МИСЛЯ, СЛЕДОВАТЕЛНО НЕ ВЯРВАМ НА ОЧИТЕ СИ

• За мнозина мисленето създава затруднения и неудобства, но да се ползва като инструмент ще спести на тях, пък и на всички нас, още повече затруднения и неудобства – защото прекият път до целта не винаги е най-кратък и безболезнен 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Не винаги човек трябва да се доверява на очите и ушите си, когато иска да узнае истината.

Ако се опитате да разберете например защо духа вятърът, може да получите доста различни отговори. Вероятно самият вятър, който като дете непременно е гледал книжки с картинки, ще ви каже, че според него просто един човек с дебели бузи издухва въздух от небето към земята с цел да клати клоните. Но защо изобщо трябва да се клатят клоните, така си и остава загадка. Синоптиците от своя страна ще ви обяснят, че вятърът е опит на природата да се балансира вътрешно, като изравни атмосферното налягане на различни места. Тази теория също куца, доколкото не обяснява как пък точно аз винаги се оказвам в центъра на неприятното събитие. Ето защо моят личен отговор ми изглежда най-правилен – вятърът е заговор от страна на  Вселената, с цел да ми отвее шапката. И знам, че съм прав, защото се базирам на емпирично доказан факт – вятър започва да духа тогава и само тогава, когато посмея да изляза с шапка на главата, в другите дни си трае. Също както дъжд започва да ни вали винаги, когато си забравим чадъра, нали?

Ето защо, граждани, заклевам ви, не само в природната сфера, но и в обществената, пък и в интимната, да не вярвате на всичко, което виждате и чувате, а винаги да помислите преди това. Също както постъпи по-рано библейският Йосиф, наскоро един познат се довери на жена си, че от религиозни съображения тя не може да изпълнява част от семейните си задължения. А когато после я намери непразна и я попита дали в случая няма намесен някакъв ангел, тя честно отговори – да, бе, Ангел беше. И познатият ми се възрадва, какво му оставаше…..

Като давам този съвет, свързан с необходимостта от мислене, давам си сметка, че за мнозина то създава известни затруднения и неудобства. Но съм сигурен също, че прилагането му може да спести на тях, пък и на всички нас, още повече затруднения и неудобства – защото прекият път до целта не винаги е най-кратък и безболезнен.

Да вземем за пример Алексей Петров. Осем месеца горкият човек три наровете в кауша и накрая какво – вместо глава на октопод, изкараха го глава на октоподче. Един вид, съдът подцени делото му, омаловажи го и нищо чудно сега към физиологическите му проблеми да се добавят и психически. Когато е обществено недооценен даден човек, това е много честа реакция, да знаете. И то само защото не е помислил преди това, а сляпо е повярвал, че държавата ще му благодари за борбата с престъпността, която като самотен рицар води толкова години и в която получи възпаление на капачката на коляното.

Да не говорим пък какви проблеми може да налегнат вътрешния министър Цветанов, който от своя страна, пак явно без да мисли, се е доверил на прокурори и разследващи полицаи досежно събраните по делото факти срещу Петров и тяхната доказателствена сила в съда. В българският съд – нека подчертаем, за да е ясно. Защото нищо чудно Цветанов да е прав и събраните доказателства да са наистина достатъчни, но за пред някой друг европейски съд, съд с по-лабав режим по отношение на обвинението и по-строг по отношение на обвиняемите. Но нашият случай не е такъв. Видяхме вече в делото Борилски как френският съд се разлигави в полза на жертвата и осъди убийците, а българският дълго време защитаваше тяхното исконно човешко право да не влизат в затвора, като намираше за недостатъчно убедителни доказателствата, събрани от френската полиция.

От друга страна си мисля, че може пък точно съдът да има право, като не се доверява безрезервно на българските разследващи органи, защото от десетилетия е известна тяхната практика да представят съмненията си за факти, подозренията си за безспорна истина, а подочутото със специални разузнавателни средства /СРС/ – за свещените Мойсееви скрижали. Това ми напомня за онзи с надутите бузи, чиято цел е да клати клоните и веднага ми дава повод да попитам защо полицията залага толкова много на СРС-то като инструмент в дадено разследване, след като предварително е ясно, че съдът не го приема за доказателство. Този въпрос дотолкова ме мъчи, че ще взема да кажа и нещо необичайно за себе си – донякъде е прав другарят Станишев да твърди, че стотината милиона, отпуснати от Дянков на МВР в продупчения бъдещ държавен бюджет за използване на СРС-та, трябва да отидат за друго. А правя уговорката, че е само донякъде прав по две причини.

Първата причина е, че Станишев в случая очевидно използва ситуацията, за да изкара чисто политически дивиденти, а не говори от принципна позиция. Тоест, прави го не защото намира масовото подслушване за нещо нередно от гледна точка на гражданските права в демократичното общество или за нещо неефективно от гледна точка на правосъдието. И това е доказано, защото всички помним как, докато сам беше на власт, червеният лидер изобщо не се свенеше да отпуска маса пари на Петков и Миков, за да получат те обществена ефективност от СРС-тата, близка до нула, както се разбра още тогава. Така де, частна ефективност може и да са получили, но обществена – не.

Втората причина е в несъгласието ми с лансираната от Станишев идея спестените от специални разузнавателни средства пари да се дадат точно на БАН, та да оцелее академията и тази година, без да се реформира. Ефективността от този подход е също толкова близка до нулата, колкото клатенето на клоните с цел производство на електроенергия. Или на някаква енергия от друг вид.

Но ще си призная и още нещо, граждани, а именно – че отдавна аз лично съм се отказал да вярвам безрезервно не само на минали, но и на сегашни премиери. Да не говорим за бъдещи. Да, истина ви казвам – грях, не грях, не се доверявам сляпо дори на Бойко Борисов, ако ще и целия свят, а не само Ангела Меркел да го люби сляпо като партньор в Европейската народна партия. Улавям се, че днес, кой знае защо, ми върви да споменавам различни ангели, но Борисов няма да е сред тях. И не само защото вече съм чул от него достатъчно много неща, които той не прави, въпреки клетвите си, че ще прави. Също достатъчно много неща, които прави, въпреки клетвите си, че няма да прави. Че така ще стане това с клетвите си знаех от по-рано.

Както личи от последните социологическите проучвания обаче, все повече хора с десни нагласи в тази страна разбират, че не той е човекът, облъхнат от вятъра на ангелски крила, който ще отвее лявото българско проклятие там, където му е мястото. Сигурно защото, освен да чуват, напоследък те започват и да проглеждат. А като проглеждат, виждат например как Бойко Борисов мъжествено ходи да строи магистрали и да прави всякакви неща, от които рейтингът му хвърка до небето, но по други важни теми гледа да се скатава.

Например някой да се сеща за момент, в който премиерът ни е отишъл в циганско гето и там да изложи вижданията си за решаване на твърде наболелия проблем с ромската интеграция? Никой се не сеща. Помнете ми думата обаче, нищо чудно скоро и това да видим – в съответствие с изострящата се позиция на ЕС по темата. Ето, онзи ден  еврокомисарят по социалните въпроси Ласло Андор настоятелно напомни, че “Европа е готова да увеличи усилията си, за да помогне на ромската общност да се справи с бедността, но очаква от страните членки на ЕС да направят същото”. А за това кои страни-членки има предвид, той беше съвсем ясен, като каза – Румъния, България и останалите.

Андор добави обаче и една ценна информация, която ме накара не само да се ослушам и огледам, а и да помисля. Според него по статистически данни България е използвала едва 12.6 на сто от средствата за интеграция на ромите, предвидени от ЕС за периода 2007-2013 година. И се чудя как сме допуснали подобна немарливост. `Айде, за селското стопанство разбирам да не усвоим средствата. Там работата е трудна, `щото лозето нали не ще молитва, а мотика, пък тя, мотиката, тежка. Но за интеграция на ромите да не вземем предвидените средствата – срамота. Че то от нас нищо не се иска в тази посока, само да се напишат сносни проекти и после да се краднат парите.

Очевидно не са се намерили в тази страна хора истински патриоти, които да изоставят празните приказки к`ви са престъпници циганите и да запретнат ръкави, за да изравнят налягането – те крадат от нас, ама и ние можем от тях. Сал един Ахмед Доган излезе с декларация под надслов “Да си защитим ромите” и по този начин, след като доскоро се числеше към водещите български хидро-инженери, отново намери своето амплоа и се върна към битието си на водещ български патриот и прагматичен политик.

Ама докога, граждани, само Доган ще ни отсрамва в полето на успешното усвояване на европейски средства, не можем ли и ние да се пробваме? Защото – помислете, не случайно ви призовавам за кой ли път – ако мнозина досега забогатяха от несъстоялата се ромска интеграция, при само 12 процента влезли тук пари, то колцина могат да забогатеят в бъдеще, ако на бърза ръка гребнем и останалите 88 процента.

Разбира се, пак няма да стигне за всички. То това е също като Солунската  митница – не може всички да сме митничари и да строим палати покрай язовир Ивайловград. Затова – някои там, останалите да се задоволяват с покрайнините на Пловдив, София и други градове на страната. Нищо, че, както заяви в едно интервю политологът Антоний Гълъбов, това са палати на септична яма. Иначе казано, българският кенеф, независимо от красивите подобрения, изградени около него, пак си е турски. И пак проговори, въпреки че го покрихме в Брюксел с черно парцалче.

И сега премиерът Борисов правилно се е заел да мисли какво да прави със забелязаните най-после от НАП палати – да харчи ли пари за разрушаването им с булдозери или да ги конфискува в полза на държавата. Аз лично, като типичен българин без предразсъдъци, бих му предложил трети вариант – да настани в незаконните богаташки палати ромски семейства и на тази база да дръпне от Европа съответните средства, които се полагат за тяхната интеграция. Гаранция, че, оставени без работа и препитание, до 2-3 години ромите напълно ще разбият и разпродадат всичко от палатите до шушка. Така хем няма да се харчат пари за булдозери, хем малцинството отново ще се окаже неинтегрирано, факт, който пък ще ни позволи да настояваме пред ЕС за още пари.

Умно, а, истинско перпетуум мобиле? С раждането на тази гениална идея започнах да се усещам така, сякаш вятърът на промяната е задухал в главата ми. Но вътре да си духа колкото ще, нали шапката ми няма да издуха…..

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: