В един по-тих и по-хубав свят

Това са Sony Ericsson HPM-70, които от 2-3 години бръмчат в ушите ми и осигуряват перфектна звукова картина срещу 18 лева или колкото там бяха. В Германос им искаха към 80, но успях да си доставя оригиналните слушалки по цени за китайски пазар, после си купих за 8-9 лева и китайското менте, което изглежда идентично, но звучи по-дървено.

За разлика от нормалните тапи, този тип влизат в ушния канал и осигуряват шумоизолация, случвало се е да ги нося без да слушам нищо, само за да не чувам рева на минаващите автобуси и баналните разговори на пенсиите по спирките заедно с “колко ви е часа”. Изолацията е много важен аспект от аудиофилското изживяване, първо можеш да слушаш без да усилваш до край и да оглушееш още на младини и второ можеш да слушаш записа в цялата му динамика, а не само най-силните инструменти. Това не е проблем за упадъчни стилове като метъла, но дава разлика при по-фина инструментална музика, като 8-мия концерт за чело на Лепа Брена. Трето, тези слушалки дават в пъти повече бас, защото правят контакт директно с ушния канал. Това има малък страничен ефект – не можеш да ядеш докато ги ползваш, странни неща се чуват докато им свикнеш.

Вървят с три размера гумички, защото каналите на хората са различни. Моите се оказаха от най-тесните, което очевидно е направено с цел. Ако някой иска да ме ебе в ушите – голям зор ще види. Но пък имам много силен слух. Като изляза на терасата, чувам Чичо Гошо как пърди във Перник.

Та така, айде чао, че слагам тапите.

Прочети цялата новина

Свързани новини: