IN MEMORIAM – МАХМУД ДАРУИШ

08/09/10 08:48
(http://ruslantrad.wordpress.com/)

IN MEMORIAM – МАХМУД ДАРУИШ

На 9 август се чества годишнина от смъртта на великия поет Махмуд Даруиш, признат от приятели и от врагове- символ на няколко поколения, невероятен поет, борец за справедливост в Палестина и оставил следа в световното литературно наследство.

„Толкова далеч от нашата страна

нашият бряг, нашето море

нашето жито, нашата сол, нашата рана.“

Интелектуалецът е роден в заможно сунитско палестинско семейство в селището Ал-Бируа, край Акка в Галилея на 13 март 1941 г. След атака на ционистка милиция през 1948 г. жителите са принудени да го напуснат . Седемгодишният Даруиш се оказва в Ливан, без да знае нищо за съдбата на семейството си.

Понастоящем на мястото на родното му селище има израелско поселение. Започва да пише стихове още като ученик в Дейр ал-Асад.

Без съмнение, бягството и разрушаването на родния му дом оставят траен отпечатък в живота и творчеството му. След завършване на средното си образование, Даруиш се установява в Хайфа, където работи като журналист. През 1961 г. се присъединява към Израелската комунистическа партия и за кратко е редактор във вестника на партията „Ал- Итихад”. Често е задържан или поставян под домашен арест. Не получавал работа, тъй като нямал висше образование. Удало му се да замине за Москва през 1970 г. Завърнал се, през 1971 г. го виждаме в Кайро, където работи в престижния вестник „Ал- Ахрам”, а след Кайро – и в Бейрут, средище още от 19 век на арабската интелигенция.

Бейрут е и убежище за много палестинци, борещи се срещу Израел. В ливанската столица младият Махмуд работи за Организацията за освобождение на Палестина (ООП) и издава списанието „Shu’un Filistiniyya” („Палестински проблеми”). Оглавявал е Центъра за палестински изследвания, бил е председател на Всеобщия съюз на палестинските писатели и журналисти, както и главен редактор на печатния орган на Съюза. Основава и ръководи издаването на „Ал- Кармел”, периодично издание за палестинска литература и култура. Издаването на списанието беше подновено през януари 1997 г. от центъра „Сакакини” (http://www.sakakini.org/).

Друг повратен момент в съдбата на писателя е израелската атака на Бейрут през лятото на 1982 г. За пореден път в рамките само на един живот, Даруиш е принуден да бяга. Установява се наблизо до дома, в средиземноморски Кипър. Всъщност, след 1970 г., бягствата са верен спътник на Даруиш – политическата му активност, в зависимост от настъпилите политичски промени, го кара да търси сигурност в Йордания, Тунис, Франция.

През 1987 г. Даруиш е избран за член на Изпълнителния комитет на ООП. Поетът е и автор на химна на ООП „Баляди, баляди” („Родина”). През 1993 г. Махмуд Даруиш, заедно с още няколко души от ръководството, подават оставки. Причината е, че преди подписването на споразуменията от Осло, които някои палестници считат за неизгодни, от палестинска страна нито един юрист не преглежда проектоспоразуменията и консултации са правени само с ръководителя на ООП Ясер Арафат.

Все пак, след 26 години на разлъка, Даруиш се завръща в обичаната от него Палестина и се установява в Рамала. През 2000 г. израелското правителства се изправя пред политическа криза, тъй като министърът на образованието Йоси Сарид предлага няколко стихотворения на Даруиш да бъдат включени в учебната програма по литература. Реакцията на министър-председателя Ехуд Барак е, че „времето да се изучава Даруиш още не е дошло.”

Даруиш, заедно с няколко други арабски интелектуалци, остро осъждат конференция, отричаща Холокоста, проведена в Техеран. Считан е за най-значимият съвременен и работещ и в наши дни арабски, както и за национален палестински поет.

Известен е в целия арабски свят, като много от стиховете му са превърнати в песни. В рамките на творческия си път преживява значителна еволюция, която води до все по-сериозното усложняване и натоварване със смисъл на поемите му.

Пише още от ученик. Публикува първата си стихосбрика през 1960 г., „Asafir bila ajniha” („Птици без криле”), когато е едва на 19. Още с втората си сбирка от 1964 г., „Awraq al-zaytun” („Листата на маслината”), се утвърждава като един най-добрите поети на Съпротивата. В текстовете му се преплитат две големи теми – любовта и родината. Любовта към любимата жена неусетно се свързва и трансформира в ненарушимия съюз между поета и неговата татковина. Други често срещани образи са на птицата и библейски персонажи.

Автор е на близо 30 книги с проза и поезия, които са преведени на 35 езика, сред които основните европейски езици (английски, френски, руски, немски, италиански). Радва се на световна слава за дълъг период, което е недвусмислено доказателство за качествата на текстовете му.

Поетът е лауреат на множество престижни литературни награди.

1969 г. – наградата „Лотус” на Афро-азиатските писатели;
1983 г. – Ленинска награда за мир, присъдена му за цикъла стихотворения, писани през предходната 1982 г. в обсадения Бейрут, посветени на античовешките престъпления на израелските въоръжени сили и ливанските им съюзници;
1997 г. – кавалер на френска награда за литература и изкуства
2001 г. – Махмуд Даруиш печели наградата Ланън за Свобода на народите. Този приз отличава хората, които са се осмелили да напишат самобитни текстове, описващи правото на човек на свобода, както на мисълта, така и на словото. Фондацията дефинира свободата като право на хората и на общностите да определят и запазват своите специфики, застрашавани в наши дни от глобализацията;
2004 г. – награда на името на холандския принц Клаус
2007 г. – удостоен с наградата на Стружките поетични вечери (Учредени през 1962 г., до момента в поетичните вечери в град Струга са участвали над 4000 поети, есеисти, преводачи и критици от 95 страни. Сред носителите на наградата четем имената на Нобелови лауреати като Пабло Неруда (Чили, 1971 г.), Еуженио Монтале (Италия, 1975 г.), Йосиф Бродски (СССР, 1987 г.), Сиймъс Хини (Ирландия, 1995 г.), други значими твроци като Мирослав Кърлежа, Булат Окуджава, американците У. Х. Одън и Алън Гинзбърг).
Махмуд Даруиш е носител на приз на името на немския писател Ерих Мария Ремарк.