return of the Ottomans

За трета поредна година Българска социалистическа младеж застава зад Софийския прайд. Подкрепата ни е не само формална - за правото да се "протестира", а свързана с убеждението ни, че всички човешки същества са равни пред закона и обществото и като такива имат същите права, включително да създават семейства, признати от държавата и обществото.

Това и моето лично убеждение. И като човек, който е изпитал тежестта на това да защитава ценностите и убежденията си искам да поздравя Радан Кънев за смелата му позиция и доблестта да я защитава в една "консервативна" и донякъде "враждебна" среда в собствената си партия.

Иначе моята позиция е ясна от няколко години, можете да разлистите този блог и да научите повече по темата. Пробвайте с етикета "ЛГБТ".

Сега отивам да се готвя за участието си в К2 тази вечер след 18.30 където ще коментирам един още по-човешки проблем - затварянето на онлайн библиотеката "Читанка" и правото на свободен достъп до култура от всички човешки същества.

За трета поредна година Българска социалистическа младеж застава зад Софийския прайд. Подкрепата ни е не само формална - за правото да се "протестира", а свързана с убеждението ни, че всички човешки същества са равни пред закона и обществото и като такива имат същите права, включително да създават семейства, признати от държавата и обществото.

Това и моето лично убеждение. И като човек, който е изпитал тежестта на това да защитава ценностите и убежденията си искам да поздравя Радан Кънев за смелата му позиция и доблестта да я защитава в една "консервативна" и донякъде "враждебна" среда в собствената си партия.

Иначе моята позиция е ясна от няколко години, можете да разлистите този блог и да научите повече по темата. Пробвайте с етикета "ЛГБТ".

Сега отивам да се готвя за участието си в К2 тази вечер след 18.30 където ще коментирам един още по-човешки проблем - затварянето на онлайн библиотеката "Читанка" и правото на свободен достъп до култура от всички човешки същества.

Брех, веднъж да съм в отпуск и далеч от мрежа и гдбоп да се събудят този път атакувайки страшната престъпна група стояща за chitanka.gdbop.com.

Браво пичове, страшни сте. Само дето ефектът ще е като преди четири години когато гонихте народната библиотека. Както тях ги бутнахте в панделата, така и читанката ще затворите. Издателите, аре у лево стига сте ревали. Всеизвестни са практиките ви да плащате минимум за преводи, минимум за оформление и печат и не ми се слагайте в една редица с авторите и преводачите. Вие сте излишна измет, на която времето и свършва.

Вчера ме поканиха в сутрешния блок на Нова телевизия при Витомир Саръиванов да взема отношения по случая с електронната библиотека „Читанка”. Може би сбъркаха, защото аз не съм пряко въвлечен в този конфликт и не съм страна по него. Аз не твърдя нищо. Аз съм само един обикновен гражданин, който беше принуден от обстоятелствата да си зададе следните въпроси:

За какви загуби се претендира? Не може да има абстрактна увреда и да се търси възмездие за нея.

Какъв процент от заглавията, предоставени от „Читанка” в електронен вид, в момента са на пазара и се предлагат от претендиращите че са ощетени?

Какъв процент от заглавията, предоставени от „Читанка” са с авторски права надлежно притежавани от претендиращите, че са ощетени?

Претендиращите ще направят ли постъпления да се закрият и други библиотеки, например библиотеките към читалищата?

Има ли в ГДБОП данни за това колко пари месечно е печелила „Читанка” от престъпната си дейност?

Кога ГДБОП ще провери и издателствата за авторски права, тиражи и отношения с авторите?

Тъй като не е по силите на държавата да се справи наведнъж с цялата престъпност във всичките й форми, подредила ли си е приоритетите? Наясно ли е откъде да започне? От наркодилърите, от измамниците, от фалшификаторите, от трафикантите на хора или от библиотеките?

Със затварянето на библиотеките не се ли увреждат правата на авторите, които доброволно са си качили текстовете там и се радват, че могат да ги четат повече хора?

Ето, тези въпроси си задавам, за да мога да си изясня случая и да не се излагам, когато ме канят да го обсъждам по телевизиите. Но независимо от техния отговор, едно е ясно: случаят предизвика много голям обществен отзвук. Това е така, защото обществото чувства, че справедливостта е нарушена. Очевидно тук не става дума за борба за правда и за защита на творци. Хората се дразнят, защото цялата акция натрапчиво им прилича на опит да се използва ГДБОП за прокарване на корпоративни интереси, а държавата изглежда така, сякаш е замесена в заговор против интелигентността и за превръщането на българите в нация от общи работници и обслужващ персонал. Такъв бил законът. Ами, променете го. Законите са за хората, а не са хората за законите. И държавата вместо да преследва разпространението на книжнина, да го дотира.

за в. “Труд”

Вече стана ясно, че отборът на КНДР го чака лагер у дома, заедно с всички все още живи роднини.

Слабо известен факт е, че ако българският национален отбор по футбол изгуби мач със 7:0, това е състав в наказателния кодекс за 3 до 10 години затвор. Става въпрос за “Вредителство”.

Чл. 107. Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения разстройва или подравя промишлеността, транспорта, селското стопанство, паричната и кредитната система, други стопански отрасли или отделни стопански предприятия, като използува държавни учреждения, стопански предприятия или обществени организации, като възпрепятствува тяхната дейност, или като не изпълнява възложените му важни стопански задачи, се наказва за вредителство с лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Вредителството е измислено от руснаците 30-те години и след окупацията е пренесено в нашия НК, както и в този на КНДР, където стои и до ден днешен. Тази норма е използвана в голяма част от присъдите, с които са напълнили ГУЛАГ.

Автогол, нарушение за дузпа – всичко това е вредителство.

Така изглежда морския бряг в първите дни на лятото.

“Централата „Белене“ не е замразена и вие ако сте искали да я строите, тя щеше да бъде на много по-висок етап, особено когато в бюджета на Руската федерация е имало 3 млрд. евро заделени за този проект, чакали да ги вземете вие. Не сте ги взели, а сте взели кредит, който сега по 10 млн. [...]

Няма лъжа, няма измама. Това наистина е сайта на Петербургската организация на Комунистическата партия на руската федерация. Червените братушки приели декларация, с която искат преиграване на мача Португалия - КНДР - 7:0 и обединяване на отборите на Русия и Северна Корея за реванш.

Според комунистите от Санкт Петербург (който те си наричат Ленинград) американците са заменили севернокорейците с техни двойници от Юга.

Картинката си е от техния сайт. Не се наемам да превеждам. Който е учил руски, нека се наслади на пълния текст. От мен само два кратки откъса в оригинал:

“Но все-же самым подлым ударом по бесстрашной республике была произведенная ночью замена части игроков футбольной команды КНДР на их близнецов из мрачной Южной Кореи, которую оторвали от Севера  американские захватчики в 1953-м году.

…

Необходимо объединить силы национальных сборных КНДР и Российской Федерации, чтобы взять вскоре футбольный реванш. Собранная в единый кулак, российско-кимченировская команда будет щелкать, как орехи, бумажных тигров западного футбола.”

Сподели във Facebook

Ако сте от Варна или гостувате в града на 29-ти юни, чувствайте се поканени на среща с автора на книгата „Президент на РъБъ“ в кафе – сладкарница „Кристал“ на входа на Морската градина от 19 часа. Както и при представянето на книгата в София на 2 юни, идеята е проста: без специални покани и речи. [...]

Кантрел е виновникът за това групата все още да я има

Ето го и Дювал в целия си блясък

На самия ден, зареден с билети за front of stage (по щастлива случайност на съдбата и благодарение на Илия), успях тихомълком да преоблека деловото облекло с разпрани дънки и шизофренична блуза с лика на Кобейн и надпис "I HATE MYSELF" и в такъв вид да се изнижа от Банката без да привлека недоумяващи погледи от колегите. На стадиона ме очакваше все още рехава публика, достатъчно рядка, че да се промъкна на 7-8 метра от сцената и там да пусна котва като ледоразбивача от обложката на "Rosenrot". Изслушах Stone Sour с апатия - групата никак не е лоша, но признавам си, чух ги за пръв път няколко дни преди концерта и така и не успях да се разходя добре из творчеството им. Справиха се пичовете, а и определено се изкефиха максимално на публиката, която още се мотаеше с бири в ръце. Когато излязоха Alice in Chains, започна обратното броене за мен. Експлозивна група с перфектен сетлист за почитателите на сиатълската сцена - изтръпнах до последните конци на разпраните си дънки... Удивително е, че групата успя да преживее смъртта на магнетичния Лейн с още по-магнетичен глас, но Кантрел е намерил перфектния заместник! Дювал е нечовек, убедих се и наживо. Страхотна енергия, сценично поведение, непрестанен контакт с публиката (може би това е за предпочитане пред маниера на Лейн почти да заспива на сцената). Излишно е да споменавам, че цяла вечер в ума ми се блъскаше припева на "Dam that river", енергията преливаше отвсякъде. Липсваха ми "Acid Bubble" и "Down in a hole", но "Would" и "Check my brain" ме разпалиха изцяло.

Comeeee oooon, what's next? Следващи са Manowar, една от най-обичаните и ненавиждани банди в метъла. Нищо общо с Алис, нито с Рамщайн, но явно така са решили организаторите. Нямам против Manowar, като ученик ги слушах много, дори бях на първия им концерт в Каварна. Въпреки че ги харесвам, не мога да остана сляп за голямата позьорщина, която лъха на талази от тях. Накъде с тия кожени дрешки, бре, аркадашлар? 80-те отдавна минаха! На всичкото отгоре докато ги чакахме, на екраните пуснаха клип на Мейдън и потръпнах при жалкия вид на Брус Дикинсън и компания. Тия групи или не се усещат, или няма кой да им каже. Както и да е, можем да пренебрегнем ретро-визията на американските "метъл крале" с оглед на факта, че наистина дават всичко от себе си и разпалват публиката по неповторим начин. Пък и кой може да се похвали с глас като на Ерик Адамс? Човекът е нечовек! Макар облечен като костенурка-нинджа! Вярно, Джоуи спретна една реч на български с такъв "мъжкарски" тон, сякаш обявява началото на Второто българско царство, пък и направиха хубав реверанс към техен починал фен. Тъй че респект за "кралете" и не ги плюйте толкова - имат внушителна публика, сплотена от рефрена "brothers of metal".

Металните братя

Огньове и взривове на килограм

Без коментар

Продукти за 4 порции:
800г кайма
1 глава лук
1 яйце
щипка сух босилек
1/2ч.л. сол
1/2ч.л. червен пипер
3 моркова
3 тиквички
50- 60мл олио
щипка сол

Приготвяне;
Каймата се омесва заедно с настъргана на ренде глава лук, 1 яйце, щипка сух босилек, 1/2ч.л. сол, 1/2ч.л. червен пипер. Покрива се с хранително стреч фолио. Тиквичките о морковите се почистват и измиват. Режат се надлъжно. Взема се оребрен тиган. Налива се 20- 30мл олио. Зеленчуците се поръсват от двете страни със сол. Пържат се от двете страни. Получсават се вкусни гриловани зеленчуци, които ще бъдат гарнитура. Подреждат в единия край на овално плато. От каймата се оформят кюфтета. Предварително се наливат 20- 30мл олио. Кюфтетата се пържат от двете страни. Подреждат се в овалното плато. Всеки си сервира от вкусните кюфтета и зеленчуци.

Когато преди няколко месеца се запознах с Петер Сюнде, единия от основателите на Пиратския залив, останах с впечатлението, че всичко, което са правели и правят, е с цел да предизвикат промяна в обществото, в мисленето. Лично той силно се надявал съвсем скоро да спрат най-големия тракер в света, просто защото компаниите, които в момента се занимават с писането на злобни писма, ще са измислили нов и полезен бизнес модел.

Докато гледах сутрешния блок по бTV днес, ми се прииска същото да се случи и тук. Напоследък чета все повече книги. Българските преводи обаче избягвам, защото ми омръзна да се мъча с правописни и пунктуационни грешки, както и да се боря с нежеланието на преводача да мисли. Тъй като постоянно съм в движение, както и повечето млади хора, чета на крак – или на неудобния iPod, или на екрана на лаптопа, докато съм в автобуса или влака. Понякога размъквам и хартиени книги. Скоро ще размятквам и някой ebook reader, въпрос на време и желание от страна на производителите. Ако и тогава българските издадетелства и книжарници седят и се надяват, че ще отида при тях, защото нямам друг избор, съвсем спокойно ще намеря друг начин да се сдобия с нужните ми книги.

Съсредоточили сме се върху статуквото, без да мислим какво точно можем да променим, колко лесно бихме се справили и колко много бихме спечелили от това. И още нещо, просто не пускайте Колев по телевизията, дразни ме.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Разгледайте новият модел на  готварските фурни BOSCH, специално предназначен за деца:).

Идеята на Снежи  от snujolin’s world е страхотна. Тази готварска печка тя е направила от  празен кашон, който с малко бои и огромно желание е превърнала в истинска готварска печка за игра…прочети цялата статия

Вчера говорихме с Комитата и Спас за разни неща по нашия проект. В течение на разговора те ме наведоха на следните размисли, които никой не съм чул да коментира в публичното пространство. ГДБОП демонстрира твърда решителност да се пребори с организираната четяща престъпност. Браво! Очаквам да се пребори и с организираната нарко, цигарена, алкохолна, строителна, еврофондова, корумпирана и прочее престъпност. Нали така? За да има баланс, не за друго...

Интересното за мен обаче е следното: Направих си труда да прочета Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Ако се абстрахираме от скандалния за мен факт, че акцията на ГДБОП е провокирана от частни бизнес интереси и, пак според мен, в голяма степен суспендира ролята на правосъдието, няма как да не си зададем въпроса за правните основания за подобно, ако беше в реалното, а не във виртуалното пространство, вандалско действие! Представете си, нахлуват ченгетата в едно градско читалище и изземат всички книги...

Та, моят непрофесионален и напълно добронамерен прочит на ЗАПСП ми показа, че Законът дава определени свободи за възпроизвеждане на произведения, които са обект на авторското право и сродните му права, като задължението за възнаграждение отпада при "общодостъпни библиотеки"...

Не казвам, че ченгетата и сервилните коментатори са съвсем оглупели. По тази причина те съвсем съзнателно пуснаха в обръщение в публичното пространство не съобщението, че е "разбита организирана престъпна група, поддържаща виртуална БИБЛИОТЕКА", а употребиха думата КНИЖАРНИЦА!

Ако набедените за виновни за всички икономически беди в България момчета си намерят добър адвокат, палачинката, както се казва, може да се обърне, защото екщън-героите ще трябва да обяснят, че Читанка НЕ Е библиотека, че Читанка НЕ Е общодостъпна, че Читанка е комерсиална инициатива, която носи печалба за собствениците, че Читанка всъщност е книжарница, развиваща стопанска дейност...

Успех, другари милиционери! :)

„You don’t have to burn books to destroy a culture. Just get people to stop reading them.“
— Ray Bradbury

От няколко издателства се напъваха колко било ограбващо съществуването на виртуални библиотеки, как били изгубили милиони и как това ощетявало автори и преводачи. Да, те се занимават с темата защото адски много им пука за авторите и преводачите.

Помеждудругото познавам много български автори и доста преводачи, та спретнах една бърза, но пък из1ерпателна питанка между познати. Също така помолих и разни хора, дето не ги познавам, но пък нямат против да дадат информация разни неща, за да мога да кажа, че не съм попаднала просто на изключенията или че приятелството ми с тях има някакво отношение към информацията, която са ми дали.

Ето и въпросите.

- колко се плаща на преводачите на час
средно между 3.5 и 9 лева на час. Няма значение от типа текст за превод (за някои издателства, има и изключения, например медицинска литература). За да можеш да работиш като преводач на пълен работен ден, средно 5 лева на час, човек трябва да превежда по страница на час, пет дни в седмицата, за един месец. Което е напълно невъзможно. Преводачите, в България, са често студенти или хора преподаватели и езиковеди, нещо, което правят като втора работа, за джобни пари. Парите зависят от езика, от който/към който се превежда.

- получават ли някакви пари след като са завършили превода, има ли значение дали книгата се продава и е супер печеливша или не?
Не, няма отношение. Заплащането е само веднъж. Много често няма коректори, които да проверяват и редактират преводите или ако има, им се плаща между 1 и 3 лева на страница.

- колко струва да се издаде книга в България?
Различно, зависи от хартията, бройките и тиража. Поне 700 лева излиза за книга с меки корици в 500 бройки.
Парите излизат от джоба на автора и не получават хонорари от издателството (както например е практика в много външни издателства). Има изключения с книги, но те са точно такова, изключения. За чуждестранни автори, разбира се, това не е така, издателствата се бъркат от джоба и купуват авторски права, реклама, превод, разпространение. За да се избият тези пари, често коричната цена е много завишена или пък се издават книги с твърди корици, а вътрешната хартия е пълен боклук, но се завишава цената, заради „луксозността“ на твърдите корици.

- колко пари стигат до автора?
Не стигат, към книгите, които се вдига голям шум (Автобиографията на Азис например), за реклама са пръснати непропорционално количество пари, съответно авторите най-често на минус, понякога на нула и единици са на плюс. Има и такива, но процентът е толкова малък, че е просто абсурдно да се говори за хора, които се издържат само от издаване на книги. Учебниците, от друга страна, се преиздават всяка година, скъпи са, често са противоречащи и несъгласувани с учебната програма, но се продават в огромни количества, изключително печеливш отрасъл на издателствата, които се възползват от учениците. (Ако искате, мога да цитирам няколко пълни имейла, които получих от хора като Тихомир Димитров и Николай Теллалов, автори и преводачи, които задълбаха доста повече в темата).

Отговорите са изключително интересни, нали?
Излиза, че българските автори много често сами плащат за книгите си, рядко им се дават пари от продажбите, пък и много често парите са смешни.
Преводачите са по-зле платени от учител (а самата идея, че учител е синоним за зле платено е тъжно и ужасяващо).
Не можеш да си на пълен работен ден преводач, това е почасова работа.
Едновременно с това, коричната цена на книги често е висока (спокойно можем да се гордеем, че в България данъкът върху книгите е същия, както и на всички останали стоки. Мисля, че сме една от единиците държави, която го има това).

~
Милионите, които издателствата губят са малко неясно появили се. Дотук няма цитирани и предоставени статистики за последните 10 години, състоянието на пазара, в кои раздели най-много се купуват книги, от хора на каква възраст.
Иначе казано, приказва се без доказателства.
Не, че съм нещо изненадана, но ми става смешно.
Аз се поинтересувах да видя разни статистики, но почти нищо съществено не намерих. Ако някой има информация, да сподели, моля.

Но издателите губели милиони… заради 1 библиотека, която дава възможност на стотици хора да се образоват, да разширят културните си хоризонти и да намерят нещо ново и интересно, което евентуално после да си купят и на хартия. Но това няма значение за издателите
Защото на издателите не им пука за читателите, не им пука за авторите и със сигурност не им пука за преводачите (и коректорите). На тях им пука за изгубените печалби… от книги, които… издават в малки тиражи и не преиздават защото не се търсят, на тях им пука, че губят печалби, защото хората се ориентират към виртуални книги… което те не предлагат като услуга. На тях им пука, че губят пари… които никога не са получавали в твърдените количества, заради нивото си (както казах вчера, освен ако националния спорт на България не е четене на книги, няма начин издателствата да имат твърдените загуби, защото това означава, че читанката я четат няколко милиона души, нещо, което е в леко противоречие с изследване, което твърди, че годишно на българин се пада по половин прочетена книга).

Очаквам все още да чуя някакви доказателства и примери, да видя статистики, как точно библиотеките крадат хляба от устата на българските автори и преводачи. Защото освен сълзливите истории как някой е толкова малоумен, че не може да се справи със сайт на български и не може да се ориентира в stupid-proof аранжировката му, ме кара да смятам, че в повечето издателства или никога не са виждали компютър или просто не знаят как да работят с него. Защото дори шимпанзе да бяха пуснали на сайта на читанката, за няколко години все случайно щеше да попадне на страницата „За Нас“ и да види името на поддържащите я, възможности за връзка и пр. Така че какво е драги издатели, вие сте некадърни и неадекватни или просто лъжете?

Да се върнем крачка назад. Българските преводачи… губят ли те някакви пари от това, че техни трудове има в библиотеки? Както казах вече, не, не губят. Те получават заплащане веднъж и никога повече.
А българските автори… е, аз мога само да цитирам тук Николай Теллалов (страхотни книги впрочем, изключителен фен съм!)

Предстоеше издаване на романа „Слънце недосегаемо“ – продължение на „Драконче“, „Заръка“ и „Пълноземие“.
Но отказах предложението да бъде напечатан като книга. Основният ми мотив е, че издателствата като цяло са приели диктата на книготърговците, които им искат 40% отстъпка, тоест печелят от продукция, към създаването на която нямат никакво отношение. Едно произведение в първият си етап се пише от автора, следва редактиране, оформление и реклама, които се поемат от издателствата, накрая книгата влиза в печатница – край на производството.
За да стигне произведеното до читателя обаче, трябва да се мине през търговците, които осъществяват истински шантаж и на практика определят кое ще се продава и кое ще се чете.
Смятам това за ненормално.
Вярно, възникнаха и разногласия между мен и издателството относно формата на книгата, но не те са най-съществени като мотивация да откажа издаване.
В цялата ни икономика се наблюдава едно порочно явление, цял синдром – най-неизгодно е да произвеждаш, най-ощетен си и като потребител. Печелившите в тази игра са търговците, прекупвачите. Те постигат висока норма на печалба, без да полагат същия труд, който полагат производителите.
Едно време това се е наричало „спекула“.

Не мисля, че нещата трябва да продължават така. Не е реално, а дори и не е редно да се изсква от държавата да „взема мерки“. Не е реално, защото търговията е стопанска активност, най-изгодна за държавата в ролята й на заинтересован бирник. А не е редно, защото това противоречи на принципите на свободния (тоест изчистен от монополи и картели) пазар, обезсмисля конкуренцията и убива частната инициатива – в това число и творческата дейност като източник на някакви доходи.
Именно на разпространителите дължим шантавата практика авторът ДА СИ ПЛАЩА за публикуване… за да спечелят насетне най-вече търговците.
При мен въпросът не стоеше така, издателството беше готово да ми плати и хонорар… но аз не искам да храня кърлежи, съжалявам, гнуслив съм в това отношение.
По мои груби сметки, аз бих взел 10%, издателството – 20-25%, печатницата 25-30%, а прекупвачите – 40% от коричната цена на книгата.
Има ли нужда от коментари?

Затова имам намерението да пусна всички свои вече публикувани неща (с няколко ВРЕМЕННИ изключения) за свободно сваляне в интернет според условията на лиценза, известен като CC-BY-SA.
Както и да пускам написаните романи и разкази под същия лиценз.

Специално за „Слънце недосегаемо“ една добавка – ако се съберат 500 души, желаещи да имат книгата на хартия, мисля, че може да се осъществи печатането на съответните бройки. В печатницата за тях ще поискат около 6000 лева.

Надали издателите ще се трогнат от тази моя постъпка, те и без това в масата си не тачат особено българските автори. Но рано или късно и на тях ще им дотегне да им смучат кръвчицата.

(Дано не им хрумне сами да се превърнат в монополисти-кръвопийци. В крайна сметка, един известен бизнесмен, свързан с издателска дейност, беше заявил, че вестниците не се печатат, за да се четат, а за да се продават. Това даже не е цинизъм, а самодоволна наглост. С подобно верую нека не се учудваме на разцвета на чалгата във всички сфери на нашия живот.)

Ако след издателствата се разбунтуват и други производители, може би тогава ще секнат чудатостите на българската икономика, при която крайните цени се вдигат даже когато пада цената на ценообразуващи суровини, или пък намалява търсенето на пазара. Но докато се примиряват с диктата на търговците, положението ще остава същото, абсурдите ще се множат и вече никой няма да различава нормалното от извратеното.

Н. Теллалов не е единствения автор с такова отношение, историята с Читанката предизвика много автори и преводачи да споделят горчив опит и да отхвърлят твърдения на многострадалните издателства колко много ограбвала виртуалната библиотека труда на хиляди хора.

Интересното е, че цялата дискусия предизвика много автори и преводачи, дори някои агенции да застанат зад Читанката и да предложат свой труд, свои произведение да бъдат качени там. Хора, които уж са толкова възмутени и покъртени, толкова ограбени от библиотеките, че май се очакваше да бъдат благодарни на издателствата.
Да, ама не. Защото проблемите, от които авторите и преводачите се оплакват нямат нищо общо с външни фактори като библиотеките, но имат общо с отношението на издателствата към тях.

Междувременно разгледах клуба на преводачите в dir.bg и честно казано, виждам доста по-различна реалност от тази, която издателите се опитват да представят.
Препоръчвам да насочите вниманието си към Черния списък с издателства, които не плащат, плащат малко, мотаят преводачите и иначе казано, не уважават труда на хората, които наемат, откровено ги лъжат и използват.
Списъкът е интересен, нали?

Вижте и какви пари получават най-често за дума, какви са сроковете и огледайте дискусиите.
Извода си го направете вие, какво казват издателите, а какво всъщност имат предвид и не намирате ли за грозно да ни лъжат в очите.

~
В най-добрия случай, казусът за онлайн библиотеката е спорен, което означава, че трябва съд да го реши и да се анализира темата от прависти, съответно „алармата“ и арестите са не само изсилване, но и евентуално нарушение на законите.

Цялото отразяване на новините предизвикаха почти биполярни реакции при мен. Смях през сълзи на абсурдите и глупостите, на папагалското повтаряне на откровени лъжи и демагогия, и бяс, че „журнализъм“ се превръща в синоним на „платена душица“. Грозно е, че толкова много медии не си направиха труда да се поинтересуват какво се е случило и да потърсят за контакт някоя от жертвите на ГДБОПчии или просто да поговорят с хора, които знаят за какво става дума, ако всички те живеят в паралелна реалност и досега никога не са чували за виртуалната библиотека, не са я виждали и не знаят как да работят с Гугъл.

Знам, че има кадърни хора в бг журнализма, някои познавам лично, с други съм учила, трети съм контактувала виртуално… Защо спаха последните дни и защо мълчаха или повтаряха глупости, много искам да знам.
И искам да знам с какви очи ще си вземат чека със заплатите в края на месеца, когато НЕ си свършиха работата по уведомяване на обществото какво се случва, запознавайки го с фактите, безпристрастно.

Колкото до сайта, той отново съществува, под нов и много саркастичен домейн, http://chitanka.gdbop.com/index.html
Проблемът не е само дали сайтът е на линия или го няма, а какво се толерира и какво се приема безкритично, какво правят медиите, които уж трябва да са стражът и как си върши работата полицията, която трябва да защитава хората, а не да действа като лична групировка на една или друга заинтересована страна.

Е?

Още коментирали темата: Вени, е-вестник, district 17, Селин, Литературен Свят (които изразиха абсолютна подкрепа), Цветан Диковски, Kalina Yo, Георги Чанков, Комитата и още и още, може да прегледате линковете тук, в сайта на читанката.

П.П. Разпратих имейли на всички издателства от „Асоциация българска книга“ с въпросите, които съм задала тук и въпросите, които зададох на авторите и преводачите. Очаквам отговори.

Filed under: абсурдно, бръмчащи мисли, култура уж, политическaта отговорност Tagged: chitanka.info. закони, ГДБОП, абсурди, автори, демагогия, журналистика, издателства, казус, лъжи, отношение, политика, преводачи, спор

Докато някой се впечатляват от епични победи с 1:1 някъде из Африка, където на някой даже не им се тренира, другаде истински мъже се състезават на зелената трева – в Лондон.
Вчера вечерта, 11 часа и 5 минути (!) игра на корт 18 на Уимбълдън, Джон Иснер победи във скромен мач французина Никола Маю с 6–4, 3–6, 6–7(7), 7–6(3), 70–68. Мач, който беше прекъсван два пъти, защото просто денят свършваше… И това че Иснер победи, съвсем не означава че Маю няма също да остане в историята. Просто това, което беше показано надминава човешките възможности.

Този мач счупи всякакви рекорди в тениса! И то с много!

Най-дългият мач по време досега е бил „едва“ 6:33 ч между Фабрис Санторо и Арно Клеман през 2004 на Ролан Гарос – сам по себе си впечатляващ рекорд, задминат почти двойно.
Всъщност даже само последният сет с дължина 8:11 часа е много по-дълъг от всеки мач досега.

Ако броите геймовете, през 1969 се играе мач със 112 гейма и завършва 22–24, 1–6, 16–14, 6–3, 11–9. Тогава даже не е имало тайбрек в сетовете (досегашният рекорд за мач след въвеждането на тайбрек беше „жалките“ 83 гейма). А този мач е продължил 183 гейма – над 50% от стария рекорд и със 100 (!) над стария рекорд за мач с тайбрек.

За това колко е впечатляващо това, трябва да споменем, че таблото на корта спира при 47-47 в петия сет (IBM не са го програмирали за по-дълъг сет), a онлайн таблото (което и аз следя) спира при 50-50. На никой не му е минавало през ума, че може да се играе толкова.

Рекордът на Иво Карлович за 78 аса в един мач беше задминат от Иснер още при 39–38 в петия сет и в момента Иснер е еднолично на първо място по брой асове в един мач със 112, водейки с малко пред… Маю със 103.

Но даже по-впечатляващо от сухите цифри е поведението на двамата. Иснер и Маю играят на високо ниво (статистиката за грешките им или по-скоро липсата на такива говори красноречиво). Геймовете се печелят, а не се губят даже при огромната умора от почти седем часа непрекъсната игра във втория ден. Първата почивка за тоалетна е след 6 часа и половина непрекъсната игра (при 58:58 във втория сет). Без прекъсвания, без разправии със съдии, без консултации с треньори, без фалшиви „контузии“ за да се изкопчат няколкоминутни почивки, нищо. Само игра и професионализъм.

Макар че това е едва първи кръг на турнира Маю игра четвърти мач, тъй като идва от квалификациите – и имаше „леки“ мачове дотук – един петсетов мач срещу Кубек в последния кръг на квалификациите, както и трети сет срещу Богданович, спечелен с 24–22 във втория кръг!

И сега Иснер – горкият победител от този мач на титани, ще се изправи срещу Тимо Де Баке във втория кръг, който е „свеж и отпочинал“ след 6:7 6:4 6:3 5:7 16:14 в своя мач от първия кръг.
Или просто да цитираме Джони Мак – „Those wimps in football moaning after 90 minutes then 5 days off„

P.S. Не знам как на Булсатком им излиза сметката. Едва ли с ексклузивно предаване на Уимбълдън са спечелили повече пари от нови договори с абонати, отколкото можеше да спечели някой показвайки реклами на всички любители на тениса по общодостъпна телевизия. За съжаление икономическият гений на булсаткомците значи че само можем да четем за тази частица история…

---

| | Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email

Първо започнахме да плащаме за сделката за АЕЦ "Белене" – засега 800 милиона, казват.

Сега все повече ще плащаме и за новия договор за доставка на газ с Газпром – по-високи цени, липса на конкуренция.

Да очакваме скоро Южен поток и Бургас – Александруполис, за които също ще плащаме много – за да подпомагаме руския износ на енергийни ресурси.

Блогът за икономика 2010

Доволен съм, че обществените сблъсъци катализират избистрянето на гледището на обществото кое е правилно и кое не, и кои работи са с приоритет, а кои не са.

На това му се вика ценности, понятие, което хората от по-старото поколение (най-вече възпитаните в диалектически материализъм и в безграничния цинизъм на реалния социализъм) приемат за смешка. Но не за само за това ще стане дума.

Става дума и за поредния годишен Гей парад (прайд), който ще се проведе в София на 26-ти юни, събота от 16,30 часа.

Противниците на събитието разделям в следните групи – „религиозни“, „консерватори“ и „патриоти“. Групите, естествено се припокриват тук там и кавичките са нарочно сложени.

„Религиозните“ имат на своя страна множество цитати от Светите писания – например  „Не лягай с мъж като с жена: това е мръсотия.” и страхливо се крият зад тях, не разрешавайки на мозъка и на съвестта си да извършват движения (разбира се, ако разполагат с тях). Идеята, че хомосексуализмът (всъщност не точно състоянието на хомосексуализъм, а самият акт) е грях, е вероятно истина от строго теологична гледна точка, но избирателното цитиране и избирателното прилагане на правилата е изяло главата не само на Румен Петков, но и на други умници. Те не желаят да си спомнят, например, че  „Който е без грях, нека пръв хвърли камъка“, да не говорим за десетте божи заповеди. Ало, „религиозните“, вие не нарушавате десетте заповеди, така ли? Нито една? Постите и се въздържате от хетеросексуални действия по време на пости? Молите се, посещавате църкви точно според канона? Избягвате смъртните грехове? Изповядвате се, причестявате се? Айде, не ме взимайте за канарче. Между другото, в Стария Завет се говори и за обрязване. Като сте толкова ревностни, защо не се заемете първо с хомосексуалните практики в самата БПЦ или поне да участвате в църковните избори?

„Консерваторите“ пробутват тезата, че „дясното“ е „консерватизъм“, а „консерватизмът“ и хомосексуалните практики са като олиото и водата – несъвместими са. Тук отделно стоят въпросите колко българските „десни“ са консерватори, колко са „десни“ и как точно трябва да се нюансира отношението към целия комплекс права, свързан с нетрадиционната сексуална ориентация. И дали британските консерватори все още са консерватори, тъй като и там мненията не са еднозначни. И в Европейската народна партия мненията са разнообразни. И пак по примера на Румен Петков, българската страна се чувства длъжна да заеме най-ретроградната част от спектъра. На народен език казано – „по-католици от папата“.

„Патриотите“, обичат да омешват всичко, което излиза извън червено-черно-кафявия им строй им в кюпа на „антибългарската кампания“, „еврейския заговор“ и прочее. Често зад тия „патриоти“ се крият най-обикновени хулигани и (нео)нацисти.

Горд съм, че познавам лично единствения български политик, който от името на партията си застана с името си абсолютно категорично в защита на правото на всеки да протестира и да се бори с дискриминацията. Говоря за Радан Кънев.

Аз самият имах неутрално към негативно мнение за нуждата от такова събитие (смятах го за проява на лош вкус). Докато не отидох лично и не наблюдавах първото такова шествие в България и от тогава съм на обратното мнение – тези шествия трябва да се провеждат всеки ден, ако е необходимо, докато обществото свикне с мисълта, че ВСЕКИ има право да протестира, манифестира и демонстрира, както и да се ползва от всичките си конституционни права, защото ги притежава по рождение. Това е начинът по който функционира едно демократично общество чак докато омразата и предразсъдъците не отстъпят на едно спокойно отношение. Човешките права не могат да зависят от това кой с кого доброволно съжителства или се забавлява.

Чуждите дипломати в София за разлика от 1877-1878 година, когато пазеха софийското население от насилието на османската власт, сега трябва да пазят софиянци от насилието на софиянци. Голям прогрес. Цък на линка, вижте държавите, в някои от тях управляват десни правителства. 

И като си говорим за лош вкус, предпочитам гей парад вместо чалгата на „Св. Александър Невски“, по телевизията и по радиото, предпочитам го вместо пушенето в заведенията и вместо някои телевизионни предавания. Предпочитам го дори вместо речите на Президента и дръвченето на премиера. Ако трябва да избирам между защитата на правата на гейовете, чалгаджиите, халтураджиите, строителите, президента и премиера, избирам да защитавам гейовете.

И да ви напомня, репресията и дискриминацията винаги водят до радикални и неприятни реакции, те ще доведат начело на ЛГБТ движението радикални и неприятни хора от типа на другаря Ленин.

Допълнителна литература:
Хетеропарад на Градинко
Защо отивам на парад на Мирослава Христова
За и против София прайд на Димитър Димитров