Рекламно видео на кмета на Sim City:

Адът – това са другите.
Адът е тълпа от доброжелатели.

нищо особено, просто днес сме издали брой 2299 на списанието ни Az-jenata.bg :) и по повода - два линка към заглавия от този брой: Светлана Кампс разказва как поддържа българския дух в Германия. майка на три деца, варненка завинаги, ентусиаст-родолюбец, Светлана споделя за любопитното си ежедневие и българското съботно училище в Мюнхен Модерните ...

Тази снимка направих в сладкарница „Неделя“, гр. Русе преди около две седмици:

Държа да отбележа, че подобна цена в цяла България е висока, а в Русе направо си заслужават да им се изакаш на входа вместо в кенефа… Но да не бъда циничен. Да речем, че наистина много настоявате да ползвате тоалетната на сладкарницата. Ами по-евтино е да им станете клиент!

Ето снимка на част от менюто във въпросната сладкарница:

Значи, отивате и си поръчвате сметанка. Плащате 20 стотинки, взимате си я и гордо отивате в тоалетната. На пет пъти по-ниска цена!!!

Да не говорим че вече сте клиент на заведението и ограничението за ползване от клиенти не е ограничено със срок. Пазете си касовата бележка и си ходете до тоалетна колкото ви душа иска!

Сега сериозно – навремето Елеонора Николова, бивш кмет на Русе, беше постановила в обществените заведения да няма такса вход за тоалетните. Наясно съм, че никой не е длъжен да поддържа тоалетната на заведението си в полза роду, но пък не мисля, че трябва човек да бъде лишен от елементарни природни нужди, каквито са нуждата от малка и голяма нужда.

20 стотинки (цената на сметанка) е напълно приемлива цена. Цената на ролка тоалетна хартия. Цена, която бих платил без да се замисля, ако съм на зор и не ми се яде торта.

Да не говорим за проблемите, когато някой чужденец слезе на централна автогара в София и все още няма заветните 50 ст., за да си свърши работата… Е, сигурно и с едно евро ще го пуснат, но не е там работата.

Проблемът с тоалетните е по целия свят. Виждал съм как автобус с български туристи спира на бензиностанция в Сърбия и сръбските бензинаджии заключват вратата на тоалетната (да не говорим, че пък за да се добереш до платената тоалетна на някоя междинна спирка, се налага да платиш такса за допълнителна „перонска карта“, за да се върнеш в автобуса си).

Но да не съдим само по сърбите (и само по земя всъщност)… Ирландските измекяри от Ryanair мислеха да въведат платена тоалетна в самолетите си, какво да говорим повече.

А още през ноември 2002 г. ООН  обяви ползването на санитарни съоръжения за фундаментално човешко право.

И за да завърша оптимистично – не навсякъде е така. В България съм виждал много безплатни тоалетни. А-ха да посоча Макдоналдс за добър пример и те си заключиха тоалетните в центъра, като ги отключват само срещу касов бон… Направо се чудя дали наистина си струва да плащаш на лелка, която да пази и проверява за касовите бележки, за да те пусне вътре (т. нар. „лелкомат“) ?

И тъй като не мога да се сетя за добър пример от родината ни, ще ви покажа една снимка от Гърция, направена през август 2009 г. по време на екскурзията ни до Керамоти. Това е безплатна тоалетна, намира се точно до магистралата. Нямаше липсващи кранчета на чешмата, счупени казанчета… нямаше охрана, нямаше никакви такси, нямаше охранителни камери, нямаши графити или каквито и да било вандали… И беше по-чиста от много платени тоалетни:

Е, можело значи… А вие как мислите? Трябва ли тоалетните да са безплатни?

Пуснахме нова анкета в сайта ни, така че можете да гласувате смело веднага, или пък да изкажете мнението си в коментар.

Подобни публикации

• 10.09.2010 — Внимание! Само за развлечение! (2)
• 16.06.2010 — Фланелките на Сърбия (и не само) (11)
• 18.01.2010 — Новият ГКПП Златоград-Ксанти (15)
• 15.09.2010 — Time Capsule 2010 (22)
• 06.09.2010 — Десет причини да празнувате на 6-ти септември (1)
• 19.08.2010 — Пълен комплект медали за националния отбор по информатика (2)
• 26.06.2010 — Коментаторски бисери от световното по футбол ’2010 – Групова фаза (3)
• 15.05.2010 — G. M. Dimitrov Blvd. – Numero Uno! (4)
• 09.05.2010 — Бисквити „Анелия“ (13)
• 20.04.2010 — Безплатен Интернет в софийското метро (13)
• 14.03.2010 — 100 национални туристически обекта (13)
• 19.02.2010 — Въпрос на чест и 50 стотинки! (15)
• 22.01.2010 — Как се приготвя октопод… (16)
• 12.01.2010 — Сайт за луксозен апартамент под наем (11)
• 05.01.2010 — Накратко за снегопочистването (5)
• 30.10.2009 — Bulgarian Sushi (6)
• 28.10.2009 — Броеници (20)
• 30.09.2009 — Ice, Ice, Barcelona! (1)
• 31.07.2009 — Към Керамоти (1)
• 25.05.2009 — Giannis Ploutarxos (6)

Социални мрежи:

Защо всички HR-ки започват интервюто за работа с “разчупващия въпрос” – “Лесно ли ни намерихте?”.

Това във висшата школа по Ейч Ар ли го преподават… как всички в България го ползват, без да си дават сметка, че е клише и говори за формалност и крайна липса на фантазия. Първите пъти действа, но трябва да си доста тъп, за да кълвеш безкрайно на тази въдица.

Странно увлечение

Странно увлечение ТУК

вероизповедание. задължително в училище?! хм. не искам моето дете да учи вероизповедание в училище. защо ли? защото е сложно. защото има една баба православна българка и една баба православна арменка (до тук - празнуваме на два пъти Коледа), един дядо католик (от арабски произход) и един дядо атеист. сложно, нали?! не искам ...

По-долу се вижда картинката с промяната на нетния държавен дълг досега и според плановете за бюджет 2010. От началото на кризата досега – увеличение от 7 милиарда. Като включим и 2011 година може да достигне 12 милиарда лева увеличение за три години. България определено вече не е като Естония, за съжаление.

Нетен държавен дълг (държавен дълг минус фискален резерв), млн.лв

Източник: БНБ, изчисления на автора

Блогът за икономика 2010

Интересни скулптори от хора

Някои хора имат странни разбирания за изкуство. Виж ТУК

В рамките на продължаващите усилия да се създаде съвет за сътрудничество, който да обединява Сирия, Турция, Йордания и Ливан, външните министри на четирите страни проведоха среща, на която са се взели няколко решения, пише Day Press.

Тристранна среща между сирийския външен министър Уалид Ал-Муалем, турският външен министър Ахмет Давутоглу и испанския им колега Мигел Анхел Моратинос се проведе в неделя в Ню Йорк.

По време на срещата тримата министри са обсъждали координацията между трите страни по отношение на предполагаемата срещу на върха на Средиземноморския съюз, за установяване на стабилна основа за насърчаване на политически диалог, културен обмен, търговски обмен и свобода на движение за граждани на трите държави.

На срещите в Ню Йорк бяха постигнати споразумение за свободна търговия между Турция и Ливан. Очакват се нови срещи в Сирия, където ще бъдат обсъдени теми от сферата на енергетиката, транспорта, добива на петрол. Всички тези срещи на министерско ниво ще бъдат проведени през октомври и ноември тази година.

Можеш ли да откриеш совата на снимката?
Я да видим колко сте наблюдателни ...

Открий совата на снимката ТУК

ЕК скандализирана от Цветан Цветанов, съобщи АФП. Европейската комисия /ЕК/ окачестви като неприемливи думите на български министър, който по време на посещение в Брюксел призова “да се направи сериозен анализ на проблемите с ромите, защото тези среди са инкубатор, който генерира престъпност”. Запитана дали такова изказване е приемливо според Комисията, говорителката й Пиа Аренкилде заяви [...]

Без много претенции ще ви разкажа за единствения ми плаж през тази година – официално обявявам плажът на Орфано за най-близък плаж до София. Приятно четене:

Орфано – най-близкият плаж до София

Когато няма олио и хлябът е от мъката по-чер... ;-)

Това разбира се е гавра с поезията, но открих плаж, който може да бъде посещаван от софиянци и жителите на югозападна България без да се налага да си взимат отпуска, да не говорим да се налага да се харчат някакви пари, освен за гориво, разбира се. Причините да потърся подобен вариант беше, че това лято не остана бюджет за пълноправна отпуска и след като и без друго гостувахме в Сандански за няколко дена, то и решихме да отскочим един ден на плаж до Гърция. И понеже щяхме да сме пет човека в колата (вкл. и две деца) се разтърсих за възможно най-близкия плаж в Гърция. След кратка дискусия плюс проверка по картите се оказа, че това е някой плаж в района на Амфиполи и Аспровалта, а един от коментарите директно посочи плажа на селцето Орфано. И реших да послушам съвета (ако аз не вярвам на информацията от авторите и коментаторите в собствения ми сайт, то едва ли и друг ще ѝ повярва :). Намерих му координатите, сложих ги в GPS-а и една красива августовска утрин дадохме газ към Гърция.

[caption id="" align="aligncenter" width="684" caption="Бяло море и плажът Орфано"][/caption]

Границата минахме за минути, като проверките се извършват само на едно място – и българският и гръцкият граничен полицаи се намират на гръцкия пункт, на българския няма гранична проверка (въпреки, че по неизвестна за мен причина ми сканираха винетката – и това, на излизане от България, после – на влизане – изобщо не ми я погледнаха).

[geo_mashup_map]

[caption id="" align="aligncenter" width="514" caption="Поглед към Орфано"][/caption]

Движението беше рехаво, нямаше ченгета по пътя и ако не беше досадното околовръстно на Сер (ес) щяхме да го изкараме сто процента приятно. След Сер се кара по шосето към Драма като се гледат отклоненията към Амфиполи/Аспровалта. Някъде след 30-40 (не помня точно) километра дойде и отклонението към бившата граница на Сан-Стефанска България (Аспровалта) и след още петнайсетина минути видяхме морето отпред и „влязохме“ в Амфиполи. Кавичките са заради това, че е отбелязано, че влизаш в населеното място Амфиполи само дето край пътя няма ни една къща. Та малко след табелата на Амфиполи има едно кръгово движение, на което имахме избор – надясно за Аспровалта или наляво – за паралия (плаж) Орфанио (смяната на формата на името е заради падежа – сигурно се превежда „орфанов плаж“ ;)

[caption id="" align="aligncenter" width="525" caption="Поглед към Аспровалта и Атон"][/caption]

Понеже имах още някакви колебания (знам, че Аспровалта е курорт с голям плаж), но като видях думата „паралия“ и отбелязаните 2-3 километра до него, реших, че Орфано е по-близо и завих наляво. Пътят става успореден (даже май се влива за малко) в главния път от Солун, но там вече гледах табелите и когато още веднъж видях „паралия Орфано“ надясно и „Орфано“ наляво, смело свих вдясно, за да спра след 4-500 метра на един безкраен пясъчен плаж.

[caption id="" align="aligncenter" width="525" caption="Поглед към Аспровалта и Атон, Гърция"][/caption]

Плажът е почти перфектен – липсват само кокосовите палми :) Огромен – на око, поне десет километра, стига до Аспровалта, някъде в дясно, с доста ситен пясък и минимално количество камъчета – на всичкото отгоре е най-плиткия плаж в Гърция, на който съм бил (да кажем – като на Златните пясъци в България) и ... без жив човек наоколо. Разбира се, че имаше хора, но те бяха толкова на гъсто, че за всяка спряла кола можеше да се намери индивидуално дърво да ѝ прави сянка. В единия край, по-близо към Орфано имаше някакви заведения и вероятно чадъри, а в другата посока, към Аспровалта, и това не се забелязваше. При все привидното безлюдие, за двата часа, които прекарахме там, на два пъти минаваха служители, да изчистват кошчетата за боклук.

[caption id="" align="aligncenter" width="525" caption="Сянка за всяка кола"][/caption]

Ние се разположихме като директори – децата, кеф! Възрастните – още повече кеф. Цапа-шляпа, наплажувахме се. Към 11:30 започнахме да вдигаме лагера и си тръгнахме. По пътя назад само шофьорът (моя милост) не заспа в колата. Спряхме за малко да напазаруваме в Карфура на Сер(ес), за да установя, че цените в Гърция са се вдигнали в сравение с миналата година, но както знаете в гръцкия Карфур винаги може да се намерят по-евтини от София неща.

Границата минахме с проблем. Сутрешният граничар не го беше забелязал, но на един от пътниците в колата му беше изтекла личната карта без да е подновена. Когато го забеляза, българският граничар ни се накара много яко в присъствие на гръцкия си колега, но ми се струва, че беше за наше добро, защото ако гръцкият беше забелязал нередовния документ щяхме да имаме доста по-сериозни проблеми от едно конско.

С други думи – това, че българската държава е дала 6-месечен гратисен период за подновяване на личните документи, изобщо не значи, че можете да пътувате извън страната с тях!

Прибрахме се към два и нещо следобеда, Сандански с неговите 36 градуса ми се видя истински рахат в сравнение с гръцките 28 градуса при тръгване от там, че вашият покорен слуга, положи морна главица и спа като къпан чак до вечерта.

Сандански има страхотен климат – даже 38 градуса там се понасят много по-леко от гръцко-морските 29-30

В параграф 35 на преходните и заключителни разпоредби на проектозакона за държавния бюджет за 2011 година пише:

За покриване на по-високото от разчетеното усвояване на средствата от помощта, предоставена на Република България от Европейския съюз, Министерският съвет може да одобри предоставянето на допълнително финансиране от републиканския бюджет по извънбюджетната сметка на Националния фонд към министъра на финансите.

С други думи, евентуално по-голямо от заложеното усвояване на еврофондове директно ще влоши бюджетното салдо заради необходимото кофинансиране – при това без никакви лимити и ограничения. Т.е. ако правителството успее да постигне единия си приоритет (високо усвояване на еврофондове), то автоматично ще застраши другия си приоритет (дефицит под 3% от БВП). И обратно.

Така – освен липса на буфери, които да покрият рисковете в приходната и разходната страна на бюджета, имаме и проблем с липсата на буфери, които да покрият "риска" от по-голямо усвояване на еврофондовете. 

Блогът за икономика 2010

Как различните застрахователи реагират по драстично различен начин на едно и също нещо.

Това са много весели гъбки – оригами, с който можете да украсите много неща. Имате нужда от 2 листа А4 – един бял и един червен. От тях изрежете 2 еднакви квадрата. И като следвате инструкциите, ще можете и вие да си ги направите.

А за малките червейчета вижте ТУК как се правят.

На фокус последните месеци е ударът по кораба „Мави Мармара“, участвал в т.нар. „Флотилия на свободата“-инициатива на участници от организации за човешките права и про-палестински активисти. Целта на флотилията бе да се доставят така нужните за населението на Ивицата Газа продукти от първа необходимост. След избирането на Хамас в управлението в Газа, израелското правителство игнорира тези резултати и наложи пълна блокада над Ивицата Газа. Продукти, като хартия А4, храни и тоалетна хартия не са позволени за използване от населението в блокираната територия.

Ударът над „Мави Мармара“ се случи, когато флотилията бе достигнала близост от бреговете на Газа, но се намираше в международни води. Тогава израелски командоси нападнаха първия кораб, именно „Мави Мармара“ поради отказ той да спре плаването си до Газа. Загинаха девет активиста, главно с турски произход и Турция реагира остро, като почти скъса отношения с Израел.

Как този случай се отразява на конфликта в Близкия изток? Има ли разлика в медийното отразяване на конфликта или не? На тези въпроси блогът за политиката в Близкия изток, Интидар, търси отговори. Дискусията започва с двама блогъри – Мая Смилянова и Бернард Сиди.

Коментарите на всеки един читатели са добре дошли. Очаквайте втора част на дискусията утре, между Робърт Леви и Мая Ценова. Там коментарите са по-кратки и предлагат повече възможност за коментар.

Ако се вярва на в. “Сега”, политически отломки от няколко формации, с претенции да бъдат “центристи”, са на път да се обединят около проекта на Първанов за “професорска партия”, начело с директора на увиверситетското издателство в София Димитър Томов. Партията ( или движението?) трябвало да се казва “България за всички”, а сайтът “ Аргументи”. Първият [...]

Давам ви две новини, които са разделени във времето с около година и 4 месеца. Първата новина е от май 2008 когато на власт беше правителството на Тройната коалиция назначено от Гоце Първанов. Пълен застои, блокирани проекти, кражби и корупция – ето с това ще запомним гоцевото политическо изчадие наречено Тройна коалиция. 20.05.2008 13:57 40-километровият участък [...]

Днес ще завършим африканското приключение на Меглена. Вече бяхме в Бурунди, Руанда и Уганда, а за последно бяхме в кошмара на Конго. Сега ще се отправим към много по-уредената Руанда, за да се върнем обратно у дома. Приятно четене:

С мерцедес из Африка

(Бурунди -> Уганда-> ДР Конго -> Руанда

Част 5: Руанда

Наближаваше края на пътуването ми и последни 4 дни в Руанда. Два от тях трябваше да сме в Гисени и два в Кигали. От Кигали летяхме за Европа. Малко или много стана дума за Руанда в предходните части на пътеписа. Поредната белгийска колония в региона, изстрадала свободата си. Връх в междуособиците тутси-хуту и държавните превратите е клането от 1994. От 2003 насам обаче страната има президент, които успява на издигне страната и да я превърне в модел за развиваща се страна. Привлечени са много чужди компании. Кигали е първата столица в Африка, която печели награда за чистота, сигурност и „urban conservation” (не мога да го преведа точно). Има мащабна кампания за развитие на селските райони и презастрояване на столицата с тухлени, стабилни и чисти постройки с достъп до вода и канализация. В парламента им 56% от депутатите са жени. Рядкост за континет, на който все още жената е предимно майка, работничка и домакиня. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="По пътя в Руанда"][/caption]

Та преминахме ние границата и се разделихме с още 60$. Не се интересуваха, че имаме валидни визи от предното влизане – single entry били. Е прави бяха хората, да бях проучила малко повече първоначално. Нямахме вече найлончета в себе си и без притеснения минахме и митническия контрол. Тук вече разбрахме, че Моузес така и не се е разбрал с Кенеди, не му е платил, скарали са се и ние оставаме без кола и шофьор до края на програмата. Честно казано се чуствахме доста сигурни в Руанда и дори перспективата за автобус от Гисени до Руанда не ни плашеше. А границата беше в самия град Гисени, така че там можехме дори и пеша да се справим. Не се наложи да ходим, тъй като Емануел уреди кола и щяхме да ползваме нея за останалото време. Колата уви нямаше нищо общо с мерцедеса ни ;-) Някаква стара Тойота, с неработещи задни прозорци, климатик и не толкова удобни седалки. Но това беше бял кахър. [geo_mashup_map] Сега щели да ни закарат до хотела и после малко на плажа да се разходим. За предвидения предварително хотел в Гисени бях чела и по форуми и в Lonely Planet. Беше предпочитан от местното богато общество, на брега на езерото Киву, с бунгалца направо на брега. Нямах тръпение да се настаним. За да продължим в духа на пътуването както досега, Емануел ни каза, как няма да сме в този хотел, понеже цените били вдигнати наскоро. Е колко наскоро и защо никой не ни каза досега? Казахме, че ще си доплатим колкото трябва, но искаме там. Естествено оказа се всичко е запазено за нашите дати. То и другия хотел бил много луксозен и чист. Чист беше, нямаше нито един друг посетител докато ние бяхме там, беше на един баир последна линия от брега и от града и за да си стигнеш до стаята се катереха 4 етажа супер високи и стръмни стълби. Но беше чисто, прилично и с гледка, ако не друго. По-хубаво нямаше за момента и се настанихме. Персонала бяха много мили и културни. Шефа на хотела ни пусна на личния си компютър, отвориха панорамната тераса на последния етаж специално за нас и хапвахме там през цялото време. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Край езерото – Руанда"][/caption]

Беше ми топло, бях се попренаситила на емоции от всякакво естество тия дни и разходката по плажа я минах някак си по задължение. Нищо особено плаж като плаж, а и бански нямахме. Особеното е, че езерото е мъртво тъй като има много метан в него и няма никаква риба. Наоколо поддържани градинки, алеи и полиция да се грижи за спокойствието на плажуващите. По ме вълнуваше въпроса къде е Кенеди и кога ще благоволи да се видим. Вече имаше да ни връща доста пари – за проваленото изкачване на вулкана, за разликата в горила пермита, за разликата в цените за обявените и фактическите хотели дори не споменавам. Според малкия щял да дойде може би днес вечерта, но май бил още в Кампала и не било много сигурно. Каква Кампала, нали си беше в Гисени?? Ами уж бил, ама после се оказало, че не бил. Вече ми миришеше, че ни лъжат сериозно, че Кенеди просто няма да дойде и няма да има никакво връщане на пари. Обсъдихме варианта, че може и да ни зарежат тук да се оправяме сами, което беше далеч по-добре, от варианта да ни бяха зарязали в Конго ;-) Разбрахме уж и къде е автогарата и смело заявихме на Емануел, че ако шефа му не се появи отиваме в полицията да напишем жалба срещу него. Да видим тази добре работеща полиция в Руанда. А и седалището на фирмата му беше тук, а не в Конго, така че си подлежеше на разследване. Тук очите на малкия станаха на палачинки, започна да ни умолява да не го правим, колкото и лош човек да бил Кенеди чак толкова не заслужавал и все от тоя род молби. Явно беше, че наистина полицията се ползва с респект и всява страх и целта ни изглежда да беше постигната. Малко по-късно след много опити на Емануел да се свърже с него по телефона, Кенеди се обади и обеща да дойде надвечер. Остатъка от деня прекарахме на брега на езерото в хотела, в който се предполагаше да сме първоначално. Тук вече нямаше Nile, но и Amstel-a става. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Край езерото"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="384" caption="Залезът"][/caption]

Вечерта се заредихме ние да чакаме господин собственика на агенция „Хакуна Матата”. Седнахме на тераската, поръчахме си бири и вечеря и поснимахме залеза. По някое време дойде и Моузес. Бил разбрал, че Кенеди ще идва, та искаше и той да си уредят сметките. Предупреди ни да не се вързваме на номера му „аз ще ви ги пратя парите в Европа” и да настояваме за пари сега и в брой. Бях купила малки сувенирчета от България – шишенца с розова вода и куклички в носии, предвидени за децата и жената на Кенеди, но предпочетох да ги дам на Моузес и Емануел. Говорихме си ние, времето напредваше и никакъв Кенеди не се появяваше. Стана доста късно и двамата казаха, че трябва да си тръгват, защото после няма да могат да минат границата и да си се приберат в Гома. Вече планирахме да си отиваме по стаите и последно обсъждахме заслужава ли си наистина да ходим на другия ден до полицията или не. Там някъде мернахме фарове на кола приближаващи хотела и о, чудо – появи се. Качи се човека при нас и сякаш нищо не се е случили ни се ухили и ни заприветсва на негова земя. И ей така между другото разбрал, че сме имали някакви допълнителни оплаквания. Кратко и ясно изложихме претенциите си за това какви пари трябва да ни върне и какво трябва да подобри в услугите си, ако иска да запазва клиентелата си. Оттук се започна едно оправдаване, едно мазане. Обвини ме в лъжа, че не съм искала 2 отделни стаи, а точно напротив била съм казала, че може и в една да спим. Така и не намери обаче мейла, в които казвам такова нещо. Мрънкаше как той не бил виновен, че вулкана е затворен, хотелите в Африка били такива, работел на загуба само и само да сме доволни. Обвинението в лъжа преля чашата ми на търпение и буквално избеснях. Станах и се разходих малко настрана, през това време онзи продължил да разказва на спътника ми как наистина съм била казала така. Той естествено му каза, че след всичко, с което ни излъга изобщо не му вярва и да не се напъва да го убеждава, а да поговорим за парите ни. Тази тема разбира се е най-болезнена и Кенеди започна да го усуква и извива – нямал сега толкова пари, щял да ни прати превод в Европа. Явно е познат номер, Моузес ни предупреди. Казахме не или сега или се оплакваме в полицията и описваме всичко по всички световни форуми за пътувания. Не знам кое повече го уплаши полицията или факта, че можехме да изнесем лоша реклама в Интернет за него. Осъзна явно, че е много лесно да се създаде лош имидж за компанията му, а и най-лошото жена му щяла да го прочете. А сега де ?!? По някаква причина този човек имаше най-голям страх от жена си, после от Господ. Пишеше се страшно набожен и религиозен, а как лъжеше ... В крайна сметка се споразумяхме част от парите ни върна, а останалата по около 100$ на човек, да даде на Емануел и Моузес като бакшиш от нас. Закле се върху Библията и си казахме лека нощ. След кавгите предната нощ изобщо не бях сигурна ще дойдат ли Емануел и шофьора на другия ден и ще има ли предвидените по програма – разходка с лодка по Киву и традиционното танцово шоу „Intore dancers”. В крайна сметка дойдоха и казаха, че има малко разместване в програмата – първо ще се разходим, после ще видим. Трябвало да чакаме обаждане от шефа, кога ще дойдат танцьорите. Изобщо ми беше все тая ще дойдат ли изобщо или не. Разходката беше приятна, но не видяхме и не научихме нищо ново или интересно. И така пак се излегнахме на шезлонгите на брега да почиваме и пием студена бира. Пътуването отиваше към края си и се отдадохме повече на почивка и мързел, отколкото на разходки. Все пак след няколко дни щяхме да сме пак по работните си места и не биваше да сме съвсем скапани. Къмто следобед се обадиха – танцьорите идвали. Инторе е най-популярната музикална и танцова традиция в Руанда. Танцуват мъже и жени. Има певци и барабани. Дойдоха цяла трупа от около 20 човека и започнаха да се подготвят да изнасят представлението в двора на хотела. Аз си мислех, че ще ходим в нещо като театър или зала да ги гледаме, а то били частно шоу само за нас. Беше много хубаво и внушително. Е имаше една огромна сателитна чиния около, която се налагаше да танцуват и тя не беше много на място, ама какво да се прави. Съобразяваме се с каквото имаме ;-) Останахме много доволни от групата, нищо че играха само за 2 човека не се усети и грам пренебрежение или опит да ни минат по кратката процедура. Дадоха всичко от себе си и ни разказваха подробно всеки танц за какво е и какво символизира. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Танци на фона на сателитна антена"][/caption]

Като свърши всичко се запътихме ние към терасата да си поръчаме вечеря и бира, а Емануел ни се нахилва и казва – не си поръчвайте ядене Кенеди ви кани у дома си на вечеря и да ви види жена му. Как ли пък и не ... аз на вечеря у хора дето ме наричат лъжкиня не ходя. Чак се притесни малкия – моля ви се не му отказвайте, не вечеряйте сега, жена му ще се разсърди и голям проблем. А мен какво ме бърка жена му и като е толкова страшна да беше мислил овреме, а не да прави глупости досега. Поръчахме си ядене и пиене и оставихме Емануелчо да се вайка и да кърши пръсти. След традиционно бавното приготвяне на яденето в Африка ни го донесоха, бяхме го изяли до половината и си мислехме, добре че не се вързахме на поканата за домашна вечеря. Ни Кенеди, ни дявол се появиха, а си беше вече съвсем тъмно навън. Да обаче по средата на вечерята се появи мосю. Ама как вие защо ядете Ема не ви ли каза, че ще вечеряте у нас. Бе той за казването ни каза, ама ние нито сме се съгласявали, нито пък ти дойде на време за вечеря. И като се наредиха тия двамата пред нас да ни умоляват да идем!! Ама за 30 минути само сакън жената да ви види. Аман, заман вие баща, вие майка ... аййй не се издържа. Добре казвам, въпреки, че ме нарече лъжкиня, ще дойдем но само да се запознаем с жена ти и си тръгваме. Да, да само толкова и ще са доволни. Закараха ни в някаква къщура с голям двор и взлязохме вътре. Знаехме, че е от богат род. Майка му била там кралица ли, царица ли, абе важна особа в селото му в Конго. Всъщност това след като баща му изчезнал, най-вероятно убит по време на войната. Иначе той бил важния и богатия. Сега и с този бизнес вадел добри пари, ама по къщата не личеше кой знае колко. Стаята за гости беше празно помещение с два изтърбушени дивана, ниска маса и циментов под. По стените имаше доста снимки и стар телевизор (единствения признак на богатство май). Седнахме ние и някаква рошава жена започна мълчаливо да принася тенджери и чинии. Питахме това ли е жена ти, а не слугинята било това. Жена му спяла с децата ... Е нали трябваше да се запознаваме и това беше единствената цел на посещението? А, верно сега ще ги събудя. А не няма нужда, особено децата защо пък ще ги буди, но събуди ги всичките. Дойдоха един по един запознахме се и се скриха в кухнята. Така и не схванах какви точно бяха отношенията в тяхното семейство и защо беше този страх от жена му. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="По пътя"][/caption] На другия ден не бързахме да тръгнем към Кигали. Бяхме минали оттам и не ни влечеше големия град. Та се мотахме около езерото, ядохме и лежахме. По обед потеглихме с тойотката към последната спирка от това пътуване. Ангажимента на Емануел свършваше до там да ни остави в хотела и последния ден бяхме сами. Имахме план да идем до музея на геноцида от 1994, да пообиколим града и най-сетне да купя мъжки традиционен африкански костюм (имах поръчка). Малкия обаче се чустваше хем виновен, че не сме очаровани от шефа му, хем благодарен за 100-те $, които му оставяме, че май и надушваше, че още ще му дадем и каза, че ще остане с нас и последния ден. А мислехме да му дадем пари лично, защото не вярвахме на Кенеди, че ще му плати уговореното след като си заминем. Та пътуването до столицата мина нормално и леко по-некомфортно. В Кигали вече знаехме, че няма да сме в мотела до летището. Оказа се, че сме в някакъв леко запуснат хотел в центъра на града. Имаше хлебарки в стаята, но пък имаше и голямо легло и топла вода. Околностите изглеждаха оживени и неопасни за разходки, а ние вече и не искахме повече. На другия ден Емануел дойде, спазарихме едно такси пред хотела за деня и започнахме с обиколката на града. Кигали както и цяла Руанда се намират на хълмове. Руанда е още позната като „Земя на хиляди хълма (хълмове)”. Почти няма равна улица и винаги си или нагоре или надолу. Както казах доста добре развита столица – имаше си луксозни хотели, заведения, молове. Трафика е все още леко африкански – та дори една кола успя да ме подпре, ама не беше сериозно блъскане, та само леко натъртена се разминах. Разходихме се и в квартала на богатите и посолствата. Отдавна не бях виждала чиста и довършена сграда ;-) Поне не и последните 15-тина дена. Централа на ООН разбира се беше в прилично скъпа и луксозна сграда и тя – иначе ние си даваме даренията за малките босоноги африканчета с подути коремчета, ама къде отиват половината пари е видно. Разходихме се и в бедните квартали. Пак не бяха толкова бедни, колкото в другите 3 страни, а и много от гетата вече бяха оградени и предвидени за събаряне. На тяхно място както казах, правителството щеше да построи нови и чисти комплекси. Из Кигали срещахме и други бели туристи. Личеше си, че Руанда е сигурна и вече популярна за пътуване дестинация. Посетихме и музея на геноцида или т. нар. Мемориален център на Кигали ... никое друго животно не е толкова жестоко към собствение си вид както човека. Имаше покъртителни и доста откровени фотоси, документални филми и възстановки. Имаше спомени на оцелели и вещи и дрехи на убити. За повече оттам - на линка по-горе. Не е нещо, което може да разкаже. Има и една документална книга на френски журналист бил по това време там „Един неделен ден край басейна в Кигали”, която дава поглед в/у събитията от гледна точка на обикновен човек преживял ужасите на кланетата и живота преди и след това. Разбира се и филма „Hotel Rwanda”. Има още една книга, която така и не мога да намеря, а искам да прочета: „Ръкуване с дявола. Руанда - провалът на човечеството”. Ако някой я има и желае да я сподели с мен, моля да ми пише. Пазя книги и чета бързо. По-късно отидохме в един търговски център в стил Задругата на африканските майстори и си накупихме сувенири и дрехи след кратък пазарлък ;-) Дадохме бакшиша на Емануел, напрегръщахме се и се сбогувахме. Дребния беше доста полезен гид. Не знаеше много за местата, които посещавахме или за историята им, но пък говореше всички местни езици, диалекти, френски разбира се, английски криво ляво и учеше испански. Беше много контактен и оправен и ако не беше толкова страхлив и смачкан от системата можеше да е доста по-успешен туроператор от шефа си. Но явно в йерахията Кенеди беше на по-високо и това си беше в реда на нещата, без изобщо Емануел да се замисля, че може да го промени. Опитахме се да му дадем увереност, че трябва и може да го направи – дано ни послуша някой ден. Но едва ли. До толкова са свикнали от една страна с неписаните си правила и от друга да разчитат, че Бог ще ги оправи, че всякаква амбиция или инициатива се ограничава само в позволения от „системата” периметър. Между другото, ако някой се чуди дали наистина религията е начин да се контролират масите, нека се разходи по онези краища. Няма да му остане и капка съмнение. (не, не съм комунистка) Следващия ден, станахме, приготвихме багажа, метнахме се на таксито и към летището. След има няма 30 часа полети През Кигали-Найроби-Адис Абеба–Рим-Лондон-Виена-София щях да съм си у дома в зимна София. Междувременно бях разбрала, че след един ден се налага да замина за три седмици по работа в Лисабон, та бързичко се върнах на работен режим, след прибирането си от един толкова различен свят. В допълнеие, нещо, което може би пропуснах да кажа е, че там банкомати няма. Доларът е цар. И когато си приготвяте доларите за там гледайте да са по-нови от 2000 година и да не са от 2003. Големи познавачи на фалшификатите се извъдиха и ценители на по-новите емисии ;-) [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Много бяла колонизаторка :)"][/caption]

Та толкова от мен и моето Африканско пътешествие. Следващото 1000% ще си организирам сама, ще е по-разглезено и плажно и най-вероятно южноазиатско :)

http://picasaweb.google.com/meglena/Rwanda#

Маршрута и посетените места на Гугъл мапс Край Автор: Меглена Снимки: авторът Още снимки от Африка: [nggallery id=62]

Продукти:
За тесто:
1/4ч.ч. краве масло
3/4ч.ч. захар
1 яйце
2ч.ч. брашно
2ч.л. сода бикарбонат
1/4ч.л. сол
1/2ч.ч. мляко
1 ванилия
2ч.ч. пресни боровинки

За хрупкав слой:
2/3ч.ч. пудра захар
1/2ч.ч. брашно
1/4ч.л. канела
1/3ч.ч. краве масло

Приготвяне:
В купа се слага кравето масло. Добре е да е със стайна температура. Към него се добавя 1 яйце, 3/4ч.ч. захар, 1/2ч.ч. мляко. Разбива се до получаване на гладък , маслен крем. Брашното се пресява и се обърква заедно с 2ч.л. сода и 1/4ч.л. сол. Добавя се към маслената смес лъжица по лъжица. Бърка се внимателно със шпатула до получаване на гладко бъркано тесто. Тестото се слкага в намаслена тавичка. Отгоре се подреждат боровиниките. Пече се на долно печене около 20 минути.
Тестото за глазурата се приготвя като се омесват заедно 2/3ч.ч. пудра захар, 1/2ч.ч. брашно, 1/4ч.л. канела и 1/3ч.ч. краве масло. Прави се маслено тесто. Натрошава се на трохи като горен слой на сладкиша. Запича се за 10- 15 минути само на горно печене. Още топъл десертът се поръсва щедро с пудра захар. Оставя се да изстине, след което се реже на парчета.

И нашият рожден ден мина в едно весело индианско парти с много, много дъжд:). Дъщеря ми отказа торти на принцеси, клоуни и всичко друго освен конна езда, което за мен беше идеално.

Разпечатах 10 индиански пера (на картон), купих един комплект бои за лице и запазих час в конна база АДГОР ( невероятно мили и приятни хора). Дъждът за малко промени плановете, но пък така беше по-вълнуващо. Навън сред природата ( когато не валеше), маскирани като индианци с истински индиански имена, не се налагаше да ги забавляваме особено.

Съжалявам само,  че децата не успяха да стрелят с лъкове, както им бяхме обещали…пак заради дъждът.

Дори и за малко, все пак пояздиха конете, което е невероята емоция и приключение….особено в дъждовно време:)

Вижте още идеи за празник:

• Бойко го познаха, Станишев го напсуваха, Костов ни е виновен, а Първанов трупа предизборни точки за пореден голям шлем, увенчан с комсомолска прическа 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74 . Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

Бойко го познаха. Не в библейския смисъл, разбира се, а в Ню Йорк, току пред хотел “Уолдорф Астория”. Позна го, както се предполага, някакъв от многобройните роднини на султана на Бруней и хвана да го прегръща. Така казано, иска пак да се напомни – не за в библейския смисъл на човешкото познаване говорим.

Представете си – пред хотела си стои лъскава бяла лимузина и Бойко като естет се захласва по нея. Изневиделица се появява нейният собственик, който се оказва непознат брунейски фен, захласнат пък по българския “прайм министър” и му се нахвърля с думите “Бойко, хау ар ю?”. Ще рече – Бойко, как си?

То добре, че точно тези думи е използвал човекът, не други. Тези са сред малкото английски думи, които премиерът със сигурност знае, та в случая не е реагирал инстинктивно, като обикновен каратист, а запазил достойнство и отговорил на братската прегръдка. Даже с постъпката си възхищение предизвикал сред външния министър Николай Младенов. Той го изчеткал, че от сума време опитва да уреди правителствена среща в арабския свят, пък се оказва, че шефът може и сам да си я уреди. Така де, още по времето на комунизма бяха известни онези основни правила, според които шефът може всичко, а ако той не може нещо, то значи никой друг не го може.

Лошото е само, че бат` Бойко изобщо не помни кой е човекът, с когото се прегърна насред Ню Йорк, та да му се обади и така да подпомогне външния си министър. Но и самият външен министър не знае – явно е решил, че човекът е важен, само заради факта, че притежава много лъскавата лимузина. Пък и службите май не знаят. Изобщо – на този етаж от властта очевидно цари пълно безхаберие.

`Айде, за Бойко е някак по-разбираемо, толкова неща са му на главата, не може да познава лично всичките си фенове и фенки по света. Но Младенов? А службите? Те сал` един Бойко си имат, би трябвало прекрасно да знаят кой кой е около него, за да не стават сакатлъци.

Веднага давам конкретен пример. Както се оплака бившият премиер Станишев на сбирка на червени кметове в Перник, през миналата година неговите собствени фенове в България са реагирали малко необичайно като го видят по телевизора – или сменяли веднага канала, или започвали да псуват енергично. Та изводът от това, е, че службите още тогава не са си вършили работата както трябва – ако познаваха лично всичките станишеви фенове, можеха да контролират и техните спонтанни реакции. Но ядец, не са ги познавали, не са ги контролирали и виж, човекът падна от власт. Да не вземе така и с бат` Бойко да стане, че тогава закъде сме…..

Не ми се щеше да задълбаваме в Станишев, но не ми се ще и да се връщаме на него по-късно, затова да го довършим сега. Онзи ден ръководното тяло на партията му се опита да приеме политическа програма под мотото “България 2020”. Злите езици веднага казаха, че ако цифрите в заглавието бяха 666, по-нямаше да е грешка, отколкото амбициозното 2020, което е след цели десет години. Но така или иначе стана ясно, че с програмата БСП хем предлага алтернатива на управлението на ГЕРБ, хем тази алтернатива не е пълна. Дали не е пълна, защото те харесват част от стъпките на ГЕРБ, например задълбочаващото се обвързване с руснаците в енергийната сфера, и няма нужда точно на тях да измислят алтернатива? В подобно предположение има резон. Дали им пречи подсъзнанието, че след като вече пробваха да измислят алтернатива на пенсионната, здравната, образователната и други реформи, но не успяха, сега трябва да кротнат, поне временно? Не, ако се съди по вота на недоверие, който подготвят, нямат подобно подсъзнание, имат друго – че при тяхното управление здравеопазването беше почти цъфнало.

Лично мен в документа обаче ме изненада най-много единодушната оценка на социалистите, че “неолибералният фундаментализъм е една от причините за многото неуспехи в 20-годишния български преход”. Това ме кара още повече да се учудвам на странното им подсъзнание, което очевидно напълно е изтласкало от главите им информацията, че самите те или техни креатури и мекерета управляваха пряко през 15 от последните 20 години. Да не говорим за 45-те години преди това, които също са много важни за развитията през сегашните 20.

Но така или иначе, ясно е, че БСП няма да остави нещата в България да се развиват от самосебе си и ще тормози бат` Бойко до века. Затова най-важно е да се каже, че думите на онзи султански брат`чед – “Бойко, хау ар ю?”, изглеждат пророчески. Те са много точни, много премерени и много на място казани с оглед развитията на българския политически живот в момента и занапред. Защото имам чувството, че оттук нататък, поне до изборите догодина, все по-често ще се налага всички ние да го питаме “Бойко, хау ар ю?” – сякаш е някакъв боксьор в нокдаун и треньорът му се интересува ще издържи ли още някой и друг удар в мача. 

Да вземем за пример основния му съперник, президента Първанов. Докато премиерът Борисов се размотаваше сред фенове в Ню Йорк, сред фенове в Добрич Първанов направи стъпки в защита на две политики, които могат да се окажат важни козове в предстоящата предизборна игра. На първо място той даде да се разбере, че няма нищо против въвеждането на вероучението в българското училище. Даже се закле съвсем скоро да отърчи при патриарх Максим, за да му изложи позицията си. Те нали доносниците са затова, да търчат и си донасят един на друг, след като бившата ДС формално вече не съществува, та да донасят на нея. Навици, к`во да ги правиш…..

Засега от президентското изявление остава неясно на какво точно вероучение ще бъдат подложени децата на над един милион мюсюлмани, които живеят в България. Какво ще правим с децата на католици и протестанти, с арменските и еврейските деца. Или пък с децата на онази малка, но според демократичните принципи за зачитане на човешките права – твърде важна група от ескимоси, както се бяха записали неколцина тук при едно преброяване в началото на 90-те. За ескимосите са знае, че са заклети езичници. И ако приемем все пак, че всеки ще добие правото да си вероучи собствената религия, то откъде ще внесем специалисти по многобройните ескимоски истукани, изработени от китова кост? Как ще им плащаме? И какво ще каже православната църква, ако учим децата на езичество?

Как ще запазим светския характер на българското образование, конституционния принцип за разделение на църквата от държавата, а оттам и светския характер на цялата държава, очевидно също не е въпрос, който на този етап вълнува президента, макар това да насочва към директно нарушение на Конституцията от негова страна. Нито пък го вълнува въпросът дали самата православна църква в настоящия си вид – с фундаменталните позиции, които заема през последните 60-70 години, а и с онези, които изобщо не заема по изключително важни за обществото въпроси – играе прогресивна или ретроградна сила. Президентът се интересува само от трупане на предизборни козове и точки, които евентуално ще му позволят в даден момент да ни нахлупи поредния голям шлем, увенчан с комсомолска прическа.

Другата тема, по който Първанов се произнесе в Добрич, беше интеграцията на ромите и тук комсомолската прическа започна да прилича на конска опашка. “Толерантността е нещо, за което трябва специално да се замислим” – призова президентът, но, забележете, в същия момент не обели и дума срещу антиромския протест, който националисти организираха същия ден в София. Дори не намекна, че това е недопустимо, по-скоро обратното – даде да се разбере, че според него основанията за този протест са ако не друго, то поне разбираеми. “Двадесет години едно индийско романско племе издевателства над нашия хилядолетен народ” – бе заявено по време на антиромския протест. И последваха призиви, че който иска да интегрира ромите, трябва да си ги прибере, ако ще и в посолствата. А ако тези простотии са разбираеми от първанова гледна точка, то аз ще започна твърде много да уважавам президента ни, защото явно има доста сложно устроен мозък и ги разбира, за разлика от мен.

Защо обаче смятам, че президентските козни с вероучението и ромския въпрос са опасни за здравето на Бойко Борисов и може да му попречат след време, когато го попитаме “Бойко, хау ар ю?”, той да отговори – “Файн, тенкс!”. Ами просто е, бе, граждани – защото това са сложни и болезнени обществени теми, по които нито премиерът, нито някой от неговия екип дава вид, че знае какво трябва да се прави. И когато предизборната ситуация се нагнети около тях и други подобни, хич няма на ГЕРБ да му е до това да отговаря – “добре съм”.

А тя ще се нагнети, точно около такива теми ще се нагнети, защото ни познават те нас, поданиците, как лесно сме готови да се нагнетим около подобни безсмислици. Във всеки смисъл ни познават, включително в библейския, та и лесно ни манипулират. Но вие не сте учили вероучение, затова не знаете в детайли библейската история за първородния грях.

Като свършили Адам и Ева основната работа, свързана с познанието, Бог ги мернал смутени в градината и веднага разбрал какво е станало. Попитал Адам “защо?” и онзи малодушно отвърнал – ами тя Ева ме накара. Всъщност според мен точно от това малодушие му прикипяло на Отца, та ги изгонил и двамата от Едем, граждани, не толкова от самия акт на познание помежду им.

Защото като Бог абсолютен той акта трябва да го е предвидил и заложил предварително в концепцията, нали. Но чисто човешкото желание да изкараш другиго виновен няма как да е предвидил на онзи ранен етап. А за разлика от много народи, които си взеха поука в това отношение, ние, българите продължаваме да следваме плътно адамовата традиция – все друг ни манипулира нас да си направим кефа, а после да го сочим с пръст като лош човек.

Да вземем например Иван Костов. Вече близо десет години е в опозиция, а  продължава да е главен виновник за всичките ни беди като народ и управляващи политици. И ще става още по-главен – защото се кани на изборите догодина да бъде конкурент на ГЕРБ. Това вече минава всякакви граници. Току-виж успял Костов да обясни на българите, че да критикуваш ГЕРБ от ляво и да критикуваш ГЕРБ от дясно са две различни неща. Че повече европейска България означава по-малко руска България. Че да спазваш демократичните правила на моменти е по-губещо предприятие, отколкото да търгуваш с тях, но в дългосрочен план е правилният път за обществено развитие.

По различни причини Костов не може и няма да убеди българите във всичко това. Но ви съветвам, граждани, когато един ден питате Бойко “хау ар ю”, да тълкувате отговора му не спрямо общото “как си”, а спрямо идеята за реалната му ориентация към тези и някои други фундаментални принципи. Иначе той ще продължи да ви отговаря “добре съм”, пък вие ще продължите да не се чувствате добре.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Не съм традиционалист/фен на марките в родния икономически контекст - защото у нас е обичайно когато една марка се утвърди, следващата й стъпка да е самоокепазяване - като поддържано качество, клиентско обслужване и пр.под. Понякога си мисля, че това е перверзната бг интерпретация на т.нар. пазарна експанзия. Едно от малкото ми, да не кажа единствено изключение, бе интернет доставчикът ми, на когото съм лоялна от 10-тина години.

Преди десетина години, когато БТК (сегашното Вивател) вдигна драстично цените на dial-up-а, се ориентирах към Data.bg и близо 5 години бях изключително доволна - от качеството на услугата и от обслужването. Ама нелюбимия ми Явор Колев от Главна Дирекция за Борба с Потребителите (ГДБОП) разправяше, че били пирати - пукаше ми на клиентското съзнание, защото хората ми доставяха качествен нет на добра цена плюс брилянтен съпорт. Когато пет години по-късно Спектърнет купи Датата, имах няколко месеца опасения (както доста други клиенти), че ще развалят услугата, но се оказа, че новият собственик не само запази, но и вдигна качеството на нета и на съпорта. Обявените скорости коректно се спазват, изключително рядко (особено в сравнение с други доставчици) спира нетът - и максимално бързо отстраняват повредата; а качеството на съпорта на 24-часовата им линия е сравнимо с добрите световни еталони.

И както при всяка хубава приказка - май се вижда края й. Мтел купи Спектърнет и Мегалан. Логиката на сделката е кристално ясна:

1. Мтел като мобилен оператор оператор достигна тавана си в експанзията, доминацията на Виватал ограничава експанзията му в областта на фиксираните услуги, интернет доставките и пакетните услуги

2. Кризата лиши Спектър (които по-рано придобиха друг водещ доставчик - Орбител) от възможности да финансират планираната си качествена експанзия (в PON мрежа).

3. Състоянието на пазара на телекомуникационни услуги сочи максимално печелившата ниша за експанзия - инкорпориране и интегриране на дребния и разпокъсан - но успешен като бизнес модел! - LAN сектор от страна на големите оператори, разполагащи с финансови възможности за инвестиции. Същото важи и за сектора на кабеларките. Крайната цел - окрупняване на двата раздробени сектора и предлагане на "съблазнителни" пакетни услуги. "Съблазнителни" е в кавички не защото няма бизнеслогика в наистина добри подобни оферти, а защото нелечимият генетичен порок на нашите големи оператори се изряазява най-добре с девиза "пий му монополно кръвта, той няма къде да ходи!" За Blizoo (обединил бившите Евроком и Кейбълтел, при който вече монополното пиене се усеща) сега няма да пиша, защото болката ми е за любимия Спектър . И не съм единствена --> 11 страници опасения, директни обвинения и заплахи за напускане от форума на Спектър. И в популярния Hardware.bg --> страховете на спектърските и мегаланските клиенти.


Опит за обобщение:

Мтел са известни с непрозрачната си ценова политика, ориентирана към монополни/олигополни печалби (за което получиха куп глоби от компетентните органи), както и с отвратителното си клиентско обслужване. Последните им циркове с опашките за плащания, както и въртелите със смените на номерата са само пореден етап на монополната им наглост. Не че "конкурентите" (кавичките са ориентация що за истински конкуренти са) Вивател и Глобул са цъфнали и вързали - същите обвързващи непрозрачни заробвания, същото безхаберие към клиентите, а за качеството на нета - мерсим и на тримата големи, да ви се връща същото като ви потрябва. То не е за чудене, че всичките споделят еднакви лайнарщини - коректната дума вместо вулгаризма е "монополно сговаряне или олигопол".

Тео Захов (създателят и босът на Спектър) се кълне, че няма да се олайняви услугата Спектърнет, позовавайки се на клауза от договора си с Мтел, че се запазва мениджмънтът на Спектър за 18 месеца. Иска ми се да му вярвам, защото той, заедно с Ники Горчилов е от отците-създатели на родния феномен, уникален в света - широколентов интернет достъпен за максимум потребители на приемлива цена.

Защо не съм уверена в обещанията му? Не заради него (името Тео Захов е марка само по себе си) , а заради акулата поглъщач Мтел, която е показала, че не се свени да нарушава никакви договори - формални и неформални. Както и Вивател, де. И Глобул.

Бах ти капитализма, дето ни го обещаваха Желевци, ПетърСтояновци плюс Софиянски като припяващ - как като станело всичко частна собственост на чужденци, сме щели са цъфнем и да вържем. "Софийска вода" бе началото, с Мтел и Вивател цъфтежът ни засмуква все повече. Като разцъфтят и газа - ще ухаем (пардон - воним) отвсякъде.

За доизясняване на това, защо се пеня толкова - ще добавя нещо, не казано от Маркс или някой от епигоните му - държавният монопол е лош, но има нещо, което е по-лошо и от него - частният монопол. Но сред днешните официозни пазарни фундаменталисти (правилната дума е "чалга икономисти") не са на почит Мизес, Хайек, Ротбард и изобщо десните критици на пазаризма*, а най-паче собственият размисъл върху прочетените написани от други преди теб думи.

* току-що го измислих като ругателство поради словесното сходство с "капитализъм" и "комунизъм", но след това осъзнах, че преди словесното е смисловото сходство - съчинена идеология, позоваваща се на недоказани и недоказуеми икономически "теории", обясняваща общественото развитие и (несъвсем) открито заявяваща претенции до го ръководши.

Съжалявам, че ще нарека българския президент (възприемащ се за плеймейкър) селски бек, но потресающата нищета/мизерия/жалкост на мераците му и дребнавата елементарност, с която ги прикрива от публиката не заслужава дори прозвището "селски хитрец". Щото в последното все пак има и нещо позитивно.

Как освен мизерни и жалки да наречем мераците на божем държавния глава за пушка лимитирана серия с цена от порядъка на 50 000 евро; за несекващите ловни излети, резултиращи в трофеи, подкарани на мушката му от безплатни гончии (точната дума май е съвременни роби, за което имаше и свидетелство на един от тях във в. "168 часа"), за луксозен (според парвенюшко-новобогаташките критерии) мезонет, за разгулни чалга-стил купони в компанията на съмнителни парвенюта-новобогаташи. Да не продължавам с амурните му афери с журналистки, учeнички и поп-певици, наподобяващи с поведението си...., айде да не съм груба - на Мерилин Монро къмто братята Кенеди. Сложете си ръка на сърцето - не е ли мизерия и нищета?

На 7 ноември 2008 г. по време на официална визита в Узбекистан Гоце отстреля рядко животно, сред което се вдигна голям (но само в Интернет бг медиите) вой, че е убил застрашеният и вписан в Червената книга планински козел архар. Нашият герой запази хероическо мълчание.

Все пак не бе като случая с традиционните медии, които се пресрамиха да го питат вярно ли на 1 март 2008 г., по времето когато изгоряха хора във влака, височайшият ловец е удрял вълк из Симитлийско. Той ги удостои с отговор, който малко ги удовлетвори - защото знаеха за какво иде рече, но за съжаление не го анализираха. А трябваше, защото официалният отговор на предссекретаря Бойка Башлиева бе, че "президентът Георги Първанов не е участвал в ловни събрания, макар че на 1 март тази година е бил в планината в района на град Симитли. Президентът не е имал прояви, които влизат в противоречие с трагичните събития, свързани с пожара във влака". Е, ако не си малоумен, нали ти е ясно, че ако не беше ловувал вълк в Симитлийско, щеше да го рече в прав текст. Бил е в Симитли, ама не е имал прояви, които... И още - не е участвал в ловни събрания. Ами гонката не е събрание. А дали е проява, която...? Не го пише никъде, че е, тъй че очевидно не е. Трябва ли още да анализирам дребнавата злоупотреба с езика (за която с ръка на сърцето не упреквам Бойка Башлиева, щото знам патрона й)?

Само че през март тази година един известен-като-шило-в-торба-не-стои журналист запита директно.и получи адекватен гоцевски отговор. "Не съм застрелял архара!" – обяви категорично на брифинг президентът Георги Първанов в отговор на въпроса на журналиста Сашо Диков дали е отстрелял защитения див планински козел архар при посещението си в Узбекистан в края на 2008 г. Президентът за първи път беше питан публично по темата и дава отговор на този въпрос близо година и половина след разпространения слух, че е отстрелял рядкото животно. Дивият козер архар е вид, защитен в Червената книга.

Че е отстрелял там има има достатъчно свидетелства:

BNews.bg:
"Българската публика научи подробностите за лова и неговата подготовка чрез корепондента на сайта ferghana.ru в Ургенч Сергей Наумов. Информацията е изключително подробна и прецизна в хронологичен и топографски план. Цитирана е дори фирмата собственик на щраусова ферма, в чийто хотел отседнала свитата на Първанов в навечерието на лова. Ето как информатор на Наумов описва събитието:

"Пристигнаха в селцето Горен Хаят ( Верхний Хаят) рано сутринта, около 5 часа на 7-ми ноември. Вечерта на 6-ти ноември пристигнаха от Самарканд на брега на езертото Айдаркул, където има щраусова ферма и база за отдих принадлежаща на джизакската фирма "Джизак-биоспектр"

Пристигналите са към 100 души: Първанов със свитата му и охрана от спецслужбите, които са организирали лова.

Интернет агенцията Фергана, която разполага с голяма мрежа от локални кореспонденти е важен източник за информация не само за Узбекистан, но и за региона. Тя е цитирана редом с Ройтерс и AFP при кризи като "кървавия петък" в Андижан на 13 май 2005 г. когато атаката на узбекската армия срещу демонстранти, противници на режима, доведе до стотици жертви.

Сергей Наумов не е кой да е сред малкото останали независими журналисти в Узбекистан. Неговите кореспонденции на правозащитни и екологически теми са важен източник за противниците на диктатурата на Каримов на Запад. Източници в неправителствения сектор на узбекската емиграция твърдят, че никой не може да каже със сигурност докога Сергей Наумов ще бъде на свобода и в добро здраве.

На какво е способна средноазиатската диктатура на Каримов си пролича наскоро в Париж, където беше прегазен от кола политически активен емигрант от Узбекистан. Нещо да ви напомня това? За щастие човекът оцеля и сега е под закрилата на френските служби.

Втори, независим от първия източник на същата информация е журналистът Сергей Ежков, живеещ в Ташкент, на 700 км от Ургенч. Ежков също не е кой да е в узбекската журналистика. Близък е до правителствените среди и разполага с информация от кулоарите на властта, която публикува в сайта си uzmetronom.ru Цитиран е от BBC и други известни западни медии.

Ежков съобщава на 4 ноември, че президентският ловен арсенал вече е доставен в узбекската столица, а в кулоарите на президенството (узбекското) обсъждат желанието на Първанов да се сдобие с трофей на рядък планински козел. В типичния си ироничен стил Ежков пише, че според неговите източници "на хазартния българин ще му подсигурят какво да отстреля, дори там да няма нищо живо." Ежков потвърди информацията за лова в интервю дадено по телефона за базирания в Лондон сайт Kafene.net"


BNews.bg:

"Bnews се сдоби с бюлетина на международната работна група по дивите кози към "Международния съюз за защита на природата" (IUCN) за месец септември 2009. Той също потвърждава бракониерския лов на Първанов и дава детайли за това как е убит архарът. На стр. 5 в него е публикувана информация под заглавие:"Президентът на България убива застрашен Северцов архар в район на Узбекистан, за който се предполага, че е защитен".В бюлетина пише, че според зам.-директора на Нуратинския държавен резерват на 7 ноември 2008 г. държавният ни глава е посетил резервата. В района на главния планински връх Хаят Баши Георги Първанов е причакал два архара, подгонени от служители на резервата, и е застрелял един от тях."

Възниква логичния въпрос: толкоз ли е тъп Гоце, че лъже при наличието на толкова свидетелества?

Не, не е тъп в обичайното разбиране. Някогашното момче от селската къща без тоалетна и продължаващо до днес да се комплексира от миналото си разчита с гяволии на селски бек да излъже публиката. И за съжаление - успява. Къде е хватката? Да си спомним, че той не отрече че е ловувал в Симиткли, както и не отрече, че е имал нещо общо с мезонета, посочен с адреса му от Иво Инджев. А сега отрече за архара - вярно, след година и кусур. Вероятно през това време някой го отворил на юридическата тънкост за наименованието на убитото животно. А него го именоват различно:

архар
планински овен
аргали (лат. Ovis ammon)
овен на Севрцев
аргали на Северцев
снежен архар
планински архар
планински овен на Марко Поло
овен на Маорко Поло

Сред биолозите има разногласия за точната класификация, но никой никъде няма разногласия, че става дума за рядко изчезващо животно.

Тънкост втора (свързана с първата): как е наименованото в лицензията за отстрела на дивеча

Защото в Узбекистан от 11 август 2008 година действа закон за тарифите за заплащане на природните обекти, в който се регламентира и цената за отстрел на редки видове - "«О ставках платы за пользование природными объектами" (Текстът е във формат MS Word от базата данни на FAO.) В този закон не фигурира наименованието "архар", а "горный баран" ("планински овен"). Според опасенията на учените от Узбекистанската академия на науките заради властите продават скъпиете лицензи за редки екземпляри на на чуждестранни ловци като значим източник на валута.

Стана ли сега ясно, защо нашия ловец смело плаши Сашо Диков със съд? В документа, с които узбекистанските домакини са го снабдили, няма думата "архар". Гоце е застрелял планински овен, къв е проблемът?

Ами по-сериозен е:

Според горепосочения закон цената за планински овен е 250 000 сома (узбекска парична единица, при курс 1 долар - 36,15 сома) равни на около 7000 долара. Кой е платил лиценза от 7000 долара на Гоце? Узбекистанският диктатор, или български бизнесмени-приятели? И в двата случая зависва въпроса - защо? За черните му очи?

Ако съм Сашо Диков следващия път ще го питам: "Гоце, уби ли животно с рога в Узбекистан и кой плати разрешението за убиването му?" Ама следващ път Сашо Диков няма да го допуснат на 20 метра до Гоце.

А ако съм Бойко Бойко Борисов (какъвто все още се надявам, че е,у сиреч, че е е влязъл в таен дългосрочен сговор с Гоце), след като изтече мандата на пруезидента - сиреч падне му имунитетът - ще поискам комисията "Кушлев" да се разследва дали Гоцевата заплата стига за цената на мезонета, на пушката и на разрешението за отстрела.

Дотогава - внимавайте с думите на Гоце, който е бетер Хъмпти-Дъмпти, изумил Алиса с мегаломанията си, че думите значат това, което той иска да значат.