Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...
Комбат е съкращение на Командир на батальона.
Колкото и странно да звучи ходенето ми в казарма беше въпрос на личен избор. Сигурен съм, че всеки втори ваш познат се е отървал.
Е, да, но аз пожелах да служа и пазя само добри спомени. Едно на ръка, че служих само 6 месеца, друго, че не се скътах.
Сега ми е супер любопитно как пичове, които не са били, сменят темата на масата веднъж стигне ли се дотам. А при повечето сериозно мъже, доста често се е стига дотам.
За останалите, гледайте повече филми. Въпреки, че не е същото.
Българският ядрен физик Георги Котев, който поднови днес гладната си стачка в Брюксел, обвини българската ДАНС в съзнателно прикриване на организирана престъпна група в ядрената енергетика. ДАНС са отлично информирани за манипулациите в АЕЦ „Козлодуй“ , от които престъпници извличат огромни печалби, каза той в телефонен разговор. Нашият сънародник изрази съжаление, че в няколкото минути, [...]
В български вестник има следното заглавие: "ЕЦБ препоръча на страните във валутен борд да заделят буфери в случай на шок". Идеята е, че трябва да се следва политика на бюджетни излишъци, за да се избегнат кризи в страните с валутен борд.
Това вероятно идва от една статия на Уолстрийт Джърнъл по темата. Нейното заглавие, обаче, е малко по-различно: "ЕЦБ: Централно и Източноевропейските страни трябва да заделят буфери срещу шок". Отново се говори за бюджетни излишъци, но не само за страните с борд.
Да отворим и самият бюлетин на ЕЦБ, в който пише:
"По отношение на фискалната политика е важно страните от Централна и Източна Европа да постигнат и поддържат солидни и устойчиви фискални позиции. За много от тези страни, бюджетният излишък е подходящата цел, за да се намали риска от цикли на бум и спад в бъдеще. Страните, които са обект на процедура по свръхдефицит трябва да изпълнят задълженията си по кредибилен и навременен начин. Допълнителни – основно базирани върху разходите – консолидационни мерки са необходими…"
Да, препоръчва се стабилен бюджет и дори излишък, но за всички, а не само за страните с валутен борд. Това не е случайно, все пак до момента нито една страна с валутен борд не е потърсила помощ от МВФ. Между другото, обърнете внимание, препоръчват се основно мерки за намаление на разходите в бюджета.
Ето и други интересни неща в текста на ЕЦБ
Какво причинява спада на БВП? В повечето страни – спад на износа, инвестициите, потреблението и запасите. Износът спада, но вносът спада повече (освен в Чехия), поради което нетният износ има положителен принос. Въпреки твърденията, че свиването на държавните разходи е допринесло за рецесията, нищо подобно не се забелязва. Не се забелязва и раздуването на бюджетните дефицити да помага в обратната посока.
От отраслова гледна точка, в повечето страни (освен България и Полша) най-голям спад има в сектора на услугите. Голям спад почти навсякъде има в индустрията, а в балтийските страни – и строителството. В България, въпреки някои популярни тези, практически целият спад на икономиката се причинява от индустрията докато приносът на строителството е почти незабележим (просто строителството е малък отрасъл).
На едно място в текста на ЕЦБ се намеква, че фиксираният курс може би частично е повлиял за по-голям икономически спад в някои страни. Само че данните в самия текст не подкрепят подобна теза (особено за България и Естония).
Спадът на износа на България и Естония (които имат фиксиран курс) е такъв, какъвто е и в страните с плаващ курс. Дори България има по-нисък спад на износа, отколкото в Чехия, Полша и Унгария. Така че историйката, че обезценките помагат не се потвърждава от данните.
В двете страни с най-голям спад на износа – Латвия и Литва – има друго силно обяснение в текста на ЕЦБ. А именно, в географската структура на износа на балтийските страни има по-малък дял на еврозоната и по-голям дял на страни извън нея.
И накрая – БВП. България, която има валутен борд, въобще не се справя по-зле от Унгария или Румъния, които имат плаващ валутен курс. Да не говорим, че при всичката им "гъвкавост" заради плаващия валутен курс, Унгария и Румъния не фалираха само заради помощ от МВФ. Въобще, цялата история за гъвкавостта и стабилността при кризи, осигурявана от плаващия валутен курс не се потвърждава. Повече страни с плаващ курс са "клиенти" на МВФ, отколкото с фиксиран.
Днес отново поемаме към Апенините. Емата ще ни разведе из един от най-красивите градове на Европа – Флоренция. Приятно четене:
част първа
Отдавна се каня да седна, да си събера накуп спомените и снимките и да напиша „малко нещо”, свързано с личните ми впечатления от минаването ми “като вятър” през Флоренция. И преди съм разказвала за това, как голямата ми дъщеря ми избра, да замина на кратка ескурзия до Италия, повтаряйки, че за нея Флоренция е най-красивият град в света. Не вярвам да има европеец , който да е пропуснал да изчете разказите за живота и за изкуството разцъфтяло се с невероятна сила и още по-невероятна красота във Флоренция, по времето което науката е нарекла “Италиански ренесанс”. Ще се опитам да дам някаква „рамка на времето”, от което са ни останали толкова много шедьоври в архитектурата и изкуството. Това е монтаж от от преписани от интернет кратки текстове, от които да се нахвърлят щрихи от картината на живота по онова време. Не бих могла да блесна със знания, а и не се стремя към това. За всичко си има хора, а аз не съм от тях. То даже да си призная и аз сега с тук с вас научавам някои подробности. Те са важни, за да си изясним как така Флоренция става градът, дал хляб, подслон и поле за изява на толкова гениални творци?
[geo_mashup_map]
«Италианският Ренесанс е най-великият период в историята на европейското изкуство. Интересът към тази невероятно продуктивна в художествено отношение епоха между 1300 г. и 1600 г. след Христа си остава ненадминат и до ден-днешен.”Изчаках няколко дни, за да се осведомя в какво се състои „пробивът за газа“( според в. „ 24 часа“). Но по-скоро ще се постигне пробив за Газа и непробиваемата за световната дипломация заплетена ситуация в Близкия изток, отколкото в мъглата около преплетените интереси на руските енергийни проекти в България. Понеже през годините сме чували за [...]
Продукти:
750г телешко месо
1- 2 глави кромид лук
1/2ч.л. сол
1/2ч.л. червен пипер
1 дафинов лист
1- 2 моркова
1/4 зелка
50мл олио
1с.л. брашно
Приготвяне:
Месото се реже на кубчета. Слага се в тенджера с вода и съдът се поставя на включен котлон. Вари се в продължение на 40- 50 минути. Варените мръвки се изваждат в чиния, а бульонът се прецежда. Кромидът се бели, измива и реже на филийки. Парчето зеле се почиства и реже на фини ленти. Морковите се остъргват, почистват в края и режат на колелца с къдраво ножче. В дълбок тиган се налива 50 мл олио. Поръсва се 1/2ч.л. сол и съдът се поставя на включен котлон. В сгорещената мазнина се запържват за 5 минутки месото и лукът. След това се налива 1ч.ч. прецеден телешки бульон. Разбърква се с дървена шпатула и се оставя да къкри на слаб огън. В купичка се размива 1с.л. брашни в 100мл телешки бульон. Кашичката се добавя към яхнията. Бърка се непрекъснато докато леко сгъсти. След това се добавят нарязаната на тънки ленти зелка и кръгчета морков. Подправя се с 1/2ч.л. червен пипер и 1 дафинов лист. При необходимост се добавят 150мл телешки бульон.
Станислав Йежи Лец (1909 - 1966) е полски писател от еврейски произход.
Поет, сатирик, автор на афоризми, известни с общото заглавие "Невчесани мисли".
--------------------------
"Чувал съм, че светът е красив" - казал слепият. "Така казват" - отвърнал зрящият.
Истински ексхибиционизъм - да показваш нещо, което нямаш.
На мълчащия не може да се отнеме думата.
Полуинтелигентът не обича полутоновете.
Да имаш толкова слушатели, колкото подслушвачи!
Когато населим пустините, ще изчезнат оазисите.
Интелектуална провинция - опит да се мисли далеч от мозъка.
Евнухът: "Защо ми е само една жена? Трябва да имам харем.
Праволинейни, внимавайте на завоите!
Е, проби с глава стената. Какво ще правиш в съседната килия?
Общуването с джуджета деформира гръбначния стълб.
Плувай след акулата - ще стигнеш до човек.
Късно е да удариш по масата, когато си вече в тепсията.
Понякога ми се струва, че съществуването е всеобща халюцинация на човечеството.
Той е решил да се самоубие, но чака потопа.
В Рая трябва да има всичко - значи и ад.
Мамка му : всеки път когато се замисля да мина на Android все нещо липсва. Предния път беше skype. Сега е CalDAV поддръжка. За жалост служебния ми календар може да се отвори само през CalDAV. И това е единственото нещо което ме спря да пробвам Androdid. Не е сериозно такава голяма компания като Гугъл да [...]
Мамка му : всеки път когато се замисля да мина на Android все нещо липсва. Предния път беше skype. Сега е CalDAV поддръжка. За жалост служебния ми календар може да се отвори само през CalDAV. И това е единственото нещо което ме спря да пробвам Androdid. Не е сериозно такава голяма компания като Гугъл да [...]
Tyler Cowen – What Germany Knows About Debt
Yet many investors consider German bonds a haven, in part because the government has a reputation for addressing fiscal issues promptly and responsibly.
ЕС може да се срути върху главите ни | Евродепутатът Дерк-Ян Епинк
Когато беше президент на ЕК, Романо Проди веднъж каза, че Пактът за стабилност е глупав, защото работи по правила, които всеки игнорира. Така знаехме, че пактът е глупав, но нищо не беше направено, за да се промени.
N. GREGORY MANKIW – The Trilemma of International Finance
In this area of economic policy, as well as many others, there is room for reasonable nations to disagree.
Why Germany should not listen to the US
Some Americans are calling on Germany to pursue expansionary fiscal policy. This column says that the German government should ignore US criticism of its savings measures.
Ако попитате някои швейцарец дали използва жп транспорт, много е вероятно той да ви отговори гордо, че използва такъв всеки ден.
ЕКОФИН: Естония в Еврозоната, България – в свръхдефицит
Estonia will adopt the euro on 1 January 2011
Шистовият газ ще разтърси света
Буквално под краката ни назрява енергийна революция.
видео: Темата на нова – Глобалното затопляне
http://asenov2007.wordpress.com/ /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив
Отдавна си мисля дали да не се преселя в Македония – и то не само заради македонските си корени, но и по ред други причини. Например защото македонците, въпреки че са много по-малък народ и не са горди членове на ЕС и НАТО, видимо си живеят по-добре от нас, българите. Или защото руснаците сякаш много-много не се интересуват от Македония, та са оставили страната на спокойствие. Да сте чували през последните десет години Путин да е посетил Скопие? Аз не съм. Поне не помня. Нито пък съм чувал някой македонски премиер да е бил принуден коленопреклонно да чака на килимчето пред кабинета му в Москва, както преди време изчака Станишев?
От вчера обаче меракът ми за преселване нарасна чувствително, след като прочетох впечатляващото съобщение на македонския Конституционен съд, че “всеки македонец има право на секс по всяко време и навсякъде, стига да спазва моралните принципи на обществото”. Не ме разбирайте криво, не се оплаквам от забрана някаква тук – властващата в България демокрация и на нас ни е осигурила всеобщото и равно право на секс винаги и където ни падне. Пък и ние си го ползваме интензивно, дори без да ни разрешават. Но същата тази специфична българска форма на демокрация е забравила да сложи добавката, че трябва да се спазват моралните принципи на обществото. Затова от години така си я караме – само секс, без морални принципи.
А виж, македонците, дори досега да са ни копирали, след решението на съда очевидно вече не го правят по градинките пред очите на всички. Нито в правителствената резиденция “Евксиноград” до три часа през нощта, както стана ясно, че се е случило между българския енергиен министър Трайчо Трайков и руския му колега Сергей Шматко. Та после за по-любопитните и специално съобщение пусна правителството – как го правили, правили до пълно изтощение, но въпреки това същата вечер работата не станала, та се наложи на другата сутрин да бъде продължена…..
Страхувам се, че пак има опасност да ме разберете погрешно. Според общата идея, в “Евксиноград” двамата министри са водили преговори по наболелите енергийни въпроси. Премиерът Борисов обаче още в петък изтъкна в Парламента, че те главно си извиват ръцете, което веднага ме наведе на асоциация за любовната политико-икономическа игра между България и Русия, която продължава вече десетилетия. Ако не обръщаме внимание на столетията преди тях, разбира се.
Забележително е също, че какъвто и период от развитието на тази игра да вземем, досега тя винаги е завършвала в полза на Русия, а сега, най-неочаквано, завърши в полза на България. Като гледам снимките, малко ми е странно как Трайков успя да надвие Шматко. То само на око като ги претегли човек двамцата…..Но, така или иначе, ние си се хвалим, че сме надвили, макар самият руски министър да заяви, че няма усещането за големи отстъпки, направени от руска страна.
Пък и как да има, като цялата тая работа прилича малко на оная с компютрите и компотите. Първо – руснаците вече ще ни продават газ по-евтино, но ние пък ще продължим да го купуваме пак толкова скъпо, колкото досега, а занапред и още по-скъпо. Само в джоба на “Булгаргаз” щели да остават някакви десетина милиона долара повече, но в този бизнес, както се знае, 10 милиона долара са смешни пари.
Второ – посредниците между “Булгаргаз” и “Газпром” ще отпаднат от системата на договаряне, но чак след две години, когато тези посредници, дъщерни компании впрочем на самия “Газпром”, доизградят своята вътрешна разпределителна мрежа в България и шунтират “Булгаргаз”, като започнат изцяло и директно да задоволяват народонаселението.
От наша страна отпадането на посредниците се изтъква също като пряка възможност в бъдеще – при неизпълнение от руска страна на договорите за газови доставки, както стана в началото на миналата година – да съдим директно “Газпром” за загуби или пропуснати ползи. Ако говорим за възможности, с директното договаряне такива може и наистина да възникнат. Представяте ли си каква красота ще бъде, каква проява на национален суверенитет ще настане тогава – ако си искаме, ще можем да съдим руснаците, ако си искаме, ще можем и да не ги съдим. Само че после. Първо трябва да отсъдим кое ще бъде по-изгодно за тях, иначе ако ги раздразним със съдебни процеси, какво им пречи тотално да ни врътнат единственото газово кранче на българската граница с аргумента, че плащаме по преференциални, а не по пазарни цени. То и не само с процеси ако ги раздразним, де, може и с други непослушни действия, но пък с процеси – особено, защото руснаците не обичат да бъдат съдени, те обичат да бъдат обичани.
Трето, приоритетният за България европейски газопровод “Набуко” може и да се построи някога, но не сега, защото първо ще построим приоритетният за Русия газопровод “Южен поток”. Както каза Шматко на излизане от резиденцията – затворихме темата за връзката между “Набуко” и “Южен поток”. Ако усещате облекчение в тези думи – правилно, `щото те руснаците откога си мечтаеха да я затворят…..
Четвърто – търсенето на стратегически европейски инвеститор за АЕЦ “Белене” се трансформира в търсене на какъв да е инвеститор, стига само да даде малко пари, с което да стане параван на руските капитали в проекта. В това отношение пак опряхме до слуховете, пуснати преди време от президента Първанов, че Сърбия ще участва, макар и с мижавите 4 процента. Даже се чу и за македонско участие, но пък после се чу – че не. Казах ви аз нещо за македонците!
Макар от друга страна – не мога да ги разбера тях, пък и останалите инвеститори по света, защо не идват на талази, на талази да инвестират в “Белене” и да печелят гарантирано от там. Нали според руския вицепремиер Зубков това е “най-добрият проект на света”…..
Пето – петролният терминал “Бургас-Александруполис” най-вероятно няма да се строи в бъдеще по екологични съображения, но за сметка на това сега ние увеличаваме четворно капитала си в проектната компания, защото иначе ще има санкции от руска страна. Това, разбира се, отваря въпроса дали като наливаме още и още пари в един проект, който знаем, че няма да го бъде, защото няма смисъл да го бъде, ще стигнем до момента, когато все пак ще го бъде – с познатият аргумент, че вече вложените на вятъра пари не бива да отидат на вятъра. Или няма да стигнем до този момент, как мислите?
Защо обаче преди това намекнах дебело, че цялата тази българо-руска любов е само секс, без морални принципи? Очевидният и прост отговор е – ами защото морални принципи в нея няма. Повтаряни са до втръсване, но пак ще кажа две неща – тоталната липса на алтернатива за България на руските газови и изобщо енергийни доставки, липса, която сами си докарахме, обрича страната на тип доживотна моногамия, характерна повече за православните манастири, отколкото за либералните модерни общества. А фактът пък, че по настояване уж на “Газпром” въпросът за цената на сделката е напълно засекретен и обществото няма как да прецени изгодна ли му е тя или не, вече напълно ни отвежда към мрачните кьошета на площада с червените фенери.
Американският посланик Джеймс Уорлик вече на няколко пъти напомня, че не бива така. Даже за да напомни пак, човекът случайно отиде на посещение във Варна, докато в “Евксиноград” течеше бурното българо-руско извиване на ръце. По този повод някои веднага го нарочиха, че нарочно отишъл, та почти му излезе име на воайор. Само че, такъв или онакъв, той е прав – и не до голяма степен, а напълно.
Но да ги оставим американците настрани – те са ни само съюзници в НАТО и някои тук все още смятат, че от тях не зависят пряко съдбините на България. Виж, всички сме съгласни, че от ЕС зависят и още как. А буквално ден преди нашите преговори излезе съобщението, че Европейската комисия много се е разгневила заради новия договор за газови доставки, който Полша сключи с Русия.
Полша е обвинена, че не спазва газовото законодателство на Европейския съюз, което цели да гарантира сигурност на доставките и дискриминира европейските компании, които внасят газ в страната. Всичко това благодарение на една точка в договора, известна като клаузата “Газпром”. Според нея трети страни извън акционерите нямат достъп до газопровода и съответната държава няма право да реекспортира излишния руски газ, ако има такъв.
От текста на възражението на ЕК се вижда, че прилагането на тази клауза “ефективно затваря полския газов пазар, което се отразява негативно върху конкуренцията, интересите на потребителите и сигурността на доставките”.
Познайте от три пъти дали в нашия газов договор клаузата “Газпром” присъства или не присъства. Призовавам ви да познаете, защото, както стана ясно, договорът е секретен, поне за нас, българските граждани. Но иначе това не е трудната игра на ези-тура, а лесната – с монета, която и от двете страни има само ези. И много ми се иска да чуя какво мисли премиерът Борисов за начина, по който България отново измами европейските си партньори. Защото какво мислят европейските ни партньори вече знам, а скоро и Борисов ще узнае.
Но така е, като постоянно напираш да правиш любов без морални спирачки…..
Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com
Форумът за родителство, на който ви каним на 25 септември, нямаше да се състои ако не бяха Маги и Василена. Най-вероятно ги познавате добре, но все пак решихме да ги представим отново. Ето какво излезе:
Маги Малеева е известна най-вече с това, че в продължение на петнадесетина години беше в елита на световния тенис, и даже стана 4-та в световната ранглиста. Освен с тенис, Маги е сред виновните да се случат няколко интересни неща наоколо, например Горичка, Тенис клуб Малееви, Биомаг, Хармоника. Зададохме и няколко въпроса:
Горичка: Маги, кой е най-добрият съвет, който би дала на млади родители?
Маги: Да следват инстинктит си и да прочетат книгата на Яспер Юл “Your competent child“.
Горичка: Кое е най-важното, което родителите могат да направят за детето?
Маги: Ако приемем, че да го обичат е даденост, според мен е важно да бъдат честни и открити с него, без да са досадно сложни и обяснителни.
Горичка: Кои са най-големите заблуди в отглеждането на деца у нас?
Маги: Че детето е малоумно идиотче, което трябва да бъде постоянно възпитавано и поправяно и учено на нещо.
Горичка: Трудно ли е да си добър родител?
Маги: Не е трудно, но изисква време… И помощ.
Горичка: Любим родителски цитат?
Маги: “It takes a village to raise a child“.
-
Василена Доткова познавате като автор на блога blizodobebeto.com, на книгата “Близо до бебето” и на един куп статии по темата в различни медии. Тя също се занимава активно и денонощно с родителство. Според нея общуването с децата й е уникална възможност да научи важни неща за хората изобщо и особено за себе си и собствената си история. Възприема родителството и като обществена отговорност: “Вярвам, че преосмислянето на отношението към децата е необходимо и здравословно за демократизирането на едно посттоталитарно общество“. А това, което може би не знаете за нея, е че пече невероятно вкусен домашен хляб.
Горичка: Вас, кой е най-добрият съвет, който би дала на млади родители?
Василена: Да вярват в детето и да не са твърде строги към себе си.
Горичка: Кое е най-важното, което родителите могат да направят за детето?
Василена: Да му покажат, че го обичат и уважават такова, каквото е.
Горичка: Кои са най-големите заблуди в отглеждането на деца у нас?
Василена: Че децата трябва да се обработват чрез непрестанен външен натиск, за да станат свестни хора.
Горичка: Трудно ли е да си добър родител?
Василена: Поне на мен не ми е лесно да се опитвам да съм добър родител, но и не тежи, а се отплаща страшно много.
Горичка: Любим родителски цитат?
Василена: “Децата не са утрешните хора, те са хора днес. Тяхно право е да бъдат вземани насериозно. Тяхно право е възрастните да се отнасят към тях с нежност и уважение, като с равни.” Януш Корчак
-
Маги и Василена ще са на сцената на по време на целия форум, заедно с всичките поканени лектори и гости, и ще се грижат за това да не го забравите лесно.
-
Форумът е на 25 септември в Модерен театър в София. За да дойдете е необходимо да се регистрирате, като изпратите мейл на yes@gorichka.bg. Регистрацията е 20лв, 30лв за двама, а с плащане на входа е 40 лв.
Настолна рамка за снимки – Събрахме си достатъчно еднакви пръчици от сладолед “ЕСКИМО’”, за да можем да направим всичките тези предмети. Дори не ги боядисахме, защото и така са си добре:). Хубавото е и че лесно се залепят с Ц 200 лепило.
Пъзел с картинки от списания – от детски списания изрежете прости картинки и ги залепете върху пръчиците. С макетен нож внимателно нарежете след това картинката. Вижте още: пъзел от кутия, пъзел от кибритени кутии.
Рамки за снимки - много лесно се прави – само се завръзват с канап по четири пръчици на рамка. Ние си направихме 3 рамки, който закачихме една до друга. Отзад е добре да се сложи по-дебел картон, за да станат по-тежки рамките. Вижте още : да си направим рамка от хартия
Ваза за цветя - за нея използвахме празна метална кутия, пръчици, 2 ластика и накрая с канап укасихме цялата ваза.
Кукли за театър – за да си ги направите изрежете от списания или нарисувайте любими герои, който подлепете на по-твърд картон. Театърът може да започва!
[видео]
[край на видеото]
Началният суинг танц в "Децата на суинга". Парчето е "Sing, Sing, Sing (With a Swing)" на Луис Прима.
Малцина знаят, че в началото на 30-те в Германия не е било само фашизъм. Имало е например сериозна младежка суинг субкултура. Освен Робърт Шон Ленърд (популярен от "Доктор Хаус"), играят Крисчън Бейл и Ноа Уайли (популярен от "Спешно отделение") - и тримата са още хлапаци, филмът е от 1994 г.
Според статистиката на Дзвер, в момента има 3300 български блога и те привличат средно 65 000 потребителя на ден. Неясен процент от тях имат бутон и влизат в неговата извадка, може би реално читателите са 100 000. Отделно доста хора ползваме RSS и следим сайтове, без въобще да ги отваряме.
Трудно ми е да преценя дали блоговете са изпреварили ежедневниците по аудитория или това тепърва предстои, но е важно, че са ги изпреварили по смисъл. Повечето статии в хартиените издания са талаш, запълване на мястото с глупава и безсмислена информация. Потребителят на таква информация предимно прелиства заглавията и бавно се превръща в лумпен, неспособен да разбере нормално сложен текст. Няколкото изключения (Сега, Дневник, Пари, Класа и други) са силно маргинализирани, с тиражи под 10 000 и добре изолирани от общия “дебат” (до колкото такъв съществува).
Блогосферата няма нужда да гони цифри, нейното разпространение зависи основно от когнитивните способности на народа - който иска да слуша е тук или ще дойде. Тя няма нужда да публикува кръстословици или да съобщава времето. Нейното присъствие играе ролята на коректив на останалите медии, които повишават качеството си, заради страха да не бъдат плюти и осмивани “в интернет”. Блоговете са нещото, което е “Господари на ефира” за телевизионерите. Торбалан, който дори не съществува, но, признай си, оказа съществено влияние във възпитанието ти
2004 - 2018 Gramophon.com