Не можем да… UK

08/04/10 11:37
(http://eneya.wordpress.com/)

Не можем да… UK

Децата плащат за греховете на родителите си. Уж.
Интересно ми е обаче, за какви грехове точно плащат децата на България… освен, че са деца на България, разбира се.

Може да звуча ядосано, дори негативно, но списъкът с неща, които българите не могат или нямат право да правят в Англия е дразнещо кратък, но за сметка на това, навързан. С няколко премерени забрани, връзват ръцете на повечето хора твърде успешно. Няма значение, че сме страна членка в ЕС, нас все още ни третират като просяци. По принцип се тръби, че Англия е с широко отворени врати за всички от ЕС и с умерена политика към държавите извън ЕС. Само че, моите наблюдения не са точно такива.

- Нямаме право на грантове (той се дава на деца, чийто родители правят по-малко от 50 хиляди паунда на година). Нямаме право, защото не сме англичани. Независимо от успех. Докато във Франция е отворено за всички държави от ЕС, съответно един англичанин би получил субсидията, в Англия французинът няма да ги получи. Междувременно англичаните, които имат право на грантовете обикновено ги изпиват. Не, гроздето не е кисело, просто вече познавам десетина човека, които ми се похвалиха как са успели да изхарчат за месец/два парите за пиене и излизане. Може да не е голяма трагедия, но при повърхностно търсене, информацията е представена по начин, че право имаме и ние да ги получим тези пари. Чак при детайлно търсене излизат фактите наяве. Разочароващо е.

- Нямаме право да взимаме заеми за студентски разходи (храна, общежитие, такива работи). Подчертавам, не грант, заем. Просто нямаме право… Защото сме българи. Което означава, че ако нямате събрани парите отначало, трябва да работите. И ви трябва специално разрешително… и можете да работите до 20 часа на седмица. Това ограничение важи единствено за България и Румъния от страните членки на ЕС.

- Като българи имаме ограничение часовете заетост на седмица, докато сме студенти. 20 часа на седмица през академичната година (Септември/Юни) и пълен работен ден през ваканциите. На това ограничение се радваме единствено ние и румънците. Заради това ограничение студенти нямат право и да кандидатстват за помощ от държавата. Освен, че нямат право да кандидатстват за помощи, не получават и по-сериозна помощ при търсенето на работа. Иначе казано, ако сте студент и не можете да си намерите работа, проблемът си е изцяло и единствено ваш, държавата ама изобщо не я интересува. Така или иначе си получава кинтите, които харчите за храна, жилище, образование и пр., нея си я устройва.

- Като българи имаме ограничение за работата. Ако не сте студент, а просто сте дошли да работите, трябва ви лилаво разрешително. Което трябва да попълни евентуалния ви работодател. В него трябва да обясни как така взима вас, а не англичанин и с какво сте по-квалифицирани. Отговорът на държавата отнема месец. Съответно, шансът някой работодател да се съгласи не е особено голям. Иначе… България е част от ЕС. А ако искате да работите когато и както прецените за уместно и да не трябва да искате ново разрешително всеки път, когато смените работодателя (при лилавия сертификат)? Трябват ви 12 поредни месеца работа. Ако прекъснете за повече от месец, горите и трябва да започнете отначало.Същото важи ако имате и жълт сертификат (студенти сте).

- Може да сте професионалисти, с години опит, освен ако не сте наистина експерт или професионалист в специализирана сфера, шансът да кибичите без работа е много голям. Без да получите някаква адекватна информация защо. При консултация с job center, очаквайте да получите малка книжка със съвети как да си търсите работа. Не са особено добри, а примерното CV е трагично. И това се предполага да ви помогне.

- Единственото, на което имаме право, е да кандидатстваме за заем за образованието, за годишните такси. Нищо друго.

Иначе казано, накратко – ще се притеснявате за пари за живеене, ще се бозите да получавате разрешителни, ще се подчертава от коя държава сте и че има ограничения за вас и работодателя, не можете да поискате помощ от държавата и не можете да вземете заем.

Ясно ми е, че е криза, напълно разбирам, че в момента хиляди хора губят къщите, работите си и всичко е сериозно закъсало. Това обаче по никакъв начин не променя некоректното отношение на Великобритания, което е специално запазено за две държави – България и Румъния.

Най-дразнещото? Никой няма да каже и дума за националността ви, не, ще смънка, че часовете заетост… или че сте свръхквалифицирани за позицията, която кандидатствате (защото работите на половин работен ден са ограничено количество и човек не може да бъде безкрайно придирчив) или ще ви увери как утре ще ви звъннат за интервю, защото много е харесал CV-то ви, но никой няма да се обади и при обаждане от ваша страна, ще се обяснява как те не знаят защо и не са им обяснили и така. Или просто няма да каже нищо, което е най-вбесяващото.

Винаги ме е дразнела шуробаджанащината в България. Трябва да познаваш някой, да те препоръча някой или просто да извадиш късмет. Най-сериозно очаквах, че значението в Англия са уменията и знанията. Но не е така, дори в агенция за набиране на персонал ми препоръчаха да излизам по често и да се запознавам с англичани, защото „то така става“. Образованието все още е привилегия на богатите, но този път, интелигентността и отдадеността нямат значение. Моят съвет е, търсете стипендии и не влизайте в университет, който не предлага стипендии за успех, просто не си заслужава.

Междувременно, в България забранили разхождането на кучета от малолетни. От трън, та на глог. От друга страна, трудно ми е вече да се дразня чак толкова на ограниченията, които поставят пред българите, отвън изглеждаме като нация от ненормални. Тъжното е, че лудите са само по горните етажи, надолу са само хора, които искат да живеят нормално и да не ги правят на луди.