Гниещата държава и реформата

06/28/10 15:24
(http://komitata.blogspot.com)

Гниещата държава и реформата

Преполовявам в момента автобиографията на Петко Бочаров – „Картини от три Българии“ и бях силно впечатлен от случка през 1947-ма година. Брат му е арестуван от „народната власт“ по много измислено обвинение – че е продал колата на Американската съюзническа мисия и е прибрал сумата за себе си. Младият тогава адвокат Петко Бочаров отива със свито сърце в Съдебната палата, където среща свой познат, изплувал с прилива на новата власт като зам. главен софийски прокурор. Неочаквано, познатият дава надежда – смешното обвинение може да отпадне, ако... ако се уреди един коледен подарък за 100 000 лева на когото трябва.

Паралелно с тази съвременно и правдоподобно звучаща история, върви невероятният днес разказ за баща му, смел адвокат, защитавал в съда и ген. Заимов преди 9-ти и обвиняемите в Народния съд след това. Човек, за когото съдебната зала е храм, в който е свещенодействал и който бързо си заминава от този свят, неуспял да преживее факта, че правосъдие вече няма.

Потресен бях от скоростта, с която злото побеждава доброто, и с която рекетът подменя правосъдието. За някакви си две години. И освен поуката, че тиранията е синоним на корупция, а не както се опитват да ни убеждават „герои“ от вчерашния ден – на ред и работа за националните интереси, се замислих и че по обратния път се тътрим повече от 20 години.

Каква част от пътя сме изминали ми подсказват два пресни правни казуса – този на крайно нуждаещите се магистратски деца, ощастливени изгодно с парцели на първа линия до морето (вероятно, за да си докарват и по някой лев от риболов) и фамозното приключване на делото на братя Маринови (Маргините), излезли от процеса по-невинни от първия сняг.

Дали има връзка с подаръците и човешката топлинка около Коледа?

Новини за коледни подаръци дочух и от съвсем друго място – немски съд осъди концерна „Сименс“ за раздаването на 12 милиарда (няма грешка!) евро на чиновници в Русия, Либия и Нигерия.

Случаят „Сименс“ е много показателен – ангажираните с корупция чиновници продължават с корупционните си практики и у дома, в законопослушна Германия. Баналното твърдение, че корупцията корумпира и този, който дава, и този, който получава, се оказа истина, а Източна Европа и развиващите се страни изнасят един малко изненадващ продукт – корупция за Германия.

Аргументът на другата страна е, че това се прави в интерес на работата, че подкупите отиват за благородна цел - за запазване на работни места в Германия и работа за много години напред. Целта оправдавала средствата.

Питам се, дали естественото следствие от веригата „целта оправдава средствата“ е титаничният провал на „Сименс“ в системата за издаване на нови лични документи в България? След като логиката на пазара се замества от тази на новогодишните подаръци?

Този вид корупция, който за удобство можем да наречем проституция, не е нов. Не знам колко от вас помнят филма „Басейнът“, където двама архитекти – единият готов на всякакви компромиси, за да работи (Калоянчев) и вторият - който държеше на принципите си (К. Цонев), бяха от двете страни на барикадата. И, ако не помните, героят на К. Цонев, не много оптимистично, накрая запали проектите си.

Мръсните пари имат собствен живот, те омърсяват всичко, до което се докоснат.

За съжаление не само тези, работили за тайните служби на комунистическата държава, се опитват да ме убеждават в неизбежността на този компромис.

Търговията с корумпирани и тиранични страни заразява поголовно.

В Туркменистан подкупите приемат гротесков характер – там всяка чуждестранна корпорация, която иска да работи в страната, освен да дари парични знаци в чист вид, трябва и да отпечата в определен тираж бълнуванията на Туркменбаши – „Рухнама“, псевдофилософската система, обричаща туркмените на вечно робство на златни идоли. Преди две години, двама смели шведски документалисти показаха как ракът на корупцията пропълзява обратно към корпорациите, склонили на този уж невинен компромис.

Може ли пипалата на корупцията и тиранията да бъдат отсечени? Има ли избор една голяма корпорация да не бъде на страната на злото?

И за да разочаровам моите приятели с леви възгледи, съобщавам – да, има такава корпорация. Това е Гугъл, която се опълчи на авторитарен Китай и напусна най-големия пазар в света. Защо? Защото разбраха, че всеки компромис с принципите им е самоубийствен и задължително ще доведе до крах цялата фирма.

Нима корупцията е толкова опасна?

Ако гние правосъдието, буквално гние цялата държава. В София миризмата на гнилоч едва се усеща, но извън столицата проказата унищожава цели населени места. Например село Мечка, плевенско, което е опустошавано от вандали редовно и вече никой не си прави труда да отглежда животни или зеленчуци там, или пък местността „Табаков язовир“, пак край Плевен, където от китните дворчета и къщички е останал пейзаж като от бомбардировка. И не само покрай Плевен е така – баща ми поне веднъж годишно звъни да ми каже, че има нов ключ за паянтовото семейно бунгало, близо до София. Значи отново са го разбили. Родителите ми вече нямат желание нито да садят цветя, нито пък да гледат зеленчуци. Разбитото бунгало всеки път им докарва ужасни и мрачни преживявания. А и аз самият помня, как една седмица ходих като болен, когато обраха апартамента ми. Така гние националният капитал.

И не виня представителите на определено малцинство или наркоманите за състоянието на нещата. Острият дефицит на справедливост в държавата не се дължи на тях.

И накрая – престъпността и корупцията ще отстъпят ли, ако ги натиснем с повече полицейщина? Не съм убеден, че компромисите, които гражданското общество направи с цифровите си права и с новия Наказателно- процесуален кодекс ще доведат до повече справедливост. Вдигането на наказанията, по пътищата например, води едиствено до вдигане на рушветите, ако системата е нереформирана. Може би си слагаме коланите по-често наистина, но на каква цена?

Откъдето и да го погледнем, необходима е реформа и воля за нея.

Публикувано във в-к „Седем“ на 23.06.2010г.