На председателски килим (Брюксел)

Днес ще отскочим за малко до Белгия. Ангел ще ни покаже един цветен килим, който ще можете да видите чак следващата година, за което лично търпя критика, защото разказът беше изпратен навреме, за да можете да го видите и през тази година, но не успях да го кача навреме. Остава ви утешението, че другата година в Брюксел отново ще има такъв цветен килим. Приятно четене:

На председателски килим (Брюксел)

Брех как тече времето!? Преди няколко дни, когато мефрау-то /госпожата демек/ ми каза, че ще има цветен килим в Брюксел, бях готов да се обзаложа, че предишният беше миналата година. Знам, че ги правят през две години и какви ли не теории не развих защо аджеба има и тази година. Криза = привличане на екстра туристи... надали... председателството на Съюза да обтележим... може би... За последно да го направим, че догодина я Белгия, я не ... хихихи В крайна сметка днес установих, че грешката е вярна. Правилна си е годината. Килимна един вид. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Цветен килим"][/caption]

В късния следобед нещо се заоблачи, заръмя, а и аз се заиграх на Hearts of iron /шшшшт да не чуе мефрау/ и в дълбините на отпускаро-геймърското ми съзнание се прокрадна нездравата надежда, че ще го пишем „дъждовен“ този ден и ще пропуснем килима. Но тука гадните капиталисти не го знаят този номер. Вали не вали, ония си бачкат... в случая ходят да гледат килим. [geo_mashup_map] Е все пак пропуснах един-два влака, та накрая се наложи да се набирам с колата до гарата. Нищо. Довечера като се прибираме, ако вали ще блесна с досетливостта си.

Във влака ... нищо интересно... А да. На Вилвоорде се качи една афро-европейка /хихихи няма само хамериканците да са политически коректни в израза/ и по самия начин, по който се ...мммм... излегна, изхлузи, разтече, разпльоска на седалката, слагайки гнусния си сандал на отсрещната, предизвика гневно-расистките погледи на чичото, седящ срещу мен. Малко по-късно телефонът на шоколадовото създание извъня и из вагона се понесоха реплики, аналогични на нашите „К’во прайш ма, парцал?“ само че на френски, от което из очите на чичото започна още повече да се вее фламандския флаг, в ушите му да звучи „De Vlaamse Leeuw“* и се породи съмнението дали все пак не трябваше да гласува за Влаамс беланг**вместо за N-VA***. Хайде стига. За да изразя съпричастност към изконните възмущения на чичото, започнах да гледам през прозореца, още повече, че минавахме вече точно над Аарсхотстраат и имаше директна видимост към витрините на каките. Обичам го това навлизане на влака в Северната гара на Брюксел на последните два коловоза. Дори понякога го спират за няколко минути и човек може да наблюдава живописни картини от живота на уличката на червените фенери. Тълпи мераклии обикалят, някои се пазарят през открехнатата вратичка, други вече излизат, леко зачервени и някак си такива едни одухотворени :)

Миналата седмица даваха публицистично предаване за трафика на хора и контингента на Аарсхотстраат. Сигурно е известно и в България, че каките там са 60-70 % нашенки /от Сливен предимно/... имаше и интервю с окръжния прокурор на Сливен и пр. и пр. интервюта със самите каки ... бррр ... не знам дали може да усетите гадното чувство да слушаш как някаква си гърла на развален френски с особена гордост обяснява, че е българка и последващите коментари на журналиста... после панорамен поглед с камерата от панелен комплекс на Сливен и съответната мааала... после дълбокомислените слова на окръжния ...брррр... Да знам, че не са по витрините от хубаво ама... Както и да е. Централна гара е очаквано августовски спокойна. Е всъщност може би тълпите пенделари вече са се изтекли /да не стане грешка! - това не е нещо свързано със сексуалната ориентация, а хора живеещи извън Брюксел, които всеки ден пътуват до там за работа/. Има около половин час до срещата с мефрау та се поразцъках из подлеза свързващ гарата с метростанцията с надеждата да има все още вестничета „Метро” да си чета докато чакам. Нямаше. За сметка на това имаше 5-6 скитника с китари, две просещи индо-европейки /ех тази коректност бе.../ двама бездомника с две кучета /дали и те се водят бездомни като стопаните им са такива?/ и отвратителната смрад на урина. Сигурно нарочно брюкселската управа толерира тези столични „хубавини”, за да може всеки ден фламандците пенделари да се убеждават, че решението им да не живеят в Брюксел е правилно и респективно франкофонщината да си властва во век и веков там. Уплътних времето до 18 часа, обмисляйки дали да споделя това мое прозрение с моето пенделарче, но то като дойде, с гордост обясни, че полицията разгонвала гореспоменатите хора от подлеза. Симуланти... Преходът от гарата до Хроте март-а /за франкофоните Гран плас-а/ беше ръмлив, хлъзгавопаважен и аматьоро-метеороложки /опитвахме се да преценим накъде отиват тъмните облаци/. И воала! Килимът /в процес на подреждане все още/ (вижте снимките в разказа) Отбелязвам си на ум, че и тука кашоните от банани са особено тачени като транспортна опаковка. Не знам дали технологията на нареждането ще се види от снимките /извинявам се за качеството им, но фотоапаратът ни е доста стар вече и толкова може/. Отдолу има някакъв найлон с контурите на фигурите и се насипват цветове от бегонии със съответния цвят. Тази година темата явно е все пак белгийското председателство на Съюза – фонтанът в средата изобразява знамето на ЕС /като се стъмни и го осветиха в синьо/ като дванадестте звезди са малките струи. Пише си и eu за по недосетливите. Мдаа до 22 часа /за когато са обявени фойерверките/ има доста време, а ръмежа се усили осезателно. Десетина минути се поскрихме във Фламандския туристически информационен център /на гърба на сградата, която е точно срещу кметството. Имаше едни установки явно под наслов „помиришете Фландрия“ – натискаш едно копченце и замирисва на гофрети /опа грешка вафелс J/, на гора, на море... тука се замислих защо не са направили и миризма на миди с картофки хихихи. В този ред на кулинарни мисли решихме да уплътним времето си като хапнем в някое от ресторантчетата на ...мммм... хм... Май Корте Беенхауверейстраат се казва. Напред и вляво като излезеш от Инфоцентъра. Абе една ужасно тясна изцяло ресторантска уличка препълнена с натрапчиви келнери-италианци /доста картагенски изглеждащи J/, които особено възмутително се опитват да те вкарат именно в тяхното си заведенийце. Влязохме в едно, което нямаше подобен глашатай /затова го и избрахме де/. Бе то знам аз едно друго дето плащаш фискирана сума и ядеш на корем /ех как звучи – мехлем за балканската ми душа/, но това е на стратегическо място до килима и тука ще е. Пък и в онова е хубаво да не си ограничен с време. Докато избираме дадоха гратис по една чаша розе и франзелки с масълце. Чакайки поръчката се наслаждаваме на полиглотските умения на келнера общуващ с четирите були германки на съседната маса и мефрау доволно отбеляза, че все пак е хубаво да поназнайваш български и като си лафим на него никой не ни разбира... мда понякога като си ломотя всъщност и тя не ме разбира хихихи. Подхвърлих й възможността някоя от булите да е от ГДР и да е учила българска филология и да не стане фал. Да обобщим – тези ресторантчета не са нищо особено и не отивайте с голяма гурметчийска кошница. Според мен няма особена разлика в качеството на храната между менютата на деня и „нормална” поръчка и с оглед сериозната разлика в цените всичко извън стандарното меню за 12 или 17 евро си е грехота да се поръчва. До този извод достигнаха и съседките по маса. Хахаха бяха май покъртени и от количеството, но ние имайки личен опит с порции в например най-обикновено кръчме на гарата на Кьолн /оогромни и много вкусни/ разбирахме разочарованието им. Поднасянето като десерт на парче тортица от тези, които продават в ЛИДЛ направо срути устоите на арийските им души, което се материализира в плащането на сметката им до евроцент и нищо отгоре. Доволни, че сме хапнали и убили времето на сухо до около 21 и нещо, на път към площада, послушахме двама улични музиканти. Добри бяха – цигулка и чело. Супер. Установих, че една популярна наша стараградска песен е всъщност с мелодията на италианска канцонета. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Цветният килим през нощта"][/caption]

Заехме места точно до загражденията на килима. Ура! Е има още към половин час и ще покесим. Нищо. Поне не вали вече. Какво ли не прави скуката. Гледахме известно време чичовците, които подготвяха фойерверките, аз с надеждата нещо да стане и няколко да се изстрелят предварително не според сценария /Ганьооо, Ганьооо!/, обсъждахме дали тези хора на терасата на кметството са с покани или с билети, обсъдихме дали бай Албер ще дойде да гледа и къде ли е неговата ложа и т.н. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Килимът нощем"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Брюксел нощем"][/caption]

Хората доста се уплътниха около загражденията. Море от всякакви езици. Зад нас имаше семейство индийци. Ама от истинските - с точки по челата. И японци. Много японци. И щракат ли щракат. Като се върнат в Япония сигурно се водят хаджии – били са в Европата! В 22 часа по уредбата се чу нетърпящото възражения „Шшшшшт!“, което въпреки, че предизвика кикот усмири тълпата и представлението започна. Игра на светлините, фонтана и особена интерпретация на Одата на радостта, изпълнена на живо и фойерверки. Ето тук мисля, че има клипче. http://www.youtube.com/watch?v=5Qa9RtuM5tg Както се казва Прауд ту би Юропиън! Илюминацията всъщност беше кратка. Криза е. Хората поседяха след като свърши явно с идеята, че ще има още и да не се прецакат ако си тръгнат. Имахме половин час до влака и отидохме да видим Манекена. Брех почти нямаше хора. Ние отидохме да видим дали не е облечен с някаква съответна премяна. Примерно знамето на евросъюза, наметнато като пончо или нещо подобно, но не би. Голичък си беше келешът му с келеш. :P Колкото и да се моткахме се озовахме доста преди влака в гарата. Късно вечер не е много приятно място. Но хайде да не изпадаме в расизми. Слава богу нямаше тълпи пияни Но виж пък какво са сложили тия ми ти белгийци в гарата. Какво ли е? А!? Дефрибрилатор! Да бе верно. Ако не дай си Боже на някой нещо му стане да се направи опит да се спаси човешки живот. Без коментар. [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Дефибрилатор на гарата в Брюксел"][/caption]

Има и нови кошчета за разделно събиране на боклука. Супер. Е и локвичка съмнително жълта течност до една от колоните на перона. Явно ... някой ... се е чудил дали се води биоразградим отпадък и като не е бил сигурен го е депозирал на перона. Те така или иначе ги мият /пероните/. Пристигаме в нашо село. Я колко коли има пред ... мммм... гарския хоремак да го наречем. Бравос. Лято е. Подхвърлих на мефрау идеята кво ли ще стане ако някой с ритник отвори вратата на кръчмата /ама така както по каубойските филми/ и високо и ясно каже „Бон Суарр!“. Хихихи Влаамсбрабантски хумор /черен/. Та така. Ако шефа /Стойчо/ публикува творението ми днес, ‘дет се вика имате време още /днес и утре – 13 и 14 август/ да видите наживо килима.**** А да! И без расизми! *Химнът на Фландрия **Фламандската “Атака“ ***Новофламандски Алианс на Барт де Уевер **** За съжаление не успях да го кача на време – но ще можете да го видите догодина - бел.Ст. Автор: Ангел Богомилов Снимки: авторът Още снимки от Белгия:

Прочети цялата новина

Свързани новини: