Не е поредната плочка от доминото

Виждаме, че от два дни се разпространяват видео записи от две демонстрации в Дамаск, и двете в близост до известния Сук Хамидие, където има и доста туристи. Какво означават тези протести и ще бъдат ли поредната плочка от арабското домино, както пише “Капитал”? Определено не съм съгласен с цялото изложение на вестника. Ето защо.

Трябва да подхождаме внимателно към подобни знаци, за да бъдат те анализирани правилно. Сирийският вестник “Ал Уатан” публикува информация за протеста, на който присъстваха и чуждестранни журналисти. На самият протест хората, излезли по улиците не надминаха 150 души главно поради една причина – протестиращите са семейства на политически затворници и исканията им са свързани с освобождаването им. Ако трябва да се направи паралел с други арабски страни, в които има бунтове, лозунгите са различни.

Протестите в Сирия не са от типа на Тунис или Египет,хората не искат падане на режим. Това си личи и от липсата на популярност на двете Facebook страници, създадени под името “Syrian Revolution 2011″. Нещо повече, мнозина мои приятели смениха профилните си снимки с про-правителствени лозунги.

Сирийското общество е по-различно структурирано в сравнение с Тунис, Бахрейн, Либия или Египет. Ако стане бунт, християните ще са с властта, защото тя им осигурява стабилност. Сунитите ще са настроени анти-режима, тъй като мнозина не са съгласни с управлението на малцинството. Има и трети играч – кюрдите и иракчаните, за които не може да се прогнозира все още нищо. Кюрдското малцинство определено има желание за протести, като част от по-големия общ кюрдски бунт в Сирия, Ирак, Иран и Турция, който бе насрочен за средата на март, но не се осъществи. Изключение направиха малките сблъсъци в Диарбекир и други източни турски градове между турската полиция и кюрдски младежи.

Трябва да имаме предвид също така, че президентът Башар Асад има силна подкрепа от сирийските младежи. Сирийският студентски съюз, който има силен клон и в България, е голяма организация, чиито център в Дамаск привлича по-голямата част от студентите в страната. Популярността на президента се дължи на няколко фактора – първо, той е млад, което влияе на симпатиите на младежите; второ, той отвори страната към Турция и Запада – нещо, което не можеше да се случи по времето на Хафез Асад, с което влиянието на Иран се намали чрез противовеса на по-свободната в политически отношение Анкара; трето, Башар Асад е по-склонен на преговори с Израел, ако те включват Голанските възвишения. Това е напредък, макар и незначителен, тъй като Сирия поддържа определено про-палестинска позиция. Не на последно място, палестинците в Сирия имат равни права (включително военни подразделения) с тези на сирийците, освен възможността за гласуване, поради липсата на реален паспорт.

След протестите имаше арести, които нажежиха обстановката. Семействата на политическите затворници отново ще протестират, но този път те не желаят подстрекатели, тъй като през последните два дни към протестиращите се включиха хора, нямащи нищо общо с проблемите на политическите затворници. Това предизвика масови про-правителствени демонстрации в Дамаск по-късно през деня на 16 март.

Един бунт в Сирия би означавал разцепление на цялата страна и това задължава обществото и правителството да разрешат проблемите по друг начин.

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: