„Забравяте, забравяте… С мен дишахте, с мен вярвахте… С мен тичахте, с мен плачехте…“

Така пее Васил Найденов в една своя песен, а аз ще ви попитам: помните ли първия си мобилен телефон? Аз още помня моя:

Nokia 3210

Беше тежък, солиден мъжки телефон, пасваше на цялата ми ръка, имаше само пет реда на дисплея с достатъчно голям шрифт, както и удобни, широки копчета. Нямаше подвижни елементи. Нямаше FM radio, MP3 плейър, дори нямаше полифония…

Мелодиите не се изпращаха като SMS-и – беше прекалено скъпо. Нямаше и как да се трансферират през инфрачервен порт или Bluetooth. Въвеждахме ги така:

(Tempo=113) 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16a1 16a1 16a1 16a1 16#a1 16#a1 16#a1 16#a1 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16f1 16e2 16e2 16e2 16e2 16#c2 16#c2 16#c2 16#c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2

С Влади дори си правихме „телефонни двугласи“, пускахме ги да „чуруликат в канон“, за да се изхабят докрай – едва тогава можеш да зареждаш NiMH-батерия.

Да, телефонът беше малко дървен, но пък изкарах почти пет години с него. Така и не се повреди! Просто остаря. И днес още е някъде из шкафовете в Русе, а батерията му и сега държи няколко часа – почти десет години по-късно!!!

Nokia 2100

Kупих си го, защото всички имаха нови телефони. И защото беше изгоден. И защото със зеления си дисплей 3210 изглеждаше като Правец-8 във времето на Пентиум… Клавишите му бяха малки и неудобни, но пък за сметка на това имаше невероятния feature – рамка за паспортна снимка от задната страна… Издържа две години, батерията му се скапа; купих нова, но тя се скапа след още 3 месеца и така реших, че ми е време за нов телефон.

Nokia 5140i

Мечтата на спортиста и чупещият телефони потребител – Nokia 5140i със, забележете, цветен дисплей, за който писах едно от първите си ревюта в блога. Гумиран, удароустойчив, прахоустойчив, влагоустойчив… С пълен комплект екстри – интернет, радио, плейър, инфрачервен порт, хронометър, фенерче, лупа и дори свирка! Още на първата година гумената му клавиатура се проби, само месец след това цялата изскочи и телефонът започна да прави проблеми.

Sony Ericsson K510i

Разочарован от Nokia, чийто топ-дуракоустойчив модел ме предаде толкова бързо, преминах на Sony Ericsson… И останах сравнително доволен от K510i – простоватичък, но много удобен телефон, с най-основното за времето си и 2-3 дребни екстри. Вече писах и за него. За първи път вкарах снимки на хората от контактната си листа. Краят на този телефон беше едновременно трагичен и сладък. Сладък в буквалния смисъл – на една от отвратителните летищни проверки в Швейцария, вкарах телефона си в същия джоб, в който наврях и останалия ми малко шоколад. Телефонът работеше въпреки това, но никой не можеше да чуе какво казвам, когато провеждах разговор. Всякакви опити за подмяна на микрофона, почистване и т. н. пропаднаха.

Sony Ericsson C905i

И за него писах, при това съвсем наскоро, но ще обобщя накратко – лъскав телефон с куп екстри, идеален заместител на фотоапарата, Wi-Fi, GPS, 3G, GPRS, Java и други сложни думички… Лъскавите лайсни опадаха на втория месец, вече мина веднъж през сервиза на М-Тел, софтуерът му забива и прави проблеми редовно… Хубаво е, че оцеля след гмуркане в тоалетната чиния… И до сега съм с този телефон, но личната ми оценка за него не е от най-високите…

Накратко, средната продължителност на експлоатация на телефоните ми (в месеци) е достатъчно красноречива:

Има и още нещо – тъстът ми наскоро се сдоби с още „по-гъзарски“ телефон – HTC One. Направи ми впечатление колко време му отне, докато разучи всички настройки на телефона, да не говорим че първите няколко дни имаше затруднения да отговори на обаждане, а за това колко трудно е да пишеш на touch screen клавиатура, няма да се впускам да обяснявам въобще. Недай си боже да бъркаш бетон или да ядеш мазна баничка и да ти звъннат…

Какво искам да кажа с всичко това?

Искам да кажа, че за да включа първия си телефон ми трябваха три секунди – да го включа и толкова!

За да включа последния си телефон, трябва да го включа, да изчакам да ми се появи логото на Sony Ericsson, после логото на Vodafone, което да премине в логото на Мтел. След това ме пита за PIN-кода, след което избирам дали да се включи в нормален или в самолетен режим. Избирам нормален и изчаквам да зареди графичния template и background-a, както и всички контакти от указателя (понеже са със снимки). Зареждат се и някои от основните Java-приложения, включва се Wi-Fi, GPS, Bluetooth. И всички търсят сигнали от други устройства, спътници, предаватели… След още 5-10 секунди чакане има и признаци на свързване към клетката на мобилния оператор. След това натискам кратък номер, набирам и се свързвам (няма да обяснявам за менютата на указателя)… 1:32 мин. до първото позвъняване!

Е, ако телефонът ви е бил изключен и трябва да се обадите, с динозавърската Nokia 3210 ще се свържете за под 10 секунди, а с ултра-хипер гъзарския си телефон – за над минута и половина… Ей заради такива неща много ми липсват старите телефони!

И много се чудя дали следващият ми телефон да е ултраскъп, модерен, многофункционален GSM-апарат-лаптоп-камера-GPS-миникомпютър-плейър-и т. н. или да е обикновен, но надежден телефон за 20 лв., който има трите функции, от които наистина се нуждая: телефон, SMS и будилник. И без това и с „модерния“, и с „елементарния“ телефон човек трябва да е щастлив, ако му работи повече от година…

„Телефон все ни свързва, телефон ни дели…“ пееше Васко в една друга песен.

Подобни публикации

• 26.07.2010 — Sony Ericsson C905i (8)
• 20.03.2006 — Нов GSM – Nokia 5140i (3)
• 15.09.2010 — Time Capsule 2010 (23)
• 06.03.2010 — Записки по българската чалга през отминалия век (33)
• 08.12.2009 — Новата ни автолюбов – Citroën C3 Visiodrive (8)
• 21.04.2006 — Как се приготвят яйца за Великден (2)
• 09.03.2006 — Въпрос на карта… и на това да я прочетеш! (0)
• 08.01.2010 — Нови поговорки и пословици (4)
• 28.07.2009 — Приказки (2)
• 08.12.2008 — Opel Corsa – Защо ми харесва толкова… (16)
• 05.12.2006 — Имам нова кола!!! (4)
• 22.02.2006 — Call 088-REBIRTH (0)
• 30.01.2006 — Исаак Нютон (1642-1727) (1)
• 09.01.2006 — За БДЖ и СИМ-картите… (11)
• 12.09.2010 — Коя кола излиза най-евтино (26)
• 01.09.2010 — Публикация No. 1000 (13)
• 27.03.2010 — One Tree Hill и Ajabez – два свята, [ποне] два фена (8)
• 25.03.2010 — И дамите си падат по колички (7)
• 10.03.2010 — Графа… когато беше просто Владко Ампов (4)
• 21.02.2010 — Аватар (25)

Социални мрежи:

от популярните родни храни доста са изключително (простете за грубия израз) гнусни. ето ги набързо. не, не мислете, че съм големия критикар, ултра крайна или перфектната домакиня, която по традиция готви всичко сама у дома, а не разчита на нищо купешко и готово, напротив, но има неща (други биха ги ...

ПУБЛИКУВАНО В САЙТА “БЛИЦ”: Бойко облизва баклавата на Доган? Тайните подозрения за сближаване на ГЕРБ и ДПС стават все по-явни. Симптомите за това не се крият само в отколешните приказки на Бойко, че Доган е най-опитният политик, нито че бившите министри на ДПС в Тройната коалиция не се пипат от сегашното управление. Миналата седмица в [...]

На 31-ви този месец, изтича срокът за заявка за лекция на OpenFest – ако имате какво да кажете и това е в сферата на свободния софтуер, софтуера с отворен код, свободната култура, отворените формати, отворените данни и стандарт – заявете лекция още днес.

Събитието събира от години хората, които се интересуват от тази тематика и ВИНАГИ поднася нещо полезно, приятно и носи духът на свободата.

Както винаги ще се проведе в два последователни дни. Тази година е на 20-21 ноември, а мястото ще е в Интерпред, както предната година.

Ако искате да представите лекция – елате и го направете през уеб-сайта,

Още по темата:

1. FOSDEM 2010
2. УебТех 2010 – какво искаш да видиш?
3. P2P конференция 2010

Драги Иво,реших да внеса яснота по въпроса за ордените чрез теб,защото зная,че уважаваш и чуждото мнение.Приехме ордените като едно отличие за добре свършена работа през годините.Връчи ни ги Президентът Георги Първанов.Кой друг да ни ги връчи?Нали такъв е законът?Ние сме възпитани да уважаваме законите независимо дали ни харесват или не.България е вече демократична страна.Когато трябва [...]

Хоп, вече е 30-ти ноември. Благодаря за търпението. Както обещахме, публикуваме и втора страница от PROJECT PARVANOV, секретния доклад, в който са чрез СРС са замесени Снуп Дог, Алексей Петров, Бойко Борисов и Панайот Панайотов, като всички те желаят да преспят с родителката на Иво Танев.

Проектът е:

През юли месец 2009 г. Германия беше разтресена от убийството на египтянката Маруа Ел-Шербини, която бременна бе намушкана над 18 пъти насред съда в Бремен.

Тогава в Intidar бяха пуснати няколко публикации, които даваха яснота по делото и защо беше убита младата жена (вижте тук, тук и тук). Явно подобни убийства, предприети от нацисти няма да свършат, защото…

…Вчера в Лайпциг е убит 19-годишният египтянин Маджди Камал Калада. Той е наръган два пъти и издъхва в ръцете на майка си, която дава информация на египетския вестник „Al Youm“. 40 минути по-късно убийците са заловени, благодарение на камерите в района на ресторанта, където е убито момчето. Двамата задържани са Даниел (32) и Томас (28), по чиито дрехи имало свастики и надпис: „Смърт на враговете на нацизма!“.

След Маруа Ел-Шербини, това е второто подобно убийство, извършено по етнически причини. Двамата задържани са заявили пред полицията, че момчето „изглеждало прекалено източно“, затова го нападнали.

Ескалацията на ислямофобия и ксенофобия дават свобода на нео-нацизма, който става все по-популярен. Това, разбира се, води до два ефекта: върху местните (германци) и чужденците. Погребението на Маджди в понеделник ще бъде съпроводено от протест срещу нацизма и нападенията.

Благодарение на нашите непресъхващи източници, ние първи публикуваме стенограмите от Дондуков 2, където бе създаде проекта Първанов. Изчакайте до 30 Октомври, когато ще публикуваме и втората половина от документите.

Тотю Младенов: 

"осми месец безработицата в страната пада и в момента тя е 8,99%."

"Към днешна дата безработицата в страната е 8.99 процента. Осми пореден месец (на спад), извън сезонната заетост."

 

Евростат: безработицата в България, %

 

В горната графика са сезонно изгладените данни на Евростат за българската безработица. През септември месец е малко по-висока отколкото през август. През септември безработицата е 10.1%, най-висока за последните 12 месеца (и равна с юли). Явно при изчистване на сезонните фактори, изчезва цялото намаление на безработицата, отчитано от Тотю Младенов – макар че той твърди обратното.

Блогът за икономика 2010

Бедите на демокрацията започват тогава, когато политиците станат професионални и започнат да се издържат от това че са политици. Те сякаш спират да се интересуват от въпросите  дали финансовата дисциплина е за предпочитане пред социалното състрадание, каква е перспективата на обществото след 50 години, каква да е външната политика, каква да е конституцията и какъв да е балансът между независимите власти. Вместо това професионалните политици започват да си правят сметката дали ще са депутати в следващия парламент, ще получат ли партиите им заместник-министри и областни управители, ако се коалират правилно, ще запазят ли субсидията, с кого да играят на местни избори, та да получат позиции в общинските съвети и бордовете.

Властта се е превърнала в самоцел, а професионалните политици – в обособено съсловие, което е спряло да изразява идеите на избирателите си. То прилича на съсловието на държавните чиновници, което вече е нация в нацията. Кастите на професионалните политици и държавните чиновници започват да поставят съсловните си интереси над интересите на обществото и престават да функционират като това, за което са замислени и създадени.

Все по-често творческата енергия на политиците се насочва към сложни вътрешнопартийни интриги и остава съвсем малко за дебат с институциите и за решаване на обществени проблеми. Много от българските партии приличат на групички от по 10 души, където един е лидер, а останалите се делят на три фракции от по трима души, които враждуват помежду си, подливат си вода и коват интриги, за да се доберат до властови номинации. И това важи както за опозиционните партии, така и за партиите във властта и понякога повече за тях, защото, когато си на власт, възможностите са по-големи и интересите – по-сериозни.

Професионалните политици се делят на „парашутисти” и „кариеристи”. Първите си купуват високи партийни постове, заради което вторите ги мразят, понеже цял живот драпат към тези постове било като членове на младежки организации, координатори, организатори, сътрудници и всякакви такива щатни люде, било като активисти, които точат вратове да се издигнат от кварталните организации. Всеки по-висш функционер разполага с определен брой поддръжници сред по-низшите функционери и това е неговата разменна монета вътре в партията. Често поддръжката е на регионален принцип и се оказва, че влиянието на даден политик се определя от това колко земляци има в партията.

С все по-голяма лекота професионалните политици мигрират от партия в партия. Особено търсени са специалистите по партийно строителство, защото те знаят как се правят регионални структури. При тяхната миграция мигрират и цели първични организации с надеждата да се отъркат в далаверата на бъдещата власт. Бъдещата власт няма нищо против да им обещава отъркване, защото на нея пък й трябват структури. А това отъркване ражда нови професионални политици. И в техния кипящ, но обърнат навътре към себе си живот се забравя, че партиите съществуват, за да формулират, изразяват и защитават обществени настроения и интереси, а не да възпроизвеждат биологически и икономически функционерите си.

Аз съм десен човек. Изповядвам християнски морал и искам да съм от тези, които създават, а не от онези, които получават. Готов съм да се откажа от социална защита, стига да имам условия за честна конкуренция. Очаквам да бъда представен в обществения живот от някой политически субект, в когото припознавам ценностите си и който изразява интересите ми. В началото на седмицата Иван Костов каза, че ще гласува против бюджетите на здравната каса и социалното осигуряване, но няма да гласува против целия бюджет 2011, защото щяло да прилича на вот на недоверие към правителството и на официално излизане в опозиция. Е? Защо да не прилича? Какво страшно има в това сините да кажат, че са опозиция и че нямат доверие в правителството, при положение че всички ние, които сме гласували за тях, се чувстваме в опозиция и нямаме доверие в правителството? Или може би мислят като професионални политици, които внимателно преценяват и изчисляват текущото съотношение на силите. Не е вярно, че „с ГЕРБ е лошо, но без ГЕРБ – още по-лошо”. Зависи какво ще разбираме под „без ГЕРБ”. Не е задължително това да е Първанов или Алексей Петров. Може да е, например, служебен кабинет. Може да е коалиция с решаващо участие и ключови министри на десницата. Може да е много неща. Но нито едно от тях няма да се сбъдне, ако десницата се отказва от борбата, още преди да е започнала. Политическите партии трябва да се стремят винаги към пълната победа и чак когато не успеят да я постигнат, да мислят как да лавират в новосъздадената ситуация. Хората гласуват за партиите, за да се борят партиите за властта и когато я спечелят, да я упражняват от името и в интерес на онези, които са им дали доверието си. А не гласуват, за да им обясняват партиите, че е стратегически по-добре властта да се остави доброволно на други партии, които на всичкото отгоре са на антагонистични идеологически позиции.

Сега моментът е уникален. Веднъж на няколко години се отваря празно политическо пространство и чака да бъде заето от някого. ГЕРБ се компрометира като десен проект и сега мястото е вакантно за истински такъв. Нека Синята коалиция да се стегне, да се събере в една партия и да заеме това пространство, за да не я постигне съдбата на НДСВ, което пропусна на два пъти да излезе от тройната коалиция, поради което излезе от парламента. Нека извади напред своите енергични, интелигентни и образовани активисти на възраст между 30 и 40 години и от тях да създаде новите лидери на десницата. И, в крайна сметка, нека, когато говорим за политика, да мислим повече за ценности и по-малко да правим сметки.

Tweet

Сава Чанков е на 32, бакалавър по информатика от Софийския университет и сертифициран пермакултурен дизайнер. В момента прави цялостен дизайн на градината на първия си клиент. Когато попадне на интересна тема, пише статии за списание Едно и Капитал Light. Твърди, че не спира да учи.
–––

Сава ще говори за пермакултура – с конкретни примери и снимки ще обясни какво е това. Междувременно ето краткото определение, което той самият ни даде:  интердисциплинарен научен подход в земеделието и начина на организация на човешкото общество, който работи със, а не срещу природата.

___

Какво е хубавата храна?
Храната, която въздейства на вкусовите рецептори толкова мощно, че изживяването може да сравним само с оргазъм – един вид кулинарен оргазъм. Например родопският пататник, домашният тиквеник, постните сърмички по асеновградски, босилековото песто, което прави Спас Божанов…

Кои са най-разпространените заблуди в България, свързани с храненето?
Че месото и белият хляб са ни нужни редовно. Не съм вегетарианец, но за мен е излишно на всяко ядене да се яде месо. И двете храни до Втората световна война са били статус-символ – само заможните са можели да си ги позволят всекидневно, останалите са ги вкусвали по големи празници.

Друга голяма заблуда е, че знаем по-добре от децата какво, колко и кога е полезно те да ядат.

Какво е здравословно хранене за теб?
Когато храната е приготвена с любов и ѝ се радваш, докато я ядеш. Не може да се храниш с плодове и зеленчуци, които си купил от сърдита зарзаватчийка и след това да се чувстваш добре. Лично на мен продукцията на индустриалното земеделие – без значение дали е химическо или биологично – ми е ужасно безвкусна. Но това е може би защото често похапвам градински плодове и зеленчуци.

Също така ми  се струва, че в България, за разлика от целия Балкански полуостров, най-малко си угаждаме. Вижте например колко трудно е да се купи хубава баничка – почти навсякъде ги правят с маргарин и извара. Мръднете само стотина километра западно от София и бюрекът, с истинско масло и сирене, е наистина вкусен!

Защо реши да смениш професията от ИТ на пермакултура?
Винаги съм искал да правя нещо за околната среда, а работата ми като програмист беше в пълно противоречие с това. Чувствах се много зле, почти непрекъснато бях в депресия. Вътрешният конфликт ме правеше избухлив и гаден, държах се ужасно с най-любимите ми хора.

Когато прочетох за курса по пермакултура в Йордания, веднага извадих картата и проверих как може да се стигне дотам с наземен или морски транспорт (не искам да летя със самолет заради вредните емисии). Това обучение наистина промени живота ми – след като напуснах програмисткото поприще се чувствам много по-спокоен и щастлив.

Коя книга/блог за хранене би ни препоръчали?
The Chinese Study на д-р T. Colin Campbell, която по научен начин доказва, че неправилното хранене разболява, а правилното - лекува. Любимият ми български блог за хранене, въпреки че не съм суровоядец, е zemianazaem.com.

РЕГИСТРИРАЙ СЕ за форум Храна!

За втори път тази година се отбивам в района на Карлуково. Оказа се близо до село Ъглен, за където бях тръгнал, а и разполагах с предостатъчно време да огледам повторно пещера Проходна и Искърското дефиле.

„Когато се е направила грешка, не бива да бъде поправяна с грешка. Ако се изтеглите сега, Ирак ще загине.“ Това казва осъденият на доживотен затвор от псевдо-правителството на Нури ал-Малики бивш външен министър на Ирак, Тарик Азиз, пред в-к „Гардиън“-последната вероятно среща с представител на световната преса.

Осъждането на смърт на бившия иракски външен министър Тарик Азиз може да се определи по два начина: типично и ужасно.

 

Присъдата на Тарик Азиз е санкция, която стана модерна в Ирак след инвазията на САЩ и падането на Саддам. По този начин се постига един вид отмъщение на непослушния режим на Саддам Хюсеин. Практиката показва, че служители в администрацията на Саддам рано или късно биват осъждани или убивани при странни обстоятелства. С тези действия, Нури ал-Малики се опитва да унищожи миналото и да отмъсти, независимо, че много от издадените присъди са случайни и липсват ясни обвинения. Виновни, разбира се, има. Те получиха своя урок. Но има и хора, които са осъдени на смърт само, защото са били част от държавния апарат на Саддам Хюсеин. Тези дни съдът в Багдад отсъди смъртна присъда на още един важен човек от миналото-Тарик Азиз.

Кой е Тарик Азиз?

Тарик Азиз, чието истинско име е Михаил Йоханна, бе дълги години дипломат номер едно на Ирак. Заместник министър-председател е на Ирак от 1981 до 2003 г. Няколко пъти е и външен министър на страната. В момента е последният жив представител на толкова високо ниво от старото управление, но е осъден на смърт от съда в Багдад. През 2003 г. той се предава сам на американските войници при условие, че семейството му може да напусне страната и заживее в Йордания. Вместо да бъде оценена ситуацията, че сам се предава, американските сили го затварят в килия без каквото и да е хуманно отношение и в пълна изолация. Той няма контакт с роднини и адвокати. Личният му адвокат Бади Ариф е арестуван изненадващо през 2007 г. в обвинение за „обида към съда“ и на 7 април същата година, американски войници го ескортират до границата. Накрая, през 2008 г. Тарик Азиз е осъден, а през 2009 г. се отсъждат още 15 години затвор по обвинение за участие в екзекуцията на търговци. Същите тези търговци през 1992 г. нарушават законите, с които Ирак контролира цените в страната. Съдът дава още 7 години на Тарик Азиз за намеса в кюрдската опозиция. Става ясно, че не е участвал в масови убийства на шиити, както го обвинява новата иракска власт и не е осъден по това обвинение.

Въпреки, че Тарик Азиз страда от диабет и има проблеми със сърцето, медицинска помощ е отказана. След натиск от семейството и адвокати, съдът му позволява да излезе от затвора поради тези причини, но американските власти не признават това решение и то е игнорирано.

Интересен факт е, че Тарик Азиз е част от християните, които участват в управлението на Саддам Хюсеин. Рожденното име на Тарик Азиз е Михаил Йоханна и е халдейски християнин. В качеството си на такъв, той се обръща към Ватикана през 2004 г., за да поиска помощ. Назначени са италиански адвокати, които отказват да им се плаща. През януари 2007 г. Тарик Азиз пише до адвоката си Джовани ди Стефано, с което моли Ватикана да бъде гарант за справедлив процес. Когато на Ди Стефано му е позволено да види клиента си, той съобщава, че Тарик Азиз е започнал да плюе кръв. По-късно се разбира, че е получил инсулт. На 14 юли с. г. отново е хвърлен в затвора с още 55 бивши държавни служители. Дни по-късно е призован пред съда и бива обвинен в „прахосване на обществено богатство“.

Болният 74-годишен дипломат лежи от седем години в строг тъмничен затвор пазен първо американски войници, а напоследък от иракските сили за сигурност. Самият Тарик Азиз заявява пред адвоката си: „Сигурен съм, че ще ме убият.“

Нури ал-Малики

Самият Малики има достатъчно причини, за да мрази Саддам и неговите подчинени. В младостта си той използва псевдонима „Джауад“, когато се включва в  партията „Дауа“ през 1960-те години, опитала се да убие Тарик Азиз през 1980-те години. Не е тайна, че тази партия се спонсорира от Иран и още след войната с Ирак, аятоласите я използват, за да саботират управлението на Саддам Хюсеин в чието правителство влизат сунити и християни, но не и шиити. Да си припомним само, че по това време Ирак има американската подкрепа във всичките нейни измерения, тъй като така Вашингтон иска да възпре иранската революция да не се разпространи и сред арабите шиити. Човекът, който седи зад присъдата на Тарик Азиз е именно от партията „Дауа“.

Нури ал-Малики създава много тесни връзки с Иран и Сирия, когато е в опозиция на Саддам Хюсеин. По-късно той обръща своя курс и вместо да благодари на Дамаск, той започва да обвинява Сирия за всеки атентат, който се случва в Ирак. Именно тези обвинения са и причина между Сирия и Ирак да има напрежение, наследило традиционното недоверие между двата арабски народа. Всъщност Сирия е единствената страна от арабския свят, която е приела над милион и половина бежанци, въпреки търканията между държавите.

Когато звездата му изгрява, Малики всячески се опитва да докаже, че няма връзки с Иран. Това е доста спорни, имайки предвид последните разкрития, че Техеран праща пари в Багдад всеки месец, заедно със субсидиите на САЩ. Но това не е важно за сегашната публикация. В случая трябва да се отбележи, че в момента управлява човек, който има съмнително минало и още по-съмнително настояще. При всички случаи той иска чисто и яростно отмъщение срещу бившата партия Баас. Историята ни показва, че с публични присъди, убийства на политически опоненти и ярост не се постига нищо добро за държавата. Напротив, днес Ирак е по-разединен от миналото, тресе се из основи и тъй като не може ясно да бъде обвинен външен враг, освен САЩ, започват вътрешни репресии със съмнителни съдилища.

Какво губи правосъдието от смъртта на Тарик Азиз?

Не само правосъдието губи, но и световната общественост. Няколко въпроса не биха намерили своите отговори или биха потънали в пясъците на времето, като сме видели само едната гледна точка.

На първо място е войната между Ирак и Кувейт през 1990 г. Тя възниква официално след обвиненията на Ирак, че Кувейт прекалено много увеличава добива на петрол, с което се изменят цените му, и така подбива икономиката на Ирак. Протоколът от срещата между тогавашния посланик на САЩ Ейприл Гласпи и Саддам Хюсеин е записан, но това, което може да каже Тарик Азиз за онова време би запълнило някои бели места. Ако се върнем още по-назад, спомените на дипломата могат да ни разкрият още детайли около войната между Ирак и Иран през 1980 г., кои са лицата в разузнаването, къде и колко са били архивите, данни за химическо оръжие и още много.

Да се върнем отново на „Пустинна буря“- първата атака на САЩ срещу Ирак. Сведенията на Тарик Азиз биха били ценен източник за положението тогава, разбира се, ако той е жив. Предвид смъртната му присъда, явно ще се простим с всичко, което може да научим от бившия външен министър. Именно той бе пратен от Саддам Хюсеин да се срещне с държавния секретар Джеймс Бейкър в Женева, като опит да се избегне войната в последната минута. Това, което взривява световната преса на 9 януари 1991 г. е новината, че Бейкър заплашил Тарик Азиз с израза, че ако Ирак нападне Кувейт, страната му „ще бъде ударена и върната в Каменната ера“. Което и става в действителност.

Бихме имали полза, ако Такир Азиз бъде оставен жив. Ирак би имало полза, ако не бъде изпълнена присъдата на бившия външен министър. Опитът му би трябвало да се използва от сегашното правителство, но заради всичко, което става последните години, Ирак е все по-малко единен. За момента фактът е този- Тарик Азиз ще бъде обесен. А с неговата смърт Нури ал-Малики ще постигне единствено своето отмъщение. Не и справедливост за Ирак.

Още:

1. Вижте стенограмата от разговора между Бейкър и Тарик Азиз от 9 януари 1991 г. - тук.
2. Frontline: The Gulf War: Oral History: James Baker
3. Повече по темата за войната, Израел, Иран и Тарик Азиз, потърсете статии на Muriel Mirak-Weissbach

Меглена Кунева отрече да има общи планове с него. Слави Трифонов отрече да има общи планове с него. Цветан Цветанов го нарече “политическия гръб на Алексей Петров”. А той изрази високата си оценка за сътрудничеството между България и ЮНЕСКО. Това са новините от вчерашния ден, свързани с президента Георги Първанов. Разбрахте ли от тях с какво се занимава президентът?

Само от началото на този месец Георги Първанов е бил в Мездра, Роман, Харманли, Кърджали, Смолян и Радомир. Връчил е няколко почетни знака, изказал се е на няколко кръгли маси. На сайта на институцията има подробна информация за изброените събития и никое от тях няма да ви се стори изключително интересно. Освен ако не сте жител на Мездра, Роман, Харманли, Кърджали, Смолян или Радомир. И въпреки това името на президента всеки ден е в новините и в коментарите към тях. На пръв поглед е невероятно, но е факт.

Въпреки епизодичните си критични изказвания към правителството Георги Първанов се държи изключително отсъстващо. Репликите му към управлението са остри, на моменти оригинални, но лишени от принципна позиция, която един президент е нормално да има. “По-скоро върви един полицейски сериал” - вярно e като наблюдение, но празно откъм послание. Защо президентът се държи така?

Подобно поведение може да има най-малко две обяснения: или президентът няма принципни позиции по основните въпроси, или му е неудобно да изказва позиции, за да не бъде обвинен, че се изправя като алтернатива на това управление и подготвя своя политически проект. Второто обяснение обаче издиша, защото и без това всички вече говорят, че Георги Първанов подготвя своя политически проект и затова обикаля страната. И понеже става неудобно, ако се насочим към първото обяснение, може и да има нещо друго.

Правителството може и трябва да бъде критикувано за много свои действия и бездействия. Принципно. Който има принципи, да заповяда. Колебливото поведение на кабинета разкрива необятно пространство за критика както от леви, така и от десни позиции. Най-честното поведение пред избирателите е Георги Първанов да разкрие своите намерения и да започне открито да се държи като такъв, какъвто се вижда в плановете си. На пръв поглед не върви да го признава публично, защото тогава пък идва още по-неудобен въпрос - защо с президентски правомощия и държавни пари обикаля страната, за да прави партия? Въпросът може да е неудобен, но позицията ще бъде по-честна.

Поредната новина за огласяване на президентския проект посочва датата 11 ноември. Ако е вярна, тази дата наистина може да изиграе благотворно въздействие върху политическата ситуация в страната. В случая изобщо не е важно колко перспективен или безперспективен ще бъде проектът на Първанов. Важното е, че от датата на публичното признание политическата ситуация ще изглежда много по-нормална. Ще знаем кой от какви позиции говори. Дотогава оставаме в шизофренната ситуация да четем новини за октоподи, гей скандали, летящи беемвета, ЮНЕСКО, посещения в Борован, Алексей Петров, имотите на Цветанов…а всички да се сещаме за партията на Първанов.

Сподели във Facebook

видеото във Vimeo

Силно, аргументирано и придизвикателно изказване за ролята на училището в живота ни, от Милена Ленева.

Този блог се произвежда под стандарт “Стара планина” и приказките за соята са долна инсинуация! Не влагаме никаква соя. Само кафе, захар и аспартам! Все пак сме пълнозърнести. Даже и в бирата не слагаме спирт – така се оскъпява продукцията и става непродаваема.

Днес звънна майка ми, за да ми каже, че телефонът при наш'те е дал фира – има сигнал, но ни приема, ни предава. Съмненията за евентуална провреда или неправилно включване на апарата бяха елиминирани и тя ми се обади по мобилния да ме помоли да звънна на БТК да проверят линията.

Нали съм умен и се сетих, че стария номер на повреди отдавна не съществува, а не знаех кой е новият и реших, като прогресивен младеж да видя сайта на Виваком. Резултата от търсенето виждате по-горе. Реших, че щом Виваком не знае собствения си телефон, то може Фейсбук да знае :)

Фейсбук даде отговор на запитването ми 2 минути след като пуснах запитването :) (Фейсбук са велики!)

Резултатът: телефонът за повреди на Виваком е: 0700-17000, като е достъпен и от ментелски телефони.
Набирам... „вашето обаждане е важно за нас, моля, изчакайте... посетете нашия сайт... вашето обаждане е важно за нас, моля, изчакайте... посетете нашия сайт...“ и така 5 минути и 36 секунди, докато ми писна и затворих

Да де, ама наш'те си ползват кабелния телефон и е важно да бъде оправен, затова направих още един опит, като реших, че този път ще търпя всичките варианти на „вашето обаждане е важно за нас, моля, изчакайте... посетете нашия сайт... вашето обаждане е важно за нас, моля, изчакайте... посетете нашия сайт...“ След забележителни 16 минути и 55 секунди вдигна приятен дамски глас. Нали съм кавалер, пък и знам, че девойките в кол-центъра са последните които залсужават да бъдат псувани заради неспособен мениджмънт, реших да не си го изкарвам на нея, а само да ѝ обясня проблема с телефон на наш'те.

За сметка на това си го изкарвам сега пред всички:

Скъпи мениджъри на Виваком и Мобилтел! Подарих ви 22 минути и 30 секунди (!!!) междумрежов трафик, таксуван по най-високите в Европа цени за такъв трафик.
Със сигурност това ще се отрази добре на вашите премиални в края на годината за постигнати добри търговски резултати. Пожелавам ви да похарчите тези пари за социални дейности, например за здравеопазване.

И когато по разстановка свише (да не споменаваме името Му!) си мислим, че енергото е кофти фирма, нека си припомним вица: „Ало, ВиК ли е?“, „Не, ...“

И на вас да ви...!

Утре ще има конференция в ректората на СУ, във френския център, 13 часа, някъде в посока покрива. Следвайте потока от недоспали млади зомбита , няма да ви подведе.

Очаква се да има презентации за MongoDB и CouchDB.

PS. минута за реклама на моя монументален труд за NoSQL БД.

Есенен венец - Имате нужда от малко изсъхнали листа,  клонки, кестени и шипки. Предварително подгответе клонките за основа, върху която да завържете с тел или връв листата. Накрая със здраво лепило залепете кестените.

Не е сложно, на нас ни отне около 10-15 минути:)

И тъй като сме на есенна тема, вижте красивият таралеж, направен от тиква, който ни изпрати Десислава Стефанова и малките мишлета, направени  от деца в ОДЗ “Пролет” гр. Севлиево.

Вижте още:

Продукти:
750г овнешко месо
3- 4 домата
3 моркова
1 глава целина
1 глава кромид лук
1 шарени чушки
3 картофа
1/2ч.л. сол
1/2ч.л. червен пипер
щипка захар
2- 3 зърна бахар
1с.л. сух девесил
щипка сух тарос
2- 3с.л. олио
100мл вино
50г бренди

Приготвяне:
Овнешкото се обезкостява. Отделят се по- твърдите сланини. Месото се реже на кубчета. Слага се в тенджера и се полива с 50г бренди. Налива се вода колкото да покрие мръвките. Съдът се похлупва и слага на включен котлон. Овнешкото се вари на тих огън 60 минути. Всички зеленчуци се почистват и измиват. Доматите се настъргват на ренде. Чушките се режат на парчета. Морковите се нарязват на колеца с къдраво ножче. Главата целина и картофите се надребняват на кубчета с къдраво ножче. Лукът се реже на филийки. В дълбок тиган или тенджера се налива 2- 3с.л. олио. Слагат се зеленчуците, без доматения сок.  Запържват за 3 минути. После се добавят мръвките месо. Разбърква се с дървена шпатула. Добавя се доматеният сок. Полива се 100мл вино и 2ч.ч. прецеден овнешки бульон. Ястието се поръсва с 1/2ч.л. сол, 2- 3 зърна бахар и щипка захар. Похлупва се и се оставя да се готви на слаб огън 50 минути. Накрая се отхлупва и се поръсва с 1/2ч.л. червен пипер, 1с.л. сух стрит девесил и щипка тарос. Рагуто се пднася топло, върху подложка, като се слага на средата на масата. Всеки си сервира в чиния.

Пътеписът днес ще ни заведе до едно от прекрасните места в китната ни родина – мъжкия манастир Успение Богородично край Батошево. И за да бъдем точни - край Батошево има още един, девически, манастир (Въведение Богородшично), но сега ще стане дума за мъжкия. Приятно четене:

До Батошевския манастир Успение Богородично

Тази година, пътувайки от Вонеща вода през Трявна (за кафе с аромат на смокини) към Троян, не изменихме на себе си и вместо да се движим по „царския” път, кривнахме по малките пътчета през селата. Хубавото на малките пътчета е, че крият множество изненади :) (а ако имаш голяма кола, дупките не са сред тях ;). Денят беше 15 август, а термометърът показваше 37 градуса на сянка. Въпреки жегата или точно заради нея, имах чувството, че целия окръг е тръгнал на път. 15 август е голям християнски празник и много хора са готови да пропътуват километри до най-близката църква или манастир. Тези пък, които не търсеха божи храм, търсеха сянка и вода и тесният път покрай реката не смогваше да си поеме дъх под върволицата автомобили. (почти през цялото време пътят върви покрай река – първо покрай р. Росица, а след това следва р. Видима). Пътувахме си и зяпахме. Забавлявахме се от гледката на хора, насядали направо в реката, с по биричка във всяка ръка. Ако сте настроени откривателски, този край на Стара планина няма да ви разочарова. Той е с малка надморска височина, сравнително мек климат и изобилства от забутани между хълмовете, почти неоткриваеми местенца, където да избягаш и да се скриеш. Поради тази причина, изобщо не бях изненадана, че подминахме поне 3-4 манастира – основно заради тълпите туристи, желаещи да ги превземат. Обичам да разглеждам църкви и манастири, когато са празни, за да мога да пипна стените, да разгледам надписите и рисунките и да усетя настроението на хората, създали мястото. Обичам да оставам сама на такива места, но вече почти се бях примирила, че явно няма да е днес. Тогава една очукана и ръждясала табела привлече вниманието ни. Завихме в последния момент и се оказахме на прясно асфалтиран път за една кола. След 4 км по него, в посока към върха на хълма, се озовахме пред вратите на Батошевски манастир.

[singlepic id=6787 w=600 h=450 float=center]

Вълшебно място. Оградено само от зелени хълмове, спретнато, сгушено и защитено. Разрушаван един път от турците, после построен отново. Камбанарията, чешмата – всяко със своята си история. Тишината се стеле от планината… Идеално за усамотение. Ако някога ми се прииска да избягам, ще отида точно там. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

[singlepic id=6792 w=600 h=450 float=center]

[singlepic id=6793 w=600 h=450 float=center]

[singlepic id=6794 w=600 h=450 float=center]

Напоследък все повече ме привличат такъв тип местенца – далеч от шума, от суетата, от сергиите с дрънкулки. (Израснала съм в планината над Троянския манастир, харесвам мястото, но в последните години големите църкви и манастири като че ли не съумяха да запазят излъчването си на „светà обител” и лека полека се превърнаха в търговски обекти. Съгласна съм, че трябва да се издържат някак, съгласна съм, че всеки иска да види поне трите най-големи български манастира, съгласна съм (може би), че не трябва да връщаш туристи, само защото са по къси панталони… но всъщност, истината е, че не знам дали съм съвсем съгласна. Може би не съм, щом като избягвам подобни места напоследък.) Батошевският манастир е действащ мъжки манастир, което трябва да имате наум, ако решите да се разходите из него. Достъпът не е ограничен, но е добре да знаете, че там постоянно живеят хора и вие им отивате „на гости”, което изисква да проявите нужното уважение към мястото и обитателите му и да се съобразите с техните ангажименти и порядки. Приятна разходка.

[singlepic id=6795 w=600 h=450 float=center]

(за първи път виждам такъв знак на манастир или църква и съм любопитна какво ли означава)

[singlepic id=6796 w=600 h=450 float=center]

[singlepic id=6798 w=600h=450 float=center]

[singlepic id=6797 w=600 h=450 float=center]

[singlepic id=6799 w=600 h=450 float=center]

[singlepic id=6788 w=600 h=450 float=center]

[singlepic id=6789 w=600 h=450 float=center]

[singlepic id=6790 w=600 h=450 float=center]

[singlepic id=6791 w=320 h=240 float=center]

---

П.П. Батошевски манастир изобщо липсва на повечето карти. На част от картите има обозначен манастир с такова име до село Батошево – той се намира в края на селото, по-ниско от пътя, точно покрай реката и не можа да ни притегли в онзи ден. Вероятно заради стълпотворението пред входа му. Аз говоря за друг манастир, отклонението за който се намира след с. Карамичевци и преди с. Стоките. Мястото му е обозначено вярно само в googlemaps. Автор: Даниела Соколова Снимки: авторът Още снимки от Стара планина: [nggallery id=15] Други разкази свързани със Стара планина– на картата:

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ Политическата ситуация в България продължава да се усложнява, след като през последните две седмици правителството на ГЕРБ се оказа под силен натиск от различни страни едновременно и прояви все повече от своите характерни слабости – липса на управленски капацитет и опит, както и непоследователност в решенията и действията.

Твърде широко недоволство както от страна на експерти, така и от политици, включително съюзници на ГЕРБ в управлението, предизвика например въпроса за пенсионната реформа и по-специално – намерението на правителството практически да национализира парите, натрупани в частните пенсионни фондове, като ги вкара в бюджета на Националния осигурителен институт. Междувременно партньорите на ГЕРБ от Синята коалиция, които също остро критикуваха тази мярка, взеха решение да се въздържат при гласуването на бюджета за следващата година, ако в него не се извършат съществени промени.

Сините предупредиха също управляващите да обърнат внимание на факта, че винаги, когато предстоят важни преговори с Русия, ситуацията в България по един или друг начин се усложнява, като очевидно се задействат знайни и незнайни поддръжници на руските интереси в страната.

Сякаш случайно – но от друга страна напълно логично – на този фон прозвуча и съобщението, че се очаква на 11 ноември президентът Георги Първанов да обяви официално старта на новия си политически проект, с който смята да остане в политиката след приключване на мандата си догодина. А това, разбира се, означава управляващите от ГЕРБ да се окажат съвсем скоро пред нови, неочаквани и далеч по-сложни от досегашните политически предизвикателства. 

- Пламен, самото съществуване на проекта “Първанов” не е новина, по него са известни вече доста подробности, но има ли нещо изненадващо като информация в последните съобщения? 

- Като цяло – не, Фили. Разбра се, че с избора на дата за официалното обявяване на проекта се търси някаква символика, доколкото точно на 11 ноември 2001-ва година Първанов неочаквано поведе срещу Петър Стоянов и спечели първия си президентски мандат. Тази символика обаче е твърде крехка, за да мобилизира когото и да било. Разбира се, Първанов не разчита само на нея, а се опитва да привлече ресурс от различни страни, за да постигне важни успехи още в началото на следпрезидентската си политическа биография. Засега е известно, че спечелването на повече кметски места от ГЕРБ би се отчело като голям успех.  

- Тоест, очаква се със сигурност новата формация, чието име още е неизвестно, да се включи в президентските и местните избори догодина? 

- Да, Фили, макар през цялото време Първанов да говори, че проектът му е граждански, той бързо ще се трансформира в чисто политическа партия. Не случайно през последните месеци президентът на практика е изоставил президентските си задължения и е тръгнал да обикаля страната като мисионер на партийно строителство. 

- Подобно поведение не е ли в разрез с Конституцията? 

- В България на подобен въпрос обикновено се отвръща също с въпрос – и какво от това? Макар самият премиер Борисов постоянно да повтаря, че Първанов използва обществения ресурс на поста си за реализация на една частна политическа инициатива, както виждаме – от това нищо не следва. След като преди десетина месеца стана ясно, че идеята за импийчмънт на президента няма как да мине – ако не през Парламента, то поне после през Конституционния съд – тя беше напълно изоставена от управляващите и те сякаш се примириха да стискат зъби до края на мандата. Така се стигна до положението, че ако в момента в България има напълно безконтролен и безотговорен пред закона и обществото човек, натоварен в същото време с голяма власт, това е именно Георги Първанов. 

- Пламен, как мислиш, ще има ли наистина успех президентът в своето начинание да създаде алтернатива на сегашното управление на ГЕРБ? 

- Напоследък някои наблюдатели, къде на сериозно, къде на шега казват, Фили, че на Първанов ще му е трудно да изгради лява алтернатива на ГЕРБ, защото с последните си действия управляващите отидоха толкова наляво, че по-скоро би трябвало двамата с Борисов да се прегърнат. Разбира се, няма да се случи така, поне не официално. Противоречията между тях, макар и привидно, ще останат, като се обясняват с витиевати политически формули или поне със силно междуличностно напрежение.

По-интересното е, че вероятно Първанов, който засега говори за мобилизация на гражданското общество чрез своя проект, бързо ще се сблъска с един основен факт – практическата липса на гражданско общество в България. Или, доколкото го има, неговите по-скоро десни нагласи. И много бързо това ще преориентира усилията му към овладяване изцяло на ресурса, с който гарантирано разполага – онзи, който стои в бившата му партия БСП, макар често да скърца със зъби.

Така че за сметка на проблемите, които неизбежно ще създаде на управляващите, което засега се възприема като вредно за обществото, доколкото ГЕРБ все още няма алтернатива, Първанов може да направи и нещо полезно за обществото, като разруши до голяма степен дори твърдото ядро на Българската социалистическа партия.

С парчета от БСП, с привличане на по-малки колаборационистки и популистки формации, с псевдо интелектуалците, които от сега декларират подкрепа за него, мисля че Първанов няма да стигне далеч в политиката. Това, което го интересува в момента и в относително близко бъдеще обаче, ще се случи – с новата формация зад гърба неговият ресурс за натиск срещу правителството ще стане още по-голям. 

- Пламен, самият Първанов твърди, че проектът му е дългосрочен, стратегически ориентиран, а ти казваш, че интересите му са по-скоро тактически. Защо смяташ така? 

- Той няма как да говори по друг начин, Фили. Нали се сещаш, че ако каже – аз правя проект, който ще ми служи в следващите година-две и после ще го зарежа, това няма да вдъхнови никого за участие. Истината обаче е, че Първанов се интересува от ефекта на своя проект буквално през следващите месеци, до една година. 

- И какво трябва да се случи през това време? 

- Да се подпишат окончателните договори с руснаците за изграждането на газопровода “Южен поток” и атомната централа в Белене. 

- Само това? 

- Само това. Макар че то никак не е “само”, доколкото именно в тези два уж чисто икономически проекта, а не в този, политическия, на сегашния президент, са заложени истинските стратегически цели. Те са свързани от една страна с усвояването на много, ама наистина много пари, и от друга, която е по-важната – с окончателно привързване поне за нови 50 или 100 години на България, независимо че е европейска страна, към руската орбита на влияние.

И не случайно в едно интервю онзи ден лидерът на Демократи за силна България Иван Костов каза на ГЕРБ да внимават какво се случва в държавата винаги, когато предстоят решаващи преговори с руснаците. Ето това се случва, провокира се силно обществено недоволство, появяват се нови, “алтернативни” политически формации, започва здрава компроматна война, изобщо – натиск отвсякъде. 

- Но всъщност защо е необходимо засилването на натиска в тази посока, след като правителството на ГЕРБ през последните месеци даде ясно да се разбере, че е съгласно и прави всичко възможно за реализацията на големите руски проекти?

- По няколко причини, Фили. Първо – за да не се отметне правителството в решителен момент.

Второ – за да се балансира или дори преодолее натискът, който се оказва по доста по-деликатен начин от другата страна, от американците например, в полза на тезата, че руските енергийни проекти не трябва да се реализират, защото са икономическа и политическа заплаха за България. Балансирането на този американски натиск очевидно е твърде важно и необходимо в момента, след като Русия предприема и обходни действия.

Както стана ясно, на предстоящата среща на НАТО в Лисабон руснаците ще поставят остро въпроса за разполагането на тъй наречените “съществени бойни сили” в България и Румъния. Става дума за онзи малък ротационен американски контингент в състав от 3 до 5 хиляди души, който се намира в България по двустранен договор със САЩ и който руснаците причисляват към въпросните “съществени бойни сили”, докато НАТО не ги разглежда като такива. Повдигането на въпроса точно сега обаче изглежда като поставяне на основа за пазарлък на геополитическо ниво, при който американските военни интереси тук да бъдат разменени срещу руските енергийни апетити.

Трето – със създаването на нова политическа формация, която се кани бързо да набере сили, за да се превърне в алтернатива на сегашното управление, може би се подготвя и вариант за падане на сегашното правителство – било ако на някакъв етап откаже да изпълни ангажиментите си спрямо руснаците, било ако вече ги е изпълнило и на власт тук трябва да дойде по-предвидим руски съюзник. А какъв по-предвидим от президента Георги Първанов? Нали в последните десетина години точно той играе ролята на главен проводник на руските интереси тук, а сега, с обявяването на новия му политически проект пък става ясно, че около него се групират и останалите от русофилската кохорта. 

- Пламен, ако си прав в тези разсъждения, значи България не я очакват добри времена? 

- Съжалявам, Фили, но все по-трудно става човек да намери основания за оптимизъм. И не е прав Любо Дилов -син, който онзи ден каза, че България изглежда черна дупка само за хората, които имат малки доходи. Защото общественият оптимизъм не се гради единствено на увереността, че, както днес, така и утре ще можеш да пръснеш хиляда лева в някой чалга клуб, нали? Или поне не би трябвало да се гради само върху това.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

:) Провокирано от коментара на Михайло към вчерашната притча - "Зебра и жираф":
"Надеждата е мираж в пустинята,знанието е като камила без посока.Познанието не се учи,само се притежава и мъкне като гърбица... "

Камилчето пита:
-Мамо, а защо ни е гърбица?
-В нея съхраняваме запасите си от вода, за да преживеем в пустинята.
-А защо козината ни е толкова гъста?
-За да не ни е студено нощем в пустинята и горещо през деня.
-А копитата ни защо са толкова големи?
-За да можем лесно да вървим през пясъчните дюни.
-А защо устните ни са толкова дебели?
-За да не ги нараняват тръните, които са единствената ни храна в пустинята.
-А защо, по дяволите, са ни всичките тези екстри в зоопарка?