Тунис - мафиотска диктатура

Монсеф Марзуки

От три седмици над Тунис духат ветровете на политически и социален протест. Ожесточението на репресиите, при които загинаха 23-ма души, свидетелства, че режимът на президента Бен Али за първи път се чувства застрашен. Мощта и непоколебимостта при мобилизацията на туниския народ дават на общественото мнение, на европейските и френските политически представители възможност да отворят очи за истинската туниска действителност, след като представата за нея бе изкривявана над 20 години от установени внушения, подхранвани от властта и мнозина нейни френски симпатизанти.

Внушение първо: “Туниският режим, несъмнено, не е демокрация, но не е и диктатура, а авторитарен режим”. Не, настоящите събития показват на онези, които не го виждаха или не желаеха да го видят, че туниският режим е полицейска и мафиотска диктатура от най-лошия вид. Бен Али в Картаген е като Ал Капоне в Белия дом.

Внушение второ: “Благодарение на Бен Али страната преживя икономическо чудо”. В действителност Тунис от 90-те години дължеше относителното си благосъстояние на трийсетгодишното управление на Бургиба, белязано с внушителни капиталовложения в образованието, семейното планиране и развиването на стабилна пазарна икономика, способна да “произведе” годишен растеж от 7 процента. Бен Али наследи това положение. Двадесет години по-късно той превърна Тунис в корупционна икономика, чиито мафиотски проявления вече не се нуждаят от потвърждение. След “чудото” настъпи социално отчаяние.

Внушение трето: “Бен Али изкорени ислямистката опасност”. Ако не го подкрепяме, би имало голям риск в южната част на Средиземноморието да се създаде талибански режим, както каза през 2008 г. и Никола Саркози. В действителност Бен Али разруши, с цената на масирано потъпкване на човешките права, една буржоазно-консервативна ислямистка партия - “Еннахда”, която нямаше нищо общо с джихадисткото насилие. Колкото до политическите смутове, “брадатите” в тях не се виждат, както свидетелстват светските лозунги, скандирани от протестиращите.

Четвърто внушение: “Няма истинска опозиция. Туниската опозиция е слаба, разединена и безпомощна”. Онези, които са живели или живеят в условия на диктатура, добре знаят, че опозиция може да съществува единствено при демокрацията, при диктатура може да има само съпротива - гражданска или въоръжена. За заблуда на противника Бен Али, “избран” и “преизбиран” на три пъти с над 90 процента от гласовете, си организира собствена “опозиция”, докато същевременно запушваше устата, хвърляше в затвора и подлагаше на мъчения стотици смели и достойни мъже и жени, които се бореха с една от най-покварените репресивни машини, съществували някога.

Пето внушение, под формата на наивен въпрос: “Каква е алтернативата на Бен Али?” Ако тунизиец зададе на французин същия въпрос: “Каква е алтернативата на Саркози?”, естественият и очевиден отговор би бил: човекът, когото французите изберат на следващите президентски избори. Така ще отговори и тунизиец на свой приятел французин: онзи, който наследи Бен Али, ще е човекът, избран от туниския народ на свободни и прозрачни избори. Кой казва, че сме обречени на вечна диктатура?

Дълго време Бен Али бе представян като гарант за стабилността в Тунис. От началото на бунтовете, които тресат страната, той се превърна в основна “съставка” на нестабилността и самото му оттегляне би възстановило спокойствието. Общественото мнение и френските политически лидери трябва да отворят очи за истината за туниската власт. В противен случай има голяма опасност Франция да изгуби симпатията, на която се радва в Тунис, ще изгуби възможността да играе роля в мирния преход към правова държава и да участва в създаването на европейско-средиземноморско пространство на стабилност, просперитет и споделени демократични ценности.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: