Орфано – най-близкият плаж до София

Без много претенции ще ви разкажа за единствения ми плаж през тази година – официално обявявам плажът на Орфано за най-близък плаж до София. Приятно четене:

Орфано – най-близкият плаж до София

Когато няма олио и хлябът е от мъката по-чер... ;-)

Това разбира се е гавра с поезията, но открих плаж, който може да бъде посещаван от софиянци и жителите на югозападна България без да се налага да си взимат отпуска, да не говорим да се налага да се харчат някакви пари, освен за гориво, разбира се. Причините да потърся подобен вариант беше, че това лято не остана бюджет за пълноправна отпуска и след като и без друго гостувахме в Сандански за няколко дена, то и решихме да отскочим един ден на плаж до Гърция. И понеже щяхме да сме пет човека в колата (вкл. и две деца) се разтърсих за възможно най-близкия плаж в Гърция. След кратка дискусия плюс проверка по картите се оказа, че това е някой плаж в района на Амфиполи и Аспровалта, а един от коментарите директно посочи плажа на селцето Орфано. И реших да послушам съвета (ако аз не вярвам на информацията от авторите и коментаторите в собствения ми сайт, то едва ли и друг ще ѝ повярва :). Намерих му координатите, сложих ги в GPS-а и една красива августовска утрин дадохме газ към Гърция.

[caption id="" align="aligncenter" width="684" caption="Бяло море и плажът Орфано"][/caption]

Границата минахме за минути, като проверките се извършват само на едно място – и българският и гръцкият граничен полицаи се намират на гръцкия пункт, на българския няма гранична проверка (въпреки, че по неизвестна за мен причина ми сканираха винетката – и това, на излизане от България, после – на влизане – изобщо не ми я погледнаха).

[geo_mashup_map]

[caption id="" align="aligncenter" width="514" caption="Поглед към Орфано"][/caption]

Движението беше рехаво, нямаше ченгета по пътя и ако не беше досадното околовръстно на Сер (ес) щяхме да го изкараме сто процента приятно. След Сер се кара по шосето към Драма като се гледат отклоненията към Амфиполи/Аспровалта. Някъде след 30-40 (не помня точно) километра дойде и отклонението към бившата граница на Сан-Стефанска България (Аспровалта) и след още петнайсетина минути видяхме морето отпред и „влязохме“ в Амфиполи. Кавичките са заради това, че е отбелязано, че влизаш в населеното място Амфиполи само дето край пътя няма ни една къща. Та малко след табелата на Амфиполи има едно кръгово движение, на което имахме избор – надясно за Аспровалта или наляво – за паралия (плаж) Орфанио (смяната на формата на името е заради падежа – сигурно се превежда „орфанов плаж“ ;)

[caption id="" align="aligncenter" width="525" caption="Поглед към Аспровалта и Атон"][/caption]

Понеже имах още някакви колебания (знам, че Аспровалта е курорт с голям плаж), но като видях думата „паралия“ и отбелязаните 2-3 километра до него, реших, че Орфано е по-близо и завих наляво. Пътят става успореден (даже май се влива за малко) в главния път от Солун, но там вече гледах табелите и когато още веднъж видях „паралия Орфано“ надясно и „Орфано“ наляво, смело свих вдясно, за да спра след 4-500 метра на един безкраен пясъчен плаж.

[caption id="" align="aligncenter" width="525" caption="Поглед към Аспровалта и Атон, Гърция"][/caption]

Плажът е почти перфектен – липсват само кокосовите палми :) Огромен – на око, поне десет километра, стига до Аспровалта, някъде в дясно, с доста ситен пясък и минимално количество камъчета – на всичкото отгоре е най-плиткия плаж в Гърция, на който съм бил (да кажем – като на Златните пясъци в България) и ... без жив човек наоколо. Разбира се, че имаше хора, но те бяха толкова на гъсто, че за всяка спряла кола можеше да се намери индивидуално дърво да ѝ прави сянка. В единия край, по-близо към Орфано имаше някакви заведения и вероятно чадъри, а в другата посока, към Аспровалта, и това не се забелязваше. При все привидното безлюдие, за двата часа, които прекарахме там, на два пъти минаваха служители, да изчистват кошчетата за боклук.

[caption id="" align="aligncenter" width="525" caption="Сянка за всяка кола"][/caption]

Ние се разположихме като директори – децата, кеф! Възрастните – още повече кеф. Цапа-шляпа, наплажувахме се. Към 11:30 започнахме да вдигаме лагера и си тръгнахме. По пътя назад само шофьорът (моя милост) не заспа в колата. Спряхме за малко да напазаруваме в Карфура на Сер(ес), за да установя, че цените в Гърция са се вдигнали в сравение с миналата година, но както знаете в гръцкия Карфур винаги може да се намерят по-евтини от София неща.

Границата минахме с проблем. Сутрешният граничар не го беше забелязал, но на един от пътниците в колата му беше изтекла личната карта без да е подновена. Когато го забеляза, българският граничар ни се накара много яко в присъствие на гръцкия си колега, но ми се струва, че беше за наше добро, защото ако гръцкият беше забелязал нередовния документ щяхме да имаме доста по-сериозни проблеми от едно конско.

С други думи – това, че българската държава е дала 6-месечен гратисен период за подновяване на личните документи, изобщо не значи, че можете да пътувате извън страната с тях!

Прибрахме се към два и нещо следобеда, Сандански с неговите 36 градуса ми се видя истински рахат в сравнение с гръцките 28 градуса при тръгване от там, че вашият покорен слуга, положи морна главица и спа като къпан чак до вечерта.

Сандански има страхотен климат – даже 38 градуса там се понасят много по-леко от гръцко-морските 29-30

Прочети цялата новина

Свързани новини: