ПРОСТОТИИ КАТО ЗА СВЕТОВНО

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/  

• Хитът “Джабулани кючек” е апотеоз на модерното българско мислене, той  олицетворява възвишените идеи, които облагородяват обществото ни отвътре и помагат да се докараме до състоянието, в което се намираме отвън 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Напоследък и като няма световно по футбол простотиите наоколо се роят като пчели, но световното явно им дава допълнителен стимул. Или пък отваря очите на хората по-ясно да ги виждат. Цялата работа е малко като с престъпността – при социализма почти нямало престъпност, а при демокрацията тя се била непомерно развихрила.

Глупости на търкалета, каква точно престъпност нямаше тогава? Корупция в митниците, администрацията и съда ли нямаше? Полицейски произвол? Продажни на чуждите интереси политици ли? Или който и да било редови гражданин се свенеше да отмъкне каквото и да било от работното си място, независимо дали кламер, цистерна с нафта или космически кораб.

Класическият случай е в Пловдив с оня, дето през ден излизал от завода, тикайки количка, увита в брезент и охраната постоянно го проверявала, но – нищо. Веднъж портиерът не издържал: – Майна, знам че има някаква далавера, няма да те изпея, само кажи какво крадеш с тия колички. – Ами колички, бе майна, колички крада!

Така де, но темата беше медийно табу /което пак си е престъпление от страна на режима/ и масово се налагаше илюзията, че чрез социалистическия морал сме победили престъпността, за разлика от империалистите, които продължават да си страдат от нея, защото са социалистически неморални. Ей в такива простотии живяхме.

Затова преди няколко дни ми стана родно, мило и драго, като прочетох едно писмо до ФИФА на  комунистите от С. Петербург и Ленинградска област. Те настояват мачът между прогресивните герои от КНДР и “наркоманите и токсикоманите” от Португалия, унизително завършил 7:0 в полза на наркоманите, да бъде преигран, защото иначе световното губи своята легитимност в “очите на милионите футболни запалянковци – стожери на мира и дружбата между народите”.

Прогресивните руски мислители възразяват още срещу рекламите на “Кока-кола”, на съвестта на която “тежат милиони изгубени млади живота, особено в Русия” и искат отборът на Южна Африка да играе на осминафиналите, нищо, че не се класира, защото “обратното би означавало, че в ЮАР се е върнал апартейда”.

Най-хубава обаче е онази част от писмото, където се казва: “Чрез заплахи, шантаж, фалшификации и морален терор от участие в турнира бяха отстранени отборите на Куба, Венецуела, Виетнам, Лаос, Абхазия, Никарагуа, Сирия, Непал, Зимбабве, Намибия и Беларус – най-прогресивните социалистически страни. Смехотворните обяснения на бюрократите от ФИФА, че в социалистическите страни се играе лош футбол, нас не ни устройват”.

Мен пък казаното в писмото напълно ме устройва, защото толкова представителна визитка на комунизма като мислене и действие скоро не бях виждал. Смятам, че тя е твърде полезна с оглед на необходимата преориентация на общественото мислене в България. А списъкът с най-прогресивните страни е направо безценен. Признавам си лош навик – като не мога вечер да заспя, вместо овце, броя всички прогресивни социалистически държави, та бързо ме унася. Обаче все изпускам някоя. Например Абхазия – как човек да се сети, че и тя е от прогресивните? Или Непал – не би ми хрумнало. Сега вече ще ги науча наизуст и ще ги повтарям в правилния ред, не в произволен, та да се бъркам.

Загадка е само защо и Русия не е в този списък – нали тя е прогресивна страна, но не играе на световното. Да не би пък руските комунисти и нея да смятат за мръсна империалистическа сила? Защото тогава може да излезе, че някак си и аз съм се превърнал, поне частично, в руски комунист от С. Петербург…..

Чудя се обаче дали все пак не е по-добре наистина да стана руски комунист, отколкото да съм принуден да слушам как ехти отвсякъде новата българска чалга-простотия “Джабулани кючек”. Този последен хит е истински апотеоз на модерното българско мислене и напълно олицетворява възвишените идеи, които напоследък облагородяват обществото ни отвътре, та затова и отвън то се е докарало до състоянието, в което се намира.

Освен с дълбоко познаване тънкостите на футболната игра, загатнато в класическото изречение “футболисти, капитани, всички тук са джабулани”, хитът блести и със своя лирически герой – Путко Мафани. Той само привидно носи името на някакъв си южноафрикански футболист, а иначе си е кристално чист събирателен образ на българската простотия, която няма дъно, няма насита и, както е казал поетът, бронебойни патрони за нея няма открити. И освен това, нали всички се сещат – Джабулани твърде добре се римува с въпросната Мафани.

Досега не можех да си отговоря как едно общество, според което изказвания от рода “Турците в Турция” и “Циганите – на сапун”, са висша проява на политическа коректност и израз на безкрайната му толерантност, в същото време така самоотвержено твори текстово и музикално, изпълнява песенно и танцувално, изобщо – масово се кефи на жизнерадостния танц кючек в най-пошлия му вариант. Ами по същия начин, по който втренчено гледа тъпи турски, американски, венецуелски и бразилски сериали. А ако му даваха цигански, тях щеше да гледа още по-втренчено. Ето как.

Само ще поясня за малките деца и футболно невинните девойки от всички възрасти, които не знаят що е то Джабулани, че това е футболната топка, с която се играе в Южна Африка и която, въпреки критиките към нея, очевидно сама по себе си е доста по-умна от онези, които я възхваляват в едноименния кючек, както и от онези, които го слушат в чалгарниците.

Но ако все пак от чалгата може човек да се отърве като просто заобикаля от  половин километър местата, където тя трещи интензивно, то от телевизионната реклама няма къде да избяга. А рекламите напоследък са наистина тъпи, тъпи та вдлъбнати, като за световно. То не че преди това бяха умни, но сега творците им надскочиха дори собствения си ръст, колкото и да е нисък.

Според някакви идиоти в едната реклама, всички българи напоследък са се юрнали да купуват имоти като за световно. Според други – лихвите в тяхната банка били като за световно. Според трети идиоти цената на колата, която искат да ни продадат, също  била като за световно. Не се уточнява висока като за световно или ниска като за световно, а трябва да се уточни. Защото според мен ако се съотнася с качеството на футбола, който гледаме от ЮАР, въпросната кола би трябвало да върви направо без пари. Четвърти идиоти съблазнително ни съобщават, че също като нас и те обичали футбола, та затова тутакси да наденем калеврите, да хукнем и да си купим точно от тях еди-какво си.

То ако световната търговия зависеше от любовта към футбола, борсите в Щатите досега да са рухнали, `щото футбол там не обичат много-много. Е, видя се по телевизора, че едничък Бил Клинтън обича, но той и Моника Люински обичаше по свой си начин, а останалите американци викаха, че това е форма на извратена любов. В смисъл – извратена не само заради пурата, а и заради вида на самата Моника.

Като споменах “извратена”, та се сетих – без произшествия премина най-после гей-парадът в центъра на София. Наистина, нашият пловдивски дядо владика Николай възнегодува против тази публична проява на содомитство, но не се въздържа светиня му от да наговори и глупости като за световно по този повод. Имам предвид онази част от изказването му, според която сигурно убежище от содомията човек може да намери само под крилото на Православната ни църква. Хайде, холан, разколебан съм дори за “убежище”, а за “сигурно” пък съвсем съм положителен, че няма как да бъде.

Но, ще рече някой наблюдателен гражданин, нали това тук уж е политически коментар, пък досега в него никаква политика няма.

Има, има. Винаги трябва да помним, че народ, който приема рекламите по телевизора като висша форма на изкуство и се вдъхновява, когато му продават две на цената на едно, е народ, който се задъхва не само от бедност и алчни управници, а също от простотия и арогантни претенции да получи всичко, без да се труди за нищо.

И трябва да помним освен това, че народът, от чиито недра наскоро се пръкна чутовният герой Путко Мафани, е същият народ, който вече векове ражда и отглежда собствения си елит, включително собствената си политическа класа такава, каквато е. Колкото и после този народ да вика – ама те политиците ни са лоши и виновни, а ние сме добър и невинен, няма как да му се зачете викането за смекчаващо вината обстоятелство.

А пък това ако не е политика, не знам кое друго е.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: