Аспен от зеления щат Колорадо

Спомням си от ученическите години (осемдесетте на миналия век*) как ни обясняваха термина „идеологическа диверсия“ : „Ето например гледате американски филм и режисьорът – а те всички са много добре подготвени идеилолгически – ви показва едни красиви пейзажи, планини, езера, и вие, понеже сте млади и невинни, се поддават на тази диверсия и си мислите колко е хубаво в Америка. А там е див империализъм и трябва да се дава отпор на тази идеологическа диверсия!“ Та днешния пътепис можете да го разглеждате като идеологическа диверсия – иначе не забравяйте, че в Щатите управлява кървав империалистически режим, който потиска работниците в стремеже им към социални права! (а, да – а филмът „Социална мрежа“ също е империалистическа пропаганда – къде се е видяло някакъв си студент за няма и 4 години да стане милиардер? ;) Приятно четене:

Аспен от зеления щат Колорадо

Едно е да кажеш, че отиваш на ваканция в Колорадо и съвсем друго - ако кажеш, че отиваш в Аспен. Дори само произнасянето на името на Аспен отключва хиляди асоциации с лукс, красота и елит в съзнанията на хора по цял свят.

Аспен

бил създаден от група миньори, търсачи на сребро към края на 19ти век - в следващите години от района излиза 1/6 от среброто, намерено в цялата държава. Аспен се намира се в долина, обградена от планини – природно проектиран за ски курорт. Всяка от планините е различна – но много от склоновете са стръмни и не са за начинаещи. Днес средната цена на имотите там е малко над $1 милион долара. В Аспен се намира и една от най-скъпите къщи в света – на стойност $135 милиона долара - притежавана от саудитски принц.

[singlepic id=6884 w=600 h=450 float=center]

Има и нова звезда в класациите на световните ски курорти – Вейл – построен в европейски стил,

Вейл е много атрактивен!

Той има и друго важно преимущество – намира се значително по-близо до Денвър от Аспен. За да стигнете до Аспен от Денвър, имате две алтернативи – живописен, опасен, стръмен и тесен път или пък по-нов, значително по-прав, но съвсем неживописен път. На теория, първият вариант е по-къс, но по него се кара много по-бавно. Този избор е почти екзистенциален и ако пропусна думата „път”, сравнението ще бъде приложимо в много други избори, които сме принудени да правим в живота си. „Екзистенциален” е и защото по него можете като нищо да загубите „екзистенцията” си, буквално – завоите са остри, стръмни, непредвидими, а в голяма част от пътя даже няма мантинели. Не стига това, ами и колоездачите са активна група в движението. Пътят е толкова тесен, че едва се разминават две коли. А и небезизвестната любов на американците към всичко, на което пише 4х4, никак не помага, поради щедрите размери.

[singlepic id=6885 w=600 h=450 float=none]

Първата ми мисъл е да погледна дали има покритие на мобилните телефони. Даа, така и очаквах – нито чертичка. Усещам как все по-често повтарям на съпруга си да намали. Все по-нервно. Даже и 4-годишният ми син приглася. Замислям се, че това пътуване може и да завърши с развод, ако на този път не му видим края скоро. Залепвам се за вратата и се опитвам да не създавам паника. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Минава ми през ума, че този, който е построил пътя, е имал особено чувство за хумор – на всеки 15-20 минути смяната на надморската височина е 1000-1500 фута (300 – 460 м.н.в. приблизително – бел.Ст.) Пътят отнема около 4 часа.

[singlepic id=6886 w=600 h=450 float=center]

По изпитана американска методика се опитвам да държа мисълта си на наградата в края на изпитанието. За миг се разсейвам и поглеждам надолу! 2-3 хиляди метра! Ако излезеш от пътя на 30 см, падаш. Да опитаме друга методика за отвличане на вниманието – така, като се разведем в Аспен, ще се обадя на всичките си бивши гаджета! И това не помага! Сменям тактиката – казвам му, че, ако кара много бавно, няма да има развод. Готова съм на какви ли не обещания! Добре, че той не злоупотребява!

Гледките всъщност са впечатляващи! За мен обаче, е важно, че вниманието на съпруга ми не се отмества от пътя. Така, че не обелвам и думичка за гледките. На всеки 10 минути го питам какво вижда – и по-добре отговорът да е „бяла пресечена линия” или нечий регистрационен номер! Да се върнем на гледките, преди съвсем да загубя разсъдък – много е важно уточнението, че в Америка няма много планини. В по-голямата си част, страната е по-равна, отколкото можете да си представите. Затова планинските гледки с безкрайни зелени гори или червени скали имат особена стойност. В типично американски стил някой е маркирал най-живописните места и до тях водят табелки. Засмивам се, че това е за такива като мен, които ще ги пропуснат в паниката си. Малко преди Аспен се изкачваме по дълга спирала. Има паркинг и пътека, която води до поредното магическо място. Невероятно е! Виждаш околните върхове от висотата на тяхната величественост! Въздухът е разреден и дишаш трудно, вятърът е безмилостен, но това са подробности! Ти си на върха!

[singlepic id=6888 w=600 h=450 float=center]

Почти като в житейски сценарий, насладата на главозамаяния ти екстаз е прекъсната от съдържанието на една табелка – 12 000 фута е височината, на която се намираме! (3 658 м.н.в. - бел.Ст.) Да припомним, че Аспен се намира в долина – това означава, че спиралата на пътя започва отново - надолу! За момент вниманието ми е привлечено от колоездач на пътя – досега не отделих подобаващото внимание на колоездачите – но видяното ме стъписва – белите му коси се подават изпод каската. Вглеждам се – човекът е поне на 70 години. Циникът у мен надделява и едва не се разсмивам – аз едва дишах на върха само вървейки, а този юнак на 70 кара колело под заплахата на колите, завоите, разредения въздух и не виждам дори да се задъхва. Въпреки, че първата ми мисъл беше какво ще правим без телефони, когато някой от тези беловласи „младежи” получи инфаркт на пътя, трябва да кажа, че инфаркт нямаше, никой не беше прегазен и никой не падна в пропастта. Истината е, че това е начин на живот в Колорадо – всички са активни, хранят се правилно и се гордеят как са похарчили сериозна сума за най-новия олекотен велосипед с алуминиева рамка. Инфаркти не се споменават. Тук виждам и друг феномен, нетипичен за повечето части на страната – много ресторанти предлагат маси навън и интересът на клиентите определено поддържа тази тенденция. Казват, че се хранят навън, докато времето позволява.

[singlepic id=6889 w=600 h=450 float=center]

Днес в Колорадо

живеят около 5 милиона души, населението му се е увеличило със 17 процента в последните 10 години. Малко след средата на 19ти век най-големият приток на преселници към Колорадо донесла Треската за сребро. Минералните залежи в щата осигурявали и все още осигуряват поминък на част от населението. Макар и по-рядко, но и днес се срещат мини за злато, сребро и диаманти. Откривам магазин за минерали и фосили и това изтрива наведнъж спомените ми от кошмарния път – все едно музеят „Земята и хората” има сезонна разпродажба! Фосил от динозавър струва около $7-$8, ако пък искате зъб, се пригответе да платите около $20. Изобилието от камъни е невероятно – планински кристали, кварц, опали, топази, сапфири, диаманти... Така си представям пещерата в „Али Баба и 40те разбойника”. Впечатлявам се, че не виждам много скъпи коли в Денвър, дори рядко се срещат бутици на най-големите световни дизайнери. Недоумявам как така Аспен и Вейл с многомилионните имоти са наблизо, а стилът на живот е много по-различен от този в Денвър. Отговорът е, че там се стичат пари отвсякъде и много от имотите са предназначени само за активния зимен сезон, а хората в Денвър са местното население.

Колорадо е на 11то място в страната по доходи на човек

Подновявам въпроса за скъпите коли. Бива ми обяснено, че хората не държат на външната проява на парите. Не се обличат според тенденциите на големите дизайнери. Но пък купуват органична храна. И велосипеди с алуминиева рамка, добавям аз. В Денвър активно се строи, и за разлика от други щати, се и продава – цената на нова къща с две спални започва от $200 000. Популярни са градските къщи, които са залепени една за друга и имат собствени задни дворове. Както и навсякъде из Щатите, и тук барбекюто е на почит и му се полага заден двор. Дори раздават малки площи, в които да си разкопаеш градинка. Хм... явно „Фермата” от Фейсбук не е популярна тук.

[singlepic id=6890 w=600 h=450 float=center]

Населението на Колорадо е с най-нисък процент на затлъстяване измежду всичките американски щати. Правилното хранене и активният начин на живот определено ще те вкара в тази класация. Впечатлявам се и от слънчевите батерии, които ме срещат често – върху покриви, в планините, във ферми, дори в гараж за поправка на коли. Използването на слънчева енергия е популярно в Колорадо – географското му положение и желанието на местните да живеят природосъобразно са причина за развитието на тази индустрия. Фирми предлагат различни оферти за намаляване на сметките за електричество и отопление чрез използване на слънчева енергия. А правителството подкрепя тази важна стъпка с данъчни облекчения. Зеленият начин на живот е честа и модерна тема на безкрайни дискусии на всякакво ниво по цял свят, но в Колорадо са направили следващата стъпка, която е значително по-важна – да го превърнат в ежедневие! Поздрави, Люси Рикспуун Автор: Люси Рикспуун Снимки: авторът Още снимки от Щатите: [nggallery id=33] Други разкази свързани със Северна Америка– на картата: Кликайте на разказа

Прочети цялата новина

Свързани новини: