10/18/10 07:27
(http://patepis.com/)

Истинският град на една измислена любов: Верона

Както каза Вили, докато обсъждахме днешния пътепис: Да боднем още едно маркчерче на картата! За мен също беше изненада, че досега нямаме отделене разказ за Верона, но се оказа, че е така. Така днес Вили ще има честта да бодне ново място на нашата карта – Верона.

Приятно четене:

Истинският град на една измислена любов: Верона

Buongiorno! :)

Когато за пръв път отидох във Верона, бях "организирана", т.е. с група от българска туристическа фирма. Но това, което успях да видя от града, си беше разочарование за мен. Защо ли? Защото, общо взето, схемата за организираните ни туристи е следната: автобусите се паркират на големия паркинг зад кметството или там някъде; групите се изсипват на Piazza Bra, спират за малко в близост до фонтана и статуята на Виторио Емануеле II; всички послушно настройват уши към екскурзовода си, но почти веднага го изключват и започват да снимат; после се юрват вкупом по Via Mazzini, въртят глави към бутиците наляво-надясно, и току подбягват, за да не се изгубят от екскурзовода, защото никой не им казва, че в историческия център на Верона не е пък чак толкова лесно да се изгубиш; излизат на Piazza delle Erbe; отново 5 мин. край екскурзовода и още толкова за снимки. Слeдва Piazza dei Signori, който е буквално зад гърба на една от сградите - нов престой десетина минутки; 20 крачки обратно до предишния площад; оттам 100 м надолу по Via Cappello и следват 10-15 минути бутаница в двора на къщата на Жулиета. После отново по Via Mazzini или по Via Stella се връщат към Piazza Bra, в единия край на който е Arena di Verona. Tук, евентуално, им отпускат 20-30 мин. свободно време, след което - "на тъгъдъг" към автобуса, и: Чао, Верона! Ама "bella" ли си, не си ли - от препускане много не разбрах... Но, после ще гледам къде съм била, три пъти "ура" за дигиталните фотоапарати! Значи, кой каквото видял - видял. Кой каквото успял да щракне - щракнал. A eкскурзията продължава. Пък на който му е било малко, като на моя милост, да си се организира друг път сам. Т.е., ако сте с група, най-често престоят ви във Верона ще е около час и половина, до два часа :(

А този стар и приветлив град може да ви покаже повече. Мноого повече!

Затова дори и вече да сте го видели по описания начин, не се колебайте да се самоорганизирате и да го посетите отново. И тогава ще разберете, че старата част на Верона е много компактна и по която и уличка да тръгнеш, накрая стигаш до брега на реката.

[caption id="" align="aligncenter" width="641" caption="Верона - панорама от Castelo San Pietro"]

[/caption]

С размери около 2,5 на 1,5 км, включително Castelo San Pietro на хълма оттатък реката, практически за около 4 часа, без търчане, може да се види почти всичко по-важно. Ама казах "да се види", а за да разгледате забележителностите спокойно и да усетите атмосферата на Верона, по-добре си дайте ден, че и два. Ако пък имате още повече време, струва си после да мръднете само на двайсетина километра на северозапад - толкова близко е най-голямото италианско езеро Гарда, което е и едно от най-красивите италиански езера. И, ако се решите на няколко часа разходка с корабче по езерото или с ферибота /той е по-евтин/ - о, после няма да съжалявате за парите си! Красотата на пейзажите неусетно ще изтрие всичко негативно, гаднярски скатало се из най-гънките на душата ви. Гарда ще ви подейства като балсам :) ... Или емоционална дрога ;) ... Абе, накратко: радостта, че живееш, просто "размазва" ;)

[caption id="" align="aligncenter" width="575" caption="Езерото Гарда - изглед откъм Рива дел Гарда"]

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="603" caption="Езерото Гарда - насреща вдясно е градчето Торболе, вляво е Наго-Торболе"]

[/caption]

Но думата ми беше за Верона ;)

Ако можем да оприличим Рим с красива и лъскава, но попрецъфтяла пърхаща жена, с пищни форми и клонящо към предизвикателно поведение; Флоренция - с интелигентна, елегантна и изискана дама на средна възраст; а Венеция - с непоправима романтичка, имаща по нещичко и от двете, но много непукис и неглиже; то Верона оставя усещането за одухотворена, вечно влюбена жена. И не е само заради факта, че къщата на прочутата Шекспирова Жулиета е точно в този град, на Via Cappello №23, само на две пресечки от реката. [geo_mashup_map] А реката се казва Адидже и точно във Верона прави едни от най-живописните си завои. [caption id="" align="aligncenter" width="543" caption="Верона - река Адидже и белият Ponte Risorgimento"]

Верона - река Адидже и белият Ponte Risorgimento

[/caption]

Самият град Верона се намира почти по средата на пътя между Венеция и Милано. Момент, само 10 секунди за история: Верона /първоначално Верония/ е възникнала като селище през 4 в. пр.н.е. През 89 г. пр.н.е. става римска колония, а 10 г. по-късно получава статут на самостоятелна община. После по някое време, около 12-13 в. се обособява като отделен град-държава, а през 15 век преминава към Венеция... Но Верона е разположена на едно такова място, че е била и е важна пресечна точка на много пътища, затова често е била обект на конфликтни интереси... ее-мии, понякога решавани и с тупаник :) Особено апетитна била за готите, за византийците дори, за германци, французи. Разбира се, че и Наполеон не я пропуска. А с окупацията на Верона слага край на Венецианската република. Днес е град с около 265 хил. жители, а заради добре запазените сгради с голямо историческо значение, от 2000-та година е в списъка на световното наслество на ЮНЕСКО.

Какво да видим във Верона

** Най-големият площад в града, Piazza Bra, който няма как да подминете, защото е нещо като отправна точка към всичко останало. На площада има малка градинка с нежен фонтан и пейки, където човек може да поседне и отмаряйки леко, да се наслади на онова, което го заобикаля: тежката неокласическа сграда на Кметството, опасана с колони; подобното мастодонтско здание на Palazzo Barbieri; огромната Arena di Verona в единия край на площада; конната статуя на Виторио Емануеле II; Porta Nuova; и жизнерадостната редица от типични, елегантни сгради с кафенета и ресторантчета под зелените тенти. Ама, ако сте нискобюджетни, не сядайте точно там на кафенце или биричка; по-добре по из уличките, където, впрочем, също е Верона ;) [caption id="" align="aligncenter" width="538" caption="Верона - Piazza Bra, арката насреща е Porta Nuova"]

Верона - Piazza Bra, арката насреща е Porta Nuova

[/caption]

** Arena di Verona е огромен, много добре запазен, но и добре поддържан амфитеатър от времето на Римската империя, изграден през 1-ви век от н.е., който се използва и днес. Той е третият по големина амфитеатър, оцелял до наши дни от древността. Ако отидете във Верона по време на оперния сезон, можете да включите и някое представление на Arena di Verona в програмата си. Случват се, казват, и по-евтинки билети, зависи най-вече от това кой ще пее.

[caption id="" align="aligncenter" width="545" caption="Верона - Arena di Verona отвътре"]

[/caption]

** Castel Vecchio се намира на брега на река Адидже и първоначално е изпълнявал роля на фортификационно съоръжение. Днес там е разположен Градският художествен музей с богати колекции от средновековни скулптури и ренесансови картини. Към Castel vecchio принадлежи и Ponte Scaligero, който... хмм, не е ли малко странен? /Забележка: Ponte означава "мост" на италиански./

[caption id="" align="aligncenter" width="554" caption="Верона - Castel Vecchio е червеникавото строение с кулата"] Верона - Castel Vecchio е червеникавото строение с кулата

[/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="554" caption="Верона - странният Ponte Scaligero"]

[/caption]

** Castel San Pietro се намира на другия бряг на реката. Разположен е над един римски амфитеатър от 1-ви век пр.н.е. До него /кастела, де/ се стига по една тиха, вита, стъпаловидна уличка между къщите. Всъщност Castel San Pietro са бивши казарми от времето на австрийската окупация /мисля от около 1850 и някоя година/. След като са спрели да ги използват по предназначение, мястото е било отворено за всеки, който иска и не го мързи да се полюбува на панорамата на града. Има и ресторант, и кафе - никого няма да оставят гладен, жаден, уморен... и с пари ;)

[caption id="" align="aligncenter" width="605" caption="Верона - Castel San Pietro е на хълма сред кипарисите"]

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="599" caption="Верона - тази живописна уличка на стъпала води към Castel San Pietro"]

[/caption]

** На същия бряг на реката се намира едно много приятно, релаксиращо местенце, което си струва да се посети: Giardino Giusti /с Palazzo Giusti/. Тази ренесансова градина /или неголям парк/ се намира на десетина минутки пеш от Castel San Pietro, а от Arena di Verona e на 15 минутки пеш, като се минава по Ponte Nuovo. Градината е създадена още през 1570 г. от Агостино Джусти. Очевидно веронци си я поддържат добре - то са подкастрени чимшири и плетове, кипариси, скулптури, фонтанчета, лабиринти... Giardino Giusti е просто един великолепен "остров" от ярка, свежа зеленина, която ох, толкова хубаво освежава в лятната жега... отмаря уморените крака и гърбове, насища със спокойствие и положителна енергия.

[caption id="" align="aligncenter" width="610" caption="Верона - кътче от Giardino Giusti"]

[/caption]

** Доминиканската църква Santа Anastasia се намира в най-древното кътче на града, в близост до Ponte Pietra. Започната била по идея на доминиканските монаси Фра Бенвенуто да Имола и Фра Никола да Имола в 1280 г., но завършена едва в 1400 г., а осветена пък чак в 1471 г. До 1808 г. е използвана от Доминиканския орден. Впечатляващи, прекрасни са златните мозайки вътре, но снимката, която показвам, е от Уикипедията, понеже вътре "No, no camera, signora, no camera!" /Много язък! :( /

[caption id="" align="aligncenter" width="610" caption="Верона - църквата Santа Anastasia"]

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Верона - Santа Anastasia отвътре"]

[/caption]

** Piazza delle Erbe се намира точно в централната част на историческия "полуостров" и датира още от римско време. Казвам "полуостров", защото точно тук река Адидже прави един доста остър завой и, гледан отвисоко, старият град на Верона има вид на полуостров. През вековете Piazza delle Erbe е изпълнявал важна роля. Освен, че там е била сградата на градската администрация, той е бил и мястото за срещи на населението, тъй като още от древността та до ден днешен, тук има пазар. Да бе, най-обикновен пазар за плодове и зеленчуци. Е, не липсват и сергии с китайски "парцали", чанти, футболни фланелки и, разбира се, сувенири. А най-интересният "елемент" от време оно, който и веднага привлича погледа, е 83-метровата кула Lamberti. Започнали да я строят през 1172 г. и я строили, на ден по камък сигурно, таман три века :) Турили "черешката на тортата", т.е. камбаните Marangona чак през 1464 г. и прерязали лентата - обектът окончателно влязал в експлоатация :) На Piazza delle Erbe се намира и Търговската камара - една сграда от 1301 г.

[caption id="" align="aligncenter" width="605" caption="Верона - Piazza delle Erbe, но кулата Lamberi е вдясно и не се вижда."]

[/caption]

** Palazzo Mafei датира от 1600 и някоя година. Интересно изглеждат накацалите по покрива на този палацо статуи на Юпитер, Меркурий, Аполон, Херкулес, Венера и Минерва - все богове от римската митология. А споменавам Palazzo Mafei, защото това е една от само няколкото сгради в бароков стил във Верона. Днес в нея се помещава туристически офис. Колко прозаично :(

[caption id="" align="aligncenter" width="605" caption="Верона - няколко от статуите по покрива Palazzo Mafei"]

[/caption]

** Разбира се, че има още интересни местенца за разглеждане във Верона, няма да споменавам всичките, нека всеки си има шанса на откривател :) Но пък няма как да пропусна онази забележителност, с която Верона е станала най-известна. Просто ви я оставих за десерт ;) Навярно всеки е чувал за прочутата любовна история на Ромео и Жулиета. Нали? Но защо ли многоуважаемият сър Шекспир си е избрал именно Верона за сцена на събитията, които описал в безподобния си бестселър? Може би някога е посетил града и, също като на мен, му се е сторило, че той не е така удивителен като Венеция, нито толкова съблазнителен като Рим или чаровно респектиращ като Флоренция, но в него има нещо, витае нещо едва доловимо и трудно описуемо, което през цялото време е с теб. А когато си тръгнеш, в душата ти се разстила една смесица от приятно спокойствие, сладка радост и доволство /от видяното/. Хубаво ти е. Щастлив си. А забелязали ли сте, че така излъчва влюбената жена?... Знам ли, я? - Може на мен така да ми се струва ;) И така, къщата на Жулиета с прочутия балкон е истинска и историческа. Била е построена през 12 век и дълго време е била собственост на фамилия Капелло /Capello/, чийто герб е изсечен на арката на вътрешния двор. Е, Шекспир отъждествил името Капелло с Капулети /това е единия от двата враждуващи рода в трагедията му/. А Жулиета е просто измислена. Но родът Монтеки, от който е Ромео, фактически е съществувал. Неговата къща се намира близо, през една пряка. Само че няма доказателство дали Ромео е бил реална личност.

[caption id="" align="aligncenter" width="642" caption="Верона - Наистина, къде ли е Ромео? :)"]

[/caption]

Знаете, в трагедията най-лиричната сцена се разиграва под балкона на Жулиета и, както изглежда, е оказвала винаги сърцераздирателно впечатление върху всички поколения от всички епохи от излизането на книгата на бял свят, та до днес.

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Верона - ето го и прочутия балкон в къщата на Жулиета"]

[/caption]

Няма спор, Шекспир е литературен гений. Затова и къщата на Капулети /по-точно на Капелло/ днес е забележителност №1 във Верона. Почти никой турист не си тръгва от Верона, преди да е погалил бронзовата статуя на Жулиета в двора на къщата. /На снимката под дървото вляво/ Поверието гласи: за късмет в любовта. Нещо повече - във всяка възможна цепнатинка по стените на прохода под арката, всеки /или почти всеки/ се опитва да натика листче с написаното си желание за любов... Хубаво де, ама пиесата завършва с думите "И до днес светът не знае любов по-чиста и съдба по-клета от тази на Ромео и Жулиета“... Е? И след такъв финал как ли не да оставя бележка с любовно желание или да пипна "Жулиета"! Не ща! Тц! ;) Настоящият вид на къщата, обаче, е резултат на усилени реставрационни работи по нея около 40-те години на миналия век, по време на които сегашните прозорци, входната врата и легендарния балкон са просто прибавени към фасадата на сградата. Отвътре мебелировка е от 16-17 век, с фрески, картини и местен ренесансов порцелан, които са в съответствие с модата от времето на историята на Ромео и Жулиета. В единия край на двора има магазинче за сувенири /на сериозни цени/. Това е. Градът е истински, героите са измислени, а любовта е вечна! :)

Как се стига до Верона

По въздух, по земя, или по и двете ;) По-евтинко е да използвате Wizz Air до Венеция или Милано /хем и там бихте могли да се разходите/, :) а оттам с влак или автобус. За влака: от Венеция/Мастре до Верона се пътува 2ч.25 мин., билета е 6,15 евро. Ако изберете интерсити влак се пътува 1ч.10 мин., а цената 18,50 евро. Влаковете са през около един час, като по-бързия обикновено тръгва 10-15 мин. след другия. От Милано до Верона цените са съответно 9 и 17,50 евро. Честотата на влаковете е подобна. Говорим за 2-ра класа. Нощувките стават лесни с предварителна резервация на http://www.booking.com/ или http://www.hostelbookers.com/hostels/italy/verona/ За разлика от Венеция, цените в заведенията са малко по-ниски и, както навсякъде в Италия, колкото си по-далеч от центъра и в по-скромно заведение, толкова по-евтино ще минеш. А специално за Верона ви препоръчвам задължително да опитате сладоледа точно там. Италианците са спецове по сладоледа, но ми се струва, че във Верона той е по-по-най. Опасна вкуснотия на приемливи цени! ;) А "джелатерии" във Верона - дал Господ. Е, стига толкова. От мен: приятно пътуване, хубави емоции и после да разкажете! ;) :) Сiao, ragazzi! Текст и снимки: Вили Oще няколко гледки от Верона :) [caption id="" align="aligncenter" width="597" caption="Верона - паметника на Виторио Емануеле II на Piazza Bra"]