Любимци в новините: постоянни и променливи величини

САЩ- Гана бе първият мач от фазата на елиминациите, който наблюдавахме заедно. Дойдоха 17 човека, почти всички симпатизираха за американците. След продълженията победи по-добре подготвеният африкански тим. Присъстващите предвкусиха от емоцията на предстоящите осминафинали. На почивката гледахме кратко филмче от сайта на FIFA за града домакин- Рустенбург. В последствие презентацията ни върна назад в годините до [...]

Алчните за печалби американски компании извиха ръцете на България с повишаването на цената на природния газ. Монополистите в снабдяването на страната ни потвърдиха с това прогнозата на своето проамериканско лоби тук, че предстои газова война между България и Америка. В смисъл, че могъщата Америка наистина се кани да смачка зависимата от амерканския газ от поколения [...]

Според някои публично споделени идеи, правителството щяло да събира повече приходи като увеличи ставките по преките данъци. Обаче, практиката всъщност показва, че повече приходи се получават при по-ниски, а не при по-високи ставки.

В графиката по-горе това се вижда при корпоративния данък. Сравняваме двете години преди и двете години след намалението на ставката до 10%. Ефектът е увеличение на приходи след намалението на ставката.

Блогът за икономика 2010

Преполовявам в момента автобиографията на Петко Бочаров – „Картини от три Българии“ и бях силно впечатлен от случка през 1947-ма година. Брат му е арестуван от „народната власт“ по много измислено обвинение – че е продал колата на Американската съюзническа мисия и е прибрал сумата за себе си. Младият тогава адвокат Петко Бочаров отива със свито сърце в Съдебната палата, където среща свой познат, изплувал с прилива на новата власт като зам. главен софийски прокурор. Неочаквано, познатият дава надежда – смешното обвинение може да отпадне, ако... ако се уреди един коледен подарък за 100 000 лева на когото трябва.

Паралелно с тази съвременно и правдоподобно звучаща история, върви невероятният днес разказ за баща му, смел адвокат, защитавал в съда и ген. Заимов преди 9-ти и обвиняемите в Народния съд след това. Човек, за когото съдебната зала е храм, в който е свещенодействал и който бързо си заминава от този свят, неуспял да преживее факта, че правосъдие вече няма.

Потресен бях от скоростта, с която злото побеждава доброто, и с която рекетът подменя правосъдието. За някакви си две години. И освен поуката, че тиранията е синоним на корупция, а не както се опитват да ни убеждават „герои“ от вчерашния ден – на ред и работа за националните интереси, се замислих и че по обратния път се тътрим повече от 20 години.

Каква част от пътя сме изминали ми подсказват два пресни правни казуса – този на крайно нуждаещите се магистратски деца, ощастливени изгодно с парцели на първа линия до морето (вероятно, за да си докарват и по някой лев от риболов) и фамозното приключване на делото на братя Маринови (Маргините), излезли от процеса по-невинни от първия сняг.

Дали има връзка с подаръците и човешката топлинка около Коледа?

Новини за коледни подаръци дочух и от съвсем друго място – немски съд осъди концерна „Сименс“ за раздаването на 12 милиарда (няма грешка!) евро на чиновници в Русия, Либия и Нигерия.

Случаят „Сименс“ е много показателен – ангажираните с корупция чиновници продължават с корупционните си практики и у дома, в законопослушна Германия. Баналното твърдение, че корупцията корумпира и този, който дава, и този, който получава, се оказа истина, а Източна Европа и развиващите се страни изнасят един малко изненадващ продукт – корупция за Германия.

Аргументът на другата страна е, че това се прави в интерес на работата, че подкупите отиват за благородна цел - за запазване на работни места в Германия и работа за много години напред. Целта оправдавала средствата.

Питам се, дали естественото следствие от веригата „целта оправдава средствата“ е титаничният провал на „Сименс“ в системата за издаване на нови лични документи в България? След като логиката на пазара се замества от тази на новогодишните подаръци?

Този вид корупция, който за удобство можем да наречем проституция, не е нов. Не знам колко от вас помнят филма „Басейнът“, където двама архитекти – единият готов на всякакви компромиси, за да работи (Калоянчев) и вторият - който държеше на принципите си (К. Цонев), бяха от двете страни на барикадата. И, ако не помните, героят на К. Цонев, не много оптимистично, накрая запали проектите си.

Мръсните пари имат собствен живот, те омърсяват всичко, до което се докоснат.

За съжаление не само тези, работили за тайните служби на комунистическата държава, се опитват да ме убеждават в неизбежността на този компромис.

Търговията с корумпирани и тиранични страни заразява поголовно.

В Туркменистан подкупите приемат гротесков характер – там всяка чуждестранна корпорация, която иска да работи в страната, освен да дари парични знаци в чист вид, трябва и да отпечата в определен тираж бълнуванията на Туркменбаши – „Рухнама“, псевдофилософската система, обричаща туркмените на вечно робство на златни идоли. Преди две години, двама смели шведски документалисти показаха как ракът на корупцията пропълзява обратно към корпорациите, склонили на този уж невинен компромис.

Може ли пипалата на корупцията и тиранията да бъдат отсечени? Има ли избор една голяма корпорация да не бъде на страната на злото?

И за да разочаровам моите приятели с леви възгледи, съобщавам – да, има такава корпорация. Това е Гугъл, която се опълчи на авторитарен Китай и напусна най-големия пазар в света. Защо? Защото разбраха, че всеки компромис с принципите им е самоубийствен и задължително ще доведе до крах цялата фирма.

Нима корупцията е толкова опасна?

Ако гние правосъдието, буквално гние цялата държава. В София миризмата на гнилоч едва се усеща, но извън столицата проказата унищожава цели населени места. Например село Мечка, плевенско, което е опустошавано от вандали редовно и вече никой не си прави труда да отглежда животни или зеленчуци там, или пък местността „Табаков язовир“, пак край Плевен, където от китните дворчета и къщички е останал пейзаж като от бомбардировка. И не само покрай Плевен е така – баща ми поне веднъж годишно звъни да ми каже, че има нов ключ за паянтовото семейно бунгало, близо до София. Значи отново са го разбили. Родителите ми вече нямат желание нито да садят цветя, нито пък да гледат зеленчуци. Разбитото бунгало всеки път им докарва ужасни и мрачни преживявания. А и аз самият помня, как една седмица ходих като болен, когато обраха апартамента ми. Така гние националният капитал.

И не виня представителите на определено малцинство или наркоманите за състоянието на нещата. Острият дефицит на справедливост в държавата не се дължи на тях.

И накрая – престъпността и корупцията ще отстъпят ли, ако ги натиснем с повече полицейщина? Не съм убеден, че компромисите, които гражданското общество направи с цифровите си права и с новия Наказателно- процесуален кодекс ще доведат до повече справедливост. Вдигането на наказанията, по пътищата например, води едиствено до вдигане на рушветите, ако системата е нереформирана. Може би си слагаме коланите по-често наистина, но на каква цена?

Откъдето и да го погледнем, необходима е реформа и воля за нея.

Публикувано във в-к „Седем“ на 23.06.2010г.

Мамо, мамо, виж коне, даже говорят!

Три момичета: Мис БГ със силикона, върналата титлата Мис Русе и Женята Минчев, който им е ПиАр, говорят с известен герой от роман на Толкин Понеже имало група със 7000 члена! Веско Маринов има група с 40 000 анти-фена, ама не ходи да плаче на рамото.

Доживяхме и простипутките да ни учат на морал! При това на живо в сутрешния блок

Интервюто в Новаплей>>>>>>>>>>

Изводите:

1. Форумите - територия на лузърите

2. “Не е нормално млад човек да прекарва няколко часа в писане, кой какво заслужава, цели абзаци изписани, вместо да излезе навън ”

Демек младите хора трябва да са неграмотни и да не пишат, а да ходят навън и да си търсят спонсори, както каката. 

3. Група безработни във Фейсбук

4. Имам много цели оттук натам

5. Мис Русе учи Журналистика и Пиар

6. Мис БГ - нямам интернет, нямам профил, прекрасно се чувствам и много добре си живея без него

Правилно, писането чупи маникюра и прави много разходи

7. Момичето иска да се занимава с политическа журналистика и коментари

—————————–

По-натам не можах да понеса

Покрай предишния пост се замислих за нещо: как влияят компютрите на когнитивните способности и отговорът ми е: нито по-добре, нито по-лошо

При мен например паметта започва вече да изчезва, веднъж 2 дни се чудих за името на Мартин Лутър Кинг, но пък задобравям в гугълването на очевадни факти и така го компенсирам. Може и да е склерозата, не знам

Едно време Ницчше е знаел всичко, а един милион глупаци около него са знаели само как да копат картофи и да рупат вурстове. Сега буквално никой не знае колкото него (и дори кой е той), но всеки има достъп до споделеното знание и за 5 минути може да разбере как се строи самолет или как да свали филм от тенекиена кутия в Малайзия - все умения, които по онова време е имал само Исус Христос.

Променя се средата - променя се и мозъка, няма нищо по-естествено от това. Дори е плашещо, колко много физиологията предопределя всяко наше действие. Например да се научиш да караш кола, за теб е въпрос на живот, смърт и 500 лева, а всъщност е необходимо да обособиш група неврони мозъка си и да ги свържеш, за да постигнат необходимите условни рефлекси.

Интелигентността е способност да разбираш, не да помниш. Тя не може да изчезне току така, само може да се видоизмени. Ако който ползва компютър спре да е способен да кара кола - ок, печелите, изгорете всички компютри и качете всички програмисти на кладата, и без това за нищо не стават.

Ето го момента на истината, уважаеми дами и господа! В предишният постинг от новата поредица Ви показах свръх интересното епистоларно творчество на колегата Касчиев. Сега предстои да узнаете за смисълът на въпросното му писание, а също т...

Позволявам си да публикувам и на моя блог писмото-отговор на Йордан Антов от ИК „Бард“, (Кой е Йордан Антов? )като реакция на публикацията на доц. Милена Цветкова.

Уважаема госпожо,

Скъпа ми Милена,

За духа и материята

Наясно сте, предполагам, че всяка книга е дух в материя. Всяка опера, филм, картина, песен, малка пластика – също.

Дали материята е глинена плочка, папирус, велен, хартия, целулоидна лента или цифров файл, е несъществено.

Духът е силата.

Знанието е силата.

Пред тях няма прегради.

Когато ходите на опера, на театър или посещавате НХГ, за да се обогатите духовно, респ. да станете по-силна, може би си плащате и то с чувство за добре изпълнен морален дълг. Защо не искате представленията да са Ви безплатни. Защото с парите за билета сте помогнали, макар и с малко, да запазите Изкуството и Духа.

Защо по тази логика да не си плащате и за книгите. Защо не помогнете и на тях.

Нима те са по-малко Култура или по-нисше Изкуство.

Ами дори да ходите на фитнес, за да станете по-силна, си плащате.

Щом искате нещо, си плащате, а не крадете, предполагам.

За плащането

Употребих пет пъти думата “плащате“. Никак неслучайно. Знанието априори не е безплатно, а информацията е дори по-скъпа. Ако твърдението ми е невярно, защо тогава ни занимавате ежедневно с парите за образование. Защо като преподавател в СУ не убедите колегите си да преподават без пари или да няма такса обучение, или дори да се откажете от десетките милиони левове държавна субсидия.

Защо (без да се заяждам) сте взели авторски хонорар за деветте си книги и защо тези девет книги се продават, а не се раздават безплатно, след като сте апологет на безплатното четене.

Може би защото във всяка книга има овеществен труд. В България с такъв труд се занимават над 2 000 живи писатели и поети. Над 10 000 печатари, преводачи, издатели, книжари, редактори, художници, които разчитат на този си труд, за да се изхранят. И не искат трудът им да се ограбва.

За автора, мантрата “закон” и юридическия монополизъм

Именно Законът за авторско право защитава Вас и други родни писатели като Антон Дончев, Дончо Цончев, Радой Ралин, Йордан Радичков (неспоменатите – извинете!) и регулира взаимоотношенията писател – издател – читател. Все още не по най-удачния начин, но и това ще стане.

Ако го нямаше този закон, още утре Стивън Кинг може да се обяви безнаказано за автор на “Постписмената книга”. Нали?

За библиотеките и читалищата

Пазарна цензура няма. Тук не сте ме цитирали правилно.

Говорех за икономическа цензура, дължаща се на ниски или никакви доходи на хора, които искат да четат. И затова ги има библиотеките и читалищата.

И не е вярно, че четенето в тях е безплатно. Всеки читател плаща абонаментна такса. Обидно ниска от моя гледна точка, но я има.

Всяка библиотека закупува книги, вестници, списания.

През 2007 г. за около 2,5 млн. лв., през 2008 – за около 4,7 млн. лв., през 2010 все още за 0,00 лв., но са обещани около 4 млн. лв. Плаща ток, вода, заплати. Това е регламентирано чрез мантрата “закон” и не е никак безплатно. Всяка държавна дотация излиза и от моя, и от вашия, и от читателския джоб.

По европейското законодателство всяка библиотека (респ. държавата) трябва да изплаща възнаграждение за отдаване в заем на авторите, чиито произведения са ползвани за четене, а вносителите на копирни машини трябва да отчисляват обезщетения за копиране. България е подписала Бернската конвенция и се задължава да съблюдава Закона за авторско право в останалите европейски държави. Вие, като преподавател в специалността “Книгоиздаване” в Софийския университет, би трябвало да сте запозната с правилата в бранша! Би трябвало да знаете също, че дигиталните библиотеки (които все пак трябва да се регистрират по надлежния ред) изплащат на авторите правото за дигитално заемане! И то независимо дали ще предоставят услугите си безплатно, или срещу заплащане.

Дори “безплатното раздаване на книги от правителствата на Франция и Канада” е безрезервно финансирано, т.е. платено, както правилно сте забелязали. Уважени са и читателите, и авторите, и издателите.

Както виждате, “безплатното“ във всички случаи е косвено платено.

И затова по-добре пледирайте за ЕВТИНО четене.

От написаното от Вас всъщност останах с впечатление, че искате някой друг да Ви плати. Четенето. Билета за кино. Яденето. И т.н.

Това, макар и с физиономия, отговаряща на зодията ми, го казвам без възторг.

Последно и най-важно.

ЗА Читателя

Той е VIP.

Той даже не е VIP.

Той е Н.В. Читателят.

Той даже не е Н.В., а Господ.

Бог.

Всичко се прави за него. Нему се кланят автори, преводачи, коректори и редактори. Художници и дизайнери. Знайни и незнайни издатели у нас и по света. Храм-паметник биха му издигнали. Обграждат го с уважение, внимание и обич. Не крадат от него.

И очакват, и се надяват на взаимност.

Това е горе-долу всичко, което имах да Ви кажа, доцент Цветкова.

Искрено Ваш:
д-р Йордан Антов
ИК “БАРД”

ПП. Това с ГМО-то не го споменавайте, защото не го разбирате.

"Винаги съм бил плеймейкърът в отбора, не съм голмайстор. Голмайсторите могат да бъдат много", рече скромно Първанов тия дни, сравнявайки се с Лионел Меси, - и, по своя си табиет, излъга. Всъщност май не, може би просто Гоце не разбира нито от футбол, нито от политика. Да си плеймейкър във футбола и в политиката са коренно различни неща.

Футболният плеймейкър е атакуващ играч, който организира нападателната игра на отбора и създава голови положения за себе си и за съотборниците си. Нарича се още разпределител и се смята, че играе в центъра; но но не е ограничен с определена позиция. Истинският плеймейкър притежава изключителна креативност, добро игрово мислене и виждане на полето, изкуството на точния пас и дрибъла, способност да се раздава, което предполага и превъзходна физическа кондиция. Плеймейкърът е отборен играч, за разлика от чистия нападател (Междудругото, тази разлика е основа за претенциите на английските фенове към Бербатов - те искат той да се раздава по цялото поле и за съотборниците си, а той е чист нападател. У нас преди много години подобни бяха упреците към нападателя и голмайстора на ЦСКА и националния отбор Петър Жеков, чиито изключителни умения да се пласира и да реализира му донесоха "Златната обувка" на "Франс футбол" през 1969 г., но и признанието на родните фенове.)

Да сравним сега качествата на Гоце:

Креативност - никаква. Той мисли и действа изключително в рамките на рутината, въображението и творчеството са непознати за него неща.

Стратегическо и тактическо и мислене - нулеви. Още времето на антинатовските си изстъпления той никога не е в час за международната ситуация и за българските интереси в нея, както и за вътрешнополитическата ситуация и интересите на родната му партия.

Създаване на голови положения за себе и за съотборниците си - не са известни подобни случаи. На Гоце или му пада късмет отнякъде (избирането му за лидер на БСП и избирането му за президент), или стои и гледа сеира на другите, без да си мръдне пръста.

Раздаване и инициативност - няма такива. Той е духовно мързелив, предпочита да изчаква да види накъде ще се развие ситуацията и да се нагоди към нея.

Отборен играч и организатор - абсурд! Гоце е използвач и хитрец на дребно спрямо съотборниците си, единственото, което го интересува, е той да е в безопасност и след това ако може да уреди себе си да е добре. За тази цел, ако трябва той е готов да предаде отбора си, играейки за противника (с каквито примери, междудругото, е пълно фарсовото ни футболно първенство) в името на собствените си интереси - христоматиен е "големият му шлем" с руските енергийни проекти. Да, "голям шлем", но в полза на Русия и с оглед на бъдещи облаги от нея.

Какво прави тогава Гоце с топката, ако не прави играта?

Ами фокуси прави. Той е уличен фокусник, жонглиращ с топки. И да се сравнява с Лионел Меси, е нелепо и смешно.

bTV Репортерите: Влиянието на модерните технологии върху интелекта

Заглавието на репортажа казва всичко. 2-3 книжни плъха ще се обяснят как модерния човек затъпява заради Гугъл. Разтревожен глас зад кадър, малко патос, малко драма и много въпроси, които всички ние трябва да си зададем. Класическият тревожен репортаж.

Моят въпрос е: Какво е влиянието на бТВ върху интелекта, изследван ли е от БАН и дали интелекта умира веднага, изложен на бТВ или няколко минути се гърчи в предсмъртна агония?

Habibi Rasak Kharban е драматична продукция, която разказва историята на една забранена любов в Газа. Филмът е модерна интерпретация на прочутата древна суфистка притча Majnun Leyla и е първият пълнометражен филм, заснет в Газа в продължение на 15 години. Сюзън Юсеф е сценарист и режисьор. Това е първият й игрален филм. Нейните пет късометражни филма са пускани на места като Sundance Film Festival, Museum of Modern Art (NY), Video Data Bank,Third … Read More

via Блог на Форум за арабска култура "Махмуд Даруиш"

NASA представи видео, направено от спътниците Terra и Aqua, което показва мащабите на петролния разлив край бреговете на САЩ, който е на път да се превърне в най-големия в историята, след авария във фирмата British Petroleum.

Вижте:

• New York Times: Oil spill is bad,but how bad?
• Guardian: Oil spill-what happen next?

Вижте и всички истории в Guardian, свързани с темата, както и последните публикации за разлива в Мексиканския залив от NY Times.

Роро Интерактива е станал сводник импресарио на Галка, не знам дали гледа лошо или просто прилича още повече на баща си. А тя, милата, пак е някъде в друго измерение.

И тия двамата кюфтакоедци са над средното ниво в музиката хайлайфа, има къде-къде по-неадекватни от тях.

Днес е дългоочакваният ден Х. Газът поскъпва. И то много поскъпва. По-високи цени на горивото, по-високи разходи за бизнеса, по-високи цени за крайните потребители, по-малко продажби, по-малки печалби… Верижната реакция започва. “И всички се питат защо”, пееше Милена преди много години.

Пазарната цена на газа се повиши, тази цена е в долари, а доларът също поскъпна. Всяко от трите твърдения е вярно, но въпреки всичко това не е верният отговор. Отговорът щеше да бъде верен, ако газът беше стока като много други. Ако беше търгуван на борсите, ако можеше да се купи отвсякъде, ако цената му беше еднаква в целия свят. Тогава на правителството нямаше да му се налага да отговаря на въпроси за цената на газа. Сещате ли се някой да занимава министрите с повишената цена на кафето?

Цената на газа в България зависи от българската изпълнителна власт. Не изцяло, но все пак зависи. И затова именно правителството трябва да даде ясен отговор защо газът поскъпва.

Най-често споменаваният отговор се казва Румен Овчаров. Отскоро и министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков дава този отговор. Според него заради подписания от бившия икономически министър Румен Овчаров газов договор през 2006 г. България досега е платила 700-800 млн. USD в повече. Ако имате доверие в ГЕРБ, Бойко Борисов и Трайчо Трайков, имате пълното основание да им повярвате.

За Синята коалиция отговорът също се казва Румен Овчаров. Според Мартин Димитров подписването на нов договор през 2006 г. е било напълно излишно преди изтичането на подписаните още от синьото правителство договори през 1998 г. Неговите изчисления достигат до числото 1 млрд. лв., които България е платила в повече за последните 4 години. Ако имате доверие в Синята коалиция, Мартин Димитров и Иван Костов, имате пълното основание да им повярвате.

Самият Румен Овчаров казва, че ако не бил подписал договора през 2006 г., сега България е щяла да купува много по-скъп газ. И че всъщност България е спестила, а не е изгубила пари. Ако имате доверие в БСП, Сергей Станишев и Румен Овчаров, имате пълното основание да им повярвате.

Така всеки може да избере на кого да повярва и отговорът на основния въпрос се превръща в много отговори. За всеки вкус. Само че този разговор е за пари, а не за доверие. И това кой на кого има доверие няма нищо общо с огромното поскъпване на газа.

Истината е, че преговорите и договорите са секретни. И докато те остават секретни, няма как да стигнем до отговора на основния въпрос. През 2006 г. България все още беше извън Европейския съюз. Днес България вече е част от отбора на силните. И понеже в момента също трябва да текат преговори за нов договор за доставка на газ, и понеже и този път обществото не знае за тях, сегашното правителство може да се поучи от грешките на предишните. Ясна, категорична и публична позиция в преговорите с Русия може да бъде само от полза. И това е единственият начин сегашното правителство да предотврати следната ситуация: след няколко години газът отново да поскъпне и отговорът на въпроса “защо” за всички да се казва Трайчо Трайков.

коментар от днешния брой на в.Пари

снимка: topnews.in

Сподели във Facebook

Аз и още 73414 балъци и балъчки се натресохме в групата с подмолното име “Горещата фотосесия на НИКОЛЕТА ЛОЗАНОВА за “69″ + снимки преди силикона (18+)”
В групата има тази и още няколко набързо сканирани снимки и линк към неразработен фишинг сайт - WP, което имитира интерфейса на Facebook. Сезонът за фейсбук спам е открит!

Струнен квартет „Импресия“ ще огласи огласеното вече ( главно в интернет) представяне на книгата „Президент на РъБъ“ във Варна, което ще се състои утре, 29 юни от 19 ч. в кафе-сладкарница „Кристал“ на входа на Морската градина. Има е още една изненада: „Радио Варна“ ще излъчи днес, 28 юни, от 16,30 ч., интервю с автора [...]

Коментар от Anu: Полицаите при всяка власт са били идиоти, просто защото са само един инструмент на тази власт. И без това сайта продължава да работи, макар и под друго име, за което имат заслуги хората, които го създадоха. Не се плашете, ножа както обикновенно е дървен. Не заради друго, а поради простотията на българските управници, които никога не са били и няма да са наясно какво означава интернет. И слава богу, иначе и в интернет ще настъпи същия хаос като в държавата.

Блогосферата генерира 100-тина поста по темата, което е добре и означава, че поне 100 българи не са в будна кома.

До този момент нито една медия не зададе резонните въпроси на база на каква информация и доказателства издателствата от „Асоциация българска книга“ обвиняват Виртуалната Библиотека, че афектира печалбите им и нарушават законите, не потърсиха доказателства, примери, статистики, с които да се анализира темата в детайл. (Или аз поне не намирах никаква информация на тази тема изнесена от тях в нито една медия, нито пък на сайта им и facebook страницата им.) Затова и реших, че нищо не ми пречи да седна и да спретна един въпросник и после да го разпратя на издателствата.
Темата искрено ме вълнува, да.

Сайтът на АБК е умерено неудобен за работа, а списъкът с членовете по неизвестни причини е само на английски език. (След като в четвъртък оставих съобщение във Facebook с въпрос защо изглежда по този начин, проблемът беше редактиран и сега ги има САМО на български, в петък забелязах, че са редактирали и няколко проблеми със скина, например текстът вече не излиза извън очертанията на полето и пр.) Нямам идея кога за последно е обновяван (преди моят коментар) и дали са редактирани имейлите на различните издателства, освен това ми стори, че има издателства, които членуват, а ги няма в списъка, но нищо. Ще използваме информацията, която те предоставят. (Ето списък с имейлите на издателствата, за тези, които нямат търпението да отварят всяко едно по едно и да копират като мен, същият списък беше ъпдейтнат в петък, ето промените)

За съжаление, до този момент от 84 издателства, в пощата си получих 10 съобщения, че даденият имейл не съществува, а за две издателства не беше поместен имейл. На две издателства бе объркан имейл адресът и на няколко имената им не фигурираха в съответната графа. Няколко бяха с пунктуационни грешки в имената. (Не всички от изброените проблеми бяха редактирани, когато проверих последно в петък, 26.06.2010).

Реших да препубликувам въпросника тук, най-малкото, за да може да се видят въпросите и се надявам, че все някое издателство ще отговори, защото темата е прекалено важна, за да се мълчи. Аз нямам за цел да дискредитирам издателствата, просто тази информация според мен е ключова, за да може дискусията да се развие нанякъде отвъд караници и спорове.

~
За издателствата:
- Какъв е броят на книгите, които са качени във Виртуалната Библиотека от вашето издателство като бройка?
- Какъв е броят на книгите, които са качени във Виртуалната Библиотека със същия превод, който е и в публикуваните от издателството ви?
- Каква част от книгите, които са качени във Виртуалната Библиотека, могат да бъдат намерени по книжарниците в България?
- Какъв е броят на книгите, които се издават годишно в България от вашето издателство?
- Какъв е броят на книгите, които се преиздават годишно в България от вашето издателство? Български/чужди автори.
- Колко книги се продават годишно в България издадени от вашето издателство?
- Бройки по жанрове? (издадени и закупени)
- Закупуване по региони? (издадени и закупени)
- За каква сума български автор издадава 1000 бройки книга с меки корици от вашето издателство? А на чужд автор?
- Каква сума остава при прекупвачите?
- Каква сума стига до авторите (процентно)?
- Каква сума отива при преводачите и коректорите?
- Каква сума отива за реклама?
- Има ли планове за предлагане на виртуални книги на българския пазар в близките пет години от вашето издателство? На какъв етап са тези планове и има ли шанс да заработят скоро?
- Може ли да представите статистика за последните 5 или 10 години относно покупките на книги на българския пазар спрямо вашето издателство или като цяло?
- Може ли да представите изследвания и статистики колко книги годишно чете българският читател? През последните 2, 3, 4, 5 години?

За преводачите:
- Има ли значение дали се преиздава книгата за преводачите, получават ли допълнително заплащане?
- Има ли значение дали е успешна или неуспешна книгата за преводачите, това влияе ли на заплащането?
- В каква сфера има най-много книги за превеждане и в коя най-малка при вашето издателство? Зависи ли заплащането на страница от сферата?
- Каква сума се заплаща на коректорите на страница? Заплащат ли им се някакви пари при преиздаване, ако да, какви?
- Образование на преводачите, най-често?

Според българския закон:
Свободно използване без заплащане на възнаграждение (загл. изм. – дв, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)
Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
(…)
9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
(…)
§ 2. По смисъла на този закон:
(…)
3. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) „възпроизвеждане на произведение“ е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под цифрова форма в електронен носител;

~ Бяхте ли уведомени за акцията на ГДБОП преди тя да се случи?
~ Изказали ли сте съгласие с акцията (преди тя да бъде потвърдена) по някакъв начин, било то с имейл или среща?
~ Какво казват прависти по темата (име на прависта, фирма, точен цитат, ако е възможно)?
~ Може да се спори, че chitanka.info не влиза в графа „библиотека“, защото е виртуална и не плаща авторски права, но много аналогови библиотеки в България започват цифровизация на своите текстове, така че те да може да бъдат достигани виртуално и четени дигитално, означава ли това, че те също биха извършвали престъпление?
~ Библиотеките получават субсидии от държавата, с които се заплащат авторски права, ако Виртуалната Библиотека бъде припозната от държавата и започне да получава субсидии по тази линия, как мислите да процедирате?
~ Виртуалната Библиотека е с идеална цел, безплатна и много от книгите там вече не съществуват в хартиен формат, макар правата все още да са активни и да са на издателствата, какво мислите да предприемете по този въпрос?
~ Наскоро българският съд постанови, че споделянето на информация без да се искат или дават пари НЕ е незаконно, защо споделянето на книги не попада в тази сфера?
~ При положение, че темата с Виртуалната Библиотека е казус, подали  ли сте жалба пред българския съд? Може ли някаква информация, за да се проследи делото и развитието на темата (ако има подадена жалба)?
~ Има ли сблъсък на интереси според вас, че наскоро Явор Колев беше награден със звание „Рицар на книгата“, а след това е трябвало да поведе акция срещу виртуална библиотека?
~ Знаехте ли за съществуването на Виртуалната Библиотека, ако да, откога?
~ Правени ли са опити от вашето издателство за свързване с поддържащите библиотеката, някаква кореспонденция?
~ В интервю наскоро бе изказано твърдението, че не са правени опити да се свържат с хора, които поддържат библиотеката, защото не е имало как и не са открили контакти, но контактите се намират на основната страница, в панел, който е видим за всеки, как точно ще обясните този парадокс, че много хора са поддържали кореспонденция с Библиотеката?
~ Виртуалната Библиотека имаше форум, от вашето издателствата регистрирали ли са се, за да поиска/помоли текстове да бъдат свалени, ако са били в нарушение? Ако да, каква е била реакцията на Библиотеката, ако не, защо?
~ Голяма част от книгите във Виртуалната Библиотека са били преводи на книги с изтекли авторски права или подарени от авторите им и са били унищожени при акцията на ГДБОП, какъв  е коментарът ви и ще предприемете ли някакви действия в тази насока?
Към АБК въпросите се отнасят за всички издателства, защото предполагам, че те би трябвало да имат някаква по-голяма статистика, за да могат да погледнат картината в мащаб. Пак са подредени в този вид, но структурата на изреченията е малко по-различна. Въпросникът към тях може да погледнете тук.
П.П. Искрените ми извинения към АБК, преди малко видях, че съм объркала абревиатурата им в писмото, което им изпратих. Грешката не е умишлена.

И така, аз наистина не се сещам какво друго можем да направим по темата, преди тези въпроси да бъдат изчистени и отговорени, очаквам да видя кое издателство ще се включи в дискусията.

Коментирали темата: Дневник, Дарик – Антоанета Пунчева

Председателката на парламента Цецка Цачева заяви, че е оптимист за изграждането на АЕЦ „Белене“ Смятам, че това е проект от изключително значение за икономическото съживяването на района, заяви Цачева. Според нея, втората атомна електроцентрала ще бъде построена, но при ясни правила за финансиране и ангажименти. Последиците от икономическата криза не дават възможност на българската държава [...]

Продукти:
5 картофа
3 домата
1 глава червен лук
щипка сушен босилек
щипка сол
150мл олио

Продукти:
Картофите се обелват, измиват и слагат за варене в подсолена вода. Варят се 20- 30 минути. След това се охлаждат и отцеждат добре от водата. Режат се на колелца с дебелина половин пръст. Доматите се измиват, почистват се капаците им и се нарязват както картофите. Лука се обелва от люспите, измива се и нарязва  на колеца. Взема се тава за печене. Подреждат се картофените кръгчета така, че да има разстояние между тях. Отгоре върху всяко картофено кръгче се слага кръгче домат и най отгоре пръстен лук. Поръсват се внимателно със сол и сушен босилек. Поливат се с олио и се слагат за печене във фурната. Пекат се на умерена фурна, 20 минути. Сервират се подредени в чиния- плато.

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/  

• Хитът “Джабулани кючек” е апотеоз на модерното българско мислене, той  олицетворява възвишените идеи, които облагородяват обществото ни отвътре и помагат да се докараме до състоянието, в което се намираме отвън 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Напоследък и като няма световно по футбол простотиите наоколо се роят като пчели, но световното явно им дава допълнителен стимул. Или пък отваря очите на хората по-ясно да ги виждат. Цялата работа е малко като с престъпността – при социализма почти нямало престъпност, а при демокрацията тя се била непомерно развихрила.

Глупости на търкалета, каква точно престъпност нямаше тогава? Корупция в митниците, администрацията и съда ли нямаше? Полицейски произвол? Продажни на чуждите интереси политици ли? Или който и да било редови гражданин се свенеше да отмъкне каквото и да било от работното си място, независимо дали кламер, цистерна с нафта или космически кораб.

Класическият случай е в Пловдив с оня, дето през ден излизал от завода, тикайки количка, увита в брезент и охраната постоянно го проверявала, но – нищо. Веднъж портиерът не издържал: – Майна, знам че има някаква далавера, няма да те изпея, само кажи какво крадеш с тия колички. – Ами колички, бе майна, колички крада!

Така де, но темата беше медийно табу /което пак си е престъпление от страна на режима/ и масово се налагаше илюзията, че чрез социалистическия морал сме победили престъпността, за разлика от империалистите, които продължават да си страдат от нея, защото са социалистически неморални. Ей в такива простотии живяхме.

Затова преди няколко дни ми стана родно, мило и драго, като прочетох едно писмо до ФИФА на  комунистите от С. Петербург и Ленинградска област. Те настояват мачът между прогресивните герои от КНДР и “наркоманите и токсикоманите” от Португалия, унизително завършил 7:0 в полза на наркоманите, да бъде преигран, защото иначе световното губи своята легитимност в “очите на милионите футболни запалянковци – стожери на мира и дружбата между народите”.

Прогресивните руски мислители възразяват още срещу рекламите на “Кока-кола”, на съвестта на която “тежат милиони изгубени млади живота, особено в Русия” и искат отборът на Южна Африка да играе на осминафиналите, нищо, че не се класира, защото “обратното би означавало, че в ЮАР се е върнал апартейда”.

Най-хубава обаче е онази част от писмото, където се казва: “Чрез заплахи, шантаж, фалшификации и морален терор от участие в турнира бяха отстранени отборите на Куба, Венецуела, Виетнам, Лаос, Абхазия, Никарагуа, Сирия, Непал, Зимбабве, Намибия и Беларус – най-прогресивните социалистически страни. Смехотворните обяснения на бюрократите от ФИФА, че в социалистическите страни се играе лош футбол, нас не ни устройват”.

Мен пък казаното в писмото напълно ме устройва, защото толкова представителна визитка на комунизма като мислене и действие скоро не бях виждал. Смятам, че тя е твърде полезна с оглед на необходимата преориентация на общественото мислене в България. А списъкът с най-прогресивните страни е направо безценен. Признавам си лош навик – като не мога вечер да заспя, вместо овце, броя всички прогресивни социалистически държави, та бързо ме унася. Обаче все изпускам някоя. Например Абхазия – как човек да се сети, че и тя е от прогресивните? Или Непал – не би ми хрумнало. Сега вече ще ги науча наизуст и ще ги повтарям в правилния ред, не в произволен, та да се бъркам.

Загадка е само защо и Русия не е в този списък – нали тя е прогресивна страна, но не играе на световното. Да не би пък руските комунисти и нея да смятат за мръсна империалистическа сила? Защото тогава може да излезе, че някак си и аз съм се превърнал, поне частично, в руски комунист от С. Петербург…..

Чудя се обаче дали все пак не е по-добре наистина да стана руски комунист, отколкото да съм принуден да слушам как ехти отвсякъде новата българска чалга-простотия “Джабулани кючек”. Този последен хит е истински апотеоз на модерното българско мислене и напълно олицетворява възвишените идеи, които напоследък облагородяват обществото ни отвътре, та затова и отвън то се е докарало до състоянието, в което се намира.

Освен с дълбоко познаване тънкостите на футболната игра, загатнато в класическото изречение “футболисти, капитани, всички тук са джабулани”, хитът блести и със своя лирически герой – Путко Мафани. Той само привидно носи името на някакъв си южноафрикански футболист, а иначе си е кристално чист събирателен образ на българската простотия, която няма дъно, няма насита и, както е казал поетът, бронебойни патрони за нея няма открити. И освен това, нали всички се сещат – Джабулани твърде добре се римува с въпросната Мафани.

Досега не можех да си отговоря как едно общество, според което изказвания от рода “Турците в Турция” и “Циганите – на сапун”, са висша проява на политическа коректност и израз на безкрайната му толерантност, в същото време така самоотвержено твори текстово и музикално, изпълнява песенно и танцувално, изобщо – масово се кефи на жизнерадостния танц кючек в най-пошлия му вариант. Ами по същия начин, по който втренчено гледа тъпи турски, американски, венецуелски и бразилски сериали. А ако му даваха цигански, тях щеше да гледа още по-втренчено. Ето как.

Само ще поясня за малките деца и футболно невинните девойки от всички възрасти, които не знаят що е то Джабулани, че това е футболната топка, с която се играе в Южна Африка и която, въпреки критиките към нея, очевидно сама по себе си е доста по-умна от онези, които я възхваляват в едноименния кючек, както и от онези, които го слушат в чалгарниците.

Но ако все пак от чалгата може човек да се отърве като просто заобикаля от  половин километър местата, където тя трещи интензивно, то от телевизионната реклама няма къде да избяга. А рекламите напоследък са наистина тъпи, тъпи та вдлъбнати, като за световно. То не че преди това бяха умни, но сега творците им надскочиха дори собствения си ръст, колкото и да е нисък.

Според някакви идиоти в едната реклама, всички българи напоследък са се юрнали да купуват имоти като за световно. Според други – лихвите в тяхната банка били като за световно. Според трети идиоти цената на колата, която искат да ни продадат, също  била като за световно. Не се уточнява висока като за световно или ниска като за световно, а трябва да се уточни. Защото според мен ако се съотнася с качеството на футбола, който гледаме от ЮАР, въпросната кола би трябвало да върви направо без пари. Четвърти идиоти съблазнително ни съобщават, че също като нас и те обичали футбола, та затова тутакси да наденем калеврите, да хукнем и да си купим точно от тях еди-какво си.

То ако световната търговия зависеше от любовта към футбола, борсите в Щатите досега да са рухнали, `щото футбол там не обичат много-много. Е, видя се по телевизора, че едничък Бил Клинтън обича, но той и Моника Люински обичаше по свой си начин, а останалите американци викаха, че това е форма на извратена любов. В смисъл – извратена не само заради пурата, а и заради вида на самата Моника.

Като споменах “извратена”, та се сетих – без произшествия премина най-после гей-парадът в центъра на София. Наистина, нашият пловдивски дядо владика Николай възнегодува против тази публична проява на содомитство, но не се въздържа светиня му от да наговори и глупости като за световно по този повод. Имам предвид онази част от изказването му, според която сигурно убежище от содомията човек може да намери само под крилото на Православната ни църква. Хайде, холан, разколебан съм дори за “убежище”, а за “сигурно” пък съвсем съм положителен, че няма как да бъде.

Но, ще рече някой наблюдателен гражданин, нали това тук уж е политически коментар, пък досега в него никаква политика няма.

Има, има. Винаги трябва да помним, че народ, който приема рекламите по телевизора като висша форма на изкуство и се вдъхновява, когато му продават две на цената на едно, е народ, който се задъхва не само от бедност и алчни управници, а също от простотия и арогантни претенции да получи всичко, без да се труди за нищо.

И трябва да помним освен това, че народът, от чиито недра наскоро се пръкна чутовният герой Путко Мафани, е същият народ, който вече векове ражда и отглежда собствения си елит, включително собствената си политическа класа такава, каквато е. Колкото и после този народ да вика – ама те политиците ни са лоши и виновни, а ние сме добър и невинен, няма как да му се зачете викането за смекчаващо вината обстоятелство.

А пък това ако не е политика, не знам кое друго е.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com