Убедих се, че немците са много добри в хляба и изобщо всички тестени изделия. От сладките вече приготвих няколко, които както разбирам по коментарите, някои също са пробвали. Забелязвам, че сладките теста с мая не се различават особено по съставки, а смяната на термичната обработка и добавянето на различни плодове и подправки оформят различни десерти. Един от тях е следващият, който по-скоро върви да се поднесе за закуска или със следобеден чай.

Сега, на въпроса какво точно се явява това тестено произведение, никой от заобикалящите ме немскоговорящи не можа да ми отговори. Buchteln, кнедла ли е или бухта? Каквото и да е, на мен ми е удобно тези пухкави сладки хлебчета да наричам бухти. Виж, знам откъде идва името им Dukatenbuchteln. Идва от старата златна европейска монета дукат, заради кръглата им форма и златистата коричка.

Тези печени бухти (или кнедли) са част от кухнята на няколко страни от централна Европа, от които традиционо се приготвят в Австрия, Словения и Унгария, а в Бавария се наричат Rohrnudl(n), което трябва да рече печени кнедли. Всъщност, историята им започва някъде в Бохемия и явно не могли да устоят на сладките хлебчета, започнали да ги приготвят масово и в съседните страни. Традиционно се сервират с ванилов крем или сладко от сини сливи, но и самостоятелно са си една ароматна експлозия, особено след като се разчупят топли. Едва извадени от фурната разгръщат аромат на цитрус и сладка ванилия. М-м-м…

Dukatenbuchteln

Адаптирано от книгата My Bavarian Cookbook

В Бавария, тестото за Dukatenbuchteln се оставя да втаса два пъти преди да се оформи на топки - веднъж след като е замесено и втори път след първоначалното втасване. Така тестото ще има фини пори и ще бъде по-ароматно. - казва Алфонс Шубек.

Продукти:

• 200 мл. топло прясно мляко
• 30 гр. прясна мая за хляб
• 450 гр. брашно + допълнително за омесване
• 100 гр. захар
• 3 жълтъка, от яйца от свободно отглеждани кокошки
• 1 супена лъжица Амарето
• 1 супена лъжица тъмен ром
• щипка сол
• 1 шушулка ванилия
• 1 чаена лъжица настъргана портокалова кора
• 1 чаена лъжица настъргана лимонова кора
• 80 гр. меко масло
• 50 гр. разтопено масло за намазване

Маята се разтваря в топлото мляко.

Шушулката ванилия се разполовява  по дължина и с нож се остъргват семената. Запазват се настрана.

Брашното се пресява в купа, прави се кладенче в средата и се добавят захарта, жълтъците, бадемовият ликьор, ромът, ваниловите семена, щипка сол, портокаловата и лимоновата кора. По малко се изсипва млякото с маята и се замесва меко тесто. Накрая в тестото се добавя маслото. Меси се няколко минути докато тестото стане гладко и еластично.

Тестото се слага в намаслена купа. Покрива се със стреч фолио или кърпа и се оставя за 30 минути да втаса. След като удвои обема си, се премесва още веднъж и отново се оставя за 30 минути.

Тестото се разделя на 14 равни части, от които се оформят топки. Подреждат се в тава намазана с мазнина. Покриват се с кърпа и се оставят за 20-30 минути на топло място.

Фурната се нагрява на 180°C.

Бухтите се намазват с разтопено масло и се пекат в предварително нагрятата фурна за 20 минути или докато придобият златист цвят на повърхността.

Dukatenbuchteln – кнедла или бухта? от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Норвегия е най-добрата страна за живеене в света, а Зимбабвe е на дъното на годишна класация на ООН. Оценката се прави на базата на индекса на човешкото развитие. Той отчита благосъстоянието, който Програмата за развитие на ООН публикува през последните 20 години и включва индивидуалния икономически просперитет с равнището на образование и продължителността на живота. [...]

Основната роля на резерватите е да опазват вековни гори, животни и растения застрашени от изчезване... Именно заради това техните територии са строго охранявани. В България, обаче, резерватите не са това, което са! Давам нагледен пример с резерват Купена в Родопите, където безжалостно са изсечени цели масиви с вековна букова гора.

Бойко Борисов ще стопля политическите отношения с Русия, за да си възстановим загубените пазари:

Русия е естествен пазар за България. Защо сме го забравили? Вие знаете ли колко минерална вода харчи Москва за година – милиони бутилки. Защо да не пият наша вода?”, запита Борисов… Премиерът каза, че иска да вдигне стокообмена на България с Русия до равнищата от времената, когато "двете страни са работили добре"… "Това е чист бизнес и чиста икономика, свежи пари за държавата. Саркози и Меркел се срещат с Путин и си правят бизнес, а ние сме си подарили пазара", каза още премиерът.

Според Борисов съвместните енергийните проекти с Русия ще бъдат успешно реализирани…

Значи, ще финансираме огромни руски проекти със съмнителна ефективност за десетки милиарди с цел да поддържаме добри отношения с Русия – и в замяна се надяваме да получим по-добра позиция на пазара? В това няма никакъв смисъл. Първо, защото сметката няма да излезе. И второ, защото добра позиция на руския пазар не се получава с добри политически контакти.

Руснаците няма да пият българска минерална вода само защото България е купила руски ядрен реактор и премиерите се срещат често. Ние и сега купуваме газ, петрол и ядрено гориво за милиарди от Русия и политиците ни се срещат често с руските – но руснаците не са се втурнали да купуват български стоки.

Още едно доказателство за тази теза е Естония. Путин не ходи в Естония, няма и да отиде. Естония не допусна руския проект Северен поток през своя територия. Естонците разглеждат Русия и СССР като вековен окупатор и колонизатор.

Въпреки че не поддържат твърде приятелски отношения, естонският износ за Русия постоянно расте – и като сума, и като дял от общия износ на Естония. 12.4% от износа на Естония е към Русия през август 2010 година – точно два пъти повече в сравнение с преди 5 години. Дори наскоро естонската железница обяви (с радост), че износът към Русия толкова се е увеличил, че няма достатъчно вагони. А българският износ към Русия е около 2%, въпреки постоянните визити на Путин тук и на Първанов и множество български премиери в Русия.

Блогът за икономика 2010

Да бях Левски, да повторя многозначителното му “народе!!! Но не съм. Аз съм само един журналист. Но пък съм свободен, за разлика от повечето колеги в България, повечето от които се изявяват като служители на медията, която им плаща, а не като журналисти. Тъкмо това правят Анна Цолова и Виктор Николаев в повереното им тази [...]

Ще обобщя идеите, които чух:

1. Основната, която безспорно е най-пикантната, е създаване на съвместни екипи на ГДБОП и Министерството на културата за противодействие на пиратството, като основен вредител за интелектуалните права;
2. Създаване на работна група за помощ на прокуратурата (каквото и да означава това), която да включва представители на Върховната касационна прокуратура, Софийска районна прокуратура, Следствието, ГДБОП, Дирекция "Оперативен контрол и, изненада! Представители на Посолството на САЩ;
3. Всичко това, естествено, е придружено със съответните законови процедури за промяна на съществуващата правна рамка, с цел повишаване на възможностите и ефективността.

Първанов бил по-досаден дори и от Коледа. Но го признавам за медиен факир. Сервилните ни телевизии по 1 час на ден кроят хипотези за хипотетичната му партийка и му правят безплатна реклама. Все едно стария ловец някога да е печелил на избори. Те хората си гласуват за Тодор Живков, не за Жорето. То как да гласуваш за някого, който виждаш по 1 път на година, да ти чете миналогодишната си реч за Нова година.

Как се постига такова медийно покритие? Много просто: бюджетът е издънен, половината съсловия стачкуват или нещо мърморят, държавата буксува, а мутрополицаите се дуелират с компромати по върховете на властта. Много по-лесно е да се бърбори за политически балон, отколкото да се обсъждат реалните проблеми и да се вадят нелицеприятните истини.

Мислите ли, че принцът наистина би целунал тази жаба?!?


Правя една детска енциклопедия за животни и съм много впечатлена от устата на тази жаба :)
-------
Африканска жаба-бик

Голяма и силна, тази жаба яде много същества, между които змии, гущери и други жаби. Мъжкият охранява яйцата (хайвера), които женската е снесла, а също така защитава и поповите лъжички, когато се излюпят.

Много съм радостен, че сме сред поканените да изнесем лекция за politikat.net на срещата на клуба „Спри и помисли!”. Срещата ще се проведе в неделя, на многозначителната дата 7-ми ноември, от 16,00 часа. Подробности - в блога на фондацията.

Заповядайте, ще се видим, ще се запознаем, ще обменим идеи.

И ний сме дали нещо на света. Нашту Гери е спомената в TC благодарение на историческата си “песен” за Фейсбук. За момента има 16К гледания, интересно до колко ще стигнат, може би 50.

Отделно клипът увековечава интересния израз “кликна”, което е може би по-народния вариант на “клипна”. Явно действията с мишката и с телефона се сливат в една амалгама от неприятно, но наложително знание. В чалга вселената съществува думата “клипирам”, която може би интерефира с “клипна”, означава “бъркам се дълбоко и заснемам клип към песента си, с надеждата да дойдат повече участия”.

Продукти:
300мл прясно мляко
2 филии бял хляб
8- 9 пресни чушки
1ч.ч. настъргано твърдо сирене
3 яйца
2 домата
2с.л. ситно нарязан магданоз
1/2ч.л. сол
100мл олио
1с.л. брашно

Приготвяне:
В купа се чукват яйцата. Добавят се 1ч.ч. настъргано сирене и натрошен на ситно бял хляб. Обърква се яйчената смес. Доматите се измиват, почистват и режат много на дребно. Добавят се към плънката. Сместа се бърка до хомогенност. Овкусява се със сол и 2с.л. ситно наязан магданоз. Чушките се изтърбушват, измиват и нареждат в поднос. Пълнят се с яйчената смес. Пържат се в силно загрята мазнина.
Взема се тиган. Налива се 1с.л. мазнина. Съдът се поставя на включен котлон. Брашното се разтваря в купичка, заедно с 1к.ч. мляко. Млечната кашица се добавя в тигана бърка се с дървена шпатула. Долива се останалото мляко. Сосът се бърка непрекъснато докато сгъсти. С него се поливат пържените чушки. Поднасят докато са още топлички.

Ето един лесен начин да направите посягането към книгата още по-желано и вълнуващо:)

Направете разделител за детска книжка.

Разпечатайте от тук шаблоните. Самата аз ги принтирах няколко пъти на картон, единият от които беше зелен. Така можах лесно да направя комбинациите с зелена главичка и бели очи при жабката и зелените очи при котето. Подлепих ги още веднъж, след като ги изрязах, за да станат твърди и да не се намачкат. С макетен нож изрязах прорез за уста на всяко едно животинче.

Приятно четене!

И не забравяйте, любовта към книгата се възпитава още от най-ранно детство.Четете винаги, когато може на децата. Това им помага да си изграждат сами образите във въображението, да могат да си представят нещата много по-добре, отколкото готовите модели от детските филмчета.

Вижте още:

Продължаваме с железопътните приключения на Крум из Европа. Пътувахме с него до Белград и Виена, бяхме в Мюнхен и Тюбинген, а също и в Брюксел. За последно го оставихме в Антверепен и Брюге и Лондон, в Англия бяхме и за Коледа, посрещнахме Нова година в Амстердам, за последно минахме през Париж, а дне отиваме към град Лил във Фрнация.

Приятно четене:

Към Европа с влака

част девета

Лил

06.01.2010 г. Следващите няколко дни в Лил успях главно да си отпочина и да разгледам част от града. Първия цял ден от престоя ми беше посветен на правенето на нищо. Разбира се в това бях доста добър, така че не ми беше толкова трудно този ден. Единственото по-смислено нещо което направихме с Любчо и Жоро (те за сметка на мен поне учеха защото бяха в сесия) беше да отиден в близкия голям магазин и да напазаруваме. Разбира се под голям магазин за стандартите на Франция се разбира нещо като Метро. Е цените бяха сравнително евтини, а пък и можеше да се намери абсолютно всичко, необходимо на човек за да се нахрани Е този ден все пак пообиколихме студентския квартал, но нямаше кой знае какво за отбелязване. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] 07.01.2010 г. Този ден вече беше тотална скука. Любо и Жоро имаха някакъв изпит сутринта и аз се понаспах и порових из интернет. После те пак си учеха, аз пак нищо не правих. Единственото разнообразие за мен този ден беше да отида този път сам до магазина да купя нещо за хапване. Поне беше забавно да се вози човек в метрото. То беше така проектирано, че при линиите на метрото при станциите имаше стъклена стена с врати съвпадащи с тези на мутрисите. Когато дойдеше някоя мутриса, вратите се отваряха. През другото време човек нямаше как да се хвърли под метрото ( за разлика от Париж, където всеки ден има смъртен случай с някой, който се е хвърлил, явно това е причината да е толкова обезопасено метрото в Лил). Другото интересно на метрото беше, че нямаше шофьор и вагончетата явно се движеха по разписание без да им е необходим. В такова метро се возих и в Лондон, където има една линия, а разбрах че има и в Париж, а сигурно и не само там. 08.01.2010 г. Ами най-накрая дойде време да се видя нещо и от града. То не че този ден беше кой знае какво но все пак беше доста изморително. Сутринта тръгнахме с Любчо и Жоро към някакво място където, трябваше да си оправят някакви документи и попътувахме доста с метрото. След като апарата за издаване на билети не работеше на нашата станция, за малко да ни глобят при смяната на линиите. Малко се покарахме с местните контроли, но в крайна сметка всичко мина добре и така продължихме нататък. Двамата ми спътника си оправиха документите за около час, а може и два и после намерихме една от най-хубавите улици по това време в Лил . А именно улица само с аутлети, на всякакви марки за дрехи и други аксесоари, от спортни до елегантни, от скъпи до евтини. Разбира се скъпите бяха по-евтини от да речем същите марки в България. Там загубихме много време. Е не беше точно загубено време, тъй като всеки си взе по нещо, аз взех и подарък на сестра ми. Другото нещо което ни привличаше още повече в тези магазини беше голямото следколедно намаление, което в цяла Франция е до около началото на февруари. След като дълго време се лутахме там решихме да се прибираме натоварени с различните си покупки. Жоро и Любо сметнаха че ще е хубаво да погледнат какво има и в близкия мол (откъдето също си накупиха доста неща), но аз нямах сили и директно се прибрах да си почина. Някак си го нямаше в мен този типичен за жените ентусиазъм да обикалям с часове из магазините и постоянно да меря дрехи и да се чудя да ги взимам или не. 09.01.2010 г. Последният ми ден в Лил, а също и във Франция. Вече нямаше за кога да отлагам и да почивам, за това този ден отделих на разглеждането на града. Заредих фотоапарата, облякох се добре за студеното време, хванах метрото и слязох в центъра готов да направя един тур из централните улици. Градът е доста хубав, поне в тази част която разгледах-старинни сгради, както и стара част на града, малки и спокойни улички, също така и големи гъмжащи с хора, големи площади, красиви катедрали.

След като слязох от метрото тръгнах, според изпитаната схема, по улицата с най-много хора. След малко ходене достигнах и до централния площад. Там си имаше отново, както в доста от големите градове, които посетих виенско колело и беше заобиколен от големи красиви, като архитектура сгради. След това трябваше да хапна и се отправих из малките улички, които бяха по-спокойни и кръстосвах навсякъде. Лил е доста красив град, който си има и стара част. Малко ми напомня обстановката на италианските градчета в които съм бил.

Очаквайте продължението Автор: Крум Божиков Снимки: авторът Още снимки от Франция:[nggallery id=44] Други разкази свързани с Франция – на картата: Кликнете на разказа

• Путин мисли като Борисов и Първанов за бъдещето на България, те пък мислят като него относно неговите идеи за нашето бъдеще, а ние, редовите българи, мислим само каквото трябва, когато трябва и колкото им трябва на тях 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Чухте ли благата вест, граждани? За вас не знам, но щом я чух, душата ми от щастие запърха. Ето, и поетично взех да се изразявам, ама как иначе, след като за трети път през последните 7 години ще ни ощастливи с височайше посещение любимият ни Путин, Владимир Владимирович – Господ здраве да му дава и дано е изчезнала онази леко неприлична синина под окото му, забелязана неотдавна при посещението му в Украйна. Амин.

Според чешкия писател Хашек с подобни синини най-често се сдобиват субектите, въвлечени по една или друга причина в неуспешен опит да се открадне кокошка на хайван-пазара и справедливо бити през лицето от собственика на въпросната кокошка със самата кокошка. Като се отчетат множество фактори обаче, почти съм готов да се закълна, че случаят със синината на Путин не е такъв. И все пак съмненията остават, защото никой така и не обясни какъв точно е.

Но да забравим синината, тя най-вероятно си е следствие от обикновеното на руснаците поведение – трезвен, трезвен, па току се натряска. Разбираемо, по техните земи водката е толкова хубава, че никой не може да и устои. И не бива да ги съдим хорицата, защото съм сигурен, че ако ние бяхме руснаци, също щяхме да сме склонни да пропием и носа между очите си, както образно обича да се изразява същият дегенерат Хашек.

Важното обаче е, че руският премиер Путин идва в България по покана на българския премиер Борисов с цел да си поговорят “хубаво” – “за “Южен поток”, за “Белене” и за всички теми, които са важни”, както представи нещата бат` Бойко. Първо се изкуших да помисля, че имаме един много практичен и дипломатичен премиер, който умно кани партньора си на собствена територия, за да може в атмосфера на шеги и закачки по-лесно да му сведе лошата вест – че България няма намерение да се замесва с големите руски енергийни проекти тук, защото те са икономически необосновани, прекалено скъпи за нашите скромни възможности, особено в условията на криза, и политически силно ни привързват към руската орбита на влияние, а цивилизационният ни избор като народ засега е друг – евро-атлантическата орбита.

Но не било така. Руската агенция ИТАР-ТАСС веднага цитира интервю със самия Борисов, в което той казва, че с цялото си сърце подкрепя проекта “Белене”. Добавя също, че “строителството на АЕЦ “Белене” е изключително важно, защото в противен случай до 2020 година България ще има проблем с тока, а в същото време Турция ще разполага с цели четири централи”. Остана леко неясно каква е връзката между централата в България и тези в Турция, но сигурно премиерът знае. Или предполага, че знае. В краен случай – само предполага. Междувременно някакъв коментатор попита къде пък се предполага ние да продаваме тока от тази централа, ако турците наистина си изградят цели четири, но този въпрос го слагаме към долните инсинуации по темата и го забравяме. Ако изобщо сме го чули, де.

Така или иначе, правителствената информационна служба в София отрече да знае за подобно интервю на премиера, но това едва ли е от съществено значение. Нали ние с вас сме убедени, че той е началник на службата, не тя на него, затова не е длъжен да и дава отчет пред кого какви ги говори, дрънка или плещи – по избор. То и аз като гражданин, който плаща заплатата на министър-председателя, бих искал да знам какво точно са си казали онзи ден в последния си телефонен разговор Борисов и Путин, защото имам определени съмнения, че още тогава те напълно са се разбрали, а предстоящото посещение е само за увековечаване на постигнатото разбирателство. Ама смея ли да питам. Не смея, защото и да питам, няма да ми кажат. Пък ако случайно ми кажат – вероятно няма да се смея, ще плача. А народът трябва да се пази от подобни незрели отрицателни емоции. На народа положителни емоции му дай – и Борисов веднага започна да ни ги дава.

Например излезе с внушението, че не само АЕЦ “Белене”, но и “Южен поток” също е много, ама много необходим на България проект. Нищо, че само допреди няколко месеца правителството определяше и двата проекта като излишни, а лично премиерът Борисов дори наричаше дупката в Белене “мръсна локва”. И нищо, че със съгласието си за тяхната реализация на практика загърбваме не просто ангажиментите си към общата европейска енергийна сигурност, а директно отсвирваме, сякаш не съществува, приетата неотдавна директива на Съвета на Европа, според която в срок от четири години страните-членки на ЕС трябва да намалят до поносими граници влиянието на руския енергиен монопол.

Положителни емоции сред народа възникват също от възраждането на един стар комунистически рефрен, популярен през 90-те години – как с ориентацията си към демокрация и западен модел на капитализъм България е сглупила, защото е изгубила икономическите благини на необятния руски пазар, където толкова години продавахме доматени консерви, вкиснато вино и махорка. За сметка на което получавахме – на практика безплатно – нефт, оръжия и братски съвети как да живеем. Особено съветите напълно безплатно ги получавахме.

Сега Борисов, съветван или само от собствения си разум, или от лоши съветници, се опитва да ни пробута идеята, че ето, щом се съгласим за енергийните проекти и необятният руски пазар отново ще отвори прегръдка за нас. Нашето вино от спирт и есенция ще изтика френското вино от грозде на московския пазар. Нашите цигари с европейски акциз ще конкурират два-три пъти по-евтините Marlboro и Rothmans, които се произвеждат в самата Русия и нейната близка чужбина, и които ние иначе купуваме тук контрабанда. Нашите салами, тъпкани със соя, ще конкурират полските, сътворени от истинско месо…..

Такива работи ни разправя премиерът, а ние какво, вярваме – ако не за друго, поне с цел да не изтървем удоволствието от всенародните тържества по посрещането на Владимир Владимирович. Като гледам работата обаче, може да стане така, че самият Бойко Борисов да не изпита особено удоволствие от тържествата. Имам предвид, че визитата на Путин е насрочена за 13 ноември – само два дни, след като в България формално действащият президент Георги Първанов ще представи новия си политически проект, на който той упорито вика “граждански”. Та според мен Путин идва тук повече за да даде едно рамо на Първанов, да се запознае, лично да одобри и да вдъхне кураж на хората, които ще се включат в проекта, да посочи пред онази българска общественост, която обича повече Русия, нежели себе си, кой е правилният избор на магаре, след което трябва да се юрне стадото занапред.

С Борисов, разбира се, Путин ще се срещне. Но, както казах, те най-вероятно вече са се разбрали за важното, тоест, българският премиер ще трябва да свърши в полза на руския още само две неща: първо – публично и официално да потвърди договора по енергийните проекти и второ – да отнесе като ветропоказател всички критики, неудобството да се обяснява пред народа си и пред бюрократите в Брюксел защо си играе с лоши другарчета, които го карат да прави лоши работи. В цялата работа за мен остава обаче една загадка – защо в поредицата тържества по случай височайшето посещение денят 12 ноември е оставен като дупка в календара, без никакви поводи за изблици на гражданска радост?

Помислете си, започваме още от 8 ноември, Архангеловден. По традиция тогава празнуват полицаите, нашите ангел-хранители, които слязоха от небесните селения на земята с благородната цел да ни пазят от греха. Единственото неясно и досега си остава “кой ще ни пази от пазителите”, но нали без загадки животът е скучен. Така или иначе, на Архангеловден се пие от радост и всеобщо. Следващият ден е 9 ноември. Тогава падна Берлинската стена и пак имаме голям повод за веселие – някои защото чистосърдечно се зарадвахме на демокрацията, други – защото много будали чистосърдечно се зарадваха на демокрацията и паднаха в лапите на тези, другите. На 10 ноември се обяви свалянето на Тодор Живков. Веселбата пак е всенародна, макар с повече нюанси. Някои пихме само тогава, през 89-та, защото не вярвахме, че това някога ще се случи. После спряхме да пием, защото разбрахме какво всъщност се е случило. Останалите и досега си къркат – било напълно безпросветно, защото още не са разбрали, било просветено, защото планът успя. Ако не те самите, то наследниците им къркат заради успеха на плана, със сигурност. На 11 ноември, както знаем, Георги Първанов ще обяви своя нов политически проект, който ще даде алтернатива на сегашното управление на ГЕРБ и ще ни спаси от мръсните лапи на борбата с корупцията и организираната престъпност. Освен това ще донесе благоденствие за угнетените и оскърбените под формата на големи пенсии, социални помощи и заплати в държавния сектор. Кой не би пил по този повод с възрадвана душа?

На 13 пристига самият Путин и тогава, освен някои неразумни елементи, които ще се почувстват засегнати и ще псуват заради блокирането на софийските улици, всички други ще хвърляме капи от радост. Чудя се дали няма да се появят и групи граждани,  които спонтанно или организирано да протестират срещу посещението на Путин и факта, че българското правителство се поддава на натиска да реализира не просто неизгодни, но и противоречащи на българските интереси проекти. Но това е малко вероятно – от една страна се знае, че десницата, която може да стимулира подобно поведение, е твърде слаба, за да го направи. От друга – истинските граждани вече се записват на талази при Първанов, така че ако подобни групи се появят, те няма да се състоят от граждани, а от лумпени. Както и да е, вероятно ще се лее водка и в единия, и в другия случай, а за някои – от сутринта.

Но какво правим на 12-ти ноември? Изчистваме се от махмурлука, за да отворим място за предстоящия? Не ми се вярва, от политическата наука е известно, че като се стартира процедура по пиянството на един народ, тя трябва да бъде непрекъсната и да се кара докрай, за да се експлоатира този народ пълноценно. Вижте самата Русия като пример, ако на моите думи не вярвате. А може би имаме ден за размисъл? Глупости, ще вземем да измислим нещо правилно и току-виж сме провалили нечии планове.

Пълна загадка е това, граждани. Единственото разумно обяснение, за което се сещам, е, че ще бъдем толкова шашнати от дълбочината и мъдростта на проекта на Първанов, че на 12-ти няма да можем да употребим за нищо на света, дори насила да ни го наливат в гърлото безплатно. И кукловодите, като знаят тази особеност на националния ни характер, решили са да не ни насилват излишно. Нали на другия ден и без това ще пропием, като чуем, че Путин мисли като Борисов и Първанов за бъдещето на България. Те пък мислят като него относно неговите идеи за нашето бъдеще. А ние, редовите българи, мислим само каквото трябва, когато трябва и колкото им трябва на тях. Но да знаете, граждани – само водката от Русия е истинска руска водка и аз с цялото си сърце подкрепям идеята да запълним с нея дупката в календара. А ако непременно ни трябва конкретен повод – ами, петък е.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

И докато си пишех предишната статия (и си търсех източниците из интернет), открих следното – всенародният любимец Минко Герджиков предлага да се вдигне таксата за улична реклама, която Столична община събира. Предвид хаоса и пълната цигания, на която се радваме в момента, ми се струва или че таксата наистина е ниска, или че никой не спазва наредбата, защото няма контрол и глоби (или и двете).

Така че аз по принцип няма против. Сега очевиднo е евтино. Но това което не ми харесва е това:

Предложението за промяна в наредбата цели въвеждането на нови такси за временната реклама – това са информационните указателни табели и винилните реклами върху стълбовете на уличното осветление тип „хоругва“.
В момента единствената изискуема сума според общинската нормативна уредба е 50 лева еднократна такса за издаване на разрешение за поставяне на фирмена информационно-указателна табела и за издаване на разрешение за поставяне на временни информационни елементи.

В реалността тези „хоругви“ (някога били начело на църковните процесии) са може би най-дяволското изобретение, което е навестявало софийския пейзаж. Много преди всички останали рекламни елементи да се контролират, тези винилни недоразумения трябва напълно и абсолютно да се забранят! Сега можели да стоят до 14 дни (да бе, да) и стрували 50 лева – неограничен брой!

Наредбата трябва ясно и категорично да ги забрани – реклама трябва да се разполага само на утвърдени за това места със съответна карта, утвърдена от общината. Уличните осветителни стълбове не са поставки за реклами – по тях всякакви табели и винили, различни от пътна информация, трябва да са абсолютно и недвусмислено забранени и глобата за нарушения да е солена.

Нека хоругвите си останат на църквата. Ако пак решат да си провеждат шествие, да си ги ползват. Но да не ги закачат никъде!

Снимката е на Еленко.

---

| | Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email

Излезе новото издание на класацията на Световната банка за бизнес средата - Doing Business 2011 (с малко променена методология).

1. България е на 51 място, както и миналата година, и въобще не се е придвижила напред. Естония е на 17 място.

2. България е на едно от последните места в ЕС – 23 място. Естония е на първо място сред новите страни членки на ЕС.

3. Въпреки лошото класиране, България не е сред най-бързо реформиращите страни.

3. През последната година в България са направени само две реформи – премахване на минималния капитал и намаление на осигуровките с 2% (при това втората реформа съвсем скоро ще бъде отменена под натиск от синдикатите).

4. В голяма степен лошото класиране на България се дължи на тежка бюрокрация, сложни, скъпи и бавни процедури и други подобни проблеми (например – бавна, тежка и тромава процедура по фалит; трудна процедура за лицензиране и пр.).

5. Това, че създателят на класацията Doing Business стана вицепремиер и министър на финансите на България явно не е достатъчно, за да се раздвижат реформите в бизнес средата.

Блогът за икономика 2010

- Какво правиш?
- Шушна на ушенце.
- Защо?
- Така таралежите се обясняват в любов.
- Какъв таралеж си ти? Въобще не си бодлив!
- Мислиш, че на нас, таралежите, ни порастват игли от добър живот?
- А от какво?
- Само ако не ни обичат. Ако всичко е наред, сме плешиви и доволни.
- А запаси за зимата? Без бодли гъбки и ябълки как ще носиш?
- Ако ни обичат, винаги ще имаме мляко и сладкиш ... Хм, ще имаме ли наистина?
- Непременно! Ще ми пошушнеш ли още на ушето? Струва ми се, че бодлите ми започват да падат!

:) Имам голяма слабост към таралежови приказки. Тази ми напомни за "Игличка за щастие". Ако не сте я чели, ви я препоръчвам. Плешиви или не, бъдете щастливи! :)

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

- Какво правиш?
- Шушна на ушенце.
- Защо?
- Така таралежите се обясняват в любов.
- Какъв таралеж си ти? Въобще не си бодлив!
- Мислиш, че на нас, таралежите, ни порастват игли от добър живот?
- А от какво?
- Само ако не ни обичат. Ако всичко е наред, сме плешиви и доволни.
- А запаси за зимата? Без бодли гъбки и ябълки как ще носиш?
- Ако ни обичат, винаги ще имаме мляко и сладкиш ... Хм, ще имаме ли наистина?
- Непременно! Ще ми пошушнеш ли още на ушето? Струва ми се, че бодлите ми започват да падат!

:) Имам голяма слабост към таралежови приказки. Тази ми напомни за "Игличка за щастие". Ако не сте я чели, ви я препоръчвам. Плешиви или не, бъдете щастливи! :)

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!