На 6-ти и 9-ти август се навършват 65 г. от бомбардировките над Хирошима и Нагасаки. Жертвите са стотици хиляди, разрушенията - грандиозни. Двата града буквално са изпепелени от могъщите атомни взривове. Светът става свидетел на най-мащабното масово убийство на цивилни граждани. Макар и приглушени от монопола на победителите над историческите факти, все повече гласове на историци, хуманисти и интелектуалци, демаскират действията на САЩ като престъпление срещу човечеството и държавен тероризъм. Дори генерал-майор Къртис Лемей, командващ стратегическите бомбардировки над Япония признава - не употребата на ядрено оръжие над Хирошима и Нагасаки е предизвикало края на войната. Редица документи и свидетелства на политици и дипломати доказват, че изтощените японци са подготвяли капитулацията си между ноември и декември 1945 г. Според анализатори, ядрената атака е всъщност начало и част от една друга война - Студената. Предусещайки бъдещият двуполюсен световен ред, американците авансово демонстрират мускули пред Сталин, който ще се нареди до тях от страната на победителите.
Парадоксално или не, тъкмо Съединените щати са първата и единствена страна употребила ядрено оръжие. Същите тези Съединени щати, които днес са толкова обезпокоени в името на цялото прогресивоно човечество от действията на Иран. Какво точно правят иранците е друг въпрос. Важното е употребилия ядрено оръжие да ни обяснява колко е опасно някой да развива ядрена програма. Особено ако този "някой" е в обсега на въоръжения до зъби с атомни бомби Израел. Това се казва загриженост.