Веселин Маринов записал песен, посветена на серия хляб, озаглавена „Златна Добруджа” . Текстът е на Евтим Евтимов, музиката е на Тончо Русев, а аранжиментът е на Пламен Велинов – същият екип, който създаде и обявената за химн на МВР музикална творба „Нашата полиция“, съобщава Фрог нюз. Когато хлябът на полето зрее с една надежда и [...]

“Протестирам, че Наоми Кембъл не ми е секретарка, но какво да правиш“ , пошегува се министърът на културата Вежди Рашидов като отговор на протестите на театрали и музиканти за реформата в ръководената от него област. В смисъл, че едно е да искаш, друго е да можеш, намеква твърдо министърът шего(у)биец. Не на шега обаче същата [...]

“… недоволството на някои политически сили от това, че президентът Първанов е получил награда на името на Стефан Стамболов е неправилно адресирана към това как е възможно президент русофил да получава награда на името на най – известния русофоб. Проблемът е, че държавният глава, който възглавява онова, което се нарича система на меритокрацията – т. [...]

Закон за общинската собственост:
Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) Имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.

Докато подготвях този текст в общината са гласували решението, с което Столична община разменя Халите за парцел в градионката до Руската църква при завишена оценка на парцела до църквата и занижена оценка на Халите. Да разгледаме фактите:

Всичко започва с доклад №93-00-220/16.07.2010 г. по точка 42 от общо 89, за последната сесия на СОС преди лятната ваканция, в който се предлага уреждане на отношенията между Столична община и "Ащром Лимитид" АД. Според проекто-решението, Столична община ще прехвърли своя дял от акциите в "Централни хали" АД, а срещу това ще придобие собствеността върху терена на УПИ II-3,4 от квартал 494 — мястото, познато, като "Градинката до Руската църква" в София и ще получи сумата от 449 хиляди лева…

Какви са фактите:

Преди години, по време на мандата на Стефан Софиянски, като на кмет на София, се създава "Централни хали" АД, с капитал от 50,000 лв в поименни акции, в което участват "Ащром Лимитид" — Никозия, Кипър (75%) и Столична община (25%). "Централи хали" АД притежават масивна сграда с площ 4014 кв. м. и прилежащо дворно място от 7015 кв. м.

Притискан от прокурорска проверка, Столична община, с кмет Софиянски, завежда през 2004 дело №10653 пред Софийски районен съд, в което се твърди, че Столична община не е завършила фактическия състав на апорта на недвижимия имот - сградата, поради което, учреденото дружество е станало само държател на имота, а правото на собственост все още принадлежи на СО. Апортът не е извършен поради липса на оценка на имота.

В резултат, към днешна дата, обратният иск на "Ащром Лимитид" е на стойност 30 милиона лева обезщетение за извършени подобрения в имота. Или казано с думи прости, алибито на Софиянски може да струва на общината толкова. С думи прости, "Ащром Лимитид" е готово да предостави искания от общината имот, срещу обезщетението от 30 милиона лева, които са използвани за подобрения.

Собственикът на "Ащтром Лимитид" е собственик и на "Абротея Интернешънъл" АД, което притежава  парцела в градинката до Руската църква. Парцелът е с площ 1306 кв. м. За този имот знаем, че по времето Софиянски, с гл. архитект Стуци Янев, в архива на СО липсват документи, в потвърждение на това, че тази площ е законно изградена като зелена площ. Това дава основание на общината да реституира имота, който в последствие е продаден на Аброте Интернешънъл. Опитите на Аброте Интернешънъл да използва терена за строеж за сега са неуспешни, въпреки поддържания от Стуци конкурс за строеж на 6 етажна сграда и в предварително одобрения градоустройствен план. Имотът в момента е определен за озеленяване и на него не може да се строи. Предстои отчуждаване по установена процедура.

В доклада и проекто-решението не става ясно как толкова изгодната за общината и гражданите на столицата сделка, осъществена по времето на кмета Софиянски, може да струва на Столична община 30 милиона лева. Не става ясно и защо и по каква пазарна логика имотът до Руската църква, намиращ се в площ за озеленяване, поскъпва до 5 592 000 лв., а недвижимата собственост — сградата на Софийските хали, поевтинява… Не става ясно и кое кара вносителите на предложението, Малина Едрева, Николай Стойнев, Ангел Джамбазки и Тодор Попов, да не предложат стандартна процедура по отчуждаване, а да предпочетат покупка по съмнително как формирани пазарни цени. В доклада, обосноваващ проекто-решението липсва и финансова оценка на приходите, които "Централни хали" АД генерира от използване на сградата, основно чрез отдаване на площи под наем и реклама.

За кого е изгодно да се вземе подобно решение, при което всички са доволни — "алибито" на Софиянски е валидно; "Ащром Лимитид" и "Абротея Интернешънъл", собственост на "Ащром БВ" са доволни, че са се освободили от имот, предвиден за озеленяване, за сумата от 5 592 000 лв; станали са еднолични собственици на Халите и земята под тях, а общината се е освободила от необходимостта да плати 30 милиона, че даже е инкасирала грандиозната сума от 449 хиляди лв. (разликата между оценката на имота до Руската църква и стойността на акциите за Халите)… И защо това решение трябва да се вземе в толкова натоварен режим на последната сесия, преди ваканцията? Дали решаването на този проблем, останал, подобно на Черен Петър, за управляваната от ГЕРБ Столична община, по начина, предлаган от четиримата общински съветници, наистина е в интерес на София и софиянци?…

Калина е започнала да гледа лошо и да се сърди от време на време. Днес забелязах, че докато си играе сама с разни пластмасови животинки и разиграва следния сценарий: козата се опитва да влезе в къщата, но вътре е овцата и й казва “Махни се!”. Когато произнася репликата Калина гледа сериозно и си променя гласа.

Калина позира до този надписа “Дете от ада. Твоят кошмар”, който се намира в двора на 144-то СОУ “Народни будители”.

Калина гризе хляб и реагира лошо на желанието ми да я заснема как хапва.

Позиция на Независимия съвет за пенсионна реформа по текущия дебат

От години предупреждаваме за проблемите и рисковете на сегашния пенсионен модел. Поддръжниците на действащия модел ни отговаряха, че сегашната пенсионна система е най-добрата и няма нужда от реформа. В последните седмици, обаче, същите хора се надпреварват да предлагат промени в системата, включително вдигане на осигурителния стаж и вдигане на осигурителната тежест. Причината е много проста – дори те виждат, че сегашната система е неустойчива и обречена на крах.

Целият текст четете тук.

Блогът за икономика 2010

Заглеждали ли сте се рано сутрин колко много паяци опъват паяжините си из росните поляни? Приличат ми на усърдни домакини, проснали пране на простора в ярък, слънчев ден.

Поредният скандал, в който официалните наследници на таталитарната идеология и практика обиждат опонентите си на „комунист“, дава повод и за пореден коментар за мръсното минало. Припомням, че лидерът на БСП Станишев ругае певеца Веселин Маринов за химна на МВР на „ранен соц“. Първанов пък се подиграва на сегашните , че били „тройна коалиция“, т.е. „ [...]

Днес, мили мои, дойде време и моя милост да се стегне и да разкаже за пътуването ни до Дубровник в първите дни на май. Както знаете, като почна да пиша пътепис много лесно ме хваща логореята (или както там се казва когато става дума за писане) – та по тоя повод от едно 3-4 дневно пътуване излиза цял роман. За да не стане досадно за четене съм го разделил на три части. Днес ви представям първата, в която успявам от София да стигна до Дубровник. Следващата част ще бъде за Дубровник и околностите му, а в последната, трета, част ще минем през Мостар и Сараево на път за София. Сега, приятно четене и ако ви се сторят скучни огромния брой лирични отклонения – смело прескачайте :)

До Дубровник през Босна и Херцеговина

част първа:

Пътуването от София през Сърбия и Босна до Дубровник

Пак се стопли сезона, пак правителството реши да слее няколко празника около 1-и и 6-и май, с цел да похарчим повече пари през празниците и така да подпомогнем икономиката, и за поредна година се очерта, че следващата ми почивка в най-добрия случай ще бъде в началото на есента. Или с други думи наближаваха майските празници и се оказа, че тогава е една от малкото възможности тази година да си взема няколко дни. Взех ги, разбира се, и понеже София е прекрасна по време на празнични и почивни дни решихме, че е по-добре да я напуснем преди празниците, а за самите празници да се върнем обратно :) Което предопредели и периода, който можем да попътуваме на около 3-4 дена. Идеално, защото и пари много нямаше да излезе :)

И така – къде да отидем за 3-4 дена през пролетта? Рим? Става, но нямаше да излезе много евтино, защото прекалено късно стана за евтините билети, а и полет в 5 сутринта на връщане от Рим ми се струва леко садистично – практически трябва да сме в 3 часа на летище, а това е жестоко (все пак съм с две жени с мен). Мислех и за вариант с кола до Рим, но това значи два дена път в едната посока (ако се пътува през Загреб и Любляна) и, като се замислиш, не остава време за друго, освен за път. Мислех и за вариант с ферибот от Игуменица, тогава печелим един ден, защото фериботът е през нощта, но цената на каюта ми дойде малко нанагорно (скъпичко е с ферибот, да знаете – излизаше доста по-скъпо, ако примерно спим на хотел по пътя) Така че Рим отпадна и останаха дестинациите на един път с кола от София – това са Виена, Атина, Истанбул, Букурещ и Дубровник. Спряхме се на последния – бил съм само един път там и то в командировка, а моите жени не са били изобщо. Градът не е безкрайно голям, така че два дена там ще ни стигнат (Виена и Истанбул е престъпление да ги гледаш само за един или два дена, не знам как е в Атина).

И така – Дубровник. Единственият предвидим недостатък бяха слуховете за пътя от София до там – помните ужаса при река Лим, а и пътували твърдят, че продължителността на пътя до там трудно може да падне под 15 часа, което практически е два работни дена кормуване. Че съм издържлив шофьор – така е, ама хайде да не прекаляваме, затова и пуснах едно питане в сайта за идеи, когато Зока даде съвет да не минавам през Черна гора, а от Сърбия да мина в Босна и Херцеговина и по територията на Република Сръбска (т.е. най-източната част на Босна и Херцеговина), успоредно на границата с Черна гора, да стигна до Дубровник. Той спомена, че за 10 часа може да се стигне, аз мислено добавих още два заради това, че не сме такива хора, че да не спираме по пътя, и се получиха едни 12 часа път по план, което си е съвсем в нормата. Имам сериозни основания да му вярвам на Зока точно за това направление и реших да го послушам (в крайна сметка се оказаха 12 часа и 15 минути с всичките спирания, бензиностанции, снимки и размотавания по пътя – ще се опитам в края на разказа да опиша статистиката по пътуването заедно със съвети за едно пътуване с кола до Дубровник).

Избраният маршрут стана

София – Ниш – Крушевац – Чачак – Ужице–Вишеград–Горажде–Требине –Дубровник.

Леко отклонение за тези, които ползват GPS-и: знаете, че граничните преходи на Балканите са „прекъснати“ и е почти невъзможно „да стигнеш“ от София до Солун без да заобиколиш през Свиленград ;-) заради „прекъсването“ на пътя между Кулата и Промахон. Същият ефект се наблюдава, както на Калотина-Градина, така и между Сърбия и Босна и Херцеговина – граничният преход Мокра гора е „прекъснат“ и между Ужице в Сърбия и Вишеград в Босна и Херцеговина „не можете“ да минете (на моята карта двата пътя свършват в нищото на 300 метра един от друг;-). Затова, за да направите маршрут, сложете като крайни точки София и Мокра гора (или Цариброд – Мокра гора, ако и Калотина ви е прекъсната) и после, когато вече влезете в Босна и Херцеговина, сложете като крайна цел Дубровник – няма да имате проблем (между БиХ и Хърватска вече няма „прекъсване“ на картата и там не се налага тази гимнастика)

А, да – и фирмите, предлагащи карти за GPS-и, да вземат да си оправят ценообразуването или да почнат да дават карти под наем – изобщо, да вземат да си измислят по-разумен бизнес-модел, че не се сещам по какъв начин ще успеят да си покрият разходите с тия карти, дето ги ползваме :)

За тези, които не ползват GPS-и: не е нужно да го имате, за да минете по пътя – има табели навсякъде, особено подчертавам това за Босна и Херцеговина – все пак не забравяйте, че там ние (т.е. Европейският съюз) сме главният инвеститор в пътища, полиция и табели. Никакъв проблем няма с ориентацията.

И така дойде, както казваше баба ми, Бог да я прости:

Първи май, първи май

на г.за ми – калай! :-)

(баба беше отявлена фашистка :D )

и ние рано-рано (към 5:30) дадохме газ от къщи, за да може към 6:30 да минeм границата при Калотина.

Четете по–нататък>>>

Мисля по-дългите ми постове вече да започват така

Продукти за 4 порции:
400г обезкостено пилешко месо
1кг червени домати
3 краставици
1 глава червен лук
1 мамул прясна царевица
200г пармезан
3- 4 стръка пресен магданоз
1/2ч.л. сол
2с.л. зехтин
2с.л. олио

Приготвяне:
Пилешкото месо се намазва с олио. Запича се от всички страни на парти-грил. Царечичният кочан се почиства, измива и слага в тенджера. Долива се 500мл вода и съдът се поставя на включен котлон. Вари се 40- 50 минути. След това се изважда и се отронват царевичните зърна. Слагат се в пластмасова, салатна купа. Пилешкото месо се реже на късчета и се добавя при царевицата. Доматите се измиват, почистват и режат на дребни кубчета. Краставиците се измиват, обелват и режат на колеца. Лукът се бели, измива и реже на кръгове. Зеленчуците се слагат в пластмасовата купа. Объркват се заедно с царевицата и пилешкото. В купичка се слага 1/2ч.л. сол, 1/2ч.л. захар, 2с.л. зехтин. Разбива се за 5- 10 минути с бъркалка. С получения сос се полива салатата. Поръсва се със ситно нарязан магданоз. Обърква се много добре. Разпределя се 4 чинии. Всяка порция се поръсва със настърган пармезан.

Правителството на ГЕРБ под лобистки натиск иска сега да накара доставчиците на Интернет да филтрират трафика и да проверяват какво съдържание минава през тях и ако то е „незаконно“ да спират трафика на потребителя, който се е осмелил да качи такова съдържание в Мрежата, като за това те, доставчиците ще ПОЛУЧАВАТ ЗАПЛАЩАНЕ от страна на държачите на права.

Герб не се научи първо да мисли, после да говори и да не се подава на лобистки интереси. Предложението, според Дневник, идва от Министерство на Културата, което толкова си е събуло гащите да вземе някой лев, че не вижда какво се опитва да прокара.

Наемници
Интернет доставчиците, ще станат наемници на определена бизнес прослойка, която вместо да седне и да реши проблема най-сетне с т.нар „авторски и сродни права“ в Интернет, както е на много места по света, се опитва да накара един бизнес, да следи потребителите си, да ги гледа какво качват в мрежата и да донася на големите батковци – доносниците на новото поколение.

Политика
То и това е политика на управляващите де- да превръщат една част от хората в доносници, за да не се налага да си вършат работата.

Мерене на пишки
Моля, другарко да изкажа, че тая работа няма да стане както сте я намислили, макар и много да ви се иска и да имате много пари и поне половината депутати от ГЕРБ на задна поза, ако не и всичките – щото на някой взе да им идва акъла, че са използвани като маймуни. (на срещата в МК преди 2-3 месеца един от правоносителите е споменал, че можем да си мерим депутатите – той, срещу правозащитниците)

Гласувайте за тази публикация

Помогнете да популяризираме новината, цъкнете на стрелката за да гласувате:

Руският премиер Владимир Путин се обадил по телефона на българския Бойко Борисов ( и на гръцкия си колега Папандреу). Акцентът в разговора бил върху енергийните проекти на Русия в България. Това научаваме от пресслужбата на руското правителство и руската агенция ИТАР-ТАСС. Защо? Въпросът е защо от българското правителство не ни осведомяват за състоялия се разговор. [...]

Днес научих, че:

До момента са съкратени близо 11 хиляди служители от централната държавна администрация, закрити са министерства, агенции и различни регионални звена. Но предстои втора вълна до края на годината, която ще обхване около 2500 чиновници.

Научих, също така, че предстои:

1. 
   
   
   
   Ще има промяна в системата на заплащане на чиновниците, за да се стимулират да работят;
2. Ще се трансформират разни агенции;
3. Ще има закриване и сливане на агенции;
4. Ще има разместване на служителите, като част от тях ще отидат в РИОКОЗ, а част ще работят в системата на здравеопазването;
5. Ще се закрият 94% от лабораториите за контрол на храните;
6. Най-големи съкращения ще има в Министерството на земеделието и храните...

Homebox
След всички негативни коментари, които изчетох за Homebox на Mtel, бях леко притеснен, когато трябваше да си го пусна, но въпреки, че сме в средата на нищото и сме в една долина, има достатъчно скорост, за да мога да ползвам средствата си за комуникация и да работя отдалечено – по-бавно, но все пак мога.

Може и да ви се струва смешно, но това е единствения начин на имам връзка тук, където се намирам, а и ми върши работа :)

Сутрин
Ето това ми е работната гледка:

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/   

• Просветляваща рецепта за това как да познаем кои са наистина важните неща в този живот 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Животът е красиво нещо, но твърде кратко, та да се занимаваме с глупости, докато го живеем. Мнозина обаче се чудят как да отсеят важните неща от глупостите, които ни заливат на талази и ни принуждават да губим време. Имам една тайна рецепта за това и сега ще я споделя.

Рецептата е много просветляваща. Отивате до кухненския плот, слагате отгоре добре изпънатия палец на лявата си ръка, с дясната взимате дървения чук за пържоли и праскате с все сила палеца с чука. Когато спрете да крещите и се огледате, вече ще знаете кои са наистина важните неща в този живот. Хубавото е, че при слаба памет упражнението може да се повтаря до безкрай. А ако живеете в България, има специално изискване то задължително да се повтаря до безкрай поне два пъти на ден – сутрин, преди да прочетете вестника и вечер, преди да чуете новините по телевизора.

Естествено, в рецептата има уловка. Винаги има уловка, нали? Просто трябва да ударите доста бързо, всъщност – преди сам да разберете какво сте намислили. Това условие изглежда трудно изпълнимо, но пък иначе ще си дръпнете пръста и работата няма да стане.

На мен лично през последните дни доста често ми се налагаше да прибягвам до този изпитан метод, за да разбера светът ли пак не е наред или този път аз нещо съм се повредил.

Гледам например по една наша иначе уважавана новинарска телевизия да задават въпрос на деня – готови ли сте да станете платен таен агент. В първия момент реших, че някаква ирония са замислили колегите с този въпрос. Как иначе нормален човек да приеме нещата, след като не са ясни поне три базисни подробности – колко платен,  колко таен и на коя служба. Без тези минимално необходими уточнения самото питане може спокойно да спечели всеки световен конкурс по идиотщина, ако съзнателно не е направено като идиотщина, за да провокира публиката.

Да, ама въпросната публика провокира ли се? Не се провокира – разбрах веднага, щом видях резултатите от допитването. Някъде между 77 и 80 процента от гласувалите еднозначно заявяват, че – да, готови са да станат платен таен агент.

Въпреки подозрението ми, че в тези времена на криза ролята на примамка тук е изиграла думата “платен”, работата пак вони, та се не трае. Разбира се, живял съм и във времена, когато горе-долу същият процент граждани направо си ставаха таен агент, без дори да им се плаща. Тогава състоянието на обществото ни беше сякаш още по-лошо. Ама очевидно и сега никак не е добро. И аз к`во да правя, слагам палеца на плота и грабвам чука…..Така веднага успях да преценя, че тази история не е важна и не трябва да и се обръща много-много внимание, защото иначе човек напразно ще похаби ценно житейско време.

Разбира се, възниква въпросът защо, след като съм го разбрал, занимавам и вас сега с темата? Ами за илюстрация, бе, граждани, за илюстрация на метода. Както и за да сте наясно какво ви дебне иззад ъгъла на всекидневния български живот. Защото ако 80 процента от познатите и приятелите ни са таен агент, как оцеляват онези, които не искат да имат нищо общо със Системата? Нали се сещате, че ако останалите 20 на сто започнем да контактуваме само помежду си – например с цел да си намерим жена-не таен агент, веднага ще бъдем обвинени и осъдени за създаване на конспирация против всички останали…..

В тази ситуация изключително важен става също въпросът кого избираме. Не че досега като се е подхващал този въпрос, та нещо сме прокопсали. Класическият пример е с втория избор на настоящия ни президент. През 2005-та година, в разгара на кампанията, вече нямаше нужда хората дори да се питат – всички знаеха с положителност, че Първанов е Гоце. Но тъй като и в българските демократични условия 80 процента са повече от 20 – избрахме си го да му се радваме. Ако имаше как, щяхме да си го изберем догодина и трети път, не се съмнявам. `Щото е готин и с всяка своя поява предизвиква изблик на радостни чувства у българските граждани, които се случат наоколо. Но Конституцията не разрешава, затова отляво се замисля нова форма за запазване на гоцевото безценно за България политическо влияние.

Онзи ден другарят Сергей Станишев се изпъчи публично и съобщи, че при решението кого да кандидатира за президент на изборите през следващата година левицата ще се допита до Георги Първанов. Подозирам, че точно за подобни случаи е измислена поговорката – “те го не щат в селото, той за поповата къща пита”. Но от друга страна като се замислиш – прав е Станишев като казва, че “на него не му е все едно кой ще бъде негов приемник”.

Ами как ще му е все едно, бе, граждани? Нали ако на президентското кресло седне някой неплатен таен агент и – разочарован, че не му плащат – вземе, та отвори пред народа цялата тайна информация за сътвореното от Първанов през двата му мандата, тук ще настанат няколко мини-революции. Една такава може да настане в отношенията ни с Русия. Друга – по повод конституционните правомощия на президента и спазването на конституционните правомощия от страна на президента. Трета – по отношение на контактите между сенчестия бизнес и висшите нива на политиката в България. Четвърта – по темата за контрола над специалните служби. Пета – още да изброявам ли…..

Факт е обаче, че като чух как БСП ще се съветва с Гоце кого да изберем за следващ президент, аз пак се запътих доброволно към кухнята и сложих палеца си на плота. Този път се праснах два пъти един след друг, за по-сигурно – но дори и след това темата продължи да ми се струва важна както за общия, така и за частния ни български живот.

Доколкото познавам себе си, дори без да си удрям пръста, ще продължи да ми се струва важна и темата за отношенията на България с Европейския съюз, възродена отново след последния доклад на Европейската комисия за напредъка на страната. Факт е, че от всички досегашни доклади този е най-положителен. Факт е също, че всички политици в България решиха да се поокъпят малко в отразената от доклада светлина.

В това отношение обаче най-голямата изненада според мен отново поднесе лидерът на БСП Сергей Станишев. Съжалявам, че го споменавам втори път, сигурно има раздразнителни читатели, които вече се зъбят заради това, но много ми се ще всички да научим и никога вече да не забравим, че според Станишев положителните оценки в доклада идват като продължение на работата, свършена от неговото правителство, което е дало “добра основа” за работа и на сегашното.

От друга страна си казвам – ами правилно, представете си, че на мястото на социал-либералната тройна коалиция бяхме си избрали някой нормален десен политик с разума и волята на Тачър или Рейгън. Не че имаше такъв наоколо, де, но – представете си, казвам, съвсем хипотетично. Е, как при това положение правителството на Бойко Борисов щеше да завари дотолкова опустошена страна, страна с толкова забатачени реформи, та само за една година, година, изпълнена все пак с доста противоречива и непоследователна деятелност, да постигне напредъка, който сега се признава еднозначно от ЕК? Определено нямаше да завари и нямаше да постигне. Та затова основата е наистина добра, щом дава възможност да се отчете движение напред. Това е малко като да се радваш, че този път не си уцелил пръста, ама и то си е част от играта…..

В същото време напълно разбирам доволната позиция на Бойко Борисов по темата за напредъка и хвалбите от европейска страна. Е, в доклада няма чак четири изречения, които да започват със “за първи път в България”, както той твърди. Доколкото разбрах, те са всичко на всичко две. Но сто процента отгоре не е голяма надценка в създадената ситуация. Тя и Моника Белучи каза онзи ден, че да си красив е дяволски удобно и непременно трябва да обичаме себе си. А забелязал съм, че нашият премиер цени съветите на мъдрите и ги следва винаги, когато може.

От друга страна – сигурен съм, че не точно Моника Белучи, а някой друг мъдрец даде акъл на Борисов да кандиса на преговорите по енергийната тема с руснаците. Ако знаех кой е той, с удоволствие бих праснал с дървен чук неговия, на мъдреца, палец. Защото независимо как ние тук оценяваме постигнатите договорености, руското електронно издание “Свободная преса” съвсем свободно написа следното: “Генералът безспорно постигна най-важното – продаде изгодно своето “да” на руските си партньори.”

Ако беше работата да се продаваме на руснаците, можеше доста по-рано да го сторим, а не да се мъчим цяла година, като вдъхваме напразни надежди за възможно откъсване от руската орбита у българската, европейската и американската общественост. Е, може би по-рано нямаше да се продадем толкова изгодно, но ние като общество и сега не знаем доколко изгодно всъщност сме се продали. Още по-малко пък знаем за кого е изгодата -за България или за Русия. Защото в това отношение съобщението на “Свободная преса” ми изглежда малко двусмислено.

Пък и изобщо не ми е ясно как продажбата на едно политическо “да” може да бъде вдъхновяващо ръководно начало за народ, който все още се срамува да узакони дори проституцията в нейния обикновен вид. Но така е – като твърдят, че сестра ти е курва, не винаги се оказва, че нямаш сестра. И никакъв удар по палеца не помага, за да се преглътне тази истина от разума човешки.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Предишният материал в блога повдигна интересна дискусия – за начина за оценяване на културни продукти и въобще за критериите за такава оценка.

Културата е деликатно нещо – не се поддава директно на количествени измервания. Всъщност поддава се, но само в много дълъг срок, но тогава пък съществува риск културният артефакт да е изчезнал завинаги, или авторът да е отдавна мъртъв, преди да е получил безсмъртното си признание.

Положението е подобно с науката, където понякога значението на дадено откритие ни става известно много години след смъртта на автора.

И така, как да измерим това, което съществува в друго измерение?

Има безспорни авторитети - например Beatles получават Ордена на британската империя лично от Н.В. Елизабет Втора.

Защо го получават? Орденът по принцип се дава за заслуги пред Британската империя и за проявена смелост (но не пред лицето на врага, за такива случаи има други награди). Какви са заслугите на квартета според мен?

1. Популяризират Британия извън границите ѝ. (но едва ли са единствените, които го правят)
2. Имат огромно влияние върху световната култура. (но има и други)
3. Постиженията им са съпроводени с голям талант, благородство и честност.

Третият критерий е особено трудно измерим, а награда се получава само когато и трите критерия са стриктно изпълнени. Когато се измерва неизмеримото, опираме до авторитети. В случая смятаме, че Кралицата и съветниците ѝ имат достатъчно качествени критерии и не биха злоупотребили с доверието на публиката, за да решат кой трябва да бъде награден.

Подобна е системата на оценки в БГ Сайт например, където разнообразието на кандидатстващите сайтове и условността на безбройните критерии почти напълно изключват измерими показатели (т.е., които да бъдат представени с число) за качеството на даден сайт и затова оценката се дава от многобройни авторитетни специалисти (жури), като се взимат специални мерки за получаване на усреднена комплексна оценка и избягване на конфликт на интереси.

С тази система за оценка в България сериозно се злоупотребява, и обикновено възражението срещу нея се заключава в максимата – „К'ъв е тоя, за да ме оценява?"

И стигаме до големия проблем – моралния авторитет на оценяващите. Докато Н.В. Елизабет Втора знае цената на репутацията и авторитета си и 50 пъти ще премери, преди да среже, у нас авторитетът е най-евтино вървящата стока. Като аборигени от слънчев остров в Пасифика, нашите управляващи харчат смело от авторитета си, като смятат, че щом никой не им иска пари, а даже им дава (познато, нали) и всичко се забравя на следващия ден, значи всичко е наред.

Българският президент има властта да дава морални оценки. Той има властта да оцени благородна постъпка, като я награди с медал. Има властта да спази духа на закона, а не буквата и да прояви милосърдие и да помилва, там, където съдебната система е пипала грубо или бездушно, където превъзпитателният ефект е постигнат преди изтърпяване на пълното наказание, или пък там където Господ по свой начин вече достатъчно е наказал осъдения. Има властта да дава оценки на приеманите закони. Той има правото и задължението да бъде човечен, културен, честен и с високи критерии, без да се налага да се аргументира. Това му е професията. Това не е никак лесна задача. Страшно много хора умират от страх да дадат оценка по съвест на дадено явление, да кажат какво е добро и какво е зло и да се аргументират. Предпочитат да се крият зад членове, алинеи, сглобяване на безсмислени изречения и общественото мнение. Сигурно е ужасно да си мижитурка, а да се правиш на отговорен.

Замяната на култура с халтура не минава незабелязано. Това е действие с много сериозни последици, защото разцентрира координатната система на обществото, представите му за добро и зло, за грозно и красиво. И предизвиква или цинизъм (говориш едно, мислиш друго, правиш трето) или заблуди с последващо тежко разочарование (приемане на фалшивото за истинско, поне за известно време). Представянето на кича за изкуство и на посредствеността за талант като атомна бомба разрушават обществото и ликвидират бъдещето му. Колко ни струваха само опитите на комунистическата тирания да се представи за демокрация, на мизерията ѝ за благоденствие и на догматиката ѝ – за наука.

Който прави така, краде много на едро от следващите поколения. А печели сребърници.