Екшън в Турция – Ден четвърти: Път към Безкрая…

Днес ще завършим мотоциклетното пътешествие на Адриана из Гърция, т.е. ... Турция, защото точно там и завършва това пътуване. Бяхме на Ситония, обиколихме Халкидики и Тасос, а сега – Турция :) Приятно четене:

Екшън в Турция

Ден четвърти: Път към Безкрая...

Ден Четвърти... Турция! 4 пропусквателни пункта! Войници с автомати... ( камерата ми има странната форма на пистолет, не посмях и да я извадя ;)))) Турското знаме навсякъде - по стълбове, сгради, баири... Няма как да се объркаш, че си в Турция... Наситили се на лукса на Халкидики и о. Тасос решаваме да търсим нещо диво и затънтено... Къмпинг!!! Забодохме пръст на картата - Тук! На мили, от ето това място, няма жива душа...Това е! Отпрашвайки по пътя за къмпинга... Изведнъж... Скали като огромни камарища с кюмюр... Мъгла, която дори и поройния дъжд не можеше да пробие... Няма и жива душа да попиташ (не че ако срещнеш ще те разберат, тук говорят само на родния си език) Тъкмо всички вече се питахме - има ли край този път!? И ето пред нас... Къмпингът... И представата, че страшното е свършило... Без да подозираме че тепърва предстои! Нестихващият дъжд и усоя на това място ни накараха отново да търсим друг подслон... Но какво става, когато решиш да скъсиш разстоянията и минеш по прекия път... Това само преживелите могат да го разкажат!!! И снимките на оцелелите :))) Черен път, който се увива все по-нагоре и по-нагоре... Мъглата засилва илюзията, че се изкачваме към Ада... Това, че може да ни се свърши бензина посред "нищото" е най-малкото нещо, което се завърта в главата ми... Гоня всички мрачни мисли с опита да снимам клип с камерата... Какво се случи... И дали някога жените падат по гръб?! Това ще си го разказваме още дълго по кръчмите :))))))))))) Само зная, че когато стигнахме населено място, беше малко преди да загубя окончателно надежда, че някога отново ще видим бял свят :)))))))))) При вида на изумелите старци с броеници в ръце, не видели чужди живи хора от години, аз крещях... "Мараба, Комшуууу", скачайки от радост на мотора, идвайки ми да нацелувам всичко наоколо :)))) Но за миг, връщайки се назад, осъзнах че минавайки този път (отбелязан с бяло само на една от новите карти, на другите го нямаше) бях имала шанса да видя едни от най-красивите гледки през живота си... В пропастта под нас се стелеха бреговете на Мраморно море - онези чистите, девствените... И онази дива растителност, чукарите и недокоснатата от човешката мръсотия част на Турция... А иначе отново... Курортно градче - пъстро и закачливо... Вeчеря на плажа, този път с традиционните кюфтаци и айрян... Това, че не сервираха алкохол в ресторанта не попречи на Елена да купи от съседното магазинче и да отвори по една бира на всички жени пред опулените погледи на турците :)))))))) (С червеното е хазяйче, което реши, че имаме нужда от гид срещу бакшиш ;) Последвалото вечерно цамбуркане в Мраморно море... Хотелът... А на сутринта - нещо като баница, ама не съвсем и местния чай в малки джамени филджандчета, на които тукашните старци придремват по цял ден в кафенетата... Е, за някои имаше кафе турско на пясък - гъсто като кал и почти със същия вкус - за цели 5 лири!!! Очаквах за тези пари да ни го сервират и с врачка :))))))))) И отново на моторите... Покрай пристанището... Покрай кварталите с джамия пред всеки... .... по хубавият турски път до границата (нашият ще го оставя без коментар) ... та на гранична бразда - Малко Търново! с един "преселник" в обратна посока на куфара... :))))))) И от там - на нашето си моренце... И щастливите усмивки... За 5 дни - на 4 морета! Егейско, Бяло, Мраморно и Черно море! ;)))) Иначе... какво още да ви кажа... Никъде няма такова море... като нашето! :) Никъде няма такова небе... като нашето! :) Никъде няма такива залези... Като нашите! :) E, от нашенско по убаво си нема - както е възкликнал шопа - Епа, нема! :)))))))) А това бяхме ние... Цанко и Нина, Павката, Светльо и Елена, Тодор и Адриана, Ники, Денислав... Живи и здрави! И щастливи... :))) Приключението в Турция посвещаваме на Ники и Павката, които трябваше да се върнат в София, пряко тяхната воля... И с благодарност на Елена и Денислав за техните "щрак напечени моменти" :)))) Това беше, Приятели... За да продължи - Там, Докъдето, Мечтаем! ;) Край

Прочети цялата новина

Свързани новини: