На вчеращните въпроси отправени към премиера след изненадващият му завой към вдигане на данъци и осигуровки, в по-скоро ляв тертип, отколкото десен (интересно у нас левите партии правят дясна политика, а прокламиращите се за десни - лява) направен в двустранни преговори със синдикати представляващи предимно служителни в пред пенсионна възраст на социалистически предприятия, не повече от 1% от работещите, какво ще стане с реформите и защо вдига осигуровките премиерът отговори:
"Аз не ги вдигам а ги възстановявам а ги връщам до старите нива"
На мен ми се ще да поразсъждавам по темата.
Защо Борисов е прав? Защото старите нива са винаги били по-високи за една държава излизаща от социализъм, където държавата е била 100% работодател и практически всичко изкарано различно от заплатата е било данък, понякога над 500%. Тоест Борисов може успешно да вдига осигуровките до 75% от заплатата и пак да е прав, че възсрановява старите нива от социализЪма. Разбира се, икономиката не може да работи при такива данъчни нива, ако не е социалистическа (и държавата близо до 100% преразпределител на БВП). В този смисъл Борисов е един нов Червенков, по отношение на сталинистките непомислени реформи налагани у нас, вместо уж обявените фискално оптимизационни реформи.
Борисов казва, че реформата не се спирала, просто се отлагала докато бъде помислена. (от други правителства) По твърдение същата реформа се правила в ЕС, ама те искали да стигнат нашите нива (от преди нашата реформа) и то след 4 години. Той обаче пропуска да обясни естеството на тази реформа - тя е да поддържа стабилно ниво съотношение между данъкоплатци и потребители на социалната система (деца, пенсионери). Докато България е нетен износител на данъкоплатци (емиграция) и държавата с най-застаряващото население в Европа (и то не заради смъртност, а заради стабилна емиграция от 1987ма година - помислете за 20 години държавата е загубила близо 3 милиона население в данъкоплатска възраст и то не от смърт) съотношението е лошо и реформа трябва да има докато се направи баланс. И то не зависи от това какво се прави в Германия - те имат същия проблем но по-добро съотношение. Пенсионната възраст зависи от съотношението и тя трябва да се вдига докато демографското съотношение се оправи. Това обаче няма да стане в следващите 30 години (и то ако сега всяка Българка реши да ражда по 10 деца) освен ако държавата не внесе над 300 хиляди нови данъкоплатци. Имайки се в предвид вграденият шовинизъм на Българина и отношението към "чуждите", това май няма да стане никога. Следователно вдигането на пенсионната възраст и стискането на палци за оная раждаемост от 10 деца на жена, която да ни оправи след 30-40 години е единствената ни надежда да оцелеем по-дълго.
Защо обаче Борисов не е прав:
Той има в предвид възстановяването на осигуровките от нивата при идването му на власт. Тогава ГЕРБ ги намали с 2%, които прехвърли във вноската за здравеопазване, повишена от 6 на 8% с цел да се образува буфер за "презастраховане" на частните здравни фондове, които щяха да действат като допълнителен носител на пари за здравеопазването но с наличен контрол (поради естеството на техния интерес) и следователно да действат като регулиращ компонент на здравната система. При по-голямо население, повече лекувани и 6% здравна вноска, здравеопазването се оправяше добре в последните няколко години. Сега в годината, в която има по-голям бюджет от когато и да е било в историята си, не може да се оправи и иска и допълнителните 2% да се разпределят директно към него, без реформи, и убивайки така резерва на частните здравни фондове, което означава те никога да не се появят (или да се отложат за по добри времена с по-голям икономически растеж), следователно и да не се появи контрол в здравеопазването от тях.
С вдигането на осигуровките с 3% Борисов надминава заварените от него при идването на власт осигуровки, до нивата на които той твърди, че възстановява, с 1%.
С не намаляването на здравната вноска сега с 2%, той дефакто вдига прякото данъчно ниво с 3%.
Но междувременно бе вдигнато нивото на минималните осигурителни прагове (тоест без значение от заплатите - осигуровките вече се плащат на по-високо ниво) което е косвено вдигане на осигуровките, кумулативно за тази и бъдещата фискална година с от 10% до 25% (тоест това е реално още един процент пряко увеличаване на осигуровките до еквивалента на 4%). Държавата вече не изплаща над 90% от болничните (и за следващата година) заради неплащането на първите 3 дни от тях. Акцизите са покачени драматично, макар и това да е по изискване на ЕС, и всъщност те не скочиха заради правителството а предното забави плана за плавното им покачване 2 години и това правителство нямаше особен избор.
Така всъщност прякото и непрякото данъчно бреме е изключително повишено.
Но въпреки това министерства получаващи повече пари от когато и да е плачат за още и плашат с протести (МВР например).
Докторите пък искат да са под контрола на МВР вицепремиера (май защото единствен той отказа да прави реформи).
Университетите пък протестират на практика срещу изравняването на правта между частни и държавни, въпреки че става въпрос за едни и същи граждани на държавата и данъкоплатци?
Единствено полицията засилва присъствието си, арестувайки хора, без да имат сериозни доказателства, оправдавайки се, че така поне минимално се респектира престъпността.
Въпреки "реформата в държавната администрация" щатните и бройки се увеличиха вместо да се намалят, и България в момента има администрация и държавни дейности (образование и здравеопазване) по размер, достоен да обслужва население с 1.5 милиона повече от наличното ни в момента, и изискваща толкова екстра данъкоплатци за да я издържат. За сметка на това обаче не е свръх ефективна от това (както би следвало да е логично) а напротив - най-бавната в ЕС, според статистиката на Евростат. Поради неналичие на приходи обаче разликата няма да се съкрати (или оптимизира, чрез промени в структурите и наредбите, както би било логично) а ще се субсидира от заеми, които ще бъдат наложени на нашите и без това намаляващи деца и данъкоплатци, които ще ги изплащат в следващите 30 години, ако държавата има среден икономически растеж от 3.5% всяка година до тогава и излезе на плюс след 15 години (тоест плаща само лихвите по заемите), и през целият период не увеличава заплати в държавният сектор.
Освен ако не увеличи данъците до близо 100% или не започне да генерира БВП от държавни предприятия.
Само на мен ли единствен ми се струва, че социализма се завръща (той е вече тук в умовете на синдикатите и държавните служители) а правителството го допуска, ако не му е всъщност цел? Всички реформи в правенето на капиталистическа държава, и компенсиращи демографското разпределение заминават в нищото.