Дано Бойко Борисов се вслуша в съвета на реформатора Аснар (който преди години успя да задвижи заспалата и изостанала испанска икономика):

Поддържане на бюджетна стабилност, осъществяване на икономически реформи за подобряване на конкурентоспособността и наличие на открита и либерализирана икономика, са сред предпоставките за изход от икономическата криза. Това каза във вторник в София бившият премиер на Испания и почетен председател на испанската Народна партия Хосе Мария Аснар пред участници във форум "Ролята на дясното управление за справяне с последствията от световната финансова и икономическа криза", организиран от ГЕРБ.

еврофондовете са допълнително средство за подпомагане на националните икономики… Еврофондовете не заместват добрите политически решения… 

Блогът за икономика 2010

Анкета на „Не спирай“, която може да попълните – свалете я. Но първо прочетете за какво става дума в следващите редове. Проект на „Не спирай“.

Основната цел на проекта е да стимулира обществената и личната активност за търсене и намиране на алтернативни начини и пътища да се използват по-пълноценно и ефективно наличните ресурси и потенциалните възможности в процеса на търсене на решения за повишаване на трудовата заетост и усвояемостта на Европейските фондове.

Ще се опитаме чрез успешни примери за прилагане на алтернативни и иновативни подходи да мотивираме повече хора да поемат активна роля в решаването на проблеми, които ги засягат. Постигането на ефективни партньорства между заинтересуваните страни по даден проблем и създаването на работещи механизми за диалог и обмен на информация, според нас са важна предпоставка за пълноценното използване на всички ресурси и възможности за постигането на положителна промяна.

Целевите групи

Интернет общности

Към днешна дата една от най-известните социални мрежи в Интернет, Facebook, е надминала по трафик гигант като Google. Форуми като “Offroad Bulgaria” и “BG Mamma” притежават десетки хиляди потребители, които ежедневно обменят идеи, мисли, опит, интереси и т.н. Статистиката показва, че “Offroad Bulgaria” наброява 69, 299 потребители до месец април 2010, а “BG Mamma” 141 545. Проучване на Интернет Общество България (survey.isoc.bg) за Интернет потреблението в България сочи, че Интернет ползват 44.69 % от населението на страната на възрасто от 15 до 69 години (на практика процентът е по-голям, защото голяма част от децата под 15 години са онлайн, при това редовно). От тях 56.94% са живущите в София. Интернет обществата се разполагат във виртуалното пространство и започват да предлагат все повече услуги, възможности и инициативи. В тях е съсредоточен и голям брой хора, които са активни в конкретна дейност. Това своеобразно „обединение” на значителна маса от хора в Интернет представлява огромен човешки ресурс, който не се използва пълноценно.В настоящата ситуация на икономическа криза, и то в страна с ниска усвоямост на европейски фондове и с нужда от развитие на алтернативни социални услуги, Интернет обществата могат да се превърнат в иновативен и рационален инструмент за постигане на редица цели. Това е обвързано и с решението ни да използваме Интернет пространството за постигане на целите на Фондация „Не спирай”.

НПО, неформални граждански обединения и инициативни комитети

Практиката показва, че активността на гражданските организации и местната власт в посока за съвместни проекти не е на нужното ниво. мнение, че е по-добре резултатите не така да се изброяват, а да се включат в последователен текст.екта с цел засилване на  Юридическите лица с нестопанска дейност и неформалните обществени обединения представляват огромен ресурс за постигане целите на Стратегията за развитие на социалните услуги на територията на Столична община (2009-2013). Практиката показва, че такива обединения не се използват достатъчно ефективно и че партньорската мрежа за постигане на общите цели е все още слабо развита. Липсва обмен и разпространение на добрите практики на целевите групи. Това води до дезинформация и непълноценно използване на ресурсите за подобряване качеството на живот. От друга страна, добре известно е, че целевите групи срещат редица трудности в работата си. Многообразието на проблемите определя нуждата от тяхното систематизиране с цел търсене и предлагане на конкретни адекватни решения.

Хора, в прцес на търсене на реализация

Статистиката показва, че за периода юли 2008 – юли 2009 г. общият брой на регистрираните в Бюрата по труда безработни е нараснал с 27.8% (или със 61 332 души), а безработните младежи на възраст до 29 г. са се увеличили с 32.9% (или близо с 13 хил. души). Още по-висок е прирастът при безработните младежи с висше образование – за същия период той е 53% (1450 безработни млади висшисти повече). Един от най-посещаваните уеб сайтове за работа http://www.jobs.bg/ цитира статистика, която към 13.04.2010, 12:51 сочи следното:

Тези данни показват, че в момента в страната голяма част хората са в етап на търсене на трудова заетост и възможност за реализация. Значителна част от тях се намират в София. Конвенционалните начини на търсене на работа не винаги вършат работа. Хората бързо се обезверяват, а активността им спада още по-рязко. Увеличената неудоволетвореност на хората от заплащането и естеството на работа, условията на труд и завишеният брой съкращения води до нарастване на потока от хора, особено към София, търсещи професионална реализция в големия град. Кризата още повече засилва необходимостта от алтернативни възможности за справяне с изискванията на динамичната външна среда. Необходимо е и активизиране на хората, нужни са стимули да намират по-ефективни начини за употреба на ресурси, с които те така или иначе вече разполагат, понякога без изобщо да го подозират.

Физически лица с увреждания

Тази целева група се състои от хора със специфични нужди, но притежаващи и специфични възможности, които остават нереализирани. Човек, който е с увреден слух, вероятно е много добър в писането на компютър, тъй като е развил тактилните си усещания много по-добре от останалите. Държавата предвижда определени преференции за наемането на такива хора на работа, но в недостатъчна степен, а много от тези хора не успяват изобщо да се възползват от тях, защото биват ограничавани напр. от недостъпна среда, или направо биват дискриминирани. Хората с увреждания в България са обект на нагласи и практики, наследени от миналото, когато повечето от тях са били изолирани, защитавани и обгрижвани от семействата си или от държавата. Резултатите от преброяването на населението през 2001 г. показват, че хората с увреждания с намалена работоспособност над 50% в страната са 265 353 по официални данни на Националния статистически институт.

Софийска община

Самите общини, в това число и СО, реализират проекти и притежават набор от добри практики, които е полезно да бъдат обобщени и разпространени.

Нуждите на тази целева група в контекста на настоящото проектно предложение се състоят преди всичко в повишаване осведомеността на структурите и служителите за реалните проблеми и потребности на гореописаните целеви групи. Особено висока е необходимостта от определяне на проблемите и дефицита на информация у районните администрации, столичните Бюра по труда и СУСО, за които ще бъде полезно да получат примери за конкретни алтернативни решения на проблемите, с които те се сблъскват и им се налага да разрешават в ежедневната си практика.

Дейности

Проектът се състои от две основни части. В първата част от изпълнението му ще бъде проведено изледване сред целивите групи, което да осигури актуална информация, както за силните им страни и добрите практики, така и за слабите страни и проблемите, с които се сблъскват в ежедневната си практика.

Анкетните въпроси ще отразяват проблематиката на пълноценната реализация и ефикасното използване на ресурси от страна на представителите на отделните целеви групи, тяхната оценка на възможните пътища за такава реализация, и ще бъдат насочени към по-ефективна мобилизация на лични възможности и капацитет, повишаване на трудовата заетост (и активен стремеж към такава), и не на последно място: по-активно използване на потенциала на европейски и други международни фондове, стимулиращи социалната активност на гражданите.

Изследването ще е насочено по-специално към следните сфери:

ü  Причини за ниската усвояемост на европейските фондове и начини за подобрение на ситуацията в това отношение, особено в контекста на икономическата криза;

ü  Начини за практическо подпомагане на по-ефективното и по-ефикасно използване на различните ресурси в най-широк смисъл (финансово-икономически, социални, личностни) – както потенциални, така и разполагаеми;

ü  Начини за повишаване на трудовата заетост и на личната мотивация за заетост, предимно на територията на СО, където е концентрирана основната част от трудовия пазар у нас, но и в другите по-големи градове из страната (селските райони сами по себе си няма да попаднат в обсега на изследването, но то ще включи икономическите мигранти, пристигнали в столицата и големите градове от селски райони с цел търсене на работа и житейска реализация).

В изследването ще бъдат включени по 30 представителя на всяка от целевите групи.

Практиката показва, че обикновено при целевите социални групи, както и при общинските структури и служби, се усеща твърде остро недостиг (или дори липса) на точни и ясни представи за реалните нужди, които имат получателите на социални услуги. Този проблем е потвърден сред съществените в Стратегията за развитие на социалните услуги на територията на Столична община (2009 – 2013). Той пречи да се предложат конкретни решения и добри практики, които да се популяризират и да се използват за решаване на проблемите. Оттук произлиза в немалка степен и харченето на общински и държавни средства за неефективни или направо излишни социални дейности, докато алтернативни услуги и решения с вероятно по-висока полза (нерядко и доказана като успешна в други държави или даже други български общини) остават без финансиране. Често пъти алтернативните решения изискват по-ниски разходи, които биха спестили значителни публични средства на общината, държавата и съответно данъкоплатците. В този смисъл ще бъде изготвен аналитичен доклад, който ще бъде предоставен на СО, за да послужи както за по-рационално планиране на общинските социални дейности, така и за формулиране на допълващи или заместващи социални услуги в общността.

Не на последно място, едно систематизиране на плюсовете и минусите би представлявало полезен инструмент не само при разрешаването на проблемите, но и при диалога между целевите групи, местните общности, общинските служби и държавните институции.

Целта е по този начин да се класифицират и обобщят нуждите и добрите практики на обхванатите групи, на базата на които да се изготвят конкретни препоръки към СО и всички ключови участници в предоставянето на институционализирани и общностни социални услуги.

Като резултат ще бъде изготвен аналитичен доклад, включващ анализ на ситуацията по отношение проблемите на обхванатите групи, с конкретни препоръки, потенциални решения, описания на съществуващи добри практики, и препоръчителен план за действие.

Втората част от изпълнението се състои в събиране и промотиране на успешни примери и добри практики. Получената информация от изследването и проведеният анализ ще оформят критериите за подбора. Ще бъдат събрани и представени по достъпен, интерактивен и увлекателен начин редица алтернативни конкретни решения на проблемите, които срещат целевите групи. Целта е  да бъде събрана информация за добри световни, европейски и български практики, които директно или адаптирано биха могли да послужат за разрешаване на проблемите, които срещат описаните в проектното предложение групи в София и страната. Това ще бъдат реално работещи примери за добри чуждестранни и български практики. Ще се наблегне на примери най-вече от места, където положителните практики продължават да се случват и показват устойчивост в дългосрочен план.

Междувременно периодично ще бъде публикувана информация за етапа на развитие на проекта и резултатите от отделните дейности на интернет портала на ФНС www.nespirai.net.

Целта е събраната информация да бъде обществено достъпна и да се създадат условия за бързото разпространение на практическа информация за добри практики. Изборът на Интернет като инструмент за постигане на тази цел дава възможност неограничен брой хора в реално време да бъдат активно ангажирани в решаването на проблеми чрез търсене, намиране и прилагане на алтернативни решения.

Уебсайтът предоставя възможност и за външен контрол и мониторинг на дейностите по проекта, както и за съблюдаване сроковете за изпълнение на проектното предложение. Наличието и на уебсайт за изпълнение на проектното предложение създава и условия за устойчивост и мултиплициране на резултатите от проекта.

Развитието на подобно виртуално пространство ще създаде възможност за създаването на партньорства, диалог, обмяна на опит и споделяне на добри практики между Столична община, петте целеви групи и други потенциално заинтересовани страни. В хода на проекта ФНС ще доразработва и поддържа уебсайта с осигурени от донора и собствени средства, а след края на проекта – изцяло със собствени средства.

Устойчивост

Осъщественият анализ на проблемните области и силните страни, заедно с направените изводи и препоръки в резултат на проведеното анкетно изследване, ще послужат за по-нататъшно разработване на алтернативни методи и стратегии за преодоляване на пречките, търсене на иновативни решения за постигане на целите, споделяне на опит и обмен на добри практики в сферата на иновативните социални услуги, повишаването на трудовата заетост и личната мотивация за преодоляване на социалната и икономическа изолация. Също така, той би могъл да бъде използван за основа на по-цялостно и задълбочено проучване на тази тематика. Публикуването на извлечение от анализа в портала на Фондация „Не спирай“ (евентуално и на други сайтове в Интернет), и предоставянето на пълния анализ на разположение на Столична община, ще позволи по-нататъшното разпространение на изводите и резултатите в цялата страна, последващи обсъждания и стимулиране на търсенето на пътища вътре в общността за по-добра реализация на възможностите и ресурсите, изграждане на механизми за ефективна комуникация и сътрудничество, повишаване на трудовата заетост и преодоляване на социалното изключване.

Самото заглавие на проекта залага на успешния пример като мотивиращо средство. Създалите се възможности за сътрудничество и комуникация, вследствие реализирането на проекта, ще допринесат за осъществяването на последващи стъпки към свързване на различни индивиди и организации за реализация на техните собствени идеи и намерения – все повече със собствени сили и все по-малко с чакане на външна помощ, икономисвайки по този начин публични бюджетни средства и  постигайки практически изпълними, реално работещи и общи за СО и целевите групи цели, заложени в цитираната Стратегия. Научените уроци ще бъдат от полза и за общинските администрации на другите големи градове.

В дълготраен аспект ще бъде улеснено сътрудничеството и ще бъде фасилитиран диалога между заинтересованите страни чрез използване на предоставеното от ФНС средство за комуникация – високо функционален, интерактивен и динамично обновяем уеб-портал с форумно пространство.

Фондация „Не спирай“ ще използва изводите и резултатите, насоките и препоръките, обратната връзка от всички участвали страни, както и  придобития опит и създадените контакти с различни представители на целевите групи по време на реализирането на проекта, за доразработка и усъвършенстване на портала съобразно заявените нужди на потребителите му и за създаване на сътрудничество със заинтересовани страни, както и за работа по настоящи и бъдещи идеи и проекти.

Ще бъде предоставена възможност на целевите групи и заинтересованите отговорни структури на Столична община да се възползват в дългосрочен план от разнообразен и динамичен поток на информация, комуникация и обмен на опит относно актуалната ситуация, трудностите, външните спънки (но и вътрешните бариери!), добрите наши и чуждестранни практики, публикувани и обновявани в уебсайта.Повишената мотивация на целевите групи и крайните бенефициенти ще бъде постигната чрез реални примери на заета активна лична и/или групова позиция за търсене и намиране на алтернативи, ресурси и сътрудничество, довела до практическо решаване на проблеми в редица ситуации.

Нещо повече – целевите групи и крайните бенефициенти ще бъдат окуражени от самия факт, че настоящият проект е дело на една новосъздадена организация, която е била финансово подпомогната да го изпълни. Всички знаем, че обществото е убедено в доминиращата сила на корупцията във всички вертикални и хоризонтални нива на управление на страната. Един такъв пример (и колкото се може повече като него) би имал много силно въздействие в посока възвръщане оптимизма на хората и усещането им, че разпределението на европейските и националните публични средства може да се извършва прозрачно, справедливо и в полза на обществото.

Проектното предложение е само стъпка към постигане на общата цел на Фондация „Не спирай“. Неговото реализиране ще позволи на фондацията да доразвие идеите си по-ефективно, по начин съобразен с конкретни нужди и потребности на индивидите и обществото. Повишеният капацитет на екипа за разработване, управление и реализиране на проекти ще осигури възможности за по-нататъшно използване на различни възможности за финансиране на дейностите на организацията.

Фондация „Не спирай“ (ФНС) е осъществила първоначалното създаване и структуриране на Интернет портал на адрес www.nespirai.net , който има за цел да мотивира, подкрепя и подпомага индивиди, организации и институции за намиране на скритите (и по-пълноценно реализиране на наличните) възможности и ресурси, с които те разполагат. Това е предвидено да се извършва чрез предоставяне на информация, осигуряване на пространство за изграждане на сътрудничество и обсъждане на идеи, възможности, инициативи, пречки и проблеми. Порталът е в съвсем начална фаза от своето разработване и по-нататъшното му развитие много трудно би могло да продължи без институционално укрепване на организацията.

Информацията е предоставена от „Не спирай“, за което благодаря!

Земеделието: Помощи за милиони

Меркел: строги глоби за бюджетните дефицити в ЕС

Time travel: Testing the 'grandfather paradox'

Калоян Стайков, Кабинетът може сам да се опази от финансови пакости

Георги Ганев, Защо там преподават различно

Евгений Дайнов, Дали е милиция или полиция

John B. Taylor, A Milton Friedman Revival

European Business Cycle Indicator – September 2010

Георги Ангелов, А ще останат ли студенти в България да плащат?

Георги Ангелов, Фискален борд, за да избегнем МВФ

Блогът за икономика 2010

На ул. „Александровска“ в Русе са открили „чудесен“ маркетингов трик. Само на няколко крачки един от друг, в  два съседни магазинa борбата за клиенти е толкова жестока, че кара продавачите да се борят буквално за всеки процент намаление…

Подобни публикации

• 13.04.2010 — Един незабравим уикенд в Единбург (5)
• 08.10.2009 — Пътуване до Андора – страната с високи молове и планини (17)
• 02.06.2010 — Продава се: матрак Tempur за Вашата любима играчка! (6)
• 20.02.2010 — Отговор до Комисията за защита на потребителите (6)
• 19.02.2010 — Въпрос на чест и 50 стотинки! (15)
• 01.02.2010 — Little Chopper 2010 (5)
• 31.12.2009 — Новогодишни поскъпвания… (0)
• 30.12.2009 — Сватбата ни… (14)
• 22.11.2009 — Най-странната ни позната във Facebook (6)
• 13.04.2007 — Затвориха и кино "Роял" (2)
• 26.03.2007 — Румънеца и Събев (3)
• 30.05.2006 — А някой кара колело… (13)
• 06.05.2006 — Празник на град Русе (2)
• 03.04.2006 — Транспорт, разписания и цени (0)
• 12.02.2006 — Снимах любовта!!! (0)

Социални мрежи:

Кой определя кой ще е супермен? Супергероите явно са на мода, особено когато става дума за правителството ни. Но, сега не става дума за онези хора, които повдигат планини. Нито за онези, които обещават, но забравят. Говорим за тези, които действат.

За поредна година Български хелзинкски комитет организира конкурса „Човек на годината“. Ще бъдат номинира хората, които вие искате и смятате, че са вършили нещо полезно за обществото.

Номинациите за “Човек на годината” 2010, наградата на Български хелзинкски комитет за принос към правата на човека, са отворени от 1 септември. Всеки може да номинира човек или организация – заради конкретни правозащитни постъпки, извършени в периода ноември 2009 – октомври 2010 г. Критериите са:

• 1. Да е прецедент в правозащитната сфера.
• 2. Да има значителен градивен/обединяващ обществото потенциал.
• 3. Да има значителен потенциал за предизвикване на обществено развитие/растеж.
• 4. Да се отличава с доблест/сърцатост (професионална, гражданска).
• 5. Да е новаторска/оригинална/творческа.
• В същото време, цялостната дейност на номинирания човек/организация не трябва да противоречи на духа на наградата.
• Правозащитните постъпки/практики трябва да рефлектират върху български граждани или групи от граждани, или лица, пребиваващи в България.

Номинации се приемат на hy2010@bghelsinki.org , страницата за номинации или на адрес София 1504, ул. „Върбица“ 7; до 31 октомври 2010 г. включително. Онлайн гласуването за наградата на публиката е от 1 ноември до 6 декември 2010 г. Награждаването е на 10 декември, Международния ден за правата на човека.

• Страницата с номинации
• Страница за предложения за номинации

Днес сутринта случайно попаднах на малко коте в безпомощно състояние, свито до гумата на една кола. Благодарение на фондация “На Ти с природата” получих контакти на ветеринарни клиники, в които могат да се погрижат за него. Консултацията показа счупване на дясната бедрена кост. Това изправя котето пред неизбежна операция, която ще бъде извършена утре по обяд. Днес следобед го оставих в клиниката където ще се грижат за него до утре. Средства за операцията са осигурени.

Котето е оцеляло въпреки травмата си, освен това успя да се справи и с нападение на две едри улични кучета (които го бяха намерили докато аз организирам помощ). Което означаваше, че после аз и една служителка в банка дружно го измъквахме от пространството между акумулатора и двигателя на един автомобил. За щастие, собственичката на автомобила бе наблизо и помогна да издирим мъника. Както виждате борец е, младо е, женско. И спешно има нужда от стопани.

Ако някой от вас има възможност - нека пише тук или на електронната ми поща (blog <at> marudina.net).

Още.

В миналото хората са ровели из старите си писма, днес ровим из директории и файлове. Та днес аз ровех из стари файлове. И попаднах на един проект между приятели, който тогава ми носеше много радост – списание Fantasy World. Бате Ламоте, ти мисля, че ще се заинтересуваш!

Това беше проект за онлайн списание в .pdf формат, правено от няколко души. Идеята ми хрумна заедно с моя стар приятел Александър Стоянов, когато обсъждахме поредната книга на Робърт Джордан. Включи се Веселин Матев (който сега учи право във Франция и сигурно фентъзи литературата му е на последна място по интереси) и Петьо Георгиев, на когото дължим кориците на списанията. И така започна всичко.

Няколко картинки нарисувани от фенове, пуснати в списанието, за да видите за какво иде реч:

Click to view slideshow.

Дали поради трудности с материали или друго, не знам. Но успяхме да пуснем само 3 броя и един 4-ти, който остана само на личните ни компютри. За онази 2008 година и тези броеве си бяха добре. Пускахме ги най-вече в Замунда и там правеха по над 1000 сваляния. Също един голям плюс, показващ, че Fantasy World се четеше.

• Брой 3 - http://www.mediafire.com/download.php?djomjgoo0n8
• Брой 2 - http://www.mediafire.com/download.php?dtmidzumgsd
• Брой 1 - http://www.mediafire.com/download.php?22uzl4twmmm

Колко добре са били направени, друг въпрос е. Аз се радвах, че изобщо осъществявахме този проект, защото всички до един обичахме фентъзи културата. Аз все още я обичам и чета редовно нови книги, макар компанията да се е разбила малко.

Сега търся нови хоризонти за нашия проект. Вярвам, че все още има ентусиасти за тази кауза. Аз го виждам като продължение чрез социалните мрежи- като група във Facebook, която имаме и сега, но трябва развитие. Да се изготвя малък документ с интересното от света фентъзи културата.

Ще се радвам на идеи.

Дон Домат 1 си има нов обитател. Спомням си с носталгия безбройните пъти, когато съм влизал в този тунел, за да обядвам и без особена носталгия как качиха цените до толкова, че да стане отблъскващо.

В телефонно интервю за Би Ти Ви премиерът Борисов изглежда се ядоса толкова много на Иван Костов за критиките му на икономическа тема, че го обвини за спиране на “реактори” в ТЕЦ-Варна (където може да има само турбини!). Запитан да коментира тезата на Костов за заспиващата икономика, Борисов избухна: “…тя заспива, защото ние трябва да [...]

Татко милионер и крак с дебелина на детска ръчичка. Разкарайте я от екран и й дайте нещо да хапне! И по-бързо, преди да си е счупила челюстта в ефир с изкуствените си усмивки. По-фалшива е дори от морала на Фродо.

Продължаваме с африканското пътуване на Меглена. Започнахме с Бурунди, а сега продължацаме към Руанда и Уганда. Приятно четене:

С мерцедес из Африка

Бурунди -> Уганда-> ДР Конго -> Руанда

Част 2: Уганда (през Руанда)

От Бурунди нататък вече нищо не беше както ние си представяхме и всеки ден трябваше да уточняваме и доутoчняваме какво по-точно следва, къде ще спим и какво ще правим през деня. За днешния 3-ти ден беше предвидено да минем в Руанда, да спим в Кигали (столицата) и да продължим към Уганда и езерото Буньони. Пътя до границата с Руанда не ни предложи нищо ново и различно освен гледки на ниви по хълмовете и нескончаема върволица от хора покрай пътя. Самата граница е едно градче, разделено от 2 бариери. Беше доста оживено в посока Бурунди-Руанда и не толкова оживено в обратната. До сега и шофьора и гида (конгоанци) бяха казали, че най-хубаво е да се живее в Руанда ?!? Колко било сигурно и как полицията била на място и си вършела работата, имало бизнес... Абе за същото място дето преди 15 години се клаха ли говорим ?! После се сетих, че те самите идват от място дето още се колят и реших, че това е причината да се радват толкова на Руанда. На границата обаче започвах да се уверявам, че и на бурундчани (а сега де ... така ли им се казва) май им харесва повече Руанда, отколкото собствената им китна, мирна и ужасно бедна страничка.

Гидът ни - едно дребно и много оправно човече, което говореше с всички сякаш са стари познати, факта, че бяхме единствените бели хора и може би това, че минавахме с визи за 60$ ни даде полуестествено предимство пред цялата опашка. 3-те страни – Бурунди, Руанда и Конго – имат споразумение и гражданите им преминават безвизово границите, а в Уганда си ги „цакат” по 50$ и изобщо не се трогват на мили конгоански погледи, тип котарака от Шрек. От страна на Бурунди ни прегледаха паспортите, хартийките и квитанциите от летището (справка част 1-ва), записаха ни една тетрадка голям формат с карирани листове! :D и „Сбогом, Гергино”, еее Бурунди де. В този един момент забелязах и паспорта на гида – един парцалив лист голям формат, на който ръкописно беше написано нещо и му удряха печатите където сварят. На шофЕра паспорт като паспорт. Стана ми интересно и разпитах. Оказа се, че шофьора собствено е доста богатичък конгоанец, приятел на Кенеди и му прави услуга да ни вози с Мерцедеса си – хем и той да пообиколи, хем да му покрие недостига на коли, хем и някой $ никога не е излишен. Та затова той си има нормален паспорт, че работел из цяла Африка – телекомуникационен инженер. Гида обаче си е бедно момче от Гома (пограничен град в Конго) и това бил следвоенния му временен паспорт (ако ме питат мен и първия в живота му, щото там гражданска война си има бая отдавна). Та, за да си изкара постоянен паспорт трябвало да иде до столицата Киншаса, което става единствено и само със самолет и е на 5000 км от Гома. Друг път, през джунглата просто не съществува! Нито по суша, нито по вода. Тези полети не ги изпълнява никой друг освен местна авиокомпания (кой ли пък друг иска да лети и каца там) и струват майка си и баща си, дори и от моя гледна точка. Та той няма много шанс някога да си извади паспорт. А сега да видим ще се оплакваме ли от нашите процедури и опашки тук ;-) [

Да се върна на границата. В м/уграничната зона си сменихме останалите парцали, наречени бурундски франкове за по-прилично изглеждащи руандски франкове ( и в Конго са познайте какво – конгоански франкове, бррр никаква фантазия значи, каквото останало след белгийци и французи това). И се запътваме към руандския граничен пункт. Тук гида ни започва да чупи ръце и се опитва да ни обясни нещо си за найлонови пликове и торби. Характера на комуникацията с него беше особена и не винаги го разбирахме от веднъж. Казвам особена, защото човека всячески се опитваше да ни угажда, но по-близко до рабополепно подмазване, отколкото да е професионално старание. Всяко нещо биваше завоалирано и казвано издалече, за да не разсърди евентуално белите хора. Отделно и английския му не беше изключително силен. Аз лично предпочитах начина, по който го правеше шофьора – директно и без увъртане си казваше нещата, както са. Ами така де. Та някак си с дружни усилия разбрахме, че в Руанда найлонови пликчета, торби, чували или каквото и де, не може да влезе. Да кажете нещо ?? Руанда!! И това с цел опазване на околната среда. По принцип напълно подкрепям идеята, обаче подребдата в раницата ми се крепеше изцяло да тези торбички и изобщо не бях подготвена да разопаковам и изхвърлям на граничния мост м/у двете държави. Решихме да се пробваме да видим ще минем ли метър. С разпечатани ел. визи с бар кодове се наредихме чинно на опашка, дойде ни реда и О, чудо – на тази граница има компютър вместо тетрадка голям формат, с карирани листове. Четец за бар кода нямаше, ама след като ни взеха 60$ не се интересуваха много от хартийката ни. Тук печата в паспорта май имаше някакво значение, но за всеки случай си запазих всичката бумащина. Следваше митническа проверка и тъй като изобщо не беше трудно веднага попаднаха на найлончетата ми. Една лоша кака само посочи раницата с красноречив жест – това така няма да мине. Яснооо, май наистина имат право, че в Руанда няма 6-5 и полицията и службите си вършат работата. По всяка вероятност съм имала изразително нещастна физиономия, когато безропотно се запътих към раницата, та каката отпусна лицеви мускули и ме загледа една идея по-мило. Пита за колко дни сме в Руанда, аз и казах, че сме транзит за 1 вечер към Уганда. Заклех се да си пазя всичките найлончета като зеницата на очите и да не загубя нито едно в страната им и тя смигна: „Айде от мен да мине, минавайте”. И така, честита ми мината първа сухопътна граница в Африка, навлизаме в

Руанда

Пейзажът като такъв по нищо не се различава от Бурунди, но все пак веднага след табелата “Welcome to Rwanda” се усеща някаква леко доловима разлика. Пътищата перфектни, много по-малко хора покрай пътя, повече автомобили и по-модерни колела. Имаше села, в който явно имаше ток. Чак леко се разочаровах от толкова много цивилизация. По обед спряхме в Бутаре (стара столица на Руанда) – красиво, подредено градче. Програмата предвиждаше спирка в националният музей. Аз срам, не срам си признавам, че не съм особенна музей- персона и шанса да се впечатля от поредния провинциален, африкански музей беше клоняща към нула. Обаче отпред имаше много красива градинка, беше идеалното място за почивка с цигара и бързо разхлаждане в климатизираната зала на музея. Та спряхме там, разгледахме експонатите – тук вече имаше малко повече артефакти от древността, възстановка на царска колиба от предколониалната епоха и малко по-нова история, но до около средата на 20-ти век. За геноцида си имаше отделен музей в Кигали, като към него май изпитвах по-голям интерес.

За обед седнахме в местна кръчма, прилична, а по местните стандарти пет звезди. Поръчахме си някак си и си изчакахме бирите и омлетите. Тук започнах да отбелязвам втора закономернсот - сервитьорите изобщо не винаги слушаха какво си поръчваме и още по-малко пък бързаха да ни донесат храната. Все пак за 2 омлета и 2 бири в празно заведение, не е съвсем нормално да се чака 1 час. Ма какво пък искам аз в тая жега по обед ;-)

Остатъка от деня премина в път към [geo_mashup_map]

Кигали

и надвечер бяхме там. На екватора както се сещате към 18:30-19ч. вече е сериозен сумрак и малко след това мрак. Повъртяхме се из града докато намерим хотела. Личеше си сериозния напън на държавата да превърне Кигали в красиво и подредено място, но за това повече в частта за Руанда. По едно време пак започнахме да излизаме от града посока летището. Не, че държах да спя в центъра на шумната и жива нощем руандска столица, но пък се надявах да не сме и в притеснително, изглеждащите покрайнини. Е тя надеждата умирала последна, ама фактите са си факти. Свихме в един кален сокак и се отзовахме в един заден двор на мотела ни. То много било хубаво тук и сигурно. Направих се, че им вярвам и се съгласих да остана там за вечерта, но разликата с хотела на брега на Танганайка беше очеизвадна. Заведоха ни в стаите ( 2 отделни вече). По коридорите се разминахме с няколко съмнителни „бизнесмена”. Размерите на стаята бяха 1 на 2 метра и вратата се отваряше на половина заради гардероба заемащ, незаетата от леглото площ. Баня ... абе да кажем имаше и дори ни увериха, че сутринта ще има топла вода. Чистотата на стаята ... айде по-добре да не говорим за това. Май най-много ме зарадваха решетките на прозореца, че бяхме на първия етаж. След „изненадите” в Бурунди и масата пари, които изсипахме на Кенеди за midrange accommodation, започвах да набирам пара. Аз не съм претенциозна, но ако съм дала пари ... най-мразя да ме правят на будала. Приела съм, че съм турист и ще бъде прецаквана, но малко по-елегантно моля ви се, ако обичате. Както и да е казахме си просто ще кажем, че следващия път не искаме да сме тук и ще е ОК.

Хапнахме си анансите и мангото, които бяхме купили в Бурунди за жълти стотинки и по-хубаво манго никъде другаде не намерихме. Пихме по бира в заградения бар на мотела и се прибрахме да спим.

На сутринта разбира се топла вода нямаше, та се къпахме със студена, закусихме отново вкусно, пихме прекрасно кафе и хайде по колите.

Минаването на границата Руанда-Уганда

беше лесно и без проблем, на двете места има компютри, стана бързо и с/у нови 50$ получихме правото да влезем в Уганда. Казах вече, тук и конгоанците си платиха, колкото и да мятаха белтъци и метани на угандийските граничари.

Уганда е различна

от останалите 3 страни – единствена от тях английска колония, доста развита като производства и износ и най-голямата от всички останали.

Като по-известни събития там, повечето хора са чували за Иди Амин или по-НЕизвестен като: „ Негово превъзходителство пожизненият президент фелдмаршал Хаджи доктор Иди Амин Дада, кавалер на "Кръста Виктория", ордена "За заслуги", "Военен кръст", властелин на всички земни животни и всички морски риби, последният крал на Шотландия, победител на Британската империя в цяла Африка и Уганда, професор по география, ректор на университета "Макерере” (реф. “The last king of Scotland”).

Далеч по-малко хора според мен са чували за все още живия и създаващ грижи на официалните власти Джозеф Кони. В резюме: води въоръжена борба в северна Уганда претендирайки, че иска да установи управление, основаващо се на десетте божи заповеди. Дълги години обаче действията на LRA (Lord Resistance Army) са насочени предимно срещу мирното население – грабежи, отвличания, палежи и др. Xиляди деца са отвличани и превръщани в бойци или роби. Преговори за мир има на определени интервали от време, водят се в джунглите или по суданската граница и всички са наясно, че нито са постоянни, нито Кони ще се предаде, тъй като той и някои негови командири се издирват от Международния трибунал в Хага за военни престъпления. От друга страна силно препоръчвам книгата на Матю Грийн „Магьосникът от Нил”. Дава абсолютно безпристрастно описание на Кони, армията и борбите му – все пак нищо не е само черно, дори и в сърцето на Африка. Но всичко това се случва далеч на север, а ние сме доста по-надолу в мирна и спокойна част от страната.

Пътувайки от границата към

езерото Буньони

забелязваме, че е една идея по-бедно от Руанда, но не колкото Бурунди. Пътищата са зле, ( това е то да има тежкотоварен трафик) и езика вече е английски, а не френски ;-) Имаше огромни и ярко зелени чаени плантации – тук не ги бяха научили на следобедния чай със сладки, но пък в Англия си го пият и съответно имат нужда някой да произвежда и праща. Самото езеро се оказа едно доста международно туристическо курортче. Имаше много англичани, плажове, лодки, градинки. Настаниха ни в симпатични бунгалца с изглед към езерото. Ток имаше тук таме до 20ч. после го спираха, че бяха на генератор. Казаха, че може би, евентуално и топла вода ще има в общата баня. А мрежата за комари над леглото ми имаше дупки, през които и слон щеше да влезе, камо ли комар ;) Но мен това не ме тревожеше, по съвет на Юри Ворошанов (juriwaro.com) си имах спирали алетрин и спях спокойно като бебе. Това отново да мине към графа полезни съвети. Можете да си ги купите и носите от тук – спиралите на Райд, но внимайте с пренасянето чупливи са. Може и оттам да си купите, но след като се ориентирате от къде.

Имахме около час време да се настаним, да пием по един студен Nile (THE бирата за цялото пътуване) и да се поразходим, преди уговорената разходка с лодка по езерото. През това време успяхме да изгубим гида и шофьора. Докато се търсехме, спътника ми - наивно чадо европейско успя да спазари 2 „автентични пигмейски” маски от местния продавач на сувенири, че една и за мен :D Доста го майтапех после за „автентичните” маски, ама поне евтино ги взехме и за спомен от Уганда ми остана. Общо взето навреме се намерихме, повозихме се на лодката. Красиво езеро, прехрана за цялата околоност – къде лодкари, къде рибари ... всеки си намира как да оцелява. Мернахме отдалеч местния пазар както и най-различни други курорти по островчетата из езерото. Накратко това е приятно, спокойно, красиво и достатъчно европеизирано място, ако някой иска да иде в Африка, ама не съвсем Африка. След разходката, гида сподели, че не знае къде е шофьора, а той трябвало да го кара в града, където ще спят те за по-евтино. Така и така имал време още, да ни разходи и до махалите над езерото. Речено – сторено. Като ни опна на един баир, той напред като младо яре, ние отзад като парни локомотиви, че и слънцето не беше още залязло. Зор, пот, мъка ... по едно време наизскочиха една сюрия деца и едно малко по-голямо момченце. Радваха ни се, снимаха се с нас и бяха абсолютно първитe деца, които не си подхванаха от раз с „give me money”. Има една книга на Дамбиса Мойо – “Dead Aid”, в която с икономически аргументи се казва, че колкото и милиарди да се изливат в Африка, нещата няма да се оправят, докато генерално не се даде работа, образование и развитие за тези хора. Простото наливане на пари, не води до съществена промяна. Та и аз съм поддръжник на тази теория, но пък от друга страна континента до толкова явно е свикнал с „помощта”, че белите се разглеждат единствено и само като същества длъжни да раздават долари. Приятна изненада бяха тези деца. Оказаха се комуна за сираци, чиито родители са починали от СПИН и по-голямото момченце беше отговорника. За над 40 деца едно няма и 15 годишно дете и една жена, чийто мъж пък умираше от рак в същата тази комуна. Двора, в който живееха беше потресаващо място, кози и кокошки, ходеха в/у болния човек, дюшеците бяха в прахоляка и мръсотията, къщите бяха полусрутени ... от уважение не снимах прекалено откровенната мизерия, но поснимах все пак доста и най-добре вижте снимките. Много ни се радваха милите, там бели хора не ходели, по-нагоре имаше някаква по-официална комуна дето и сувенирчета се опитаха да ни пробутат, но в тяхната къща не идвали много чужди хора. Искаха да ни пеят и танцуват, включиха и нас в танците. Решихме за благодарност да им дадем пари или да им купим каквото искат от пазара. Избраха си да им купим продукти. Така имахме и шанса да идем с тях на местния пазар за сапун, брашно, захар и царевица. После искахме да им купим и по нещо сладко, та отидохме до супермаркета за местни :D Мястото представляваше абсолютно тъмна като в рог, кирпичена къща, която имаше вътрешен и външен щанд и двата с телено-дървена решетка. Децата казаха да влезем да видим вътре. Викам си какво пък ще гледаме толкова вътре, то нищо няма в тая тъмница. Такааа лиии ;-) В голяма грешка бях – вътре имаше 10-тина човека, около една маса и пиеха нещо като боза от общи метални канчета. Бира било, бананова. Молех се с всички сили, само да не ми предложат да я опитам ... чак толкова непретенциозна не съм ... Слава богу или им се свидеше или не се сетиха, ама ми се размина това „удоволствие”. Позволиха ни да ги снимаме, радваха се и викаха като малки деца на светкавицата, но въпреки всичко излъчваха някакво достойнство докато позираха.

Беше вече късно и решихме да се прибираме да хапнем и да пиинем по още един Nile. Тук гида каза, че все още няма ни вест, ни кост от шофьора и не знае какво ще стане утре, но ние да не се тревожим ... дааа бе успокоително звучи нали, да останем и без транспорт сега. А и ако можело да му приберем документите и парите при нас, че той щял да спи при приятели уж, ама за всеки случай. Какви приятели, какви 5 лева ?!? Честно не знам в коя нива или кой бардак спа милия, ама ми стана жал за него. Така завърши първия ни изпълнен с емоции ден в Уганда. Добре де, с леден душ завърши, но това са подробности :) Страната май ми допадаше. Мисля да завърша с това първата половина на частта за Уганда, за да не ви досадя мноого силно. Пък скоро и част 2 ще допиша, а кой знае може и 3 да излязат. Очаквайте продължението Още снимки от това пътуване: http://picasaweb.google.com/meglena/Rwanda# http://picasaweb.google.com/meglena/Uganda# Автор: Меглена Атанасова Снимки: авторът Още снимки от Източна Африка: [nggallery id=62]

Един от най-известните учители в историята на вселената изобщо - учителят Йода - достига до мъдро заключение, след като осемстотин години обучава млади джедаи. И въпреки редовно демонстрираните леки синтактични недостатъци, можем да смятаме, че най-вероятно учителят на учителите разбира от тези неща, най-малкото заради натрупания опит.Ето какво казва Йода: “Истинско чудо умът на детето е.“
Едва ли ще се намери смелчага, който да се опита да обори твърдението на деветстотингодишен джедай от “неизвестен вид” (според Star Wars Databank). Всъщност за повечето от нас това твърдение е толкова очевидна истина, колкото, да кажем, “краставицата е 99 процента вода” или “природата трябва да се опазва“. И както повечето очевидни истини, тази също се е превърнала в пренебрегвано от всички нас клише или по-точно - нещо, което всички знаят, но на никой не му дреме.

В Параграф 22 има един персонаж - “мъртвецът в палатката на Йосарян“. Той представлява непреодолим административен казус, тъй като загива в битка преди още да се яви на зачисление. В продължение на месеци никой не знае какво да прави с него, вещите му си стоят неразопаковани и всеки опит на Йосарян да се отърве от мъртвеца в палатката се разбива в логиката на административния апарат. Един ден в ескадрилата пристигат нови, съвсем млади пилоти, които не са преживели нищо от чудовищните абсурди на войната, настаняват се в същата палатка и моментално разрешават костеливия проблем - просто изнасят леглото заедно с всички вещи и ги изхвърлят в храстите.

Чудото на детския ум е в това - децата нямат предразсъдъци. Те подхождат с цялото любопитство на света към всичко, което срещат. Децата са абстрактни философи и крайни прагматици. Те притежават истинската мъдрост, защото мъдростта е обратно пропорционална на знанието. Децата имат способността да виждат нещата много по-ясно, защото не са повлияни от понятия като мода и тенденции. Те са способни също така да разрешат повечето проблеми много по-лесно от възрастните, защото не се страхуват. Не става въпрос за страх от тъмното или от Дядо Торбалан, а за страха от промяната - за тях всеки нов ден носи нещо ново, промяната е основното, което им се случва… Промяната идва заради тях и заедно с тях. Освен това детето е чудесното начало на всеки един от нас.

…

Повече по темата: на форум Родителство, 25-ти септември, Модерен театър

Регистрирай се

…

Съкратен текст от Веселин Трандов, публикуван в “Една седмица в София”

Продукти за 4 порции:
600г пържени тиквички
3- 4 печени зелени чушки
200г сирене
2×400г кофички кисело мляко
сол
1- 2 стръка пресен магданоз

Пригиоотвяне:
Киселото мляко се слага от предната вечер в тензух да се изцеди. Наследващия ден се отделя от тензуха и се слага в купа. Добавя настърганото на ситно сирене. Чушките се режат много на дребно. Изцеденото кисело мляко се обърква със сиренето. Добавят се чушките. Слага се сол на вкус. Накрая се поръсва с магданоз, нарязан много на ситно. Обърква се много добре. В 4 чинии за салата се подреждат в по края пържени тиквички. В средата на всяка порция, се оформя на топка от катъка с печени чушки.

Той бил мек.
А за него казвали, че е остър ...
Той бил нежен.
А за него казвали, че е агресивен ...
Той бил малък.
Но за него казвали, че е дълъг ...

И само зъбите знаели, че на практика той е малък, мек и нежен.
Но от тяхното мнение никой не се интересувал ...