Gettyimages Не, не е 1 Юни или 15 Септември. Но, защо пък трябва да се сещам за българските деца само два пъти в годината? Повод за публикацията ми е един материал. Проучване на британски специалисти показва, че все повече момичета навлизат в пубертета с навършването на 10 години.  Като възможни причини се споменават [...]

Веднъж две самотни същности, загубили се в пространството, се озовали при водопад. Тъй като пристигнали от различни страни, те не се видели една друга. Така ги мъчела жажда, че започнали да пият без да спират, пристъпвайки все по-близо към средата. В един момент водната преграда изчезнала и те с удивление се открили.
Гледайки се очи в очи, мълчаливо протегнали ръце насреща и се усмихнали. Докосването на палците им подействало като магнит.
-Кой си ти?
-А ти?
-Аз се загубих.
-И аз също.
Изпитвайки странна, но толкова вълнуваща близост, те стояли мълчаливо и усещали как ги обкръжават топли потоци, образувайки кръг. Този кръг светел във всички цветове на дъгата и се местел отгоре надолу, обвивайки ги в лека мъгла.
-Аз ставам теб ...
-А аз теб ...
Разтваряйки се една в друга, те се превърнали в Едно ... нестихващо Блаженство ...
Повече нямало вълнение или безпокойство, само тиха радост витаела във въздуха ...

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Тъй като ще отсъствам, до края на седмицата коментарите няма да бъдат публикувани.
Желая ви чудесна лятна седмица и нестихващо Блаженство! :)

1. Слуховете за смъртта на еврото се оказаха преувеличени

2. Една година по-късно: ГЕРБ и икономиката

3. Как се вземат пари от бюджета?

4. Индустрия: Естония най-добре, Гърция и България най-зле

5. Обещания, които не се спазват

6. Най-високите заплати са в… енергетиката!

7. Швеция и цените на такситата

8. Необходима е реформа в пенсионния модел

Блогът за икономика 2010

с огромно любопитство и голяма усмивка на уста казвам здрасти на блога на видния тигър Заро! JobTiger.bg е проектът, който Заро ръководи от много години, чак (малко) побеляхме междувременно. не е само сайтът, макар от там да започна и покрай това да се познаваме. JobTiger.bg бе първият бг сайт, който пусна ...

Днес четох в новините за http://www.jailbreakme.com. Реших да пробвам. И не се усетих как си jailbreak-нах телефона ! Мамка му. След това преинсталиране, възстановяване от backup. И всичко това за 2-3 клика в browser-а. Тези неща трябва да са по-трудни. Иначе хората не се усещат какво правят. Като мен

Днес четох в новините за http://www.jailbreakme.com. Реших да пробвам. И не се усетих как си jailbreak-нах телефона ! Мамка му. След това преинсталиране, възстановяване от backup. И всичко това за 2-3 клика в browser-а. Тези неща трябва да са по-трудни. Иначе хората не се усещат какво правят. Като мен

След дълго умуване, на втория ден, в. “ Труд” забеляза какво пише вестникът на собствениците му “Ханделсблат”. И реши да информира в сайта си все още неосведомените читатели, че: “Ханделсблат”: ВАЦ казва сбогом на Балканите “Според “Ханделсблат” настъпилият обрат в политиката на ВАЦ се дължи на повсеместната злоупотреба с власт в региона”. Това твърди в [...]

Според Артър Кларк разумът ще пребъде в енергийна форма. Според Жозе Родригеш душ Сантош пък като материални носители на разума ще ни наследят машините, създадени от нас (и по-специално компютрите), когато вселената вече няма да предлага благоприятните условия, на които се радват сложните ни въглеродни молекули. Силициевите са по-непретенциозни. Общото между двамата е убеждението, че разумът ще пребъде дори и без нас, както мнозина от нас успешно пребъдват без него. Свързва ги и обстоятелството, че и двамата не са прави. Да, разумът ще пребъде в друга форма, но това няма да е нито енергиен облак, нито вселенска конфедерация на компютрите. Разумът ще пребъде под формата на аналгетик.

Това стана ясно от рекламата на ПРОАЛГИН, която от известно време гъделичка естетическите ни сетива от екрана на телевизора. Тя започва с клапа. За който не знае, клапата е онази дъска с номера на дубъла, която асистент-режисьорът трясва в началото на кадъра, та после да му е по-лесно при монтажа. Зад клапата се появява човек с малко телце, голяма глава и с прическа на системно обезличавано от властна майка момче. В бяла престилка на бял фон човечецът споделя с нас, че много трябва да внимава какво ще ни каже, за да не го накажат уважавани от него институции. Не знам защо е похабена 1/3 от рекламата с вайкания за тези институции, при положение че всички, които правят реклами на лекарства, знаят за тях и се съобразяват с техните изисквания. Ако не го правят, рекламата няма да се излъчи, така че да се обяснява в рекламата, че при направата й са се съобразявали с изискванията на ИАЛ, е все едно да ни обяснят, че са снимали клипа с камера по предварителен сценарий – то е ясно. Както и да е. Не това е важното. Не е важно и това, че, както ни съобщава обобщеният образ на фармацевта, светът вече не е същият, че вече има ПРОАЛГИН за „най-обичайните болежки”. Забележете между другото думата „болежки” – какъв път, каква широка магистрала отваря тя към душите на простоватите зрители и простоватите потенциални потребители! Впрочем същата магистрала отваря и „тарикатската” фраза „да е изгодно, да е изгодно – колко да е изгодно”, изречена с прибелване на очи. Не, и това не е важното. Ние вече сме свикнали да вярваме, че всеки продукт, който ни се препоръчва със задъхани хрипове и с опулени очи, променя света и ни дава уникалния шанс - на нас и само на нас - да придобием нещо, с чиято помощ вече няма да сме същите. Не, не е най-важното, че вече има ПРОАЛГИН, който е евтин (макар че, както се говори, добрият стар АНАЛГИН е по-евтин, но, признавам, не си дадох труда да проверя), най-важното, това, което приковава вниманието и дава храна на въображението, е в рекламния девиз на продукта:

ПРОАЛГИН – РАЗУМНИЯТ АНАЛГЕТИК.

Какъв е разумният аналгетик? Дали това е аналгетик, който се самоосъзнава, който се пита защо аз съм АЗ, който търси смисъла на своето съществуване, проектиран върху въпроса за смисъла на съществуването на Вселената, който се пита има ли Бог или Бог сме всички ние (в случая всички видове разумни и самоосъзнати аналгетици), има ли времето начало и има ли пространството край, аналгетик, който разсъждава над доброто и злото, над полезното и дължимото, над красивото и грозното, над трагичното, комичното, възвишеното и гротескното? Такъв ли е РАЗУМНИЯТ АНАЛГЕТИК? Едва ли ще разберем, защото може би именно отговорите на тези въпроси се крият в здрачната зона, за която фармацевтът с голямата глава предупреди, че няма да говори, защото го следят, „уважаваните от него институции”. Тогава възниква въпросът: кои са тези институции – Агенцията по лекарствата или Men in black? А може би са ТЕ?… Но които и да са те, за нас остава облекчението от благата вест, че дори и когато слънцето избухне и дори ако дотогава не сме успели да се разселим по други звезди и галактики, дори и да не сме създали роботи, които да ни заместят в ледения мрак на гаснещата вселена, дори и тогава разумът ще има къде да се приюти – в разумните аналгетици. Ето първият от тях вече е факт. ПРОАЛГИН – РАЗУМНИЯТ АНАЛГЕТИК.

Днес няма да се мотаем надалеч, а ще отидем до едно от любимите ми места в България – Дряновския манастир. Водач ще ни бъде Вили. Приятно четене:

Кътчета от България: Дряновският манастир

Преди около две седмици, както вкъщи си вечеряхме на фона на "По света и у нас", чуваме една неприятна новина: "Паметникът на свободата на връх Шипка може да остане неохраняем, тъй като следващата седмица ще бъде свалена полицейската охрана." И това, което най-напред си помислихме и изкоментирахме, беше, че в такъв случай не след много дълго на Шипка вероятно ще има само руини. Със сигурност "прибрани" хора ще приберат в частните си колекции реликвите от паметника, даже топовете около него, а околността ще запустее. И понеже към момента всички у дома сме много заети, а отпуските ни се очертават чак към есента, си пожелах, тогава все още да не е късно и да се организираме да посетим "за последно, може би" /дано греша!/ това свято за България място. [geo_mashup_map] Но нали сте чували приказката "Внимавай какво си пожелаваш, че може и да се сбъдне." ;) Е, 5-6 дена по-късно, случайно /ли?/ в очите ми се навря една обява за двудневна екскурзия до връх Шипка, при това в дните събота и неделя, и то само след три дена. Хе-хеее... тоя път явно "отгоре" са ми таксували заявката като експресна ;) Всъщност аз много не си падам по груповите екскурзии, предпочитам сама да си организирам хойканията, но понякога се съгласявам с твърдението, че целта оправдавала средствата. В случая, "средствата" като "начин" :) А то беше, знаете, една такава гадна, лепкава жега тия днии... и на моите вкъщи хич не им се мърда никъдее... а на шантавото Аз му се ходии ;) Оказа се, че има достатъчно записали се, за да се осъществи начинанието, и в събота сутринта, още по негорещо, отивам на мястото, откъдето да се товарим в автобуса. Който пък се оказа много комфортен, климатизиран, и изобщо беше си "6" :) Аа-маа... лее-леее... к'во става тука бе?... Да не съм се объркала нещо? Пенсионерски клуб ли съм нацелила?... 'ми че то май са само хора на сериозна възраст?... А, разгеле, появиха се и 3-4 девойки и един тийнейджър с майка си. Другите, повечето, без майтап - от 60 нагоре! Е, няма лошо де, ама нали за връх Шипка говорим? Тръгнахме. Аз съм доволна, защото любимата ми най-задна седалка /с 4-те места/ се оказва само моя! И още един "плюс", който мнооого ми допадна - предполагам, че поради възрастта на хората, но през цялото пътуване /слава Богу!/ нямаше никаква чалга, а само шлагери отпреди двайсетина и повечко години. А това определено мога да го слушам :) Чалга, обаче, твърдо нье! :) Не се наложи да опра до плеърчето ;) По пътя, естествено, имаше 20-30 минутна почивка за кафе и т.н., а първата ни спирка по програма беше

Дряновският манастир

[caption id="" align="aligncenter" width="473" caption="Дряновският манастир"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Дряновският манастир и река Дряновска"][/caption]

Този манастир го знам вече наизуст! Сигурно поне 10 пъти съм била там. Има история в него; за човек, който попада там за пръв път, вероятно ще е интересно. Няколко думички ли? Хубаво :) Дряновският манастир е основан в края на 12-ти началото на 13-ти век, като отначало се е намирал на около 2 км на север от сегашния комплекс. През 14-ти век манастирът давал подслон на много монаси, но към края на същия век бил разрушен от турците. Скоро го изградили наново, но и него го сполетяла същата участ. На днешното си място манастирът е построен през 17-ти век. По това време там било създадено и килийно училище, а през 1783-1793 год. монасите направили и препис на Паисиевата "История славяноболгарска". Историята на Дряновския манастир е тясно свързана с борбите на нашия народ за национална свобода по време на турското робство. В манастира честичко се отбивал и Левски, а по време на Априлското въстание отрядът на поп Харитон и Бачо Киро превърнали Светата обител в своя крепост. За жалост четниците устояли на напора на башибозушките орди и многобройната турска войска само девет дена. Били избити, а манастирът - опожарен. И като съща птица феникс пак се възродил, т.е. отново бил построен. После, през 1897 год. е издигнат паметник-костница на загиналите въстаници, която може да се види и днес.

[caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Дряновският манастир - Костницата"][/caption]

За който се интересува, в НЕТ-а също има информация. Дряновският манастир си има и музей. Една от колекциите включва и находки от неолита, намерени в пещерата "Бачо Киро", а също и експозиция, която показва историческото развитие на Дряновския край и възникването на манастира. Манастирът е един от 100-те национални туристически обекта.

[caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Дряновският манастир"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Дряновският манастир - Кръщене в църквата"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Дряновският манастир - църквата, интериор"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Дряновският манастир - полилей в църквата"][/caption]

Но с всяко мое посещение на този манастир, за съжаление, все повече се затвърждава мнението ми, че много се е комерсиализирал и хората, които се отбиват там, го правят по-скоро, за да се забавляват.

[caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Скалите над Дряновския манастир"][/caption]

Иначе самото място е живописно с тези скали отгоре, с шумолящата река покрай манастира, с пещерата Бачо Киро в съседство. Пътят до него е добър, но "мегдана" с магазинчетата отпред, хотелската част, ресторанта, заведенията покрай реката по пътя за пещерата, всички тия паркирани навсякъде коли... И, за атракция ли, от любов някаква ли, но монасите са си завъдили и две понита, освен пернатите, нехвъркати душици /кокошчици, юрдечки и т.н./. А може би за радост на малките мирянчета? Хммм...

Е, за вас не знам, но на мен всичко това ми се струва малко странно за света обител... ама мое си мнение :) [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Дряновският манастир - Понитата атракция ли са? :)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Дряновският манастир - към пещерата Бачо Киро"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Дряновският манастир - част от двора пред хотелската част"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Дряновският манастир - сувенири, джунджурийки... алъш-веришът да върви :)"][/caption]

Явно имахме късмет с екскурзоводката, защото жената беше освен добре организирана и компетентна, и много сладкодумна. Направи ми впечатление още докато разказваше за Дряново и манастира, за живота и делото на майстор Колю Фичето, родом от Дряновско. Според официалните сведения Уста Колю Фичето /от арабски "устаз" - майстор/ е бил неграмотен и самоук, но просто много талантлив строител. Последните проучвания на живота и делото му, обаче, показват, че не е точно така. Действително той е започнал като чирак още на десет годишна възраст, но с течение на времето преминал през всички задължителни етапи на занаята, докато получи титлата "майстор". Освен в Бълагария е работил и в чужбина, където също се е учил от тамошните архитекти и строители. Говорел е и няколко чужди езика. Няма смисъл да се опитвам да преразказвам беседата на екскурзоводката, но ми беше много интересно и това ме подтикна да ровна из Интернет после. Изнамерих една също доста интересна статия за майстор Колю Фичето, от която ви предлагам само част от заключението: "Никола Фичев е бил изключително добре школуван строител, получил архитектурната си подготовка за период от 23 години при водещи майстори от две основни български школи Търновската и Корчанската (респективно Брациговската). Той е бил запознат със съвременната европейска архитектура от изявите й в Румъния, Истанбул и Одрин, където по това време са работели някои западноевропейски архитекти и каменоделци. Добре е познавал и старата българска доосманска архитектура, както е видно от собствените му реализации. Отлично и с голяма точност се е справял с изработването на количествени и стойностни сметки. Сам и с вещина е избирал строителните си материали камък, дърво, тухли, ковано желязо. Изработвал е проекти и много добри макети за своите сгради и съоръжения. Владеел е резбарство и каменоделство. Ползвал се е от три чужди езика, необходими за договаряне на сгради при работата му извън българските земи. Необходимо е да сложим най-после точка на насажданата волно или неволно повече от сто години представа за него като за "самоук", "неграмотен", "полуграмотен", "прост майстор зидар" и пр. и пр. Архитект Никола Фичев не е бил нищо от това. Той е професионално образован, интелигентен, високо талантлив творец, доказал на съвременниците си своя съзидателен гений с не една сграда и съоръжение. При всичко това е бил и обществено ангажирана личност, болееща за свободата и просперитета на своя народ. Бил е дълбоко вярващ в християнските добродетели човек. С други думи, с право Никола Фичев се счита за една от най-ярките ренесансови фигури на българското Възраждане." Цялата статия е на адрес: http://www.pravoslavieto.com/history/19/1800_K_Ficheto/index.htm Следващата спирка беше в ранния следобед на паркинга в подножието на връх Шипка. Но за моето епично изкачване на върха ще разкажа следващия път ;) Виждали ли сте рекламата за България по сателитната телевизия? Клипчето завършва с думите: Bulgaria - Easy to find И аз мисля така. А вие? ;) Автор: Вили Снимки: авторът

Езеро Скакавица е като крехко бижу в мощните Рилски обятия. Да се стигне до него има два начина - по-трудният е от едноименния водопад, нагоре през сипеите. По-лесният, но заобиколен, е през езеро Бъбрека надолу. Устремен да открия откъде минава пътечката, избрах трудния маршрут, по който бях минал преди две години. Оказва се, че пътека не съществува, изглежда от там преминават само колеги мазохисти, които са така добри да оставят по някое камъче за маркер.

***
Да знаеш не е достатъчно, трябва да го прилагаш.
Да желаеш не е достатъчно, трябва да действаш.

***
Хората първо се разболяват, за да спечелят пари, а после харчат тези пари, за да спечелят здравето си.

*** Мъдростта може да бъде открита единствено в истината.

Йохан Волфганг фон Гьоте

Вървим с колата навръщане от курортното селище Блудан, близо до Дамаск в посока Ливан. Вече се стъмва, когато край булеварда влизащ в града започват да се редят неугледни къщи, ярко контрастиращи на онези вътре в самия Дамаск. Сивотата на стените, се пресичаше с бялото на прозорците. Долу деца играеха футбол, жените седяха отпред. От двете страни са разположени огромни квартали на бежанци, които нарастват с всеки ден. Видях подобни покрай всеки вход на Дамаск и най-вече в „Джарамана“.

Над 1,500 000 бежанци

Това са бежанците от Ирак. По данни на ООН Сирия е приела най-много бежанци от всички арабски държави, въпреки разногласията между двете страни. До момента те са над 1,500 000 души и растат. Сирийци, с които разговарях ми казаха, че всеки ден пристигат нови семейства, за да се установят в столицата на Сирия Дамаск. Заради солидарността Сирия приема всички- араби, кюрди, тюркмени.

И реално няма къде другаде да отидат. Иран е със затворена граница. Поради конфликтите с Ирак държавата на аятоласите не е съгласна да приема бежанци от Ирак. Турция също не приема, главно заради проблема с кюрдите. За Кувейт не може да става и дума. Единствената отворена граница е на Сирия. Йордания приема част от бежанците, но 95% от тях заминават за Дамаск. По всичко личи, че Башар Асад няма да затвори скоро границата. А проблемите стават големи.

Има няколко страни. От една са иракчаните, пристагащи в Сирия. От друга са сирийците, недоволни, че са толкова голям брой бежанците, които вдигат цените в страната. Реално цените на най-нужните продукти, като зеленчуци, плодове и други храни са се вдигнали двойно. Голяма част от бежанците идват с цялото си имущество и наемат свободните апартаменти в Дамаск на двойни цени. За едно средно голямо жилище в покрайнините на града иракчаните плащат дори по 1000 долара месечно.

Поради големият брой бежанци, мнозина сирийци негодуват. Не само заради различно облекло (напълно черното, което сирийките не носят), диалект и т.н. Известният актьор Дурайд Лахам дори заявява, че „част от страната ни вече е непозната за нас“, изразявайке опасенията на сирийците, че бежанците стават прекалено много и не са готови за това. Голяма иракска колония има в квартала на друзите в Дамаск-“Джарамана“. Разговарях с приятели там, които ми разказаха за голям бой между сирийци и иракчани. Причината била, че бежанците закачали местните момичета, хвърляли боклук на улицата и не зачитали местните. Накрая се събрали двадесетина души сирийци и нападнали иракчаните, които били прогонени от една част на квартала. Подобни сцени не са за първи път.

На картата се вижда отбелязан квартал „Джарамана“:

View Larger Map

Освен напрежението между сирийци и иракски бежанци, съществува такова и между самите иракчани- сунити и шиити. Разделението и ненависта от времето на Саддам е такова, че се прехвърля дори в бежанските квартали на Дамаск. В Саида Зейнаб, работнически квартал в Дамаск, населен главно с шиити, често се случва да се сбият представители на двете ислямски течения. Единственото, което ги възпира е сирийската полиция, която има повече работа от всеки друг път. Улицата, която дели сунити и шиити, парадоксално и малко смешно се казва „Ирак“.

Правителството на Сирия е наясно с проблемите, които възникват. Освен напрежение между местни и иракчани, има такова и между самите иракчани. Полицията действа засега добре, възпира изблиците на ярост, но колко още време ще успява? От друга страна Сирия е страна, която отбелязва икономически подем и все повече туристи посещават държавата. Аз лично не бях виждал тези бежански квартали, които се появяват все повече. Заради всичко това, много сирийци предпочитат да живеят извън Дамаск. От трета страна, не на последно място, седи солидарността с народа на Ирак, който наистина няма много пътища пред себе си. Единственото, което може да се направи сега е да се чака и да се надяваме, че няма да има големи сблъсъци.

Прочетете:

• For Iraqi refugees, Damascus becoming ‘little Baghdad’
• Are Iraqis Undead? Why the Refugees in Damascus Are More Like Edward Cullen Than You Think

Добре де, заемам се.

Жюстин Томс се занимава с онлайн медии  (ABC Design & Communication, Аз медиа и конкурса БГ Сайт), преподава в НБУ и е майка на Томислав, Алис и Леон.

На форум “Родителство” Жюстин ще говори за децата и компютрите.

-

И нея попитахме:

Горичка: Кой е най-добрият съвет, който бихте дали на млади родители?

Жюстин: Да слушат първо себе си и после другите.

Горичка: Кое е най-важното, което родителите могат да направят за детето?

Жюстин: Да му дадат свобода и достатъчно знание и сила да я използва.

Горичка: Кои са най-големите заблуди в отглеждането на деца у нас?

Жюстин: Че родителството е трудно, че да си майка е геройство и много други.

Горичка: Трудно ли е да си добър родител?

Жюстин: Ако си добър родител не е трудно. Но всеки може да е добър родител.

-

РЕГИСТАЦИЯ за форум “Родителство”
25 септември 2010, Модерен театър

Когато преди два дни призовах премиера Борисов да се намеси, ако иска до докаже, че не се меси в свободата на българските медии ( като разпореди устрем за реформи в разследването на далаверите в медиите), не знаех, че ще се появи следната новина: “Германската пресгрупа ВАЦ (WAZ), която обяви неотдавна, че ще се изтегли от [...]

1. Ще футболистите на Левски излязоха с имена на латиница на „вечното“ дерби;
2. Ще в България футбол няма - всичко е бизнес. В чужбина поне и футбол има покрай бизнеса;
3. Царят – спасител на нацията сега съди собствената си държава (мен и теб), защото тя си била позволила да не му върне подарените имоти от народа, след съдебно дело. Интересното е, че той след време пак ще бъде спасител и пак ще ни „оправи“ – сега обаче наистина натам е тръгнал. Интересното е, че съди и собствените си партийци, които нямат нищо напротив. Мусала е на всички, оле !
4. МВР превзема държавата - всички се кефят и пляскат. Медиите събират пари за тоалетна хартия;
5. Комунистите на са умрели - черпят се с локум и посещават паметника на другарката „Буря“ да си поплачат. Не харесвам тези заблудени овце – добре, че скоро ще отидат и те при другарката си, която може и да не е съществувала даже. Лошото е, че се появяват млади пионери, които вярват, че „другарката Буря“ е положителен герой. Тъжно е ! Опитаха се да ни премажат с автобус, след което се накефиха. Догодина няма да има паметник, на който да се кефят, обещавам.

Т’ва е :)

А теб какво те дразни?

Продукти:
1 домашна кокошка
1 зелка
1 червен домат
1 морков
1 глава зрял лук
1 люто чушле
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
2- 3с.л. олио
3 стръка пресен магданоз

Приготвяне:
Кокошката се измива и реже на порции. Слага се в тендежра. Налива се 1лт вода. Поръсва се 1/2ч.л. сол и съдът се поставя на включен котлон. Когато кипне водата се оставвя да се вари месото 1 час. Периодично се обира кървавата пяна, изплувала на повърхността. Когато се свари месото, съдът се оттегля от котлона. Мръвките се изваждат в голяма чиния. Зелката се почиства от външните листа, реже се кочанът при основата. След това се измива много добре на течаща вода. Реже се на четвъртинки. После всяко парче се реже на тънки ленти. Зелето се слага в тава. Претрива се с настърган домат. Добавя се настърган морков и настърган лук. Поръсва се 1/2ч.с.л. И 1ч.л. червен пипер. Обърква се добре. В гювеч се слага претритото зеле. Мръвките се заравят в зелето. Яденето се полива с 3ч.ч. прецеден кокоши бульон и 2- 3 с.л. олио. Боцва се 1 люто чушле за вкус на яденето. Похлупва се. Гювечът се слага във фурната. Кокошката със зеле се пече 80 минути. Накрая се отхлупва и ставя във фурната за 10 минути, колкото да хване коричка. Сервира  се по порция месо, гарнирана с прясно, печено зеле.

Работещите и живеещите на булевардите в близост до Народното събрание познават много добре автомобилите, с които председателят на парламента отива и си тръгва от работа. Понякога прозорците на едната кола са отворени и охранителите надничат навън с автоматично оръжие в ръце. Сцената напомня на филми за американските президенти. А те просто пазят. Пазят Цецка Цачева.

Както разбрахме от изминалия уикенд, тези предохранителни мерки съвсем не са излишни. Оказа се, че председателят на Народното събрание е силно застрашен обект. Неделният печат ни информира как “Румънци налетяха на гардовете на Цецка Цачева” (”Телеграф”). Всъщност не било просто налитане, а сериозно нападение - “Нападнаха гардовете на Цачева” (”Стандарт”). А третата гледна точка вече дава отговор на въпроса защо - “Румънци налитат на полицаи - не ги пускат при Цачева” (”24 часа”). Обектът е опазен, румънците са в ареста.

Историята обаче е пълна с противоречия. Цитираните изявления на полицейски шефове вместо да дават отговори, предизвикват още въпроси.

- Защо пресцентърът на МВР първоначално съобщи, че събирането е било коктейл по случай откриването на фестивала “Сцена на кръстопът”, а после се оказа, че е частно парти на председателя на парламента?

- Защо в съобщението на МВР се казва, че охранителите от НСО са повикали полиция след началото на инцидента, а местният полицейски шеф говори за “дежурния полицай на входа”?

- Редно ли е полицията да охранява частни събирания на хора от властта?

- Къде изчезна третият румънски гражданин? В съобщението на “Ромпетрол” пише за трима туристи, в съобщението на МВР става дума за двама.

- Били ли са осигурени преводач и адвокат на задържаните?

Тези въпроси очакват своите отговори и вероятно ще ги дочакат в близките дни. Ако са се държали хулигански, румънските граждани трябва да получат съответните санкции. Първо обаче историята трябва да бъде изяснена. Противоречивите съобщения досега показват стремеж към някаква дискретност. Няма да ви кажем всичко, ние сме прави! Може и така да е, но може и да не е. Усещането за непогрешимост е завладяло силовите структури. На всеки призив за прозрачност те отговарят с броя на арестуваните. Двамата румънски граждани сигурно ще присъстват в някоя утрешна статистика.

От всичко това най-големият губещ е председателят на парламента Цецка Цачева. Доброто в тази случка обаче е, че г-жа Цачева има шанса да изпита известно неудобство и това да я направи убеден привърженик на идеята за реформа на силовите структури. Защото всяко управление рано или късно стига до точката, след която започва стремглаво да се отдалечава от гражданите. И е само в ръцете на хора като Цецка Цачева поне да намалят скоростта, с която се движат натам.

коментар от в.”Пари“

снимка: Wikimedia

Сподели във Facebook

Веднъж Магид от Дубно произнесъл възпламеняваща реч пред насъбралите се слушатели. Когато приключил, един от присъстващите пристъпил към него и казал:
-Господарю мой и учител! Не разбирам, защо думите Ви не ми направиха никакво впечатление.
По своя обичай, Магид му отговорил с притча:

Веднъж селянин от затънтен край се оказал в големия град. Ходел из улиците с отворена уста и се удивявал на чудесата на цивилизацията, за които даже не бил и чувал в своето село. Минавайки покрай една ковачница, видял устройство, с което ковачът раздухвал въглените и в резултат се образувал весел, жарък пламък. Това чудо поразило селянина и той не пожалил пари, за да го придобие. Искал да зарадва съселяните си - повече нямало да им се налага да удрят камък в камък, за да получат искра.
След като се върнал вкъщи, събрал цялото село, за да им покаже чудото на разпалването на огъня. Започнал да раздува меха пред насъбралите се селяни, но чудо не станало, не достигало огънче, от което да се разгори пламък. Опозорен пред съселяните си, той продължавал да настоява на своето - това чудесно устройство е способно да създава огън, но вече никой не го слушал.
Разгневен, той се върнал в града, отишъл при ковача и се нахвърлил върху него с крясъци:
-Защо ме измами? Опитах се, подобно на теб, да разпаля пламък, но нищо не се получи!
Ковачът го попитал:
-А въглени сложи ли?
-Какви въглени? - удивил се селянинът.
-Ама че си глупав! - казал ковачът. - За да разпалиш огън, ти трябва поне мъничка искра. Ако я няма, колкото и да раздуваш меха, няма да помогне.

"Така и аз - завършил Магид своята притча - мога да разпаля само този, в когото има поне малка искра."

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/  

• Помним зимата на Луканов, банките на Беров, хляба на Виденов, европейския път на Станишев – но докога хората ще търпят комунистите да си подлепят девствената ципа и да играят света вода ненапита 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Много достойни дела и много глупости е извършил този свят в името на честта. В интерес на истината – понякога границата между двете е толкова тънка, че човек се обърква, ако се опита да отдели едното от другото.

Гърците например са провели цяла Троянска война заради едната чест. Не, разбира се, онази на красавицата Елена, а тази на цар Менелай. Така смятат повечето хора след Омир. Но който се рови в митологията знае, че забежката на Елена с Парис съвсем не е била първата в живота и, заради което пък върху честта на Менелай още преди онзи момент си е тегнело дълбоко обществено съмнение. Представям си как съвременниците на историята са посрещнали поредните пропагандни приказки за поруганата царска чест с хапливи забележки от рода – “ама колко пъти въпросната чест може да се подлепя и да се представя за нова”.

Силни основателни съмнения досежно честта на замесените лица тегнат и върху историята с крал Артур по-късно. В смисъл, честта на Артур е ясно, че е била подкопана, въпросът е по каква линия и от кого е подкопана по-дълбоко – дали по рицарска от сър Ланселот или по семейна от кралица Гуинивър.

В по-модерните времена, разбира се, нещата стоят доста по-ясно. Хашек разправя историята за мелничарската щерка и младежа, който в дъждовна вечер потърсил в дома и подслон. Въоръжен с перука и преправен глас, той се представил за закъсала невинна девица. Мелничарката нахранила “подлия тип” и го сложила да спи при дъщеря си. А на другата сутрин от типа нямало и следа, само бележка със знаменателно съдържание: “Ваш`та щерка Ана-нана чест загуби отзарана”.

Фехим Хюсеинов, един български поет, който неотдавна си отиде от този свят, преди много години, по комунистическо време, написа стих, който гласеше: “Аз имам чест, уважаеми!”. Работата е там, че той наистина имаше чест, макар това да бе изразено чрез думите на лирическия герой, който пък в случая беше един кон, доколкото си спомням. Може сега и да изглежда странно за мнозина, но в годините на тъй нареченият социализъм в България да имаш чест беше по-лесно за кон, отколкото за човек. Вероятно заради породата на онези, които ни управляваха тогава.

Никога няма да забравя как няколко месеца след промените през 89-та цялото Политбюро на БКП – Петър Младенов, Лилов, Луканов и другите – се изтърси в църквата и извика телевизията да ги снима. Не да се покаят отидоха в Храма, разбира се, а да се покажат. Как държаха свещите, сякаш ще им изгорят пръстите и как се оглеждаха – с гордост, че всички ги гледат и със страх, че всички ги виждат. Каква ти тук чест, уважаеми!

Та в годините оттогава много двусмислия се натвориха в България по въпросите  на честта, но напоследък сякаш забелязвам специално натрупване. Съобщава се например, че онзи ден на Бузлуджа лидерът на БСП Сергей Станишев, застанал под лозунга “Воля за промяна! Сила за действия!”, оперено – или оперетно, не разбрах точно – е настоял партията му пак да се готви за политически битки. И със зъби и нокти развенчал цели три мита по отношение на ГЕРБ: “Единият е, че ние се провалихме, а те могат. Вторият е, че те са справедливи, а ние сме били десни. Третият е, че ние сме опоскали държавата, а те са честни”.

По цялата тази картинка аз имам само три съображения, като махнем онези, свързани с римуването “десни – честни”. Първото е, че ако БСП имаше воля за някаква промяна към по-добро, тя трябваше да я прояви и наложи, докато беше на власт, а не сега да се заканва да води троянски войни за собствената си чест, която никога реално не е съществувала.

Второто съображение се базира на емперичното наблюдение, че обикновено когато БСП заговори за нови политически битки, значи пак се кани нещо да краде – най-често доверието на лековерните, но какво още покрай него, трудно е да се опише дори в целия този вестник.

И трето, митове по отношение на ГЕРБ сигурно има, но пък никакви митове по отношение на БСП няма. Два от споменатите в случая са си светата истина – че партията се провали и че опоска държавата. Третият е просто продължение на гигантската манипулация, която комунистите се опитват да поддържат сред народа от много години – че дясното в политиката по презумпция е несправедливо, лошо, гнусно, а лявото, обратно – справедливо, добро и прекрасно.

Тъй де, помним – зимата на Луканов, банките на Беров, хляба на Виденов, европейския път на Станишев…..Само се чудя докога хората в тази страна ще търпят – мине, не мине време, комунистите да си подлепят девствената ципа и пак да се закълчат публично в ролята на света вода ненапита.

Освен тези три съображения обаче имам и едно напомняне – че Станишев е следствен в момента. Не знам как това се връзва със способността човешка да се раздават акъл и морални насоки от позицията на партиен лидер, но щом се случва пред очите ни, значи може. Или е въпрос на морално перде, обгърнало и играча, и публиката, не знам.

Все пак според мен по-разумно за БСП сега би било да замени Станишев с Румен Овчаров като лидер. За Овчаров поне откъм моралната страна се знае, че вече ходи целият в бяло, след като прокуратурата отказа да му образува следствено дело, задето е предал българските национални енергийни интереси в руски ръце.

И още нещо забележително каза прокуратурата – че дори тя неистово да искаше да образува такова дело, нямаше да може поради давност. С други думи – една сутрин прокуратурата се събуди и вместо девица в леглото на горния етаж, завари само бележка с текст: “Ваш` та щерка Ана-нана…..” Само дето в този случай не става съвсем ясно кой е подлият тип и дали си е сложил перука, за да проникне в девичата спалня или обикновена тога е била достатъчна за целта. Пък може и само по ланци да се е появил човекът, кой знае.

То изглежда на българската прокуратура и е навик да не знае кой е подлият тип, защото, както вероятно всички сме забелязали, напоследък твърде често завежда дела “срещу неизвестен извършител”. Забележителното е, че това става дори в случаите, когато целият останал български народ, най-вече поради активната гражданска съвест на доблестните ни медийни рицари, знае името му.

Да вземем последната история със Симеон Дянков. Всички са наясно, че ударът за огласяване на класифицирана информация срещу него дойде като отмъщение заради удара горе-долу по същата тема срещу Сергей Станишев. Думата “класифицирана” в случая показва само, че някой от нещо се срамува. 

И тук започва голямото гърчене. В смисъл, БСП очевидно не може да реши кое подкопава по-дълбоко малкото и останали позиции – дали истинската опасност за нея е, че нейният лидер ще бъде осъден от съда заради липсата на документи, които трябва да са налице, макар пълни с правописни и стилистични грешки като за първолаци, или че ще бъде осъден от обществото като цяло заради наличието на документи под формата на тайно споразумение, документи, които принципно не би трябвало да съществуват. Ланселот или Гуинивър – както се опитва да разбере крал Артур. Кое е по-достойно за душата? – както пита Шекспир…..

И в тоз` сюблимен миг голямата драма на честта в България взе, та се разрастна още повече с нова битка. Битката за честта на Ахмед Доган, както стана известно, се концентрира около въпроса правомерно или неправомерно е гушнал той един милион евро, за да консултира като частно лице проекта “Цанков камък”, за който пък като държавен мъж е участвал във взето по неконституционен механизъм решение да се наливат пари. При това пари, които българскит данъкоплатец чрез своите управници е взел назаем от френска банка, за да ги вложат управниците му в руски енергиен проект.

Тук е необходимо уточнение. Мнозина в България твърдят, че темата не може да се дискутира откъм страна на честта, защото Ахмед Доган няма чест. Аз не споделям това. Сигурен съм, че Ахмед Доган, както и всички ние, по начало си е имал чест, но тя е отдавна загубена някъде пътя към върха, на който той смята, че вече е седнал. Има такива случаи, както има и обратните. Познавам един човек, даже двама – пък и всички вие ги познавате – които също имат забутана някъде чест, но все още не могат да я намерят. Може би защото започнаха да я търсят твърде късно, едва когато седнаха на  върха. Така че въпросът е сложен и аз предлагам да не прибързваме със заключенията.

Дори бих посъветвал и българската полиция да не прибързва, като превръща в предварително спечелен въпрос на чест опасността и по нашите земи да се разходят с големите си мотори “Ангелите на ада” и “Бандидос”, както ни предупреди най-приятелски Интерпол.

“Знаем за ангелите на ада, няма страшно”, отговори МВР, вероятно още под влияние на адреналина от миналата седмица в Кърджали, когато разби цял един сутеньор. И добави също МВР, че “рокерските групи не са опасност за нас”. Но известно е, че да знаеш за нещо и да не е опасно за теб нещото, за което знаеш, са два съвършено различни феномена. И затова в обществото заседна убеждението как ченгетата май си мислят, че в бележката на Интерпол става дума за отделните пикльовци, които с адски рев развяват потници денем и нощем по централните пловдивски булеварди под носа на полицията и с които, ако не са се справили досега, то а-ха да се справят. Или за тумбата заблудени момчета, които преди време парадно се разходиха с мотопедите си до Бузлуджа, начело със Станишев.

Не, не става дума за такъв вид рокери. И не става дума за такъв вид чест. И изобщо, за каква чест говорим тук през цялото време, бе, граждани? Та нали времето не само на частното, но и на общественото ни моминство отдавна вече отмина…..

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com