Чета статия тук за заплаха за стачки отправена от биволовъдите за "стачки по страшни от тези в Гърция" ако цитирам "цената не се стабилизира ..." на драматично по-скъпа отколкото е (тоест купувачите не решат да купуват по-скъпо), а според по подробната статия тук, и ако държавата не "отпусне нови кредити" (което май е забранено като помощ) и не разсрочи старите кредити за последните 2-3 години, неопределено (което пак е забранено, и би било намеса във финансовият пазар).
Асоциацията с Гърция не е случайна. Абсолютно същите искания имаха Гръцките фермери в последните 2 години, затваряйки със стачки нашата граница. Това което биволовъдите вероятно пропускат, е че тези искания не бяха изпълнени, и стачките бяха като цяло неуспешни.

И на мен ми се ще една асоциация с Гърция. Ще ми се да имаме достатъчно твърдо правителство, като Гръцкото, което да прави тежки реформи, когато има нужда от тях, за да спаси държавата, въпреки че те може да неприятни и да бъдат посрещани на нож от определени сектори.

Ето наример сегашната стачка в Гърция е най-страшната поне за последните над 30 години. Никога до сега не е имало стачка по време на туристически сезон. Никога стачка не е засягала болници и стратегически обекти. Никога тя не е застрашавала или е целяла застрашаването пряко живота на някой. Но сега това не е така. Гръцките превозвачи се радваха на един от малкото запазени монополи в транспортирането на стоки в ЕС, в противоречие на общностните правила. Това създаваше мафиотски зависимости, рекет, и свръх оскъпяване на услугата, по подобие на транспортният синдикат в САЩ преди години. Както и Български превозвачи се оплакваха от статуквото от много време. Едно от ключовите изисквания на МВФ и ЕК бе това да се промени. И в резултат се появи проектозакон, който е далеч по-мек отколкото бе първоначалната му цел. Но предизвика очаквани протести. Които правителството си мислеше, че ще пресече чрез законът за гражданската мобилизация (какъвто определено е необходимо да има и у нас), но шофьорите отказаха да го изпълнят (на кой да угодят - на шефа си или на държавата), с което станаха закононарушители. И след като правителството включи армията в транспортните дейности, с цел спасяване на туристическият сезон (генериращ над 20% от БВП-то), както и премахването на риска за болници, училища и други, заплашващи пряко живота на гражданите, стачкуващите шофьори започнаха открито да нападат армейски камиони!?! Това вече е значително прескачане на границата между защитаването на правата си, и извършването на престъпление. Но Гръцкото правителство не отстъпва, и полиция и армия охраняват вече превозите постоянно, отъждествявайки нападателните стачкуващи директно на хайдуци. И лично на мен много би ми се щяло, нашето правителство да бъде толкова смело и енергично, когато трябва да постъпи правилно, срещу рекета на определени хора.

Защото е много трудно да се оцени кой е по прав - бедната баба да си купува евтино мляко, или фермера, че не може да го произведе евтино.

Обаче от макро гледна точка е ясно, че нарастването на помощите не решава проблема, тъй като той е друг и е фокусиран на друго място. В резултат помощите нарастват и нарастват експоненциално, тъй като те третират ефекта (слабата пазарна ефективност, компенсирайки ниският приход на производителя), но не решават проблема (подобряването на ефективността, за да има по-висок доход). Те се превръщат в заместител, на производството и ефективността, и стават реално форма на социална помощ. Подпомаганите не им е изгодно да полагат усилия да подобрят продукцията си, тъй като останалата част от обществото ще им компенсира разликата така или иначе.
И това е видимо в цялата ЕС. Бе видимо и в Австралия, преди помощите да бъдат напълно премахнати, от което хранителнопроизводителната индустрия драматично се подобри. Отделно някой от исканията у нас (както и в Гърция) директно нарушават общностните правила, следователно не могат да бъдат и изпълнени.

И на твърдящите че така умира Българското земеделие, с което е засегната важна индустрия за държавата, нека да отбележа следното:

Българското земеделие и хранителна промишленост произвежда общо под 7.5% от БВП, от които е еквивалентно на 3.4 милиарда долара. Но това е илюзорно, тъй като над 1/3 от тях всъщност идват от директни преки помощи, а друга 1/3 идва от индиректни помощи. Броят на заетите в отрасъла също е 7.5% от работещите. Но реално произведеното БВП е значително по-малко, като се извадят помощите, които са вид отнемане на БВП от друга част от икономиката (тъй като голяма част от помощите се реализира локално, а всички те се кредитират локално). Като човек направи една калкулация, дори да закрием 100% от индустрията, това няма да афектира икономиката, тъй като социалните помощи ще ни струват по-малко отколкото сегашните директни помощи, а тези хора, които си намерят работа в други отрасли ще започнат да произвеждат по ефективно БВП. Отделно икономическият растеж в останалата част на икономиката ще бъде по-голям отколкото сборната загуба, и реално дългосрочният растеж ще се ускори, а сборният положителен ефект за икономиката в рамките само на 5 години ще бъде значителен.
Това разбира се е само в най-груби сметки. Най-важното качество на земеделието, е че все още е стратегически отрасъл (в много отношения). И за сега това не е оспорвано от никой. Но безспорно трябва да се отбележи, че тази индустрия е в дълг на останалата част от обществото, а не то да е в дълг на нея, както стачкуващите се опитват да определят. Следователно нека се придържаме към общностните правила и да не убиваме работещото в полза на спасяването на неработещото. Ако едно е сигурно, то е че фермерско кремиковци не ни трябва.