Любимци в новините: постоянни и променливи величини

„Търси науката от люлката до гроба.“, пише в Корана, и Ибн Араби го спазва. „Не можеш да научиш никого на нищо, а можеш само да му помогнеш да го открие в себе си.“, казва Галилей. И двамата учени са обречени на забвение в своите епохи. Какво се случва днес?

Последните събития ме карат да се замисля и в крайна сметка да се разтревожа. В рамките на дни бяха проведени протест против религията и такъв в защита на религията. В две различни страни, Великобритания и България, но с близки цели. И двата протеста имаха желанието да наложат мнението си. А днес да говорим отново за религия и наука е нещо, което би трябвало да сме забравили от 19 век насам.

Аз харесвам религията си. Нещо повече, уважавам я. Реагирал съм остро, ако някой я засегне, но има нещо, което не искам да става и това е тя да се намеси в държавата. Древното значение на „църква“ или „синагога“ е общност, а не институция или сграда. Общност на духовното, стояща далеч от властта. Религията би трябвало да е станало нещо абстрактно в днешно време, нещо лично, с което да не парадираш. Но, уви, не е така. Днес религията е по-парадна от всяка друга епоха. Ето какво се случи за няколко дни.

Във Великобритания:

I never expected to hear a middle-class crowd that almost filled up Piccadilly chanting „Fuck the Pope“. But yesterday’s anti-pope demo in London took even the organisers by surprise. I don’t know how many people there were, but 10,000 seems a reasonable minimum estimate. It wouldn’t be surprising if there had been 15,000.

The higher figure would be nearly a tenth of the number of people who paid to see the Pope over the last three days but it is still a lot more hostility than sober observers had expected.

There was a mixture of slogans from the policy wonkish to the straightforwardly abusive. „Boss of the world’s largest sex abuse gang“ said one, next to „Vatican promotes segregated schools“. „Thou shalt not bugger boys“ marched next to the Gay and Lesbian Humanist Association. „Despicable, Twisted, Vile hypocrite“ marched ahead of „Why not women priests?“ (Guardian)

В България:

Повече от 10 хиляди свещеници се събраха в София на първото в историята на българската църква шествие. Духовниците настояха православието да се изучава като редовна дисциплина в училищата. Още по темата от Рада Домусчиева:

Шествието започна от НДК. Всеки владика предвождаше хората от епархията си с хоругви и национални знамена.

„Това национално литийно шествие вдъхновява всички ни за добри усилия и по-нататъшни сериозни усилия за предоставяне на възможност за българските деца да се запознаят с истините на православната вяра и да живеят съобразно нея“, заяви митрополит Неофит, владика на Русенската епархия.

„В края на краищата, като кажем църквата, това не са само тия с расата, църквата са 85% от населението, в края на краищата каквото реши министерството, това ще бъде, но ние сме данъкоплатците, ние плащаме данъците, но ние свидетелстваме, че с любов и благословение има фактори, които не бива да бъдат забравяни, децата вече растат във взаимна омраза”, коментира митрополит Григорий. (bTV)

Изводи:

България е явно на поне 50 години развитие от останалите европейски страни. Да, религия се учи в редица от тях. Но религията е останала романтична останка от минало, което всички европейци искат да забравят. Тя се изучава, като теория, а не защото ще направи децата по-добри.

Няма да ги направи по-добри.

Аз лично не знам защо Църквата изведнъж си спомни, че българските деца са израснали в омраза. Дали от уплахата, че или ще станат атеисти, или мюсюлмани (защото техният брой се увеличава) или защото заплатите им не стигат, не мога да бъда сигурен. Доверието в институцията Църква е отдавна загубено. Не заради комунистите, нито заради нещо друго, а единствено заради самите водачи на Църквата.

Единственият път на модерното общество е светският. Единствената религия днес е Човекът. Отдавна е минало времето на кладите и преследванията на учени и инакомислещи. Да не говорим за хомосексуални. Тук религиозните институции имат какво да кажат. Никоя религия днес не трябва да взема позиции във властта, това би означавало връщане с много векове назад.

Дори да има предмет по религия, той трябва да е единствено на научна основа и нищо повече. Децата израстват в омраза, не защото Бог се е отрекъл от тях (а той не е), нито защото свещеници не ходят по домовете на рабите Божии. Те са изключително и само продукт на обществото. И с шествия нищо няма да се постигне.

очаквах го с голямо вълнение. и ето, че дойде и отмина. премина приказно. браво на Горичка за идеята и реализацията! е, за родителството вече не се мълчи. говори се и то вдъхновено и вдъхновяващо. така говориха не само лекторите, но и всички наоколо в почивките. за родителството като приятелство, като отговорност, ...

Настоящият списък има за цел да разясни основните послания на консерватизма като светоглед и идейно-политическо течение, което го отличава от другите  идеологии (либерализъм, социализъм, анархизъм).  Списъкът, разбира се, е неп...

Невероятното усещане, че Мостът на влюбените в София се тресе под теб, днес се чувстваше силно. Невероятна енергия от танцуващи хора, под такта на народна българска музика. Това бе откриването на „Воден булевард на изкуствата и занаятите“.

Макар намусеното време, столичани се събраха, за да разгледат изложбата.

Ани Салфидж е творец на цялото това арт чудо. С пълно сърце мога да кажа, че съм горд да познавам тази жена, както и мъжът й Хъдър Салфидж, доказали, че качествените хора не са на привършване. След две седмици усилен труд, подготовка, връзки със спонсори, идеята за Водния булевард бе осъществена и ще бъде жива до 9 октомври.

Защо Воден булевард? По протежение на Моста на влюбените ще бъдат изложени номинираните фотографии в националния фотококурс “София с обич за водата”. Но, това не е всичко. В продължение на две седмици любимото на софиянци място ще се превърне в пъстра сцена, на която ще представят талантите си много музиканти, художници, артисти, занаятчии, самодейни състави във всички области на изкуствата и занаятите. Очакват ви и много вкусни изненади, забъркани от небезизвестния Шеф Пеньо Иванов и още редица самобитни майстори готвачи. Пищното водно веселие се организира от сдружение “Аз обичам водата”, асоциация за изкуствата и занаятите «А.Р.И.З.-7» с финансовата подкрепа на Столична програма “Култура.

Мостът при НДК днес се разлюля и то буквално. Седейки на парапета отстрани, усещах вибрациите от толкова много танцуващи в ритъма на българската народно музика. Не съм усещал подобно нещо досега, поне не в София. По някое време трябваше да бъде прекъснато хорото, тъй като се тресял мостът. Е, това, ако не е гордост?

Всички, които искат да разгледат фотографиите, могат да го направят до 9 октомври на моста при НДК (Мостът на влюбените), както и да се насладят на програмата:

26 септември /неделя/ 18:30 Латино парти – клубове по латино ще организират танцова забава в центъра на моста на влюбените

27 септември /понеделник/ 18:30 Вечер на книгата – Книгоиздателства ще представят най-новите си книги и ще организират Вечер на поетите с китари

28 септември /вторник/ 18:30 Етно кухня – представяне на възможно най-пъстрата софра с традиционни блюда от етноси, живеещи в България.

29 септември /сряда/ 18:30
1.Спортен рок, модерни танци, стрийт данс, брейк, арабски и индийски танци
2.Екстремни емоции с Outward Bound B

30 септември /четвъртък/ 18:30 Вино вечер – дегустации на подбрани реколти български вина

1 октомври /петък/ 20:00 Нощ на галериите – галерии от цялата страна ще представят свои експозиции на моста на влюбените. Очакват се и много артистични пърформанси.

2 октомври /събота/ 11:00 Детски пленер на тема „Водата е живот“
14:00 Воден празник с много мокри игри и забавления
16:00 Пленер на тема “Водата е живот”
18:30 Поетични двубои

3 октомври /неделя/ 18:30 Пъстра трапеза на гости на Водния булевард…

4 октомври/понеделник/ 17:00
1. Млади художници рисуват на тема „Български традиции”
2. Представяне на декоративно изкуство и арт бижута

5 октомври /вторник/ 18:30 Фолклорна вечер – надиграване и надпяване

6 октомври /сряда/ 18:30 Вечер на занаятите

7 октомври /четвъртък/ 18:30 Вечер на занаятите

8 октомври /петък/ 18:30 Дръм парти – голямо „думба-лумба“, в което всеки с тарамбука, джембе или друг перкусионен инструмент е добре дошъл да се включи.
Вечер на занаятите

9 октомври /събота/
11:00 – Деца в неравностойно положение рисуват Водата
18:00 – Каним всички да се включат в благотворителния търг на рисунките на децата в неравностойно положение.
19:00 – Официално награждаване на победителите във фотоконкурса “София с обич за водата”
Закриване на “Водния булевард на изкуствата и занаятите”

Всеки ден – Арт шоп и музика „на шапка“ :)

Програмата е предварителна и е възможно да претърпи изменения.

Click to view slideshow.

Имало едно Време, което страдало от хронична умора и други признаци на депресия. Времето било непрекъснато подтиснато и разочаровано, най- вече от себе си. Какъв е смисълът от мен, питало се то, след като дори не знам накъде отивам? Всъщност, то предпочитало просто да си тече и да не се занимава с подробностите, но все пак, не спирало да се пита:

Ако приемем, че всяка изминала минута, час, ден са една стъпка в определена посока, значи съм твърде праволинейно. Добре, ами ако завия? И накъде- наляво или надясно? Времето винаги се колебаело по този въпрос. А и проблемът със завиването бил още по-неприятен, защото бил свързан с пространството.

А Времето и пространството не се разбирали. Такова високомерие и егоцентризъм, мислело си Времето- да си мисли, че аз завися от него! Всеизвестно е, че пространството се съдържа във Времето! Що за нахалство! Така или иначе, съзнавало, че криволиците са пряко свързани с пространството. Дори и праволинейността, защото тя или е безкрайна или има край, но в крайна сметка това зависело от пространството. Или не? Времето всеки път се обърквало на този етап. Но най- много от всичко го дразнела идеята, че те с пространството са свързани като двойната спирала на ДНК. Времето проклинало мига, в който тази идея се загнездила в него като ядка в болен зъб и просто не му давала мира.

Трябва да намеря начин да му покажа кой управлява вселената, мислело си Времето. Да разбере веднъж завинаги, че не може да се пъчи със своята безкрайност и всеобемност, защото те зависят от мен! Да бе, самоопровергавало се моментално то, какво ли изобщо зависи от мен, след като дори не знам накъде отивам. А може би се движа в кръг, може би нищо не започва и нищо не свършва, защото краят и началото съвпадат? Да, но това би означавало, че в моята окръжност е затворен кръгът на пространството! Не, по-добре да е само точка, началото и краят в една точка пространство. Стига му толкова. Обаче...това не означава ли, че и мен ме няма? Ако времето е отстоянието между началото и края, а те са точка, къде съм аз?

Времето толкова се натъжило от тази мисъл, че спряло. Просто застинало от мъка. Ей така увиснало като безжизнената ръка на кататоник. Настъпил един вечен миг, който дори не можел да се нарече така, защото какъв ти миг без време! Ще не ще, пространството също застинало, защото нищо не можело да се движи в безвремието. И така, вселената щяла да си остане вцепенена завинаги, ако в една съседна вселена, където времето нямало депресивни наклонности, не бил духнал вятър. Вятърът отвял куп пухчета от цъфналите тополи и ги понесъл в пространството. По някакви неведоми природни закони, едно пухче стигнало чак в нашата, вцепенената вселена и се мушнало точно в носа на Времето.

Апчих, кихнало то. И се раздвижило. Пространството го последвало и движението отново възстановило предишния си синхрон. С една малка разлика. Времето се чувствало страхотно. Умората била изчезнала, изпълвали го сила и ведрост. Дори се усмихнало на пространството, когато, както обикновено, се опитало да го изпревари от вътрешната страна на един завой от спиралата. За първи път не му се разсърдило, защото така или иначе знаело, че ще дръпне на правата. Пък и всичко е само игра, нали? И двамата знаели, че няма начин да се изпреварят.

Освен понякога, но това се случвало много рядко и само на някои хора. Тяхна си работа, вдигнало рамене Времето. И се почувствало толкова добре, че изобщо не искало да знае накъде отива. В края на краищата, мислело си то, накъдето и да отивам, това няма да промени посоката на вятъра, нали? А вятърът е толкова приятен...

снимка:http://www.virtualdali.com

Впечатляващо.

„Великолепната шесторка“ и „Байландо“. Някой защитници на този тип шоу биха казали, че те правят нещо наистина значимо. Аз бих казал, че това е гавра.

Да обвържеш една благородна кауза с корпоративни интереси е повече от жалко и опасно. NOVA и bTV се надпреварват кой ще хапне по-големият дял от зрителите, кой повече смс-и ще прати. И зад всичко това ни убеждават, че това е за благородна кауза. Видите ли, ако гласувате, ще помогнете на децата в нужда, или на онези, които биха станали част от високия процент на смъртност.

Гледайки клиповете на Ани Салич за кампанията покрай „Великолепната шесторка“ се чудя защо някой смята, че е редно всичко това да се върши. Самият клип, който аз гледах, е сниман в дом за сираци от няколко месеца до 3 годинки. Знае ли телевизията подробности за живота на тези деца? След този дом, до навършване на пълнолетие много от тях смянат по още 4-5 подобни дома. За нещастие не всички са столични и спретнати, като онзи в клипа на Ани Салич. Повечето са ужасни и децата виждат много неща там. Знае ли телевизията, че служителите в домовете вземат по 350 лв. в голямата си част, освен лекарите, а смените достигат и по над 10 часа? Че липсват кадри? Че се взимат по няколко смени, а понякога не се излиза в отпуск по цяла година? Или, че се чудят как да помагат на децата там и ако не са чужденци и добри българи да носят помощи, децата ще са много по-зле?

Знаят.

Мога да кажа огромно браво на Красимира Обретенова за писмото й. Дано се прочете от повече хора, защото много ми се иска тези предавания да не изпълнят целите си. А именно- да напълнят гушата на някой друг, много различен от децата с увреждания, децата на Хаити или белите мечки.

Филмът е базиран върху книгата на Йохан Норберг "Финансовият крах" и наскоро получи награда на филмов фестивал в Сан Франциско.

Overdose: The Next Financial Crisis (45 min)

Блогът за икономика 2010

Вървял човек и срещнал Гений.
-Как си станал такъв?
-Не съм станал, Бог ме е създал така.
-А тогава защо всички се възхищават от теб, а не от Бог?
-А ти попитай тези, които се възхищават - разсмял се Геният.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

След като разбрах, че с глупаво спорове не ми се занимава, се сетих, че бях обещал в Twitter по-голям дайджест за сметка на онзи, който пропуснах миналата седмица поради лични причини. Затова отворих любимите си блогове, включени в дайджеста и прочетох какво съм изпуснал. А то не беше малко.

Започвам с Настя, която продължава да се развива нагоре :) Е, не съм много съгласен с участието й в клип на Avon, но аз съм толкова прояден от политически пристрастия, че вероятно прекалявам. Затова се радвам, че е участвала, това си е възможност.

Благотворителен концерт на Avon ми звучи, като такъв на Shell, т.е. малко ми е странно фирма, подкрепяща разни неща да ги прави тези концерти, но пък повечето хора не са обременени от политиката.

Не съм толкова мрачен за останалите постинги. Например с „Ден 1-ви“, в която тя представя “Ежегодния младежки фестивал – Различният поглед 2010″. Не знам дали сте чували за това събитие, но то е доста интересно. Ето какво пише за началото:

Малко луд ден, но мисля, че е само началото. След кратката пресконференция, изслушани 58 телефонни  разговора на Петър, се чувствах така все едно аз съм ги провела. Но какво да правиш – те организират.

И търся. Петър – ограждения, Раличка – чинове, а Кънчо – черги. И аз търся – интернет! В хотела има някаква повреда и аз вече знам минимум 5 места в града, където хващаш прекрасен нет за секунди. Не е зле като за първи ден.

В „Ден 2-ри“ приключението продължава.

Ако още някой посмее да ме събуди в 9 часа, когато аз “действам” в командировката си, ще го скалпирам публично. Джордж беше спасен само, защото ме заведе на прекрасно място. А и какви са тези странни навици в хотелите да тропат по вратите на хората в 8 часа.(???!!!)

Така де, наспиването не се получи. Но за сметка на това бях в Аязмото. Хораааааа, прекрасен е този парк! В него Митрополит Методий Кусев е засадил над 200 вида дървета и храсти. От къде го знам? Миииии, имам навика да слушам хората, докато ми говорят.

А така, де! И аз мразя да ме събуждат толкова рано. Какво е това, правилно си отбелязала:) Продължаваме към „Ден 3-ти“, където Настя е пуснала е готини снимки от фестивала. Може да ги разгледате тук.

Работилници. Деца. Хора. Много хора. И деца. Правя гривна. За теб. Не, не е достатъчно хубава. Остава за мен. Рисувам върху миди. Оцветявам кутийки. Не знам как се нарича това. Знам само, че всички се усмихват. И правят някакви неща с ръцете си. С подръчни материали. Такива като бирени бутилки. Не вярвате ли? Направихме си бижута. А това да ви прилича на друго освен стъкло. Е, пластмасова бирена бутилка е.

Завидях й, че не съм участвал! Нищо, next time!

Жюстин продължава да е много активна в дейността си. От нея разбрах, че Столична община отделя изобщо внимание на детския спорт.

благодарение на този блог, на хората, които го четат, които явно са мили и им пука установихме връзка със зам. кмет Ангеличин, който е много човечен и разбран и каза, че за него децата и спортът са важна тема. така че, състезание с колела за деца от 2 до 14 години, велокрос ще имаме! в Южния парк, при Голямата поляна на 2-ри октомври, събота от 10.30 ч.

На блога си е пуснала и линк към заявки за участие. Друго важно нещо, което тя е написала на блога си са предложенията на Едуард де Боно за транспорта в София. Човекът, който с методите си е постигнал огромен напредък в мисленето на хората изобщо, бе ангажиран с тази тема, вижте как:

на семинара на Едуард де Боно в София бе доста скучно за хората, чели книгите му, но един от примерите се оказа много актуален за мен и за повечето хора, живеещи в София – трафикът

мисля, че трафикът е може би най-големият проблем на София за момента
ето вариации по темата как да намалим трафикът и задръстванията в нашия град (не ме освирквайте, и аз не съм за всички тези опции, само ги споделям): (линк към публикацията)

Ако не знаехте, на 22 септември бе Денят на Web, който тук не се отбеляза, но все пак Жюстин ни напомни за него:

днес е денят на уеб. One Web Day. за жалост за поредна година няма да го отбележим у нас.

все пак у нас има уеб. уеб е успешен бизнес и тук, макар да няма честване на своя ден. уеб е успешен, защото има вече от доста години своя асоциация – Българска Уеб Асоциация, има отскоро своя IAB България, има своя конкурс за най-добър уебсайт – БГ Сайт от 11 години (от 1999-та насам) и своя традиционен уеб семинар към него, има втори път WebIt, който събира и доста международно присъствие, има и своя WordCamp и своя Design Day за втори път и своите семинари по ползваемост (писане за уеб) и още и още …

Зеленото също плаче. Да, а Люси ни напомни.

Подминавайки днес в центъра на София билборд на агенция за недвижими имоти, нямаше как да не се спра. Не, защото бях толкова впечатлена откреативността на рекламата, колкото от преднамерения маркетингов трик на агенцията да използва една от най-популярните в търсачките илюстрации за „Зелено“.

По своето естество, посланието е насочено към подсъзнанието. Подминаваш, заглеждаш се, забравяш. Или поне така си мислиш. Следващият път, когато ти потрябва обаче агенция за имоти, убедена съм, че първо ще се сетиш именно за „по-добрата“. Е, да, някои ще кажат, че лоша реклама няма. Но когато целевата ти група е интелигентна, то това не е достатъчно.

Знаете ли, че Стената в Берлин днес е голям бизнес? Люси говори за разпродаването на парчета от нея, и то как:

„Тук се продават повече парчета от Берлинската стена, отколкото някога тя е имала,” шегуват се жителите на немската столица.  „Ако се знаеше, че ще донесе толкова приходи, щяха по-рано да я срутят, ” допълват екскурзоводи.

Насред всичко това, познайте с кого завършвам? С Ламот, разбира се. Откри Лабораторията на Ел. За какво иде реч…ами ще пусна някои от картинките:)

Да, и аз съм безмълвен. Искате повече? Просто отидете на блога на Ламот!

“Водещите, магарето Марк О’Селски и Силвия Драгоева, се изкодошиха соленичко с българския президент Георги Първанов. В петък вечерта в предаването „На инат” те излъчиха гаф на преводачката по време на брифинга на Първанов с румънския му колега Траян Бъсеску. Преди още българският държавен глава да заговори за Шенген и да разкрие своята теза за взаимодействие [...]

Ето една идея – зареждате сайта на недоразумението Близу, оплаквате се че нямате кабелна телевизия, давате телефона на човека, който stalk-вате. Ако е техен клиент и ако имате късмет ще получите от системата цялата лична информация, която ви е нужна. Предполагам, че нямат чак толкова клиенти, че да е универсално решение, но е добро начало.

Близу дава и други възможности:

- може да си говорите на ТИ с автоматичната им телефонна система, която твърди, че клиентът е идиот и се държи с него като с идиот, но пък за тази сметка не е способна да ви насочи към оператор.
- могат да ви изгубят 2-3 или повече часа за проблем, чието решаване отнема няколко цъкания с мишката;
- могат да ви заменят топ 5 най-хубави канала с руски филми от войната и като бонус да ви качат сметката.