Следвоенното европейско икономическо чудо

Европейското икономическо чудо свършва с масирано увеличение на данъчното бреме (и протекционизъм):

Европа излезе от Втората световна война с ниво на БВП на човек, което беше над два пъти по-малко от това на САЩ: 42%. През първите 30 години след войната Европа намали дистанцията наполовина. До края на 80-те години, нейният БВП на човек стана 80% от американското ниво. Оттогава конвергенцията спря. Всъщност, през последните 20 години Европа загуби почва: БВП на човек днес е около 70% от американското ниво, позиция, която Европа достигна още в края на 70-те години…

През 60-те години Европа изглеждаше като модел за света. С висок растеж и сплотени общества, европейците бяха сред най-щастливите в света…

През 60-те години общите държавни разходи бяха 29% от БВП; през 70-те години бяха 37%; през 80-те години бяха 47%; а през 90-те години бяха 50% от БВП. Съпътстващото увеличение на разходите депресира икономическия растеж…

Вместо да ускори загиването на старите фирми и да поощрява създаването на нови, по-иновативни предприятия, европейците продължиха да подкрепят старите и да бленуват за индустриална политика…

Извадката е от чудесната книга на Алберто Алезина и Франческо Джаваци "Бъдещето на Европа – реформи или упадък"

(The future of Europe: reform or decline, Alberto Alesina, Francesco Giavazzi, MIT Press, 2006)

Блогът за икономика 2010

Прочети цялата новина

Свързани новини: