Още от зората на демократичните промени, та и до днес в България битуват доста погрешни представи относно дясната част от политическия спектър. И в близкото минало, и сега за "десни" се приемат партии и политици, които по своя ...

Déjà-vu? Открийте разликите в картинката. Сега…и преди. Една и съща, с малко по-различни съставки, но същата. А резултатът ще е същият. Разбира се, пак ще се започне с фатализма на израелската страна, че всички искат да избутат евреите в морето, че Израел има врагове, колкото звезди има в небето и т.н., както споделя колегата Бернард Сиди. И ще се продължи със заселването на Западния бряг. Палестинците ще се озлобят още повече и ще има нападения. Преговорите ще прекъснат заради „нарастващото напрежение“, а САЩ ще кажат, че са „обезпокоени“. Помнете ми думата, това ще стане-вече сме го виждали.

Funktool

Факт е второто издание на 45 оборота в минута, достъпно за свободен даунлоуд. Изключително съм щастлив да представя 2,5-часовия сет на Funktool, който той представи наживо в Студио 1 на Радио Варна. За първи път се срещнахме часове преди шоуто и времето, прекарано с този човек, влюбен в музиката, за мен беше истинско удоволствие. Интервюто с Funktool ще чуете в третия час на предаването.


45 оборота в минута #70 (28.08.2010) - плейлист:

Funktool’s set:
Maayan Nidam – Merry Go Round / Wolf & Lamb
Ras G – Hummin' In The Sun / Poo Bah/Jazzy Sport
Nostalgia 77 – Conventical (TM Juke Remix) / Musicpark
Billa Qause – U and Me / Cast a Blast
Andrea Pozza Trio – You Can't Get What You Want (7 Samurai Remix) / Poets Club
Gelka – Soon (The Deadbeats Remix) / Wax On
Lack Of Afro feat. Wax – Suspicious Glow / Freestyle
DJ Nu-Mark & Pomo – Pow / Up Above
Randolph – Soul Brutha (DJ Dez Edit) / Still Music
Billa Qause – Keep On / Cast a Blast
DJ Nu-Mark – The Shit / Up Above
DJ Nu-Mark – Lola / Up Above
Billa Qause – Blue Quala / Cast a Blast
The Deadbeats – Got What I Want / Wax On
Protassov – Love Is Easy / Switchstance
Manjane – Jazzy Underwear (Tommy Largo Down Remix) / Maracuja
Toka Project – Up Close / So Sound
Cookin' On 3 Burners feat. Kylie Auldist – Settle The Score (Diesler Remix) / Freestyle
Fort Knox Five – The Brazilian Hipster / Fort Knox
Third Coast Kings – Give Me Your Love / Records Kicks
All Good Funk Alliance – Direct Me (Sleeve Remix) / Funk Weapons
Greenwood Rhythm Coalition – Tabaco Y Ron (TM Juke Party Breaks Version) / Names You Can Trust
Palov & Mishkin – Theme from Backslama / Cast a Blast
Kylie Auldist – It's On / Tru Thoughts
Deela – Azua Azua (Latin Funk Remix) / Switchstance
6ix Toys – Do Your Thing / First Word
Flying Fish – Mr. Matatwe / Skyline
Renegades Of Jazz – Apple Sauce / Wass
Lemon Curry Gangsters & Hawkeye – Chicken Sphinx / Dominance
The Underbelly feat. Roxie Ray / Record Kicks
Mo' Horizons feat. Denise Ma Baye – Brandnew Shoes (Pepe Le Moko's Dancingshoes Remix) / Agogo
Seaside Project – Funky Man (Sober & Sobar Remix) / Bastardos United
Randa & The Soul Kingdom – More Than Enough Love (Lack Of Afro Remix) / Freestyle
Gipsy Brown – Life Is A Trip (Mo' Horizons Remix) / Freestyle
The Haggis Horns – The Jerk / First Word
Soopasoul – My Place / Jalapeno
Diesler – Deepest Cuba / Unique
The New Mastersounds – The Tin Drum (DJ Farrapo Remix) / Record Kicks
Mr. Confuse – Feel The Fire (Smoove Remix) / Legere
The Haggis Horns feat. Nia Saw – The Cockroach Grind / First Word
end of Funktool’s set

Interview

Incognito – Roots (Back To A Way Of Life) / Talkin' Loud
Sam Kininger – Late Night / Velour

Funktool at The 45 RPM Radio Show # 70 on Radio Varna by funktool

Забавно нещо е българската държава.

Ето ви ситуацията: знаете, че нашата държава се държи много ревниво към плащането на социалните, пенсионните и здравните осигуровки на гражданите си – и това по лично мое мнение е много добро!

Разбира се, дяволът се крие в детайлите и има едно мноооого голямо НО... Държавата ни много държи на вноските от частните фирми (и особено чуждестранните), както и на вноските на самоосигуряващите се – за частните фирми мога аз да ви разкажа, а за санкциите срещу самоосигуряващите се, закъснели с вноските си, мисля, че много от вас са прекрасно запознати.

Забелязахте ли обаче кой липсва? Нещо да споменах за вноски от държавни служители? О, и за тях се внасят, но едно птиченце ми каза, че за една сериозна част от тях – армията и полицията това не се случва. Като че ли държавата ни се държи към тях както абсолютно безсъвестен едноличен търговец към двамата си служители, наети на граждански договор или изобщо без договор – плащаш му на ръка и ... кой от къде е.

Системата работи по подобен начин и при нормалните (цивилните) държавни служители – държат ги на смешни заплати, но както се сещате за заплати от по 400-500 лева едва ли можете да хванете читав служител (само си помислете колко са режийните разходи в София и после си мислете, че някой ще бачка за тия пари. Точно затова е измислено и допълнителното стимулиране – носи се слух, че на всяко тримесечие държавните ни служители получават т.н. ДМС (познатите от миналото „премиални“, а в по-ново време известни като „бонуси“), а така също – участие в бордове на държавните предприятия и тем подобни форми на финансово стимулиране.

Само като отклонение – не твърдя, че хората работят за държавата само заради парите, има и други стимули, напр. работа в центъра (на мен лично това много ми липсва), твърдо работно време (и това ми липсва), възможност за израстване (и това ми липсва) и т.н. но сега думата ми е за бонусната система и пенсиите на бедните духом.

С други думи – държавата ни стимулира служителите си давайки им бонуси (или бордове) или неначислявайки им социалните, пенсионните и здравните осигуровки. (а пред военните винаги съществува възможността да те пратят на мисия, съответно командировъчните (с пълната съзнание за заслужеността на тези пари) или не се облагат или върху тях не се начисляват осигуровки (пак да кажа: военните и полицаите на мисия напълно си заслужават парите!)

Честно казано – това прилича малко на системата в туризма: на служителите се плащат минимални официални заплати (респ. и осигуровките са на тази база), а реалният доход се получава от бакшишите (които са необлагаеми и неосигуряеми, както знаете). (не ми спорете, едната стая у дома е построена от необлагаеми пари ;-)

Та като цяло любимата ни държава се държи като доста некоректен работодател към работниците си: ниски официални доходи, а останалото е жив бакшиш.

Сега да не вземете да ме обвините, че мрънкам към днешната ни държава – това си е навик поне от времето на социалистическата ни държава на Тодор Живков. Елементарен пример са днешните пенсии на докторите (имам жив пример): има мит, че са взимали (при социализма) големи заплати, но в действителност огромната им част е била от дежурства или премиални, за които не са внасяни пенсионни вноски. Същата история се повтаря и при артистите (и за това имам жив пример): смешни заплати (съответно осигуровки), но с големи и неосигуряеми хонорари. Всъщност системата с премиалните (хонорарите, бонусите, „бакшишите“) си е напълно подходяща за една социалистическа държава, която все пак трябва да стимулира интелектуалните си труженици, но поради идеологически причини (държава на работниците и селяните!) не може да го направи официално, давайки им официални високи заплати. А за най-висшите държавни служители имаше допълнителни привилегии („номенклатура“), които можем да приемем, че са далечен аналог на днешния термин „участие в борд“

Днешната държава продължава тази традиция по отношение на служителите си – ниски официални заплати с добавени бакшиши

(тема на друг разговор е, че според мен тази система трябва да се обърне с хастара навън – държавните служители трябва да взимат чувствително високи официални заплати (облагаеми и осигуряеми)

Да, обаче в последно време се появяват едни изключително нахални просяци, които твърдят, че държавата (т.е.всички ние!!!) трябва да им плащаме пенсии, върху техните бакшиши???

Момчета и момичета, има още една история, която да ви разкажа точно по повод на призива на Кирил Маричков „Всички видяхте, че сме свирили!“(цитатът е по памет).

Да, видяхме ви.

Аз ще ви разкажа (приемете ме за свидетел), че Йордан Караджов наистина е свирил на концерт:

случката беше край софийското село Негован, където моя милост и учениците от нашата гимназия бяха натирени да берат картофи през есента на 1984 или 1985а година. Бригадата беше в един бригадирски лагер край Негован (мисля, че на негово място в момента се намира Централната разпределнителна станация на Български пощи).

Да обяснявам ли колко доброволен беше този труд, колко беше заплатен и изобщо колко хубаво нещо за бригадите, абстрахирайки се от безразборно-случайния секс за подрастващи? :)

Та една вечер в лагера дойде група Сигнал да ни направи концерт. Даже и аз отидох (и и тогава не слушах съвременна музика, но все пак Сигнал ми е дошъл на крака – отидох, пък и какво друго да правиш в лагера, когато всички са на концерт). Абала-джабала, свирят, пеят и по едно време Данчо Караджов се изцепва: „Дошли сме тук, за да ви поздравим за вашия доброволен труд, който полагате на полето“ (цитатът беше по памет, но думата беше „доброволен“ със сигурност).

Да, моят труд беше „доброволен“ и мога да гарантирам, че за парите, които взех от тази бригада със сигурност не са плащани социални и пенсионни осигуровки. Но да сте ме чули, че искам държавата да ми плаща пенсия за това? А Данчо Караджов, който възпя „доброволния“ ми труд на картофите – плати л ли си е социалните (и пенсионни) осигуровки върху хонорара (бакшиша), получен от нашата бригада? (защото хонорарът на Сигнал беше платен от парите на бригадата, да не мислите, че ЦК на ДКМС ги и е извадило от техния бюджет?)

Свидетел съм: Сигнал наистина свириха и пееха, но не съм свидетел, че са си платили осигуровките!

И ако днес той иска държавна пенсия, как би се почувствала да речем Параскева Джукелова, която със сигурност я гонят като империалист, ако работодателят ѝ не ѝ плати вноските навреме?

Изобщо: Скъпи лидери на нашата нация! Ако ВИЕ се държите като прошляци и дребни мошеници, защо мислите, че някой ще ви следва с ентусиазъм?

И още нещо: след като Вежди Рашидов призовава да се намери форма за подпомагане на „известните“ българи, дали да не го попитаме да ли не изпада в конфликт на интереси? Той самият плащал ли си е осигуровките и дали не очаква, че като се пенсионира и той ще получи предлагания знак за заслуги, към който върви и държавна пенсия?

Признавам, че ми е трудно да нарека интелектуални лидери хората, занимаващи се с дребни тарикатлъци и се надявам, че някой ден селския тарикатлък ще поизчезне поне от лидерите на милата ни нация.

Послепис: необходимо е да декларирам, че след завършването на висшето си образование съм плащал абсолютно всички изискуеми данъци в пълен размер, както и осигуровките ми са начислявани върху истинската ми заплата. И когато Илия Марков иска увеличаване на данъците, той ги иска от мен.

През първите три месеца на 2010 приходите от ДДС бяха с 40-60% по-ниски от 2008 година. През вторите три месеца бяха с 20-30% по-ниски спрямо 2008 (разликата между 1 и 2 тримесечие се дължи основно на еднократни фактори). През юли 2010 приходите от ДДС са същите каквито бяха през 2008 година (преди кризата).

Приходи от ДДС, промяна спрямо 2008 година, %

От едно наблюдение не може да се направи никакъв извод, още повече че приходите от ДДС са силно волатилни. Затова остава открит въпросът доколко данните за юли се дължат на еднократен фактор и доколко на подобрение в икономиката.

Блогът за икономика 2010

Срещата в САЩ между лидерите на Израел, Палестинската автономия, Йордания и Египет започна днес. След дълго спиране на мирните преговори, инициативата бе поета от Барак Обама.

Махмуд Абас и Бенямин Нетаняху си стиснаха дипломатично ръцете, но още в началото на разговорите дадоха да се разбере, че ще държат на своите държавни интереси. Президентът на Египет призова Израел да приеме Арабската мирна инициатива, иначе би рискувало ескалация на напрежението. Кралят на Йордания потвърди, че насилието трябва да бъде избегнато, но страната му подкрепя правото на палестинците да имат държава и призова за спиране на строежите в Западния бряг, осигуряващи незаконни домове на израелските заселници.

Разговорите се очертават тежки.

Прочетете:

• Middle East peace talks begin between US, Israel and Palestinians (guardian.co.uk)
• Middle East talks: no real desire for change spells little hope of success (guardian.co.uk)
• The Peace Talks Charade (thedailybeast.com)

Аз мисля, че министърът на културата Вежди Рашидов не беше прав вчера, 1 септември 2010 г., само в едно: че не сме били изкарали напоследък нито едно голямо име ( в културата). Ето, вече го изкарахме. След изявата му спокойно можем да си отдъхнем, че си имаме Вежди! Със страхопочитание научих новини по отношение на [...]

Международният ми паспорт изтече преди година. Оттогава все отлагам, по различни причини, издаването на нов – първо чаках да влязат в сила новите паспорти с биометрични данни (съвсем отделна тема на размисъл, не ѝ е тук мястото), после започнаха истериите и простотиите с новата процедура, която уж трябваше да е евтина, бърза, ефективна и пр.

