Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Клипът е финалът на филма "Чёрная роза — эмблема печали, красная роза — эмблема любви" ("Черната роза - емблема на тъгата, червената роза - емблема на любовта"). Във филма песента - на руската група "Аквариум", автор вероятно е лидерът на групата Борис Гребенщиков, aka БГ - се изпълнява два пъти. Под името "Русско-абиссинская песня ушельцев" я има в албума "Ночной суп. Часть 2" на руската група "Адо".

Текст:

Лой Быканах

Лой Быканах,

Вы-шли-хлаи

Вы-шли-хлаи

Вы-шли-хлаи

Лой Быканах ...

Смисълът на песента, както и езикът й, е неизвестен. Според БГ песента е на езика на "ушелците" (рус. ушельцы). Кои са те?

Има две мнения, но преди това етимологията е ясна - ушельцы - это те, которые ушли (бълг. тези, които са си отишли). Да ги наречем ли "отишълци" -: И каква е връзката им с дауншифтърите (еngl. downshifters)?

1. Обикновено се смята, че ушелците са космически пришълци, приземили се на Земята и решили да не влизат в контакт, а по-бързо да се разкарат. Кое ги е уплашило толкова - всеки сам си отговаря. Това е тезата във филма и въобще най-разпространената.

2. По-малко популярната версия е, че "ушелец" е "тот, кто уходит" (бълг. "този, който си отива") - превод на епитета на Буда от "Татхагата". С това се обяснява и и известната прилика на песента с тибетските мантри.

За ушелците и дауншифтърите, както и за историята на песента и на зариса й - много е интересно,ама сега ме мързи. Друг път. Сега само ще сумирам усещанията си (запечатани у мен отпреди десетина години, когато по някоя кабеларка даваха филма):

печал
тъга
романтика
надежда

да си направиш блог не е трудно. трудно е да го поддържаш. за кулинарните блогове и блогъри пък задачата е още по-сложна. от тях се изисква да имат силно кулинарно вдъхновение, навестяващо ги с прилична честота, яки снимки, с вълнуващо осветление, дизайнерски посуди и цял куп магии, прикриване на собствената персона ...

тези дни започна месец на Британската култура в Столична библиотека освен изложбата Дарвин сега има предвидени различни събития, межу които най-симпатично ми звучи "Призраци в библиотеката" пълната програма има публикувана тук по повод месеца в заемната на библиотеката има изложени няколко емблематични книги - Шекспир, разбира се, Артър Конан Дойл и Джойс - ...

Продължавам темата за родителството и как родителите влияят на децата си. Бих искал да споделя една любопитна лекция на Маги Малеева. Тя говори за екология, тенис и обучението на децата на първата българска TED конференция. Ето какво каза Маги…   Видео с презентация на Маги Малеева  Явно темата за родителството и възпитанието на децата продължава да занимава Маги. Заедно с [...]

A Hidden Fiscal Crisis, by Laurence J. Kotlikoff – фискалната стабилност от гледна точка на бъдещето (натрупаният дълг в миналото не е добър индикатор, според Котликоф)

Куба съкращава над половин милион служители в държавния сектор

Best books on American conservatism

The Death of Paper Money – bankers are buying up rare copies of an obscure book on the mechanics of Weimar inflation

[video] Niall Ferguson Discusses U.S. Fiscal Policy, Tax Cuts, Economy

[video] What Should the Fed Do Next? -  Peter Navarro, University of California and John Taylor, Stanford University

Георги Ангелов:

24 часа: Необходима е реформа, но на пенсионния модел

[видео] БНТ – дискусия за икономическата политика

Блогът за икономика 2010

Какво повече?!  Прочетете непременно!!!

Петима служители на Националния статистически институт бяха уволнени, защото в анкетните карти за пробното интернет преброяване на населението имало графи "македонска", "българомохамеданска"и "гагаузка".

Официалното обяснение за уволнението е , че са взели решение без да го съгласуват с директора си. Истинската причина е, че Краси Каракачанов и ВМРО вдигнаха пара, че графите водят до "разделяне на нацията" и "легитимират претенциите на съседни държави".

Още по-истинската причина е, че ВМРО вече няма никаква обществена подкрепа и отчаяно иска да привлече внимание към себе си. Това е нормално. Ненормално е обаче правителството и НСИ да се връзват и да уволняват хора заради имагинерно "разделяне на нацията".

С или без графите, в България има хора, които се смятат за македонци, били те и малко. Има доста повече "българомохамедани", макар те да не приемат точно това си название, което действително е доста некоректно и остаряло. Сигурно има и гагаузи, не знам колко. Това до момента изобщо не е "разделило" нацията, няма и да я раздели.

Това, което може да я раздели, са тоталитарните идеи на хора като Каракачнов, които намират отклик сред управляващите и все по-директно могат да започнат да отнемат индивидуални свободи на гражданите - като правото на самоопределение. Така от едната страна ще застанат разумните хора, които изискват правото си на самоидентификация, свободно слово и свободен избор, а от другата ще са тези, които смятат, че е редно да им отнемат всичко това.

Още една седмица зад нас = още един фънк парцал пред нас. Парчето, което ще представя днес, е сред най-любимите ми. Дълго го издирвах, след като за пръв път го чух като фон на един клип в youtube на DJ Prestige - автора на Flea Market Funk (блога, който следя почти от самото му създаване преди няколко години). Преди няколко месеца Funkallisto в блога си Soul Food обърна внимание на албума, съдържащ въпросната песен. Между другото, ако все още не сте обръщали внимание на funkallisto.blogspot.com и сте фенове на джаз, фънк и соул музиката (а съм сигурен, че сте такива, след като четете този текст), го направете по най-бързия начин. Funkallisto е българин и аз лично му свалям шапка за прекрасната работа и за популярния в цял свят сайт. А иначе песента, за която говоря, се казва Funky L.A.. Днес ще слушаме легендарните барабани на Paul Humphrey.

Paul Nelson Humphrey е роден на 10.10.1935 в Детройт. През втората половина на 60-те и в началото на 70-те той е един от най-търсените студийни барабанисти – работил е с имена като Wes Montgomery, les McCann, Kai Winding, Charles Mingus, Lee Konitz и Gene Ammons. Собствената му група се казва Paul Humphrey and the Cool-Aid Chemists, на 7-инчовата плоча, която ще слушаме днес, е изписано Paul Humphrey & his Cool Aid Chemists – не знам защо, но винаги са ме радвали такива неточности по лейбълите на плочите. Странен съм, знам. Както и да е, основният състав на Paul Humphrey and the Cool-Aid Chemists включва още Clarence MacDonald (клавишни), David T. Walker (китара) и Bill Upchurch (бас). Освен дебютния албум Paul Humphrey and the Cool-Aid Chemists от 1969, който съдържа това парче, в дискографията на барабаниста има още едва две заглавия – все пак Paul Humphrey е преди всичко студиен музикант. Той участва в записите на албума от 1973 Let’s Get It On на Marvin Gaye, а освен това е записвал още със Steely Dan, Frank Zappa, Jimmy Smith, The Four Tops, Al Kooper, Jackie DeShannon, Natalie Cole, Albert King, Quincy Jones, Dusty Springfield, Jean-Luc Ponty, Michael Franks, Maria Mildaur и много други.

Funky L.A. е парче от 1969 – зората на всичко хубаво (поне за мен), което се случи в американската музика. В него има и психеделичен рок, и фънк, и типичното blaxploitation звучене от едноименния жанр в американското кино от 70-те. А барабаните на Paul Humphrey просто карат всичко наоколо да подскача. Като прибавим и Б-страната (композицията Baby Rice от същия албум), малката плоча с оранжевия лейбъл на Lizard доста често се озовава върху грамофона ми. Enjoy.

Peace & Funk

Niall Ferguson: An Evolutionary Approach to Financial History

Блогът за икономика 2010

Французите успяха да раздразнят цяла Европа и то не толкова с мерките срещу циганите, а по-скоро с начина, по който лицемерно се опитаха да направят медийна амалгама от провежданото етническо експулсиране през 2010 година и критика срещу подобно етническо експулсиране през 1942. В този смисъл позицията на Франция е противоречива и не издържа на критика. [...]

Ако някой е забравил, да напомня, че един български ядрен физик емигрира ( поради съображения за сигурността си) и от години се бори от чужбина да докаже огромна далавера в АЕЦ “Козлодуй”. Георги Котев започна и прекрати ( временно, по думите му) гладна стачка в Брюксел. Изглежда обаче, че най-сетне гласът му ще бъде чут. [...]

Ударът по кораба „Мави Мармара“ от Флотилията на свободата, плаваща към Ивицата Газа, организиран от израелските командоси, предизвика силни дискусии в цял свят. Активисти и официални представители на Израел, САЩ, Турция и други страни влезнаха в преки и директни спорове за това кой е виновен за случилото се- 9 загинали н открито море.

На 28 септември от 19:00 вечерта, Haymarket Books и Alwan for the Arts, спонсорирани от OR Books, организират дискусия между едни от най-видните активисти днес по въпроса за Близкия изток и конфликта между Палестина и Израел.

Дискусията ще се води покрай книгата „Посред нощ на Мави Мармара“, чиито редактор и съставител е Мустафа Баюми. В дискусията ще участват Али Абунима, Ияд Ал-Сарадж, Ламис Андони, Омар Бархути, Жорж Бишарат, Мах Блументал, Ноам Чомски, Марша Коен, Джуан Коул, Мурат Дагли, Норман Финкелщайн, Нийв Гордън, Глен Грийнвалд, Арун Гупта, Адам Хоровиц, Рашид Халиди, Илан Папе, Гидеон Леви, Аля Малек, Дарън Розенблум, Адам Шапиро, Ханин Зуаби.

Запознатите ще видят много познати имена от тези, които изброихме. Определено това ще е интересна дискусия и изводите от нея ще станат широко известни. Интидар също може да помогне.

По повод тази дискусия покрай случая „Мави Мармара“, отправям предполжение към няколко души за онлайн дискусия по същия въпрос. Под шапката на Интидар да се организира подобна инициатива, която вярвам, че няма да бъде пренебрегната от хората, поканени да участват. В дискусията да се включат хората, които се занимават с този район или са имали коментар по въпроса- Мая Смилянова, Мариян Карагьозов, Бернард Сиди, Робърт Леви, Мая Ценова, Владимир Чуков, Светослав Иванов.

Този малък диспут ще включва мнения, изразяващи личното становище на всеки един, а Интидар ще се включи с един неутрален коментар. Всички мнения ще са събрани в една голяма публикация, която ще бъде пусната на 24 септември (петък).

Фейсбук е тук и ние, уеб дизайнерите, трябва да се съобразим и приспособим

500 милиона логнати потребителя – мокрият сън на всеки уебажия. Играта се промени и

“малките” сайтове стават почти ненужни

Ако клентът примерно е актьор или фризьорски салон, общо взето не му трябва сайт, една фен-страница би му осигурила всичко необходимо – да качи снимки, видео, да постне някаква новина, да си обнародва работното време и професионалната биография. Дори би постигнал трафик, който извън Фейсбук е невъзможен за неговите възможности. Не трябва да знае какво е домейн и хостинг, средствата за контрол са ясни и преведени на безброй езици. Да си регистрира някъде една поща и тича.

“големите” трябва да станат още по-големи

за щастие все още има хляб за нас. Плащания, сложни интеракции, излъчване на реклами и прочие главоболия, с които на Фейсбук още не му се занимава. Сайтовете, които искат печелят, трябва да са направени специално и да са една идея по-добри от Фейсбук, което вдига летвата, обема работа и (да се надяваме) заплащането. Комерсиалната нива изисква здраво оране, за да роди нещо. Извън социалните мрежи остават цели сектори като хазарта и порното, които генерират милиарди онлайн, но са спорни от морална и юридическа гледна точка.

Съжденията важат и за Туитъри, Бъзове и прочие социални чекии. Принципът е еднакъв.

Големият недостатък

на Фейсбук е че Зукърбърг е лаком гъз и иска да погълне целия интернет. Вднъж вкаран, контентът на фризьора не може да бъде изкаран и остава собственост на мрежата. Може да бъде изтрит или използван по друг начин без предупреждение, което може да счупи повече от една ножица. Днеска имаш сайт, утре нямаш нищо, пиши на Бойко Борисов да пише на ФБР.

В крайна сметка

по същество дизайнерът е комуникатор. Неговата роля е да пренесе идеята от една среда в друга, а не да запълни някакво пространство с картинка, която изглежда “модерно” и да го изкоди на HTML. Средствата за работа се променят, но целите и методите остават същите. И пак трябва доста да обясняваш, защото клиентите точно започнаха да проумяват Интернетъ, пък той пак се промени.