ДА ЖИВЕЕШ В НЕГАТИВА НА ЛОШИЯ ПОЗИТИВ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ Здравният министър Анна-Мария Борисова подаде оставка и тя бе приета от премиера Бойко Борисов. За последните 14 месеца това е вторият човек, който освобождава поста, считан за особено горещ напоследък. По всеобщо мнение положението на здравната система в България е плачевно, а мерките за реформи не са достатъчни, не са достатъчно настойчиви и в крайна сметка – видимо не дават резултат.

Неслучайно точно политиката в здравеопазването е основна тема на подготвяния от опозицията първи вот на недоверие към управлението на ГЕРБ. За разлика от мнението на десницата, че тази оставка обезсмисля напълно вота, от лявата опозиция казаха, че нищо такова няма, защото те смятат за неадекватна цялостната политика на кабинета в здравната сфера, а не само действията на досегашния министър.

Така или иначе обаче, подобни колизии засега сякаш не водят до съществен спад в обществената подкрепа за управляващата партия. Наистина, последното проучване на държавната агенция НЦИОМ показва, че почти двойно е нараснал процентът на хората, които изпитват известни притеснения от управлението на ГЕРБ, но в същото време се отчита, че при едни избори в момента партията би получила самостоятелно мнозинство в Парламента. ГЕРБ изпреварва в съотношение почти три към едно основния си опонент – БСП. 

- Пламен, не са ли малко парадоксални резултатите от това проучване, според които обществените притеснения от действията на ГЕРБ нарастват, а обществената подкрепа за партията не намалява? 

- Така казано, звучи не малко, а напълно парадоксално, Фили. То затова се знае, че в социологията е опасно да се гледат само цифрите, без да се отчитат субектите и процесите зад тях. Нали се сещаш – цифрите лесно могат да кооперират един трезвеник и един алкохолик в двама нормални пияници.

Иначе парадоксът с ГЕРБ е обясним от няколко гледни точки. Първо – говорим за трупащи се притеснения, които обаче явно все още не са преминали критичната точка, за да обърнат евентуалния вот дори на голяма част от онези избиратели, които наистина се притесняват. Тоест, въпросът е за силата и качеството на тези страхове. Второ – дори те да са достатъчно силни, в българския политически живот продължава да съществува значимият фактор “липса на алтернатива”. Този фактор забавя чувствително процеса на обръщане на вота. Хората си казват например – все пак е по-добре да се притеснявам от Бойко Борисов, отколкото от Сергей Станишев. Трето – изборите все още са далеч, и както се казва, виното на предизборните процеси не е започнало да завира, камо ли да стигне до кипене, има време за това. И четвърто – не бива да се пропуска фактът, че личната харизма на премиера Борисов не е изчезнала. Въпреки многото грешки и противоречия, които той допуска в управлението, въпреки видимата умора, която го е налегнала напоследък, въпреки демонстрираната безпомощност на част от министрите да се справят с преките си ангажименти – а това доказва известната версия за липсата на управленски капацитет, от която ГЕРБ страда – премиерът Борисов продължава да поддържа почти 60 процента доверие лично към себе си.

Та ето, струва ми се, че с тези уточнения, Фили, нещата около парадокса за запазеното доверие при нарастващи притеснения започват да изглеждат по-разбираеми. 

- Колко време според теб може да продължи да се възпроизвежда тази ситуация?

 - Сега вече, Фили, направо ми се прииска аз да съм на твоето място и лесно да задавам трудните въпроси, а ти на моето, за да им отговаряш. В случая обаче знам, че ако кажа “не знам”, този отговор не е приемлив, макар да е до голяма степен истински. Все пак ще кажа какво предполагам – с уговорката, че по тази тема парадоксалните развития в България могат да доведат до голямо разминаване между прогноза и реалност.

Смятам, че ако не се случи нещо наистина извънредно през следващата една година – например, не дай си, Боже, голямо бедствие или агресивна политическа намеса на външен фактор – около старта на предизборната кампания ще има някакъв реален спад в обществената подкрепа за ГЕРБ, но той все още няма да е толкова голям, че да се срути управлението. Тоест, в зависимост после и от провеждането на самата кампания, в резултат може да се очаква ГЕРБ все пак да спечели президентския пост и да получи немалко, но не и повече от половината кресла в местната власт. 

- На какво се базираш за тази предпазлива прогноза? 

- Първо – на това, че ГЕРБ няма как да се промени и да започне изведнъж да управлява наистина качествено, тоест, в обществото занапред ще продължат да се трупат разочарования, а оттам – и критична маса недоверие. Не е за пренебрегване и фактът, че с наближаване на изборите другите политически сили, колкото и да не предлагат цялостна алтернатива на управлението, все пак ще потърсят специфичните си ниши и ще излязат със свои послания. С това те може би те няма да откъснат от ядрото на ГЕРБ пряка подкрепа, но поне ще ограничат възможността управляващите да добавят подкрепа от периферията. Третият фактор, който може да повлияе твърде чувствително на ситуацията, е свързан с въпроса за ефективността на политическия проект, готвен от президента Георги Първанов, проект, с който той още отсега заявява желание да се превърне в алтернатива на управлението на ГЕРБ. Така всъщност въпросът до голяма степен се свежда до това – ще се отпуши ли българският политически живот с появата на поне още един значим политически фактор в страната или ще продължи да се капсулира. 

- Пламен, вече има повече информация за проекта на Първанов, най-важното – казва се “България за всички”, ориентиран е ляво-центристки и е русофилски по характер. Дали той ще може наистина да се превърне в алтернатива на сегашното управление? 

- На мен ми изглежда като поредната измислена и куха конструкция, която определени майстори на политическото инженерство изграждат в България, Фили. В една страна, където дори основните посоки на политическата координатна система като ляво и дясно нямат особено съдържание и съществуват твърде условно, да се говори за наличие на принципни нюанси между ляв и десен център си е откровена манипулация. Винаги досега, независимо от опитите подобни експерименти да се представят като сериозни проекти, в крайна сметка те са лъсвали като поредната политическа чалга, сътворена с конкретна тактическа цел и в стратегически ущърб на цялото българско общество. Така ще стане и този път, не се съмнявам.

Обявяването пък още отсега, преди проектът изобщо да е разгърнат, на неговия русофилски характер, само може да ни ориентира за една нова ос на силно политическо противопоставяне, която предстои да се развие в България. Досега темата русофилство-русофобство стоеше дълго време на заден план, почти невидима, в някакъв латентен вид, но явно предстои най-после да се превърне и в пряк политически фактор. 

- Това не е ли твърде опасно? 

- Може би крие определени опасности, Фили, но от друга страна крие и възможности за изясняване на въпроса кой кой е в България и защо. Дори мисля че тази тема – несъмнено без авторите на проекта “България за всички” да желаят това – може да стимулира нова поляризация в българското общество и повторната му ориентация към двуполюсния политически модел.Само че този път стъпил вече не толкова на базата комунизъм-антикомунизъм, която ще остане като фон, а на базата цивилизована Европа-нецивилизована Русия. 

- Пламен, усещам известно задоволство у теб от тази възможност. В същото време двуполюсният модел не се ли възприема от българите като нещо не само нежелано, но и като нещо вече изчезнало от политическия живот на страната? 

- През последните десет години така изглежда, Фили или така беше представяна ситуацията. Двуполюсният модел беше доста руган и отхвърлян, без обществото като цяло да си дава сметка, че всъщност ругае и отхвърля провалите, срещани от самото него по пътя към изграждането на истински двуполюсен модел. И какво се получи в резултат на цялата кампания? Получи се бум на  популизма, пълно размиване на обществените и индивидуалните представи за реални политически принципи и стойности, от сцената изчезна разбираемото политическо говорене, а оттам и предвидимостта в действията на политиците и партиите – изобщо, същата парадоксална действителност, само че в негатив. А усещането да живееш в негатива на лошия позитив е още по-ужасно, отколкото да живееш в самия лош позитив. 

- Въпреки този възможен ефект обаче смяташ, че като цяло проектът на Първанов няма бъдеще, така ли? 

- В него при всички случаи ще бъдат хвърлени големи финансови и интелектуални ресурси, които временно ще го закрепят. В тази посока предстои да видим множество манипулации, вероятно и известно разместване на политическите пластове. Защото как си представяш, Фили, възможността точно президентът Първанов да излезе със свой политически проект и да не дръпне значителен брой гласове от БСП, макар засега да се твърди, че той не иска това, а целта му е да бъде алтернатива на ГЕРБ.

Ако обаче не успее да постигне съществен резултат на самите избори, имам предвид най-вече да заложи лява кандидатура, която да спечели президентския пост, проектът ще се разпадне от самосебе си след това. Защото нито външните господари на Първанов, нито вътрешните му крепители ще продължат да си губят времето с нещо, което доказано не работи. 

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: