Покрай боричкащия се октопод, хвърлящ мастилени облаци с органите си (лудите Янета) във водата и вицепремиерът със скромни за България, но големи за редовия гражданин далаверки, не се забелязват много тектоничните промени, които тресат Европа.

Знаете ли например разликата между двете десетлетки – „Европа 2020“ и „Лисабонската страгегия“ ?

Лисабонската стратегия (2000-2010) си поставя за цел:

• Иновациите като основа на икономиката;
• Икономика на знанието и образованието;
• Социално и икономическо обновление.

Конкурентноспособността е единственото средство на една отворена пазарна икономика да преуспява (иначе изтича капитал) и в този смисъл целите са логични и смислени за началото на 21-ви век. Постигането им би довело до удължаване на живота и стабилността на ЕС.

Но, стратегията се провали, ЕС не е най-конкурентната икономика в света, само отчасти е базирана върху иновации, знание и образование (учените продължават да емигрират в САЩ), а социалното и икономическото обновление потънаха в икономическата криза, от която най-вероятно ще се изплува след САЩ и много след Китай, Индия и Бразилия.

Програмата „Европа 2020“ (2010-2020) демонстрира, че ЕС се отказва от идеите за световно лидерство и се ориентира само към ограничаване на щетите:

• да се намали безработицата;
• 3% от бюджета да отива за научна дейност (в България сме в авангарда. Майтап бе, майтап);
• намаляване на емисиите на парникови газове;
• увеличаване на процента завършили училище;
• намаляване на бедността;

От петте мерки само увеличаването на бюджета за научна дейност може да повиши конкурентноспособността на икономиката, и то само ако има изградена инфраструктурата на икономиката на знанието и достатъчно либерален пазар на интелектуални продукти, с радикална реформа в областта на авторското право.

Конкурентноспособността на европейската икономика е и в пряка зависимост от качеството на работната сила. Европа има застаряващо население с ниска раждаемост. Това означава, че пенсионерите харчат много, а младите печелят малко и ако има натрупване, то е минимално. Има два изхода от тази ситуация - увеличаване на раждаемостта (без премахване на задължителното солидарно пенсионно осигуряване няма как да се случи) или привличане на имигранти.

Имигранти, обаче, могат да бъдат устойчиво привличани само от държави с голям прираст. Страните от Източна Европа извън ЕС са в по-лошо демографско състояние и от ЕС, а източници на имигранти близо до Европа са само мюсюлмански държави, така че интеграционната политика на Европа придобива важност на живот и смърт.

Но, интегрирането на нови държави е извън дневния ред в момента. Двете посоки, в които ЕС можеше да се разширява - Турция и Украйна, са блокирани, и то задълго (по различни причини, наистина). Западните балкани (Албания, Босна, ЧГ, Хърватско и Македония) са скромни дори като утешителна награда, а и само ще влошат показателите на съюза когато влязат в него.

Можем ли тогава да интегрираме нови граждани?

Нито вътрешните ресурси (ромите), нито външните (мюсюлманските имигранти) могат да бъдат оползотворени правилно. ЕС просто не може вече да интегрира неевропейско население, а и не желае (Меркел). Липсва му културна привлекателност (расизъм, субсидирана официозна култура, пасивност). Отделно, и Турция тропа на вратата, но вече с много големи претенции. Моторите на ЕС (Сарко+Меркел) вече обявиха, че не могат да интегрират тези общности и вместо в интеграция ще инвестират в стени, с които да се изолират от тях.

Стените обаче имат сериозни недостатъци. Вътрешните стени в ЕС ще доведат до разпадане на съюза чрез лишаването му от главното му конкурентно предимство като единно пространство, а външните няма да издържат на огромния натиск отвън и на огромния дефицит отвътре. Съдбата на всички стени в историята - от Китайската до Берлинската, е една и съща.

Така че, прогнозата е лоша. Летална. Освен ако ЕС не предприеме НАИСТИНА РАДИКАЛНИ реформи, за да запази културата си (единствен устойчив начин си остава драстичното увеличаване на раждаемостта). Досегашните опити за реформиране на ЕС са толкова мъчителни и половинчати (Конституция, Лисабонски договор), че много надежда не виждам.

Европейският пенсионер ще заложи жилището си срещу пенсия и след смъртта си ще бъде наследен от по-жизнен съсед. Бог да го прости.

Ако ви е интересно моето проучване върху сайтовете, искащи да получат наградата на BGSite.

Ето и малко статистика, получена чрез писани от мен скриптове на PHP.

• Колко от сайтовете са валидни, базирано на W3 валидатора (Abort, означава, че сайтът е бил недостъпен за услугата)
• Колко връзки имат тези сайтове в Google (site:url);
• Колко други сайтове сочат към този сайт (link: url);
• За колко време се зарежда сайта от моя дейта център (в Суперхостинг.бг) (в секунди)

Бъдещи тестове:

• Време за зареждане от независим дейта център – където е малко вероятно някой от сайтовете да бъде хостван.
• Ще пусна пак теста за валидация, защото доста от сайтовете не можаха да бъдат достъпени от W3 API.
• – … и още няколко интересни.
• Графична визуализация на тези данни

Запишете си препратката и се върнете скоро, ако искате още данни. Ще се радвам на мнение и идеи.

Още по темата:

1. BGSite 2010 – как го виждате вие?
2. Изграждане на сайтове чрез Wordpress
3. Мониторинг на трафика в UK, скоро и у нас

maymay е от тези тихи и кротки същества, които винаги страшно те изумяват отвсякъде редактор и администратор в родната Wikipedia (респект към всички редактори и администратори там!), майка на тригодишно четящо вече сладурче, филолог и ... артист - maymay създава магически амбиграми (виж тук на английски какво е амбиграма) ето я и ...

От началото на годината естонският индекс на фондовата борса се е повишил с 60.2%. Бърза проверка в Economist показва, че в света няма индекс, който да се справя по-добре (поне сред тези, които Economist публикува). За българския по-добре да не говорим, че той се конкурира с пропаднали страни като Гърция.

Има и още една разлика между българската и естонската фондова борса – българската е държавна собственост, а естонската е собственост на NASDAQ. Разликата в стила си личи отдалеч.

 

Блогът за икономика 2010

Истината за възстановяването на българската икономика се крие между възгледите на Георги Ангелов и Янаки Стоилов. Тази шега циркулира из коридорите на Министерството на финансите, но не предизвиква широки усмивки, доколкото и в самото министерство вече втора година не знаят в коя посока ще поеме кабинетът "Борисов".

Чудя се, в министерството на финансите толкова ли са отрязали командировките – че да не могат служителите му да отидат до Естония (за да видят как се справят близки до моите възгледи) или до Гърция (за да видят как се справят близките на Янаки Стоилов)? Стига разходки до Брюксел, трябва да се ходи и в реалния свят, в региона!

Блогът за икономика 2010

Тъй като често в работата ми се налага да визуализирам някаква идея или интерфейс и как точно потребителя си взаимодейства с него, направих доста голямо търсене на Уеб-базирани инструменти и на такива, които могат да работят под Linux.

В крайна сметка се спрях на един продукт, който се нарича MockFlow и е много повече от чудесен инструмент за това – ето една бърза демонстрация. (цъкайте по линковете – това не е статична картинка)

Възможности
Имам възможност да проектирам дори интерфейси на iPhone програми, за да може програмистите да ме разберат какво да направят. :)

Най-много го използвам за уеб-приложения, но вие може да го използвате за каквото си искате. Най-интересното е, че можете да работите няколко човека върху един проект и да си взаимодействате добре. (Примерно клиента да ви онбяснява какво иска, а вие да го „чертаете“ по екрана)

Разполага със страшно много елементи, като можете да си създавате и свои, да коментирате и да експортирате готовия проект в различни формати, някой от които дори генерират автоматични инструкции.

Видео

Real-Time Design Collaboration from Produle on Vimeo.

Цената
Ако искате да нахвърляте на бързо идея от 2-3 странички – продуктът ще ви излезе безплатно, ако искате да се занимавате по-сериозно – таксата е 4$ на месец, което е нищожно малко – има и по-скъпи планове.

Десктоп
Има версия за Mac и Windows. Вижте повече примери от тук
Работи и под Linux – чрез инсталация на Adobe Air под wine

Още по темата:

1. Изграждане на сайтове чрез Wordpress

Да се опиташ да зададеш въпрос на президента без предварителна заявка и съгласуване, макар това да ти и е работата – именно да задаваш въпроси, у нас отново се оказа не просто невъзможно, но и направо достойно за полицейска репресия. Това изпита на гърба си днес в Перник репортерка на “Шоуто на Иван и Андрей”, [...]

(коментар от в.Пари)

150 лева. Тази сума ще напусне бюджета на Народното събрание и ще отиде в банкова сметка на Ахмед Доган. Това е резултатът от упражнението, наречено “Да докажем, че Доган е в конфликт на интереси”. Тези 150 лв. ще се прибавят към онези 1 955 830 лв., които лидерът на ДПС е получил като консултант по хидроенергийни проекти.

Върховният административен съд (ВАС) отхвърли (пълния текст на решението вижте тук)искането за установяване на конфликт на интереси и осъди парламентът да заплати 150 лв. за разноските по делото.

Историята напомня онзи стар виц за спечеления мерцедес и откраднатото колело. Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика към Народното събрание се опита да спечели мерцедес, но накрая й откраднаха колелото. Сега всички “консултанти” могат да почерпят, защото видяхме, че законът не ги засяга и не ги достига.

Две от трите съдийки - Илиана Славовска и Виолета Главинова, са преценили, че в този случай няма конфликт на интереси: защото хонорарът е бил получен преди влизането в сила на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси и защото Доган лично не е участвал в гласуване в полза на този, който е изплатил хонорара - “Институт по строителство и минно дело” АД.

Третата съдийка обаче - Марина Михайлова, е на различно мнение. Според нея, въпреки че консултантският договор на Доган е сключен преди влизането на закона в сила, по-голямата част от парите са изплатени след това. И въпреки че не е участвал лично в гласуване в парламента в полза на въпросния институт, Ахмед Доган е бил мандатоносител и е бил потърсен за консултант точно в това си качество. Тоест все пак е бил във властта.

Това са двете версии за случая. Първата версия е споделена от две съдийки, а втората - само от една. Затова първата версия се е превърнала в съдебно решение, което може да бъде обжалвано в 14-дневен срок пред 5-членен състав на ВАС.

Въпреки решението на съда оценката за получения от Ахмед Доган хонорар не може да бъде друга  освен осъдителна. Въпреки решението на съда гражданите и данъкоплатците имат своята еднозначна присъда - нагло е. Поредното разминаване между обществените очаквания и реалните резултати ще разсее и малкото появила се надежда, че нещата в България ще започнат да се нормализират.

От резултата на това дело трябва да се срамуват и двете страни. Парламентарната комисия не успя да постигне успех, въпреки че членовете й бяха убедени в това. Представители на ДПС ще започнат публично да коментират “добрия” изход на делото и с това ще настроят още повече гражданите срещу себе си. Не очаквайте обаче Ахмед Доган да се появи скоро и да се похвали публично със спечеленото дело. Чак такава наглост… Да заповядат следващите консултанти. Съдът каза: Законно е.

снимка: БГНЕС

Сподели във Facebook

Яна Петкова е абсолвент на Австрийската Винена Академия – клон на British Wine and Spirit Education Trust. Там тя изнася лекции в курсове по дегустация и култура на виното. Горд собственик е на единствената българска онлайн енциклопедия за вино – Vinoto.com. Един от основателите на клуба на пишещите за вино – Винен Наблюдател. Автор на свободна практика – Divino.bg, Бакхус, Wine & Dine, Инсайт, Его. Като винен консултант и търговец Яна е изготвяла винени карти и консултации на частни изби, занимавала се е и с внос на висококачествени и редки вина от Австрия, Австралия, Франция и Нова Зеландия.
Други важни (според Яна) факти: зодия козирог, има трима по-големи братя, и е страстен фехтовач.

—

Какво е хубавата храна?
Благословия от природата.
Акт на свещенодействие.
Култура.
Дълг.

Кои са най-разпространените заблуди в България, свързани с храненето?

Че храната трябва да е много и евтина.

Какво е здравословно хранене за вас?
Балансираното.

Трудно ли е да бъдеш винен академик?
Май да. Трудно се става, а когато станеш е малко самотно у нас, защото почти няма хора, с които да дискутираш професионално.

Коя книга/блог за хранене бихте препоръчали?
Много са. Що касае книгите, всяка страна има нещо като Библия на националната си кухня, в която могат да се намерят интересни рецепти. Онлайн ресурсите пък са хиляди и като почти всичко в интернет - лесни и удобни за ежедневна употреба. Някои, които преглеждам често – menumag.bg, epicurious.com, thatsmyhome.com, foodandwine.com.

–

Регистрирай се за форум Храна

На 17 октомври над 50 хартиени корабчета, направени от българи, арменци и деца със смесен произход заминаха за Ивицата Газа. Компания ще им правят над 20 детски рисунки от българчета, които написаха и нарисуваха послания до децата в Газа.

В неделя (17 октомври) София се включи в международната инициатива, започната от театрална група „Ищар“. Още 50 града в света в Италия, Гърция, арабските страни, Норвегия, Швеция станаха част от „Монолозите на Газа“, като във всяка една страна тези творби на децата на Газа бяха преведени на съответния език. В София ние ги показахме на български език. Главна роля в това изигра Форум за арабска култура и Мая Ценова, която не само е част от Форума, но e и невероятен преводач.

Click to view slideshow.

Разбира се, без помощта на Двореца на децата в София, това събитие нямаше да се случи. Те предоставиха зала, в която се събраха около 100 души, главно млади хора, дошли, за да чуят монолозите, четени от членове на Форум за арабска култура.

Всъщност „Монолозите на Газа“ са разкази на деца, които са преживели  войната от 2008 г. Няма да засягам темата, че там училища има, но са разрушени (включително и тези на ООН), тъй като темата ще се отклони в друга посока и най-вероятно ще завърши със спор. Но истината е, че децата там нямат добър живот. Тъй като единственото приятно занимание в Газа е да участваш в театрална група, те решават да напишат това, което са преживели и да го разкажат на свои връстници по света. Така и правят. Тогава повечето от тях са на 12 до 15 години. Всичко, което са видели, те написват в монолозите си. За мен това, че се включиха толкова хора, които искат да пратят послание до Газа, е впечатляващо. Би трябвало да се обърне внимание от повече сайтове и медии, но такова е положение засега. Надявам се, че това няма да е единствената инициатива, още повече, че е толкова истинска. На мероприятието нямаше политика, нямаше партийна пропаганда, нямаше нищо друго, освен солидарност и детски усмивки. Това ценя много повече от която и да е партия или доктрина.

Може да ги прочетете на български език. Над 40 страници са, но си заслужават.

Благодаря на Ани, Аля, Калоян, Мариян, Ралица, Мая, Деси, Весела и всички останали, които сгъваха корабчета за Ивицата Газа.

А кой се грижи за красотата на “Красива България”?

Източник:
http://bigthink.com/ideas/24357

Автор: Владимир Дайнов 

3% от българите вярват, че до 5 години България ще бъде една модерна, европейска държава.

С развито гражданско общество. Това се твърди в едно доста подробно проучване от тази година на един европейски think-tank.

3%. Проучването включва само пълнолетни българи. Не съм социолог и не знам колко са тези българи, но вероятно са около 6 милиона. Значи 180,000 българи вярват, че след 5 години ще живеем в една по-цивилизована и по-европейски уредена страна. Аз съм един от тези хора. И ще се опитам – накратко – да обясня защо.

Нека сравним две Българии. България през 2002 година. И България през 2010 година.

Мислите си, че истината за живота, вселената и всичко останало е известна само на БАН, Гугъл, НАСА или Пентагона. Че, за да получите отговори на най-съкровените си въпроси, трябва да дълбаете из недрата на тайни общества или научни лаборатории. Това въобще не е така.

Съвсем близо до вас има места, където се събират най-големите разбирачи на света, най-надъханите оратори на всички времена, най-знаещите личности, компетентни във всички сфери на познанието и всички области на живота едновременно. Ето къде са някои от техните щаб-квартири!

АВТОСЕРВИЗИТЕ
Характеристика на локацията: Само отворете капака на автомобила си и той ще се превърне в малко слънчице, около което, освен майстори с работни гащеризони, започват да гравитират и знайни и незнайни планети на знанието - задължително голи до кръста и с дънки, смъкнати така, че да се виждат цепките на задника им.

Състав на групата от разбирачи:
Тактическото скупчване задължително включва един човек в центъра, който държи инструмента на познанието и е обявен за майстор-разбирач; зад него има няколко индивида, които му противоречат и дават акъл; зад тях притъпкват още няколко, които обясняват, че въобще не се прави така или дават компетентно мнение за над 24 други сфери на живота; а най-отзад са дребни дебютанти-сеирджии, които тепърва попиват знание или просто люпят слънчогледови семки.

Какво знание ще получите:
Лекциите за истините в живота започват с безобидното: "Абе, какво ще даваш пари за тая работа, донеси ми една отвертка и аз ще ти свърша всичко сам!", постепенно преминават през: "За да си хванеш читава жена, трябва да имаш люк на покрива, аз като бях млад, курвите сами влизаха през люка!" и достигат до глобалното „Китайците ще завладеят света и ще ни затрият! Помнете ми думата! Всичко е китайско, от твоя калник до базата, дето ще я сторят на Марс!"

САЛОНИТЕ ЗА КРАСОТА
Характеристика на локацията:
Това са женските алтернативи на автосервизите. Жените обикновено не тунинговат и не ремонтират автомобилите си, затова извършват подобни дейности със собствените си тела и коси. Събират се за дълги часове във фризьорски салони и козметични студиа, защото това са техните крепости, където мъжки крак няма да обезпокои "научните" им сеанси (говорим за истински мъжки крак, не хомо- или метросексуален!)

Състав на групата от разбирачи:
Всякакви лелки, каки, стринки, гъзета, точилки или обикновени жени с работа и без работа. Целта им не е само да си тръгнат материално подобрени и напудрени, ами и с възможно повече събрана информация, която на свой ред да разпространят. После - мъжете били по-умни! Та кой мъж ще запомни, че

„пъкнамаямъжътйказалчеаковсякавечер ядешпоеднавръзкамагданоз щеможешити
катонегодагоправишпоседемпътинавечер амапъкакогоправимпоседемпътинавечераз
нямадамогадасигледамсериала
идаразберадалианамариягомесфернандес
щесеокаженаистинадоведенасестранавуйчоси донпедроделафуентесчиятотъща
сепредставязанеговабрат
овчедкаисивдигникраката четрябвадаминаспрахосмукачкатаотдолуида
отиданародителскасрещапредидапуснапералнята!"

Какво знание ще получите:
Може би най-всеобхватното, което можете да си представите - от "как да си направите косата по-плътна и блестяща, за да се редят мъжете на опашка пред вас" през "подходящ ли е парфюмът на Бритни Спиърс за лек флирт с директора на вечеря в суши-ресторант" и стигнете до "ако се вземат Бърканичков от Сървайвъра с Инджито от Перлата, ще приемат ли по-лесно турците в Европейския съюз?"

И това не е всичко - научавате всички пикантни подробности за всичките си приятелки и неприятелки. Но и това не е всичко - научавате дори неща за себе си, които въобще не сте знаела и предполагала!

ОПЕРАЦИОННИТЕ МАСИ
Характеристика на локацията:
Мъртвешка бледа светлина облива проснатото ви на операционната маса тяло в студена зала, облепена с най-добрата продукция за 1979-а на завод „Фаянс" - Каспичан или „Хан Аспарух" - Исперих. Но какъв живот кипи наоколо! Лекарите и сестрите отделят далеч повече внимание на най-новите мръсни вицове, жълтите клюки, пълзящите интриги, световните конспирации и „туй, дето го пише у вестника" или „дето го каза Славито", отколкото на разголената ви, упоена и разрязана плът.

Състав на групата от разбирачи:
Главният хирург е светилото на клуб "Знание" в операционната. От него блика мъдрост; хумор; дъх на скъп парфюм, купен с парите от прегледите в частния кабинет; дъх на парфюма на новата стажантка от травматологията; блести с опит и с непринуденост.

След него най-много респект вдъхва старшата сестра с вид на булдог, сдъвкал лимон, и енциклопедични знания за вселената, отделението и сестра Алтънбаджакова, дето я свари да мърсува върху носилката в старата УАЗ-ка.

Анестезиологът също знае много, но трудно го систематизира, защото още е леко махмурлия от снощи, че намина комшията и откриха колко много вървят киселите краставички със салам "Петрохан" и медицински спирт от лабораторията долу.

Младите сестри са агенти на обучение, които на пръв поглед само попиват информация, на втори поглед попиват кръвта от скалпела, а след работа попиват каквото могат от доктора.

Какво знание ще получите:
Вие ще получите съвсем малко информация, докато ви хване упойката, но затова пък няма да избягате от разпита, маскиран като попълване на медицински картон: "Алергичен ли си към нещо? Водиш ли редовен полов живот? А нередовен? Тая татуировка в Тайланд ли ти я правиха? Аааа, ти ли лепна от там трипера на Цурето, цялото отделение пламна!"

МАЛКИТЕ КРЪЧМИ ПО СЕЛАТА И КРАЙНИТЕ КВАРТАЛИ
Характеристика на локацията:
Малка, схлупена къщурка с два зелени Москвича-осмак отпред. Отвътре се чува стар хит на Цеца, смърди на джибри от времето на Иванко-убиеца на Асеня, а през скърцащата врата се изнася на кълба цигарен дим, достатъчен за да обгази половин Ирак.

Пластмасови столове с избелял цвят крепят подпухнали мислители, а на старата дървена маса още от 10 часà сутринта са наредени поне пет празни бутилки от на бай Станчо кайсиевата, дето зимата я сипват за гориво на трактора, като ходят да вадят тировете от преспите.

Състав на групата от разбирачи:
Истински катедрали на алкохолизма, чиято кръвна картина би била еквивалентна на химическия състав на бръснарски одеколон. Това обаче не им пречи да бъдат де факто академици във всички сфери на знанието!

И не само знаят всичко, ами го обсъждат на много висок глас, черпят се по едно за всяко "научно" откритие и имат цялото време на света, за да защитят теорията си, защото жените им работят на 18-часов работен ден в Гърция, за да им пращат пари, или отдавна са избягали с "онези младите кооператорчета, дето дойдоха да орат на наша почва миналата есен!"

Какво знание ще получите:
Многопластово! Само спрете с колата отвън, влезте да попитате (примерно) накъде е село Трошибулгурово и ще изслушате следната научна конференция:

- Слушай с'я, мойто мммче! Ей онез два бора ви'иш ли ги? Това са най-старите борове в околията!
- Ама там има само един бор!
- Ти чу'ш ли к'о ти говоря с'я? Кат' минеш двата бора - вляво!
- Абе, не е вляво, в дясно е, бе дърт миндил!
- Айде сега, много разбирате и двамата, въобще не е в тая посока!
- Как да не е, нали бай Тошо като идва, лично го карах с волгата! Мини по горния път, че е по-пряко!
- Недей да лъ'иш мммчето, горният път е затворен, бе ахмак!
- Абе, момче, тая кола колко я взе, поне 3 хиляди марки, нали?
- Аз викам да тръгнеш обратно, откъдето идваш, и на третата пресечка да завиеш към стринкини улево.
- Ей, Киро, да му е*а майката, все много разбираш! Не мо'еш, да му е*а майката, да намериш на жена си леглото, тръгнал си хората да учиш, да му е*а майката!
- Тая кола ще изхарчи поне две туби нафта до бостана, а?
- Завий на боровете вдясно, не ги слушай тез нерези, тия на две магарета сламата не могат да разделят!
- Абе, брат, ти да не си арабин, бе!
Я кажи там, по градо, хоремагът е колкото хамбара на ТКЗС-то, нали?
- Кажи му да кара улево!
- Не, удесно, да му е*а майката!
- Абе, мммче, я ела, седни да ти сипем едно голямо, че дълъг път те чака!...

Предимствата за мен:
- Имах много поводи да уча нови и разнообразни неща;
- Нови ценни контакти и приятелства с колеги;
- Създаде у мен систематични и комплексни знания, които ми липсваха преди, без да го осъзнавам.

Недостатъците:
- Част от предметите не представляваха интерес;
- Имаше недомислица с кредитите, заради което дипломирането ми се отложи много. Не ни признаха работата като стаж.

Ако човек не е достатъчно мотивиран да учи самостоятелно, през ФМИ може да се премине, без да се научи нищо. Много от хубавите курсове са факултативни или избираеми.

Ако бях на 16-17, със сегашните си знания за това какъв е смисъла от образованието, вероятно бих се насочил към университет извън България. Интернет ни дава възможност да се насладим на лекции от Станфорд, например. Това ниво не е възможно да се постигне тук. То изисква едновременно студентите и преподавателите да са достатъчно мотивирани и да не се занимават с друго.

За мен си струваше.

Продукти за 4 порции:
8 яйца
250г пуешка шунка
2 картофа
100мл олио
1/2ч.л. сол
1/2ч.л. червен пипер
4- 5 стръка пресен магданоз

Приготвяне:
Шунката се нарязва много на ситно. Картофите се белят, измиват и рендосват. В тиган се налива 100мл олио. Поръсва се 1/2ч.л. сол. Съдът се поставя на включен котлон. Когато загрее мазнината се слагат картофените стърготини и надребнената шунка. Разбъркват се с дървена шпатула. Запържва се за 3- 5 минутки. Отгоре се чукват яйцата. Периодично се поливат с мазнина за да се забулят. Аламинутът е готов, когато стегне белтъкът. В порция се сервират по 2 забулени яйца, заедно с подложката. Поръсват се с червен пипер и ситно нарязан магданоз.

Тъй като социалните медии и приложението им в маркетинга са много гореща тема, често попадам на изследвания за желанието на феновете да потребяват и промотират харесваните марки. Тази информация често се разминава поне малко и е добре да четем статистиката с едно наум, особено когато изследванията се правят за разнороден тип клиенти. Ето и последните данни за поведението на Facebook феновете и Twitter последователите, които намерих.

DDB са проучили взаимовръзката между харесването на марка и препоръчването й. Тук попадаме в розов свят, където 92% от феновете са готови да препоръчат марката на приятелите си – 49% са “сигурни”, а 43% отговарят с “вероятно”. Интересно е, че по-голяма част от юзърите (75%) са станали фенове заради реклама в социалната мрежа. На второ място идва поканата от приятел (59%), а друга част от потребителите са се присъединили към fanpage в следствие на целенасочено търсене (49%).

Не мога да коментирам точността на резултатите, но не смятам, че те са валидни за всички марки и особено за всички фенове. Изследването обхваща голяма извадка (1642 фена от 6 държави), но тя е съставена основно от редовни Facebook потребители като 75% от анкетираните ползват социалната мрежа поне веднъж дневно. Съответно високите резултати се дължат на два фактора: говорим за постоянни потребители, много от които вероятно попадат в групата лидери на мнение и social influencers; освен това хората, които стават фенове, вече харесват дадената марка, затова е логично те да са готови да я препоръчат. Що се отнася до пътя за осигуряване на фенове, изводите тук също са два: че рекламата явно работи и че съществува достатъчно голяма група от хора, които активно търсят официалните бранд-страници (а марките, които нямат такива, изпускат ценна възможност).

ExactTarget показват далеч по-разумно изглеждащи резултати, въпреки че изследването им е проведено само в САЩ. Тук са обхванати не само Facebook феновете, но и последователите в Twitter и e-mail абонатите на марката. Оказва се, че само 21% от Facebook феновете са готови да препоръчат марката на познати. За Twitter този резултат е доста по-висок (33%), а e-mail абонатите попадат по средата (24%).  Според анализа на ExactTarget резултатът се дължи на факта, че потребителите на Twitter в САЩ са основно лидери на мнение, докато във Facebook живеят “истинските клиенти”, които не споделят чак толкова активно. Каквато и да е причината, резултатите показват, че марките трябва да положат доста усилия, за да накарат членовете на аудиторията да се превърнат в активни бранд-евангелисти.

Друг аспект, който изследването покрива, е вероятността феновете да купуват повече. Резултатите не са особено високи, като 17% от Facebook аудиторията, 27% от email абонатите и 37% от последователите в Twitter смятат, че биха повишили потреблението си, след като са влезли във взаимодействие с марката. Данните отново контрастират с мнението на DDB – според тяхното проучване 1/3 от феновете са започнали да купуват повече, след като са станали фенове.

Подобно изследване е проведено в началото на годината и от Chadwick Martin Bailey. Резултатите са сходни с изследването на ExactTarget, като 19% от респондентите смятат, че биха започнали да купуват повече и биха препоръчали марка, след като се “сприятелят” с нея във Facebook. Тук обаче е даден отговор на въпроса защо потребителите на Facebook стават фенове на дадена марка. Основна причина е получаването на отстъпки и участието в промоции. Следва чистият интерес към марката, на която си клиент. На трето място е публичното показване на подкрепа, а топ 5 допълват търсенето на забавление и възможността за получаване на информация преди всички останали.

Темите са интересни, а резултатите дават доста посоки за размишления. Скептична съм към точните цифри, но цялостната тенденция показва, че социалните медии се налагат като място за връзка с потребителите и предоставят възможност за марките да постигнат добра ефективност. Дори и най-песимистичните от тези данни да са верните, не мисля, че повече от 17% от потребителите, виждащи печатна реклама, са по-склонни да препоръчат марката на своя социален кръг.

___
снимка: http://www.kaushik.net/avinash/

Още по темата:

1. Метрики за социални медии
2. Има ли експерти по социални медии?
3. Какво са социални медии?

Продължаваме с железопътните приключения на Крум из Европа. Пътувахме с него до Белград и Виена, бяхме в Мюнхен и Тюбинген, а също и в Брюксел. За последно го оставихме в Антверепен и Брюге и Лондон, в Англия бяхме и за Коледа, посрещнахме Нова година в Амстердам, а сега с пресни сили отиваме в Париж.

Приятно четене:

Към Европа с влака

част осма

Париж

02.01.2010 г. Сутринта станах, закусихме с бащата на Шийр и приятелката му и тя ме закара до гарата. От там смених няколко влака до Брюксел. Там отново планът ми да стигна до Париж претърпя тотален провал. Оказа се че този ден вече няма свободни места и ще трябва да си запазя за следващия ден. Речено сторено, така и направих и ми се наложи да прибегна до помощта на Зори и Жоро за пореден път. Е, слава богу можех да спя при тях :) и така, уговорихме си среща да се видим. Преди да се приберем обаче отидохме на кино да гледаме последния голям кино хит, а именно „Аватар“. Е, разбрах 99% от нещата, тъй като киното предлагаше перфектната комбинация от озвучен на английски филм с френски субтитри :) След филма се прибрахме и им разказах какво ми се случи из Европа след последната ни среща.

[singlepic id=6670 w=320 h=240 float=center]

[singlepic id=6656 w=320 h=240 float=center]

[singlepic id=6655 w=320 h=240 float=center]

03.01.2010 г. Най – накрая стигнах до Франция. Първо си взех влак до Лил, за който имах резервирано място от предния ден. После в Лил прекосих 700 метра, за да стигна от едната гара до другата. Явно че имаше международна и друга за вътрешни пътувания.От там си взех запазено място до Париж, където трябваше да стигна до Любчо и Мишето, които бяха в нейната квартира. Запазено място беше меко казано. Не стига че явно закупено в последния момент беше доста скъпо самото място (20 евро), ами и него го нямаше. [geo_mashup_map] Да, когато се качих видях че на билета няма номер на място, а пише нещо от сорта място според ситуацията. Е ситуацията беше такава че нямаше къде да си оставя багажа и къде да застана, ама някак си се сгъчкахме с другите хора в моето положение. И така след един час път, най – накрая стигнах до Париж. Там вече, врял и кипял във всякакви метра се оправих доста лесно и стигнах сравнително бързо до станцията, на която трябваше да сляза. Намерихме се с Любчо и след като влязохме в апартамента, го оставих да си почине. Аз също починах след сравнително малкото пътуване през деня. Запознах се със съквартирантките на Мишето – Кари и Алекс. Общо взето целият ден премина доста лежерно. [caption id="" align="alignnone" width="614" caption="По бреговете на Сена"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="461" caption="Пред Айфеловата кула"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="516" caption="Гледката от Айфеловата кула"][/caption] 04.01.2010 г. И този ден скукааааа. Нито телевизия, нито интернет – нищо интересно. Все пак следобяд се поразходихме с Любчо и Мишето из града. По – скоро беше из големите магазини и търговски центрове, но аз все пак бях доволен. Пообиколихме малко, дайе си понакупих някои неща и вечерта бях все пак щастлив, че излязох малко из Париж. А пък и на другия ден ми предстоеше да го поразгледам по – обстойно.

[singlepic id=6664 w=320 h=240 float=center]

[singlepic id=6652 w=320 h=240 float=center]

[singlepic id=6650 w=320 h=240 float=center]

[singlepic id=6649 w=320 h=240 float=center]

05.01.2010 г. Най – накрая ми предстоеше да превзема Париж. И така дестинация нумеро уно – Айфеловата кула. Стигнах до там поснимах отдолу и видях огромната опашка за входа за качване до върха й. След това видях цената и се отказах :) На следващия й крак обаче отново имаше вход. Оказа се, че можело пеша да се качиш до 2рия етаж срешу 3.50 евро. Е вече нямаше какво да ме спре. Да ама имало какво да ме забави докато се колебаех входа беше празен и тъкмо се реших след 1 минутка и като се изсипа една група от 50ина ученика, отидоха още 20 минутки в чакане. После катерене, ама нещо като на Кулата в Брюж. Е не толкова стръмно ама пък много високо бе. Тия французи за какво си строят такива неща, да им се чуди човек. Е качих се оказа се, че и от 2рия етаж се вижда цял Париж. Наснимах като един виден турист на Айфеловата кула и се отправих към парка пред нея, за да си почина малко от хамалогията по преодоляването на 2та етажа.

[singlepic id=6648 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=6657 w=320 h=240 float=right]

[singlepic id=6658 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=6665 w=320 h=240 float=right]

[caption id="" align="aligncenter" width="461" caption="Париж"][/caption]

Тъкмо отидох отпред седнах на една пейка и ми звънна една колежка (Славка беше по същото време в Париж :) и ми разправя, аз съм тука при операта ти къде си. А аз и отговарям Еми е тука под Айфеловата кула си почивам. Това как звучи, ааа ? Добрееее ли е ? Е направихме си една среща и се намерихме малко по – късно до тази опера. Радост, че се видяхме и имаше с кого да обикаляме. Абе не всеки ден си правим срещи с приятели в Париж, така че стана много готино и така до края на деня. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Пред Лувъра в Париж"][/caption]

След като се видяхме се запознах и с две приятелки на Славка, с които обикаляха из магазините и отидохме на кафенце. След като хапнахме и пийнахме в центъра на Париж, аз и Славка се отправихме към

Триумфалната арка.

Доста приятно местенце, с безплатен вход за младежи до 26 години :) Триумфалната арка наистина трябва да се види. От нея се открива гледка към повечето забележителности на френската столица, като Шанс – Елизе, Айфеловата кула, Модерната голяма арка и др. След като се поснимахме и понагледахме на града, се отправихме към следващата забележителност в моя план – Лувъра. Беше си готино и там, но уви не успях да вляза вътре. Оказа се че точно този ден, музеят не работи, а който искал да го посети да дойде утре. Е хубава ама мен така или иначе нямаше да ме има на следващия ден, така че остана за друг път разглеждането му от вътре. След като имах още малко време решихме да отидем до Нотр Дам. Хванахме метрото и директно там. Хубава катедрала, но нищо по – особено от много други които съм виждал.

[singlepic id=6662 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=6663 w=320 h=240 float=center]

[singlepic id=6667 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=6666 w=320 h=240 float=right]

[caption id="" align="alignnone" width="614" caption="Над Париж"][/caption]

[singlepic id=6669 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=6668 w=320 h=240 float=right]

След нея решихме да се поразходим по уличките на острова (тя се намира на островче на р. Сена). Като прекосихме острова, което става за 5 минути, излязохме на някаква улица с големи старинни сгради, а малко по – нататък стигнахме и до големия център Жорж Помпиду – сградата на който е в по – модерен архитектурен стил и наподобява рафинерия :) След една прекрасна разходка из Париж дойде време да се разделим със Славка, аз се отправих към апартамента за да си оправя багажа и да си хвана влакa до Лил. С Любчо нещо не се разбрахме за часа на влака и моят беше един час след неговия. Все пак вечерта пристигнах към 10 часа и се видях и с Жоро, бивш съученик който учеше заедно с Любчо. Очаквайте продължението Автор: Крум Божиков Снимки: авторът

Живяла някога прекрасна девойка. Никой не можел да и намери недостатък - тя била самата красота, изящество и съвършенство. Влюбил се в нея един юноша и я поискал за жена. Красавицата дала съгласието си, но поставила едно условие:"Ще стана твоя жена и ще те обичам, уважавам и слушам. Ще ти служа вярно и с мен никога не ще познаеш мъка, а животът ти ще е изпълнен с щастие и радост. Но ми обещай само едно: един път в месеца да ме пускаш за една нощ, без да питаш къде ходя и какво върша". Юношата помислил, че условието не е толкова тежко и трудно за изпълнение и се съгласил. Оженили се и заживели в любов и радост.
Жената станала вярна спътница на своя мъж. Обкръжила го с внимание и ласки, дарила му топлината на сърцето си и нежна любов. Вярно и честно му служела, домът им бил пълен с щастие, радост и блаженство. Но както се договорили, една нощ всеки месец жената напускала дома, без да казва на мъжа си къде ходи и какво върши. Така живели дълго време и смътно безпокойство започнало лека-полека да обзема мъжа. И всеки път, когато жена му го напускала, то ставало все по-силно:"Къде прекарва времето си без мен? Какво прави? Защо не мога да я питам за това?" И накрая решил да я проследи.
Една нощ, когато жената мълчаливо излязла от къщи, мъжът тръгнал след нея. Видял как минала през полето, прекосила реката и навлязла дълбоко в гората. Там се скрила зад един стар пън. И когато мъжът се приближил, я видял да смъква дрехите си и да се превръща в змия. Змията се свила на кълбо, засъскала и започнала да хапе опашката си. Ужасен, той изкрещял и издал присъствието си. Жената се приближила и казала:"Какво направи? Една нощ не можа да ме пуснеш, без да се безпокоиш за себе си? Не те ли обичах, не ти служих вярно? Ти не знаеше грижа и печал с мен, а в замяна исках само една нощ в месеца! Сега, след като узна тайната ми, няма нужда повече да излизам от къщи и да се крия в гората."
Оттогава жената повече не се крие от мъжа, за да се превърне в змия, да посъска и кълве. А мъжът забравил какво е това, живот с любимата без грижа и печал. И женейки се, всеки мъж мечтае за живот в рая с красивата, грижовна, съвършена жена, а вместо това получава змия, която вече вместо собствената си опашка, хапе самия него.