бабите преди месеха баници - днешните ги купуват замразени бабите преди гледаха пилета и от тях правеха пилешка супа - днешните набързо - с кубче бульон или малки тайни бабите преди варяха компоти, правеха лютеници и туршии - днешните търчат по намаления за същото в хипермаркетите бабите преди готвеха първо, второ и трето ...

Странни хора

Всеки има своята странност, но някои направо са си изперкали :) .Странни хора над 4000 снимки виж ги ТУК

Най-търсените думи за днес 13.09.2010

1. ines sainz
2. jets reporter
3. nate berkus show
4. lady gaga meat dress
5. mers
6. nancy g. lopez ruiz
7. kevin mccarthy actor
8. monday night football
9. calvin johnson catch
10. dallas morning news
11. lady gaga vma outfit
12. chelsea handler vma
13. cher vma
14. jay z eminem yankee stadium
15. rachel maddow

Enjoy :)

Интересни дънки

Не, въпросът не е шеговит.

Или ... не съвсем.

Познавам тези позиции:

... икономиката е била "приспана" преди 10-15 години. Като илюстрация за твърдението си той посочи загубата на руския и на арабските пазари, фалита на "Кремиковци" и приватизацията на авиокомпания "Балкан". ... загърбването на руския пазар и заяви, че е крайно време България, която е доказала, че е лоялен партньор на ЕС и НАТО, да не търси идеология в икономическата си политика, а да гледа "това, което е прагматично, интересно и носи пари".

Снимки на секси жени

Че на кой не се пълни погледа от една убийствено секси жена. Може да разгледате снимките на секси жени, холивудски секси жени, поп звезди, и много други ТУК

Silvy Shtinkova posted a photo:

Silvy Shtinkova posted a photo:

Silvy Shtinkova posted a photo:

Имаме една добра и една лоша новина: свършиха билетите за форум “родителство“. И то две седмици преди самото събитие.

Радваме се, че получихме такава силна подкрепа за тази нова инициатива и ни е малко мъчно за всички, които няма да успеят да дойдат. За тях, обещаваме съвсем скоро да могат да гледат всичките презентации тук на видео, а пък и вече усилено работим по подготовката на следващия ни форум “Храна”, който ще е на 20 ноември.

Така, имайте предвид, че другата събота няма да продаваме билети на входа на театъра. Залата има 400 места и всичките са вече заети.

Ако някой реши да се откаже от мястото си, може да ни пише, ще му върнем парите и ще го предложим за продажба през фейсбук. Така че, поглеждайте.

Благодарим на всички за разбирането.

днес е денят на Роал Дал. до скоро не знаех за него, но от пролетта насам знам, че е най-готиният детски автор от последните десетилетия и дори изчетох книгите му на български. по-важното тук е, че ги изчете и моят син. и именно Г.Д.В., Матилда и Чарли бяха май повратната ...

Донесете старите си книги на форум “Родителство” и ги оставете на тази етажерка (от sofia design week), която ще е във фоайето на залата. Разгледайте оставените там книги от друг и ако нещо ви хареса си го вземете.

Нека форумите на Горичка станат и повод за обмяна на прочетени книги. Ние ще направим, каквото трябва, за да го улесним.

Ще имаме рафт за родителство, детски книжки, бизнес и всичко друго, което ви е вдъхновило и искате да споделите с повече хора.

Препоръчваме и всякакви любими и важни отметки, подчертавания на пасажи, картинки и пожелания

Очакваме ви.

Едно кратко и емоционално есе от Венеция. Приятно четене:

Пътуване в съня

емоционален пътепис за Венеция

Пристигнахме във Венеция около обяд.

Площада с гълъбите.

Колко обичам нови постинги в блоговете, включени в Intidar Digest!

Така, например, Жюстин Томс ме зарадва с публикацията си за интимните местенца в София. Ух!

обожавам онези уютни дворчета на култови кафененца из София. където се виждаме на по кафе. а всъщност това е само нашето си време, в което опитваме да напъхаме всички случки и мисли прелетели през главите ни от предната среща до сега. място за раждане на идеи. работни и лични. за кураж. за споделено мълчание. за нахвърляни върху салфетката велики планове. за вдъхновение.

И ние от Интидар ги харесва тези местенца, Жюстин! Имам някои идеи за такива places в София, ако имате и вие, споделете ги в блога й под публикацията „Интимните местенца на София“.

Кои са най-яките подаръци? Жюстин има предложения, вдъхновени от собствения й опит:

голяма съм късметлийка – имам уникални хора наоколо си и все се случва без повод и с повод да получавам невероятни подаръци. а знам колко е трудно да се намисли як подарък. ето някои от най-незабравимите и годни за споделяне подаръци…

Ламот предостави резултатите от гласуването в блога му за „Филми на десетилетието“.

Всички мнения са субективни, но съвкупността от много субективни мнения дава едно обективно.

Преди малко повече от седмица стартира едно начинание – блогърите пишещи заКиноцентъра, трябваше да дадат своите мнения и да подредят най-добрите филми за изминалото десетилетие. Искам да благодаря на всички, които участваха

(Иво, Дринов, Бънги, Ангел, Ерин, Силенциум, Бънги, Елфи, Явр, Антон,Скротума, Ностромо,

Бънги, Кастелов, бащата на фреймспотингa и киноцентъра – папа Никс и разбира се Бънги, която бе най-прилежна от всички:) , тъй като това е трудоемка задача и изисква бая ровене по интернет кофите за информация.Хубавото е, че участие взеха хора с различни възгледи за кино и това направи класацията по-интересна. Някои бяха ориентирани по към арт, ъндърграунд, етно и фестивалното кино, други се придържаха към комерсиалното и развлекателно кино.  Но да не ви занимавам с глупости, нека обобщим какви са резултатите.

А тях може да видите в блога му.

Люси ни прави съпричастни с „Голямото откриване“ на новия сезон на Club Twins, където тя…

За пръв път с ръка на сърце мога да кажа, че усетих ФИЗИЧЕСКИ възбраната на новото ГЕРБ-ерско правителство над миналогодишното решение на старото правителство, което касаеше ограничаването на пушенето на обществени места. Няма начин да не ми стане зле при положение, че на всеки 10 човека, поне 8 пушеха вътре. И не само цигари, а и средства, които, ако паметта не ме лъже са забранени /поне засега/ от българските закони.

Е, бива ли така!?

В блога й ще видите и видеото, свързано с рекламата на сайта „Аз чета“. Хареса ми как е направено, още повече, че финалният надпис е на кирилица, все пак трябва да държим на азбуката си.

За къде без Настя, питам аз!? Разбира се, че не можем без нея и романтиката, лъхаща от тайната градина. Интересно нещо е да ти звънни майка ти, как мисли Настя?

След продължително висене на студената гара в София, най-после консервата (маршрутка) номер 7 потегли към така желаният и така омразният Студетски град. Не минаха и 5 минути звънна първият телефон – „Да, мамо, добре съм, да…,да, пътувам, да, да, дааааа..аре чао”. След малко звънна вторият, третият…и така поне 7 (сигурно и моята майка щеше да се обади, ако не бях я изпреварила придвидливо още на гарата, такива са майките – притесняват се, обаждат се, дразнят ни…). Не това ми направи впечатление, а по-скоро последното обаждане.

Което обаждане може да прочетете в публикацията й.

Ако имате предложения за още блогове, които да бъдат включени, ще се радвам да споделите:)

   КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ? Вярно, важен избор е, не точно като този къде да отидеш на почивка на планина (тази година - Рибарица!;), но все пак е един от поредицата важни избори, свързани с децата. Все ще преминем и през него, нали?

   А КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ИСТИНАТА? Когато имаш да изпращаш в една година два 'заека' - един в училище и един в детска градина, се стараеш да си съхраниш психиката и здравия разум, като същевременно се опитваш да не пропуснеш нещо важно. Когато бъдещият първолак ходи на предучилищна в кварталното училище, някак си избора за него е предопределен. Поне не се сетих за този избор чаак до последните дни на месец май (както късно разбрах, записването трябваше да стане до 1ви юни, като можеш да депозираш оригиналното свидетелство за завършен предучилищен клас само на едно място, егати!).

Е, добре, я да видим какво пишат майките по форумите? Добре, така, така... Какво?? От миналия декември са започнали да мислят и обсъждат училища, от февруари са започнали да ги обикалят и разглеждат материалната база, а през март вече са подали молба в училището, победило по всички важни показатели? Божичко! Очевидно безнадеждно бях закъсняла. Сърцето ми се сви, ръцете ми се разтрепериха, светът ми се зави и се обявих за най-лошата майка евър! Започнах трескаво да гледам сайтовете на варненските училища, да преценявам, да чета мнения за места и учители и да се чудя. Подчертавам - трескаво! Нямаше никакво време, да не говорим, че големия пореден номер в някои случаи можеше да се окаже фатален. И изобщо - как можах! Как можах да лиша детето си от силен старт, от по-високо начално ниво, от светло бъдеще и безгрижен живот!

Изведнъж кварталното училище ми се видя недопустимо, постоянното намекване на роднините за елитното от дразнещо се превърна в праведно, а подмятанията на съседи и познати - За нея само елитното, нали? - в окончателно предопределящи крайния ни избор. Изведнъж детето ми се видя гении, извисяващ се над бедните си квартални съученици като интелектуален гигант. Спечелените наскоро грамоти от градското състезание по логика и математика се превърнаха в избождащи очите ми неоспорими доказателства в полза на елитното училище и т.н.

Всичко това доведе до спешна уговорка с далечна роднина, работеща като начален учител в лелеяното елитно. Тя, разбира се, подхвана очаквана песен - при нас оценка 5 при другите е 6, при нас се учи, тук няма измъкване, това е положението - кръв, пот и бой! Чакай, чакай. Моля? Я пак?!

Е, мисля че това беше моята точка на пречупване, моето квартално-елитно осъзнаване. Без такива. В каквито и времена на съревнование, важен начален старт и започваща конкуренция още от пелените да живеем, това вече е прекалено. Да кажеш за едни първолаци, че ако не учат, слушат и изпълняват (това според болните критерии на възрастните, разбира се) ще има кръв, пот и бой - категорично не е нормално, особено за новите ни извисени и неподатливи на старите възпитателни методи деца. Излишно, прекалено и жестоко е. Без моето дете, ок?

Въпреки че за себе си знаех, с мъжа ми продължавахме да се лутаме в сакралния избор - квартално или елитно училище. Това, в което детето е свикнало с обстановка и деца, познават го и е точно пред детската градина, в която току-що бяха приели малката ни дъщеря? Или в новото, в което ще е стегнато, притеснено и дори тормозено, но което почти сигурно ще го поведе по пътя на победите и спечелените състезания по знание? Съветвахме се с приятели, познати, роднини, впрегнахме цялото роднинско войнство в името на N-то СОУ "По-по-най". Обаждахме се на 'експерти', майка ми дори пита един медиум (той казал: елитното, елитното, елитното - три пъти!), живяхме в ужас да не направим грешния избор, лягахме с едно решение, а се будехме с друго и въобще - преживяхме адски дни. Струваше ми се, че никога не съм се двуомила така, пълна драма.

Споделих агонията с братовчедка и тя попита:

- Е как, при такъв важен избор не хвърляхте ли ези/тура?

- Не, но написахме вариантите на листчета и накарахме малкото да избере. Падна се елитното, разбира се.

- И на вас хареса ли ви?

- Абсолютно не. Затвърди ми обратния вариант.

- Именно. Затова се хвръля ези/тура - веднага разбираш какъв е подсъзнателния ти избор.

Стига бе, хитро и вярно.

И така, изправихме се пред роднинската стена от неодобрение, пред необходимостта да защитаваме избора си пред всички останали и пред задъжителните въпроси за правилността му или не, което щеше да се разбере след години. Евентуално. Ако въобще има някаква разлика. Да, разбира се, че питахме детето. Дори я питахме прекалено настоятелно, пък ако може тя да поеме изцяло избора и всичката отговорност. Тя беше категорично за старото си, удобно квартално училище. И да, разбира се, приеха я и в двете. Иначе нямаше за какво да си говорим сега.

Малко след като направихме избора си, името й излезе в класа точно на единствената класна от петте паралелки в кварталното, която искахме. После се запознахме с новите си съседи от горния етаж, чието момиченце съвсем случайно щеше да бъде в същия 1а клас. А след това изненадващо разбрах, че Кристина е родена точно на датата и месеца, на които е роден патрона на кварталното.

Е, на човек като мен, който се е понаучил да разпознава знаците в живота, изобщо не му трябва повече!...

   И ВСЕ ПАК? И все пак съмненията остават. Съмнения винаги има. Както за всяко нещо, нали? Но отказвам да се вманиачавам, че първите четири години в уж правилното, елитно училище си заслужават тревожността и стреса на детето по свикване с новото място и хора, трудностите да водим двете деца в две различни посоки, нашите компромиси по отношение на прекалените изисквания към нея и т.н. Само за да кажат всички - "Браво, само така! 'Елитното' училище ще отвори всички врати пред нея! Е, сега може да не е толкова елитно като преди, но след 2-3 години ще изберат нов директор, ще сменят сегашната неудобна схема за нещо си (вече го забравих, но беше кофти), детето все ще свикне и тогава вече това ще се превърне в правилния избор!" Как ли пък не.

След като в събота успях и аз да се включа лично в търсенето, котето най-накрая се обади! Оказа се две къщи по-надолу от тази, в която бе настанено, в едно изоставено мазе. Тъкмо щях да се откажа и да си ходя след около час безуспешно обикаляне и приканване, когато Кити най-накрая реши да измяука и да ни позволи да я хванем.

Сега е при ветеринаря за няколко дни надзор. Ето в какъв вид се е крила две и половина денонощия навън:

“Говорителят на Софийската градска прокуратура Маргарита Немска не потвърди, но и не отрече появилата се в медии информация. Преди дни пред в. „24 часа“ близки на лидера на партия „Българска левица“, който почина внезапно през август на 54 години, заявиха, че се съмняват, че смъртта му е естествена. Според официалното заключение на съдебните медици той [...]

Покрай рекламните фестивали тези дни и ние решихме да отличим една от най-запомнящите се кампании през изминалата година.

Рекламодател е Greenpeace, мястото е Копенхаген, по време на конференцията на ООН за климата COP15, а моделите са тъжни и поостарели сегашните световни лидери, които през 2020 година се извиняват. “Съжалявам. Можехме да спрем катастрофалните промени в климата… Не го направихме.“ Страхотна кампания.

Продукти за 4 порции:
4 броя пилешки филета
1 кофичка кисело мляко нисък процент
2 ч.л. пресен риган наситнен
1с.л. пресен сок от лимон
1с.л. мед
зехтин
сол на вкус
1/4 китка магданоз

Приготвяне:
Филетата се подрежда в тава. Маринатата се приготвя като се смесят мляко, риган, магданоз, зехтин, сол и мед. Разбиват се с пасатор до получаване на еднородна смес. Поливат се филетата и се оставят да преседят поне 12 часа преди приготвяне. Филетата се пекат или в грил тиган с малко мазнина или във фурна. След готовност могат да се сервират с гарнитура или полети с остатъка от соса.

Хубавите есени разходки и събирането на различни материали не е само спомен от детството ни. Това е едно от нещата, което със сигурност не се е променило и е също толкова интересно за децата, както за самите нас, когато сме били малки. Разгледайте идеите на “Нашето детство” за есенни фигурки от природни материали:

Веднъж бандит на име Ангулимал заплашил Буда със смърт.
-Изпълни предсмъртното ми желание, - казал Буда - отрежи клонче от това дърво.
Клончето паднало с един замах на сабята.
-А сега го върни обратно - помолил Буда.
Бандитът се засмял:
-Ти навярно си луд, ако мислиш, че това е по силите на някого.
-Лудост е преположението, че си могъщ, когато можеш да нараняваш и да убиваш. Истински силният човек знае да твори и да изцелява - отвърнал Буда.

Антъни де Мело "Кога Бог се смее"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/   

• Ако се замислите и разберете защо над вас вали повече, отколкото над останалите, това няма да ви направи по-сухи, може би по-умни – да, но не и по-сухи 

Пламен Асенов 

Имате ли усещане понякога, докато се разхождате под дъжда, че над вас вали повече, отколкото над останалите минувачи? Ако да – не се притеснявайте за душевното си здраве, нормално е. След дълги размисли стигнах до извода, че това усещане може да се дължи на две причини. Едната възможност е то да се корени в двусмислените ви отношения с Висшата сила – човек никога не знае под каква форма божията любов или божието наказание ще му се изсипят на главата. Другата, по-вероятната, е, че пак сте попаднали на погрешното място в погрешното време.

И двете опции, разбира се, дават само теоретично обяснение на ситуацията, но не и положителен ефект в практически план. С други думи, ако се замислите и разберете защо над вас вали повече, отколкото над останалите, това няма да ви направи по-сухи. Може би по-умни – да, но не и по-сухи.

За разлика от предишни години, през тази аз получих усещането че съм незаслужено мокър до кости не по време на редките летни дъждове, а в самото начало на есента, при откриването на новия български политически сезон. Сигурно е заради студеният душ, който ме обливаше постоянно, докато слушах политиците в Парламента да представят визиите си за близкото бъдеще – реших първоначално. После обаче разбрах, че и в този случай са намесени или Висшата сила, или погрешно избраните време и място. Или дори двата фактора едновременно.

Защото кой друг, ако не Висшата сила, може да внуши на БСП, партията, тотално провалена не само при последното си управление, но и през последните 20 години изобщо, да тръгне сериозно да говори за вот на недоверие? Какво друго, ако не разум свише, може да накара ДПС да заяви, че се застъпва за изграждане на алтернатива на сегашното управление, в която освен червената и жълто-червената мъгла, би могла да се включи и “традиционната десница”, както се изрази Лютви Местан, философ по образование? Откъде иначе на Синята коалиция ще и текне идеята, че може да изкара политическа печалба, като води предварително загубената в дългосрочен план политическа игра постоянно да подкрепя кабинета, като постоянно го критикува?

Ако се съди по изброените дотук проявления, би трябвало да си имаме работа с една доста иронично настроена Висша сила. И с откровено пакостлив характер, ако съдим пък по тежките поражения, очевидно нанесени от нея пряко върху съзнанието на Волен Сидеров. Напоследък той предпочита да напада политическите съюзници на сегашното управление, че не го защитават толкова яростно, колкото той самият го защитава, а да не напада политическите му противници. Макар че, както всички виждаме с просто око, те изобщо не защитават, а обратно, яростно нападат управлението, което той защитава. Така написано, звучи малко объркващо, но пък поне дава по-ясна представа какво точно му е в главата на Волен.

Що се отнася до визията на ГЕРБ и лично на премиера Бойко Борисов за политическите развития през новия сезон, мога да споделя само впечатлението си, че сами по себе си те нямат нужда от някаква външна Висша сила да им помага, защото Висшата сила на тях явно им идва отвътре. Разбирам го например по дълбоката вътрешна убеденост на някои министри, че като не излязохме от икономическата криза през тази година, както се очакваше, то през следващата непременно ще излезем – пак както се очаква. И по онази непреклонна убеденост, която проявяват същите и други министри, че реформите в администрацията, здравеопазването, социалната сфера, да не говорим за полицията и съдебната система, ще се случат, дори само защото те много искат да се случат, макар да не знаят как. Като еманация на това общо правителствено убеждение дойдоха и сакралните думи на премиера Борисов, че няма да се обяснява на сини и червени, които го критикуват. Очевидно – защото го критикуват. И въпреки че като премиер на една демократична страна той това работи – човек, който носи отговорности и дава обяснения пред обществото как се справя с тях.

Та ето защо казах, че май в ситуацията са намесени и Висшата сила, и грешният избор едновременно – защото когато Висшата сила играе по този начин откъм страната на политиците, в подсъзнанието ни на обикновени хора неизбежно възниква съзнанието, че сме прецакани и откъм време, и откъм място, където да се родим. Разбира се, някой непоправим оптимист веднага ще контрира, че поне в България напоследък може да се умре от всичко друго, но не и от скука, доколкото самата действителност постоянно ни поднася изненади. Но, както са казали мъдрите китайци – не ти пожелавам да живееш в интересни времена. Мерси, живял съм вече.

Но независимо от субективните нагласи, времената предстои да стават още по-интересни, граждани. Идват избори и партиите, щат не щат, започват да се нагаждат към тях, търсят изходни позиции, потягат редици, обмислят изненади за противници и съюзници, изобщо – няма да ни оставят на мира в следващата година и нещо. Като е така, поне да помислим какво можем да очакваме от тях. Както при ситуацията с дъжда, това гарантирано няма да ни извади сухи от водата, но поне може да ни направи по-умни.

БСП започва да работи за вот на недоверие не за да свали правителството, а за да потегне предизборно собствените си редици. Доколкото те са твърде разпилени не само заради лошото управление на Станишев, но и заради факта, че той продължава да си стои начело на партията, до следващия ноември можем да очакваме много подобни ходове от страна на социалистите – безсмислени или откровено вредни за обществото, но потенциално полезни за столетницата с оглед поне да задържи твърдото си ядро. В нея няма, а изглежда няма и скоро да възникне нов лидер. Пък и на президента Първанов това положение засега му изнася – така че вътре в БСП отнийде взорът помощ не види.

Не само вътрешни обаче са проблемите на тъй наречените социалисти. Те например не са съвсем наясно все още какви отношения трябва да поддържат занапред с ДПС. От една страна в тяхно лице имат необходим съюзник в опозиция, което е важно. От друга – ако близките им връзки продължат да съществуват и се развиват, това ще продължи да им трупа негативи, като отблъсква все повече хора и ще им пречи за постигане на добър резултат в местните избори. От трета – без подкрепата на ДПС червените нямат дори илюзорен шанс да докарат собствен кандидат-президент поне до втори тур, което да им измие очите и да им даде нова енергия.

Още по-лошо е, че в един момент сякаш в дясно БСП е изправена да воюва на два фронта – единият е срещу ГЕРБ, а другият, традиционният, срещу Синята коалиция. Как пълноценно да ругаят социалистите Командира, като и той на моменти критикува правителството за същите неща, които и те. Е, от други позиции ги критикува, но все пак…..Така за тях става вече твърде трудно да размахат брадвата и да покажат как лицето на Борисов се появява иззад лицето на Костов. И обратно.

Това са само някои от основните съображения, които навеждат на мисълта, че за следващите избори комунистите нямат особено много полезни ходове и от тях може да се очаква да направят известни политически поразии, но не и да постигнат кой знае какви изборни резултати. Което може и да не е добра новина за самите тях, но е добра новина за всички останали.

ДПС на този етап очевидно се опитват поне леко да се еманципират от БСП, като нюансират опозиционното си поведение. Те уж са съгласни да участват във вота на недоверие, но веднага започнаха да правят въртели по елементарен въпрос като темата на този вот. Заявката им да се гради алтернатива на сегашното управление, като в нея се включи не само левицата, но и десницата, подсказва, че ДПС по-скоро се опитва да направи нов завой от имиджа си на силно обвързана с левицата центристка партия и да се върне към традиционната си роля на политически балансьор. Тази маневра, която започва сега, ще им даде възможност до изборите да постигнат доста по-изгодна от собствената политическа гледна точка позиция и да се продадат скъпо в президентския пазарлък. Иначе за местните избори те ще си вземат своето с маневри или без.

Трудно е отсега да се гадае как би повлияла на цялостната ситуация една евентуална присъда срещу Ахмед Доган заради политическа корупция покрай парите от Цанков камък. Развитията по този случай може както да взривят всичко в страната, така и да доведат просто до някаква форма на съглашателство между ДПС и ГЕРБ. А може и съвсем нищо да не произлезе.

Ако бъдещето на ДПС е под въпрос, то по отношение на Синята коалиция е съвсем сигурно, че от нея нищо повече няма да произлезе, ако продължава да се държи сякаш е на доизживяване и няма полезен ход. Сините всъщност имат полезен ход, но не е ясно дали имат сили да го видят, а още повече – да го реализират. Той се състои в залагането на един дългосрочен нов политически проект. Имам чувството, че те закъсняват с него вече девет години и точно сега минава последният им влак, след няколко месеца ще е късно. Това е проект, който в края на краищата, независимо дали след три или седем години, трябва да произведе необходимата за страната истинска – а и единствената възможна, ако искаме да се измъкнем от блатото – дясна алтернатива. Казаното означава, че засега, временно, десните в Парламента могат да продължат да се държат както досега – да подкрепят правилните стъпки на ГЕРБ и да критикуват неправилните, но извън Парламента трябва изградят себе си, да достигнат до хората, да им предложат нова визия, нова надежда за истински европейски реформи в страната. Иначе няма да има кой и довиждане да им каже, когато изчезнат съвсем от политиката.

Виж, на Атака също никой няма да им каже довиждане, но то пък на тях няма и защо. В момента тази партия е изправена пред избора дали да изгуби себе си като подкрепя все по-плътно ГЕРБ или да изгуби себе си като вземе, та им се противопостави. Те все още не дават вид да осъзнават положението си, но с наближаването на изборите ще започнат. Тогава ще има много вой и скърцане със зъби, но часовникът вече цъка за тях и времето им в политиката изтича. Освен, разбира се, ако в комплект с ДПС или в споразумение с други заинтересовани от етническо напрежение сили не ни спретнат нещо твърде неприятно.

Що се отнася до ГЕРБ, вече намекнах, че ми е трудно да следя и тълкувам политически еднозначно сложните душевни вълнения и ментални движения, които ги ръководят и възможните ефекти от тях. В сегашната конфигурация нищо чудно те наистина да изпълнят намерението си и да спечелят поне 50 процента от кметските места, плюс президентския пост на предстоящите избори. А ако икономиката по магически начин тръгне нагоре в следващите година-две, след това пък няма да е чудно не само да изкарат пълния си мандат, но и да вземат още един, както мечтае бат` Бойко.
Но според мен от такова развитие обществото полза няма. Като цяло това означава, че ще ставаме само по-мокри, не по-умни – защото чадър за този вид дъжд няма измислен.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Michael Lewis, Beware of Greeks Bearing Bonds – кризата в Гърция започва с една… заменка; интересно от начало до край

Congressional Budget Office, Federal Debt and the Risk of a Fiscal Crisis – без коментар

The labour market and economic recovery in the Great Depression – нещо, което Тотю Младенов би трябвало да прочете

Пътят към новата планова икономика – министерството на транспорта не знае в кой век живее

Държавната администрация срещу пътници и автобусни превозвачи

‘Clunkers,’ a classic government folly - негативните последици от "антикризисните" мерки

Икономическа библиотека на ИПИ и БМА – бюлетин – нови книги

Георги Ангелов, ГЕРБ да изпълни обещанието си и да намали осигуровките

Блогът за икономика 2010