Темата chitanka, въпроси и отговори към Борислав Манолов

07/02/10 08:00
(http://eneya.wordpress.com/)

Темата chitanka, въпроси и отговори към Борислав Манолов

До този момент няма интервю на Борислав Манолов относно казусът chitanka.info в официална медия. След като се свързах с автори и преводачи, както и с издателства, дойде ред и на „Моята Библиотека“.
Отново задавам многобройни въпроси, но Борислав няма проблем с това и отговаря на всичките. Благодарности за което.

Относно сайтът и форума:
— От кога съществува сайтът „Моята библиотека“?
От края на септевмри 2005 г.

— Каква е целта на сайта?
За мене най-важната цел на „Моята библиотека“ е просветителната или в частност образователната. Друг мотив, който движи голяма част от хилядите й помощници, е желанието да споделяш. Никой никога не трябва да е в състояние да забрани свободното споделяне на информация. Това е основната позиция в борбата ни за свободно информационно общество.

— Сайтът „Моята библиотека“ някога искал ли е пари от читатели, за да предостави достъп до текстовете качени на него? Ако да, какви пари и как е ставало плащането.
Никоя от услугите на библиотеката не е била платена. Всичко е напълно безплатно и лесно достъпно.

— Имаше твърдения и множество статии из медиите, че „Моята библиотека“ всъщност е онлайн книжарница. Сайтът „Моята библиотека“ някога продавал ли е художествените произведения, качени на него?
Това е много грубо дезинформиране на обществото — пълен срам за тези журналисти в кавички. На страниците на „Моята библиотека“ никога не са били продавани текстове.

— Печели ли сайтът „Моята библиотека“ пари от реклами в него, или по каквито и да е други начини, различни от платен достъп до книги?
На сайта няма платена реклама. Библиотеката и помощниците й никога не са я използвали за парично облагодетелстване. Напротив, всички плащаме със свободното си време за честта да й помагаме да се развива.

— Представители на АБК твърдят, че не са можели да се свържат с „Моята библиотека“. Имало ли е публикуван на сайта списък с контакти и информация за поддържащите сайта, така че при желание, да може да се свърже човек с вас?
Не, не са ми писали представители на АБК.
На страницата „За Моята библиотека“ (която е достъпна с един щрак от всяка страница в библиотеката) от самото начало стои моят електронен пощенски адрес. Освен това има и специална страница за връзка с екипа. Все пак, изисква се начална компютърна грамотност при работата с библиотеката.

— Имало ли е публикувани правила за работата на „Моята библиотека“? Ако да, ще може ли цитат или линк?
Да, има правила. Свързани са с техническото обслужване на библиотеката. Напр. „Нямате право да отправяте към сървъра повече от 20 заявки в минута.“

— От колко време съществува форумът на „Моята библиотека“?
Форумът съществува откакто и библиотеката, септевмри 2005 г.

— Всеки ли е имал право да се регистрира свободно в него или се е плащало по някакъв начин?
Всеки може да се регистрира и в библиотеката, и във форума. Няма никакви технически трудности като например captcha.

— Свързвали ли сте се с адвокат до този момент относно chitanka.info? Ако да, можете ли да цитирате какво е казал? Има ли нарушение на закона за авторско право?

Според българския закон:
Свободно използване без заплащане на възнаграждение (загл. изм. – дв, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:

(…)

9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;

(…)

§ 2. По смисъла на този закон:

(…)

3. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) „възпроизвеждане на произведение“ е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под цифрова форма в електронен носител;

Официално не съм се свързвал с адвокат. Чувал съм мнения на адвокати, според които няма нарушение на ЗАПСП.

Относно авторите:
— Преди да се качи текст на български автор свързвали ли сте се с него да помолите за разрешение?
Когато публикуваме текста от хартиени книги, не се свързваме с автора. Мисля, че веднъж-дваж е имало такава връзка, но тя е била правена от човека, подготвящ книгата за добавяне. Не е минавала през мене.

— Може ли да изброите имена на български автори, които са ви дали съгласие за публикуване на техните текстове?
Ивайло Иванов, Красимир Бачков, Йордан Матеев, Таня Николова, Стефан Чурешки, Бинка Пеева , Алекс Болдин, Радослав Райков, Николай Пеняшки, Боян Дуранкев, Паула Лайт, Дилян Бенев, Юлиана Златкова, Цветан Диковски, Петър Копанов, Иван Янев, Валери Иванов, Бойко Бетов, Светлана Фидосиева, Ясен Василев, Мина Стоянова Велимир Петров, Владимир Колев, Коста Сивов, Деница Минчева, Румен Ченков, Борис Хагадисян, Ненчо Добрев, Хари Стоянов, Рени Стоянова, Христо Пощаков, Хедер Меспи, Мария Антонова, Емил Измирлиев, (Румен Ваташки) в лицето на сина си Атанас Ваташки, (Димитър Донев) в лицето на сина си Милен Донев и други.

— Може ли да изброите имена на български автори, които са изискали техни текстове да бъдат свалени?
Четирима са: Мона Чобан, Йордан Матеев първоначално ми пращаше своите романи. След година-две едно издателство е решило да ги издаде и той ме помоли да ги сваля. Възможно е това да е било по настояване на издателството. През 2007 г. Ивайло П. Иванов ме помоли да сваля единствения негов разказ от библиотеката. Не ми е известна причината за това решение. Всъщност, година преди това, през 2006 г. с Ивайло П. Иванов имахме малка кореспонденция и тогава той предложи да ми прати друго негови разкази, явно по-късно е променил решението си. Бранимир Събев наскоро ме помоли да сваля двата негови разказа, които бяха в библиотеката.

— Ако автори са искали от вас да свалите от сайта определени произведения, сваляли ли сте ги?
Да. Винаги съм свалял текста, когато за това ме помоли автор или преводач.

— Има ли заведено дело срещу вас от автор?
Не.

— Български автори подкрепиха ли ви след акцията на ГДБОП? Можете ли да изброите имена?
Лични писма за подкрепа получих от Бинка Пеева, Ангел Грънчаров, Цветан Диковски, Петър Копанов.

Относно преводачите:
— Може ли да изброите имена на български преводачи, които са ви дали съгласие за публикуване на техни преводи?
Иван Златарски, Адриан Лазаровски, Любомир Найденов, Росица Панайотова, Христо Пощаков, Хари Стояно и други.

— Може ли да изброите имена на български преводачи, които не са ви дали съгласие за публикуване на техни преводи и са изисквали преводите им да бъдат свалени?
Една преводачка, Галина Томова-Станкева, настояваше да свалим неин превод. Помня, че много грубо се държа. Други не е имало.

— Ако преводачи са искали от вас да свалите от сайта определени произведения, сваляли ли сте ги?
Да, вижте горния случай.

— Има ли заведено дело срещу вас от преводач?
Не.

— Може ли да изброите имена на преводачи, които са ви подкрепили след акцията на ГДБОП?
Лично, чрез писма ме подкрепиха двама преводачи — Клара Стоименова и Тодор Стоянов. И с двамата общуваме редовно.

Относно издателствата:
— Ако издатели са искали от вас да свалите от сайта определени произведения, сваляли ли сте ги?
В началото постъпваха настоявания за сваляне на текстове само от КК „Труд“ и тогава се съобразявах с тях. По някое време ми писна от грубите им писма, а и като цяло от грубото им държане (междувременно се беше появило и издателство „Ера“), затова спрях да го правя.
Във форума може да се проследи кореспонденцията с тези издателства: http://forum.chitanka.info/viewforum.php?f=14

— Издателства свързвали ли са се с вас да свалите произведения преди акцията на ГДБОП, можете ли да цитирате имена? А след?
Най-скорошното настояване да сваля нещо беше през септември 2009 г — от изд. „Кръгозор“.

— Издателства от АБК свързвали ли са се с вас да свалите произведения от сайта по какъвто и да е начин преди акцията на ГДБОП, а след?
Никой не се е свързвал с нас като член на АБК.

— Има ли заведено дело срещу вас от АБК?
Не ми е известно.

— Има ли заведено дело срещу вас от издателство?
Не ми е известно.

— Може ли да изброите имена на издателства, които са ви подкрепили след акцията на ГДБОП?
Лично писмо получих само от представител на Човешката библиотека.

— Може ли да изброите имена на издателства от АБК, които са ви подкрепили след акцията на ГДБОП?
Не съм получавал такава подкрепа под формата на писма.

Относно ГДБОП:
— ГДБОП свързвали ли са се с вас преди акцията?
Не.

— Какво смятате да правите сега, след като сайтът беше закрит от ГДБОП?
Да го открия наново, този път двойно по-силен и известен отпреди. Имам и куп други планове, но за тях по-нататък. Най-важният от тях е създаване на платформа, чрез която автори и преводачи да могат да общуват със своите читатели и да получават тяхната подкрепа — морална и парична.

Междувременно аз се порових повече из „Национален социологически институт“ и разтърсих в детайл колко точно хора имат достъп до Интернет и колко книги чете българинът, проверих и колко книги се издават в България годишно, по жанр. Информацията, която помолих издателствата да предоставят, но която те не пожелаха.
Също така попитах Борислав и колко книги има общо в „Моята Библиотека“ и колко уникални посещения има на година.
Давам си сметка, че изводите, които може да се извадят от тази информация, в най-добрия случай са доста груби сметки, но поставя твърденията на издателствата в перспектива. Та това ще го публикувам в понеделник, защото искам да направя последни проверки и все пак искам да дам шанс от още няколко дни някое издателство да излезе напред и да се отсрами.