Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...

Публикувано на 11/18/12 16:20

Ислямистите поведоха война срещу бирата в Нигерия

Вчера в провинция Кано, ислямската полиция в Нигерия унищожи няколко камиона с бира заради нарушаване на законите на шариата. Към операцията за борба срещу алкохола се включили и жени сътруднички на силите за сигурност: Technorati Tags: африка,нигерия Share on Facebook

Ако се провалим, няма проблем – вие ще платите!

Тотю Младенов, министър на труда: Ако НАП не събере 400 млн. лв., вдигаме осигуровките

Ако горният подход бъде възприет, може да очакваме логичните продължения:

- ако НАП не събере 500 милиона от ДДС, вдигаме ставката на ДДС

- ако митниците не съберат 600 милиона от акцизи върху цигари и бензин, вдигаме акцизите

- ако Агенцията по пътищата не събере 100 милиона от винетки, вдигаме ги

- ако общините не съберат 100 милиона от облагане на имотите, вдигаме промилите

- ако МВР не събере 150 милиона от новите лични карти и книжки, вдигаме таксите

- ако НЗОК не събере 300 милиона, вдигаме осигуровките

- ако Минко Герджиков не събере 150 милиона от такса смет и данък автомобил, вдигаме ги

Може да се възприеме и по-генерален подход – да се обяви, че всички българи са крепостни селяни и всеки провал на администрацията им се прехвърля автоматично. Така всичко ще си дойде на мястото.



Блогът за икономика 2010

Пойнтерът не е само указател в информатиката…

Напоследък пишем доста за бебета, но имаме предвид такива от вида homo sapiens.
Мимето и Илко (за тези, които ги познават) наскоро се сдобиха с цели осем (!) бебета… Пойнтери… Когато чуя пойнтери, се сещам за указатели в програмирането, курсори на мишка и др. такива. Но в случая става въпрос за английски пойнтер, т.е. за кученца.
И въпреки че са английски пойнтери, кученцата в действителност имат българо-сръбски произход с майка Aura (с партизанското име Яна) и баща Toro… Ето защо лаят по два начина: „Бау! Бау!“ (български) и „Ав! Ав!“ (сръбски). Повече информация за това как лаят кучетата на различни езици – тук.
Сега малко за породата – по принцип това е ловно куче, птичар. Работата му е да тича на зиг-заг по полето, да намери птиците (фазани, яребици, пъдпъдъци) и да направи стойка пред тях, без да ги изплаши.
когато ловецът види, че кучето стои в характерната си стойка (с носа и крачето си сочи къде са птиците – оттам и името „пойнтер“), той се приближава и прицелва. По сигнал, пойнтерът подплашва птиците и после ги отстрелва. Може да се научи и да носи дивеча, а някои ловци го обучават и за зайци. Подозирам, че може да се дресира и да прибира мръсни чорапи в прането, както и да простира, но предполагам, че е по-трудно.

Пойнтерите са големи сладури и са почти идеални за домашни любимци. Проблемът е, че им е необходима доста по-дълга разходка – едно двеминутно извеждане пред блока не върши работа, така че са подходящи за вас само ако обичате дълги разходки, решили сте да отслабнете или пък имате деца, които търчат напред-назад от сутрин до вечер. Но пък си има и предимства – за размерите си яде сравнително малко и като цяло е фино куче – няма тенденция за напълняване. Има къса козина, която е лесна за подръжка и не се скубе и съхне бързо.

Колкото до бебетата – родени са от майка си – нормално раждане, без упойка, в горещ летен ден. Датата е 30.06.2010 г., предлагат се в две разновидности – черно-бели (като таткото) и кафяво-бели (като майката). Обезпаразитени са, имат микрочип и международен паспорт. Ще бъдат ваксинирани, когато станат на 45 дни. Добрата новина е, че за тях се грижат двама ветеринари, така че определено са здрави и добре отгледани. Вече могат да бъдат отбити и се продават…

Ето защо е време да направим малко реклама:

Само сега! Английски пойнтери със сръбски произход на цената на български!

Малки, сладки и любвеобвилни на невероятната цена от 250 лв. с включен чип, паспорт и комплект от четири лапи и движеща се опашка. Възможност за избор на цвят и дизайн. Печелят само първите осем от вас, които се обадят, т.е. ако четете този пост през 2014 г., много вероятно е кученцата вече да са продадени…

Пойнтерите се намират в кв. Горна Баня, гр. София.

За контакти: 0898 44 16 18 – вет. д-р Илиян Христов

P.S. Закупувайки пойнтер, вие ставате част от кампанията „И блогърите са хора“, като част от средствата ще бъдат вложени в почерпка за Биляна и Петър Събеви, което е една благородна кауза, както и да го погледнеш.

Подобни публикации


Rating: 10.0/10 (1 vote cast)


Социални мрежи: Digg Facebook Google Bookmarks E-mail this story to a friend! LinkedIn MySpace Technorati Twitter Yahoo! Bookmarks Live RSS

Фелиция Лангер,идеалите и българските спомени

„Някои  казват, че съм прекалено голям  оптимист”.

Тя  се усмихва почти непрекъснато. Усмихва  се безрезервно, лъчезарно, категорично. Въпреки всички страдания, на които  е била свидетел, въпреки всички трудности, с които се е сблъскала  и някои е успяла да отстрани, други да надмогне, трети да пренебрегне, а четвърти все пак е трябвало да понесе.

Фелиция Лангер – адвокат с интензивна практика в Израел през седемдесетте и осемдесетте години, посветила цялата си енергия да спасява палестински политически затворници от затворите на израелската окупация; написала вълнуващи страници за своите подзащитни, техните близки, техния народ, тяхната кауза; най-сетне през 1990 затворила шумно вратите на кантората си през 1990 в знак на протест срещу превръщането на съдебната система в страната във фарс и напуснала завинаги Израел, нито за миг не престава да се бори за каузата на палестинския народ и да вярва в нейната справедливост и закономерна победа. „Борбата на палестинския народ, усмихва се отново Фелиция, е част от живота ми.” И веднага се поправя: „Не, не е част, тя е целият ми живот!”

Помня тази кипяща енергия от 1979 г., когато попаднах в обсега на нейното необикновено излъчване по време на среща на Фелиция с арабските студенти в България. Дотогава академичните ни занимания с арабската граматика бяха оставили живите диалекти на арабския език като неизбродно бяло поле, в което ние се изгубвахме, колкото и да търсехме брод. Почти не повярвах на ушите си, когато в думите на адвокат Фелиция Лангер, израелска гражданка, за пръв път долових, че започвам да разбирам палестинския диалект. А тя говореше единствено този арабски – беше й необходим за ежедневната й практика.

Три десетилетия по-късно отново слушам думите на Фелисия. „Аз се боря през цялото време”, продължава тя, „за мен няма почивка – защото за палестинците няма почивка в борбата. Искам да разкажа, трябва да разкажа за израелската политика – а израелската политика е трагедия, и върви все по-зле. Ако не успеем да поправим тази трагедия, ще можем само да сънуваме мира.”

„Ние  пристигнахме в Израел не като ционисти и изведнъж видяхме трагедията на палестинците – нищо не знаехме  за нея. Ние сме направили нещо страшно – причинили сме им трагедия – палестинската трагедия ан-Накба. Светът трябва да научи какво е ан-Накба. Всичко това трябва да се каже на хората.” И добавя: „Аз защитавам палестинците като израелска гражданка.” За нея е важно да има такива израелци – като нея. При пътуването си в Израел през 2005 се е срещнала с колегата си адвокат Леа Цемел, поела нейната кауза на защитник на палестинските затворници днес. И оформила група от петнайсетина млади израелски адвокати, мислещи като нея. Това е най-важното, радва се Фелиция, непоправим оптимист, строител на мостове на доверието между израелци и палестинци, превъплъщение на надеждата за мира в Близкия изток.

(Мая Ценова)

Eдин от най-добрите адвокати за човешките права,Фелиция Лангер, идва в България. Всички сте поканени в Национален дом на науката и техниката ул. „Раковска” № 108 на 9 август от 18:00ч.


Народът: "шибан!", ами министрите?

Вчера, отговаряйки на въпроси на "Дневник", министърът без портфейл, но явно и без възпитание, си позволи да псува не кого да е, а целия български народ. Бяхме чували, че сме лош материал, но подобно отношение от страна на управляващите към тези, които с вота си са ги овластили до сега, струва ми се, не сме виждали. Подразнен от смисъла на въпросите, които му задава журналист от вестник "Дневник", Божидар Димитров не сдържа нервите си и казва буквално следното:
"…Защо бе майка му стара, защо е толкова злоба, бе?! Е, т'ва не мога да си го обясня при тоя ШИБАН народ, при тия ШИБАНИ колеги…"(около 4 мин. 50 сек. на интервюто)
Излишно е да припомняме на уважаемия министър, че тоя "шибан" народ изпрати началника му във властта и по този начин направи неговото министерстване възможно.

Излишно е да припомняме на уважаемия господин премиер и неговия министър, че такова отношение към работодателите, които, гласувайки, фактически ги назначават на работа, е недопустимо и неприемливо!

Да си представим аналогична ситуация във Франция, Великобритания или САЩ, където висш държавен служител се изтъпанчва пред някоя медия и казва: "This fucking nation!..." Какво би се случило с подобен политик? Колко би изтраял във властта, след подобно изявление?

На подобно действие най-разумното противодействие е незабавно уволнение!

И най-важният въпрос: как биха постъпили медиите? Сигурен съм, че биха постъпили различно от българските! Аудио-файлът изчезна от Интернет. Добре, че се сетих да си го запазя. Вестниците? Нищо! Вечерните телевизионни новини? Тези, които гледах — и те нищо... Нямало натиск ли?

Ако приемем думите на Божидар Димитров за подходящи и уместни, тогава няма как да не парафразираме мисълта му по следния начин: "...шибан народ — шибани министри!"


Video thumbnail. Click to play

Recommend by Neural Brothers

Както вероятно вече сте забелязали, под всеки текст в Блога за икономика има препоръчани "сходни статии", генерирани от интелигентните алгоритми на Neural Brothers. Тази добавка идва точно за четвъртата годишнина на блога, която се навърши на 2 август.




Блогът за икономика 2010

До Шкумбата и назад

Имам лични наблюдения върху факта, че Димитър Тунджаров – Шкумбата, гласен да помага на консула в Чикаго, не е просто разказвач на смешки. Не мога да преценя доколко е вярно, че чак пък е „ с класи над“ изпратените на дипломатическа работа нашенци през последните години, както твърди премиерът Борисов. Но, че има качества, има. [...]

Фелиция Лангер в България

Дружеството за българо-палестинско приятелство и сътрудничество

има честта да Ви покани на среща-разговор
с адвокат ФЕЛИЦИЯ ЛАНГЕР –

НАДЕЖДАТА ЗА МИРА В БЛИЗКИЯ ИЗТОК

Понеделник, 9 август 2010, 18,00 ч.
Национален дом на науката и техниката
ул. „Раковска” № 108, зала №4 „Проф. Асен Златаров”

Фелиция Лангер, родена в семейството на полски евреи, от края на 40-те години заживява със съпруга си в Израел. През 1959, когато синът Михаел е на шест години, Фелиция започва да следва право, а от 1965 е правоспособен адвокат. Поема като своя задача защитата на обезправените в Израел.
Войната от 1967 г. е повратна точка в живота й – оттогава насетне тя поема защитата на палестинци, изправени пред израелските военни съдилища, бори се против конфискациите, разрушаването на домове, депортирането, изтезанията на палестинци.
От бележките в дневниците й се раждат първите й книги: „Със собствените си очи” (1974; откъси от нея са преведени на български) , „Те са мои братя” (1979), „Из моя дневник” (1980), „История, написана от народа” (1981), „Време от камък” (1988).
През 1990 адв. Лангер затваря кантората си в знак на протест срещу превръщането на съдебната система във фарс и се преселва в Германия. Поема лекционни курсове в университетите в Бремен и Касел. Продължава борбата си за човешки права, за справедлив мир в Близкия изток, ангажира се с фондации и организации, имащи за цел да помагат на палестинците, влага цялата си енергия да гради мост между палестинците и израелците.
За неуморната си и неотклонна работа са й присъдени редица отличия. Особено скъпи за нея са:
- Почетен гражданин на град Назарет 1990
- Right Livelihood Award (т.нар. алтернативна Нобелова награда за мир) – 1990
- Отличие на Фондация „Бруно Крайски” за заслуги в борбата за човешки права – 1991
- Включена в списъка на 50-те най-влиятелни за израелското общество жени, съставен от израелското списание „You” по случай 50-годишнината от основаването на Държавата Израел
- Награда „Ерих Мюзам”, Любек, Германия, 2005
- Федерален кръст за заслуги – І степен, Федерална република Германия, 2009.


Не ни кефиш, пич! (от блога на templar)

Линк към оригинала http://templar.blog.bg/politika/2010/08/03/ne-ni-kefish-pich.585968 Какво е република?

Дар за Йоан Кръстител

Година 2010. Юли - Август
По повод откритите мощи на Йоан Кръстител близо до Созопол.
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/08/03/941871_bojidar_dimitrov_moshtite_na_ioan_krustitel_rodiha/
---------------------
"Година 2012. В Созопол, за да посреща прииждащите от цял свят поклонници, е открито най-голямото летище в света, по-голямо от това в Мека, от самия Созопол и новия му квартал Бургас. Хората се извозват с автобуси в посока Стара Загора, тъй като там е краят на опашката от чакащ да зърнат надписа, написан в V-ти век върху т.нар. транспортен реликварий: "Дар от Йоан Кръстител за Бойко Борисов, Премиер Единствен на Българския народ, възкресител на Отеца, Сина и Светия Дух!" Всеки понеделник и първи петък от месеца желаещите могат да закупят с намаление от останалите в наличност кости на светията, като черепите вървят "два на цената на един". Поклонниците от Созопол се радват и на нова придобивка - възможността да пътуват с 30 минути по-бързо до Старосел по новата магистрала Йерусалим-Созопол-Старосел. Автомобилите, с които се разхождат, са произведени в Ловеч и се задвижват с газ от Трите Големи български находища. Посещавайки българското Мачу Пикчу, имат редкия шанс да видят бедрена кост и кътник от единствения европейски индианец. Той е емигрирал в България през далечната 2000 пр.н.е. предусещайки политико-икономическата криза на Америка и гоненията на конкистадорите. Негови преки потомци населяват Факултета, София - доказано е със съпоставителни ДНК анализи и писмени източници, открити от професор Б.Димитров. В новооткрития близо до Мачу Старосел Пикчу мол, "ДаМол", туристите могат да се насладят на кюфтета от истинска кайма, прокарвай ги с айрян от истинско мляко, надоено от истински доячки. От книжарница "Веселин Маринов", кръстена на великия български бард с и без китара, чужденците могат да си закупят новото луксозно издание на "Винету" с твърди корици. Всеки петък от 12:00 до 13:30 тяхното копие от книгата може да бъде подписано лично от Премиера на РБ Бойко Борисов. В новооткритата спортна зала "Мачу Старосел" всяка събота-неделя се провеждат мачлета между Г-н Борисов (от една страна) и сборна команда от 15-те най-добрите нападатели в света (от друга страна). Г-н Борисов обикновено побеждава на нула, а най-голямо шоу за зрителите е, когато сборната команда успее да отбележи гол. Парите от демо мачлетата отиват директно за подобряване на сомалийската инфраструктура и разширяване на Сомалийския залив, през който изнасяме втечнена газ за Катар и Азърбайджан. И т.н."

Категоричност

Внимание! Гараж!
Отчаян собственик на гараж, който е поставил всички възможни надписи, за да ограничи спирането пред гаража си. Бас ловя, че успехът му е променлив.

Услуга срещу услуга

Много съм се чудила над очевидната разлика в качеството на обслужването в България спрямо страните от Западна Европа. И при нас се намират сервитьори-професионалисти, които се стараят да ти е комфортно, и продавач-консултанти, за които работата им не се изчерпва с това да ти сложат кутията със стоката в количката.

Започвам да вярвам, че проблемът е в мисленето и дори - в езика ни. Англичаните например имат думата “service” за услуга в смисъла на обслужване - например търговска услуга, ресторантьорска услуга, и думата “favour” като услуга в смисъла на “правя някому услуга от добро сърце”. За нас думата и в двата случая е една - услуга. Така че ако аз си купя услуга “хранене в ресторант”, излиза, че имам право на маса, стол и храна. А сервитьорът просто ми върши услуга…

Операция “Всичко прос”

policai.jpg

Изясни се етимологията на името на акция “Всичко коз”, която се проведе наскоро по Варна. Цецо я кръстил така, защото задържаните (и после пуснати) си звъняли и питали “има ли коз?”. И това било кодовата дума за ДДС измамите.

Да даваш по 100 и кусур милиона лева на година за подслушване и да не знаеш думата “коз”, която е сред най-употребяванитепри 15-20 годишните - това само Ушев може да го направи.

Тъпички сте, за това питайте гугъл.

Седемте рилски езера

Ще се опитам да пресъздам, поне в няколко кадъра, това тъй красиво кътче от Рила.

Seven Rila Lakes


Не можем да… UK

Децата плащат за греховете на родителите си. Уж.
Интересно ми е обаче, за какви грехове точно плащат децата на България… освен, че са деца на България, разбира се.

Може да звуча ядосано, дори негативно, но списъкът с неща, които българите не могат или нямат право да правят в Англия е дразнещо кратък, но за сметка на това, навързан. С няколко премерени забрани, връзват ръцете на повечето хора твърде успешно. Няма значение, че сме страна членка в ЕС, нас все още ни третират като просяци. По принцип се тръби, че Англия е с широко отворени врати за всички от ЕС и с умерена политика към държавите извън ЕС. Само че, моите наблюдения не са точно такива.

Нямаме право на грантове (той се дава на деца, чийто родители правят по-малко от 50 хиляди паунда на година). Нямаме право, защото не сме англичани.  Независимо от успех. Докато във Франция е отворено за всички държави от ЕС, съответно един англичанин би получил субсидията, в Англия французинът няма да ги получи. Междувременно англичаните, които имат право на грантовете обикновено ги изпиват. Не, гроздето не е кисело, просто вече познавам десетина човека, които ми се похвалиха как са успели да изхарчат за месец/два  парите за пиене и излизане. Може да не е голяма трагедия, но при повърхностно търсене, информацията е представена по начин, че право имаме и ние да ги получим тези пари. Чак при детайлно търсене излизат фактите наяве. Разочароващо е.

- Нямаме право да взимаме заеми за студентски разходи (храна, общежитие, такива работи). Подчертавам, не грант, заем. Просто нямаме право… Защото сме българи. Което означава, че ако нямате събрани парите отначало, трябва да работите. И ви трябва специално разрешително… и можете да работите до 20 часа на седмица. Това ограничение важи единствено за България и Румъния от страните членки на ЕС.

- Като българи имаме ограничение часовете заетост на седмица, докато сме студенти. 20 часа на седмица през академичната година (Септември/Юни) и пълен работен ден през ваканциите. На това ограничение се радваме единствено ние и румънците. Заради това ограничение студенти нямат право и да кандидатстват за помощ от държавата. Освен, че нямат право да кандидатстват за помощи, не получават и по-сериозна помощ при търсенето на работа. Иначе казано, ако сте студент и не можете да си намерите работа, проблемът си е изцяло и единствено ваш, държавата ама изобщо не я интересува. Така или иначе си получава кинтите, които харчите за храна, жилище, образование и пр., нея си я устройва.

- Като българи имаме ограничение за работата. Ако не сте студент, а просто сте дошли да работите, трябва ви лилаво разрешително. Което трябва да попълни евентуалния ви работодател. В него трябва да обясни как така взима вас, а не англичанин и с какво сте по-квалифицирани. Отговорът на държавата отнема месец. Съответно, шансът някой работодател да се съгласи не е особено голям. Иначе… България е част от ЕС. А ако искате да работите когато и както прецените за уместно и да не трябва да искате ново разрешително всеки път, когато смените работодателя (при лилавия сертификат)? Трябват ви 12 поредни месеца работа. Ако прекъснете за повече от месец, горите и трябва да започнете отначало.Същото важи ако имате и жълт сертификат (студенти сте).

- Може да сте професионалисти, с години опит, освен ако не сте наистина експерт или професионалист в специализирана сфера, шансът да кибичите без работа е много голям. Без да получите някаква адекватна информация защо. При консултация с job center, очаквайте да получите малка книжка със съвети как да си търсите работа. Не са особено добри, а примерното CV е трагично. И това се предполага да ви помогне.

- Единственото, на което имаме право, е да кандидатстваме за заем за образованието, за годишните такси. Нищо друго.

Иначе казано, накратко – ще се притеснявате за пари за живеене, ще се бозите да получавате разрешителни, ще се подчертава от коя държава сте и че има ограничения за вас и работодателя, не можете да поискате помощ от държавата и не можете да вземете заем.

Ясно ми е, че е криза, напълно разбирам, че в момента хиляди хора губят къщите, работите си и всичко е сериозно закъсало. Това обаче по никакъв начин не променя некоректното отношение на Великобритания, което е специално запазено за две държави – България и Румъния.

Най-дразнещото? Никой няма да каже и дума за националността ви, не, ще смънка, че часовете заетост… или че сте свръхквалифицирани за позицията, която кандидатствате (защото работите на половин работен ден са ограничено количество и човек не може да бъде безкрайно придирчив) или ще ви увери как утре ще ви звъннат за интервю, защото много е харесал CV-то ви, но никой няма да се обади и при обаждане от ваша страна, ще се обяснява как те не знаят защо и не са им обяснили и така. Или просто няма да каже нищо, което е най-вбесяващото.

Винаги ме е дразнела шуробаджанащината в България. Трябва да познаваш някой, да те препоръча някой или просто да извадиш късмет. Най-сериозно очаквах, че значението в Англия са уменията и знанията. Но не е така, дори в агенция за набиране на персонал ми препоръчаха да излизам по често и да се запознавам с англичани, защото „то така става“. Образованието все още е привилегия на богатите, но този път, интелигентността и отдадеността нямат значение. Моят съвет е, търсете стипендии и не влизайте в университет, който не предлага стипендии за успех, просто не си заслужава.

Междувременно, в България забранили разхождането на кучета от малолетни. От трън, та на глог. От друга страна, трудно ми е вече да се дразня чак толкова на ограниченията, които поставят пред българите, отвън изглеждаме като нация от ненормални. Тъжното е, че лудите са само по горните етажи, надолу са само хора, които искат да живеят нормално и да не ги правят на луди.


Filed under: образование в UK, чекмедже "Разни" Tagged: България, ЕС, Румъния, грантове, жълт сертификат, лилав сертификат, образование в Англия, подпомагане, прахосване, проблеми, работа в Англия, разрешителни, студенти, часове работа

Пари за патрони,среден за нас

Борисов ще дава пари на военните, защото… Пари ще получи фирма “Юрокоптер”, който ни продаде хеликоптери “Кугър” и “Пантер”, с които ще се бием за свободата на Афганистан и ще защитаваме демокрацията по света.

Средства ще получи и италианската “Аления”, от която си взехме самолети “Спартан”, както и “Даймлер” за доставка на 12 000 транспортни машини. Част от парите ще бъдат преведени и на белгийското правителство за оборудване на фрегатите ни.

МВР, ДАНС и комисията по тайните получават средства за сградния си фонд.

Вътрешното ведомство ще вземе 1 470 200 лв., за да премести централния си хранителен склад.

ДАНС получава 4 065 000 лв. за ремонти и пожароизвестителна система, а ДКСИ – 2 666 300 лв., за да довърши сградата си на “Цариградско шосе”. Щом бъде готово, зданието ще бъде предоставено на ГДБОП.

ДКСИ ще се нанесе в централата на ДАНС на ул. “Черковна”. А родното ФБР ще отиде изцяло на “Черни връх” 45.

2 млн. лв. ще бъдат преведени на Националната разузнавателна служба за обезпечаване на работата й зад граница. Всичко това е за около 257 млн. лева.

А БАН спира прогнозите за времето поради липса на пари. И то прогнозите за гражданската и военна авиация. Спира също и ранното предупреждение за наводнения. Общият бюджет на българската академия на науките е 59 млн. лева.

Браво на кабинета, браво на управляващите!


Темида марш (оттука)

Нищо лично срещу най – личния министър ( лично премиерът го „гони“ по рейтинг). Цветанов наистина „обира точките“ с активността си, невиждана за вътрешен министър. Не е случайно, че личният му приятел Веселин Маринов, обяснявайки привързаността си с лични мотиви, му изпя хим. В него, от свое име, в единствено число , заяви „моята полиция [...]

Патладжани пълнени с месо

Продукти за 4 порции:
4 патладжана
400г каийма от свински бут или плешка
1 червен домат
1ч.л. сол
1 морков
1 щипка сушена чубрица
1 глава кромид лук
200г моцарела

Приготвяне:
Сините домати се измиват, почистват и режат надлъжно на 2. Издълбават се в средата. Патладжанените лодки се осоляват и оставят за 1 час да си пуснат водата. Средата на сините патладжани се нарязва на малки парченца и се слага в отделен съд. Осолява се и се оставя за час също да си пусне водата. Каймата се омесва заедно с надребнения кромид лук, и настърган морков. Средата на патладжанните се отцежда от сока. Добавя се към каймата. Плънката се подправя с щипка сол и щипка сушена чубрица. Добавя се 1 настърган червен домат. Омесва се каймата и се оставя за 10- 15 минути да се овкуси. Излива се водата на патладжанените лодки. Пълнаят се. Подреждат се в тавичка за печене. Налива1ч.ч. вода. Полива се с 30- 40мл олио. Пекат се 40 минути на умерен огън. Десет минути преди изключване се изваждат. На всеки пълнен патладжан се слага по плочка моцарела. Връщат се отново във фурната за допичане.

Гърция: Ден първи:И нека приключението да започне!

Ще се раходим днес до Гърция. Надявам се да имаме достатъчно бензин ;) Водач ще ни бъде Адриана. Приятно четене:

Гърция

Ден първи:И нека приключението да започне!

Бях обещала пътепис, но все не оставаше време. Дали не съм забравила подробностите... Едва ли! Такова нещо забравя ли се!? И така...
Да ви запозная с участниците в това приключение:
YAMAHA TDM (Там Dокъдето Мечтаем)
НИКИ - водач и организатор, добър стратег и компетент по всякакви въпроси... с чаровна усмивка се оправя с всяка ситуация...
ЦАНКО – рокер , сърфист, скиор и още какво ли не... въпреки своята половинвековна автобиография е вечното момче на групата... Дай Боже всекиму!
НИНА – половинката на Цанко още от детските му години, „заразена” със същия младежки дух и нестихваща жажда за приключения...
ГАБРОВЕЦА – най-достойния последовател на предците си... с неподръжаемото си чувство за хумор гарнирано с най-закачливата усмивка на света ... Денислав...
СВЕТЛьО – в огромната осанка на това момче е скрита една добра душа... а зад тихото му присъствие – реплики точно в целта с фино чувство за хумор...
ЕЛЕНА – завладява с първичния си вроден чар и непринуденост... Сладка бърборана (то за това и Светльо си трае J))))
ПАВКАТА – сексимвола на групата... (и не само, поради това че работи в ЕrotikTV ;))) Господ, когато раздавал на него дал с шепи все готини неща... :))))
ТОДОР – Мъжът, на който съм му приготвила орден за храброст и две чужди невести за награда, че толкова години упорито и с любов ме търпи около себе си... :))))
АДРИАНА – невъзможна за описване! :)))))))))))) и трудна за улавяне от обектива... :))))
И нека приключението да започне!
Ден Първи :)
Тръгвайки късно от София си движехме спокойно... Ямахата, притисната от тежестта на три куфара блещеше светлини чак до звездите... Кратка почивка... крайпътно заведение, чай, сандвич, телефонни разговори с приятелите и отново на път... Пристигнахме в полунощ в заспалото малко градче Петрич. Ухаеше на люляк... Чакаха ни! Набързо прeспиване и нетърпение да потеглим отново на път... Но преди това кафе /евтино/ и шкембе чорба /като за последно/ на центъра на измитото от снощния дъжд китно градче... Разгръщане на картите и последни уточнения преди път... Росни, росни потегляме!
На границата срещу една лична карта митничарите любезно ни попитаха „За къде!? – Халкидики – Чадъри носите ли!? – Не! Носим си Слънце!!!” С усмивки ни изпроводиха, а ние пък много се смяхме, когато усетихме, че бяхме забравили да си свалим и каските при „митническата проверка”... Но нали сме в Европа-та!
Времето хладно... Чудесно за път! Развъртах се внимателно и щраках с очички... Щрак – тук хубав път, щрак – там, цветни храсти край пътя, щрак – красота, щрак – простор, щрак – една усмихната баба слязла от колелото си и ни поздравява, щрак – на огромна стена изписано на български „Обичам те, Ева”...
Колоната с мотори летеше по гладкия асфалт, надминавана от време на време от някой гръцки рокер по тениска и развети коси /чак да му завидиш/... Очакваше ни среща с тримата „отшелници” заточили се 2 дни преди нас в Солун, мъчейки се по плажовете и кръчмите му... :)))) Ето и фото-доказателства за това лично от Светльо и Елена, а за градчето ще питате да ви разкаже сладкодумния Габровец. Мен ме къпа само солунски дъжд, но колко ли хора биха се похвалили и с това!? Ето тук... Събрахме се!!! Няколко думи след срещата и вече първият ръкав на Халкидики /баровския/ отпадна от маршрута... Та нали всички живеем в такива баровски квартали – Банкя, Подуене, Ботевград, Габрово, Летница...” J)))) какво, което не сме виждали могат да ни покажат... Дивите ни души теглеха към девствената природа на средния ръкав на Халкидики... Там бяхме и наели къщичка край морето... кокетна, с красив подреден двор, простор, барбекю... Но само разтоварихме моторите и отново на път... Обиколка на полуострова! Ех, какво ни очакваше само... По такова шосе с кеф да летиш... Виещият се път с много завои правеше удоволствието пълно!
Съчетанието между планина и море е най-страхотното нещо в Гърция... Обърнеш се на ляво от пътя – море, на дясно – планина... Морето се слива с хоризонта и създава усещането за безкрай....
Въпреки, че на много от местата скалния им „масив” е, като че ли Зевс е разчиствал градината на Олимп от камъни и ги е разхвърлял по цяла Гърция, но обрасли с мъх и заобиколени от непокътната зеленина наистина са райска гледка... Там, където имаше отбивки от пътя спирахме за да се насладим на ширналата се красива панорама...
От тази дивна красота ли, от що ли, но нещо в коремите ни застърга и потърсихме спасение в първата отбивка към едно курортно селце... То рокер да оставиш само на духовна храна!? ;)))) Та така в първото капанче... за гируси – „Самурай Гирус”... Доволни усмивки, коктейл с традиционно узо и лимон за отскок – почерпка! Елена с естествения си чар и смесица от гръцки и английски (глада ни прави полиглотиJ))))) ни уреди със симпатиите на кръчмаря и огромни порции със забодено кебапче бонус върху тях... И гръцката биричка ни дойде добре, но разходката по крайбрежието още повече...
В Гърция всичко е цъфтящо /без икономиката им, казват... само дето ние не го усетихме/...
Лазурното море и слънчеви плажове с палмови чадъри, придаваха естествена екзотичност на красивите местенца...
И отново на моторите! За да видим... Един невероятно красив залив с акустирали кораби...
Ето и един мераклия рокер, запален от мисълта да се снима точно до вълните, потъвайки в пясъците заедно с половин тонната си машина... ;))))
Жените стават само да дават акъл...
... а Приятелите в нужда се познават! Срещнахме и един невероятно мил грък, който се качи на колата си и пропътува доста път с нас, за да ни оправи от залутването... И ни изведе на това красиво местенце... С още по красив залез!
Очакваше ни и един голям пазар... И една Вечер със салати, барбекю от спец Цанко, узо, смях, закачки... и още нещо!
И една сладка умора с нетърпеливо очакване на... Утре! J))))
Следва продължение... ;)))))
Автор: Адриана
Снимки: авторът
Още снимки от Гърция: [nggallery id=51]

ПАЗИ КОШНИЦАТА

Глупакът е казал: "Не слагай всички яйца в една кошница!" - с други думи: разпилявай интересите и парите си!
Мъдрецът е казал: "Сложи всичките яйца в една кошница, но ... ПАЗИ КОШНИЦАТА!"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Съдът да играе по свирката на Ц.Ц, иначе лошо му се пише, ей !

Преди време с показна акция по всички медии Б.Б и Ц.Ц хванаха серия престъпници с акция под кодовото име „Всичко коз“ и „Килърите“. Само седмица и малко след това, съдът освободи всички задържани, порaдии липса на доказателства.

автор: Скандално.нет
/Източник/

Б.Б
Реакцията на властта не закъсня, тя нарече „провокация към държавата и към управлението ни“, освобождаването на граждани, за които единственото доказателство, че са виновни са материалите по телевизора и в медиите.

Ц.Ц
Освен това, вътрешният министър има наглостта да каже следното, цитирам Дневник:

…това просто не може да продължава, това просто е безобразие и това е потъпкване на основни права на българските граждани, които се старае, както правоохранителната система, така също и прокуратурата, да противодействаме на организираната престъпност и да може да се създаде една конкурентност, и да може да има едни нормални общочовешки правила на общуване и на функциониране на едно гражданско общество

От това разбираме следното:
1. Съдът е ДЛЪЖЕН да тика в затвора всеки хванат от смешна акция на МВР, без значение дали има доказателства за това или не.
2. След като той не стори това, Ц.Ц счита, че така се потъпкват основните права на гражданите.
3. За да функционира гражданското общество, то трябва всички медийно прибрани граждани, да бъдат слагани в затвора при първоначално строг режим с минимум 20 години, без право на обжалване.

Граждани и овчари
Говоря за граждани, защото докато съдът не се произнесе, всички сме равни пред закона. Разбирам, че нашата държава не е като другите, ама хайде органите на реда, първо да съберат доказателства и тогава да правят показни акции по телевизията или ще стане работата с лъжливото овчарче – след време никой няма да дава и пукната пара за тъпите усилия на МВР, макар и да покажат някакъв резултат.

Тъпо е !

Лекторите: Орлин Тодоров за родителството, като творческа дейност

orlinОрлин Тодоров е доцент в Нов български университет, преподавател в департамента по когнитивна наука и психология, директор на следдипломна специализация по психотерапия и супервизор на екипа към центъра за робота с деца с комуникативни и емоционални нарушения. Старши терапевт в клиника Канчелов, специализирана за терапия на зависимости. Член на българската асоциация по психотерапия. Автор на книги и сборници по психоанализа и психотерапия.

-

На форум “Родителство” Орлин ще говори за родителството, като творческа дейност.

-

Горичка: Кой е най-добрият съвет, който бихте дали на млади родители?

Орлин: Не бързайте да тласкате децата си към преждевременна независимост през първите години от живота им, те имат нужда от родители, които да им помогнат постепенно да открият себе си и света.

Горичка: Кое е най-важното, което родителите могат да направят за детето?

Орлин: Да се научат да разбират нуждите, страховете и фантазиите им и да не използват децата си за удовлетворение на собствените си нужди, успокоение на страховете си и осъществяване на амбициите си.

Горичка: Кои са най-големите заблуди в отглеждането на деца у нас?

Орлин: Че родителите са виновни и отговорни за всичко, което става с техните деца.

Горичка: Трудно ли е да си добър родител?

Орлин: Разбира се, че е трудно. Това е въпрос, който си задаваш цял живот и отговорът не винаги те удовлетворява. Невъзможно е да бъдеш идеален или перфектен родител, но можеш да бъдеш достатъчно добър.

-
РЕГИСТРАЦИЯ
за форум “Родителство”
25 септември 2010, Модерен театър

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване