Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Какво да кажа. Няма какво да допълня, освен, че демокрацията май не се отразява добре на всички. Четете по-надолу. И браво на централното управление на израелската армия, която оценява това, като недостойно и грозно. Каквото е.

“Престоя ми във Израелските защитни сили бе най-хубавият етап от живота ми“, смята Eden Abergil от Ашдод. А кой е най-лесният и бърз начин познатите ѝ да научат това? Естсествено като качи снимки във Фейсбук. Година след приключване на службата в армията, където както се вижда от снимките, смелата млада дама е обичала да позира пред задържани палестинци със завързани очи, тя решава да покаже снимките на своите приятели за да може дружно да се заб … Read More

via Give me justice first, the peace will follow…

И до това доживяхме – редакцията напълно незаслужено излиза в почивка за около седмица-две. Това ще доведе до нередовност на новите разкази, за което смирено моля за извинение от читателите и авторите (особено) в сайта. Иначе: пишете и пращайте, всичко ще се появи, само няма да е съвсем веднага. Благодаря ви! Ст.

Още от малък не се обиждам лесно. Дали защото физическият ми статут на не-побойник никога не ми е помагал в саморазправите, или защото така съм възпитан, не знам. Факт е, че обикновено пропускам да обърна внимание на такива работи.

Така и този път, когато преди няколко седмици другарят Божидар Димитров се обърна към народа и своите колеги с титлата „шибан“. Гледах репортажа по сутрешния блок на някоя си там телевизия, после заминах за работа, после пък колеги ме поканиха във Facebook групата „Ние не сме ‘шибан народ’, г-н Министър!“ и аз се присъединих безучастно. И така.

Какво ли не се изговори по случая. Хора се изказваха възмутено от обидата, ощипани по гимназиалному от своеволието на видния наш министър без портфейл. Имах си достатъчно работа, за да изразя мнение по въпроса. Всъщност, даже май нямах и твърдо мнение. Все тая.

Напоследък взех да се изнервям. Темата стана обидно скучна. Днес ме подканиха да оставя параграф под подписка срещу министъра там, където с големи букви пишело „Съединението прави силата“. Разбутах завивката, потърках пръсти, пък се захванах да пиша коментар.

Шибан народ сме, за това е прав човекът. Само се огледайте и после плюйте срещу обидата. И не щото, какво беше, го считам за маловажно, както пише Фани под същата тази покана за подписка. Считам го за безумно губене на време и нерви. Намерили там някакви си мощи, обявили ги за истински, ‘щото имало надпис. Голямата работа. Проблемът е, че едни 450 000 лв. отидоха за възстановяване на църква, в която тези мощи ще стоят. Може и да има развитие по тоя въпрос, но не съм го следил отблизо. Възроптайте срещу това, като искате да покажете будна гражданска съвест. ‘Щото, обиждайки се по тоя начин, само доказвате правотата на думите му. Не са ли ви наставлявали и вас на времето, че по-умният отстъпва?

И не хленчете срещу такива обиди, а се възползвайте от тези отрезвяващи моменти. И прочетете какво има да каже наш Христо по този въпрос. Неговият коментар е един от малкото добри, които съм зачитал досега.

Както виждам, явно сте готови да променяме нещата в тази шибана държава. ‘Щото си е наша. За това и затова съм се върнал! Ако ще ми излизате с такива каузи, обаче, ще ме прощавате.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Тези снимки ни изпрати Стефка Донева. Тя и нейните даца са използвали  речни камъчета, темперни бои и четки. Синът на Стефка ще бъде предучилищна група и те са съчетали играта с желанието му да научи азбуката. За едните камъчета си направили шаблони за буквите, като са използвали читанка, индиго и ножичка. А другите букви са написани на ръка. А  за да станат камъчетата лъскави и по-трайни, отгоре са покрити с безцветен лак:)
Весело боядисване на всички:)

Вижте и други игри свързани с буквите:

Г-жа Гергина Тончева, една от основите на класическото образование в България и дългогодишен директор на Националната гимназия за древни езици и култури, вече няма да изпълнява този си пост.Тя се оттегля от управата на гимназията. Налице е и обява в Министерството на културата за конкурс за нов директор.

Няма да е лъжа, ако кажем, че за мнозина това е радостна вест и постигнаха целта си да се махне този директор. Аз няма да крия, че дължа на нея много. Дали в края тя е превишила правомощията си и е извършила нещо, което да дразни хората около нея, това е едно на ръка. За мен тя е символ на училището, а радостните възгласи относно нейното оттегляне са повече от тъжни.

Г-жа Тончева имаше много врагове, още от едно време, които се покриха, когато й бе връчен орден „Стара планина“ през 2003 г. за заслуги към България и българското образование. Интересно е кой ще бъде следващият директор на гимназията. Тъй като съм завършил това училище, ще следя с интерес. Аз и много други от старите класове сме на мнение, че училището ни се превръща в едно обикновено квартално училище в София. И кризата е много по-отдавна. Някои прехвърлят вината на г-жа Тончева, че била възрастна, че не умеела да управлява своето. Кризата в НГДЕК е доста преди тези обвинения и за това носят вина много хора, включително и учители, които се държат много свойски без респект към управата на гимназията.

Интересно е наистина кой ще бъде следващ директор. Дали ще е от гимназията и ще покаже хората, които най-много искаха да се разкара г-жа Тончева? Не да си подаде оставката, не да си отиде- а да се разкара, това е правилната дума, защото никакво уважение не бе засвидетелствано. Все пак на нея дължим съществуването изобщо на тази гимназия, за която се е застъпвала дори във времена на режим. Тя е жената, която осъжда през 80-те години самата власт, казвайки, че е полицейска държава. Няма дори изпращане на тази жена, дотам е стигнала омразата към нея.

Сега сме в очакване на нов ръководител на Класическата гимназия. Всички очакват той да е компетентен, млад и енергичен. Дано има и стабилни връзки, също така. Ще се радвам да е такъв човек, но да си кажа- съмнявам се. Класическата гимназия има отдавна врагове в самото министерство, дори в Софийски университет, на който е лицей гимназията. Там доста хора искат да видят учебното заведение съсипано и от новия ръководител ще се очаква да поеме отговорността за оцеляването на гимназията. Ако ли не успее, както е казал народът – дупе да му е яко.

Марийо, майко Божия, изтрий сълзите, утеши унижените и оскърбените, любов ни дай да месим хляба и да зачеваме децата си, и снизходи за греховете ни, направени от страст и дързост. Ние сме момчета, Дево, и просто искахме да ти се харесаме…Прости ни Майко, Жено, Сестро и Любовнице! А вие, всички прелестни Марии, нека очите ви блестят, а смехът - звънти, в прослава на името ѝ!! /Любен Дилов-Син/

Араповски манастир. Асеновград. 15-08.2010

Кой заслужава повече – туристите или овцете?

В коментарите на предния текст се появиха разни малоумни тъпаци, които ме обвиниха, че съм пишел по поръчка статии за туризма в Гърция. Други пък ме набедиха за „елитен“ турист. Който ме познава, знае, че не си падам по луксозните почивки, а предпочитам да съм по-близо до природата и по-далеч от урбанизацията. Предпочитам да спя на палатка на плажа, нямам нищо против да ям консерви и филии, а искам само плажът да е спокоен и да има прилични тоалетни и бани с топла вода (това от възрастта). Това е възможно най-евтиния туризъм, който в Гърция е приятен, а в България – не.

„Енергийният център“ на Балканите за втори път през това лято се изложи с енергийна криза по курортите. И понеже токът (или капацитетът на далекопроводите и подстанциите?) не стига, стигна се до следното „държавническо“ решение:

„От петък насам Югоизточна България си припомня времената на комунизма, когато за чуждите туристи се даваше мило и драго, а българите се третираха като хора втора ръка в собствената им страна. По указание на Централното диспечерско управление (ЦДУ) на Електроенергийния системен оператор EVN въведе от петък режим на тока, който заобикаля курортите с чужденци.

...

Въпреки че няма график, режимът в петък и събота следваше едни и същи часове. В 19.00 часа за 30-40 минути спира токът в Ахелой, Каблешково и селцата наблизо. От 20 часа нататък на тъмно остават Равда, Обзор, всички околни селца и новата част на Поморие. Следващия час без ток е и старата. В Бургас въпреки, че официално няма спиране на тока, електрозахранването постоянно примигва и по-чувствителните уреди изгасват.
"В петък около 18 ми звъннаха от EVN, за да ме предупредят, че нашият режим започва в 20.10 часа. За два часа е доста трудно да съобщя на жителите", оплака се кметът на Обзор Кирил Стоянов.“

Поне в масовите курорти на Гърция ме смятат за нормален турист, а не за втора категория, както в България. Или вие обичате да ви смятат за втора категория и да ви оставят без ток, за да има за „чужденците“?

И да ви цитирам и Георги Марков, който може и да е бил галеник на властта, но написа и със смъртта си изкупи греховете:

И на Слънчев бряг договорът с „Балкантурист“ се оказва нищо незначеща хартия. Отново ни се заявява, че поради прилив на западни чужденци българите ще трябва да си вървят. В края на краищата с големи молби и увещания ни настаняват само за една нощ в някакъв съвсем нов хотел и ни предупреждават, че на другия ден трябва да си вървим. Вечерта откриваме, че в ресторантите за българите са отделени по няколко неудобни крайни маси, на които човек, ако не умре от глад, може да умре от чакане. На следващия ден още преди обяд ни изхвърлят от хотела с лозунга „За българи места няма!“. Но ние се съпротивляваме. Хукваме по всички хотели на комплекса, за да намерим място за следващата нощ. Късно следобед, когато става ясно, че в целия комплекс няма да се намери стая за „българи“, аз прекарвам три часа в пощата, за да се обадя на приятел в София, който пък е приятел на шефа на „Балкантурист“. Но за мое нещастие шефът на „Балкантурист“ го няма в столицата и приятелят, като ми обещава съдействие за следващия ден, ме съветва да намеря на заем завивки и да спим по пейките или на плажа. Вечерта пак тръгваме по хотелите и отчаяно молим да ни се намери стая. Междувременно забелязваме, че не сме сами в туристическото ни изпитание. А най-малко стотина български нещастници обикалят като нас безпомощно. Няма нищо по-отчайващо в България да искате нещо, ако тия отсреща ви смятат за нищо. На много места разните управители на хотели и отговорници въобще не ни изслушват, просто ни обръщат гръб и не само не изказват никакво съчувствие, но с някакво отмъстително удоволствие отвръщат:

„Че кой те е карал да ходиш на курорт, бе!“

На друго място чувам мустакат управител да казва на разплакана жена: „Какво ме интересува дали ще спиш, или няма да спиш, другарко!“ Трудно ми е да смеля това „другарко“. Въпреки прилива на чужденци имам чувството, че хотелите съвсем не са така препълнени и че по-скоро всичко е резултат на организационна неуредица. Но нищо не би могло да извини войната, която туристическите функционери бяха обявили на сънародниците си. Впоследствие всеки ден ще ни се припомня, че най-лошото за един посетител на Слънчев бряг е да бъде българин. Няколко дни по-късно ние ще видим ръката на възмездието, написала върху един картон, закачен на алеята зад казиното „За българи и за кучета — забранено“. Моят приятел, който в миналото бе прекарал тежки години из чужбина, тъжно забелязва:

„Никой никъде не ме е унижавал като българин повече, отколкото тия типове тук, в България.“ Доста пъти в българския печат ще се промъква същата печална констатация за непростимо унижаване на националното самочувствие на българските граждани, вършено от хората на „Балкантурист“. Според мен в България има два най-неприятни и постоянни източника на национално унижение. И това са: на първо място, Паспортният отдел при Министерството на вътрешните работи, и на второ — „Балкантурист“.

Интересно какви преживявания са имали тези, които не са били „галеници“ на властта?

Скъпи „туристически патриоти“, стойте си в България, не ми трябвате да ми задръствате плажовете по Халкидики, спете си по бетонните гета или в полуразрушените соц. остатъци от балкантуризЪма.

Или в крайна сметка, като се замисля, ако по курортите имаш туристи, които взимат рационално решение кога и къде да ходят на почивка и овце, подкарвани само от мъгляви инстинкти, естествено ще оставиш тока за туристите, а за овцете – каквото остане.

На който му е силно лобито, на него му е студен хладилника и му е гореща скарата.

Агънцето дотичало развълнувано при овцата:
-Мамо, мамо, чобанинът ми каза, че ставам за шашлик!
-И на какво се радваш, глупаче? - ужасила се овцата.
-А не е ли радостно, че все пак ставам за нещо?

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Това сте вие, редовните читатели на този блог. Много хора минаха и заминаха, нямаха от онова нещо, неопределимото, което ни свързва. Отанахме само най-добрите, армия от елитни камикадзета.

Благодаря!

След няколко дълги часа, неусетно преминали в TED.com, в подготовка на първия ни форум “Родителство“, споделяме най-впечатляващите неща.

Приятно гледане

(повечето имат български субтитри)

1. Филип Зимбардо за това как хората стават чудовища или герои.

2. Стюарт Браун за това, че играта е много повече от забавление.

3. Дан Пинк за това какво науката знае (но работодателите и възпитателите все още не могат да приемат) за човешката мотивация.

4. Гейвър Тъли за твърде обезопасеното детство и петте опасни предмета, които е хубаво да дадем на децата.

6. Темпъл Грандин, една жена с разстройство от аутистичния спектър показва защо светът има нужда от различните умове.

-

Регистрирай се за форум “Родителство”

Апликацията “Морско дъно” ни изпратиха децата и госпожите от трета група на ЦДГ 12”Пинокио” гр. Варна. Идеята за нея са взели от книжката на М.Георгиева -“Пътешествието на патето Еми”. За големината на кръгчетата са използвали размера на един железен  лев (няма проблем и ако са  по-големи).

След като са очертани цветните кръговете, е добре някой възрастен  да ги изреже, защото това е прекалено сложно за малките детски ръчички.

Рекламната кампания на най-дълго продавания тук за чиста монета политически продукт (вече девета година) продължава с пълна сила. Или поне колкото стигат силите на доста позаслабналия в. „24 часа“. Най-напред вестникът публикува нагласена снимка на президенското семейство в целия му евксиногтрадски блясък от „Иван Иванов“ ( страхотно въображние имат!). Когато развълнуваните читатели са се запознавали [...]

Нали си смених адреса, та това означава че и адреса на календарите които поддържам е различен. Ето адресите (от предната записка) : Официални църковни празници: съдържа всички големи църковни празници които не са в неделя Църковни недели : Празниците в неделите (понеже в печатното издание са с червено, т.е. празници). Църковни празници : съдържа всички [...]

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/   

• Защо никой държавник не опита да промени очевадния парадокс – колкото повече държавата иска да печели от пенсионния и здравния бизнес, толкова по-малко печели, а всички останали все повече губим 

Пламен Асенов, политически коментатор 

Набързо няколко добри новини в началото, за да не останем капо до края на този текст.

Съюзът на българските автомобилисти съобщи официално, че пътищата в страната са сухи. Мерси! То не че някой може да се обърка в тези жеги и да помисли, че само над тротоарите е сухо, а над пътищата вали като из ведро…..Но друго е да го научиш от сигурен източник, похарчил част от нашите пари, за да извърши надлежни проверки.

Каним бременни московчанки да раждат в София – казаха от столичното кметство. Това е заради пожарите в Русия, които не дават възможност на хората в Москва да дишат, а, както се знае, всяко раждане иска и много дишане. Няма лошо, напротив, добро е. Московчанките са красиви жени, виждал съм ги, ще разкрасят допълнително столицата и ще я направят още по-привлекателна. Отчетите за демографския прираст на страната също ще се подобрят. Повечето деца после ще останат тук и няма да закриваме паралелки в училище. Въпросът е на чии разноски ги каним – настояват скептиците. Ама то за нашенския скептицизъм угодия няма, дори при толкова много предимства, които ни предлагат вече бременните московчанки. Пък и в края на краищата – не каним руснаците като цяло, а само рускини, нали?

Като заговорихме за чужденци, съобщава се, че спасители от Слънчев бряг спасиха четирима пияни норвежци от удавяне. Това е правилният начин да се води борба за всеки чуждестранен клиент на българския туристически бизнес – първо ги напиваме до смърт, после ги спасяваме от смърт. Я си представете, че някой се беше опитал да ги спаси на по-ранната фаза, още на препиването – ами нали норвежците щяха да си тръгнат гневни от страната и да се завлачат да си пият другаде на спокойствие. А можеше и в европейската преса да ни изложат с поредица негативни интервюта. От цялата работа обаче за мен остана загадка дали пияниците са платили поне за цветята, които накъсали за мезе, докато допиват последното питие на плажа, преди да се гмурнат…..

Пак в Слънчев бряг се развива и една друга сценка с положителен привкус – докато търсели малолетни из дискотеките в курорта, полицаи намерили 20 проститутки. Така и не става ясно защо са им трябвали на ченгетата малолетни, но нейсе. Нито къде толкова са се залутали из курорта проститутките, та родната полиция е трябвало да ги търси специално. Не се съобщава също дали въпросните намерени, освен проститутки, са били и малолетни т.е. дали в крайна сметка първоначалната цел на полицейската акция е била постигната. Защото какво, ако са намерили само обикновени проститутки – то тях може да си ги намери всеки средно пиян турист, колкото и да е необучен в полицейските техники.

Въпреки това обаче добра новина в съобщението има, даже са две, струва ми се. Като се вземе предвид, че от 95-те проверени лица по плажа и крайбрежните алеи 20 са се оказали проститутки, а останалите – просяци и наркопласьори, може да се сметне, че родната полиция демонстрира бърза промяна след случая в Кърджали и вече не притеснява обикновените граждани, а само истинските закононарушители. От друга страна пък фактът, че сред проверените не се отчита присъствие на нито един обикновен гражданин, може би говори и за повишено гражданско съзнание сред почиващите, масово казали твърдо “не” на порока, който ги дебне отвсякъде.

Все пак подобни истории са основание дискусията за легализиране на проституцията в България да продължи, след като преди няколко години лично Ахмед Доган се закани, че ще напише закон по въпроса и ще го прокара в Парламента, но се провали. Вероятно разбра, че в този бизнес играят интереси, които са по-силни от неговите. Той и за едни индийски биволи, дето ги обеща поминък на хората в Северна България се провали, но по друга причина – тъй като научните му интереси междувременно се преместиха от аграрната към хидроенергийната тема.

Та последният аргумент, който прочетох в полза на легализирането на проституцията е, че сега от нея печелят само някои хора от сорта на Лекето, Гъбата или Кривия, както и малка група техни покровители и началници, а ако занаятът се декриминализира, ще спечелят всички. Това показва добро теоретично познаване на проблема, но недобра практическа ориентация от страна на автора на коментара. Защото в този бизнес изначалният въпрос не е да печелят всички, а кой точно да печели.

Не искам да правя директна аналогия между реформата в бизнеса с плът и реформите в разни други сфери, но тя сякаш сама се налага.

Във връзка например с тъй наречената пенсионна реформа, която сегашното правителство замисля или провежда, не знам, а може би замисля да провежда, бившият министър на икономиката Петър Димитров каза, че работата не върви на добре. Според него ако се вдигне пенсионната възраст, към всяка фирма ще трябва да се открие и погребална агенция. За това мнение Димитров се основава на факта, че средната възраст на населението в България е много ниска и при висок праг на пенсиониране хората ще започнат да умират направо на работното си място.

Според статистиката може и да е прав. Обаче ние добре знаем, че с нейна помощ всеки човек може да се окаже прав точно толкова, колкото и неговият опонент. Например известно е, че статистиката съвсем лесно може да ти превърне един отчаян алкохолик и един отчаян трезвеник в двама нормални алкохолици, така че много-много не бива да се поддаваме на статистическите козни. В случая Димитров изпада в абсолютно същата грешка – да развива теории, вместо да разсъждава практично. А практиката сочи, че правилният въпрос по отношение на пенсионната реформа в България е не как да печелят всички, а как да печели онова, което наричаме държава. И винаги е бил този въпросът.

Чудно ми е как за толкова години никой държавник, независимо какъв политически цвят декларира, че защитава, не осъзна, не изтъкна пред обществото и не се опита да промени очевадния парадокс – колкото повече държавата настоява да печели от пенсионния бизнес, толкова по-малко всъщност печели. А всички останали все повече губим. И също ми е чудно защо ми е чудно – след като е ясно, че все повече хора нямат вяра в системата, защото не знаят като си дадат парите в общия кюп сега, какво ще получат от общия кюп в бъдеще, защото няма как да са сигурни, че ще доживеят изобщо до пенсия и защото не са луди, а само бедни.

Някой ще каже – ами винаги и навсякъде е така, всички изпитват затруднения с балансите на пенсионните си системи. Да, ама не, както казваше колегата Петко Бочаров. Не е така в повечето европейски страни. Но да не ходим навън – да си спомним само натрупаните милиони от пенсионни фондове на хората преди 9 септември 1944 година, милиони, които после комунистите национализираха и опапаха с удоволствие. Защо тогава е можело фондовете да се управляват с печалба, а сега не може?

Абсолютно същото е валидно и по отношение на здравната реформа. Хайде, стига с тази здравна реформа! – писа онзи ден колегата от Института за пазарна икономика Зорница Славова. И съвсем правилно постави акцента не на “стига”, а на “тази”. “Проблемът се корени в системата, а не в липсата на средства” – заяви Славова и изтъкна три абсолютно необходими за промяната мерки: разбиване монопола на НЗОК, въвеждане на система на лични здравни сметки, при които всеки ще знае за какво точно  плаща и приватизация на болниците.

За съжаление, премиерът Бойко Борисов пак се оказа изостанал с няколко обиколки и се вля в хора на всичките си предшественици, които през годините предпочитаха да се тюхкат за съдбата на българското здравеопазване, вместо да променят нещата в него – нещо, за което са назначени на тази служба.

Системата не работи – изтъкна Борисов – защото 1.7 милиона души не си плащат здравните осигуровки. Пак статистика, разгледана както ни е изгодно. Но ето и другата нейна страна – преди пет години броят на хората, които не плащат, беше три пъти по-малък, но и тогава здравната система не работеше. Не работеше и преди десетина години, веднага след като беше създадена…..

Изглежда обаче при Борисов това мнение се е наложило сега покрай летните жеги. Защото доскоро както той, така и финансовият министър Дянков твърдяха, че няма да се наливат пари в нереформирани сектори. А изведнъж излиза, че секторът си е наред, само парите му идват ма-а-а-лко малко, а тъй като на обикновения българин те са му ексик, трябва да се бръкне за още…..

Е, може не толкова от жегите, колкото от лоши съветници да низхожда тази промяна в мнението на премиера или да се комбинират факторите, кой знае. С никакви лоши съветници обаче не може да се обясни промяната на едно друго негово мнение, станала публично известна в петък, когато Бойко Борисов най-неочаквано и лично похвали Георги Първанов. “Имаме си опитен президент, който се старае много. Ако някой път чисто политически не се опитва да ни критикува, аз мисля, че в цялост се справя прекрасно с работата си” – заяви премиерът, без изобщо да му трепне окото.

Освен дето подборът на думите в тази негова похвала лъха на комсомолска организация, смисълът им пък направо вони. Само че не на миризливо сирене, а на нещо още по-лошо, в което обаче няма да се задълбавам сега, тъй като директно ще влезем в някаква безумна теория на конспирацията. Така де, подобни думи не могат да ни вкарат примерно в блатото, защото ние и без това сме си там. Но на по-лошо място – могат.

Е, разбрахте ли сега, че постъпих правилно, като коментирах в началото добрите новини, а лошите оставих накрая? Така се прави в общества, чиито зъби са изтръпнали от простотии и има опасност да паднат, ако първо не се закрепят със зрънце оптимизъм. В нормалните общества е обратно – първо лошите новини, после оптимизма. Но я да дойдат нормалните да живеят тук, че да ги видим…..

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com