Темата chitanka, отговорите на издателствата

След като минаха 4 работни дни откакто разпратих имейлите с въпросника, ето и какво се събра в пощенската ми кутия и facebook акаунта.

1. Undelivered status: ananiev@izdatelstvobititehnika.dir.bg, offise@infodar.com, mab@slovar.org.uk, sales@klasikaistil.com, colibri@mtel.net, offis@novchovek.com, atanasov_atanas@abv.bg, offis@pe-bg.com, lomgman-bulgaria@mbox.contact.bg, nauk_izk@sigma-bg.ocm. Някои от издателствата не можах да достигна просто заради сгрешени публикувани имейли, но от АБК отрекоха да има сгрешени имейли, така че ето, да преценят читателите.

2. АБК -  Tsvetelina Decheva, петък, 26.06.2010

„[...]имейлите са си наред, ние всички получихме вашите многобройни въпроси, част от които са доста подвеждащи с цел дискредитиране на издателите и книжарите[...].“,(facebook)

3. Издателство „Архимед“, петък, 25.06.2010, в пощенската ми кутия.

Krajbata na intelektualna sobstwenoste tejko prestaplenie waw wsichki normalni darjawi. Krai na komentara. Ne wijdam nishto interesno w temata.

Пламен Георгиев Паскалев
управител

4. Издателство „Бяло Братство“, неделя, 27.06.2010, в пощенската ми кутия

Издателство Бяло Братство няма качени  книги във виртуалната книжарница, но има много за сваляне от други сайтове.

Вяра Стефанова

5. Г-н Козарев ми изпрати имейл в понеделник, че ще ми пише по-подробен имейл, когато го получа, ще го публикувам тук.

Здравейте,
пак ще ви пиша след няколко дни. Вие също подсещайте.Поздрави!

Димитър Козарев

И така, от 84 издателства и АБК, само 3 издателства ми отговориха, виждате на какво ниво бяха самите отговори. (Изобщо няма да коментирам, че получих отговор на латиница от официален имейл от УПРАВИТЕЛ на издателство, относно публична дискусия, просто оставям имейлът да говори сам за себе си).
Тук би трябвало да извадя от общата сметка 6 издателства, защото точно 6 отрекоха да са били уведомени за акцията, твърдят, че не я подкрепят и че никой не ги е потърсил за мнение по темата (от АБК). Което означава 75 издателства за 4 работни дни не са намерили за нужно да отговорят на въпросите ми, интересното е, че тази информация, която аз търся, не е изнесена никъде. Склонна съм да приема, че отговорите на някои от въпросите ми са поверителни, но от друга страна, след като излизат с публично обвинение към „Моята Библиотека“, би трябвало да са готови и да защитят позицията си и най-малкото, да се опитат да се включат в дискусията по темата.

Тъй като темата е важна за мен, преравям интернет пространството, блогове, форуми, сайтове, онлайн медии и врънкам разни приятели и познати да преглеждат вестниците издавани в България, които нямат виртуални страници. За сега има една огромна, кръгла нула за действителна реакция от страна на издателствата.

Междувременно управителят на издателство Бард пусна публично писмо. Подчертавам, че издателство Бард е сред неотговорилите на въпросника ми (нещо повече, от тяхна страна не последва абсолютно никаква реакция).

Уважаема госпожо,
Скъпа ми Милена,

За духа и материята

Наясно сте, предполагам, че всяка книга е дух в материя. Всяка опера, филм, картина, песен, малка пластика – също.

Дали материята е глинена плочка, папирус, велен, хартия, целулоидна лента или цифров файл, е несъществено.

Духът е силата.

Знанието е силата.

Пред тях няма прегради.

Когато ходите на опера, на театър или посещавате НХГ, за да се обогатите духовно, респ. да станете по-силна, може би си плащате и то с чувство за добре изпълнен морален дълг. Защо не искате представленията да са Ви безплатни. Защото с парите за билета сте помогнали, макар и с малко, да запазите Изкуството и Духа.

Защо по тази логика да не си плащате и за книгите. Защо не помогнете и на тях.

Нима те са по-малко Култура или по-нисше Изкуство.

Ами дори да ходите на фитнес, за да станете по-силна, си плащате.

Щом искате нещо, си плащате, а не крадете, предполагам.

За плащането

Употребих пет пъти думата “плащате“. Никак неслучайно. Знанието априори не е безплатно, а информацията е дори по-скъпа. Ако твърдението ми е невярно, защо тогава ни занимавате ежедневно с парите за образование. Защо като преподавател в СУ не убедите колегите си да преподават без пари или да няма такса обучение, или дори да се откажете от десетките милиони левове държавна субсидия.

Защо (без да се заяждам) сте взели авторски хонорар за деветте си книги и защо тези девет книги се продават, а не се раздават безплатно, след като сте апологет на безплатното четене.

Може би защото във всяка книга има овеществен труд. В България с такъв труд се занимават над 2 000 живи писатели и поети. Над 10 000 печатари, преводачи, издатели, книжари, редактори, художници, които разчитат на този си труд, за да се изхранят. И не искат трудът им да се ограбва.

За автора, мантрата “закон” и юридическия монополизъм

Именно Законът за авторско право защитава Вас и други родни писатели като Антон Дончев, Дончо Цончев, Радой Ралин, Йордан Радичков (неспоменатите – извинете!) и регулира взаимоотношенията писател – издател – читател. Все още не по най-удачния начин, но и това ще стане.

Ако го нямаше този закон, още утре Стивън Кинг може да се обяви безнаказано за автор на “Постписмената книга”. Нали?

За библиотеките и читалищата

Пазарна цензура няма. Тук не сте ме цитирали правилно.

Говорех за икономическа цензура, дължаща се на ниски или никакви доходи на хора, които искат да четат. И затова ги има библиотеките и читалищата.

И не е вярно, че четенето в тях е безплатно. Всеки читател плаща абонаментна такса. Обидно ниска от моя гледна точка, но я има.

Всяка библиотека закупува книги, вестници, списания.

През 2007 г. за около 2,5 млн. лв., през 2008 – за около 4,7 млн. лв., през 2010 все още за 0,00 лв., но са обещани около 4 млн. лв. Плаща ток, вода, заплати. Това е регламентирано чрез мантрата “закон” и не е никак безплатно. Всяка държавна дотация излиза и от моя, и от вашия, и от читателския джоб.

По европейското законодателство всяка библиотека (респ. държавата) трябва да изплаща възнаграждение за отдаване в заем на авторите, чиито произведения са ползвани за четене, а вносителите на копирни машини трябва да отчисляват обезщетения за копиране. България е подписала Бернската конвенция и се задължава да съблюдава Закона за авторско право в останалите европейски държави. Вие, като преподавател в специалността “Книгоиздаване” в Софийския университет, би трябвало да сте запозната с правилата в бранша! Би трябвало да знаете също, че дигиталните библиотеки (които все пак трябва да се регистрират по надлежния ред) изплащат на авторите правото за дигитално заемане! И то независимо дали ще предоставят услугите си безплатно, или срещу заплащане.

Дори “безплатното раздаване на книги от правителствата на Франция и Канада” е безрезервно финансирано, т.е. платено, както правилно сте забелязали. Уважени са и читателите, и авторите, и издателите.

Както виждате, “безплатното“ във всички случаи е косвено платено.

И затова по-добре пледирайте за ЕВТИНО четене.

От написаното от Вас всъщност останах с впечатление, че искате някой друг да Ви плати. Четенето. Билета за кино. Яденето. И т.н.

Това, макар и с физиономия, отговаряща на зодията ми, го казвам без възторг.

Последно и най-важно.

ЗА Читателя

Той е VIP.

Той даже не е VIP.

Той е Н.В. Читателят.

Той даже не е Н.В., а Господ.

Бог.

Всичко се прави за него. Нему се кланят автори, преводачи, коректори и редактори. Художници и дизайнери. Знайни и незнайни издатели у нас и по света. Храм-паметник биха му издигнали. Обграждат го с уважение, внимание и обич. Не крадат от него.

И очакват, и се надяват на взаимност.

Това е горе-долу всичко, което имах да Ви кажа, доцент Цветкова.

Искрено Ваш:
д-р Йордан Антов
ИК “БАРД”

ПП. Това с ГМО-то не го споменавайте, защото не го разбирате.

* Отворено писмо на управителя на ИК „БАРД“ Йордан Антов до доц. д-р Милена Цветкова във връзка с нейната позиция по казуса „Читанка.инфо“. Тъй като писмото е публично, не съм търсила разрешение за препубликуване на текста.

Този отговор изключително много ме разочарова. Защото допреди да пратя въпросника, издателството би могло да се защити, че никой не се е свързал с тях, за да поиска техен коментар, за да чуе тяхната гледна точка. Това обаче не е така, въпросник беше пратен, дадена им беше възможност да изложат аргументите и доказателствата си пред онлайн обществото. И беше игнориран. Вместо доказателства, получаваме дълги, витиевати празни приказки.

- Според господин Йордан Антов знанието не е безплатно. Интересно, че го споменава, защото българското начално и средно образование са безплатни (според Конституцията и законника на РБ), същото важи и за висшето образование, пак според споменатите документи.  Та за какво знание точно говори, е меко казано неясно. Достъпът до библиотеките в самите училища и университети също са безплатни за учениците и студентите.

- След като темата за знанието е отмината, говори и за „авторското право“, твърдейки, че защитавало авторите. Авторите, които се свързаха с мен и ми отговориха на също толкова многобройните ми въпроси обаче бяха на друго мнение. Та ми е интересно на каква база ги изказва тези твърдения. Законът за авторското право защитава издателите и прекупвачите, закон срещу плагиатство би защитавало в действителност авторите.

- После говорим за библиотеки и читалища. За информация на г-н Антов, достъпът до библиотеките в Англия е напълно безплатен за всеки (включително достъп до виртуални книги), достъп до компютри, връзка с интернет и прочие подобни. Минималната работна заплата в Англия за пълен работен ден е 1117 евро. В България минималната работна заплата на пълен работен ден е 240 лева (122 евро).** Ако за вас пет лева са смешни, за мен в гимназията представляваха горе долу седмичните ми джобни.

Интересното е, че до този момент Нели Огнянова (която ми преподаваше в СУ „Медийно Право“) и доцент Цветкова, която пък преподава (макар не и на мен) „Книгоиздаване“ пак в СУ, подкрепиха „Моята Библиотека“ а не вас и изразиха несъгласие в тълкуването ви на закона. Същото направиха още огромен куп хора (някои известни автори и преводачи, включително и издателства). Каква е вашата академична подготовка? Най-малкото, те имат академичния гръб, къде е вашия, за да подлагате на съмнения думите им и позициите им, за да говорите пренебрежително и неуважително?

Не твърдя, че вие грешите напълно и по всички параграфи, че издателствата са виновни по дефиниця. Не твърдя, че ситуацията е напълно ясна и перфектна. Това, което казвам, че изключително много мразя хора на позиция, хора, които уж заемат някаква отговорна дейност да приказват глупости, да се крият зад патетични слова и да имитират активност. Искате някой да ви повярва? Излезте напред и покажете тези загуби, за които говорите. Излезте напред и осъдете „Моята Библиотека“, излезте напред и НАПРАВЕТЕ НЕЩО, а не само да говорите празни приказки.

Разбирате ли, аз съм студент. Като такъв давам огромни суми на месец за книги, защото трябват за образованието ми, освен че съм страстен библиофил. Като студент обаче, освен всичко друго ме учат, че трябва да аргументирам твърденията си, че трябва да представям доказателства, че трябва да доказвам тезата си. Учат ме също така да не приемам на доверие нечии авторитет, а да проверя лично, със собствените си ръце, да погледна със собствените си очи и да помисля със собствения си разум. Аз го правя това и оставам крайно разочарована от вас.
Защото заведено дело няма, а според законите на България, човек е невинен до доказване на противното. В една друга дискусия стана на въпрос, че според българското законодателство, ако отидеш в полицията с твърдение, че колата ти е открадната, трябва да докажеш, че колата е твоя.

Ако няма обвинение, можете да бъдете обвинен в клевета и уронване на доброто име (в същото могат да бъдат обвинени и онези медии, които писаха за онлайн книжарницата впрочем). Законът, който много пъти беше цитиран показва недвусмислено, че темата е казус, че дали „Моята Библиотека“ се класира според дефиницията на закона за библиотека или не, е спорно и съдът трябва да се изкаже. Загубите, които твърдите, че имате, за да може да бъде проверено, трябва да съобщите колко книги издавате годишно в дадена сфера и да видим колко посещения има годишно виртуалната библиотека, по сфери. Чак тогава може да се говори за евентуална възможност да се проверят думите ви.

Според вас читателят е бог. Какъв бог е обаче? Аз си мисля, че сте превърнали читателя в един бог Ом*. Построили сте около него огромна изкуствена конструкция (религия), вярвате в нея, кланяте й се, вярвате, че може би наистина се интересувате от нея и че правите каквото е нужно. Но аз ви препоръчвам да се вслушате в споменатия бог. Защото досега не сте го правили. Богът ви ви прати имейл, на който не пожелахте да отговорите. Богът ви ви зададе простият въпрос „Къде са виртуалните онлайн библиотеки и книжарници, откъдето да купуваме български книги? Къде е възможността, която издателствата предоставят, та „Моята Библиотека“ да е излишна, да пречи и да вреди?“.

Тишината е оглушителна, като ехо в празен храм.

*Бог Ом, герой на Тери Пратчет, бог на религията омнианство, която е аналогична с католическото християнство. Богът една сутрин се събужда като костенурка, защото се оказва, че в самия бог вярва само един човек, а всички останали се прекланят пред огромен и тромав конструкт- Църквата, която обаче няма много общо със самото божество.

** Ето и минималните заплати на останалите държави от Европа, за да може да поставим нещата в контекст.

След като се свързах с автори, преводачи и издателствата, утре ще публикувам и въпросника, който изпратих на Борислав Манолов, създателят на chitanka.info („Моята Библиотека), заедно с отговорите му.

Filed under: аз/Еneya, култура уж, политическaта отговорност Tagged: chitanka.info, АБК, Асоциация българска книга, Йордан Антов, библиотеки, въпроси, дискусия, издателства, издателство Бард, имейли, отговори, пиратство, реакции

Прочети цялата новина

Свързани новини: