Арестите, които ФБР организира срещу антивоенни активисти миналата седмица, са ясно предупреждение, че свободата на словото в Щатите е на път да бъде ударена още по-силно след времето на Буш. Това, което се случва напомня на филми, като „Еквилибриум“ и книгата „1984″ -несъгласните с политиката просто биват закопчавани.

Администрацията на Обама одобри нахлуването в домовете на няколко лица, предимно членове на лявата организация Freedom Road Socialist Organization (известна и като Organización Socialista del Camino para la Libertad), от където са иззети компютри, мобилни телефони, фотоапарати и политически материали. Тези „улики“ ще бъдат представени в делото, което ще бъде повдигнато срещу активистите. Обвинението е едно от най-тежките в последните години- терористична дейност.

Каква е основната причина за тези действия? Групата влиза в графата на т.нар. терористични групи. Това понятие е много обширно и неясно, а от правна гледна точка няма уточнение кой може да бъде обвинен в такава дейност. Прави впечатление, че всички активисти, арестувани в САЩ, освен членове на ислямистки организации, са част от движения, несъгласни с интересите на САЩ в Близкия изток, Латинска Америка и Азия. При това не говорим просто за една акция, а за мащабна организация на територията на Щатите.

Медийното отразяване е сравнително малко. Ню Йорк Таймс е поместил едно съобщение на вътрешните си страници и с това всичко се приключва. На всеки фронт Обама продължава политиката на Буш, включително разширяване на държавния шпионаж в страната, лишаване от свобода, мъчения и убийства. Не само това, но администрацията на Обама, в деня на арестите, обяви намерението си да следи дейността на американски граждани във Facebook, Skype  и Twitter. Когато медиите призоваха за прозрачност на делата, отговорът на администрация бе „държавна тайна“.

Постепенното стопяване на американската демокрация си има своето обяснение. Wikileaks обвинява американската армия в антихуманно отношение и абсолютно нарушаване на човешките и военни правила. Бяха публикувани над 90 000 документа, които не намериха обяснение от страна на администрацията. От друга страна войните, водени от САЩ, правят това, което е очаквано-населението все повече се настройва срещу Белия дом. Властта трябваше да търси оправдания за мъченията в Абу Гариб и Гуантанамо, но не ги откри. Накрая раздаваше затворници на приятелски страни, за да се отърве от тях.

Не само това. Обама води кървава офанзива в Афганистан. Ирак може би е затворена тема, но изглежда не е така. И ако съдим по статията на Стивън Фарел, там всичко е по старому, въпреки новото лидерство.

От друга страна, кризата на американската демокрация е свързана и с нарастващото социално недоволство от кризата в самите Щати. Неравностойно положение, обедняване, липса на работа, намаляване на заплатите и строги икономии. Тези фактори влияят на обществото, а и на властта, която намира врагове във всеки гражданин. Свободата на словото е висши човешко право. Постулат на модерното общество. Но явно не винаги, не постоянно и не навсякъде.

Още:

• FBI Launching Mass Raids of Antiwar Activists’ Homes (news.antiwar.com)
• Activists Speak Out Against FBI Raids (chicagoist.com)
• FBI Raids Homes of Five Minneapolis Antiwar Activists (cryptogon.com)
• Hundreds protest FBI raids on anti-war activists (msnbc.msn.com)

Елате, ще бъде интересно!

На какво се смее източният човек? Това ни показва една книга, събрала творби от Палестина до Япония, преведени за първи път на български език. „Смях с превалявания“ има всички характеристики да се превърне в любима книга на много хора. Творби, преведени от суахили, урду, арабски, иврит, хинди, турски и всякакви други езици, изучавани в ЦИЕК (Център за източни езици и култури). Една наистина богата книга, от която ще покажем малко сега. Това е едн … Read More

via Blog of Forum for Arab Culture-Bulgaria

На официално посещение бе сирийска спортна делегация. Какво трябваше да се постигне от срещата с БОК, осъществена по покана на спортния министър Свилен Нейков?

На първо време, Сирия иска да приеме България за контрола по футбол през ноември месец. Това заяви председателят на Сирийската генерална спортна федерация,  генерал Моуафак Джумаа, който е и председател на Олимпийският комитет на Сирия.

Той проведе официален разговор с президента на БФС Борислав Михайлов, който е дал съгласието си за приятелския мач. Босът на централата, обаче очаква думата на селекционера  Лотар Матеус.

„Желанието ни е да срещнем България в Дамаск през ноември. Знаем, че имате много добър отбор и проверката е добре дошла за нас, защото се готвим за турнира за Купата на Азия през 2013”.

Ген. Джумаа беше очарован от условията за подготовка на спортисти на базите в Белмекен и Панчарево, като заяви готовност за сключване за спогодба мeжду двете държави за провеждане на подготвителни лагери на сирийски спортисти в България, както и на български в Сирия.
Г-н Джумаа изяви желание да представи на Сирийската футболна федерация автобиографии на български футболни специалисти, като не изключи възможността български треньор да поеме националния отбор. Също така се обсъжда възможността за обмен на футболни съдии между двете държави, като най-вероятно наши рефери ще бъдат канени да ръководят важни срещи от Сирийската първа лига.

Благодарим на Васимир Ел Хатиб, който помогна да научим повече за посещението.

В предния си пост се порадвах на свободното време, в което живеем. Интересното е, че същевременно нашето време е и може би най-оплюваното публично в историята на България. Рядко някой успява да го оплюе с какъвто и да е смисъл, но наскоро четох интервю, което частично успява - на Харалан Александров в "Гласове".

Александров говори за наистина съществените проблеми в обществото, а не за това, че вече нямало достатъчно държава/ не се преподавала религия в училище/ токът бил скъп и т.н. спорни и повърхностни работи.

И все пак трябва да отбележим, че за 20 години капитализъм, последвал тоталитарния комунизъм, жизненият стандарт на населението се повиши видимо. Самото наличие на капитализъм, макар спъван от тоталната некадърност и неразбиране на политиците, всякакви мафии и местни атавизми, докара положението до там, че България вече не изглежда толкова изостанала и тъжна като в комикса на Робърт Кръмб от 1964 г.

Цитат от в-к „Сега“, главна страница от 1 октомври 2010:

Полицайка от IV РПУ в столицата обучава деца как се борави с оръжие. Ученици между 10- и 13-годишна възраст бяха посрещнати в полицейското управление в Деня на отворените врати. Вчера униформените дадоха пистолети, автомати и картечница на учениците. Идеята за мероприятието, организирано от МВР и община „Лозенец“, бе да промени обществените нагласи към работата на полицията.

А, браво! Така да възпитаме децата си, да ги обучим да стрелят. Не можахте ли по-тъпа постъпка да направите??? А оръжията – пистолети, автомати и КАРТЕЧНИЦА, прибраха ли си ги, или са ги оставили там, та да ги търсим в някое училище в „Люлин“, „Надежда“?

Читател на „Сега“ се обяснява компетентно:

Децата имат нужда да знаят как да отбраняват себе си и страната си от агресори, терористи и престъпници.
Така, че нужната теоретична и практическа подготовка следва да започне в упоменатата в статията възраст.
Работата на армията и полицията следва да се популяризира сред младите и да се превърне в гръбнак на обществото.

Да, защо не. ГДБОП и НСО да ги разпуснем по-добре. С държавната сигурност ще се занимават поколението от 94-та натам.

Работя като съпорт, което означава, че разговорите, които водя с клиенти или техническите проблеми, с които се обаждат, много често са много след малоумно, достигнали до някакво друго, специфично измерение. Общите приказки обаче са черешката на тортата, този конкретен бисер изби рибата на деня.

На телефона съм с неизвестен младеж, който се оплаква, че интернета му е бавен, че се опитва неуспешно да отвори куп страници, пък те не му се зареждат и такива работи. Говорим, каквото говорим и в един момент ме пита:

„Where are you from?“
Me: „Europe“
„Where exactly?“
Me: „Does it matter?“, докато трескаво си играя с едни конфигурации и бързам, че кисне вече 15 минути на телефона.
„Yes, it is interesting to me. Are you afraid I am going to stalk you? I am not, I promise!“
Me:“…“

Filed under: clients from hell, смях Tagged: clients from hell, идиотщини, интернет, клиенти, работа, съпорт, телефонни разговори

или само на мен така ми се струва?!

От къде става ясно това ли? Много просто. Броени часове, след като пуснах тук последният постинг (Иска ли Трайчо Трайков да разбере истината за ядреното гориво?) ми беше предоставена възможноста да чуя запис на телефонен разговор между ж...

Митьо Пищова – Бай Ганьо или типичният българин?

Да започнем от самото начало на живота на Димитър Василев Маринов – Митьо Пищова. Роден е през 1955 година в село Карайсен (Велико Търново), разведен с един син.
Кандидатирал се е за кмет на Велико Търново, бил е водач на Евророма в Кърджали, но не успява да прескочи 4% бариера. Опитва се да се кандидатира и за президент през 2006 година, но също не успява да се регистрира, защото опитът му да събере петнадесет хиляди подписа, които са му нужни е неуспешен.

Почти всичко го познаваме от малкия екран с неговите изцепки и бързо сменящо се поведение. Честите му хвалби кара хората да се засмеят, но в същото време ги задържа пред екрана за да чуят поредните му цветущи фрази. Неговите изяви обикновенно предизвикват усмивките в много от нас със странното му поведение.
Най-често той се изтъква като най-големият сваляч, като най-умният, като най-силният и естествено човекът, който може всичко. Парадира с това кого познава и в същото време той казва, че е приятел на бедните, ромите, инвалидите и социално слабите. Но както и да е - това е Митьо Пищова.

До тук по горните редове ни запознаха с личноста на човека, но някак си ми се прокрадват няколко познати черти – типично български бих казал.

Самохвалството, шумното парадиране с личностното Аз, завоеванията от женски пол, мераците за публичност край нямат. Не ви ли се струва, че имате доста познати, които обединяват неговите личностни характеристики? Аз лично познавам доста самохвалковци, доста „свалячи“, които могат да ти разказват подвизите си в продължение на няколко дни, а за мераците за публичност бих казал, че половин България е в това число. Появили се някакъв кастинг за танцьори или певци поне няколкостотин хиляди се явяват, независимо дали могат да пеят или играят, важното е, че ще ги дават по телевизията. А някои си ходят по кастинги дори и да се излагат, знаят, че това ще направят, но залагат на публичноста преди всичко.

Всичко това ме кара да се замисля ние ли сме Бай Ганьовци или Митьо Пищова е типичен българин.

Представям ви произведението “Мъжка красота”, автор: интернет

Той е целият в злато и кожа
Брабусът му е с полицейски номера
а жена му е облечена за 10 лева

Извадиха Била карта
на 160 лева сметка
7 лева отстъпка

… или поне за мен:) Радвам се, че в сайта “Нашето детство” така подробно е показано “стъпка по стъпка” етапите на тази играта.

Това лято се опитвах безуспешно да се сетя как точно се играеше  и на ластик, за да мога да ги покажа и на моето дете. Жалко, че децата вече не играят толкова много навън….

Ето и как точно се играе тази игра: Нужни са ластик около метър добре завързан на кръг и четири ръце.Там където се кръстосва ластика следващият на ход го щипва успоредно с пръстите на двете ръце и продължава…
Опетайте и се забавлявайте!.. прочетете цялата статия

Уж Европа и еврото имали фатални проблеми (според американски анализатори), а пък еврото си поскъпва, а доларът постоянно пада. Доларът струва 73 евроцента в момента. Дали пък американците не е време да се вгледат по-задълбочено в собствените си проблеми?

Блогът за икономика 2010

Най-добрия фотоапрат е този, който е с теб. Имам професионален DSLR, 5-6 обектива, но ако сапунерката не беше с мен, щях да изпусна този момент.

[видео]

[край на видеото]

Казах, че ще потърся "Джалма", именно заради посранието, което Здравко и Катя от "Ритон" отправшиха - и то в ония години, когатжо думата "циганин" бе табу. Като гредаме скега - тя е табу и при комунистите, и при крайните либеарли. Което пътвърждава идеята за механизмине на (нерядко наблюдавания) преход помежду им.


И дотук с аналитичните премудрости. Чуйте текста:

Джалма

Музика: Зорница Попова
Текст: Живко Колев
Аранжимент: Иван Лечев

Табора шарен пак пътува,
тъмни очи горят
плачат сърцата, те са заедно,
но за последен път.

Колко жестока е съдбата
времето как да спрат
късно е вече,те са заедно,
но за последен път.

Откакто свят светува,
тежък закон царува
момичето е дадено на друг

Припев:
сяка нощ в съня му ще идваш Джалма
спомен рана ти ще му бъдеш Джалма
циганин как обича зная, но още знам,
циганин как страда щом остане сам.
Тя ще замине утре някъде там на юг
обречена да е жена на друг.

И се запитайте, ако сте
- момчето
- момичето
- родителите и родата на мамичето
- хората от конкретната циганска общност

Щото май не знаете ама една с друга те не се имат за едно. Само у нас има на база език - тюркоговорещи, българоговорещи и т.нар. влашички цигани - говорещи аромънски; на база релегия - християни и мюсюлмани; а на база кланове, свързани със занаятите, препитанието и особено важно - статуса, - ебаси и аз не мога да систематизирам.

Доколкото знам кардарашите (от които е Васко-Азис и Цар Киро) са православни. Турските цигани изповядваят исляма, но обикновено във вид, който би привел в потрес и екссъветски ислямовед. Влашичките цигани, от които е родом Тодор Живков никога не са били долюбвани - защо и как е интересна тема, ама дълга и друга, вкл. и затова, че пред мен за първи път той потвърди произхода си.. А па разните йерлии, копанари, демирджии и мога ли ги изброя... И никоя общност не се смята за идентична с другата.. А ние им викаме вкупом "роми" или "цигани". Ебаси...

А ако сте:
- представиел на реда (префект, шеф на полицията и под.)
- представител на гражданските власти (сключващи бракосъчетание напр.)

Да не дава господ да се политически активист. Ще го кажа гадно, но направо - с ксенофобските активисти не съм либерална. Проблемът за мен е другаде - в универсалисткия патос на мултукултуралистите, спорд който (може да съм гадна, ама адекватна) като напишем учебник на всикш език, осигуршм преподаване на всяка култура и изобщо гарантирме със средствата и механизмине на модерната демократична държава да се възпроизвеждат семейните, клановите, племенните и етническите общности отпреди въпросната демократична държава - и тя ще цъфне и ще върже.

По-просто ли да го кажа? Обезпечи възможности на общностити да излизат извэн юрисдикциите" (независимо, че това се почва с малки стъпки в уж незначителни сфери) - и след 50 години си закрий ддържавата. Те и без теб ще ти я закрият. Обявавййки например Федерална ислямска републка Германя или Обединено кралство на ислямските и другите нации (юридическото име на Великобритания е Обединено кралство на ....) и бабата на сегашната баба не помни как го е формулира. Тук малко лъжа: доста юристи се поупражнявяхя върху диворасляка английско конституционно право и (въпреки?) волята на Короната дадоха старт на автономизацията на Шотландия и Уелс, решена впрочем абсолютно по демократичному. От уелсците и шотландците. Пакистанците в Британия са повече от уелсците например (щото години им бяха колония и проблемът с гражданството го нямаха), та що да не отработят демократично една Пакистанска демократична републикяа в Обединеното кралство. Примерно. Във Франция магребският ислям ще го кара по традиционния френски революционен път. Всички помнят уж пропагандните за френската образователна политика сценки как чернокожи хлапета декламират "нашите прародители галите...." Опасявам се, че децата на тези потомци на галите - френските граждани с магребски произход ще си устроят истинска Френска революция.

Ама аз пак се разпрострях много с размислите.

"Джалма" е велиеколепна песен и ако я чуете, знам ли и и аз какво... Може би ще се замислите, че е интересно да разберете какво мисли различния от вас...

без пряка връзка с предния пост, но някак с привкус ... българските институции все още (2010-та сме) са изключително слабо представени онлайн, игнорират тази среда, едва на ниво сайт са (който често е за милиони, както се чува напоследък, но рядко върши работа), да не говорим за нещо повече. жалко. да, ...

В Харвардския университет бяха раздадени годишните Нобелови награди за научни открития, които на пръв поглед може да изглеждат шантаво, но често се оказват удивително полезни на практика, съобщи Асошиейтед прес. Една от десетте награди бе присъдена на Ричърд Стивънс и негови студенти за откритието, че ругатните спомагат за облекчаване на болката. (Vesti.bg) Най-после едно безплатно [...]

Това са Sony Ericsson HPM-70, които от 2-3 години бръмчат в ушите ми и осигуряват перфектна звукова картина срещу 18 лева или колкото там бяха. В Германос им искаха към 80, но успях да си доставя оригиналните слушалки по цени за китайски пазар, после си купих за 8-9 лева и китайското менте, което изглежда идентично, но звучи по-дървено.

За разлика от нормалните тапи, този тип влизат в ушния канал и осигуряват шумоизолация, случвало се е да ги нося без да слушам нищо, само за да не чувам рева на минаващите автобуси и баналните разговори на пенсиите по спирките заедно с “колко ви е часа”. Изолацията е много важен аспект от аудиофилското изживяване, първо можеш да слушаш без да усилваш до край и да оглушееш още на младини и второ можеш да слушаш записа в цялата му динамика, а не само най-силните инструменти. Това не е проблем за упадъчни стилове като метъла, но дава разлика при по-фина инструментална музика, като 8-мия концерт за чело на Лепа Брена. Трето, тези слушалки дават в пъти повече бас, защото правят контакт директно с ушния канал. Това има малък страничен ефект – не можеш да ядеш докато ги ползваш, странни неща се чуват докато им свикнеш.

Вървят с три размера гумички, защото каналите на хората са различни. Моите се оказаха от най-тесните, което очевидно е направено с цел. Ако някой иска да ме ебе в ушите – голям зор ще види. Но пък имам много силен слух. Като изляза на терасата, чувам Чичо Гошо как пърди във Перник.

Та така, айде чао, че слагам тапите.

Продукти за 4 порции:
4 яйца
80г краве масло
8 тостерни филийки хляб
шарена сол
щипка сол

Приготвяне:
Яйцата се слагат за варене в теджерка. Налива се вода колкото да ги покрие. Пуска се щипка сол. Съдът се поставя на включен котлон. Когато кипне водата, се оставят да се варят 3- 4 минути, за да си останат рохки. Охлаждат се и се белят. Слагат се в  4 чинии. Филийките се запичат на тостер. Във всяка порция се слагат по две тостерни филийки. Кравето масло се реже на плочки по равно на 4. Маслените парчета се разпределят в чините. Филийките се мажат още топлички с масло. Поръсват се със шарена сол. Хапват се с яйчицата. Като напитка се приготвя топъл чай с мед. Може яйран или топло прясно мляко.

Вчера светът, вкл. и Google - усещате ли как Google става синоним на света? Лингвистична закачка, уау ;-) Или уау :-( - отбеляза 50-годишнината на анимационния сериал за Флинтстоун.

Логото на Флинтстоун в началната страница на Google ме върна в първите години на 90-те. Мисля, че чувствата ми са синхронни с тези на людете, родени от средата на 50-те до средата на 60-те. По принцип понятието "поколение" е доста проблемно в социологията, но ще опитам да избягам от теоретизирането с дистинкции. Тия преди нас знаеха поне малко, но осезателно от култа - че който говори много, отива в лагер, но и по парадоксален начин свързан с това знание вярваха във въпросния социализм. Да, имало е грешки, дори ужасни, но нали " сами се отказахме" от тях?

Цялата тая психологическа бълвоч - на нас ни бе непонятна. Да, чували я бяхме от близки, дори роднини, и най-страшното - от хора, които уважавахме. Защого в пубертета (при комунизма понятието "тийнейджър" бе табу, ама то разлика освен в заглавията на статиите нямаше) много по-важни за формирането на ценносттите и принципите са хората, които имат влияние върху тийна, и те може да не са близки роднини, дори и роднини.

Никой междудругото не е обмислил от тази гледна точка явлението, което поради липса на алтернативно име, ще назова "ренегатство". Просто казано - че немалка работа по демонтирането на комунизма свършиха именно хората, потомствено или родствено свързани с висопоставени или облагодетелствани комунистически фамилии. Преди време бях безкомпромисна към тях заради моята си истина, поради което бях практически безумна. Щото това е фанатизмът - отказ да използваш ума си заради вярата си. Сега с разума си смятам, че е важно за всички нас да разберем защо например сред активните дейци на Френската революция е имало голяам брой младши синове на аристократи. Аналогията прелъстява с простотата си, ама за какво всъщност иде реч? Все още не съм сигурна, размишлявам.


Необходимо уточнение:
Аз не съм "ренегат" в този общоприет смисъл. Нямам в рода си никой преди 1944 и никой след 1944 . И по-по-след. Един дядо - дребен предприемач, починал преди да се роди баща ми, обричайки така вдовицата му да живее мизерен живот в робски труд, за да направи децата си "хора". Интересно е да се отбележи, че разграничението "хора" от другите неназовани (сиреч - нехора) не е комунистическо явление. То се е задвижило в първите години след освобождението (умишлено го изписвам с малка буква) и придобива размах с изграждането на модерна администрация. Как да не придобие? Натрапено на обществото е било да прави държава, без да го има елитът.

"Елит" не е синоним на списък от имена - от съответния отдел в ЦК на БКП, от базата данни на прословутия Сорвс и прочие подобни. Тайната е много проста - елитът не е списък на хора, той по-скоро е комплексен мрежови механизъм на запазване и възпроизвеждане на управляващите дадени налични управлявани.

[Тъй като размисълът ми се удължи и усложни, решавам продължението му да следва]

----------------
Now playing: Queen - [Greatest Hits III #10] Living On My Own [foobar2000 v1.1]
via FoxyTunes

През последните месеци управляващите проглушиха с намерението си да правят специализиран съд за тежките престъпления. Идеята е съдии с особен статут да погнат организираната престъпност. Може и да има нужда от такова съдилище, но още по-нужно е откриването на специализиран детски съд, който да се занимава с всички дела, които се отнасят до децата. А такива съдебни дела има колкото щеш. Като се почне от брако-разводните процеси, където се решава при кой от родителите да е детето и се свърши до такива дела, които решават съдбата на дете, убило дете.

За зла беда тази идея у нас си остава екзотика. А всички сме виждали ако не по друг начин, то от филмите, че по света тази практика е добре уредена. Детски съдилища има в САЩ, в Италия, в Швеция и несамо там.

Сега при нас делата се разпределят на случаен принцип и не са едни и същи съдиите, които решават за децата, а би трябвало те да имат специални компетенции. В интерес на децата е те да бъдат изслушани в специална обстановка и да бъдат разпитани от подготвен човек. Същото се отнася и за служебните защитници, които често се явяват по детските дела. Всеки казус, който решават отделите за закрила на детето минава през съда, но отдел има, а съд – не.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ Здравният министър Анна-Мария Борисова подаде оставка и тя бе приета от премиера Бойко Борисов. За последните 14 месеца това е вторият човек, който освобождава поста, считан за особено горещ напоследък. По всеобщо мнение положението на здравната система в България е плачевно, а мерките за реформи не са достатъчни, не са достатъчно настойчиви и в крайна сметка – видимо не дават резултат.

Неслучайно точно политиката в здравеопазването е основна тема на подготвяния от опозицията първи вот на недоверие към управлението на ГЕРБ. За разлика от мнението на десницата, че тази оставка обезсмисля напълно вота, от лявата опозиция казаха, че нищо такова няма, защото те смятат за неадекватна цялостната политика на кабинета в здравната сфера, а не само действията на досегашния министър.

Така или иначе обаче, подобни колизии засега сякаш не водят до съществен спад в обществената подкрепа за управляващата партия. Наистина, последното проучване на държавната агенция НЦИОМ показва, че почти двойно е нараснал процентът на хората, които изпитват известни притеснения от управлението на ГЕРБ, но в същото време се отчита, че при едни избори в момента партията би получила самостоятелно мнозинство в Парламента. ГЕРБ изпреварва в съотношение почти три към едно основния си опонент – БСП. 

- Пламен, не са ли малко парадоксални резултатите от това проучване, според които обществените притеснения от действията на ГЕРБ нарастват, а обществената подкрепа за партията не намалява? 

- Така казано, звучи не малко, а напълно парадоксално, Фили. То затова се знае, че в социологията е опасно да се гледат само цифрите, без да се отчитат субектите и процесите зад тях. Нали се сещаш – цифрите лесно могат да кооперират един трезвеник и един алкохолик в двама нормални пияници.

Иначе парадоксът с ГЕРБ е обясним от няколко гледни точки. Първо – говорим за трупащи се притеснения, които обаче явно все още не са преминали критичната точка, за да обърнат евентуалния вот дори на голяма част от онези избиратели, които наистина се притесняват. Тоест, въпросът е за силата и качеството на тези страхове. Второ – дори те да са достатъчно силни, в българския политически живот продължава да съществува значимият фактор “липса на алтернатива”. Този фактор забавя чувствително процеса на обръщане на вота. Хората си казват например – все пак е по-добре да се притеснявам от Бойко Борисов, отколкото от Сергей Станишев. Трето – изборите все още са далеч, и както се казва, виното на предизборните процеси не е започнало да завира, камо ли да стигне до кипене, има време за това. И четвърто – не бива да се пропуска фактът, че личната харизма на премиера Борисов не е изчезнала. Въпреки многото грешки и противоречия, които той допуска в управлението, въпреки видимата умора, която го е налегнала напоследък, въпреки демонстрираната безпомощност на част от министрите да се справят с преките си ангажименти – а това доказва известната версия за липсата на управленски капацитет, от която ГЕРБ страда – премиерът Борисов продължава да поддържа почти 60 процента доверие лично към себе си.

Та ето, струва ми се, че с тези уточнения, Фили, нещата около парадокса за запазеното доверие при нарастващи притеснения започват да изглеждат по-разбираеми. 

- Колко време според теб може да продължи да се възпроизвежда тази ситуация?

 - Сега вече, Фили, направо ми се прииска аз да съм на твоето място и лесно да задавам трудните въпроси, а ти на моето, за да им отговаряш. В случая обаче знам, че ако кажа “не знам”, този отговор не е приемлив, макар да е до голяма степен истински. Все пак ще кажа какво предполагам – с уговорката, че по тази тема парадоксалните развития в България могат да доведат до голямо разминаване между прогноза и реалност.

Смятам, че ако не се случи нещо наистина извънредно през следващата една година – например, не дай си, Боже, голямо бедствие или агресивна политическа намеса на външен фактор – около старта на предизборната кампания ще има някакъв реален спад в обществената подкрепа за ГЕРБ, но той все още няма да е толкова голям, че да се срути управлението. Тоест, в зависимост после и от провеждането на самата кампания, в резултат може да се очаква ГЕРБ все пак да спечели президентския пост и да получи немалко, но не и повече от половината кресла в местната власт. 

- На какво се базираш за тази предпазлива прогноза? 

- Първо – на това, че ГЕРБ няма как да се промени и да започне изведнъж да управлява наистина качествено, тоест, в обществото занапред ще продължат да се трупат разочарования, а оттам – и критична маса недоверие. Не е за пренебрегване и фактът, че с наближаване на изборите другите политически сили, колкото и да не предлагат цялостна алтернатива на управлението, все пак ще потърсят специфичните си ниши и ще излязат със свои послания. С това те може би те няма да откъснат от ядрото на ГЕРБ пряка подкрепа, но поне ще ограничат възможността управляващите да добавят подкрепа от периферията. Третият фактор, който може да повлияе твърде чувствително на ситуацията, е свързан с въпроса за ефективността на политическия проект, готвен от президента Георги Първанов, проект, с който той още отсега заявява желание да се превърне в алтернатива на управлението на ГЕРБ. Така всъщност въпросът до голяма степен се свежда до това – ще се отпуши ли българският политически живот с появата на поне още един значим политически фактор в страната или ще продължи да се капсулира. 

- Пламен, вече има повече информация за проекта на Първанов, най-важното – казва се “България за всички”, ориентиран е ляво-центристки и е русофилски по характер. Дали той ще може наистина да се превърне в алтернатива на сегашното управление? 

- На мен ми изглежда като поредната измислена и куха конструкция, която определени майстори на политическото инженерство изграждат в България, Фили. В една страна, където дори основните посоки на политическата координатна система като ляво и дясно нямат особено съдържание и съществуват твърде условно, да се говори за наличие на принципни нюанси между ляв и десен център си е откровена манипулация. Винаги досега, независимо от опитите подобни експерименти да се представят като сериозни проекти, в крайна сметка те са лъсвали като поредната политическа чалга, сътворена с конкретна тактическа цел и в стратегически ущърб на цялото българско общество. Така ще стане и този път, не се съмнявам.

Обявяването пък още отсега, преди проектът изобщо да е разгърнат, на неговия русофилски характер, само може да ни ориентира за една нова ос на силно политическо противопоставяне, която предстои да се развие в България. Досега темата русофилство-русофобство стоеше дълго време на заден план, почти невидима, в някакъв латентен вид, но явно предстои най-после да се превърне и в пряк политически фактор. 

- Това не е ли твърде опасно? 

- Може би крие определени опасности, Фили, но от друга страна крие и възможности за изясняване на въпроса кой кой е в България и защо. Дори мисля че тази тема – несъмнено без авторите на проекта “България за всички” да желаят това – може да стимулира нова поляризация в българското общество и повторната му ориентация към двуполюсния политически модел.Само че този път стъпил вече не толкова на базата комунизъм-антикомунизъм, която ще остане като фон, а на базата цивилизована Европа-нецивилизована Русия. 

- Пламен, усещам известно задоволство у теб от тази възможност. В същото време двуполюсният модел не се ли възприема от българите като нещо не само нежелано, но и като нещо вече изчезнало от политическия живот на страната? 

- През последните десет години така изглежда, Фили или така беше представяна ситуацията. Двуполюсният модел беше доста руган и отхвърлян, без обществото като цяло да си дава сметка, че всъщност ругае и отхвърля провалите, срещани от самото него по пътя към изграждането на истински двуполюсен модел. И какво се получи в резултат на цялата кампания? Получи се бум на  популизма, пълно размиване на обществените и индивидуалните представи за реални политически принципи и стойности, от сцената изчезна разбираемото политическо говорене, а оттам и предвидимостта в действията на политиците и партиите – изобщо, същата парадоксална действителност, само че в негатив. А усещането да живееш в негатива на лошия позитив е още по-ужасно, отколкото да живееш в самия лош позитив. 

- Въпреки този възможен ефект обаче смяташ, че като цяло проектът на Първанов няма бъдеще, така ли? 

- В него при всички случаи ще бъдат хвърлени големи финансови и интелектуални ресурси, които временно ще го закрепят. В тази посока предстои да видим множество манипулации, вероятно и известно разместване на политическите пластове. Защото как си представяш, Фили, възможността точно президентът Първанов да излезе със свой политически проект и да не дръпне значителен брой гласове от БСП, макар засега да се твърди, че той не иска това, а целта му е да бъде алтернатива на ГЕРБ.

Ако обаче не успее да постигне съществен резултат на самите избори, имам предвид най-вече да заложи лява кандидатура, която да спечели президентския пост, проектът ще се разпадне от самосебе си след това. Защото нито външните господари на Първанов, нито вътрешните му крепители ще продължат да си губят времето с нещо, което доказано не работи. 

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Пловдив – първото ни пътуване за годината

Да планираш пътуване с мотор в средата на март, пък дори и само до Пловдив е доста амбиционо начинание. Вероятността да се провали е поне 80 процента. Вероятността здраво да береш студ е 100. Седмица преди начинанието ежедневно се следи прогнозата за времето от поне три независими източника и резултатите се сверяват поне в три града. В случая Варна, Бургас и Пловдив. Ангажират се добри приятели, който да намерят хубав и не скъп хотел и ако всички тези фактори по някаква огромна случайност и заради небивал късмет се нагодят, се доизясняват само подробностите около дъждобрани и броя на катовете дрехи, които могат да се поберат под якето и панталона и първото каране за годината най-после се случва. Нашият късмет в този случай не ни изневери и за час. Ако изключим отвратителният страничен вятър, между Айтос и Карнобат, който може буквално да те измести от пътя. След Карнобат ветрищата поутихнаха и пътуването в пролетния преди обед стана каквото трябва да е - много приятно. Колкото и да му се иска на човек да пътува, трябва и някакъв повод. Тръгнахме за Пловдив, заради Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г, организирано от фирми, които търгуват с мотори и екипировка в една от палатите на пловдивското панаирно градче. Такива фирми в България все още има малко, но организацията на изложението беше много добра, а най-интересни бяха съпътстващите събития и най-вече стънт демонстрациите на световно известния мото казскадьор Angyal Zoltan. За мен е световно неизвестен, но това е защото съм незаинтересована и непросветена возеща се. Както казах, късметът беше неотлъчно с нас този уикенд и ние пристигнахме в Пловдив в очакваното време и в чудесно настроение. Била съм в Пловдив много много отдавна. Помня, че дядо ми ме беше завел, на панаира, когато беше изложението на селскостопанска техника. Помня и, че ми беше интересено, но спомените ми стигат до там. Макар и празно и безлюдно панаирното градче ми хареса. Още повече ми хареса тази стопляща сърцето гледка. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Пловдив, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г, панаирното градче."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Пловдив, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г, панаирното градче."][/caption]

Калоян вече беше пристигнал от Бургас и докато се намерим с нашия домакин Манол и останалата част от бургаската група, стана време и за Ангиол Золтан и чудесата, които той прави с и на мотора си. Всички присъстващи се стекоха към огражденията пред палата номер шест, а малкото не до там заинтересовани и предимно гладни посетители се възползвахме да заемем ограничените места до масите на двете капанчета. Освен, че бях гладна, като...овца / бяха пости/ другата причина да не се натъпча край огражденията беше, че високо над залата имаше огромен екран, на който се виждаше случващото се. Освен това имам и чудесен оператор, който отдавна е доказал способността си да прави хубави снимки, особенно, когато става дума за заснимане на мотори.

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="506" caption="Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="360" caption="Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="367" caption="Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="367" caption="Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="512" caption="Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="504" caption="Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="512" caption="Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="512" caption="Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="559" caption="Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="481" caption="Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г"][/caption] След представлението, което Золтан направи влязохме да разгледаме изложението и се отправихме към хотела. Манол се беше погрижил чудесно за намирането на места за спане. Хотелът се намираше много близо до гребния канал, в чудесна гориста местност. Наредихме моторите пред входа, бързичко разтоварихме багажа и най-после свалихме мотористката екипировка. Навлечена и в тия дрехи се чуствам гъвкава точно, колкото Шварценегер в ролята му на терминатор. Манол, Еленка и двамата им сина дойдоха с нас до хотела и после всички в купом тръгнахме по гребния канал, към едно от заведенята, които се намират в околността. Гребният канал в Пловдив е чудесно място за спорт и разходки, нищо, че изречението звучи, като от стара рекламна социалнистическа брошура. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Пловдив, гребният канал."][/caption] Настъпващата вечер беше топла за март и край нас пловдивчани и гостите им се разхождаха, караха ролери и колелета, а някои от тях даже гребяха в канала строго надзиравани от Румяна Нейкова. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Пловдив, гребният канал"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Пловдив, гребният канал"][/caption]

Още вечерта, докато вървяхме сред хората покрай канала ми направи впечатление, колко добре изглеждат пловдивчанки. Срам за варненки, но тук, масата от млади момичета по улиците е с вид на неуспяла чалга певица, докато младите жени в Пловдив ми се видяха облечени премерено и с вкус. Към хотела се прибрахме по-късно по същия път. Разходката край гребния канал и през нощта е пак така приятна, както и денем. На другия ден преди да потеглим за Варна бяхме запланували да видим стария град и тепетата, но първо направихме една приятна и продължителна закуска, а аз имах време да разгледам по-обстойно двора и басейна на хотела. У мен упорито остава усещането, че част от българските хотелиери явно се изживяват и като интериорни дизайнери. Имат високо мнение за собствения си вкус и преценка или им се свидят едни пари ли, не знам, обаче резултатът, ако не е дразнещ или направо плачевен е доста смешен. В светещият надпис с името на хотела се загледах още вечерта, докато се прибирахме в тъмното и нямаше как да го пропусна. На български името на хотела е Джия Бийч, на латиница и неясно на кой език някой го беше изписал Djia. Даже моите ограничени познания по чужди езици някак ми подсказват, че не е точно това начина за изписване. И ако това може да мине в някаква особена графа " въпрос на гледна точка", за мен, открита проява на лош вкус е използването на английската дума в българското име на български хотел. И понеже е beach, не може без басеин, разбира се. На дъното на басеина, пък не може без мозайка. Не помня какво изобразяваше, но помня зациментираните в единя край на басеина делви, от които течеше вода в басеина. Тук се правели много сватби ни казаха Манол и Елена. И вярно, на поляната до басеина все още имаше арка с изкуствени цветя по нея. Фантазията не ми стига, до какви ли висоти се достига в такива моменти. По тревата около басеина са масите на лятната градина, а те пък са заобиколени от зид, с ниши в него. Ако някой се чуди, защо, ами за да могат да бъдат наредени в тях " скулптури" от тия, дето се правят от намерени в гората клони и дървета. На местата за които дърветата от гората не са стигнали имаше дърворезби. На двете колони пред вратата на хотела имаше лъвове, за къде без тях и май някакъв светец в добавка. Въобще, всичко което в някой момент явно се е спряло пред погледа на собствениците в същия тоя момент е било наместено някъде по територията на хотела и резултатът е кич и безвкусица до най-горната керемида. Стаите бяха приятно изключение от това разточителство. Единствената проява на творчески полет в интериора им беше полуголата африканка, която ме гледаше от мозайката на стената в банята. Все пак, трябва да има последователност - мозайка в басеина, мозайка в баните. На нашите хора, с моторите, явно декорацията на хотела не им се е видяла достатъчна и те бързо, бързо запълниха празнините.

[caption id="" align="aligncenter" width="489" caption="Пловдив. Последен щрих към екстериора на хотела."][/caption] И за да не остана само със забележки, цените в хотела бяха разумни, а сервитьорките и администраторките много мили и услужливи. Посещението ни в Пловдив завърши с разходка в стария град. По пътя натам влязохме в шекер дюкяна на Джумая джамия и за минути се върнах година назад. Сякаш пак бях из истанбулските улички и надничах в преливащите от стока магазинчета. [caption id="" align="aligncenter" width="512" caption="Пловдив, Хюдавендигяр джамия, известна повече като Джумая джамия."][/caption]

От Хюдавендигяр , известна повече като Джумая джамия, поехме на посоки по калдаръма, лакътушейки между старите къщи. Вървях и не можех да сваля поглед от цветните възрожденски фасади и от украсите покрай прозорците и вратите. Това беше моята част от пътуването. Мога с дни да се изгубя из тесните стръмни улички в стария Пловдив. Да ровя с часове из антикварните магазинчета или просто да седя някъде и да гледам на града от високо.

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Пловдив"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Пловдив"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="512" caption="Пловдив – Старият град"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Пловдив, старият град"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Пловдив, старият град"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Пловдив, старият град"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="512" caption="Пловдив, старият град"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Пловдив, старият град"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Пловдив, старият град"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="320" caption="Пловдив, антикварен магазин в стария град"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Пловдив, антикварен магазин в стария град"][/caption] И тук, отново ми направи впечатление, колко стилни и елегантни са пловдивчанки, направо радост за окото.За съжаление времето ни в Пловдив изтичаше и не ни оставаше нищо друго, освен да поемаме отново за Варна, радвайки се на чудесния подарък, който ни направи топлия мартенски уикенд. [caption id="" align="aligncenter" width="556" caption="Пловдив, старият град."][/caption]

Автор: Ренета Костадинова

Снимки: авторът

Още снимки от Пловдив: [nggallery id=67]

Есен е и пазарите са заляти от продукцията на българското земеделие. Чушки, патладжани и всякакъв „зарзават” се събира, транспортира, разпродава и затваря в буркани с рекордна бързина. А най-хубаво от всичко е носещият се отвсякъде аромат на печени (задължително в чушкопек!) чушки.

На есен обаче още един пазар става особено активен и напечен – политическият. А тази година положението е особено интересно, тъй като рекордно некомпетентният кабинет, оглавяван от министър-председател Бойко Борисов, греши почти по всички точки и рискува да изпусне цялостната стабилност в страната.

Бюджетът е празен, болниците и здравеопазването в колапс, който аха да блесне, държавата „осигурява най-добрата среда за бизнеса в Европа” (по думите на мин. Дянков), но му задържа изработени милиони и надвзето ДДС с месеци и докарва фирми до фалит или изтегляне от България (и тук говоря с примери на ум!)

Ясно е, че в тази ситуация, дори при тоталната липса на алтернатива в политическия спектър, състоящ се от „провалени” (БСП) и „подкрепящи” (Атака, Синята коалиция), кабинетът няма да може да издържи. Ето защо министър-председателят г-н Борисов откри шоу и пазарния сезон.

За да може да се освободи от част от натрупаното напрежение, той първо се раздели с министъра на здравеопазването Анна-Мария Борисова (която срещна на един кръстопът, да напомним!) и я пусна на кучетата, за да бъде раздробена като основен виновник за зациклилата здравна реформа.

Интересното е, че преди 2-3 дни чух слух, че предстоят изненадващо да бъдат сменени Борисова, Дянков и Караджова, за да се притъпи ефектът от вота на недоверие, който готвят БСП и ДПС (не знам кой може да реши, че вот на недоверие от БСП и ДПС може изобщо да има някакъв ефект...) Щях да подмина това като слух от „коридорите на властта” и като съвпадение по отношение на Борисова, ако една от големите новини на деня не беше отвореното писмо на лидера на казионната организацийка, условно наречена синдикат, КТ „Подкрепа” Константин Тренчев, който е нахлупил викингска каска с рога и се е впуснал срещу Симеон Дянков, като по пътя е забрал леко и Нона Караджова, обвинявайки ги (предимно финансовия министър) за (почти) всички тегоби под божието небе (от финансовата криза през глобалното затопляне, че до моралния упадък на младите).

Разбира се един грандиозен шоумен и търговец като Бойко Борисов не може да не се включи подобаващо в театъра. Само ден, след като мин. Борисова си подаде оставката „спонтанно”, г-н Борисов е готов с нейният заместник в министерското кресло. Това е зам.-председателят на Лекарския съюз д-р Стефан Константинов. В пакет идва и новината, че болниците ще получат 65 млн. лева – просто така, като „инжекция”. След всички приказки за неефективността, злоупотребите и виновността на болниците, кабинетът дава 65 млн. просто така – без ясна представа и без план как да бъдат спрени или ограничени тези злоупотреби.

При такъв развой е пределно ясно, че поведението на кабинетът и неговия лидер е просто „откупуване” на недоволните лекар и гаранция за малко (фалшива) политическа стабилност. Това не променя обаче основният факт – това е най-некомпетентното и неподготвено правителство, което България някога е имала.

Есен е и пазарите са заляти от продукцията на българското земеделие. Чушки, патладжани и всякакъв „зарзават” се събира, транспортира, разпродава и затваря в буркани с рекордна бързина. А най-хубаво от всичко е носещият се отвсякъде аромат на печени (задължително в чушкопек!) чушки.

На есен обаче още един пазар става особено активен и напечен – политическият. А тази година положението е особено интересно, тъй като рекордно некомпетентният кабинет, оглавяван от министър-председател Бойко Борисов, греши почти по всички точки и рискува да изпусне цялостната стабилност в страната.

Бюджетът е празен, болниците и здравеопазването в колапс, който аха да блесне, държавата „осигурява най-добрата среда за бизнеса в Европа” (по думите на мин. Дянков), но му задържа изработени милиони и надвзето ДДС с месеци и докарва фирми до фалит или изтегляне от България (и тук говоря с примери на ум!)

Ясно е, че в тази ситуация, дори при тоталната липса на алтернатива в политическия спектър, състоящ се от „провалени” (БСП) и „подкрепящи” (Атака, Синята коалиция), кабинетът няма да може да издържи. Ето защо министър-председателят г-н Борисов откри шоу и пазарния сезон.

За да може да се освободи от част от натрупаното напрежение, той първо се раздели с министъра на здравеопазването Анна-Мария Борисова (която срещна на един кръстопът, да напомним!) и я пусна на кучетата, за да бъде раздробена като основен виновник за зациклилата здравна реформа.

Интересното е, че преди 2-3 дни чух слух, че предстоят изненадващо да бъдат сменени Борисова, Дянков и Караджова, за да се притъпи ефектът от вота на недоверие, който готвят БСП и ДПС (не знам кой може да реши, че вот на недоверие от БСП и ДПС може изобщо да има някакъв ефект...) Щях да подмина това като слух от „коридорите на властта” и като съвпадение по отношение на Борисова, ако една от големите новини на деня не беше отвореното писмо на лидера на казионната организацийка, условно наречена синдикат, КТ „Подкрепа” Константин Тренчев, който е нахлупил викингска каска с рога и се е впуснал срещу Симеон Дянков, като по пътя е забрал леко и Нона Караджова, обвинявайки ги (предимно финансовия министър) за (почти) всички тегоби под божието небе (от финансовата криза през глобалното затопляне, че до моралния упадък на младите).

Разбира се един грандиозен шоумен и търговец като Бойко Борисов не може да не се включи подобаващо в театъра. Само ден, след като мин. Борисова си подаде оставката „спонтанно”, г-н Борисов е готов с нейният заместник в министерското кресло. Това е зам.-председателят на Лекарския съюз д-р Стефан Константинов. В пакет идва и новината, че болниците ще получат 65 млн. лева – просто така, като „инжекция”. След всички приказки за неефективността, злоупотребите и виновността на болниците, кабинетът дава 65 млн. просто така – без ясна представа и без план как да бъдат спрени или ограничени тези злоупотреби.

При такъв развой е пределно ясно, че поведението на кабинетът и неговия лидер е просто „откупуване” на недоволните лекар и гаранция за малко (фалшива) политическа стабилност. Това не променя обаче основният факт – това е най-некомпетентното и неподготвено правителство, което България някога е имала.

Есен е и пазарите са заляти от продукцията на българското земеделие. Чушки, патладжани и всякакъв „зарзават” се събира, транспортира, разпродава и затваря в буркани с рекордна бързина. А най-хубаво от всичко е носещият се отвсякъде аромат на печени (задължително в чушкопек!) чушки.

На есен обаче още един пазар става особено активен и напечен – политическият. А тази година положението е особено интересно, тъй като рекордно некомпетентният кабинет, оглавяван от министър-председател Бойко Борисов, греши почти по всички точки и рискува да изпусне цялостната стабилност в страната.

Бюджетът е празен, болниците и здравеопазването в колапс, който аха да блесне, държавата „осигурява най-добрата среда за бизнеса в Европа” (по думите на мин. Дянков), но му задържа изработени милиони и надвзето ДДС с месеци и докарва фирми до фалит или изтегляне от България (и тук говоря с примери на ум!)

Ясно е, че в тази ситуация, дори при тоталната липса на алтернатива в политическия спектър, състоящ се от „провалени” (БСП) и „подкрепящи” (Атака, Синята коалиция), кабинетът няма да може да издържи. Ето защо министър-председателят г-н Борисов откри шоу и пазарния сезон.

За да може да се освободи от част от натрупаното напрежение, той първо се раздели с министъра на здравеопазването Анна-Мария Борисова (която срещна на един кръстопът, да напомним!) и я пусна на кучетата, за да бъде раздробена като основен виновник за зациклилата здравна реформа.

Интересното е, че преди 2-3 дни чух слух, че предстоят изненадващо да бъдат сменени Борисова, Дянков и Караджова, за да се притъпи ефектът от вота на недоверие, който готвят БСП и ДПС (не знам кой може да реши, че вот на недоверие от БСП и ДПС може изобщо да има някакъв ефект...) Щях да подмина това като слух от „коридорите на властта” и като съвпадение по отношение на Борисова, ако една от големите новини на деня не беше отвореното писмо на лидера на казионната организацийка, условно наречена синдикат, КТ „Подкрепа” Константин Тренчев, който е нахлупил викингска каска с рога и се е впуснал срещу Симеон Дянков, като по пътя е забрал леко и Нона Караджова, обвинявайки ги (предимно финансовия министър) за (почти) всички тегоби под божието небе (от финансовата криза през глобалното затопляне, че до моралния упадък на младите).

Разбира се един грандиозен шоумен и търговец като Бойко Борисов не може да не се включи подобаващо в театъра. Само ден, след като мин. Борисова си подаде оставката „спонтанно”, г-н Борисов е готов с нейният заместник в министерското кресло. Това е зам.-председателят на Лекарския съюз д-р Стефан Константинов. В пакет идва и новината, че болниците ще получат 65 млн. лева – просто така, като „инжекция”. След всички приказки за неефективността, злоупотребите и виновността на болниците, кабинетът дава 65 млн. просто така – без ясна представа и без план как да бъдат спрени или ограничени тези злоупотреби.

При такъв развой е пределно ясно, че поведението на кабинетът и неговия лидер е просто „откупуване” на недоволните лекар и гаранция за малко (фалшива) политическа стабилност. Това не променя обаче основният факт – това е най-некомпетентното и неподготвено правителство, което България някога е имала.

Есен е и пазарите са заляти от продукцията на българското земеделие. Чушки, патладжани и всякакъв „зарзават” се събира, транспортира, разпродава и затваря в буркани с рекордна бързина. А най-хубаво от всичко е носещият се отвсякъде аромат на печени (задължително в чушкопек!) чушки.

На есен обаче още един пазар става особено активен и напечен – политическият. А тази година положението е особено интересно, тъй като рекордно некомпетентният кабинет, оглавяван от министър-председател Бойко Борисов, греши почти по всички точки и рискува да изпусне цялостната стабилност в страната.

Бюджетът е празен, болниците и здравеопазването в колапс, който аха да блесне, държавата „осигурява най-добрата среда за бизнеса в Европа” (по думите на мин. Дянков), но му задържа изработени милиони и надвзето ДДС с месеци и докарва фирми до фалит или изтегляне от България (и тук говоря с примери на ум!)

Ясно е, че в тази ситуация, дори при тоталната липса на алтернатива в политическия спектър, състоящ се от „провалени” (БСП) и „подкрепящи” (Атака, Синята коалиция), кабинетът няма да може да издържи. Ето защо министър-председателят г-н Борисов откри шоу и пазарния сезон.

За да може да се освободи от част от натрупаното напрежение, той първо се раздели с министъра на здравеопазването Анна-Мария Борисова (която срещна на един кръстопът, да напомним!) и я пусна на кучетата, за да бъде раздробена като основен виновник за зациклилата здравна реформа.

Интересното е, че преди 2-3 дни чух слух, че предстоят изненадващо да бъдат сменени Борисова, Дянков и Караджова, за да се притъпи ефектът от вота на недоверие, който готвят БСП и ДПС (не знам кой може да реши, че вот на недоверие от БСП и ДПС може изобщо да има някакъв ефект...) Щях да подмина това като слух от „коридорите на властта” и като съвпадение по отношение на Борисова, ако една от големите новини на деня не беше отвореното писмо на лидера на казионната организацийка, условно наречена синдикат, КТ „Подкрепа” Константин Тренчев, който е нахлупил викингска каска с рога и се е впуснал срещу Симеон Дянков, като по пътя е забрал леко и Нона Караджова, обвинявайки ги (предимно финансовия министър) за (почти) всички тегоби под божието небе (от финансовата криза през глобалното затопляне, че до моралния упадък на младите).

Разбира се един грандиозен шоумен и търговец като Бойко Борисов не може да не се включи подобаващо в театъра. Само ден, след като мин. Борисова си подаде оставката „спонтанно”, г-н Борисов е готов с нейният заместник в министерското кресло. Това е зам.-председателят на Лекарския съюз д-р Стефан Константинов. В пакет идва и новината, че болниците ще получат 65 млн. лева – просто така, като „инжекция”. След всички приказки за неефективността, злоупотребите и виновността на болниците, кабинетът дава 65 млн. просто така – без ясна представа и без план как да бъдат спрени или ограничени тези злоупотреби.

При такъв развой е пределно ясно, че поведението на кабинетът и неговия лидер е просто „откупуване” на недоволните лекар и гаранция за малко (фалшива) политическа стабилност. Това не променя обаче основният факт – това е най-некомпетентното и неподготвено правителство, което България някога е имала.

Есен е и пазарите са заляти от продукцията на българското земеделие. Чушки, патладжани и всякакъв „зарзават” се събира, транспортира, разпродава и затваря в буркани с рекордна бързина. А най-хубаво от всичко е носещият се отвсякъде аромат на печени (задължително в чушкопек!) чушки.

На есен обаче още един пазар става особено активен и напечен – политическият. А тази година положението е особено интересно, тъй като рекордно некомпетентният кабинет, оглавяван от министър-председател Бойко Борисов, греши почти по всички точки и рискува да изпусне цялостната стабилност в страната.

Бюджетът е празен, болниците и здравеопазването в колапс, който аха да блесне, държавата „осигурява най-добрата среда за бизнеса в Европа” (по думите на мин. Дянков), но му задържа изработени милиони и надвзето ДДС с месеци и докарва фирми до фалит или изтегляне от България (и тук говоря с примери на ум!)

Ясно е, че в тази ситуация, дори при тоталната липса на алтернатива в политическия спектър, състоящ се от „провалени” (БСП) и „подкрепящи” (Атака, Синята коалиция), кабинетът няма да може да издържи. Ето защо министър-председателят г-н Борисов откри шоу и пазарния сезон.

За да може да се освободи от част от натрупаното напрежение, той първо се раздели с министъра на здравеопазването Анна-Мария Борисова (която срещна на един кръстопът, да напомним!) и я пусна на кучетата, за да бъде раздробена като основен виновник за зациклилата здравна реформа.

Интересното е, че преди 2-3 дни чух слух, че предстоят изненадващо да бъдат сменени Борисова, Дянков и Караджова, за да се притъпи ефектът от вота на недоверие, който готвят БСП и ДПС (не знам кой може да реши, че вот на недоверие от БСП и ДПС може изобщо да има някакъв ефект...) Щях да подмина това като слух от „коридорите на властта” и като съвпадение по отношение на Борисова, ако една от големите новини на деня не беше отвореното писмо на лидера на казионната организацийка, условно наречена синдикат, КТ „Подкрепа” Константин Тренчев, който е нахлупил викингска каска с рога и се е впуснал срещу Симеон Дянков, като по пътя е забрал леко и Нона Караджова, обвинявайки ги (предимно финансовия министър) за (почти) всички тегоби под божието небе (от финансовата криза през глобалното затопляне, че до моралния упадък на младите).

Разбира се един грандиозен шоумен и търговец като Бойко Борисов не може да не се включи подобаващо в театъра. Само ден, след като мин. Борисова си подаде оставката „спонтанно”, г-н Борисов е готов с нейният заместник в министерското кресло. Това е зам.-председателят на Лекарския съюз д-р Стефан Константинов. В пакет идва и новината, че болниците ще получат 65 млн. лева – просто така, като „инжекция”. След всички приказки за неефективността, злоупотребите и виновността на болниците, кабинетът дава 65 млн. просто така – без ясна представа и без план как да бъдат спрени или ограничени тези злоупотреби.

При такъв развой е пределно ясно, че поведението на кабинетът и неговия лидер е просто „откупуване” на недоволните лекар и гаранция за малко (фалшива) политическа стабилност. Това не променя обаче основният факт – това е най-некомпетентното и неподготвено правителство, което България някога е имала.

Една ранна сутрин император Ю излязъл на верандата и видял кралица Ре да вплита златни нишки в косите си. Когато тя се обърнала, погледите им се срещнали и император Ю, усмихвайки се, казал:"Какъв удивителен изгрев, кралице моя!"

Юрий Криницин "Параприказки за император Ю и кралица Ре"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Височайшето умопомешателство с ромите/циганите (ей, богу, на мен ми е все тая как ги наричаме, защото знам, че на тях им е все тая), независимо, че е предвождано от Саркози (неотдавна откъснат с две гърди от неотразимото ни вице Цветан Цветанов) ме потриса. Иска ми се да кажа "днес аз съм ромка". Не го казвам, защото тъпите медиатори на тъпия Буш преекспонираха фразата "Днес всички сме американци". Идеше реч за 11 септември 2001 г., ако не сте забравили. Вероятно сте.

Което заслужава специален размисълл Щом толкова лесно се забравя безпрецедентна агресия срещу символичната столица на единствената световна суперсила, отнела живога на над 3000 души - колко лесно се забравя всекидневната, ненатрапчива, сякаш разбираема репресия към някакви маргинали, дето дори не са и етнос, камо ли нация, да не говорим за държава :-(

Най-адекватно усещането ми носи клипа от темата на "L World". Защото ЛГБТ общностите също са били маргинални.

Днес - съвсем не. Несравними са с ромите/циганите. Да си гей днес е имидж, реклама, носи пачки. За изработилите си имиджа, вкл. и несъвсем основателно. А да си ром? Какво значи и носи? Гениалия китарист Джанго Райнхарт тълпата не го знае, но и колцина от познавачите знаят, че е френски циганин?

Мечтая да дойде ден, в който ще търся да си сваля от Youtube клип Gypsy World. Защо не...




[край на видеото]

Автор и изполнител: инди групата Betty

Лирика:

BETTY *


The L Word Theme Lyrics

Girls in tight dresses
Who drag with mustaches
Chicks drivin' fast
Ingenues with long lashes
Women who long, love, lust
Women who give
This is the way
It’s the way that we live

Talking, laughing, loving, breathing,
fighting, fucking, crying, drinking,
riding, winning, losing, cheating,
kissing, thinking, dreaming.

This is the way
It’s the way that we live
It’s the way that we live
And love

* BETTY е инди-рок група, което значи indipendent, сиреч необвързавщи се с голамите студиа кръвопийци, което по правило от продиктувано от принципи и стойности отвъд долара. Нещо, което масовият вкус на днешния българин не разбира. И финлът - "This is the way / It’s the way that we live / It’s the way that we live/ And love":

"Това е начинът.
Тва е начинът, по който живеем.
Това е начинът, по който живеем.
И обичаме."

Мисля, че трэбва да намеря да пусна "Джалма" на Ритон, както и други. А също мисля, че повеичето от вас, мразещите ромите - не ги познавате...

Поредният нетрадиционен (меко казано) ход на премиера с оставката на здравния министър Ана Борисова породи лавина тълкувания и анализи, основаваща се и на постоянната му и повсеместна нетрадиционност - сиреч, че винаги и навсякъде прави неща странни (пак меко казано) и резултатите са... (пак с добро чувство ще ги нарека) нетрадиционни или странни.

Не са очевидно ужасни, но не са и очевидно прекрасни, а са... А бе не можеш и да кажеш какви са, ясно и еднозначно да кажеш. Дявол знае какви са.

Публиката очевидно не знае. Великите медианализатори и постоянната социолого-политолого-медиа-халтур-агитка също не знаят. Но не иде на мегаломанията им да признаят, че са се хванали за главата, и започват да снаждат велемудри бръщолевения.

Тук е важно да изясня изходните позиции на този текст - зарада злорадостта, която звучи и не смятам да крия.

1. Не бях нито фен, нито антифен на Бойко - от самото му зараждане като квазиполитик (т.е., телевизонния главен секретар на МВР).

2. Защото в основни линии ми бе ясна логиката зад възхода му. Във всякакъв смисъл, вкл. и като интереси социални, икономически, политически, дори персонални. Важна тук е думата обща логика - защото без нея всичко излиза елементарна теория на конспирацията. А отношенията ми с тая теория са като с организираната религия или с УФО-лозите - уважавам и признавам вярата им, но не я споделям. Същевременно признавам, че и аз може да бъркам.

3. Поради тая обща логика смятах - и все още смятам - че плюсовете на Бойко са повече от минусите. Засега. Аргументите - друг път, сега говоря защото още преди години се потресох от:

4. Въпиющата духовна леност, често откровена глупост, на масата самонарочил се елит, напътстващ нацията - най-паче медийната и политиколого-социологическата прислуга.

Затуй злорадото ми усещане го намирам за нормално. Те, видите ли, сега почнали да се изненадват от Бойковите всякаквости и се чудят как да изкилиферчат нещата така, че хем да кажат, че са с него, хем да кажат, че не са съвсем със него.

Казус класически за българската политика, описан брилянтно от Алеко в "Бай Ганьо се върна от Европа":

Нашият човек в компанията на ортаците си научават, че май всесилният Стамболов (премиер с почти диктаторски правомощия) е паднал. И точно като са нагласили да рушвета на когото трябва, за да получат каквото трябва. И хоп - цялата чиновническа пирамида, изградена на шуробаджанаджащина и партизанлък, се преобръща и нашите херои спешно трябва да променят политическата си оферта. По днешному е така - по Алеково време е ставало по-просто:

" - Тази вечер надали ще видим големеца, късно ще бъде - шепнеше бай Ганьо, - ще му пратим армаганите и ще му сторим хабер за утре; па той ще ни нареди кога да идем при княза.

- Ами за княза нещо армаганец? - попита предпазливо бай Михал.

- Не трябва - отговаря авторитетно бай Ганьо, - тука всичко е големеца; замажеш ли му очите - тръгни по бели гащи. Ний ще му дадем туй, дето ни го написа адвокатина, да го прочете и ако има нещо да поправи - негова работа! Пред княза да се държите., брей, да не се уплаши някой. Вие мене гледайте какво правя. Като кажа, както ни казаха да кажем: "Ваше Царско Височество, сакън да не му приемете оставката, зере Задунайская губерния", и вий подир мене: "Сакън, Ваше Царско Височество!"

Всъщност де да знам, може и сега така да се обсъждат подобни въпроси. Но в този момент ги достига вездесъщата (и тогава е била такава) софийска мълва, че май тиранът (така му викали на премиера като го свалили) е паднал, и горките корупционери се чудят как да спасяват общото дело. Армаганецът си е все армаганец, въпросът е политическата декларация да се адаптира адекватно към новия исторически момент. И се почва едно небравимо писане и брисане:

"Ами сега? Сега е късно вече да молим да не му се приема оставката. Хай дявол да го вземе. ... Все аз ли ще ви оправям - вика почти просълзен от отчаяние бай Ганьо, - нейсе, хайде и тоя път да ви науча... Знаете ли какво? По този въпрос бай Ганьо се позамисли намръщено, почеса се, дето го не сърби, поизкашля се еднъж-дваж в шепа, бръкна в джеба на редингота си, извади една хартия, сгъната на четири, и я подаде на бай Гуня.

- Я прочети още веднъж тая пущина, та после ще ви кажа какво ще правим.

- Ами защо, ваша милост, не я прочетеш ?

- Ама, Гуньо, каздърма бени! Ти знаеш защо не я чета, на тебе пó ти иде отръки да четеш онези папищашки думи...

Гуньо разгърна хартията и прочете горе-долу следното: "Ваше Царско Височество! Небесни гръмове се посипаха върху нещастните ни глави! Петвековното ни робство е приятен сън в сравнение с грозния удар, който Северният враг ни нанася чрез оставката на нашия - о! има ли думи! - най-гениален вожд, този Цицерон, този Нютон на българския небосклон! O tempora, o mores! "Не, Ваше Царско Височество! Ний още вярваме в здравия смисъл на доблестния български народ и очакваме, че той няма да се раздели с човека, който е олицетворение на неговите стремления и идеали, на всичко честно, благородно, целомъдрено, прогресивно, либерално! Ний няма да повярваме, че Ваше Царско Височество ще поверите властта в ръцете на ония развратни предатели, на ония невежи и невъзпитани нищожества, които денонощно се, стремят да подкопаят основите на нашия държавен строй и да хвърлят нашето мило отечество под миризливия ботуш на казака.

Ваше Царско Височество! Timeo Danaos et dona ferentes! Горната резолюция се прие от 11 000 най-видни граждани и се упълномощиха Ганьо Балкански, Михал Михалев и Гуньо Килипирчиков да я поднесат пред стъпките на Ваше Царско Височество. Ураа!"

- Ей, че сме калпав народ! - казва с клатене на глава и с цъкане бай Ганьо. - Като бъде за лъжата, дъртите цигани са нищо пред нас. Че хич дотам бива ли? 11 000 най-видни граждани! Ха-ха-ха! Махни хилядите, колко остава?

- Единадесет души - отговаря Михал.

- Толкоз ли бяха?

- Е, толкоз, бай Ганьо, правото - право. Аз нали ходих със стражар да ги събирам.

- Калпав народ!... Сега знаете ли какво? За връщане назад не може и дума да става. Ти, Гуньо, си едно парче адвокатин. Я се запретни, моля ти се, па дай тука всички заедно да изкалъпим един друг адрес, за новия... Н€, аз имам хартия. Па дано не узнаят, че сме дошли да молим за онзи хубостник, че ни е спукана работата. Особено твойта работа, Гуньо... Ако дойде други прокурор.

Гуньо се поизкашля...

- Дай хартията и калема - каза той тревожно. - Вий гледайте, аз ще пиша.

И той почна да пише: "Ваше Царско Височество! Небесни гръмове се посипаха върху нашите нещастни глави!...

- Сега трябва да го напишем наопаки. Как да го напишем?... Чакайте... Одобрявате ли така: "Небесата се отвориха и посипаха благодат върху нашето отечество."

- Само отечество много просто излиза - заявява бай Ганьо, тури "нашето мило отечество".

- И аз мисля, че без мило не чини - казва бай Михал.

- Добре, турих мило. По-нататък: "Петвековното ни робство е приятен сън в сравнение с грозния удар"... Сега наопаки: "Освобождението ни от петвековното ни робство е нищо в сравнение с бляскавото събитие, което разруши веригите на грозния тиранин." Съгласни ли сте?

- Да беше прибавил още "изчадие на пъкъла" - заявява бай Ганьо. - Ама нейсе, по-сетне.

- ..."който Северният враг ни нанася чрез оставката на нашия - о! има ли думи! - най-гениалния вожд, този Цицерон, този Нютон на българския небосклон."

- Сега туй как да го обърнем?... Чакайте... Ето как: "И което се дължи единствено на Ваше Царско Височество, всемилостивейши баща и татко, като приехте оставката на този - о! има ли думи - най-грозен мъчител, този Калигула, този Тамерлан на българския небосклон."

- Браво бе, Гуньо! - извика с възторжено блеснали очи бай Ганьо.

- Че ти как го мислиш Гуня? - ласкае Михал.

- "O tempora, o mores!"... Туй може да си остане. То, дето и да го туриш, все си е на мястото... "Не, Ваше Царско Височество!"... Да турим: "Да, Ваше Царско Височество!... Ний още вярваме в здравия смисъл на доблестния български народ и очакваме, че той няма да се раздели с человека..." Сега вместо "няма да се раздели" ще турим "и ще изтрие от лицето на земята", а вместо "человека" ще турим "свирепия звяр".

- Не, по-добре тури "бясното чудовище" - поправя бай Ганьо.

- Аз пък мисля да турим "Геена огненная" - каза Михал.

- Ех, че го набута! Ха-ха-ха! Че отде-накъде "Геена огненная?" По-добре да турим "мръсния кръволок" - казва Гуньо.

- Ха, видя ли сега! Аферим! - одобрява бай Ганьо.

- ... "който е олицетворение на неговите стремления и идеали - на всичко честно, благородно, целомъдрено, прогресивно, либерално!" Сега да обърнем наопаки... "който е олицетворение на народното нещастие!... на всичко безчестно, вагабонтско, развратно, мракобесно и тиранско!" По-нататък: "Ний няма да повярваме, че Ваше Царско Височество ще поверите властта в ръцете на ония развратни предатели, на ония невежи и невъзпитани нищожества..." Как да го обърнем сега?... Стойте! Дойде ми на ума! Ето как: "Позволете ни, Ваше Царско Височество, да се считаме честити и да изразим нашите най-безпределно верноподанически чувства, задето поверихте властта в ръцете на ония благородни патриоти, на тия образовани и възпитани държавни мъже... които денонощно се стремят да под-копаят основите на нашия държавен строй."

- Как така! Имаш грешка! - каза стреснато бай Ганьо.

- Сега ще го обърнем наопаки, така вместо ,,да под-копаят" ще турим "да закрепят". "И да хвърлят нашето мило отечество под миризливия ботуш на казака."

- Хайде сега да видим - казва бай Ганьо. - Сега е зорът! Не знаем, дявол да го вземе, сегашните как ще я подкарат с Московията. Да знай човек, че искат да се мирят - лесна работа, може сума неща да напишем: "Цар освободител; цар покровител; едноутробни братя; немските келяви чифути" и прочее; ама не знаем какъв вятър ще повее... Добре: "братя славяни", ами ако и днешните са против славяните, па току виж... хоп! - бай Ганьо предател! Не, знаете ли какво? По-добре онуй там за "миризливия ботуш" да го изхвърлим...

- Е, ами какво да турим!...

- Сто-ой! Недей бърза! Ще помислим... Знаете ли какво? Сега ний, като не знаем още какъв вятър вее, да турим и тъй, и тъй, па те нека го тълкуват, както им уйдиса. Да турим така... "И да се прегърнем братски хем с русите, хем с немците... Тю! Да ги порази господ!...

- Не, хич не уйдисва така! Какво е това "хем-хем"? Пред княз така ли се говори! - заявява адвокатствуващият Гуньо."

Вярно, че "калпавия народ" на Бай Ганя ми вади очите с приликата с "човешкия мат'рял" на Бойко. Ама това е субектът, човекът е такъв, тъй да се каже - прилики има некФи, у нЕкои личности. Отделни хора не ме карат да съм зла. Не човекът единичният - а човешките маси, класи, тълпи, организации, групи ме ужасяват.

Злорадостта ми иде, когато общата логика - историческа, икономическа, социална - се върне като бумеранг върху тези, дето са я използвали като недочовеци - за личната си алчност, корист, суета, амбиция, сексуални несгодности (това е сериозен проблем - ако и да не си го признава "елитът"). Да съм ясна кои смятам за недочовеци - медийната и социолого-политолого-обслугата.

Тия самоназначили се ментори на българската публика не смеят пред себе си да признаят, че Бойко ги кара да се чувстват по бели гащи - защото не вдяват за какво иде реч (а нали обслужващата им функция е да вдяват всичко).

И това им е проблемът. Те знаят, че не е хубаво да са по бели гащи - от една страна. Защото винаги трябва да знаят (затова са информационна прислуга). От друга страна - те знаят, че Бойко хич не държи да знаят какво и защо прави. И в случая със здравния министър (а такива случаи ще се множат), трябва да съчиняват правдоподобни обяснения. Чудя се за едно - дали разбират, че съчиняват или си вярват, че отгатват, пардон- анализират, неговите. Щото аз знам, че самия Бойко не знае. Той е такъв. Не знае какво ще направи след час и 20 минути. За добро или зло - ще видим. Засега - доброто е в повече.

И техният проблем - на прислугата, дето има претенции да е морален и политически ментор на нацията - е ужасяващо елементарен. И тъп. И срамен. Нещо такова се случи с моята приятелка Верина - но бе просто тъпо, защото бе студентка.

А не Тошо Тошев, Андрей Райчев, Венелина Гочева, Кеворк Кеворкян, Ирена Кърсетвао, Делян Пееввски, Красимир Гергов , Славка Бозукова, .... ох, можеш ли всичките аги, дерибействащи във всеки вилает и казаа да се сетиш. Като пиша под напора на емоциите с цел да предам усещането си масмшилано адескватно. А не както в традиционните медии - с позоваването на т.нар. обаективност, кастрирайки се от отстоявани ценностти. Към всеки, от тези, които изброих, всеки читател ще добави в ума си още други, чийто перфиден натиск е усетил.

Та за Верина - тя бе блестяща студентка, но в курсова работа пробута някакво непрецизно съждение с логическата връзката "хем-хем" (по принцип това не е прецизен риторичен похват, популистки е по същност - сиреч може да хване дикиш, ако "хванеш" читателя, и обратното).

Но има ли бивш студент да каже с ръка на сърцето, че всяка мисъл в поредното му задължително писоние е била изключителна? Само че Верина имаше малшанса (в светлината на ефимерния от днешна гледна точка конфуз) и великия шанс учител да й бъде един велик човек - доц.Никола Георгиев (ей, за него от кога се каня да напиша - един от малцината, мъчили се цял живот да довеждат световната наука и култура у нас).

И на полето на курсовата й работа, срещу този съмнителен от логическа гледна точка тезис бе написал ръкописно (за разлика от множеството разпъпкували се днес професори и доценти, Кольо четеше и рецензираше ръкописно в полето работите на студентите си). Та бележката срещу съмнителното от логическа гледна точка съждение бе:

"хем-хем - на княз тъй ли се говори?"

В случая "княз" не значи не само Батенберг, не е сумата "княз", а "идеята "княз". Дали ни възвежда към "Князът" на Макиавели или към официалната титла на Иисус - Iesus Nasoreus Rex Judeorum (INRI) - Иисус Назорейски Цар Юдейски - мога ида продължа в ровене на историко-литературния контекст, за да доказвам това, което знам, че казва Кольо Георгиев:

"Княз" в случая означава върховен морален и оттам всеобщ авторитет. Апропо, в БГ такова е било и тогавашното разбиране за княжеската институция. И със забележката си Кольо Георгиев казва, че има принципи, за които няма компромиси. Не можеш да нарушаваш всеобщия авторитет и морал. Трябва да поясня, че по онова време - късните 80-те, понятия като морален авторитет, морална власт бяха антиподи на официалните такива. А Кольо - за разлика от мнозина негови приятели и колеги - не ще и досега да се пише за дисидент. Макар че в сравнение с тях... Кво да ги сравнявам, бах ти сравнението :-(

Събрах доста емоция в този текст - нещо, непривично ми напоследък. И затова е хубаво да й дам допълнителна аргументация и плътност; а може би нещо по-важно - допълнителна информация за Бойко и логиката зад неговия възход (за която споменах в началото). По-голямата информация винаги дава по-голям оперативен простор - включително за анализ и прогнози.

Информациятяа е в pdf файл тук - http://www.megaupload.com/?d=TKBK2TXQ

Това е копие на страница от клуб Политика на Dir.bg, на тема "ФОНДАЦИЯ "ТИПИНГ ПОИНТ", "ГЛАСОВЕТЕ" ВИ ЧУВАМЕ", дискусията е от 21 до 23 септември 2007 г.

Качих pdf файла на фри хостинг, защото не съм убедена, че ако прочете този текст, неприятният ми Явор Колев от Главна Дирекция за Борба с Организирания Потребител (ГДБОП) няма да такара хората от дира да изтрият оргиналната страница от базата данни, която сега все още е тук - http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=politics&Number=1947872032&page=&view=&sb=&part=all&vc=1.

Кой, защо, как подпомогна възхода на Бойко - ами чететете - през 2007 е писано. Пояснение: авторът Джейн (редник) от форума съм аз.

В сайта на уважаваната от мен Люба Манолова чета че "Правителството на ГЕРБ е дългосрочен проект на СОРОС", публикувано през юли 2010. Люба в никакъв случай не вади ножове на умрели кучета, тя е точно обратното - лае и хапе, когато кучето е дзвяр, дето я изяжда за ззакуска. Иван Костов я уволни именно нея от "Демкорация". Да, фен съм му на Костов, няма да спра да го заявявам, но не трябваше да уволнява Люба заради това, че ни се води, ни се кара. В случая закъснялото с три години "откритие" е дело на друг, когото Люба препубликува.

Но, за съжаление, това също доказва тезата ми - че информационната среда, налагана от медийно-политологическата олигархия, е толкова далеч от реалността, че човек-търсач на неудобни истини като Люба открива очевидности три години след като са се очевидили.


----------------
Now playing: Billy Idol - [Idolize Yourself (Very Best Of) #14] Shock To The System [foobar2000 v1.1]
via FoxyTunes