Вяра, наука и други лични работи

Религиозните възгледи са нещо твърде лично, за да го обсъждам пред такава широка аудитория, каквато е блога, затова ще гледам да съм максимално кратък и няма да обръщам вниманието към себе си, а към някои основни понятия, които ми се струва, че много се бъркат.

Кръстен съм като православен християнин в доста сериозна възраст (37) и приемам сериозно този акт. Освен това съм грешник. Толкова за мен.

Как ги разбирам аз нещата от моята, повлияна от православието, гледна точка:

Вяра - това е актът, в който човек вярва в съществуване на нещо, на което не му се налага да има МАТЕРИАЛЕН НОСИТЕЛ, за да съществува. По-конкретно, това е вяра, че има добро и лошо, че има начин да постъпваш добро и лошо и че добрите постъпки се възнаграждават, а лошите се наказват. Тук освен хората, които са избрали дадена религия за себе си, влизат и хора, които се мислят за невярващи - например привържениците на позитивното мислене, на мартеничките или на дядо Коледа.

Религия - религията е вяра, която е напълно дефинирана със съответните ТЕКСТОВЕ, които ни предоставят конкретен МОДЕЛ на света. За разлика от абстрактната вяра, в основата на религията има определен текст, определено слово, което не се променя или се променя много, много бавно и дава систематизирано обяснение за всички въпроси на живота. Християнството е религия.

Вероизповедание - това е тълкуване на светия текст, който седи в основата на религията. Колкото тълкувания, толкова вероизповедания. Православието е вероизповедание на християнството.

Църква (като организация, не като сграда) - църквата е организация на хора, които са обединени по някакъв признак, например граждани на една държава или общ етнически произход. Българската православна църква е църква.

Горното описание е много опростено и ме вкарва в допълнителен грях, така че за повече подробности – в Уикипедия или в най-близката църква (сграда).

Креационисти - креационистите са хора, които се опитват да ни убедят, че това, което се е случило в Евангелията и в Библията, „реално“ се е случило и е подвластно на законите на физиката (запазване на енергията, гравитацията и т.н.), т.е. че Иисус Христос реално е нахранил няколко хиляди човека с няколко хляба и няколко риби, че Господ действително шест дни се е трудил да създаде целия свят с всичките галактики, включително че и си е поиграл да създава всякакви микроби, болести, жената от реброто на мъжа (което още си е там) и т.н.

Креационистите всъщност си затварят очите за истинската същност на християнството (то има и други, но аз знам за такива, които се смятат за християни), че християнството е система от съвети, координатната система, която ни дава посока на доброто и на злото. За това
„царство, което не е на земята“, може много да се спори съществува или не, защото научни експерименти не могат да докажат съществуването му, нито несъществуването му. Ако нещо съществува само под формата на „вяра“ и така променя целия свят, то съществува ли?

Сега, много хора си мислят че не им трябват „попове“, за да определят кое е добро и кое е зло. Самото формулиране по тоя начин на въпроса показва колко тежко е положението с критериите. Аз няма да споря с никого, нека всеки си търси сам посоките, аз за себе си съм взел решение, само много моля горните личности да не се занимават с мен, а със себе си, когато търсят отговори.

И понеже всяко зло поражда друго зло, креационизмът поражда като антитеза войнстващия атеизъм, който беше политиката на СССР и социалистическите страни, и съзнателно се стараеше в посока изкореняване на религията като „опиум за народа“. В редките моменти, в който религията изглеждаше изкоренена, изчезваха ограниченията за доброто и за злото, т.е. „хората“ бяха освободени да постъпват както си искат, защото каквото и да направеха, беше добро или зло само според личната им преценка, т.е. ужасни престъпления срещу хората не бяха вече зло според извършителите им, защото бяха в името на „социалната справедливост“, например. И те постъпваха така, че престъпленията им още ни втрисат, повече от 70-80 години от извършването им.

Какво се случва в днешно време?

Днес нещата се развиват много бързо. Светът се променя изключително бързо и традиционните религии имат проблеми с приспособяването.

Във всички епохи и навсякъде, хората имат нужда от опора, от нещо, което им дава надежда, когато се изправят пред могъщи враждебни сили и явления. В България сме допуснали огромна грешка, като сме спестили на православното християнство и неговите институции усилието да се борят за душите на хората, поднасяйки душите ни на тепсия на БПЦ, правейки го „традиционна религия“ по Конституция, и така по аналогия даваме нечувани привилегии на БПЦ. По този начин, с гарантираното си място, БПЦ не смята за нужно да слиза при хората, а както каза най-младият и амбициозен митрополит, "защо църквата трябва да слиза при хората, хората трябва да се възкачат до църквата". Последиците от такова мислене са ясни на всички. Тепърва ще си плащаме за всички престъпления, които идват от този акт, свързващ църквата с държавата. В началото започваме с малките плащания, например глобите от съда в Страсбург.

Откъде идва това - стар проблем, идва още от Византия. Как може да се промени – много трудно, но не невъзможно. Може би ще е тема на нов текст в блога.

Толкова по теорията.

Наскоро прочетох автобиографията на Махатма Ганди и бях силно впечатлен от усилията, които той полага, за да вниква във въпросите на вярата и религията. Както и бях впечатлен от неговите събеседници, често християни, които също не пестяха усилия за същото. В сравнение с техния труд в тази посока, нашето палене на свещички (почти) на всеки Великден дори не го докарва до имитация.

По казуса Димитров, Дянков, Борисов и мощите (още веднъж, по един мой коментар от друг материал):

Стигнахме до сърцевината на проблема, а именно какво значи да си добър християнин и едновременно с това да си добър гражданин и добър министър.

Човек за да е добър християнин, трябва да се грижи за спасението на душата си, а и за спасението на душите на другите около него, но без да извършва насилие! Както и да изкривяваме Светото Писание, грижата за туризма, осигуряването на финансиране, перченето, подаряването на мощехранилници НЕ СА белег на добрия християнин. Добрият християнин има да направи стотици, хиляди стъпки преди това, като например да води благочестив живот и да спазва определени правила. А и Божидар Димитров, Бойко Борисов и Симеон Дянков с нещата, които правят за църквата НЕ СЕ ОПИТВАТ да си спасят душите. Дори не съм сигурен, палят ли свещички на всеки Великден. Те се опитват – да вкарат туристи в България, например, да си качат личния рейтинг, да осигурят финансиране за разкопки. Няма такъв филм, в който горните постъпки те правят добър християнин.

А добри граждани и добри министри ли са? Злоупотребявайки с държавната власт, която имат, за да се изказват по църковни въпроси? Да използват църквата и вярата на българите, за да си покриват с нея срамотиите като със смокиново листо?! За да замазват очите на гражданите с мощи, когато хиляди други проблеми се обострят? И какъв пример дават на другите около тях? Не са добри граждани, това е мерзко чалгаджийско поведение.

За норвежкия посланик, вече казах (А казах, че посланикът има за задача да подобрява имиджа на държавата си, и го прави добре, макар че не одобрявам намесата му и коментарите му на църковните дела).

Сега, надявам се е ясно, че не мразя никого, а само не одобрявам определени постъпки.

Прочети цялата новина

Свързани новини: