Рим – град на контрастите

Мисля си, че повечето хора са си изградили една грешна представа за италианската столица, като за перфектен европейски град с идеално чисти улици и културен народ. Струва ми се обаче, че самите итлианци дори не знаят какво притежават и не знаят как да опазят ценностите си...Във влакчето към летището просто не можех да не пусна някоя друга сълзица за прекрасните моменти и необикновеното приключение в един град, където властват загадъчност, тайни, мистерии от минали векове, смесени с относително напредналата цивилизация от XXI век. Забелязвате ли, че тази година разказите за Италия преобладават над разказите за Гърция (както пък беше миналото лято). Не знам на какво се дължи, но очевидно интереснъ към Вечният Рим е също така вечен, затова днес ще се разходим отново по неговите улици. Водач ще ни бъде Цветомира. Приятно четене:

Рим – град на контрастите

За Рим е писано много и още много ще се пише. Всъщност може би няма да повярвате на някои неща, освен ако не идете в Рим и не се уверите с очите си, че всичко, което предстои да напиша е самата истина. [geo_mashup_map] Италианската столица е наистина един град на контрастите – от богатия и луксозен център до бедняшките крайни квартали, от вълшебството и тайнствеността на световноизвестните архитектурни забележителности до... мръсния градски въздух, задръстените с автомобили улици и хилядите туристи по всяко време на годината, които до някаква степен са разрушили магнетичността и зададъчността на този древен град. Въпреки своите недостатъци Рим притежава нещо, което не може да се опише с думи, нещо необикновено, което човек усеща още само докато наблюдава 7-те римски хълма от люка на приземяващия се самолет. Нашето приключение в Рим започна на 14 юли веднага след като стъпихме на италианска земя. Средиземноморският климат те кара да се чувстваш като в сауна през цялото време (42⁰C на сянка), а нивото на влажност просто беше нетърпимо. Обиколката на града започна още същия ден, тъй като бях изключително нетърпелива да започна разследването, независимо от горещината, която започва да се усеща още в 8 часа сутринта.

Пиаца Барберини

Това е един площад в центъра, до който може да се стигне с линия А на метрото. Тогава ние всъщност търсехме известния Фонтан Ди Треви (The Trevi Fountain), но начинанието се оказа безуспешно, поради простия факт че липсват каквито и да било табели или ако имаше някоя, тя беше само една и после се налага да следваш интуицията си. Другото особено беше че италианците чисто и просто не говорят английски (а имаше и такива, които разбират английски, но когато ги попиташ нещо, то те ти отговарят на чист италиански). И после ходи се оправяй без разговорник в Италия!

Пиаца ди Спания (Piazza di Spagna)

Испанският площад се намира наблизо на една спирка разстояние с метрото. Най-известните Испански стъпала се намират именно тук и са пълни с народ през цялата година, особено през лятото. Принципно това е място за отмора, но за съжаление и то не помага в горещината и поради факта, че всички сенчести места бяха заети вече с дошли по-рано туристи. Обстановката се нажежаваше и от наглите индийци, които всячески се опитват да ти продадат я някое ветрило, или да убедят приятеля ти да ти купи роза само за 5€. След като се изкачите по Испанските стълби ще видите една красива католическа църква, а пред нея един от многото египетски обелиски. Това място наистина си струва да се види.

Пантеонът (The Pantheon)

[caption id="" align="alignnone" width="540" caption="Римският пантеон, който в момента бива реставриран"][/caption] Това е най-старият, но и най-добре запазеният римски храм, датиращ още от първите векове сл. Хр. Трябва да си призная, че Пантеонът се намира на доста забутано място и няма почти никакви табели, които водят до него. Ние стигнахме до там с помощта на моите знания и естествено на картата на града, която до края на престоя ни се беше превърнала на парцал. В момента Пантеонът се ремонтира и на половината от сградата е поставено някакво скеле, което я загрозява тотално. Дори аз просто не можах първоначално да разпозная тази невероятна постройка, обект на хиляди проучвания в областта на историческото наследство. Пантеонът е скрил в себе си изключително богата палитра от събития, като се започне от първоначалното му предназначение да бъде свещен храм на всички римски богове. След като обаче в Рим се приема християнството, Пантеонът се превръща в обект на жестоки и безмилостни разграбвания от страна на … папите, докато от него не остават само стените. Тъжно е че всички ценности на езическата култура са преместени именно във Ватикана, където могат да се видят и днес в музеите. Ватиканът дори е направил специална зала, която наподобява формата на Пантеона и съдържа всички антични монументи (или техните останки), които първоначално са се помещавали в езическия храм. Известен е случаят с папа Урбан VIII, претопил бронзовите стени на Пантеона, за да направи топове. Още за жестокостите на Ватиканските свещеници ще прочетете след малко. [caption id="" align="alignnone" width="540" caption="Отворът в тавана, според някои, символизира всевиждащото божие око, служил е и за слънчев часовник"][/caption] Въпреки казаното до тук, когато влезеш в Пантеона, наистина се усеща величието на изминалите векове. Тук се помещава и гробът на Рафаело Санти, който преди да умре пожелава да го погребат именно на това свещено място. Пропуснах да добавя само, че входът е безплатен.

Фонтанът ди Треви

[caption id="" align="alignnone" width="540" caption="Фонтанът Ди Треви"][/caption] Тази гледка никога няма да мога да я изтрия от съзнанието си. Красотата и талантът на Бернини говорят сами за себе си. Лошото е, че както навсякъде, и тук е пълно с туристи, които деструктивно на цялото очарование, предизвикано от най-големия фонтан в Рим. Резултатът беше страшно разочарование от моя страна и доста бързо напускане на това иначе толкова магнетично място.

Пиаца Навона (Piazza Navona)

[caption id="" align="alignnone" width="540" caption="Фонтанът на четирите реки"][/caption] На излизане от Пантеона, продължихме по малките и тесни улички (тъй като отново табели намяше) и успяхме да стигнем до прочутата Пиаца Навона, един от най-известните площади в Рим. Красотата на това място не може да се опише с думи. Тайнствеността на трите фонтана в центъра и таланта на Бернини бликат навсякъде от това място. Особено впечатление прави най-големият среден фонтан – Фонтанът на четирите реки (Fountain of the Four Rivers). Той е посветен на четирите най-големи реки в света – Нил, Дунав, Рио да ла Плата и Ганг. Всичките скулптури наоколо са изпипани до най-малката точност, което те кара да седнеш на пейката до фонтана, да забравиш горещината (35⁰C в 8.30 часа сутринта) и прекараш целия ден в импресивно съзерцание. Бях чела веднъж в нета някаква статистика, че именно Фонтанът на четирите реки оглавява класациите за най-романтично място за предложение за брак...

Колизеумът (Colosseo)

[caption id="" align="alignleft" width="540" caption="Колизеумът през деня"][/caption] След това лирическо отклонение нека да се върнем към действителността. В ранния следобед на същия ден посетихме и Колизеума – може би най- известното „нещо“ в Рим. И неслучайно употребявам термина „нещо“, поради простата причина че Колизеумът, тази величествена арена на страшни кръвопролития, на жестоки убийства на християни от езичници, а по-късно на езичници от християни (по иронично стечение на обстоятелствата), днес представлява една постепенно рушаща се развалина. През Античността там могли да се „забавляват“ над 55 хил. души. И колкото по-високо седиш и се „забавляваш“, толкова по-ниска ти е класата. Това е било положението, какво да се прави. Обширният амфитеатър е дълъг 88 метра, широк – 156м. и е висок цели 57м. Целта му е била да задоволи жадните за кръв зрители. Неслучайно споменах по-горе, че Колизеумът се разпада буквално с всеки изминат ден. Всеки средностатистически турист би забелязал сякаш пробитите милиони дупки навсякъде по стените на това огромно здание. И всеки средностатистически турист би запитал екскурзовода си защо има такива дупки. Бях станала свидетел на няколко такива запитвания, чиито отговори изглеждаха страшно комични, защото всички до един бяха чиста лъжа. Екскурзоводите (повечето италианци с адски развален английски) обясняваха на адски непросветлените чужденци, дошли в Рим, защото някой им е казал, че „там е хубаво“, или версията, че дупките са заради опустошенията на времето, или втората версия, че някакви си обикновени хора свалили фасадата, от която е изграден Колизеума. А всъщност истината е съвсем друга и е поредното доказателство за алчността на Ватикана. Да, добре чухте, именно папите разпоредили да се изземе най-красивият мрамор, с който бил покрит целия Колизеум, да се занесе във Ватикана и да се използва за нейни собствени нужди. През 15 и 16 век от Колизеума са взети материали за изграждането на дворците Палацо Фарнезе, Палацо Барберини, Венециански дворец и други. По това време властите започват да търсят практично приложение на огромните останки на Колизеума. В края на 16 век папа Сикст V планира да използва сградата като фабрика за обработка на вълна, с която да даде работа на римските проститутки, но умира малко по-късно и не успява да осъществи идеята си. Папа Климент IX отваря в Колизея фабрика за селитра, а през 1671 година кардинал Алтиери дава разрешение на арената да се провеждат борби с бикове, но поради бурната обществена реакция тази идея е изоставена. Обаче всичко това ви го спестяват там. Ние разбира се не се занимавахме с никакви екскурзоводи, защото това щеше да бъде само губене на време и средства. И аз смея да твъдя, че имам доста познания, отнасящи се до историята... Билетът за Колизеума струва принципно 12 €, но за лица от 18 до 24 години и при условия, че са граждани на ЕС има намаление на 7.50 €. Това не може да компенсира едночасовото чакане на километричната опашка от туристи, очакващи да посетят Колизеума. Билетът включва също така посещение на Римския форум (Foro Romano), както и на Палатинския хълм. Принципно такава обиколка отнема цял ден, така че се пригответе за болезнена горещина и максимално изтощение, от което ще ви домързи дори да мислите с какъв транспорт да се приберете до хотела. Ето това е Колизеумът - антично средство за мъчение, внушително по размери, и едновременно с това, сякаш като наказание за хилядите брутални зверства, за които е служело, средството за мъчение над християните, бива разрушавано от самото седалище на христинската религия...

Ватиканът (The Vatican City)

[caption id="" align="alignnone" width="439" caption="Ватиканът"][/caption] Ватиканският град е разположен на територия около 40 хектара (0,4 км²) и е безспорно най-малката автономна държава, чието държавно управление и държавно устройство са уникални по рода си и не се срещат никъде другаде по света. Символичната му значимост, трайната му международна роля и дипломатическа сила обаче поставят Ватикана наравно с нации, милиони пъти по-големи. Само при вида на огромните ниши (ама наистина огромни), още преди да сте видели площада „Св. Петър“, оставате с впечатлението, че сте навлезли в нов, различен и непознат свят, свят на мистерии, загадки, величествени скулптури и още по-величествени творци. При планиране на посещението си във Ватикана, препоръчително е да се посетят сутринта музеите, а след това площадът, както и базиликата „Св. Петър“.

Ватиканските музеи

Ватиканските музеи заслужават да се изучават цял живот. Всички произведения на изкуството там бликат от красота и изящество. Но естествено първо се пригответе за километрична опашка под парещото слънце и за познатите ни нагли индиици, които са готови и жена си да продадат за 1 до 5 €. [caption id="" align="alignnone" width="540" caption="Ватиканските музеи, скулптура: лъв хваща плячката си"][/caption] Един от най-забележителните музеи, които трябва задължително да се посетят е Етруският музей с множеството египетски саркофази и няколко истински мумии. На второ място е музеят Pio Clementino, където се помещава папската колекция от антики, най-често безмилостно иззети от първоначалните им места. Вече споменахме случая с Пантеона, както и мрамора на Колизеума, за който напомнят изящните стени и под на всички сгради и монументи във Ватикана. Тук се намират доста известни и магнетични скултури, като например статуята на Хермес, Апоксиомен и др. Впечатление прави и една зала само със скулптури на изящно издялани сцени с животни.

Стаите на Рафаело (the Stanze di Raffaello) и Систинската капела (the Sistine Chapel)

Стаите на Рафаело представляват четири стаи, изрисувани от едноимнния художник и неговата школа в началото на 16 век по молба на папата. Те също са невероятно красиви, както и всичко останало, сътворено под покрива на Ватикана. По отношение на Систинската капела наистина има какво да се види там. Самият факт, че именно там се провежда Конклавата (Il Conclava) говори сам за себе си. Именно това е мястото, където се състоят изборите за нов папа 15 дни след смъртта на предишния папа. При крайното решение на кардиналите, именно от комина на Систинската капела се издига белия дим, сигнализиращ успешния избор на нов папа. Целият този процес протича при заключени врати, като на кардиналите, участващи в избора на папа, им е забранено да излизат от Капелата при каквито и да било обстоятелства. В интерес на истината тази традиция никога не е била нарушавана, дори и по времето на смъртоносните епидемии, обхванали здраво цяла Европа 15 - 16 век. Може би Ватикана е единствената държава в целия свят, чиито канони, традиции, правила и закони никога не се били нарушавани при каквито и да било обстоятелства. [caption id="" align="alignright" width="540" caption="„Сътворението“ от Микеланджело, Систинската капела"][/caption] В Систинската капела се намират и прочутите фрески на Микеланджело Буонароти, по повод на които са ликвидирани по-ранните творби на други майстори на изкуството. Микеланджело работи над тавана на капелата от 1508 до 1512г. Там е и картината на „Сътворението“, отново изработена от великия художник. Проблемът е обаче, че в капелата е тъмно, осветява се единствено от свещи, и повечето хора рядко поглеждат към тавана, където сред хилядите други произведения е и световноизвестната сцена на Сътворението.

Площад „Св. Петър“

Направен е по проект на Бернини през 1650-те години и е невероятно огромен. Пиацата е обкръжена от 284 гигантски колони, разположцени в четири редици. Всичко това е наистина внушително! Оригиналната църква на това място е построена от император Константин като гробница за поклонение на Св. Петър, първият папа – мъченик (около 333г. пр. н. е.). В центъра на площада се намира Египетският обелиск, за издигането на който се смятало, че са били необходими 900 души! Огромната статуя от ляво е изваяна от Бернини, а всички останали (около 140) на балюстрадата са дело на негови ученици. Принципно всяка неделя по обед папата се появява на един от прозорците от покоите си, за да благославя вярващите. Е, ние не успяхме да ги видим, тъй като се оказа, че през лятото той се намира в лятната си резиденция извън Ватикана (сигурно не може да търпи горещината). Иначе по това време, ако сте ентусиасти, можете да се натъкнете на някой - друг кардинал или свещеник.

Базиликата „Св. Петър“

Тя е невороятно красива и не може да се опише с думи! Кулминацията на интериора е огромния балдахин пред олтара, над който свети, огрян от слънчева светлина на един прозорец, гълъб. Куполът на Микеланджело и Браманте е висок 119 метра и до него се стига по стълбите или с асансьора. За това удоволствие се плаща 7 €. [caption id="" align="alignright" width="540" caption="Пиета на Микеланджело, базиликата „Св. Петър“"][/caption] Най-важното произведение в църквата е Пиетата на Микеланджело, която се намира веднага вдясно от входа. След като през 70-те години на XX век един маниак се опитва да разруши статуята с чук, тя е сложена зад бронирано стъкло и не можете да се докоснете до нея. В базиликата е почти винаги претъпкано с хора, но въпреки това има достатъчно място и никой не се блъска. Важно е, че за Базиликата „Св. Петър“ има dress code. Изисква се „скромно“ облекло (както гласи надписът), което означава, че раменете и краката до глезените поне трябва да са покрити. Има един много весел чичко, който проверява всеки, желаещ да влезе. Освен за базиликата, дрескод се изискава и за Систинската капела. В подземните пещери се намират гробниците на някои от папите, включително и на папа Йоан Павел II, пред който обаче е забранено да се спира. Можете да застанете зад една червена линия, като мястото е предназначено изключително за молитви. Снимането там е забранено, а входът е свободен.

Национален Музей на Италия

Препоръчително е да го посетите, дори и само заради невероятната сграда, в която се помещава. Има и много интересни реликви, датиращи от съвременната история на Италия и свързани с Независимостта (1878г.), както и с двете световни войни. Още повече, че входът е безплатен. Зад Националния музей се намират Музеите Капитолини, за които входът е невероятните 15 € ! Ние решихме да не го посещаваме, но ако имате излишни пари, можете да го разгледате.

Музеят на Леонардо да Винчи

Ето това вече е нещо, което задължително трябва да се посети! Мястото доста е забутано и ние по случайност го намерихме. Музеят е на Пиаца дел Пополо (Piazza del Popolo). Когато стигнете на площада, завивате в ляво преди фонтаните. Има и една табела, която може да ви ориентира. Входът е 10 €, но за студенти е намален на 5 €, което си е нищо в сравнение с Ватикана. Вътре са поместени всички произведения на да Винчи – от скиците на човешкото тяло през макети на всичките му изобретения (особено интересна е огледалната стая и първия скафандър), Идеалния град, както и всички картини (копия естествено). В музея се прожектира на всеки два часа филм за живота на изобретателя, но той е на италиански, без никакви субтитри (което не беше никаква изненада, като се има предвид националистическите наклонности на италианците).

Крепостта „Сант Анджело“ (Castel Sant Angelo)

[caption id="" align="alignnone" width="540" caption="Мостът на Бернини към Сант Анджело"][/caption] Най-лесно се стига до крепостта по собствения ѝ мост – Ponte Sant’ Angelo. Това е най-забележителният мост в града над Тибър. Бернини извайва скулптирите, които се поставят по цялото протежение на моста. Гигантската статуя на върха е Архангел Михаил с изваден в готовност меч. През 1277г. построяват таен проход, който свързва крепостта с Ватиканските дворци. Предназначението му е било за бягство и защита на папите от евентуална опасност във Ватикана. Разбира се, Il Passeto (както наричат прохода) не е отворен за посетители.

Свободно време

[caption id="" align="alignright" width="540" caption="Градините „Боргезе“"][/caption] В Рим има няколко парка, които се намират до известни забележителности и които са изключително приятни за отмора в горещия ден. Градините Боргезе са нещо приказно, огърнати със зеленина и са много чисти. Лесно се стига до тях с автобус 910 от автогара Termini. Там можете да се разхождате, да си наемете рикша (10 € за 1 час) или пък да поплавате с лодка в красивото езерце (по 3 € на човек). Ние опитахме и двете и беше наистина приятно. Единственият недостатък е, че можете да се загубите, тъй като паркът е направо огромен J. Друго място за почивка е малкото паркче, близо до Колизеума, от което се открива невероятна гледка към града. А и можете спокойно да се наплискате с вода в горещините от чешмата там. Обикновено местните жители идват в парка, тъй като групите с екскурзоводи не ги водят там. В Рим, близо до градините Боргезе има и зоопарк, който трудно се намира на картата (на италиански е bioparco). Входът е 12.50 €. Всичко останало като магазини, бутици за дрехи и молове (последните са извън града), можете да намерите само докато се разхождате из центъра. Италианските ресторанти са доста скъпи, супермаркетите са трудни са намиране, тъй като им е много скъп наемът на публични места.

Градски транспорт и придвижване из Рим

Когато слезете от самолета най-важното нещо е да не се паникьосвата, тъй като всичко е много объркато, служителите на летището и жп гарите не знаят английски, нито някакъв друг език. От летището има директен влак до Termini (централната жп и авто гара), както и влак на всеки 15 мин до Tiburtina. Цената на билетите за сега е 8 €. Препоръчително е още на летището да си купите подробна карта на Рим и на градския транспорт, включително и метрото. Всички шофьори карат адски бързо и не спазват никакви ограничение. Не се опитвайте да говорите с който и да било шофьор, защото те не знаят английски, естествено. Друг интересен факт е, че няма платени паркинги и всеки паркира където си поиска. Ние не видяхме нито една кола, която да не е ударена или ожулена. Това за италианците не е проблем. Ако оставате повече дни в Рим е хубаво да си купите карта за цялата градска мрежа (16 € за 7 дни; за 1 ден е 4 €, а еднократно билетче струва 1 €). Такситата са доста скъпи, обикновено не си включват броячите и за един превоз излиза някъде около 40 €! Не си опъвайте нервите излишно, но повечето автобуси са на рядко и никога не си спазват разписанието. Метрото е на две нива и може да ви отведе почти до всяка забележителност. За сметка на това вътре е ужасно горещо и навсякъде е изрисувано с графити. А пък за миризмата дори не искам и да си помислям.

Вместо заключение

Мисля си, че повечето хора са си изградили една грешна представа за италианската столица, като за перфектен европейски град с идеално чисти улици и културен народ. Струва ми се обаче, че самите итлианци дори не знаят какво притежават и не знаят как да опазят ценностите си... Ето това е Рим – един град пълен с контрасти и противоположности. Ако искате да го посетите, организирайте всичко предварително и един съвет от житейския ми опит: научете някоя дума на италиански. Приключението ни завърши на 22 юли вечерта, когато се отправихме към летището. Щяхме да прекараме цялата нощ там, тъй като полетът беше в 7.35 сутринта, а не ни се даваха пари за такси. Във влакчето към летището просто не можех да не пусна някоя друга сълзица за прекрасните моменти и необикновеното приключение в един град, където властват загадъчност, тайни, мистерии от минали векове, смесени с относително напредналата цивилизация от XXI век. [caption id="" align="aligncenter" width="540" caption="Фонтан при Пиаца дел Пополо, някой беше оставил една роза точно в средата на фонтана"][/caption]

Цена на билети на повечето забележителности:

Колизеум - 12 € за възрастни; 7.50€ за лица от 18 до 24 г., членове на ЕС Ватиканските музеи - 15 € за всички; Базиликата „Св. Петър“ е със свободен вход Куполът на базиликата - 7 € Музеи Капитолини - 15 € Музей на Леонардо да Винчи - 10 €; за студенти - 5 € Крепостта Сант Анджело - 8 €; за студенти, членове на ЕС до 24 г. - 6 € Автор: Цветомира Димитрова Снимки: авторът Още снимки от Рим: [nggallery id=27]

Прочети цялата новина

Свързани новини: