„След убийството на Сократис Голиас в Гърция

вече няма граница между тероризъм и

организирана престъпност.“

Не бива да се радваме на неслуките на съседите. Когато става нещо ужасно в съседна страна, то рано или късно ще дойде и до нас. Но не става дума само за това, което ще се случи, а за онова, на което сме свидетели.

Аз лично не мога да повярвам, че виждам Гърция така, както е сега. Винаги, когато съм бил там съм се чувствал добре. Не ме интересуват пропагандата и политическите доктрини. Наистина, в случая ми е все едно. Аз виждах една красива страна, портокалови дървета, усмихнати хора и прекрасно узо с истинска гръцка салата. Направена с домашно сирене, едри маслини и зехтин. Прекрасен зелен зехтин, добиван в къщите, подобно на онези в Сирия. Но сега не мога да се наслаждавам на всичко това. Балканите са заприличали на разграден двор, в който всеки интерес си построява къщичка и си я огражда по негов маниер.

Припомням случай от последните дни, при който бе убит разследващият журналист Сократис Голиас. Той разследваше афера, в която скандално бе замесен гигантът „Сименс“, давал подкупи на политици в Гърция. Самото убийство е ужасен факт, който не може да бъде просто отбелязан. Всичко станало е следствие на напрежението в страната и неправилните стъпки на гръцкото правителство. Подобно на Роберто Савиано, получавал многобройни заплахи, Голиас не е обичал да мълчи за проблемите в държавата. И бе убит. Следствие на какво е всъщност това?

Интересувам се от случващото се в Гърция и следя новините около тази страна. Не защото ще ни настигне и нас това, макар да сме сигурни, че няма да стане и, че Гърция е по други критерии. Там хората плащат чужди грешки. Това е ужасното. Грешките на правителството, на банките с огромни лихви и примамливи предложения, а сега и на МВФ (Международен валутен фонд). Той тепърва ще затяга хватката около Гърция, както е правил с много други страни. Украйна и България сътрудничеха изцяло на Фонда, но той прояви ли милост към икономиките им? А те бяха послушни, съюзници. Гърция никога не е била послушна, нито пък съюзник на САЩ. Фонда бе безмилостен и в Югославия, и в Перу, и в Русия и всяка друга страна взела заем от МВФ. Може би не знаете, че половината собственост на Фонда е на Федералния резерв на САЩ. Всичко това, което става сега е само началото на тежкия период в Гърция. Заплатите ще паднат, подобно на Сърбия и Перу, безработицата ще става по-голяма. Стачките няма да стихват, защото населението не е съгласно с политиката на правителството. Нека скептиците замълчат. Не, не вярвам в конспиративни теории. Фактите са най-важни, а те са явни и е глупаво да се пренебрегват.

От портокаловите дървета е останала само кората. Узото пресъхва, а зехтина никой не го ползва. Една хубава страна отива по дяволите, а най-лошото е, че всичко е само началото на ефекта на доминото. Не само бензин няма да има, ако не спрат стачките и храна по магазините няма да има. И резултат на всичко това, на територията на страната действат терористични организации, убиващи журналисти, които заплашват с война правителството. Сериозно или не, няма значение. Важното е, че имаме съсед, който издъхва, а спасението все още не дебне отникъде. Важното е, че сме слаба икономика, а хората теглят кредити. Важното е, че не трябва да се радваме, че лошите гърци са зле, а че трябва да помислим как ние да не отидем в пропаста, където се намират портокаловите дървета. Както е казал народът:“ пари при пари отиват!“ В случая народът не е включен в сделката.

Днес се навършват 93 години от смъртта на ген. Иван Колев - "бащата на българската конница". В негова памет бе отслужена панихида на наскоро откритият негов гроб в Централни софийски гробища.

Бил съм съобщил, че се готвело покушение срещу мен. Това невярно твърдение прочетох в сайтовете на в. “24 часа” и в. “Труд”. Те се позовават на моята публикация от 27 юли , озаглавена “Президент на РъБъ” предизвика първата официална реакция” , в която обаче не казвам нищо подобно, а следното: “Главният прокурор Борис Велчев е [...]

Претегляки всички ЗА и ПРОТИВ продължаването на подновената на 19-ти юли т.г. гладна стачка в крайна сметка реших, временно да я прекратя, като продължа да се храня минимално и ежедневно да посещавам за около 1-2 часа сградата на Евро-ко...

Ако ви пука поне малко за вашата неприкосновеност и не искате да разкривате пред всички вашите лични данни, телефонен номер, местоположение и какво ли още не, вече можете да тествате Abine.

Това е разширение за вашия браузър (Firefox & IE), което ви дава доста добра защита от проследяване, от кражба на идентичност онлайн и от разкриването на лични данни, които макар и да не разбирате, отиват в „лошите“ или в тези до които не трябва да достигат.

Вижте за какво става дума от тук и какво точно може да прави от тук (с картинки :))

Веднъж, на Нежността и станало мъничко тъжно ...
Тогава отишла у Тъгата и разкрасила дома и в нежни цветове: ще си помислиш - мъничко тъжно, но пък красиво и много нежно!
- Ах! - казала Тъгата и започнала, кой знае защо, да се увеличава по размери, навярно от нахлуващата нежност ...
И в този момент на всички, които живеели в близост с Тъгата, им станало мъничко тъжно и започнали да търсят място в своите Души, къде да сместят тая нахлуваща Тъга. Не могат да изгонят съседката, нали!
А Нежността, тая хитруша, тутакси се промъкнала в най-различни Души и се заселила в тях, без всякакво уведомление.
Влязла Тъгата в тези Души, а Нежността вече и чай била приготвила. Седнали да пият чай двете приятелки, вси по-топло на Душите ще бъде ...
... станало, даже не мъничко, а силно-пресилно радостно!
И мъничко глупаво - понякога силната Радост пуска при себе си мъничко Глупост, случва се, повярвайте!
Глупостта влиза внимателно и на една страна, криейки зад гърба си бутилка шампанско ...
Радостта си затваря очите, вади две красиви кристални чаши и ... дзън! - вдигат наздравици с Глупостта, пият до дъно и се завихрят в танц, без рамки и ограничения ...
Та когато танцуват Радостта и Глупостта, разсъдете сами, за какво му са на танца рамки и ограничения?!
Нежността също успява понякога да подложи чашата си под струята шампанско, което щедро разлива Глупостта. Какво толкова, няколко глътки!
И силно-пресилно радостно става на Нежността, и тя се завърта в танц със стопанката, в този същия - без рамки и ограничения ...
... и станало мъничко самотно ...
И тя тръгнала по пустите улици и дълго не срещнала никого.
-Ехей! - викала Нежността, но даже ехото се било скрило от нея.
-Ей! - не се предавала тя. - Никой ли няма, къде сте всички?
Никой не се отзовал, пък и кой ли да се отзове, когато ти е самотно?
Само мъдрото, посивяло Глухарче подарило на Нежността своето парашутче, а Вятърът я издигнал високо в небето и я завъртял ...
-Ау! - изплашила се Нежността. - Къде съм?
-Ти си в Самота! - отвърнал и Вятърът - Сега владееш Мъдростта и Времето!
-За какво са ми толкова Мъдрост и Време? - помислила Нежността. - Ами ако изведнъж там долу потрябвам на някого?
И насочила парашутчето си надолу, изплашена да не би съвсем да се загуби в Самотата ...
... много и се приискало при Любовта ...
Тя и преди често ходела при нея, че коя Любов може дълго да живее без нежност!
Отишла, а Любовтта я нямало вкъщи. Била при Ненавистта, пътят в крачки да премерят и да докажат, че броят им е повече от една!
Излязла Нежността да ги потърси, много и било домъчняло за приятелката и.
Гледа, вървят една срещу друга Любовтта и Ненавистта и пресмятат крачките на глас: едната вади, другата прибавя - скоро до една и съща цифра няма да стигнат ...
Едната съска злобно, другата се усмихва ласкаво, но една от друга много не се отдалечават, дали от недоверие, дали от родствена близост - ходи, че разбери!
Седнала Нежността встрани и задрямала, докато течал спора. Решила да не се намесва, когато ту се нападат, ту се утешават две близки приятелки, живеещи само на няколко крачки една от друга ...
Видяла Любовта спящата Нежност, усмихнала се на Ненавистта, тупнала я по рамото и престанала да спори - може би от нахлулата Нежност ... тя така ...

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Индикатор на бизнес доверието на ЕК (Economic Sentiment Indicator)

Три страни – три съдби.

Гърция е ударена най-тежко, достига дъното през пролетта на 2009, следва леко възстановяване, след което нов срив и ново дъно през пролетта на 2010. И сега, Гърция си остава на много ниски равнища, най-лошо представяне както в нашия регион, така и в целия ЕС.

Забележете на графиката, че България най-късно и най-малко е засегната от кризата. Но, откакто е достигнала дъното България почти не е мръднала (имаше известно възстановяване в началото на 2010, което изчезна след това). В момента, заедно с Румъния България е най-зле сред новите страни членки.

Естония е рано и тежко ударена от кризата. Но от началото на 2009 има постоянно и непрекъснато подобрение. Естония е на първо място по този индикатор сред новите страни членки.

Гърция е еманация на фалита (и кейнсианството), Естония е еманация на стабилността (и консерватизма), а България е по средата и не може да реши кой път да следва. А правилният път е буквално очевиден.

 

Блогът за икономика 2010

Сделката между България и Русия за „Южен поток“ представлява рязък завой в енергийната политика на българското дясноцентристко правителство, коментира пред Дойче веле в четвъртък анализаторът на американската фирма „Рубини глобал економикс“ Йелена Вукотич. Колко много бъркотия в понятията има само в тези няколко реда! Да оставим настрана определението “дясноцентристко” за правителството, което по-осведомените и по-близки [...]

Мисля си, че повечето хора са си изградили една грешна представа за италианската столица, като за перфектен европейски град с идеално чисти улици и културен народ. Струва ми се обаче, че самите итлианци дори не знаят какво притежават и не знаят как да опазят ценностите си...Във влакчето към летището просто не можех да не пусна някоя друга сълзица за прекрасните моменти и необикновеното приключение в един град, където властват загадъчност, тайни, мистерии от минали векове, смесени с относително напредналата цивилизация от XXI век. Забелязвате ли, че тази година разказите за Италия преобладават над разказите за Гърция (както пък беше миналото лято). Не знам на какво се дължи, но очевидно интереснъ към Вечният Рим е също така вечен, затова днес ще се разходим отново по неговите улици. Водач ще ни бъде Цветомира. Приятно четене:

Рим – град на контрастите

За Рим е писано много и още много ще се пише. Всъщност може би няма да повярвате на някои неща, освен ако не идете в Рим и не се уверите с очите си, че всичко, което предстои да напиша е самата истина. [geo_mashup_map] Италианската столица е наистина един град на контрастите – от богатия и луксозен център до бедняшките крайни квартали, от вълшебството и тайнствеността на световноизвестните архитектурни забележителности до... мръсния градски въздух, задръстените с автомобили улици и хилядите туристи по всяко време на годината, които до някаква степен са разрушили магнетичността и зададъчността на този древен град. Въпреки своите недостатъци Рим притежава нещо, което не може да се опише с думи, нещо необикновено, което човек усеща още само докато наблюдава 7-те римски хълма от люка на приземяващия се самолет. Нашето приключение в Рим започна на 14 юли веднага след като стъпихме на италианска земя. Средиземноморският климат те кара да се чувстваш като в сауна през цялото време (42⁰C на сянка), а нивото на влажност просто беше нетърпимо. Обиколката на града започна още същия ден, тъй като бях изключително нетърпелива да започна разследването, независимо от горещината, която започва да се усеща още в 8 часа сутринта.

Пиаца Барберини

Това е един площад в центъра, до който може да се стигне с линия А на метрото. Тогава ние всъщност търсехме известния Фонтан Ди Треви (The Trevi Fountain), но начинанието се оказа безуспешно, поради простия факт че липсват каквито и да било табели или ако имаше някоя, тя беше само една и после се налага да следваш интуицията си. Другото особено беше че италианците чисто и просто не говорят английски (а имаше и такива, които разбират английски, но когато ги попиташ нещо, то те ти отговарят на чист италиански). И после ходи се оправяй без разговорник в Италия!

Пиаца ди Спания (Piazza di Spagna)

Испанският площад се намира наблизо на една спирка разстояние с метрото. Най-известните Испански стъпала се намират именно тук и са пълни с народ през цялата година, особено през лятото. Принципно това е място за отмора, но за съжаление и то не помага в горещината и поради факта, че всички сенчести места бяха заети вече с дошли по-рано туристи. Обстановката се нажежаваше и от наглите индийци, които всячески се опитват да ти продадат я някое ветрило, или да убедят приятеля ти да ти купи роза само за 5€. След като се изкачите по Испанските стълби ще видите една красива католическа църква, а пред нея един от многото египетски обелиски. Това място наистина си струва да се види.

Пантеонът (The Pantheon)

[caption id="" align="alignnone" width="540" caption="Римският пантеон, който в момента бива реставриран"][/caption] Това е най-старият, но и най-добре запазеният римски храм, датиращ още от първите векове сл. Хр. Трябва да си призная, че Пантеонът се намира на доста забутано място и няма почти никакви табели, които водят до него. Ние стигнахме до там с помощта на моите знания и естествено на картата на града, която до края на престоя ни се беше превърнала на парцал. В момента Пантеонът се ремонтира и на половината от сградата е поставено някакво скеле, което я загрозява тотално. Дори аз просто не можах първоначално да разпозная тази невероятна постройка, обект на хиляди проучвания в областта на историческото наследство. Пантеонът е скрил в себе си изключително богата палитра от събития, като се започне от първоначалното му предназначение да бъде свещен храм на всички римски богове. След като обаче в Рим се приема християнството, Пантеонът се превръща в обект на жестоки и безмилостни разграбвания от страна на … папите, докато от него не остават само стените. Тъжно е че всички ценности на езическата култура са преместени именно във Ватикана, където могат да се видят и днес в музеите. Ватиканът дори е направил специална зала, която наподобява формата на Пантеона и съдържа всички антични монументи (или техните останки), които първоначално са се помещавали в езическия храм. Известен е случаят с папа Урбан VIII, претопил бронзовите стени на Пантеона, за да направи топове. Още за жестокостите на Ватиканските свещеници ще прочетете след малко. [caption id="" align="alignnone" width="540" caption="Отворът в тавана, според някои, символизира всевиждащото божие око, служил е и за слънчев часовник"][/caption] Въпреки казаното до тук, когато влезеш в Пантеона, наистина се усеща величието на изминалите векове. Тук се помещава и гробът на Рафаело Санти, който преди да умре пожелава да го погребат именно на това свещено място. Пропуснах да добавя само, че входът е безплатен.

Фонтанът ди Треви

[caption id="" align="alignnone" width="540" caption="Фонтанът Ди Треви"][/caption] Тази гледка никога няма да мога да я изтрия от съзнанието си. Красотата и талантът на Бернини говорят сами за себе си. Лошото е, че както навсякъде, и тук е пълно с туристи, които деструктивно на цялото очарование, предизвикано от най-големия фонтан в Рим. Резултатът беше страшно разочарование от моя страна и доста бързо напускане на това иначе толкова магнетично място.

Пиаца Навона (Piazza Navona)

[caption id="" align="alignnone" width="540" caption="Фонтанът на четирите реки"][/caption] На излизане от Пантеона, продължихме по малките и тесни улички (тъй като отново табели намяше) и успяхме да стигнем до прочутата Пиаца Навона, един от най-известните площади в Рим. Красотата на това място не може да се опише с думи. Тайнствеността на трите фонтана в центъра и таланта на Бернини бликат навсякъде от това място. Особено впечатление прави най-големият среден фонтан – Фонтанът на четирите реки (Fountain of the Four Rivers). Той е посветен на четирите най-големи реки в света – Нил, Дунав, Рио да ла Плата и Ганг. Всичките скулптури наоколо са изпипани до най-малката точност, което те кара да седнеш на пейката до фонтана, да забравиш горещината (35⁰C в 8.30 часа сутринта) и прекараш целия ден в импресивно съзерцание. Бях чела веднъж в нета някаква статистика, че именно Фонтанът на четирите реки оглавява класациите за най-романтично място за предложение за брак...

Колизеумът (Colosseo)

[caption id="" align="alignleft" width="540" caption="Колизеумът през деня"][/caption] След това лирическо отклонение нека да се върнем към действителността. В ранния следобед на същия ден посетихме и Колизеума – може би най- известното „нещо“ в Рим. И неслучайно употребявам термина „нещо“, поради простата причина че Колизеумът, тази величествена арена на страшни кръвопролития, на жестоки убийства на християни от езичници, а по-късно на езичници от християни (по иронично стечение на обстоятелствата), днес представлява една постепенно рушаща се развалина. През Античността там могли да се „забавляват“ над 55 хил. души. И колкото по-високо седиш и се „забавляваш“, толкова по-ниска ти е класата. Това е било положението, какво да се прави. Обширният амфитеатър е дълъг 88 метра, широк – 156м. и е висок цели 57м. Целта му е била да задоволи жадните за кръв зрители. Неслучайно споменах по-горе, че Колизеумът се разпада буквално с всеки изминат ден. Всеки средностатистически турист би забелязал сякаш пробитите милиони дупки навсякъде по стените на това огромно здание. И всеки средностатистически турист би запитал екскурзовода си защо има такива дупки. Бях станала свидетел на няколко такива запитвания, чиито отговори изглеждаха страшно комични, защото всички до един бяха чиста лъжа. Екскурзоводите (повечето италианци с адски развален английски) обясняваха на адски непросветлените чужденци, дошли в Рим, защото някой им е казал, че „там е хубаво“, или версията, че дупките са заради опустошенията на времето, или втората версия, че някакви си обикновени хора свалили фасадата, от която е изграден Колизеума. А всъщност истината е съвсем друга и е поредното доказателство за алчността на Ватикана. Да, добре чухте, именно папите разпоредили да се изземе най-красивият мрамор, с който бил покрит целия Колизеум, да се занесе във Ватикана и да се използва за нейни собствени нужди. През 15 и 16 век от Колизеума са взети материали за изграждането на дворците Палацо Фарнезе, Палацо Барберини, Венециански дворец и други. По това време властите започват да търсят практично приложение на огромните останки на Колизеума. В края на 16 век папа Сикст V планира да използва сградата като фабрика за обработка на вълна, с която да даде работа на римските проститутки, но умира малко по-късно и не успява да осъществи идеята си. Папа Климент IX отваря в Колизея фабрика за селитра, а през 1671 година кардинал Алтиери дава разрешение на арената да се провеждат борби с бикове, но поради бурната обществена реакция тази идея е изоставена. Обаче всичко това ви го спестяват там. Ние разбира се не се занимавахме с никакви екскурзоводи, защото това щеше да бъде само губене на време и средства. И аз смея да твъдя, че имам доста познания, отнасящи се до историята... Билетът за Колизеума струва принципно 12 €, но за лица от 18 до 24 години и при условия, че са граждани на ЕС има намаление на 7.50 €. Това не може да компенсира едночасовото чакане на километричната опашка от туристи, очакващи да посетят Колизеума. Билетът включва също така посещение на Римския форум (Foro Romano), както и на Палатинския хълм. Принципно такава обиколка отнема цял ден, така че се пригответе за болезнена горещина и максимално изтощение, от което ще ви домързи дори да мислите с какъв транспорт да се приберете до хотела. Ето това е Колизеумът - антично средство за мъчение, внушително по размери, и едновременно с това, сякаш като наказание за хилядите брутални зверства, за които е служело, средството за мъчение над християните, бива разрушавано от самото седалище на христинската религия...

Ватиканът (The Vatican City)

[caption id="" align="alignnone" width="439" caption="Ватиканът"][/caption] Ватиканският град е разположен на територия около 40 хектара (0,4 км²) и е безспорно най-малката автономна държава, чието държавно управление и държавно устройство са уникални по рода си и не се срещат никъде другаде по света. Символичната му значимост, трайната му международна роля и дипломатическа сила обаче поставят Ватикана наравно с нации, милиони пъти по-големи. Само при вида на огромните ниши (ама наистина огромни), още преди да сте видели площада „Св. Петър“, оставате с впечатлението, че сте навлезли в нов, различен и непознат свят, свят на мистерии, загадки, величествени скулптури и още по-величествени творци. При планиране на посещението си във Ватикана, препоръчително е да се посетят сутринта музеите, а след това площадът, както и базиликата „Св. Петър“.

Ватиканските музеи

Ватиканските музеи заслужават да се изучават цял живот. Всички произведения на изкуството там бликат от красота и изящество. Но естествено първо се пригответе за километрична опашка под парещото слънце и за познатите ни нагли индиици, които са готови и жена си да продадат за 1 до 5 €. [caption id="" align="alignnone" width="540" caption="Ватиканските музеи, скулптура: лъв хваща плячката си"][/caption] Един от най-забележителните музеи, които трябва задължително да се посетят е Етруският музей с множеството египетски саркофази и няколко истински мумии. На второ място е музеят Pio Clementino, където се помещава папската колекция от антики, най-често безмилостно иззети от първоначалните им места. Вече споменахме случая с Пантеона, както и мрамора на Колизеума, за който напомнят изящните стени и под на всички сгради и монументи във Ватикана. Тук се намират доста известни и магнетични скултури, като например статуята на Хермес, Апоксиомен и др. Впечатление прави и една зала само със скулптури на изящно издялани сцени с животни.

Стаите на Рафаело (the Stanze di Raffaello) и Систинската капела (the Sistine Chapel)

Стаите на Рафаело представляват четири стаи, изрисувани от едноимнния художник и неговата школа в началото на 16 век по молба на папата. Те също са невероятно красиви, както и всичко останало, сътворено под покрива на Ватикана. По отношение на Систинската капела наистина има какво да се види там. Самият факт, че именно там се провежда Конклавата (Il Conclava) говори сам за себе си. Именно това е мястото, където се състоят изборите за нов папа 15 дни след смъртта на предишния папа. При крайното решение на кардиналите, именно от комина на Систинската капела се издига белия дим, сигнализиращ успешния избор на нов папа. Целият този процес протича при заключени врати, като на кардиналите, участващи в избора на папа, им е забранено да излизат от Капелата при каквито и да било обстоятелства. В интерес на истината тази традиция никога не е била нарушавана, дори и по времето на смъртоносните епидемии, обхванали здраво цяла Европа 15 - 16 век. Може би Ватикана е единствената държава в целия свят, чиито канони, традиции, правила и закони никога не се били нарушавани при каквито и да било обстоятелства. [caption id="" align="alignright" width="540" caption="„Сътворението“ от Микеланджело, Систинската капела"][/caption] В Систинската капела се намират и прочутите фрески на Микеланджело Буонароти, по повод на които са ликвидирани по-ранните творби на други майстори на изкуството. Микеланджело работи над тавана на капелата от 1508 до 1512г. Там е и картината на „Сътворението“, отново изработена от великия художник. Проблемът е обаче, че в капелата е тъмно, осветява се единствено от свещи, и повечето хора рядко поглеждат към тавана, където сред хилядите други произведения е и световноизвестната сцена на Сътворението.

Площад „Св. Петър“

Направен е по проект на Бернини през 1650-те години и е невероятно огромен. Пиацата е обкръжена от 284 гигантски колони, разположцени в четири редици. Всичко това е наистина внушително! Оригиналната църква на това място е построена от император Константин като гробница за поклонение на Св. Петър, първият папа – мъченик (около 333г. пр. н. е.). В центъра на площада се намира Египетският обелиск, за издигането на който се смятало, че са били необходими 900 души! Огромната статуя от ляво е изваяна от Бернини, а всички останали (около 140) на балюстрадата са дело на негови ученици. Принципно всяка неделя по обед папата се появява на един от прозорците от покоите си, за да благославя вярващите. Е, ние не успяхме да ги видим, тъй като се оказа, че през лятото той се намира в лятната си резиденция извън Ватикана (сигурно не може да търпи горещината). Иначе по това време, ако сте ентусиасти, можете да се натъкнете на някой - друг кардинал или свещеник.

Базиликата „Св. Петър“

Тя е невороятно красива и не може да се опише с думи! Кулминацията на интериора е огромния балдахин пред олтара, над който свети, огрян от слънчева светлина на един прозорец, гълъб. Куполът на Микеланджело и Браманте е висок 119 метра и до него се стига по стълбите или с асансьора. За това удоволствие се плаща 7 €. [caption id="" align="alignright" width="540" caption="Пиета на Микеланджело, базиликата „Св. Петър“"][/caption] Най-важното произведение в църквата е Пиетата на Микеланджело, която се намира веднага вдясно от входа. След като през 70-те години на XX век един маниак се опитва да разруши статуята с чук, тя е сложена зад бронирано стъкло и не можете да се докоснете до нея. В базиликата е почти винаги претъпкано с хора, но въпреки това има достатъчно място и никой не се блъска. Важно е, че за Базиликата „Св. Петър“ има dress code. Изисква се „скромно“ облекло (както гласи надписът), което означава, че раменете и краката до глезените поне трябва да са покрити. Има един много весел чичко, който проверява всеки, желаещ да влезе. Освен за базиликата, дрескод се изискава и за Систинската капела. В подземните пещери се намират гробниците на някои от папите, включително и на папа Йоан Павел II, пред който обаче е забранено да се спира. Можете да застанете зад една червена линия, като мястото е предназначено изключително за молитви. Снимането там е забранено, а входът е свободен.

Национален Музей на Италия

Препоръчително е да го посетите, дори и само заради невероятната сграда, в която се помещава. Има и много интересни реликви, датиращи от съвременната история на Италия и свързани с Независимостта (1878г.), както и с двете световни войни. Още повече, че входът е безплатен. Зад Националния музей се намират Музеите Капитолини, за които входът е невероятните 15 € ! Ние решихме да не го посещаваме, но ако имате излишни пари, можете да го разгледате.

Музеят на Леонардо да Винчи

Ето това вече е нещо, което задължително трябва да се посети! Мястото доста е забутано и ние по случайност го намерихме. Музеят е на Пиаца дел Пополо (Piazza del Popolo). Когато стигнете на площада, завивате в ляво преди фонтаните. Има и една табела, която може да ви ориентира. Входът е 10 €, но за студенти е намален на 5 €, което си е нищо в сравнение с Ватикана. Вътре са поместени всички произведения на да Винчи – от скиците на човешкото тяло през макети на всичките му изобретения (особено интересна е огледалната стая и първия скафандър), Идеалния град, както и всички картини (копия естествено). В музея се прожектира на всеки два часа филм за живота на изобретателя, но той е на италиански, без никакви субтитри (което не беше никаква изненада, като се има предвид националистическите наклонности на италианците).

Крепостта „Сант Анджело“ (Castel Sant Angelo)

[caption id="" align="alignnone" width="540" caption="Мостът на Бернини към Сант Анджело"][/caption] Най-лесно се стига до крепостта по собствения ѝ мост – Ponte Sant’ Angelo. Това е най-забележителният мост в града над Тибър. Бернини извайва скулптирите, които се поставят по цялото протежение на моста. Гигантската статуя на върха е Архангел Михаил с изваден в готовност меч. През 1277г. построяват таен проход, който свързва крепостта с Ватиканските дворци. Предназначението му е било за бягство и защита на папите от евентуална опасност във Ватикана. Разбира се, Il Passeto (както наричат прохода) не е отворен за посетители.

Свободно време

[caption id="" align="alignright" width="540" caption="Градините „Боргезе“"][/caption] В Рим има няколко парка, които се намират до известни забележителности и които са изключително приятни за отмора в горещия ден. Градините Боргезе са нещо приказно, огърнати със зеленина и са много чисти. Лесно се стига до тях с автобус 910 от автогара Termini. Там можете да се разхождате, да си наемете рикша (10 € за 1 час) или пък да поплавате с лодка в красивото езерце (по 3 € на човек). Ние опитахме и двете и беше наистина приятно. Единственият недостатък е, че можете да се загубите, тъй като паркът е направо огромен J. Друго място за почивка е малкото паркче, близо до Колизеума, от което се открива невероятна гледка към града. А и можете спокойно да се наплискате с вода в горещините от чешмата там. Обикновено местните жители идват в парка, тъй като групите с екскурзоводи не ги водят там. В Рим, близо до градините Боргезе има и зоопарк, който трудно се намира на картата (на италиански е bioparco). Входът е 12.50 €. Всичко останало като магазини, бутици за дрехи и молове (последните са извън града), можете да намерите само докато се разхождате из центъра. Италианските ресторанти са доста скъпи, супермаркетите са трудни са намиране, тъй като им е много скъп наемът на публични места.

Градски транспорт и придвижване из Рим

Когато слезете от самолета най-важното нещо е да не се паникьосвата, тъй като всичко е много объркато, служителите на летището и жп гарите не знаят английски, нито някакъв друг език. От летището има директен влак до Termini (централната жп и авто гара), както и влак на всеки 15 мин до Tiburtina. Цената на билетите за сега е 8 €. Препоръчително е още на летището да си купите подробна карта на Рим и на градския транспорт, включително и метрото. Всички шофьори карат адски бързо и не спазват никакви ограничение. Не се опитвайте да говорите с който и да било шофьор, защото те не знаят английски, естествено. Друг интересен факт е, че няма платени паркинги и всеки паркира където си поиска. Ние не видяхме нито една кола, която да не е ударена или ожулена. Това за италианците не е проблем. Ако оставате повече дни в Рим е хубаво да си купите карта за цялата градска мрежа (16 € за 7 дни; за 1 ден е 4 €, а еднократно билетче струва 1 €). Такситата са доста скъпи, обикновено не си включват броячите и за един превоз излиза някъде около 40 €! Не си опъвайте нервите излишно, но повечето автобуси са на рядко и никога не си спазват разписанието. Метрото е на две нива и може да ви отведе почти до всяка забележителност. За сметка на това вътре е ужасно горещо и навсякъде е изрисувано с графити. А пък за миризмата дори не искам и да си помислям.

Вместо заключение

Мисля си, че повечето хора са си изградили една грешна представа за италианската столица, като за перфектен европейски град с идеално чисти улици и културен народ. Струва ми се обаче, че самите итлианци дори не знаят какво притежават и не знаят как да опазят ценностите си... Ето това е Рим – един град пълен с контрасти и противоположности. Ако искате да го посетите, организирайте всичко предварително и един съвет от житейския ми опит: научете някоя дума на италиански. Приключението ни завърши на 22 юли вечерта, когато се отправихме към летището. Щяхме да прекараме цялата нощ там, тъй като полетът беше в 7.35 сутринта, а не ни се даваха пари за такси. Във влакчето към летището просто не можех да не пусна някоя друга сълзица за прекрасните моменти и необикновеното приключение в един град, където властват загадъчност, тайни, мистерии от минали векове, смесени с относително напредналата цивилизация от XXI век. [caption id="" align="aligncenter" width="540" caption="Фонтан при Пиаца дел Пополо, някой беше оставил една роза точно в средата на фонтана"][/caption]

Цена на билети на повечето забележителности:

Колизеум - 12 € за възрастни; 7.50€ за лица от 18 до 24 г., членове на ЕС Ватиканските музеи - 15 € за всички; Базиликата „Св. Петър“ е със свободен вход Куполът на базиликата - 7 € Музеи Капитолини - 15 € Музей на Леонардо да Винчи - 10 €; за студенти - 5 € Крепостта Сант Анджело - 8 €; за студенти, членове на ЕС до 24 г. - 6 € Автор: Цветомира Димитрова Снимки: авторът Още снимки от Рим: [nggallery id=27]

Винаги с пълен резервоар. Така се пътува сред пустинята, защото не знаеш кога може да закъсаш. Нашата кола е семеен ван, Рено, не е тежка кола. Въпреки това и тя иска бензин, зареждане пред няколко стотин километра. Като включим климатика, сметката излиза наяве.

Имаше една приказка за солта и златото. Със сол можеш да се наядеш, а със златото не можеш друго, освен да търгуваш. В Близкия изток има много петрол и ресурси, но няма вода. Наводнението в Търговище ме накара да се замисля.

На ден средно сме пътували по 200 км. Почти не спирахме и горивото бе ресурсът, от който имахме нужда. В Сирия един литър бензин е 40 лири или по-малко от долар. С нашите пари можехме да зареждаме пълен резервоар винаги, където и да се намираме в Сирия. За 1000 лири свършвахме добра работа. На бензиностанция петрол течеше дори по бордюра. Но бяхме жадни. Почти през цялото време.

На север положението ставаше по-тежко. Колкото повече на север, толкова по-скъп бензинът. Докато в С.Арабия един литър е близо 15 стотинки (3 лири), то в Турция и България горивото си е направо скъпо. Видях цифри от 2 лв и нещо, което сравнение с други страни и доста. Но водата ставаше по-евтина.

Сигурно затова саудитците карат огромни джипове. За няколко долара зареждат бензин и не се притесняват. Аз не съм икономист и не разбирам тези неща. Знам, че Сирия и С.Арабия произвеждат бензин и затова е евтино. България внася бензин и се дави във вода. В Сирия вода няма. В С.Арабия също. Но пък имат петрол. С парите от него правят изкуствени реки, в Алепо дори са докарали вода чак от р. Ефрат, за да минава канал през града. За да е зелено са донесли с камиони палми от Палмира. И това прави хората щастливи-имат си вече зеленина!

В България водата е навсякъде. Влизайки през границата, първото нещо, което видяхме бе наводнение в Търговишкия край. Вие знаете това от новините, аз го знам от видяното. Водата заливаше част от настилката на шосето, нивите бяха залети, колите от Турция и Близкия изток отбиваха встрани. Сигурен съм, че малцина бяха виждали толкова вода на едно място, освен фонтаните в Дамаск или Анкара.

Лошото е, че България не оценява водата, която има. Тя е нейното богатство и в развитите страни тя щеше да бъде впрегната в икономиката на държавата. Бензин няма тук, но има полета, овощни градини и вода. За съжаление стопанствата гният или от забрава, или от летния порой. Там тече петрол, тук вода. За пожар в Сирия (а и в Турция, и Гърция) се влиза направо в затвора. За повреда в язовир- отново затвор. Водата пред нас се лееше навсякъде, защото бе спукана тръба и стотици кубици просто изтичаха. Никой не бе обвинен или подведен под отговорност за случилото се. Не умее България да оценява това, което има и това е.

В магазинчето за стоки втора употреба под офиса, са докарали нови Diana F пластмасови фотоапарати. И понеже фашона винаги е с цена, то цената на изцяло пластмасов, но шарен като баскетболен кец Nike, фотоапарат е 200 кинта.

Шарен, пластмасов фотоапарат Diana F (Диана Пф), на цената на гъзария.

Продукти за 4 порции:
4 охладени пилешки бутчета
1кг картофи
1ч.л. сол
2с.л. мед
100мл бира
50мл олио

Приготвяне:
Картофите се белят, измиват и слагат в тенджера. Налива се вода колкото да покрие картофите. Посоляват се с 1/2ч.л. сол. Съдът се поставя на включен котлон. Картофите се варят на слаб огън 40 – 50 минути. Бутчетата се измиват, посоляват се и се мажат с мед. Покриват се с прозрачно фолио. Оставят се за 1 час да се мариноват. Картофите се отцеждат от водата. Режат се на длъжно на кръгове. Взема се оребрен тиган. Намазва се дъното с олио. Картофените кръгове се пекат от двете страни. Готовите се подреждат в купа. Бутчетата се поливат със 100мл бира, 100мл вода и 2- 3с.л. олио. Пекат се на умерена фурна 30- 40 минути. В порция се сервира 1 печено бутче, гарнирано с гриловани картофи.

Идеята на правителството е да вдигне възрастта/стажа за пенсиониране и да намали привилегиите за ранно пенсиониране за отделни групи (полицаи, военни и пр.). Т.е. идеята е ефективната пенсионна възраст да се вдигне, за да спести пари бюджетът.

Обаче, се получава точно обратното. Много се приказва за вдигане на възрастта и премахване на привилегиите – но нищо не се прави на практика. А дори да се направи, ще влезе в сила след една година или повече. Което дава стимул който може да се пенсионира още сега, вместо да чака промените, които ще затегнат условията.

И това се случва – с над 22% се е увеличил броят на пенсионираните през първото полугодие. Военните и полицаите масово се пенсионират, а и не само те. Което автоматично натоварва още повече пенсионната система, натоварва и други бюджети, тъй като на полицаи и военни се плащат по 20 заплати при пенсиониране (друга необяснима привилегия). 

С други думи, многото приказки за вдигане на възрастта и същевременно отлагане на промените водят до увеличаване на бюджетните разходи. Точно обратно на целта.

Този процес ще се засилва тепърва и нищо чудно с т.нар. "пенсионна реформа" на правителството то да издъни бюджета за 2010 и 2011 вместо да го закрепи. Така се случва когато не се мисли предварително, а промените постоянно се отлагат.

Блогът за икономика 2010

Всички побързаха да похвалят решение на Столичен общински съвет, с което СОС на практика замени терена на градинката до Руската църква срещу дяловете на общината в "Централни хали".

Ирина Каракехайова е художничка, преподавателка и социална работничка, авторка на книгата “Племето на майките” и майка на Стефан и Филип.

Ирина е от София, родена е през 1975 и е израснала в семейство на инженери, поети и шахматисти. Работи, като учител по английски и в социално-артистични проекти с деца и младежи. Последният е “Креативност в училищното ежедневие” на Центъра за култура и дебат “Червената къща”. Предишният и професионален опит включва разнообразни дейности осигурени от изложбите с компания ТАКА /както в галерии така и в градска среда/  и отново системни занимания с деца в неравностойно положение.

-

Темата на представянето и на форума е “ЛОШАТА МАЙКА“.

-

Попитахме:

Горичка: Кой е най-добрият съвет, който бихте дали на млади родители?

Ирина: Да не му мислят много.

Горичка: Кое е най-важното, което родителите могат да направят за детето?

Ирина: Да не забравят никога, че то не им принадлежи.

Горичка: Кои са най-големите заблуди в отглеждането на деца у нас?

Ирина: Световна заблуда е, че днешните деца са много по-различни и имат много повече проблеми.

За мен една българска заблуда е, че до осемнадесетата година на детето колкото повече време прекарваш с него - по-добре.

Невероятно е, когато млади родители се появяват в детската консултация с цял списък от въпроси как да гледат детето си, сякаш то е рядко животно, за чиито навици и потребности никой обикновен човек нищо не знае. И всеки отговор се превръща в закон. Заблуда е, че специалистите знаят най-добре, най-малко защото техните становища се променят.

Горичка: Трудно ли е да си добър родител?

Ирина: Не знам какво е да си добър родител.

–

Поръчай книгата на Ирина от тук.

-

Очакваме ви на форум “Родителство” - 25 септември 2010, Модерен театър.

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/   

• Някои гледат лековато на феномена “погрешено място”, но той всъщност влече много беди или поне води до абсолютна и отчайваща непродуктивност както в личния, така и в обществения живот 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Какво ще направи човек, ако рано сутрин муха закръжи край носа му и ту кацне отгоре с реактивно бръмчене, ту пак излети? Или ще се разсъни като я прасне, решил, че мухата няма място в този живот, или ще продължи да си спи, като междувременно само иронично си припомни къде, според учените, мухите обичат да кацат най-много.

“Лайна. Извинете за мекия израз, но все пак съм жена” – беше написала преди доста години в едно стихотворение Миряна Башева. Това беше по комунистическо време и всички знаеха – или поне подозираха – към кого се обръща поетесата. Тогава беше лесно да се разбере. Я се опитайте сега да се сетите към кого точно от многобройните онези, които никак не са на място в общия ни български живот, би прилегнал най-добре този стих…..

Някои гледат лековато на феномена “погрешено място”, но той всъщност влече много беди. Или поне води до абсолютна и отчайваща непродуктивност. Давам пример. Д-р Данийка, герой на Хелър от “Параграф 22”, разправя историята на млада двойка, дошла при него с оплакване, че жената не може да забременее. “Слагаш ли и го редовно?” – попитал докторът. “Всяка вечер” – гордо изтъкнал мъжът, а булката, макар леко изчервена, потвърдила с енергично кимане. Когато докторът разпитал подробно обаче, оказало се, че младежът наистина го слага всяка вечер, само че на погрешното място. Та се наложило после с помощта на гумени играчки да им се обяснява как се прави цялата работа, за да има ефект.

Но ако в частния живот подобни развития са донякъде поправими, то за онагледяване на добрия пример в обществения живот подходящи гумени играчки няма измислени. Да вземем ситуацията с любимата на всички българи Национална електрическа компания /НЕК/. “През последните няколко години не е построен нито километър нова мрежа, инвестиционни разходи за ремонт и поддръжка на преносната мрежа са били насочвани към проектите за строеж на АЕЦ “Белене“ и “Цанков камък“, вместо да се покриват дейности за изпълнение на

основната лицензионна дейност на НЕК“ – думи, които категорично удостоверяват, че НЕК всъщност изобщо не е на мястото си. Какво друго да разбере от тях плащащият все по-скъп ток български абонат, след като официално и публично става ясно, че компанията не върши основната си дейност, а се занимава с екзотично инвестиране. Много изненада има в цитираните думи, много болка, много укор към НЕК, нали ги усещате в тона?

Но не прибързвайте с изводите, защото думите са казани не от някой друг, а от самия шеф на НЕК Красимир Първанов. Така излиза, че той или говори за някаква друга НЕК, не за тази, която сме му възложили да управлява, или че сам е поставен на абсолютно погрешното място. Иначе как да си обясни човек неговата изненада и възмущение, че подопечната му НЕК отклонява парите ни в незаконни посоки?

А тя ги отклонява, граждани, ама здраво ги отклонява. По закон НЕК трябва да влага 79 процента от годишните си разходи в поддръжка на мрежата. За последните три години тя е вложила…..познахте – нула, чиста нула процента. Но парите за тези инвестиции ние сме си ги плащали като поп във всяка месечна сметка, да не си помислите, че не сме.

Има и още. За същия срок делът на печалбата на НЕК в общия енергиен цикъл нараства от 16 на 23 процента, като вероятно разрешение за това нарастване е получено включително с аргумента, че мрежата е стара и непрекъснато трябва да се подменя. Но и това не е всичко. Защото се оказва пък, че от 2007-ма насам позволената от държавата норма на възвръщаемост на НЕК нараства от 6.55 до 11.21 процента сега. Което означава, че енергийните български феномени директно са ни бръкнали почти двойно по-дълбоко в джоба с включената в цената на електроенергията такса за пренос. А следователно са ни бръкнали и на едно друго, съвсем погрешно място. Така, де, от наша гледна точка погрешно.

Къде през това време е била ДКЕВР, която сме поставили на пост точно с цел да следи и да се намесва при такива своеволия? Пак познахте, граждани. И тя е била на погрешното място, в смисъл – играла е откъм една и съща страна с нарушителите. Подпомагала е активно техните пориви за свобода от обществен контрол и техния ненаситен ламтеж за печалби. Съдействала е с всички сили за утвърждаване на енергийния монопол насред пазарната ни иначе като цяло икономика. И пак ще добавя – на погрешното място, но само от наша гледна точка погрешно. От гледна точка на магьосниците в ДКЕВР мястото, което са заели, си е съвсем правилно. Нали е всеизвестно, че винаги е по-добре да застанеш откъм взимането на парите, не откъм даването им.

Какво обаче следва оттук нататък за обществото като цяло и за всеки от нас поотделно от тази ситуация. Виждам две опции. Едната е да ни повишат цената на тока с аргумента, че било каквото било, но тъй като в момента НЕК се нуждае от 20 милиона лева, за да извърши поне най-спешните ремонти по мрежата, по-добре е да им платим за втори път, иначе рискуваме страната да се превърне отново в дискотека като по Татово време. Другата опция е пак да ни повишат цената на тока, защото отнякъде трябва да се избие глобата, която ДКЕВР евентуално ще наложи на НЕК, задето е нарушавала условията по лиценза си. Нищо чудно и двете да се реализират.

Ако въпросът “какво следва оттук нататък” пък е зададен по-глобално – да, като цяло се очаква НЕК и ДКЕВР да продължат да си стоят на погрешното място в държавата, най-вече поради липсата на гумени играчки, с които да им се даде нагледен урок кое е правилното място за тях.

За сметка на това полицията в Кърджали намери някои гумени и други играчки, с които да респектира едно невинно семейство, докато си спи кротко на правилното място в къщи. Докараха работата дотам, че самият премиер Борисов да вика – срам ме е от действията на полицията. Той, който никога не е изпитвал срам от каквито и да било действия на полицията досега…..

Лошото обаче е и друго. Този случай изобщо не подпомага премиера и вътрешния министър в словесната война, която те водят срещу кой знае защо наричаният “независим” български съд. Напротив, пречи им, защото сега на всяко правилно обвинение от тяхна страна към съда в корупция, обвързаност с организираната престъпност, тромави механизми на действие и каквото и да било друго, съдът може спокойно да попита – а вие, ченгетата, защо биете негрите. И ще попита, граждани. Непременно ще попита…..

По този начин вместо – както правилно отбелязва адвокат Иван Груйкин – всяка от двете страни да си гледа работата в полза на обществото, а противоречията им да се решат на законодателно ниво, където е мястото за решаването им, очевидно и занапред целокупно ще продължим да се наслаждаваме на драмата – коя измежду основните институции, призвани да съблюдават и спазват законите в страната, е по-лоша и по-престъпна от другата. И коя по-малко. И с колко. И в какво отношение.

Да не говорим пък, че, изтощени от тази война, вместо добри идеи, замесените в нея иначе умни институции раждат очевидни безумия. Такава е например лансираната от управляващите идея за създаване на специален орган, който да обезщетява гражданите за нарушените им права в досъдебната и съдебната фаза на прилагането на закона, с цел да не бъде толкова много съдена и осъждана държавата в Страсбург. На пръв поглед, от управленска гледна точка – разумно. Тъй като и без това като държава плащаме доста обезщетения, поне да не ни разнасят кирливото пране по Европата.

На втори поглед обаче ми се струва, че концепцията е тотално сбъркана. Защото аз все си мислех, че в подобни случаи по-добрият за всички подход е усилията да се вложат в посока да не бъдат  извършвани самите нарушения, а не предварително да се приготвим с плащането. Да, правилно чухте, ние с вас, гражданите данъкоплатци, да се приготвим – защото досега още не се е разбрало някой от онези, които са извършили осъдителните нарушения, да е платил от джоба си глобата, наложена на държавата от Страсбург.

Но все пак, тъй като не съм на погрешно място в управлението, а на погрешно място извън него, не мога да бъда категоричен, само мога да гадая. Може пък от управленска гледна точка това да не е по-добрият подход.

Колкото и да ми е странно, като разсъждавам за феномена “погрешно място” в България и неговите отрицателни прояви се сещам, че напук на всичко лошо, казано дотук, той може да ни поднесе и някоя добра новина – например тази, че кризата май е сбъркала мястото си като е дошла в България и съвсем скоро ще трябва да си тръгне. Естествено, съдя по лансираната от правителството бюджетна прогноза за 2011-2013 година.

Наистина, заплати и пенсии няма да се вдигат през това време, но няма да се вдигат и данъци, с което България се нарежда ако не направо в икономическия рай, то поне в преддверието му, гледано от общоевропейска гледна точка. И правилно, защото ако на един германец, който получава 3-4 хиляди евро, му вдигнат данъка с един процент, това си е тежък удар върху кесията. Докато на един българин с хиляда лева заплата като не му вдигнат данъка с един процент, спестява цели десет кинта. Малко виртуално ги спестява, но все пак.

Освен това ще се наслаждава въпросният българин на факта, че през цялото време наоколо му ще кипи реален икономически растеж – тази година само един процент, но догодина вече 3.6, а през следващите две, съответно 4.7 и 4.9 процента. Защо при този растеж заплатите и пенсиите пак ще си останат замразени, според мнозина не е съвсем ясно. Ама те забравят, че си има ред, че в тази криза първо трябва да се повишат доходите на чиновниците от НЕК-овете, ЕРП-тата, ДКЕВР-ите, прокурорите и съдиите, изобщо, на всички, които доброволно се грижат да не оставаме без забавление в държавата и чак тогава идва ред на обикновените граждани.

Е, има икономисти, които твърдят, че при възприетият като цяло подход не кризата, а оптимизмът на правителството ще си тръгне първи от страната, но те при всички случаи не са правилните икономисти. Правилните отдавна не стоят на погрешното място, наречено България.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com