Сирийците между солидарността и негодуванието

08/02/10 09:52
(http://ruslantrad.wordpress.com/)

Сирийците между солидарността и негодуванието

Вървим с колата навръщане от курортното селище Блудан, близо до Дамаск в посока Ливан. Вече се стъмва, когато край булеварда влизащ в града започват да се редят неугледни къщи, ярко контрастиращи на онези вътре в самия Дамаск. Сивотата на стените, се пресичаше с бялото на прозорците. Долу деца играеха футбол, жените седяха отпред. От двете страни са разположени огромни квартали на бежанци, които нарастват с всеки ден. Видях подобни покрай всеки вход на Дамаск и най-вече в „Джарамана“.

Над 1,500 000 бежанци

Това са бежанците от Ирак. По данни на ООН Сирия е приела най-много бежанци от всички арабски държави, въпреки разногласията между двете страни. До момента те са над 1,500 000 души и растат. Сирийци, с които разговарях ми казаха, че всеки ден пристигат нови семейства, за да се установят в столицата на Сирия Дамаск. Заради солидарността Сирия приема всички- араби, кюрди, тюркмени.

И реално няма къде другаде да отидат. Иран е със затворена граница. Поради конфликтите с Ирак държавата на аятоласите не е съгласна да приема бежанци от Ирак. Турция също не приема, главно заради проблема с кюрдите. За Кувейт не може да става и дума. Единствената отворена граница е на Сирия. Йордания приема част от бежанците, но 95% от тях заминават за Дамаск. По всичко личи, че Башар Асад няма да затвори скоро границата. А проблемите стават големи.

Има няколко страни. От една са иракчаните, пристагащи в Сирия. От друга са сирийците, недоволни, че са толкова голям брой бежанците, които вдигат цените в страната. Реално цените на най-нужните продукти, като зеленчуци, плодове и други храни са се вдигнали двойно. Голяма част от бежанците идват с цялото си имущество и наемат свободните апартаменти в Дамаск на двойни цени. За едно средно голямо жилище в покрайнините на града иракчаните плащат дори по 1000 долара месечно.

Поради големият брой бежанци, мнозина сирийци негодуват. Не само заради различно облекло (напълно черното, което сирийките не носят), диалект и т.н. Известният актьор Дурайд Лахам дори заявява, че „част от страната ни вече е непозната за нас“, изразявайке опасенията на сирийците, че бежанците стават прекалено много и не са готови за това. Голяма иракска колония има в квартала на друзите в Дамаск-“Джарамана“. Разговарях с приятели там, които ми разказаха за голям бой между сирийци и иракчани. Причината била, че бежанците закачали местните момичета, хвърляли боклук на улицата и не зачитали местните. Накрая се събрали двадесетина души сирийци и нападнали иракчаните, които били прогонени от една част на квартала. Подобни сцени не са за първи път.

На картата се вижда отбелязан квартал „Джарамана“:

View Larger Map

Освен напрежението между сирийци и иракски бежанци, съществува такова и между самите иракчани- сунити и шиити. Разделението и ненависта от времето на Саддам е такова, че се прехвърля дори в бежанските квартали на Дамаск. В Саида Зейнаб, работнически квартал в Дамаск, населен главно с шиити, често се случва да се сбият представители на двете ислямски течения. Единственото, което ги възпира е сирийската полиция, която има повече работа от всеки друг път. Улицата, която дели сунити и шиити, парадоксално и малко смешно се казва „Ирак“.

Правителството на Сирия е наясно с проблемите, които възникват. Освен напрежение между местни и иракчани, има такова и между самите иракчани. Полицията действа засега добре, възпира изблиците на ярост, но колко още време ще успява? От друга страна Сирия е страна, която отбелязва икономически подем и все повече туристи посещават държавата. Аз лично не бях виждал тези бежански квартали, които се появяват все повече. Заради всичко това, много сирийци предпочитат да живеят извън Дамаск. От трета страна, не на последно място, седи солидарността с народа на Ирак, който наистина няма много пътища пред себе си. Единственото, което може да се направи сега е да се чака и да се надяваме, че няма да има големи сблъсъци.

Прочетете: