Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Само сега някой да не си помисли, че аз организирам национални курсове, за каквото и да било. За добро или лошо още не съм започнал подобна практика. Заглавието е заимствано от прес-съобщение на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). Решх...

Юли не е време за писане по блогове, не е и време за политика. Няма как обаче да не споделя, че преди няколко дни, докато си вървях към плажа, видях следното заглавие на "Стандарт": "Нови заплати след края на света". Да отбележим, че "след края на света" беше с заплашителни червени букви. Като се зачетох видях, че според водещия се за сериозен български ежедневник, "служители, лекари, учители, полицаи ще харчат повече след 21.12.2012 г., когато според календара на маите ще настъпи краят на света."

Кратко и ясно, в духа на най-добрата журналистика. Когато на следващия ден разгледах "24 часа", имаше голямо интервю с Вера Кочовска, също анонсирано на първа страница. Отново в духа на сериозната българска политическа преса, която смята, че няма нищо общо с жълтите "Уикенд", "Галерия" и т.н.

Свикнал съм с тези прекрасни традиции на българските медии и не искам да досаждам с поредното им осмиване. Но според мен е важно наблюдението, че те могат да бъдат не само корумпирани и продажни, но и чисто и просто изключително невежи. Дотолкова, че да занимават читателите с края на света и Вера Кочовска. За това и много пъти когато умните хора подозират вестниците във всевъзможни големи конспирации, просто става дума за елементарна глупост, зад която не стои никакъв черен господар.

Невежеството и глупостта обаче носят пари, не само на вестниците. Изследователи са забелязали, че митът за чудовището от Лох Нес се е появил тъкмо когато местните са решили да развият туризма в региона.

По същия начин сега доста хора ще направят пари от мита за 2012, когато, да припомним "Стандарт", светът ще вземе, че ще свърши. Дотогава всевъзможни писатели, лечители, медиуми и търсачи на древната тайна на цветето на живота ще направят доста парички, които събират с такова усърдие, че явно ще са нужни и след апокалипсиса.

Има и по-сериозни инвестиции за след потопа - далновидна американска компания предлага на клиентите си специални бункери, в които да преживеят 2012. Бункерите са снабдени с всичко необходимо -генератори, кладенци, въздушни филтри против радиация(?), пречиствателни системи, болница, та даже и затвор. Цената не е скромна - 50 хиляди долара за възрастен, но пък домашните любимци влизат безплатно!

Това печелене на пари от човешките страхове и странни вярвания не е нещо ново. Не мисля обаче, че уж сериозните вестници трябва да го насърчават, пряко или косвено. Ролята на журналистиката като куче пазач на обществото изисква тя да е глас на здравия разум, да демитологизира, а не да насърчава суеверията.

Но тук стигаме до един мой показателен приятел, който след като четири години работи като журналист, се отчая напълно и започна да изкарва пари от хобито си - готварство. Сега е напълно щастлив и спокоен, че не трябва всеки ден да общува с шефове, каращи го да пише за 2012 г.

Докато вчера вървяхме към плажа, същият човек ми каза: "Съжалявам, но мнението ми за българските журналисти не е такова, каквото те имат за себе си".

И моето така, без сигнали за промяна. Поне до "края на света".

Запилях се и количеството имейли, лични съобщения и подръчквания през разните социални мрежи станаха прекалено много, за да продължа да ги игнорирам.

Покрих се, да, защото се разправям с прекалено много глупости.
1. Университетът ми реши да ми докаже, че може да правят същите мизерии, които и СУ, но в мащаб. Освен на мен, на още двама души, на четири съвсем различни теми. Важно откритие, човек трябва да ги рита постоянно и да ги ръчка, да ги подсеща и да им праща редовно имейли. Иначе заспиват сладки сънища.
2. Търсенето ми на работа е абсурдно. Получавам едновременно имейли как съм свръхквалифицирана и недостатъчно квалифицирана за едно и също ниво на работа. Намирането на неквалифицирана работа е мисия невъзможна, особено когато градът е 400 хиляди жители и им два университета.
3. Търсенето на жилище става сложно, когато не знаеш дали изобщо ще намериш работа, а когато местните социални ти кажат „ами… не би трябвало да имате никакъв проблем да си намерите работа, не знаем защо е“, нещата стават дори по-тегави. Криза, криза, ок, но това е повече от абсурдно. Едновременно с това, трябва да лавираш между евентуалните съквартиранти, които живеят в кочини и евентуалните съквартиранти, които очакват да сте си първи приятели.
4. Вече повече от двадесет души са ми писали и са се свързвали с мен за допълнителна информация относно живеене и обучение в Англия, което ме подсеща, че трябва да продължа да пиша по темата. Извинения на всички, на които съм се забавила с отговорите, напоследък нямам никакво време.
5. Стигнах до извода, че за момента няма нищо за мен в България. Сриваща се икономика, всекидневните абсурди, с които ни залива правителството (достатъчно примери има в Блогосферата, аз се сещам веднага за Тетрадката, за която писа Нервната Акула, когато ходила да се запише за смяна на лична карта). България може да е на последно място по много неща, но е по първо в гоненето на хора, които искат да се реализират по какъвто и да е начин.
6. Моя близка в момента работи като преводач, днес направо ме застреля като ми каза, че й плащат по три лева на час. Това не е кой знае колко свързано с останалите ми проблеми, но тотално ме отказа от всякакви желания да се ангажирам с българска преводаческа агенция (както наскоро имах като опция).

П.П. Важен съвет, отидете ли в Англия, веднага, ама веднага си вадите разрешително, а след това и Национално Осигурителен номер, а ако имате някакви проблеми с работа, се свързвате с най-близкия Job Center и НЕ отлагате.
П.П. 2. Ако ходите в Англия, ходете в Лондон, освен ако наистина не сте много квалифицирани в нещо, бакалаври или с достатъчно пари, за да сте сигурни, че поне година няма да ви се налага да работите и пак ще ви стигнат парите да ядете и живеете. Просто в малък град не става, особено ако има повече от един университет. Да не говорим, че след 6 градчетата просто заспиват, дори ваканционните и курортните.

Лошо Седларов, лошо.

Добре, де. Нека да се съгласим, че ГЕРБ е Групировка за едноличен режим на Борисов. Някой доказан демократ има право на подобна ирония. Но когато авторът на това остроумие е Станишев, възникват някои въпроси. Що е то БСП? Преди да нагодим абревиатурата към някой от многобройните възможни варианти в игрословицата, нека да направим смислов паралел. [...]

                  Земеделският министър твърдо е решил да ни върне българските вкусове. Или поне вкусовете от времето на социализма.

И аз си имам моите слабости. Сред тях е играта на думи. Понякога ме упрекват, че прекалявам. Сигурно е така. Опитвам се да се въздържам, но …нали слабостите за това са слабости. Не винаги успявам. Преди време не се стърпях и нарекох г-жа Цецка Цачева с измисленото от мен име Аецка. Беше ме подразнила с [...]

Освен изобретателни, китайците явно са и доста откровени, защото в менютата им могат да се намерят гозби с имена като посоченото. Очаквайте: гадно пилешко в сладко кисел сос, немити зеленчуци на плоча, миризлива китайска салата, рядък айран, глутаматено пиле с вегета, люто-кисела супа с небелени зеленчуци, патешко с пера по императорски, рязани в леген зеленчуци на плоча и други.

Силно обезпокоен съм от ВСИЧКИ идеи, които правителството проповядва, за закрепване на бюджета и стабилизиране на данъчната политика. Идеите варират от радикално леви (ограбващи, но с някаква „философска“ обосновка) до откровено ограбващи (без обосновка или със смехотворна такава).

Очевидно, положението с финансите в държавата е трагично. Първо, наднормен бюджетен дефицит (3,7%), който предизвиква наказателна процедура, и драстично падане на доверието в българското правителство (които лъжат или не могат да смятат!), бързо стопяване на фискалния резерв (харчене на готови пари, което автоматично води до увеличение на риска и съответно на лихвите на потенциални нови заеми) и накрая за капак – актуализация на бюджета (публично признание в некадърност). И всичко това в ситуация, в която светът мъчително се е изкачил над най-тежкия етап от кризата.

Данък иновации – най-просташкото изпълнение от последните дни. 2-3% данък, който уж трябва да отива за финансиране на иновативни дейности. Кой избира дейностите и фирмите, които ще бъдат финансирани – доверени партийни чиновници, кой друг. Типична, христоматийна лява мярка, позната от първите дни на съществуването на „народните демокрации“ – наказвани са фирми с над 10-тина работещи. Също така и неявно вдигане на плоския данък.

Имуществен ценз за упражняващите свободни професии – да се чудиш защо дясната ГЕРБ трябва да подкрепя мярка в полза на олигархичните структури и левите партии. Нито левите партии, нито олигархията има полза от съществуването на свободни хора (т.нар „самонаети“), които сами планират приходите и времето си, не участват в колективни трудови договаряния, не биват изнудвани на тристранни съвети, поради факта че сами изкарват парите си имат собствено мнение за всичко и т.н. Това са истинските свободни хора в България, които тази промяна има намерение да изтреби.

Облагане по АНАЛогия (гледай след 22-рата минута) Идеята е следната – отивате на даден пазар, например, и си избирате дадена сергия, която използвате за „сергия – еталон“. Виждате колко пари внася сергията в бюджета и какви пари плаща на работниците си. Започвате да проучвате другите сергии наоколо, и ако някъде има разминаване (например съседна сергия плаща по-малко на продавачите си или внася по-малко ддс), удряте здраво с данъчната брадва. Няма значение, че ниските разходи може да са резултат от разумна политика по отношение на приходи и разходи, или пък потокът от хора при другата сергия е минимален, стоката не става или продавачът е по-добър търговец. Така неефективните ще бъдат ползвани за еталони, а ефективните ще бъдат порязани с брадвата, защото са твърде ефективни (100% социализъм!). А най-вълнуващото е, че презумпцията за невинност напълно се изпарява. Виновен си и те санкционират, защото СЪСЕДЪТ ти е направил нещо. А на аргумента, че сергиите и фирмите „еталони“ ще бъдат избирани компетентно и по съвест, взимайки предвид всички фактори, влияещи на цените и заплащането, позволете ми само да се изсмея грозно. ХА ХА ХА!


Освен изтупването до дупка на данъчния чувал, са необходими и РЕФОРМИ!

Ще ти разкажа приказката за Слънчевия лъч, който веднъж не послушал Слънцето, осмелил се да спори със Закона на Природата и заради това попаднал в много неприятна ситуация.
Слънцето, най-близката до нас звезда, свети ярко, грее жарко и нежно. В неговата огнена грива и брада живеят множество горящи, искрящи лъчи. Но в космоса, независимо от това, е много студено, тъмно, даже черно. Защо така?
-Закон на Природата - кротко отвръщало Слънцето.
Слънцето непрекъснато мятало към Земята снопове, наръчи или шепи лъчи в зависимост от това кой проплува под него - злата Сахара, ярката Куба или меката Карелия. И винаги Слънцето предупреждавало своите лъчи:
-Имате на разположение толкова и толкова слънчеви часа. Никъде не се отклонявайте!
-Но защо за мъничко да не пробягаме по хладния космос и да го сгреем? - питали понякога Слънчевите Лъчи.
-Не бива, - строго отвръщало Слънчето - невъзможно е: Закон на Природата.
Слънцето отправяло своите лъчи не само към нашата синя Земя, а и към червения Марс, зелената Венера и даже до най-далечната наша планета - винаги печалния Плутон. Но Слънчевият лъч, за който е нашата приказка, бил само на Земята.
Веднъж, по волята на Слънцето, нашият Лъч и милиони негови събратя се озовали в чудесен край. Това била огромна поляна, обрасла с висока зелена-зелена трева, а в нея - червени, сини, бели и жълти цветя. Слънчевите лъчи подскачали по цветята и пеели на своя слънчев език. По поляната тичала жена с красива бяла рокля и огромна бяла шапка. За ръка държала малко момиченце.
-Гледай,гледай, - почти викала красивата жена, въпреки че момиченцето било до нея - гледай! Светът е пронизан от Слънчето! Светът е пронизан от Слънчеви Лъчи!
Тези думи чул и нашия Лъч. Той застинал за миг, залюлял се на маргаритката, повтаряйки си:"Светът е пронизан от Слънчеви Лъчи!" И ... събирайки всичките си сили, се втурнал на път.
-Несправедливо е, несправедливо! - повтарял той, летейки. - Тази жена с красива шапка мисли, че целият свят е пронизан от лъчи, лъчите на Слънцето. А там, далеко, е тъмно и студено. Защото, видиш ли, Закон на Природата!
И Слънчевият Лъч тръгнал да пронизва света, защото според него така би било далеч по-добре.
А Слънцето какво? То не видяло накъде и защо полетял неговия Лъч? Как не! Слънцето, планетите, кометите и прочие космически жители, а разбира се и самият Закон на Природата със своето вълшебно зрение отлично виждали дребосъчето, вярно почти никакво в сравнение с Космическия Лъч. Защо тогава Слънцето не го спряло? Може би Слънцето също не считало Закона на Природата за абсолютно верен? Не знам. Едно знам със сигурност:
Слънцето тръснало огнената си грива и решило - ще разреша!
Отначало полетът не бил труден, не бил страшен, бил даже интересен. Наоколо проплували планети, за които преди само му били разказвали другите Лъчи.
Ето немного странната планета Нептун. Тоя Нептун, който ту така, ту иначе мери своя , както сам смята, много оригинален пръстен.
Ето, показала се и печалната планета Плутон - края на подвластните на Слънцето страни или както казват хората - Слънчевата система. По-натам Слънцето не можело да помага на своя Лъч и изплашено заповядало:
-Върни се! Иначе не знам какво ще се случи с теб. Твоята сила, твоята топлина, твоята светлина без мен ...
-... ще изчезнат, о, Слънце - бавно и спокойно изрекла печалната планета Плутон.
В този миг покрай нея се промъкнал Слънчевият Лъч, пренебрегвайки заповедта на Слънцето и повтаряйки си заветните думи:"Светът е пронизан от Слънце! Аз съм малък, но слънчев. Светът е пронизан от Слънце!"
И сега, край! Сега, зад пределите на Слънчевата ситема, Слънчевият лъч бил подвластен единствено на Закона на Природата. Разбира се, Законът на Природата от самото начало следял внимателно тези, направо безобразни от неговата гледна точка, постъпки на Слънчевия Лъч. И решил строго да накаже нарушителя. Това отначало, а после ...
... Все по-трудно било на Слънчевият Лъч да лети. Все по-малко сила му оставала. Все повече охладнявала горещата нишка на Слънцето, все повече изтънявала и избледнявала. Слънцето вече не можело да помогне на своя Лъч. Но и Законът на Природата не е толкова жесток, колкото изглежда понякога.
-Върни се! - заповядал той. - Незабавно! Докато съвсем не си замръзнал. Прощавам ти!
Но Лъчът летял напред. Побледнявал, замръзвал, а ако имаше зъби, щеше да ги е стиснал силно, за да не тракат. И летял ... Летял. Летял и все летял ...
Замрели в тревожно очакване Слънцето, планетите, даже далечните, непознати звезди. Чакали. Чакал и Великият Закон на Природата. А малкият, уморен Слънчев Лъч летял. Той все така искал целият свят да е пронизан от Слънцето. Но Законът на Природата не е свикнал да не му се подчиняват и просто метнал Слънчевият Лъч обратно в самата среда на огнената грива на Слънцето. Тук, сред другите Лъчи, бледният и почти замръзнал Слънчев Лъч веднага се сгрял и засветил ярко, както преди.
-Благодаря Ви, Ваше Могъщество Велик Закон на Природата! - поклонило се Слънцето.
-Трябва по-добре да следиш лъчите си, че безобразия някакви се получават! - измърморил Законът на Природата. - Заповядвам ти, Слънце, да отнемеш на този Лъч способността да разбира езика на хората!
А на себе си казал:"За всеки случай! Кой знае ..."
-Слушам! - отговорило Слънцето.
... Казало "Слушам!", но за пръв път в живота си, а то било прехвърлило вече няколко милиарда, Слънцето, честно, като огън, решило да излъже. Не забранило на Лъча да разбира езика на хората. Защо? Кой знае ...

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Пламен Асенов 

АМИ СЕГА?

СПОРЕД ЕС “ЮЖЕН ПОТОК” НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕОРИТЕТЕН ПРОЕКТ, ВЪПРЕКИ НАСТОЯВАНЕТО БЪЛГАРИЯ И ГЪРЦИЯ, ЗАСТАНАЛИ, ТОЗИ ПЪТ ЗАЕДНО, В НЕ ТОЛКОВА НЕОБИЧАЙНАТА ИМ ПООТДЕЛНО РОЛЯ НА РУСКИ ПОДЛОГИ.

НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРИОРИТЕТЕН, ЗАЩОТО ЕВРОПА НЯМА НАМЕРЕНИЕ ДА ПРЕДОСТАВЯ НА РУСИЯ СПЕЦИАЛНИ УСЛОВИЯ. ЗАЩОТО ЧРЕЗ НЕГО ВСЪЩНОСТ НЕ СЕ ИЗВЪРШВА НИКАКВА ДИВЕРСИФИКАЦИЯ НА ИЗТОЧНИКА НА ГАЗ, ОСВЕН ПРИВИДНА. И НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ, ЗАЩОТО Е ПРИОРИТЕТЕН ЗА РУСИЯ, НЕ ЗА ЕС.

“АМИ СЕГА?” ВСЪЩНОСТ НЕ Е ВЪПРОС. ОТГОВОР Е! 

Бележка на автора: Появата на тази рубрика се стимулира от красотата и дълбокия смисъл на заобикалящия ни свят. В същото време тя е посветена специално на хората, които подпомагат, включително финансово, съществуването и развитието на блога ми.

Вие разбрахте ли, че България лобира пред ЕС “Южен поток” да стане приоритетен за съюза, при положение, че официалната позиция на страната ни досега беше конкурентният “Набуко” да се ползва с такъв статут ( каквато е и европейската позиция)? “Газовият проект „Южен поток“ не може да стане приоритетен за Европейския съюз, заяви Марлене Холцнер, говорител [...]