Периодично сутрин, на път за работа, започнах да минавам покрай РПУ-то си, за да видя как върви тенденцията с опашките. За съжаление, и днес пред паспортния отдел имаше точно толкова хора, колкото и в първите дни на издаване на новите документи. Дори този проблем е емблематичен за начина, по който функционира властта в България.

Отговорността е основна стойност в политиката. Хляба и солта, така да се каже. Заемането на важна длъжност преди всичко, преди държавните софри, пътуванията в чужбина и играенето на тенис с помръкнали световни звезди, е поемане на отговорност – че можеш да се справиш с проблемите, които стоят пред обществото ти. Когато не се справиш е нормално да поемеш отговорност, тоест да си теглиш ножа.

В случая издаването на новите лични документи е отговорност на Министерство на вътрешните работи. И има проблем. Дори ако приемем, че всяко начало е трудно и при въвеждането на една нова система е нормално да има засечки и проблеми, не може да се примирим с простия факт, че мина достатъчно време да се отстранят такива неизправности. Явно цялата система не е изградена както трябва, въпреки че съответните компании („Сименс”) са получили стабилно заплащане за усилията си (и най-вероятно са се отчели където е трябвало).

В такъв случай би трябвало да се поеме отговорност. И след като Републиката не може да гарантира на гражданите си нещо толкова елементарно като издаването на лични документи, отговорността трябва да е голяма.

Разбира се свещената крава Цветан Цветанов не си е и помисляла за подобно нещо, но това добавя само още един щрих в картината на тотална некомпетентност, въпиеща неграмотност и отвращаваща наглост пред избирателите, която рисува този кабинет и разбира се неговият председател Бойко Борисов. И за все повече хора в България (а и извън нея) става ясно, че срокът на годност на това правителство е сходен на този на кило нискокачествени кренвирши.

Международният ми паспорт изтече преди година. Оттогава все отлагам, по различни причини, издаването на нов – първо чаках да влязат в сила новите паспорти с биометрични данни (съвсем отделна тема на размисъл, не ѝ е тук мястото), после започнаха истериите и простотиите с новата процедура, която уж трябваше да е евтина, бърза, ефективна и пр.

Периодично сутрин, на път за работа, започнах да минавам покрай РПУ-то си, за да видя как върви тенденцията с опашките. За съжаление, и днес пред паспортния отдел имаше точно толкова хора, колкото и в първите дни на издаване на новите документи. Дори този проблем е емблематичен за начина, по който функционира властта в България.

Отговорността е основна стойност в политиката. Хляба и солта, така да се каже. Заемането на важна длъжност преди всичко, преди държавните софри, пътуванията в чужбина и играенето на тенис с помръкнали световни звезди, е поемане на отговорност – че можеш да се справиш с проблемите, които стоят пред обществото ти. Когато не се справиш е нормално да поемеш отговорност, тоест да си теглиш ножа.

В случая издаването на новите лични документи е отговорност на Министерство на вътрешните работи. И има проблем. Дори ако приемем, че всяко начало е трудно и при въвеждането на една нова система е нормално да има засечки и проблеми, не може да се примирим с простия факт, че мина достатъчно време да се отстранят такива неизправности. Явно цялата система не е изградена както трябва, въпреки че съответните компании („Сименс”) са получили стабилно заплащане за усилията си (и най-вероятно са се отчели където е трябвало).

В такъв случай би трябвало да се поеме отговорност. И след като Републиката не може да гарантира на гражданите си нещо толкова елементарно като издаването на лични документи, отговорността трябва да е голяма.

Разбира се свещената крава Цветан Цветанов не си е и помисляла за подобно нещо, но това добавя само още един щрих в картината на тотална некомпетентност, въпиеща неграмотност и отвращаваща наглост пред избирателите, която рисува този кабинет и разбира се неговият председател Бойко Борисов. И за все повече хора в България (а и извън нея) става ясно, че срокът на годност на това правителство е сходен на този на кило нискокачествени кренвирши.

„-Какви студенти, бе? – изръмжа Архиканцлерът.

- Не се ли сещате, господине? Онези по-кльощавите и бледите? Нали сме в университет? Те са задължителна част от пейзажа като плъховете.“ (ха!)

Само да знаеше Тери Пратчет колко е познал състоянието, в което изпадат българските студенти.

След подаденото в началото на юли писмо-запитване до Ректора на Университета проф. Иван Илчев, ние продължаваме поне веднъж седмично да търсим своя отговор, опознавайки все повече ректорската администрация. Междувременно, следим пресата за новини за антикризисните мерки. Макар и според ръководството тя не винаги да е пълноценен източник на информация, докато то мълчи, тя е единственият ни източник на информация. А нещата, които четем, са все по-о … Read More

via Инициатива срещу орязването на парите за образование

Драснете ни своята Джулая-историйка или ни пратете снимки и имате шанса да спечелите книгата с автограф от легендарния музикант! Повече подробности в блога "БИБЛИОТЕКАТА".

Успех!

Бойко Борисов се задоволи да порицае Божидар Димитров и да каже, че при следващия гаф щяло да има оставки без предизвестие. Между другото ме прави чест, че ми се извини за непристойното поведение на на своя министър (http://www.kompasbg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=13730&Itemid=39), което е мъжка постъпка. Искам да подчертая, че нямам личен конфликт с министъра без портфейл, дори не [...]

Болгария поддержит Узбекистан в расширении партнерства с Евросоюзом 1 сентября 2010, 10:11 CA-NEWS (UZ) – Как сообщает МИД Болгарии, Президент Республики Болгария Георги Първанов подтвердил стремление своей страны к углублению узбекско-болгарских отношений и готовность продолжать содействие развитию сотрудничества и расширению взаимодействия между Европейским союзом и Узбекистаном. Кроме того, в своем праздничном обращении к Исламу Каримову [...]

Иван Игов е психолог по образование и по призвание. Роден е във Варна преди 52 години, с две пораснали и отгледани деца и внук. Занимава се главно с консултиране. Автор е на програми за обучение по психология, учебници, книги и много статии.

.

На форум “Родителство” Иван Игов ще говори за обучението в родителство или как да не повтаряме грешките с които сме отгледани.

.

Горичка: Кой е най-добрият съвет, който бихте дали на млади родители?

Иван: Да бъдат добри и внимателни към детето, към себе си и помежду си.

Горичка: Кое е най-важното, което родителите могат да направят за детето?

Иван: Да го научат да прави избори и да бъде свободно.

Горичка: Кои са най-големите заблуди в отглеждането на деца у нас?

Иван: Че децата са длъжни с нещо на родителите си и обратно.

Горичка: Трудно ли е да си добър родител?

Иван: Не, стига да си добър човек.

.

Форум “Родителство” е на 25.9.2010. Регистрирай се.

Бидейки практик, а не теоретик, се учудвам как покрай управлението на проекти се е заформила цяла една нова религия. Торби с новоизмислени термини, таблици с алабализми, многотомни фреймуъркове, курсове, сертификати, школи и биещи се философии се надпреварват да обяснят как от точка А  се стига до точка Б.

Scrum звучи най-близо до нашенския темперамент и разбиране за работа, като неговата основна идея е да намали бюрокрацията, която създават останалите методологии и тайно се изказва против техния смисъл.

Scrum

Изключителната популярност на Scrum (не само в софтуерната индустрия) се дължи на неговата простота и лекота за внедряване. Методологията дефинира само организационни и социални практики, оставяйки свободен изборът на управленски и технологични.

Scrum процесът се състои от отделни итерации, наречени спринтове. Обикновено дължината на спринта е един месец. В края на всеки спринт се инсталира версия на системата. Провежда се среща с клиента и се преминава приемателен тест.

На последващото обсъждане с клиента се оценява резултата от разработката и се набелязват целите за следващия спринт. На отделна среща на разработващия екип целите се разбиват на задачи, всяка задача се оценява като време и се разпределя на някой от разработчиците. Задачите се записват в специална таблица, наречена backlog, която се обновява всеки ден и показва количеството оставаща работа до края на спринта.

По време на спринта всеки ден се провеждат т.нар. правостоящи срещи (standing meetings). Тези срещи продължават от 5 до 15 минути и се провеждат всеки ден в определен час. На срещата всеки от екипа абсолютно неформално разказва за три неща:

• какво е работил предишния ден,
• какво планира за предстоящия ден
• какви проблеми е срещнал, които му пречат да работи.

На срещата се обновява и backlog-ът като се отбелязва свършената работа. Ако се идентифицират някакви проблеми, те се решават колективно. Важно е да се отбележи, че това не са срещи за отчет пред ръководството, а за синхронизация (самоорганизация) на екипа и разкриване на потенциални пречки в работата. Специфичните практики на Scrum са:

• Ежедневни правостоящи срещи (Standing meetings)
• Backlog: списък със задачите за текущия спринт и тяхното състояние
• Burndown chart: графичен еквивалент на backlog, показващ оставащата работа в проценти или работни часове
• Самоорганизиращ се екип: екипът не следва предварително раздадени задачи, а всеки негов член се стреми да допринася за постигне целите на спринта – всеки ден всеки си взима задачи, за които отговаря
• Работни срещи и обсъждания с клиента и с екипа след всеки спринт

Scrum е добре развита и документирана методология. Има и сертифицираща процедура.

Оригиналният пост с повече информация >>

Пуякът разговарял с бика:
- Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво - въздишал той - но не ми достига енергия, за да махам толкова силно с крила.
- Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми - предложил бикът - те са силно енергийни и хранителни.
Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав - вече имал енергия и успял да достигне най-долният клон на дървото. На следващият ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на по-горният клон. Най-сетне, няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото.
Не след дълго бил забелязан от фермера, който го свалил с един изстрел на пушката си.

Поука: Лайняните номера могат да ви изведат на върха, но не и да ви помогнат да се задържите там.

Да пием за доверието!

---
Има любов студентска: когато има с кого, има с какво, но няма къде.
Има любов несподелена: когато има къде, има с какво, но няма с кого.
Има нещастна любов: когато има къде, има с кого, но няма с какво.
Има любов философска: когато има къде, има с какво, има с кого, но защо?
Да пием за онази любов, която всеки от нас заслужава!

---
Каубоите казват така:
- Истинският мъж трябва да има "сребро" в слепоочията си, "злато" в джобовете си, "елмаз" в очите и "стомана" в дънките.
Да пием за истинските мъже!

---
Мъдрият Омар Хайам съветвал:

Общувай само с хора, достойни за твоето приятелство!
Забрави подлеците, не се унижавай!
Ако подлият ти предложи лекарство - излей го!
Ако мъдрият ти предложи отрова - изпий я!

За хората, които ценим и на които вярваме безусловно!

---
Душата има нужда от ягоди със шампанско, организмът - от водка!

1. Ако се провалим, няма проблем – вие ще платите!

2. За икономическия популизъм

3. БВП в ЕС, Q2/2010

4. Бих искал да го видя

5. БВП – България vs. ЕС

6. И още дефицит

Блогът за икономика 2010

Продукти за 4 порции:
1 сом- 2- 2.5кг
3 тиквички
1кг домати
1 морков
1- 2 белени скилидки чесън
1ч.л. сол
1/2ч.л. захар
200- 250мл олио
200г брашно

Приготвяне:
Сомът се почиства от люспите и вътрешностите. Измива се добре. Отстранява се главата, перките и опашката. Реже се напречно на филета с дебелина  пръст. Тиквичките се почистват, измиват и режат на филийки. Брашното се пресява. Обърква се заедно с 1/2ч.л. сол. Тиквените филийки се овалват в брашно. Пържат се до златисто в силно сгорещено олио. Отжеждат се добре от мазнината и се подреждат в съд от йенско стъкло. Рибните котлети се овалват в брашно. Пържат се до златисто. Готовите филета се слагат в овално плато. Доматите се измиват, белят и стържат заедно с моркова на ренде. Доматената смес се прехвърля в тенджера. Съдът се поставя на включен котлон. Добавя се сол на вкус, 1/2ч.л. захар и 1с.л. олио. Вари се в продължение на 30 минути. Накрая се пускат 1- 2 скилидки чесън. Оставя се да се довари на изклюен котлон. Рибните филета се разпределят в 4 чинии. Гарнира се с пържени тиквички. Поливат се с доматен сос.

Днес ще завършим пътеписа на Павлина за Китай и Пекин. Приятно четене:

Бях в Китай

част трета:

Отново Пекин

За столицата Пекин и уличното движение, за будисткия манастир “Юнхегун” и парк “Бейхай”

Предългият ми пътепис вече клони към своя край и е добре да ви кажа няколко думи за самия Пекин, преди да поставя последната точка. Името на китайската столица в оригинално произношение е Бейцзин (близко до английското Beijing) и означава ’северна столица’. Всъщност то е тясно свързано с историческата съдба на града и с неговия статут. В периодите, когато Пекин не е бил столица, е наричан Бейпин – ’северно спокойствие’. По време на монголската династия Юан (1280–1360) той е известен като Даду (кит. ’велика столица’) или като Ханбалик (монг. ’велика резиденция на хана’). И други имена е имал Пекин през вековете, може би защото често е преминавал от едни ръце в други: владели са го монголци, манджури, японци. Голям разцвет преживява по време на династията Мин (1368–1644), когато са построени Забраненият град и Храмът на Небето, а китайската култура и изкуство изобщо достигат своя апогей. По брой на населението Пекин е вторият по големина град в страната след Шанхай (18 420 000 души). Днес тук живеят повече от 15 млн. души. Любопитен факт е, че китайската столица е била най-големият град в света през ХV и през ХVIII век. В Пекин впечатление правят широките булеварди, които минават дори през историческия център на града. На картата те имат вид на концентрични кръгове и радиално пресичащи ги лъчи. Пръстените, които опасват столицата, са четири, а в момента се изгражда петият! Най-дясната лента на булевардите е запазена – наистина е запазена – за автобусите и когато трафикът е натоварен, пътуването с градския транспорт пести време. От двете страни на булевардите са разположени велосипедни алеи. Както знаете, колелото е доста популярно средство за придвижване в Китай. Според Добринка, която е била в Пекин преди няколко години, броят на велосипедите чувствително е намалял. Като гледам и самите колелета, си мисля, че са на изчезване. Толкова очукани, изтормозени и мръсни возила, запазили далечен спомен от фабричната си боя, в България могат да се видят единствено в пунктовете за вторични суровини. Просто стоиш и се чудиш коя неведома сила кара тези развалини да се движат и свързва в едно цяло съставните им части. Тук се сещам за една публикация, която навремето – заедно с коментарите – прочетох с интерес. Асоциация по контраст. Ех, Дани, ех, THE_AI, какво ти изкуство, каква ти поддръжка! Ако отидеш в Китай, не поглеждай велосипедите – очите ти ще се насълзят при вида на тези страдалци! За да не решите, че съм черногледа, ще кажа няколко хубави думи за пекинския автомобилен парк, които той напълно заслужава. Леките коли са доста по-млади и съответно по-лъскави от софийските. Обяснението в голяма степен се съдържа във факта, че автомобилната промишленост в Китай набира голяма скорост в последно време. За тази година се очаква производството и продажбите да достигнат 9 000 000 броя. В бившата Поднебесна империя се сглобяват не само модели на Volkswagen, Citroen, Toyota, Hyundai, но и родните Chery, Great Wall (“Великата (китайска) стена” – ако още не сте направили връзката), Geely, Mudan, ZX Auto... Страната има най-бързо развиващия се автомобилен пазар в света със среден годишен растеж от 26 % за периода 2001–2006 г. Освен това Китай е голям износител на автомобили – вече се правят прогнози, че до 2009 г. ще настигне и дори ще изпревари първенеца Германия в това отношение. Разбира се, медалът има и обратна страна. Голяма част от продукцията дава сериозни дефекти още през първите шест месеца от експлоатацията. За причините и сами може да се досетите: използване на евтини и съответно нискокачествени материали в стремежа към конкурентоспособност, съкратени срокове за разработка и изпитание на новите модели. Да се върнем все пак към уличното движение и да не пропуснем пешеходците като участници в него. За тях са изградени многобройни надлези – на кръстовищата и на доста места над самите булеварди, което изобщо не им пречи да вършат безумия. Така стигаме до една болна тема не само за България, но и за Китай, както се оказва. Вие може би си мислите, че нашите шофьори са страшно недисциплинирани, а пешеходците пресичат когато и където намерят за добре? Всъщност те са хрисими овчици в сравнение с жителите на Пекин. Първи пример: с очите си видях как се прави успешно ляв завой на червено, при натоварено движение – и това съвсем не беше единичен случай. Втори пример: пешеходците системно и категорично отказват да се съобразяват със сигналите на светофара. Затова в пиковите часове на големите кръстовища могат да се видят специални хора с червени флагчета в ръка (защо не ги снимах?!) – те предотвратяват масови самоубийства и пускат тълпата да премине, когато светне зелено. Допълнителна паника всяват велосипедистите, които, в унисон с общата недисциплинираност, се провират между коли и пешеходци. В тази почти апокалиптична обстановка аз намирам достатъчно смелост у себе си и излизам съвсем сама на разходка в Пекин. Набелязала съм си два обекта, за които, в интерес на истината, не бях и чувала, преди да започна да събирам информация за китайската столица: будисткия манастир “Юнхегун” и парк “Бейхай”. Улицата, която води към манастира “Юнхегун”. В тези симпатични магазинчета се продават благовонни пръчици и сувенири В “Юнхегун” живеят монаси, изповядващи тибетския будизъм, наричан още ламаизъм. Това е едно от теченията на будизма, чието оригинално название е ваджраяна (санскр. ’диамантена колесница’). Изкушавам се да кажа още няколко неща, за които доскоро имах твърде повърхностна представа. Будизмът не е религия в класически вид, а по-скоро може да бъде определен като учение, насочено към освобождаване от страданието и постигане на пробуждане (просветление, нирвана). Самият Буда не е обожествяван (като Исус Христос), нито има статут на пророк (като Мохамед). Буда може да бъде наречен всеки човек, който се е пробудил от съня на незнанието. Горната част от портите на манастира После се отправям с метрото към парк “Бейхай”. Слизам при южния вход на Забранения град и минавам пеш покрай дългата му стена, за да стигна до някогашните императорски градини. Те са разположени около голямо езеро, носещо същото име – Бейхай (кит. ’северно езеро’). Паркът е огромен (около 70 хектара), но вина за това има водният басейн, който заема почти половината от площта му. В стъклените витрини са поставени вестници, които всеки би могъл да прочете, стига да разбира китайските йероглифи Едно от заниманията на столичани в парк “Бейхай” – гимнастика с музикален съпровод. Жената с червената блуза показва движенията Нефритовият остров с Бялата пагода Стената на деветте дракона Ще си позволя накрая да ви дам един съвет: ако искате истински да се насладите на красотите на парка, отделете повечко време. Аз обиколих езерото с бърза крачка и по-скоро се изморих, отколкото си отпочинах. Впрочем този съвет важи също за Забранения град, за Великата китайска стена, Храма на Небето, Летния дворец и т.н., понеже те са сравнително големи по площ и са нужни часове, за да ги обходите. В края на деня резултатът в общи линии е следният: умора за тялото, радост за очите и ума.

За Храма на Небето и Летния дворец, за императрица Ци Си и впечатленията ми от пекинската кухня

Списъкът на пекинските забележителности е дълъг и ако времето ви е ограничено, трябва предварително добре да обмислите кои да удостоите с посещението си. Според мен задължителни са Великата китайска стена, Забраненият град и площад “Тянънмън” – не толкова заради известността им, колкото заради историческата им значимост, заради онези тръпки, които усещаш по тялото си при мисълта, че събитията, описани в учебниците и енциклопедиите, са станали ето тук и от тях те дели само времето, не и пространството. Сред останалите забележителности, които туроператорите обикновено включват в своите програми, е Храмът на Небето. Той е построен преди близо шест века (1420 г.) и е бил свято място, където императорите са се прекланяли пред небесните сили и са се молели за богата реколта. Най-красивата и най-величествена сграда – Залата за жътвени молитви с триетажен покрив, за съжаление е в реставрация и не можем да я разгледаме. Затова се отправяме към една по-малка, кръгла постройка с червени стени, син покрив и беломраморни стълби, имаща важната задача да съхранява специални таблички, на които са написани имената на императорските предци. Тази сграда е заобиколена от стена, за която се твърди, че притежава особени акустични свойства. Ако застанеш в единия й край и произнесеш няколко думи, спътникът ти, който се намира в другия край, би трябвало да ги чуе много ясно. Вероятно е така, но няма как да го проверим, когато десетки хора около нас се опитват да направят същото, надвиквайки се един друг. Необикновена е акустиката и на кръглия мраморен олтар на Небето, където императорите са се молели за дъжд при суша. Стъпили на централната плоча, те са произнасяли молитвените слова, а звукът се е усилвал многократно и е придавал тържественост на церемонията. На този триетажен олтар са били извършвани жертвоприношения на Небето в деня на зимното слънцестояние. Белите мраморни плочи, обширното зелено пространство около тях и концентричните кръгове, които те обграждат, създават усещането, че си някъде извън времето, а вселената е красива, хармонична и приятелски те обгръща. Наистина, човек има нужда от простор за молитвите си. Защо ли сме свикнали да ги отправяме в църкви, синагоги или джамии? Залата за съхраняване на таблички с имената на императорските предци* Мраморният олтар на Небето Композиция от камъни в Храма на Небето, които са изсечени от планините в различни райони на Китай и символизират народностите, влизащи в състава на китайската нация А сега, приземявайки ви, ще кажа, че Храмът на Небето е отдалечен от центъра на Пекин и се намира в южна посока. Излизайки от него, бихте могли да се насочите към разположения наблизо Пазар на перлите, който също представлява атракция, макар и в един доста по-материален аспект. Обещах да ви разведа из Летния дворец и ще се постарая да го направя, макар че... ще ми бъде доста трудно, признавам – спомените ми от него са най-бледи. Това е последната забележителност в Пекин, която ще посетим в деня преди отпътуването ни. Имаме време, но нямаме сили. Жегата и влагата са ни изтощили и само мисълта, че надали ще дойдем отново в Китай, ни мотивира да вземем автобуса и да се отправим към северозападните покрайнини на столицата, където се намира Летният дворец. Това е пекинският аналог на виенския “Шьонбрун”, на парижкия “Версай” и на истанбулския “Долма бахче сарай” – сравненията сигурно ще ви заинтригуват, и с право! Обширен, красив, неотстъпващ по нищо на европейските забележителности. И може би с една идея по-интересен и по-интригуващ за мен, защото е източен, екзотичен. Разположен е около Кунминху – огромно езеро, по което може да се разходите с лодка, също както в парк “Бейхай”. Разхождаме се и ние, положили морни тела на пейките и гледайки отдалечаващите се пъстри сгради на сушата, потънали в зеленина. Да, мъдър е бил император Цианлон, знаел е къде да построи тези палати преди два века и половина. И сигурно много е обичал майка си, защото го е направил в чест на рождения й ден. Да пишеш за Летния дворец и да не споменеш името на императрица Ци Си е все едно да говориш за развития социализъм в България и да премълчиш за Тодор Живков. Тя възстановява двореца, опожарен по време на Втората опиумна война (1856–1860), правейки по свое усмотрение едно малко и невинно преразпределение на държавния бюджет. Парите, предназначени за обновяване на китайския флот, са изхарчени за луксозната й резиденция. Все пак е построен един нов и красив кораб. Мраморен и величествен, той стои на брега на Кунминху и повече от век жадува да види морските ширини… Мраморният кораб – едно от любимите места на императрица Ци Си в Летния дворец Залата за театрални представления в Летния дворец Езерото Кунминху със 17-арковия мост, водещ към изкуствен остров Впрочем това съвсем не е най-лошото дело на Ци Си. Тя е една от най-мрачните фигури не само в китайската, но и в световната история. Наричат я императрицата дракон, сравняват я по жестокост с руския цар Иван Грозни, румънския граф Влад III Цепеш (Дракула), централноафриканския император Бокаса и коварната султанка Роксалана. От материалите, които прочетох за нея, останах с впечатлението, че е била умна и изключително амбициозна, но същевременно коварна, безпощадна и ретроградна личност. Ум, впрегнат да твори зло. Императрица Ци Си Потреперихте ли? Нека тогава се насочим към нещо по-приятно – китайската кухня. Физическото ми оцеляване в Пекин се дължи най-вече на закуската в хотела, в която досетливи и състрадателни хора все пак са включили прясно мляко, хляб, масло, сирене за сандвичи и плодове. Иначе блюдата са доста разнообразни, но това могат да оценят любителите на екзотичните и пикантни китайски ястия. Всъщност, ако трябва с една дума да характеризирам пекинската кухня, тя би била лютива. С две думи: много лютива. Ако този вкус ви е приятен и имате здрав стомах, заповядайте, опитайте от всичко! Цена е от щастливците и без притеснение си хапва, Гошо също е по-смел от мен, макар и не толкова краен, колкото Цена. Спомням си, че веднъж на закуска Марин стоически изяде купичка със супа, а след това със страдалчески вид се самоутеши: “Това сигурно беше много полезно”. Вечерно време, когато жегата падне до поносимо ниво, обикновено сме клиенти на ресторанта градина в двора на хотела, където, пиейки бира, възстановяваме водния си баланс, драстично нарушен през деня от безмилостния пекински климат. Най-характерно за ресторанта е странното ценообразуване: една бира например струва 15 юана**, порция задушени зеленчуци – 4 юана, хлебчета, препечени на скара – 1 юан, пилешко шишче – 2 юана. В менюто (слава на Всевишния, то е двуезично!) съзирам още една пилешка опция с цена 5 юана и, естествено, си поръчвам. “Това, обяснявам вещо на Гошо и Цена, трябва да е някакъв деликатесен и засукан chicken, щом струва по-скъпо от обикновеното шишче”. И какво мислите ми сервират? Пет препечени на скара хрущялчета от пилешки гърди, нанизани на клечка! Деликатес, откъдето и да го погледнеш! Не знам дали сте обръщали внимание на факта, че млякото и млечните продукти липсват в китайската кухня. Аз го осъзнах едва когато отидох в Пекин. Традиция, какво да се прави! И във връзка с млякото и с кулинарните традиции – ето една тематична случка с наше познато семейство, живяло доста време на Изток. Веднъж били поканени у свои приятели във Виетнам, които пък преди това им гостували в София. Още от вратата усетили изключително неприятна миризма – за вечеря били приготвени копринени буби, местен специалитет. Понеже не могли да скрият гримасите си, домакинът им казал: “А питате ли ме мене как се чувствах, когато в България ме гощавахте с онова прокиснало мляко?” В Пекин беше развенчан един кулинарен мит – за ориза като основна храна на китайците. Имаше ориз, разбира се, но на него в никакъв случай не се наблягаше, просто беше едно от блюдата, които ни сервираха. Впрочем в Северен Китай се предпочитат пшенични продукти – спагети и хлебчета, а на юг оризът се радва на по-голяма почит. Като говорим за ядене, да засегнем и темата за напитките. Алкохолът не е табу за жителите на бившата Поднебесна империя, но в сравнение с нас, представителите на бялата раса, те са направо въздържатели (Tanichka вече спомена за това, но тук ще осветлим проблема научно :). Причината е физиологична – източноазиатците синтезират в по-малко количество ензима алкохолдехидрогеназа и съответно могат да разграждат по-малко количество алкохол. Нека сега някой ме убеди, че се раждаме равни и без съществени расови различия! На официалната вечеря при закриването на конференцията например ни бяха сервирани пет бутилки бира (по половин литър) и две бутилки вино, а ние, десетина души, настанени на една маса, трябваше да си ги разделим както намерим за добре. За сметка на това ястията бяха разнообразни, вкусни и в голямо количество. Самите китайци имат високо мнение за своята кухня. Според една тяхна максима щастлив човек е онзи, който (забележете!) яде китайска храна, живее в английска къща, има за съпруга японка и получава американска заплата. Нещастният човек пък яде американска храна, живее в японска къща, има за съпруга англичанка и получава китайска заплата. За мен изводът от тази максима е, че всяко земно благо е съпътствано от съответно наказание. Много знания и мъдрост натрупахме за девет дни в Пекин ;). Вече е време да отпътуваме. Странно е усещането, когато си тръгваш отнякъде, където най-вероятно никога няма да се върнеш отново. Макар че... никога не се знае. За тези девет дни английският на момичетата от рецепцията не се е подобрил и езиковата бариера си стои все така високо вдигната. Когато Гошо пита дали поръчаното от нас такси за летището е пристигнало, получава отговор, че закуската е включена в цената на нощувката. В самолета пък по едно време настава брожение сред пътниците и ние започваме да се притесняваме. Оказва се, че слизащите в Москва китайци търсят някой владеещ английски или руски, който да попълни раздадените от стюардесите двуезични формуляри. Руските власти просто не са се съобразили да включат и китайски вариант. В късната лятна вечер виждаме през илюминатора светлините на софийската писта, а минути по-късно вдишваме с пълни гърди родния сух въздух. Боже, колко е приятен! А на хиляди километри от тук един многомилионен град спи сред влагата и горещината на августовската нощ... –––––––––––––– * За сканирането на снимковия материал в целия пътепис благодаря на Николина Колева и Георги Гушмаков. ** Китайската парична единица юан се дели на 10 дзяо. $1 се обменя приблизително за 8 юана, а равностойността на 1 юан е около 0,2 лв. Ако искате да се ориентирате в сумите, които ви споменавам, делите на 5 и получавате левовото им изражение. Край Автор: Павлина Върбанова Снимки: авторът Още снимки от Китай: [nggallery id=7]

-Вече четири месеца съм при теб, а не си ме обучил в никаква техника, никакъв метод.
-Метод? - повторил Учителят. - Какъв метод ти е нужен, кажи, моля те?
-С помощта на който да постигна вътрешна свобода.
Учителят гръмко се разсмял:
-Трябва да притежаваш невероятно майсторство, за да добиеш освобождение с помощта на капан, наименован метод - казал той.

Антъни де Мело "Една минута глупост"

Това е диненият фенер на Деси Димова и нейната дъщеря Кристина. Ето част от тяхното писмо:

“Всяко лято в моето детство правехме динени фенери, затова предложих на дъщеря ми да направим заедно в къщи. Избрах не много голяма диня, за не се измори и да не й омръзне прекалено бързо не леката част по издълбаването. Кристинка (5 г. и половина) издълба динята съвсем сама. Тъй като все още не борави с нож, тя предлагаше какви фигурки да изрязваме, като ги изрязвах аз или заедно, като я оставих да опита няколко пъти и сама. Фенерът е готов и като за първи опит се получи доста добре. ”

Halloween… посред лято от “Нашето детство”

По някаква случайност  и аз съм в кадъра на снимките динените фенери в Ри-Ри-Ра…. добре че беше тъмно:)

Искра Мирчева ни изпрати снимки на ИЛИЯН е на 4 години, който също си има динен фенер.

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/ 

• Социална солидарност е не когато всички плащат и получават еднакво малко, а ако едни плащат повече, други по-малко – но онези с повечето получават своето повече, а онези с малкото – доста повече от малко. Изглежда сложно, но не е 

Пламен Асенов 

Още не започнал есенният политически сезон в България и работата тръгна на зле – лидерът на БСП Сергей Станишев заяви, че партията му замисля вот на недоверие спрямо управляващите от ГЕРБ. Идеята очевидно е преди предстоящите догодина избори на ГЕРБ да му стане малко по-зле, а на социалистите да им стане малко по-добре. Само че ще видим дали точно така ще се получи. Тя тая работа с вотовете не винаги излиза както я мислиш, питайте Филип Димитров.

Все пак обаче червените изкараха някои интересни аргументи, свързани с евентуалния вот, за който засега не е ясно нито по каква тема ще бъде, нито кой друг ще го подкрепи. Какво ще кажете например за предупреждението, че сегашните управляващи “живеят за сметка на резерва, който им оставихме и го изяждат. Ще свърши.” Твърдението, че ще свърши, е безспорна истина. Както всеки резерв, и този съществува в ограничен вид, създаден е не за да се папка перманентно, а само за черни дни. Но доколкото в живота на нормалните общества черните дни са рядкост, а при нас са всекидневие, то много лесно ще свърши, защото трябва да го пипаме постоянно.

За сметка на това обаче пълна неистина е твърдението на Станшив, че те, социалистите, заедно с подгласниците им от Тройната коалиция, са “оставили” на ГЕРБ някакъв резерв. Да, по принцип резерв има, но не те са го съзнателно оставили, а просто не можаха съзнателно да го довършат навреме. Иначе добре бяха започнали – имаше доста истории по тяхно време, свързани със зърнения резерв, имаше и с петролния резерв, а в един момент, както се оказа пък, газов резерв изобщо нямаше. Добре че си имаха  прокуратура в резерв…..

От трета страна мен ме учудва учудването на червения лидер, че като има едни свободни парички налице, някой си е тръгнал да пирува с тях. Както съобщиха американски учени онзи ден, те са установили с положителност, че най-старото известно угощение в света датира отпреди 12 хиляди години. Сещате ли се колко старо е това – сто века преди Христос. За ориентир, например Троянската война, в която поредицата от битки се редува задължително с поредица угощения, е само 10-12 века преди Христа. Така че по отношение на угощенията човечеството е натрупало завиден исторически опит и нищо чудно, че ние, българите, се стремим да не изоставаме от по-развитите нации. Ама защо трябва да се учудваме, вместо да приветстваме тази целеустременост?

Мен обаче ме стресна повече друго – признанието на цялото Изпълнително бюро на БСП, че членуващите в него социалисти изобщо не са си починали през лятото, защото през цялото време са изпитвали неистова тревога за предстоящото през есента и зимата обедняване на българските граждани. Това наистина ми се вижда тревожно, защото през годините съм забелязал, че социалистите дори когато са си починали вършат маса глупости, а какво ли може да се очаква пък сега…..

Интересни са също основанията на червените лидери за техните притеснения. Те отбелязват, че народът ще обеднее, защото напоследък в България има 9-процентов ръст на производствените цени на всички стоки, защото се очаква ново повишаване на цената на газа и парното, както и защото правителството замрази всички доходи. Какво може да се каже по това? Ако питате мен, най-добре е нищо да не се казва, но все пак има хора, които няма да разберат правилно нещата и ще приемат станишевите думи за чиста монета.

Всъщност истината ми изглежда по-скоро така. Първо – дали има 9 или 90 процента ръст в производствените цени на стоките не зависи пряко от дейността на кое да е правителство, а е много сложен комплекс от вътрешна и международна пазарна конюнктура. В този смисъл – понякога може да зависи косвено от решенията на някое правителство, а понякога може и изобщо да не зависи. Е, живеещите още в комунистическите времена на пълна държавна регулация социалисти сигурно няма да се съгласят с това твърдение, макар че самите те много добре знаят какво става, когато управлението започне да се меси пряко в ценовата политика. Пробваха го на наш гръб дълги години, та знаят.

Второ, правителството не е замразило всички доходи, защото то не може да замразява доходите в частните фирми, а само в администрацията и в държавните фирми, доколкото ги има. Всъщност това замразяване по принцип подлежи на похвала, не на укор. Доколкото е реално, де, защото и по отношение на замразяването виждаме, че действията на правителството са точно толкова последователни, колкото думите на неговия лидер в два различни дни по една и съща тема. На укор всъщност подлежи фактът, че въпреки плановете за реформа в администрацията, такава не беше извършена както трябва – все още остават много дублирани звена в държавата, все още чиновниците не са проникнати от съзнанието, че съществуват, за да работят в услуга на гражданите, а са проникнати от съзнанието, че гражданите работят, за да съществуват те…..

Така или иначе, Станишев и компания не казват нищо по такава една необходима реформа в интерес на всички граждани, а пъхтят за тежката съдба на горкия чиновнически апарат – правителството им замразило заплатите. Не разбирам защо ги мислят толкова. Сегашните чиновници в България са като келнерите по времето на комунизма – тогава те получаваха по 120 лева заплата на месец и изкарваха на ден по сто лева от бакшиши. Да сте виждали недоволен от заплатата си келнер? Или някой стачкуващ? Разликата е само в това, че сега администрацията не получава 120 лева, та затова и нейните бакшиши не са толкова малки.

Най-смешно обаче е третото основание за притесненията на социалистите – че цените на газа и парното предстои да се вдигат отново. И с просто око в случая се забелязва претенцията -  внушена, не директно изказана, защото май малко все пак ги е досрамяло – че по време на тяхното управление цените на парното и газа едва ли не са били ниски и твърди, че може би четири години са си стояли на едно и също място, ако не са и падали главоломно. Та проблемът е, че сега предстои да се вдигат.

На подобно поведение някои му викат “гьонсурат”, но аз няма да използвам такива тежки и красноречиви думи, за да не ме сложат в редицата на Божидар Димитров с неговия “шибан народ” и на доктор Владимир Атанасов с неговите “олигофрени”, дето се трудят в Министерството на здравеопазването.

Но да се върнем на социалистите и притесненията им за цената на газа. Вероятно именно защото са социалисти, те напълно пропускат дори да намекнат за своето важно участие и голямата си заслуга за предстоящото вдигане на цените. Заслугата се състои например от един договор за дългосрочните руски доставки, подписан от техния собствен министър Румен Овчаров няколко години преди да изтече срокът на предишния договор. Предишният беше относително добър за България, Овчаровият – не. Това го признават всички специалисти, които знаят нещо по въпроса.

Заслугата им обаче е и още по-голяма – и тя е в цялостното поведение на левицата и левия президент по отношение руските енергийни проекти в България и комплексът от свързани с тях политики. Само ще припомня, че Чехия например още преди десетина години се върза с европейската газова мрежа и по нея купува газ от Норвегия, за да е независима от Русия. Унгария и Словакия – защото повече от Чехия ги управляваха социалисти – не направиха същото и сега имат проблеми, сходни с нашите. Само сходни, де, защото все пак никой никъде по света не може да си представи националноотговорна политика от типа на българската, при която сто процентовата енергийна зависимост от руснаците се отъждествява със сто процента национална независимост и братски чувства.

Иначе като цяло много ми харесаха критиките на БСП по отношение на системата на здравеопазване. Че то е в колапс сме съгласни всички. Че то беше в колапс и по време на тяхното управление обаче също всички сме съгласни, макар те самите скромно да го премълчават.

По този повод изпитах възторг най-вече, разбира се, от онова изказване на Михаил Миков, че очевидно управляващите разглеждат реформата в здравната система като първа стъпка за облекчаване на пенсионната система. Такъв вид черен хумор винаги ми е допадал, особено проявен от страна на бивш вътрешен министър. За разлика от него обаче не ми допадна толкова откровено комунистическият хумор на Станишев, който заплаши, че “управляващите вървят към директна и умишлена ликвидация на болниците и преминаване изцяло към частна практика”. Противопоставянето по този начин на частното и държавното вероятно е в известен смисъл и нарушение на Конституцията, където равнопоставеността на различните видове собственост е базисен принцип. Но да не отиваме толкова далеч – той Станишев секретни документи на службите погуби и още е на свобода, та за някакъв си антиконституционен призив ще се притеснява, че бил изрекъл….

Важното е друго – в цял свят е ясно, че частните болници са на много по-добро ниво от държавните и това, че са частни, не винаги, ама съвсем не винаги означава, че в тях се лекуват единствено чорбаджиите-изедници, богаташите, които си плащат всичко и веднага от джоба. Напротив, просто системата от здравно-осигурителни фондове и каси, на лични вноски и лични партиди, на нормално осигуряване и нормално набиране в здравните фондове на средства, които не потъват в нечии чиновнически или политически джобове, е така измислена, че работи. Скърца на моменти, но работи. А при нас само скърца.

И така ще бъде, до пълната победа…..Не, не, това с пълната победа беше друго. И така ще бъде, докато хора като Станишев и неговата партия се застъпват за необходимостта всички да бъдем равни в мизерията – нещо, което те наричат система на социална солидарност. Истинската система на социална солидарност се случва не тогава, когато всички плащат еднакво малко и получават еднакво малко, а когато едни плащат повече, други по-малко – но онези с повечето получават своето повече, а онези с малкото – доста повече от малко. Изглежда сложно, но не е. На някой може да му изглежда – или съзнателно да заблуждава хората, че изглежда несправедливо, но пак не е.
Друга тема е дали точно ГЕРБ има достатъчно воля и способности, за да проведе истинска реформа в здравеопазването и съществува ли изобщо в България политическа сила и гражданско общество, които могат да го направят. Само че това не е въпрос и не чакам някой да ми отговори. Просто нямам време да чакам толкова дълго.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com