ДУПКА В КАЛЕНДАРА

• Путин мисли като Борисов и Първанов за бъдещето на България, те пък мислят като него относно неговите идеи за нашето бъдеще, а ние, редовите българи, мислим само каквото трябва, когато трябва и колкото им трябва на тях 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Чухте ли благата вест, граждани? За вас не знам, но щом я чух, душата ми от щастие запърха. Ето, и поетично взех да се изразявам, ама как иначе, след като за трети път през последните 7 години ще ни ощастливи с височайше посещение любимият ни Путин, Владимир Владимирович – Господ здраве да му дава и дано е изчезнала онази леко неприлична синина под окото му, забелязана неотдавна при посещението му в Украйна. Амин.

Според чешкия писател Хашек с подобни синини най-често се сдобиват субектите, въвлечени по една или друга причина в неуспешен опит да се открадне кокошка на хайван-пазара и справедливо бити през лицето от собственика на въпросната кокошка със самата кокошка. Като се отчетат множество фактори обаче, почти съм готов да се закълна, че случаят със синината на Путин не е такъв. И все пак съмненията остават, защото никой така и не обясни какъв точно е.

Но да забравим синината, тя най-вероятно си е следствие от обикновеното на руснаците поведение – трезвен, трезвен, па току се натряска. Разбираемо, по техните земи водката е толкова хубава, че никой не може да и устои. И не бива да ги съдим хорицата, защото съм сигурен, че ако ние бяхме руснаци, също щяхме да сме склонни да пропием и носа между очите си, както образно обича да се изразява същият дегенерат Хашек.

Важното обаче е, че руският премиер Путин идва в България по покана на българския премиер Борисов с цел да си поговорят “хубаво” – “за “Южен поток”, за “Белене” и за всички теми, които са важни”, както представи нещата бат` Бойко. Първо се изкуших да помисля, че имаме един много практичен и дипломатичен премиер, който умно кани партньора си на собствена територия, за да може в атмосфера на шеги и закачки по-лесно да му сведе лошата вест – че България няма намерение да се замесва с големите руски енергийни проекти тук, защото те са икономически необосновани, прекалено скъпи за нашите скромни възможности, особено в условията на криза, и политически силно ни привързват към руската орбита на влияние, а цивилизационният ни избор като народ засега е друг – евро-атлантическата орбита.

Но не било така. Руската агенция ИТАР-ТАСС веднага цитира интервю със самия Борисов, в което той казва, че с цялото си сърце подкрепя проекта “Белене”. Добавя също, че “строителството на АЕЦ “Белене” е изключително важно, защото в противен случай до 2020 година България ще има проблем с тока, а в същото време Турция ще разполага с цели четири централи”. Остана леко неясно каква е връзката между централата в България и тези в Турция, но сигурно премиерът знае. Или предполага, че знае. В краен случай – само предполага. Междувременно някакъв коментатор попита къде пък се предполага ние да продаваме тока от тази централа, ако турците наистина си изградят цели четири, но този въпрос го слагаме към долните инсинуации по темата и го забравяме. Ако изобщо сме го чули, де.

Така или иначе, правителствената информационна служба в София отрече да знае за подобно интервю на премиера, но това едва ли е от съществено значение. Нали ние с вас сме убедени, че той е началник на службата, не тя на него, затова не е длъжен да и дава отчет пред кого какви ги говори, дрънка или плещи – по избор. То и аз като гражданин, който плаща заплатата на министър-председателя, бих искал да знам какво точно са си казали онзи ден в последния си телефонен разговор Борисов и Путин, защото имам определени съмнения, че още тогава те напълно са се разбрали, а предстоящото посещение е само за увековечаване на постигнатото разбирателство. Ама смея ли да питам. Не смея, защото и да питам, няма да ми кажат. Пък ако случайно ми кажат – вероятно няма да се смея, ще плача. А народът трябва да се пази от подобни незрели отрицателни емоции. На народа положителни емоции му дай – и Борисов веднага започна да ни ги дава.

Например излезе с внушението, че не само АЕЦ “Белене”, но и “Южен поток” също е много, ама много необходим на България проект. Нищо, че само допреди няколко месеца правителството определяше и двата проекта като излишни, а лично премиерът Борисов дори наричаше дупката в Белене “мръсна локва”. И нищо, че със съгласието си за тяхната реализация на практика загърбваме не просто ангажиментите си към общата европейска енергийна сигурност, а директно отсвирваме, сякаш не съществува, приетата неотдавна директива на Съвета на Европа, според която в срок от четири години страните-членки на ЕС трябва да намалят до поносими граници влиянието на руския енергиен монопол.

Положителни емоции сред народа възникват също от възраждането на един стар комунистически рефрен, популярен през 90-те години – как с ориентацията си към демокрация и западен модел на капитализъм България е сглупила, защото е изгубила икономическите благини на необятния руски пазар, където толкова години продавахме доматени консерви, вкиснато вино и махорка. За сметка на което получавахме – на практика безплатно – нефт, оръжия и братски съвети как да живеем. Особено съветите напълно безплатно ги получавахме.

Сега Борисов, съветван или само от собствения си разум, или от лоши съветници, се опитва да ни пробута идеята, че ето, щом се съгласим за енергийните проекти и необятният руски пазар отново ще отвори прегръдка за нас. Нашето вино от спирт и есенция ще изтика френското вино от грозде на московския пазар. Нашите цигари с европейски акциз ще конкурират два-три пъти по-евтините Marlboro и Rothmans, които се произвеждат в самата Русия и нейната близка чужбина, и които ние иначе купуваме тук контрабанда. Нашите салами, тъпкани със соя, ще конкурират полските, сътворени от истинско месо…..

Такива работи ни разправя премиерът, а ние какво, вярваме – ако не за друго, поне с цел да не изтървем удоволствието от всенародните тържества по посрещането на Владимир Владимирович. Като гледам работата обаче, може да стане така, че самият Бойко Борисов да не изпита особено удоволствие от тържествата. Имам предвид, че визитата на Путин е насрочена за 13 ноември – само два дни, след като в България формално действащият президент Георги Първанов ще представи новия си политически проект, на който той упорито вика “граждански”. Та според мен Путин идва тук повече за да даде едно рамо на Първанов, да се запознае, лично да одобри и да вдъхне кураж на хората, които ще се включат в проекта, да посочи пред онази българска общественост, която обича повече Русия, нежели себе си, кой е правилният избор на магаре, след което трябва да се юрне стадото занапред.

С Борисов, разбира се, Путин ще се срещне. Но, както казах, те най-вероятно вече са се разбрали за важното, тоест, българският премиер ще трябва да свърши в полза на руския още само две неща: първо – публично и официално да потвърди договора по енергийните проекти и второ – да отнесе като ветропоказател всички критики, неудобството да се обяснява пред народа си и пред бюрократите в Брюксел защо си играе с лоши другарчета, които го карат да прави лоши работи. В цялата работа за мен остава обаче една загадка – защо в поредицата тържества по случай височайшето посещение денят 12 ноември е оставен като дупка в календара, без никакви поводи за изблици на гражданска радост?

Помислете си, започваме още от 8 ноември, Архангеловден. По традиция тогава празнуват полицаите, нашите ангел-хранители, които слязоха от небесните селения на земята с благородната цел да ни пазят от греха. Единственото неясно и досега си остава “кой ще ни пази от пазителите”, но нали без загадки животът е скучен. Така или иначе, на Архангеловден се пие от радост и всеобщо. Следващият ден е 9 ноември. Тогава падна Берлинската стена и пак имаме голям повод за веселие – някои защото чистосърдечно се зарадвахме на демокрацията, други – защото много будали чистосърдечно се зарадваха на демокрацията и паднаха в лапите на тези, другите. На 10 ноември се обяви свалянето на Тодор Живков. Веселбата пак е всенародна, макар с повече нюанси. Някои пихме само тогава, през 89-та, защото не вярвахме, че това някога ще се случи. После спряхме да пием, защото разбрахме какво всъщност се е случило. Останалите и досега си къркат – било напълно безпросветно, защото още не са разбрали, било просветено, защото планът успя. Ако не те самите, то наследниците им къркат заради успеха на плана, със сигурност. На 11 ноември, както знаем, Георги Първанов ще обяви своя нов политически проект, който ще даде алтернатива на сегашното управление на ГЕРБ и ще ни спаси от мръсните лапи на борбата с корупцията и организираната престъпност. Освен това ще донесе благоденствие за угнетените и оскърбените под формата на големи пенсии, социални помощи и заплати в държавния сектор. Кой не би пил по този повод с възрадвана душа?

На 13 пристига самият Путин и тогава, освен някои неразумни елементи, които ще се почувстват засегнати и ще псуват заради блокирането на софийските улици, всички други ще хвърляме капи от радост. Чудя се дали няма да се появят и групи граждани,  които спонтанно или организирано да протестират срещу посещението на Путин и факта, че българското правителство се поддава на натиска да реализира не просто неизгодни, но и противоречащи на българските интереси проекти. Но това е малко вероятно – от една страна се знае, че десницата, която може да стимулира подобно поведение, е твърде слаба, за да го направи. От друга – истинските граждани вече се записват на талази при Първанов, така че ако подобни групи се появят, те няма да се състоят от граждани, а от лумпени. Както и да е, вероятно ще се лее водка и в единия, и в другия случай, а за някои – от сутринта.

Но какво правим на 12-ти ноември? Изчистваме се от махмурлука, за да отворим място за предстоящия? Не ми се вярва, от политическата наука е известно, че като се стартира процедура по пиянството на един народ, тя трябва да бъде непрекъсната и да се кара докрай, за да се експлоатира този народ пълноценно. Вижте самата Русия като пример, ако на моите думи не вярвате. А може би имаме ден за размисъл? Глупости, ще вземем да измислим нещо правилно и току-виж сме провалили нечии планове.

Пълна загадка е това, граждани. Единственото разумно обяснение, за което се сещам, е, че ще бъдем толкова шашнати от дълбочината и мъдростта на проекта на Първанов, че на 12-ти няма да можем да употребим за нищо на света, дори насила да ни го наливат в гърлото безплатно. И кукловодите, като знаят тази особеност на националния ни характер, решили са да не ни насилват излишно. Нали на другия ден и без това ще пропием, като чуем, че Путин мисли като Борисов и Първанов за бъдещето на България. Те пък мислят като него относно неговите идеи за нашето бъдеще. А ние, редовите българи, мислим само каквото трябва, когато трябва и колкото им трябва на тях. Но да знаете, граждани – само водката от Русия е истинска руска водка и аз с цялото си сърце подкрепям идеята да запълним с нея дупката в календара. А ако непременно ни трябва конкретен повод – ами, петък е.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: