както скоро писах - масовото образование има нужда от реформа. голяма, дълбока, радикална. веднага. проблемът е навсякъде. става ясно от това доста добро видео по темата. enjoy

Късна подборка на снимки (83 снимки)

За да видиш снимките влез от ТУК

Скандална покана от президентството By Ivan Bedrov 10.11.2010 Пресслужбата на президента на република България кани журналисти на учредяването на т.нар. гражданско движение АБВ. Скандално е. Не искам парите от моите данъци да се харчат така. Това пише в блога си колегата Иван Бедров. Инициаторите на сбирката не споменават изобщо своя началник, но той е „разконспириран“ [...]

Аз отново ще се върна на баварската кухня. Все още не съм приключила с нея, нито пък с книгата на Алфонс Шубек. Все пак за облекчение ще ти кажа, че от месните постове напоследък, този е последният. Идва ред на постната храна. Поне до Коледа ще е така. Ти нямаш нищо против, нали? А в постната кухня съм си в моята стихия, независимо дали ще приготвям вечеря или десерт. Но това после.

Избрах тази рецепта, съвсем не случайно. Може би от страх да не прегоря и изсуша и без това сухото заешко месо, реших да го задуша в много сос. Като цяло рецептата си е дълга, но в никакъв случай сложна. Подходяща е за онези студени уикенди, в които и без това се въртим по цял ден вкъщи. Или пък за празнични случаи – не ядем заешко месо всеки ден.

Аз се причислих към първата категория в един лежерен уикенд в Ловеч. „Хубаво е в Ловеч!“ – възкликвам всеки път като отида там. Едно такова спокойно и отнесено. Направо си потъвам в друг свят. А пък сега, през есента, този свят е толкова пъстър! Болезнено чувствам как този сезон е дошъл, там го усещам с пълна сила. Там, точно там, където времето винаги изглежда като да е спряло. Но всъщност не е. То си върви и ми показва една истинска есен, каквато няма в големия град. Малко тъжно, но и щастливо.

Интересно е как тези две чувства едновременно избликват в мен. Както комбинацията на ароматите, вплели се в ястието. Есенни зеленчуци, силни подправки, трапчивост на червено вино и сладост от канела и марсала. Есен е. Не само навън, а и у дома. Есен съм и аз.

Задушен заек със зеленчуци

По идея от книгата My Bavarian Cookbook

Продукти:

• 1 заек, нарязан на порции
• 400 гр. дребен лук
• 2 средно големи моркова
• 2 стръка селъри
• 50 мл. олио
• 1 чаена лъжица захар
• 100 мл. вино марсала
• 200 мл. червено вино
• 800 мл. зеленчуков бульон или вода
• 1 пръчка канела
• 1 дафинов лист
• 5 зърна хвойна
• 5 зърна бахар
• 1/2 чаена лъжица черен пипер на зърна
• 2 чаени лъжици царевично нишесте
• 1 скилидка чесън
• по 1 широка лента портокалова и лимонова кора (без бялата част)
• 2 стръка прясна мащерка
• 1 чаена лъжица студено масло
• сол и черен пипер

Лукът се почиства и се нарязва на половини или ако е по-голям – на четвъртини.

Морковите се срязват на две по дължина, след това на парчета по диагонал.

Стръковете селъри се нарязват по диагонал на равни парчета.

Заешкото месо се измива добре и се подсушава с кухненска хартия.

Олиото се загрява в голяма тенджера. В него се сотират зеленчуците за 2-3 минути. Изваждат се и се оставят на топло място.

В същата мазнина, на 2-3 пъти се запържват порциите месо от всички страни. Ако е необходимо се добавя още олио. Месото се изважда и се оставя на топло място.

В тенджерата се изсипва захарта. Оставя се да се карамелизира (с цвят на светъл карамел). Добавя се марсалата (внимавай в този момент) и червеното вино. Зеленчуците и месото се връщат в тенджерата. Заливат се с бульона. Тенджерата се захлупва с капак, като се оставя малък отвор. Когато бульонът заври, температурата се намаля, поддържа се степен, в която течността тъкмо да завира. Месото се задушава така за 1 час и 30 минути.

Междувременно в малко парче чист тензух се завиват дафиновият лист, пръчката канела, зърната хвойна, бахар и черен пипер. Завързват се с памучен конец. След като мине 1 час от готвенето, в тенджерата се потапя ароматното вързопче.

Когато месото уври се изважда от соса заедно със зеленчуците. Оставят се настрана, на топло място. Отстранява се ароматното вързопче.

Сосът се  прецежда и се връща в тенджерата. Редуцира се на умерен огън, докато остане на половина. Царевичното нишесте се разтваря в студена вода и се добавя към редуцирания сос. Вари се 2-3 минути.

Скилидката чесън се срязва на две и заедно с мащерката, портокаловата и лимоновата кора се добавят към соса. Оставят се в соса за няколко минути, за да пуснат аромата си и се отстраняват. Накрая в соса се добавя маслото, сол и черен пипер на вкус.

Когато сосът е редуциран и овкусен, в него се връщат месото и зеленчуците. Всичко се загрява отново за няколко минути.

При сервиране порциите месо се аранжират със зеленчуците и се заливат със сос. Като допълнителна, свежа гарнитура използвах романеско.

През септември индустрията изглежда направи първа малка стъпка към възстановяването (но тъй като данните са предварителни, не е изключено да бъдат ревизирани). Въпреки това, индустрията все още е с над 17% по-ниско ниво от това преди кризата и са необходими многобройни подобни крачки, за да се достигне предкризисното ниво.

Индустриално производство, 2005=100

Положителното развитие е изцяло благодарение на износа – докато вътрешният пазар продължава да стагнира, износът на стоки е вече по-висок отколкото преди кризата (поне като оборот). Добрата конюнктура на повечето външни пазари, както и гъвкавостта на българските износители са в основата на наблюдаваните развития.

Оборот в индустрията – изменение спрямо 2008 година, %

Износът на стоки продължава да расте с високи темпове – 37% на годишна база през септември. През септември 2010 спрямо септември 2008 година (преди кризата) износът е с около 9% по-висок. Подобрението на износа се дължи основно на износа към ЕС, който расте с почти 20%. Износът извън ЕС все още е малко по-нисък спрямо предкризисните нива.

Износ – промяна на годишна база

Износ – промяна спрямо 2008 година, %

Блогът за икономика 2010

Тази сутрин, както обикновено, слушах по радиото в колата програма Хоризонт на път към моя китен и свиден тенис клуб. Вървеше интервю със Светослав Малинов. Аз го харесвам. Смятам, че трябва да бъде уважаван дори само за превода на Едмънд Бърк и предговора към него. Но това, което чух, ме изуми. Сякаш слушах началникът на пресслужбата на Министерски съвет или на партията ГЕРБ, стига да не става дума за едно и също лице – дали е така не знам и, признавам си с известно неудобство, не ме интересува. Темата беше доста обща и засягаше политическата ситуация в България и особеностите на прехода. Вероятно интервюто беше по повод годишнината от онзи 10 ноември, но не съм сигурен, защото изпуснах началото. Светослав Малинов си позволи да разкритикува Бойко Борисов заради убеждението му, че историята започва от него и че досега в обществото ни не се е случвало нищо полезно и значимо. Което е вярно. Вярно е, не че не се е случвало нищо значимо, а че премиерът си мисли така. Освен това Светослав Малинов каза, че събитията от 10 ноември 1989 са си проект на Политбюро на ЦК на БКП и едва доста по-късно хората са се усетили какво точно става, видели са, че социализмът се проваля и са започнали да осмислят своето място в тези процеси. Което също е вярно. Светослав Малинов каза и това, че действителният преход у нас започва чак през 1997 със свалянето на Жан Виденов, с което аз съм абсолютно съгласен и на което ръкопляскам. Тук обаче Светослав Малинов пропусна да каже кое накара Политбюро да стартира този свой проект, а именно, че изоставена от перестройващия се Съветски съюз, социалистическа България безславно фалира и след като натрупа огромен външен дълг, се срина окончателно. Пропусна да каже също и това, че премиерът Бойко Борисов наскоро изрази възхищение от провалилия се режим и си пожела поне мъничко да прилича на него. И за да заприлича съвсем, само след няколко дни ще повтори „големия шлем” на Първанов (помните ли го?) като подпише с Путин за АЕЦ „Белене” и „Южен поток”. Светослав Малинов не пропусна обаче да каже, че въпреки съображенията, които пропусна да каже, според него управлението на ГЕРБ е дясно. Защо е дясно ли? Ами защото ГЕРБ бил член на Европейската народна партия. По мое скромно мнение, ЕНП ще приеме за свой член всяка формация, която й донесе задоволително количество депутатски места в европейския парламент, па била тази организация дясна, лява, националистическа или сексуално-мистична. Подобни съображения изказа и водещата на предаването, която интервюираше Светослав Малинов, на което той отговори, че какво иска тя – да изведем академична дефиниция за ляво и дясно ли? Че нали, ако изведем такава дефиниция, доразви мисълта си Малинов, може да се окаже, че България изобщо не е имала дясно управление никога! Да бях на мястото на Иван Костов специално щях да го почерпя за това изказване!

После Светослав Малинов се опита още веднъж да аргументира твърдението си, че управлението на ГЕРБ е дясно или поне дясно-центристко. Аргументите бяха все от рода на щом членуват в ЕНП, са десни и щом за тях са гласували хора, които не са гласували за БСП, пак са десни. Накрая завърши с констатацията (цитирам почти дословно): „В момента в България управлява десницата”. Това твърдение дори не поражда въпроси. Това твърдение оставя възможността единствено за два извода:

1. Ако Светослав Малинов е по някакъв начин „десница”, то в момента управлява и е отговорен за всичко, включително и за носталгията по времената на Тодор Живков, включително и за политиката по отношение на руските енергийни проекти

И

2. Ако Светослав Малинов не управлява в момента и не се чувства отговорен за носталгията по Тодор Живков и руските енергийни проекти, то той не е по никакъв начин „десница”.

Или едното, или другото. Така излиза според него самия. И понеже съм сигурен, че интелигентен, образован и културен човек като Светослав Малинов не би се познал в нито една от двете хипотези, затова мисля, че с интервюто си по „Хоризонт” тази сутрин, на 10 ноември 2010 година, Светослав Малинов си заслужи „Златна малинка”. Дано само да се е объркал, а не да има нещо друго предвид…

Tweet

Пресслужбата на президента на република България кани журналисти на учредяването на т.нар. гражданско движение АБВ. Скандално е. Не искам парите от моите данъци да се харчат така.

Сподели във Facebook

Спомням си първия голям блогкемп, който организирах преди 2 години и малко. Спомням си и няколкото по-малки след това в София и Велико Търново, а всъщност всичко започна от едно представяне …

Ето, че след като посетих няколко WordCampa и други събития, се дадох сметка, че в време, да се направи пак голямо, блогърско събитие догодина (2011). Този път концетрирано полезно и с много интересна нетуоркинг част.

Началото
Ето, че първия пост за него, вече е налице. Не е тайна, че вече говоря с Кори Доктороу и с още няколко човека, които има какво да кажат за блогването и за свободата на словото.

Кога и къде?
Първата половина на 2011 в София. Точната дата зависи от това, кога лекторите, които имам в предвид биха могли да дойдат в България, както и други по не толкова важни фактори.

Искате да кажете нещо?
За да се случи това събитие, ИМАМ нужда от помощ.
Искате да бъдете лектор, партньор, спонсор или искате да помогнете в правенето на сайта или на събитието, веднага ми пишете на shopov.bogomil в gmail или се обадете на +359 290 246 14 (SIP phone) или пък скочете веднага тук и вижте как върви планирането и споделете с какво вие бихте искали да бъдете част от това събитие или си вземете задача за правене.

Я още източници:

Вижте какво знае Google за това събитие.
Чудесен материал от списание ТЕМА.

No related posts.

Днес, нали вече ни хакнаха, реших, че днешният пътепис може да бъде кратичък, но за сметка на това – с обещаващо начало :) Приятно четене:

Страх и ужас в Иран

Честит Рожден Ден, мило браузърче!!!

Да си ни живо, здраво и още по-пъргаво и гъвкаво .

Поздрави,
Ему

Днешният пътепис не ни беше изпратен по обичайния за сайта начин (ето как е правилният начин за публикуване на пътеписи) – вместо това, авторите на пътеписа решиха да заобиколят „редакцията“ ни и го публикуваха директно в сайта (или с други думи го хакнаха). Пътеписът по-долу вероятно е продукт на нездрав мокър сън, но ... и това е вид секс;-) а не сме ние хората, които да определят сексуалната ориентация на авторите, читателите и изобщо хората. Заглавието на пътеписа е преведено на български, а подзагалвието е коментарът на Алф ;-) Приятно четене: [geo_mashup_map]

Косова е Сърбия ;-)

(майтап бе, Уили!)

[singlepic id=6900 w=600 h=450 float=center]

Послепис от Стойчо:

Радвам се, че сайтът ни става популярен, но все пак подобни разкази са подходящи за футболен стадион

[singlepic id=6901 w=320 h=240 float=center]

Снимка: Три корни

Истината е, че ако хората, старали се да хакват сайта ни, бяха употребили мозъчните си гънки да напишат и да ни пратят пътепис по темата, щяха да имат по-сериозни шансове да останат в историята на интернет, а и в историята на собствената си страна, която очевидно демонстративно обичат

Благодаря ви, че четете Пътуване до... (Patepis..com) :)

За читателите през четци: Кликнете на статията, сложил съм снимки, полезени за разбирането на смисъла ѝ :)

Фотинският водопад е скрит е дълбоко в пазвите на Родопа и за добро или лошо, той все още е слабо известен.

Вече съм го писал, но на ситуацията й приляга отново да припомня най-кратката рецензия за театрален спектакъл, написана от Бърнард Шоу, която се състояла от една дума: “Защо”? Напълно пасва на т.н. “роден Пулицър”. Пускам телевизори и що да видя – наистина ми се пули нещо, което казва “цър, цър”… Спретнали си отново “най-престижната” награда [...]

Точно този текст “скочи” в главата ми, когато за първи път чух за “Кариера в България. Защо не?“. Второто нещо, което се появи в празното пространство между ушите ми, беше Камен Воденичаров с “Не съм избягал“. Не бих обвинила никого в това, че иска да напусне Страната на Бойко, но аз изживявам темата лично, като всеки българин, учил в чужбина.

Малко въведение:

“Кариера в България. Защо не?” започна през 2008 година. Това е третото издание на инициативата, която, смея да твърдя, всяка година се изнася на голи мускули от “Тук-там” и Back2BG. Най-голямото гориво за една инициатива е ентусиазмът на организаторите й, затова искам да похваля хората зад проекта за това, че той се случва вече трета година. “Кариера в България” е форум, който цели да срещне младите перспективни хора, които са инвестирали в образование в чужбина, но искат да се реализират у нас, с работодатели, които ценят качествения човешки капитал. Повече – на сайта.

Моето мнение

Учила съм в Холандия, скоро ще уча и във Великобритания. Само аз и родителите ми знаем за какви инвестиции става дума. И все пак (въпреки че не знам кога бих успяла да “избия” тази инвестиция) искам да работя в България. Разбира се, това е въпрос на личен избор. Но имам усещането, че е адски трудно за един млад специалист да намери компания, която е готова да му предложи адекватна реализация. Затова е важно готовите фирми и обучените специалисти да имат време и място, на което да се срещнат. Тази година няма да си търся работа. Но е добре да има форум, на който да я намеря – just in case. Тук няма да говоря колко е готино да работиш в България или колко бъркат тези, които отиват в чужбина – уважавам личния избор. Но ако съм в групата на непоправимите идеалисти, които искат да работят тук, трябва да имам възможност да го направя. Затова и аз ще кажа “Защо не?”

22 декември, 10:00, Интер Експо Център. Бъди там или бъди квадрат

Още по темата:

1. Обичам Америка!
2. Добра Кариера, Добър Живот

Преди време бях изпял в twitter, за новата услуга на Vivacom и Сирма, наречена bipper. Tя в общи линии ви предлага да използвате мобилния телефон на детето си, за да го следите къде се намира.

Ей, тук тълпа майки (и баби) вече виждат решение на проблемите си само за х лева на месец. Заглавието нарочно съм го оставил така, защото наистина тези две „иновативни“ компании предлагат една „революционна“ услуга, която работи в името на „сигурността“ на децата.

Сега сигурно ще скочите, че услугата е полезна. Може би?

Я да видим сега?
1. Питахте ли детето си дали иска да бъде следено като плъх с каишка на врата? Или това се прави в името на „сигурността“ му и то няма никакво отношение към това?
2. Дали мобилния телефон, на който работи проследяващата услуга няма да е под чина, а детето ви да пие бира в парка. (Скоро се очаква от тези или други технологични гиганти да слагат чиповете за проследяване директно в тялото, уха !)
3. Дали пък престъпниците ще вземат да вземат и мобилните телефон, когато извършват престъпление спрямо детето ви?
4. Кой обработва данните и къде се съхраняват? Имате ли доверие в „тази честота“, както се казва?

Сивите клетки къде са?
Помислете и преценете. Аз не бих ПРИЧИНИЛ на детето си това?

Помислихте ли? А сега си помислете за тогата, когато и вие сте били дете – дали искате да се отнасят така с вас в името на „сигурността ти“.

Сигурен съм, че ще има родители, които ще скочат от радост, че могат да имат такава услуга и да си играят на шпиони с децата си, защото не искат да възпитат децата си, да познават опасностите и как да действат и ще се „чувстват спокойни“, че всичко е в техни ръце.

Да, ама не, защото това е фалшива сигурност, която цели да се продаде на родителите за доста пари.

Помислете, преценете и ГОВОРЕТЕ с ДЕТЕТО СИ, преди да го превърнете в лабораторна мишка. Със сигурност, вие като родител сте отговорен за него, но това не значи, че може да му причинявате всякакви гадости с тази нагласа.

Какво мислите вие?
В радост ще чуя мнението ви по въпроса във формата по-долу. А ако искате да ме следите, кликнете тук.

Още по темата:

1. Проследете ме, шпиони и си спечелете книжка
2. За мама
3. Ден за защита на личното пространство

Продукти:
1/2 пиле
300г броколи
1 глава лук
1 морков
1 глава целина
1 червен домат
1/2ч.л. сол
1ч.л. сушен девисил

Приготвяне:
Пилето се измива и реже на порции. Слага се в тенджера с вода. Съдът се поставя на загрят котлон. Когато заври течността, се обира кървавата пяна, изплувала на повърхността. Порциите месо се изваждат в чиния, а бульонът се прецежда. Зеленчуците се измиват. Броколите се накъсват на розички. Морковът се настъргва. Целината се реже на кръгчета с къдраво ножче. Доматът се стърже на ренде. В чиста тенджера се слагат порциите месо, прецеденият пилешки бульон, целината и настърганият морков. Долива се 2ч.ч. вода и съдът се поставя на включен котлон. Тенджерата се похлупва. Когато заври водата се намалява котлона на по- ниска степен. След 40 минути варене се добавя доматеният сок, розичките броколи и 1/2ч.л. сол. Супата се вари още 30 минути. Накрая се поръсва с 1ч.л. сух, стрит девесил. Сервира се в купички с подложка. В средата на масата се слага панер със сухар.

Няма по-черна дата в най-новата история на България от 9 септември 1944. Датата, на която с помощта на съветската армия 17 часа след нахлуването є в България бе извършен преврат и властта бе заграбена от комунистите. Тъмночервен мрак покри хубавата ни Родина, в който взеха надмощие най-низките човешки страсти – завист, отмъстителност, омраза, жестокост. Комунистите знаеха, че [...]

Тя се родила на свещените брегове на пълноводната Ганг, в първото пролетно утро, с първите лъчи на слънцето.
Прекрасната, стройна, гъвкава богиня Реформа.
Природата не пожалила багри, за да я облече. Ни черно като въглен за очите и. Ни розов цвят за тялото и. Косите и изглеждали като изтъкани от лъчите на изгряващото слънце.
Но била облечена не само в краски. Тя била гола и прекрасна, свободна и смела в движенията.
Природата я създала в час на вдъхновение. Слънцето още по-ярко и силно обляло земята със златните си лъчи, виждайки богинята. Земята и се усмихнала с цветята си. Палмите при вида и замислено поклатили глави и зашепнали помежду си:
-Колко е прекрасна! Колко е прекрасна!
Газелата я погледнала през гъсталака от лиани и от този миг очите на газелата станали прекрасни. Тигрите ласкаво мъркали при вида и, победени от красотата на новородената богиня и се галели в нея с грациозни извивки. Змиите пълзели в краката и и не можели да и причинят зло.
Първи я видели пастирите.
Пастирите, които пасели стадата си на прегорелия от слънцето хълм. Гладни и измъчени, те не могли да сдържат вика си на възторг и виждайки я, забравили всички предишни мъки и страдания.
Когато богинята се появила пред тях на хоризонта, им се сторило, че тя току-що е слязла от небето и се носи по въздуха, едва докосвайки цветята със стройните си нозе.
Пастирите и се поклонили доземи и във възторг, без да имат сила да откъснат очи от нея, я последвали.
Богинята превела тях и стадата им на тучни поляни и се отправила към свещения град Делхи.
Там първи я съзрели индуските младежи и в сърцата им забила гореща и страстна любов към прекрасната богиня. След тях жените. След жените - техните мъже. Старци и деца - всички се влюбили в голата богиня, следвали я на тълпи и повтаряли:"Колко е прекрасна!"
Та тя се родила в първия пролетен ден, с първите лъчи на слънцето. И въздухът, топъл, ласкав, нежен, изпълнен с аромата на цветя, изглеждал като нейно дихание. Тя дишала и всички наоколо дишали с пълни гърди.
Било горещо и търсейки прохлада, тя влязла в храма. В старинния храм Тримурти.
В храма било тъмно и хладно, като в подземие, и миришело на плесен и гнилоч.
Огромните амбразури на прозорците били плътно закрити и в сумрака, в дълбините на храма нещо проблясвало, присветвало, когато отваряли портата и плахите слънчеви лъчи прониквали в тежкия мрак и потъвали в него. Какво проблясвало там?
Меч, издигнат над главите на хората, копие, насочено към гърдите на молещите се, стрели, готови да се откъснат от лъка и да донесат гибел и смърт? Никой не знаел.
И в този мрак хората, изплашени, треперещи, се вкопчвали в белите одежди на старите брамини и молели:
-Молете се за нас на страшния бог, който проблясва там, в дъното на храма ...
Пред божеството, на жертвения олтар имало куп лотоси, тази пролет лотосът още не бил разцъфнал. Това били стари цветове, положени още миналата година. Те лежали на олтара, изпълвайки въздуха с миризма на гнилоч и плесен.
А брамините пеели молитви, които се полагало да пеят, когато лотосите са свежи и благоуханни:
-Като твоя милост, вдишваме този аромат на лотоси, току-що разцъфнали и принесени в жертва пред теб. Като нашите молитви, нека се носи този тих, чист аромат към твоя престол и да изпълва сърцето ти!
Всички вдишвали миризмата на гнилоч и пеели за аромата. Никой нищо не разбирал и това само увеличавало благочестието.
Влизайки в храма, богинята възкликнала:
-Отворете прозорците! Отворете всички прозорци, колкото се може по-скоро!
И тълпата, подчинявайки се на всяка нейна дума, се втурнала да разтваря огромните прозорци.
Потоци светлина, горещи и ярки, нахлули и изпълнили храма. И тълпата във възторг за пръв път видяла златното божество в дъното.
Нямало нито страховито издигнат меч, нито неумолимо насочено копие, нито готови да излетят и да донесат гибел стрели.
Божеството никого не искало да убива. То гледало тълпата, ласкаво усмихвайки се със своите три глави.
-Изхвърлете тези гнили цветя! - наредила богинята. - И донесете свежи полски цветя!
-На божеството е нужен лотос! - опитали се да възразят брамините.
-На божеството е нужен аромат на свежи, току-що откъснати цветя! - отвърнала богинята. - Цветя, по-скоро цветя тук! Цветя от полето, събрали брилянти роса!
И тълпата се втурнала да изпълни заповедта на богинята. Купът стари, гнили лотоси бил изхвърлен и жертвената маса била покрита с цели камари свежи, току-що откъснати, ароматни, росни цветя. Младежи, жени, деца и старци носели наръчи цветя, които се сипели по пътя и по този килим хората смело и радостно пристъпвали към ласкавото и добро божество, усмихващо се в три страни на всички. Жреците били забравени.
Повече никой не ги търсел за помощ и застъпничество.
Всички вървели сами. Жените вдигали децата си към божеството, молейки добрия Тримурти да им изпрати своята благословия. Със сълзи на възторг гледали старците усмихващия се бог:
-А ние го мислехме за страшен и кръвожаден!
Всички се тълпели около божеството, опитвайки се докоснат с ръка златните му одежди.
А Тримурти, ласкав и усмихващ се с три усмивки, леел три потока благословение и радост.
След като отдъхнала в храма, богинята бодра и весела тръгнала по улиците на града, съпровождана от несметната тълпа. На главния площад на Делхи се извисявала приготвена клада. На нея лежало под бял покров тялото на починалия стар раджа. А вдовицата му, млада и красива, пременена в най-скъпите си дрехи, била готова със сълзи да влезе в огъня, разпален с благовонни дърва.
В тази минута към нея пристъпила добрата и весела богиня.
-Ти искаш да умреш! Защо пък не?! Та животът е само подарък, който небесата дават на хората. Искаш да се откажеш от подаръка - откажи се. Искаш да отдадеш тялото си на огъня - отдай го. Тялото си е твое. Но защо искаш да хвърлиш в огъня и скъпите си одежди? На раджата му трябваш ти, тялото ти, а не твоите дрехи. Дрехите не са нужни на раджата, той сам ги е смъквал от теб! Отдай се на раджата така, както си му се отдавала. Свали всичко от себе си. Защо да принуждаваш огъня да съблича дрехите ти? Нека веднага обсипе с целувките си твоето тяло. А дрехите дай на бедните. Това ще е едно добро дело преди смъртта. Защо плачеш всъщност?
-Страх ме е да умра! - отвърнала вдовицата.
-А защо искаш да умреш тогава?
-Така повелява закона, обичаите, хората. Хората искат да изпълня свещения обичай.
-Изпълни го! Но преди това свали всичко от себе си. Направи добро дело. Нека бедните вземат дрехите и благославят твоята памет и тази на мъжа ти!
Младата жена я послушала. Свалила дрехите си и ги подала на хората:
-Вземете!
При вида на голото и тяло ропот се понесъл сред тълпата:
-Колко е красива! Почти като богиня!
Сърцата им се изпълнили с жалост. И се понесъл вик:
-Не трябва! Не трябва да влиза в огъня!
А богината с усмивка погледнала към стоящия до нея младеж, който я съзерцавал със страст и възторг:
-Ти си влюбен в мен, но аз съм родена на небесата и земното ми е чуждо. Погледни тази жена. Нима не е също толкова красива като мен? Нима красотата е разлята само на небесата, а не и по земята? Красотата - това е небе. Вашият живот е като вода. Небесата се отразяват във водата и от това тя изглежда дълбока. Погледни колко е красива! Вземи я! И ти ще притежаваш моето отражение на земята! Вземи!
И когато очите на младежа пламнали страстно при вида на голата жена, тя се обърнала към вдовицата на раджата:
-Ти искаш да умреш на кладата. Но огън гори и в сърцата. Ето, този младеж ще те изгори с пламъка си. Ще те обгърне като огън с обятията си. И ще умреш не веднъж. Ден и нощ ще умираш, чувствайки как душата ти се разделя с тялото. Изгори така!
И младата вдовица хвърлила факела в благовонния огън, на който самотно лежало тялото на стария, издъхнал раджа, и протягайки ръка към юношата, казала:
-Покрий ме с плаща си и ме отведи оттук ...
В тази година имало страшен зной.
Бог Индра, разгневен, както твърдели брамините, изгарял земята с жарките, слънчеви лъчи, изгарял безпощадно, изгарял немилосърдно.
Полята били черни, като овъглени, а хората, слаби като скелети и примиращи от глад, идвали в града, лягали по улиците и стенели:
-Тук ще умрем и зловонието на нашите трупове ще отрови въздуха, ако не ни дадете да ядем.
Брамините решили да изнесат статуята на Индра и да обиколят с нея целия град.
Страшният бог возели на колесница, в която били запрегнати десет черни слона.
Хората се хвърляли със стотици под слоновете и колесницата и умирали в страшни мъки.
-Бог Индра не чува тихите стонове на страдащите! - казвали те. - Нека чуе поне нашите вопли, да се ужаси, гледайки нашата гибел и да смени безпощадния си гняв с милост.
Процесията бавно напредвала сред крясъци, стонове и вопли, които трябвало да привлекат вниманието на божеството. Слоновете с окървавени стъпала тъпчели лежащите на пътя им хора, а колелата на колесницата разкъсвали телата им.
А шествието неумолимо продължавало напред. Насреща му излязла богинята.
Тя била толкова прекрасна в лъчите на залязващото слънце, че водачите спрели, спрели и слоновете си. Те гледали богинята с очи пълни с възторг и не можели да помръднат.
Богинята стояла на пътя.
Не могли да прегазят тази дивна красавица, обърнали слоновете и кървавата процесия се върнала в мрачния храм на Индра.
А тези, които лежали напред по пътя, очаквайки смъртта, били спасени.
Така прекарала богинята своя първи ден.
А на следващия, с първите лъчи на слънцето, брамините се събрали на съвещание:
-Заради новата богиня загива вярата в старите богове!
-Ние загиваме! Никой не се нуждае вече от нашите молитви, всички се молят сами!
-Тя разпространява безчестие! Вдовиците не искат да умират от вярност!
-Тя ще ни навлече гнева на Индра, който ще остане без жертви!
И клатели глави в почуда, какво да предприемат.
-Да я убием! - предложил един.
Даже не му отговорили. Как да убиеш безсмъртна богиня?!
Тогава се надигнал най-древният и мъдрият между брамините:
-Да я затворим в пещера. На хората ще кажем, че се е върнала на небето. Като не я виждат, ще се върнат към благочестието. Нека поседи в пещерата, после може и да я пуснем. Като остарее и погрознее, никой няма да си губи ума по нея!
Всички одобрили съвета на стария брамин и му се поклонили доземи:
-Добро, изпитано средство!
Въоръжавайки се с мечове и копия, се отправили към ручея, до който на ложе от цветя прекарала нощта богинята, прокрадвайки се между храстите, я обкръжили и излизайки от засада я затворили в пръстен.
Но като ги видяла, богинята весело викнала:
-При мен! При мен!
И всички околни жители, чувайки веселия, звънък глас се втурнали да видят, каква нова радост е измислила пробудилата се богиня.
Виждайки се сами обкръжени, брамините се поклонили доземи и казали:
-Дойдохме да ти се поклоним, а оръжието взехме за да ти отдадем чест, като на повелителка.
И сложили оръжието в краката и в знак на покорство.
Брамините съвсем паднали духом.
-Трябва да спасим себе си и хората от гнева на Индра!
Събрали се на ново съвещание. Три дни и три нощи мислили в отчаяние, какво да предприемат срещу богинята и на четвъртия, весели, радостни и доволни, излезли от своя храм и се обърнали към първия минал поклонник на богинята.
-Всички се покланяте на новата богиня! - казали те. - Ние също и се покланяме, защото е прекрасна. Но вие не се грижите за нея. Богинята ходи гола: тялото и е докосмано от вятъра и слънчевите лъчи. Слънцето я изгаря, вятърът ще направи кожата и груба. Трябва да се погрижите за облеклото и! За да се съхрани красотата и, в тези дрехи тя трябва да има наистина величествен и достоен вид. Украсете я. Покажете и любовта си.
-Вярно е! - възкликнал поклонникът. - Как не се сетихме веднага!
И като благодарил на брамините, се втурнал към приятелите си, за да им предаде това добро хрумване.
Брамините казвали същото на всеки срещнат.
Всички намирали това за отлична идея и им благодарили.
Хората се събрали около богинята и обсъждали:
-Как да и направим достойни одежди?
Едни казвали:
-Има тъкани, тънки като паяжина, едва видими. Ще доставим такава материя и от нея ще и ушием дрехи, за да не остава нито една гънка от прекрасното и тяло скрита за очите!
Други възразявали:
-Как пък не! Незабележими дрехи! Не, облеклото трябва да е такова, че веднага да се вижда, колко обичаме и ценим богинята! Ще доставим платове, изтъкани от чисто злато и ще ги украсим със скъпоценни камъни ...
-И ще погребем под златна кора красотата на богинята! - възкликвали трети. - Не, трябва ни коприна, нежна, мека, която да потрепва при всяко нейно движение.
И се завързали горещи спорове. Така минал денят.
А брамините през това време затворили отново храма на Тримурти, изгорили две вдовици и наредили за утре да се организира отново шествие със статуята на бог Индра.
На следващия ден тълпата от поклонници отново обкръжила богинята.
Донесли разноцветни шалове и ги пробвали на богинята:
-Вижте колко добре и стои!
Другите крещели:
-Махнете се с вашите шалове! Трябва да я увием в брокат!
Трети носели дантела, четвърти - драгоценни камъни. Хората спорели, ругаели се един друг, биели се: в какъв вид да покажат богинята на света.
А брамините тържествено водели своята процесия през града и десет черни слона тъпчели с крака телата на хвърлилите се под колесницата хора.

Така е и до днес ...

Влас Дорошевич "Приказки и легенди"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Тя се родила на свещените брегове на пълноводната Ганг, в първото пролетно утро, с първите лъчи на слънцето.
Прекрасната, стройна, гъвкава богиня Реформа.
Природата не пожалила багри, за да я облече. Ни черно като въглен за очите и. Ни розов цвят за тялото и. Косите и изглеждали като изтъкани от лъчите на изгряващото слънце.
Но била облечена не само в краски. Тя била гола и прекрасна, свободна и смела в движенията.
Природата я създала в час на вдъхновение. Слънцето още по-ярко и силно обляло земята със златните си лъчи, виждайки богинята. Земята и се усмихнала с цветята си. Палмите при вида и замислено поклатили глави и зашепнали помежду си:
-Колко е прекрасна! Колко е прекрасна!
Газелата я погледнала през гъсталака от лиани и от този миг очите на газелата станали прекрасни. Тигрите ласкаво мъркали при вида и, победени от красотата на новородената богиня и се галели в нея с грациозни извивки. Змиите пълзели в краката и и не можели да и причинят зло.
Първи я видели пастирите.
Пастирите, които пасели стадата си на прегорелия от слънцето хълм. Гладни и измъчени, те не могли да сдържат вика си на възторг и виждайки я, забравили всички предишни мъки и страдания.
Когато богинята се появила пред тях на хоризонта, им се сторило, че тя току-що е слязла от небето и се носи по въздуха, едва докосвайки цветята със стройните си нозе.
Пастирите и се поклонили доземи и във възторг, без да имат сила да откъснат очи от нея, я последвали.
Богинята превела тях и стадата им на тучни поляни и се отправила към свещения град Делхи.
Там първи я съзрели индуските младежи и в сърцата им забила гореща и страстна любов към прекрасната богиня. След тях жените. След жените - техните мъже. Старци и деца - всички се влюбили в голата богиня, следвали я на тълпи и повтаряли:"Колко е прекрасна!"
Та тя се родила в първия пролетен ден, с първите лъчи на слънцето. И въздухът, топъл, ласкав, нежен, изпълнен с аромата на цветя, изглеждал като нейно дихание. Тя дишала и всички наоколо дишали с пълни гърди.
Било горещо и търсейки прохлада, тя влязла в храма. В старинния храм Тримурти.
В храма било тъмно и хладно, като в подземие, и миришело на плесен и гнилоч.
Огромните амбразури на прозорците били плътно закрити и в сумрака, в дълбините на храма нещо проблясвало, присветвало, когато отваряли портата и плахите слънчеви лъчи прониквали в тежкия мрак и потъвали в него. Какво проблясвало там?
Меч, издигнат над главите на хората, копие, насочено към гърдите на молещите се, стрели, готови да се откъснат от лъка и да донесат гибел и смърт? Никой не знаел.
И в този мрак хората, изплашени, треперещи, се вкопчвали в белите одежди на старите брамини и молели:
-Молете се за нас на страшния бог, който проблясва там, в дъното на храма ...
Пред божеството, на жертвения олтар имало куп лотоси, тази пролет лотосът още не бил разцъфнал. Това били стари цветове, положени още миналата година. Те лежали на олтара, изпълвайки въздуха с миризма на гнилоч и плесен.
А брамините пеели молитви, които се полагало да пеят, когато лотосите са свежи и благоуханни:
-Като твоя милост, вдишваме този аромат на лотоси, току-що разцъфнали и принесени в жертва пред теб. Като нашите молитви, нека се носи този тих, чист аромат към твоя престол и да изпълва сърцето ти!
Всички вдишвали миризмата на гнилоч и пеели за аромата. Никой нищо не разбирал и това само увеличавало благочестието.
Влизайки в храма, богинята възкликнала:
-Отворете прозорците! Отворете всички прозорци, колкото се може по-скоро!
И тълпата, подчинявайки се на всяка нейна дума, се втурнала да разтваря огромните прозорци.
Потоци светлина, горещи и ярки, нахлули и изпълнили храма. И тълпата във възторг за пръв път видяла златното божество в дъното.
Нямало нито страховито издигнат меч, нито неумолимо насочено копие, нито готови да излетят и да донесат гибел стрели.
Божеството никого не искало да убива. То гледало тълпата, ласкаво усмихвайки се със своите три глави.
-Изхвърлете тези гнили цветя! - наредила богинята. - И донесете свежи полски цветя!
-На божеството е нужен лотос! - опитали се да възразят брамините.
-На божеството е нужен аромат на свежи, току-що откъснати цветя! - отвърнала богинята. - Цветя, по-скоро цветя тук! Цветя от полето, събрали брилянти роса!
И тълпата се втурнала да изпълни заповедта на богинята. Купът стари, гнили лотоси бил изхвърлен и жертвената маса била покрита с цели камари свежи, току-що откъснати, ароматни, росни цветя. Младежи, жени, деца и старци носели наръчи цветя, които се сипели по пътя и по този килим хората смело и радостно пристъпвали към ласкавото и добро божество, усмихващо се в три страни на всички. Жреците били забравени.
Повече никой не ги търсел за помощ и застъпничество.
Всички вървели сами. Жените вдигали децата си към божеството, молейки добрия Тримурти да им изпрати своята благословия. Със сълзи на възторг гледали старците усмихващия се бог:
-А ние го мислехме за страшен и кръвожаден!
Всички се тълпели около божеството, опитвайки се докоснат с ръка златните му одежди.
А Тримурти, ласкав и усмихващ се с три усмивки, леел три потока благословение и радост.
След като отдъхнала в храма, богинята бодра и весела тръгнала по улиците на града, съпровождана от несметната тълпа. На главния площад на Делхи се извисявала приготвена клада. На нея лежало под бял покров тялото на починалия стар раджа. А вдовицата му, млада и красива, пременена в най-скъпите си дрехи, била готова със сълзи да влезе в огъня, разпален с благовонни дърва.
В тази минута към нея пристъпила добрата и весела богиня.
-Ти искаш да умреш! Защо пък не?! Та животът е само подарък, който небесата дават на хората. Искаш да се откажеш от подаръка - откажи се. Искаш да отдадеш тялото си на огъня - отдай го. Тялото си е твое. Но защо искаш да хвърлиш в огъня и скъпите си одежди? На раджата му трябваш ти, тялото ти, а не твоите дрехи. Дрехите не са нужни на раджата, той сам ги е смъквал от теб! Отдай се на раджата така, както си му се отдавала. Свали всичко от себе си. Защо да принуждаваш огъня да съблича дрехите ти? Нека веднага обсипе с целувките си твоето тяло. А дрехите дай на бедните. Това ще е едно добро дело преди смъртта. Защо плачеш всъщност?
-Страх ме е да умра! - отвърнала вдовицата.
-А защо искаш да умреш тогава?
-Така повелява закона, обичаите, хората. Хората искат да изпълня свещения обичай.
-Изпълни го! Но преди това свали всичко от себе си. Направи добро дело. Нека бедните вземат дрехите и благославят твоята памет и тази на мъжа ти!
Младата жена я послушала. Свалила дрехите си и ги подала на хората:
-Вземете!
При вида на голото и тяло ропот се понесъл сред тълпата:
-Колко е красива! Почти като богиня!
Сърцата им се изпълнили с жалост. И се понесъл вик:
-Не трябва! Не трябва да влиза в огъня!
А богината с усмивка погледнала към стоящия до нея младеж, който я съзерцавал със страст и възторг:
-Ти си влюбен в мен, но аз съм родена на небесата и земното ми е чуждо. Погледни тази жена. Нима не е също толкова красива като мен? Нима красотата е разлята само на небесата, а не и по земята? Красотата - това е небе. Вашият живот е като вода. Небесата се отразяват във водата и от това тя изглежда дълбока. Погледни колко е красива! Вземи я! И ти ще притежаваш моето отражение на земята! Вземи!
И когато очите на младежа пламнали страстно при вида на голата жена, тя се обърнала към вдовицата на раджата:
-Ти искаш да умреш на кладата. Но огън гори и в сърцата. Ето, този младеж ще те изгори с пламъка си. Ще те обгърне като огън с обятията си. И ще умреш не веднъж. Ден и нощ ще умираш, чувствайки как душата ти се разделя с тялото. Изгори така!
И младата вдовица хвърлила факела в благовонния огън, на който самотно лежало тялото на стария, издъхнал раджа, и протягайки ръка към юношата, казала:
-Покрий ме с плаща си и ме отведи оттук ...
В тази година имало страшен зной.
Бог Индра, разгневен, както твърдели брамините, изгарял земята с жарките, слънчеви лъчи, изгарял безпощадно, изгарял немилосърдно.
Полята били черни, като овъглени, а хората, слаби като скелети и примиращи от глад, идвали в града, лягали по улиците и стенели:
-Тук ще умрем и зловонието на нашите трупове ще отрови въздуха, ако не ни дадете да ядем.
Брамините решили да изнесат статуята на Индра и да обиколят с нея целия град.
Страшният бог возели на колесница, в която били запрегнати десет черни слона.
Хората се хвърляли със стотици под слоновете и колесницата и умирали в страшни мъки.
-Бог Индра не чува тихите стонове на страдащите! - казвали те. - Нека чуе поне нашите вопли, да се ужаси, гледайки нашата гибел и да смени безпощадния си гняв с милост.
Процесията бавно напредвала сред крясъци, стонове и вопли, които трябвало да привлекат вниманието на божеството. Слоновете с окървавени стъпала тъпчели лежащите на пътя им хора, а колелата на колесницата разкъсвали телата им.
А шествието неумолимо продължавало напред. Насреща му излязла богинята.
Тя била толкова прекрасна в лъчите на залязващото слънце, че водачите спрели, спрели и слоновете си. Те гледали богинята с очи пълни с възторг и не можели да помръднат.
Богинята стояла на пътя.
Не могли да прегазят тази дивна красавица, обърнали слоновете и кървавата процесия се върнала в мрачния храм на Индра.
А тези, които лежали напред по пътя, очаквайки смъртта, били спасени.
Така прекарала богинята своя първи ден.
А на следващия, с първите лъчи на слънцето, брамините се събрали на съвещание:
-Заради новата богиня загива вярата в старите богове!
-Ние загиваме! Никой не се нуждае вече от нашите молитви, всички се молят сами!
-Тя разпространява безчестие! Вдовиците не искат да умират от вярност!
-Тя ще ни навлече гнева на Индра, който ще остане без жертви!
И клатели глави в почуда, какво да предприемат.
-Да я убием! - предложил един.
Даже не му отговорили. Как да убиеш безсмъртна богиня?!
Тогава се надигнал най-древният и мъдрият между брамините:
-Да я затворим в пещера. На хората ще кажем, че се е върнала на небето. Като не я виждат, ще се върнат към благочестието. Нека поседи в пещерата, после може и да я пуснем. Като остарее и погрознее, никой няма да си губи ума по нея!
Всички одобрили съвета на стария брамин и му се поклонили доземи:
-Добро, изпитано средство!
Въоръжавайки се с мечове и копия, се отправили към ручея, до който на ложе от цветя прекарала нощта богинята, прокрадвайки се между храстите, я обкръжили и излизайки от засада я затворили в пръстен.
Но като ги видяла, богинята весело викнала:
-При мен! При мен!
И всички околни жители, чувайки веселия, звънък глас се втурнали да видят, каква нова радост е измислила пробудилата се богиня.
Виждайки се сами обкръжени, брамините се поклонили доземи и казали:
-Дойдохме да ти се поклоним, а оръжието взехме за да ти отдадем чест, като на повелителка.
И сложили оръжието в краката и в знак на покорство.
Брамините съвсем паднали духом.
-Трябва да спасим себе си и хората от гнева на Индра!
Събрали се на ново съвещание. Три дни и три нощи мислили в отчаяние, какво да предприемат срещу богинята и на четвъртия, весели, радостни и доволни, излезли от своя храм и се обърнали към първия минал поклонник на богинята.
-Всички се покланяте на новата богиня! - казали те. - Ние също и се покланяме, защото е прекрасна. Но вие не се грижите за нея. Богинята ходи гола: тялото и е докосмано от вятъра и слънчевите лъчи. Слънцето я изгаря, вятърът ще направи кожата и груба. Трябва да се погрижите за облеклото и! За да се съхрани красотата и, в тези дрехи тя трябва да има наистина величествен и достоен вид. Украсете я. Покажете и любовта си.
-Вярно е! - възкликнал поклонникът. - Как не се сетихме веднага!
И като благодарил на брамините, се втурнал към приятелите си, за да им предаде това добро хрумване.
Брамините казвали същото на всеки срещнат.
Всички намирали това за отлична идея и им благодарили.
Хората се събрали около богинята и обсъждали:
-Как да и направим достойни одежди?
Едни казвали:
-Има тъкани, тънки като паяжина, едва видими. Ще доставим такава материя и от нея ще и ушием дрехи, за да не остава нито една гънка от прекрасното и тяло скрита за очите!
Други възразявали:
-Как пък не! Незабележими дрехи! Не, облеклото трябва да е такова, че веднага да се вижда, колко обичаме и ценим богинята! Ще доставим платове, изтъкани от чисто злато и ще ги украсим със скъпоценни камъни ...
-И ще погребем под златна кора красотата на богинята! - възкликвали трети. - Не, трябва ни коприна, нежна, мека, която да потрепва при всяко нейно движение.
И се завързали горещи спорове. Така минал денят.
А брамините през това време затворили отново храма на Тримурти, изгорили две вдовици и наредили за утре да се организира отново шествие със статуята на бог Индра.
На следващия ден тълпата от поклонници отново обкръжила богинята.
Донесли разноцветни шалове и ги пробвали на богинята:
-Вижте колко добре и стои!
Другите крещели:
-Махнете се с вашите шалове! Трябва да я увием в брокат!
Трети носели дантела, четвърти - драгоценни камъни. Хората спорели, ругаели се един друг, биели се: в какъв вид да покажат богинята на света.
А брамините тържествено водели своята процесия през града и десет черни слона тъпчели с крака телата на хвърлилите се под колесницата хора.

Така е и до днес ...

Влас Дорошевич "Приказки и легенди"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Судоку е логическа игра с цифри, но може и с картинки, когато става дума за деца. Опитали сме се да направим няколко много прости “магически квадрата”,  за да могат децата ( над 6 години:) да разберат логиката на самата игра.

Целта е във всяка редичка, колонка и малък квадрат да има по една от четирите картинки ( цифри). Започнете да решавате заедно с децата, като им показвате какво точно трябва да направят за да попълнят празните квадратчета. След като свикнат с картинките, може да се опитате и с по-сложни -с цифрите.

Използвайте скролера на прозореца, за да видите всички документи. Когато кликнете върху дадена картинка, тя ще се увеличи и ще може да я разпечатате на принтер.

Вижте още игри за по-големи деца:

Морски шах

Тик-Так-Тое

Игра на точки и чертички

С клечки от кибрит

С молив в ръка

Да си направим сами ТАНГРАМ

Оптични илюзии

Движение в картинки

Магическа лента

Поредният тъпизъм гръмна в българските медии, та се наложи спешно да се измисля PR атентат срещу светиня му - генерал-лейтенант доктор Борисов, че да млъкнат малко критиците или поне медиите да спрат да му обръщат внимание.

(Изпрати SMS на кратък номер 166, за да съберем 400 000 евро за Цветанов.)

То не беше толкова отдавна, когато другарят Станишев от парламентарната трибуна обясняваше коя година колко кисело мляко можело да се купи със средната заплата.

А Бойко от Италия нагло открадна закуската на БСП. А именно – открадна от червената партия най-милото ѝ – култа към Тато и евтините хранителни продукти отпреди 89-та година, любимият допинг на червените симпатизанти.

Склонен към театралност и към бомбастични изказвания премиерът заяви в предаването „Директно с Карбовски“:

Бойко Борисов: ...защото една стотна от това, което е построил той за България и което е направено за тези години да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко едно правителство.
Водещ: Харесва ли ви, че ви сравняват с Тодор Живков?
Бойко Борисов: Не, не ми харесва, защото сме несъизмерими.
Водещ: Мислите, че той е по-голям от вас?
Бойко Борисов: Фактът, че 20 години след падането му от власт никой не го е забравил показва, че доста неща са били направени. А е и факт, че 20 години ние приватизираме, ние само приватизираме това, което е построено до тогава.

Както и да го въртим и да го сучем, Бойко изтърси едно голяяямо .. гаф. И пред европейските партньори, и в България.

Забравил ли е кой уби дядо му?

Как би ви прозвучало днес румънският премиер да започне да превъзнася Чаушеску (... защото една стотна...и така нататък) .

Вместо просто да си признае известна склонност към преувеличаване и търсене на театрален ефект, генерал-лейтенантът насъска обслужващите медии да обслужват тезата му.

И вестник „Труд“ показа, че не лапа залудо и ще оправдае доверието. Отвърна на удара веднъж и още веднъж.

Да ви споделя някои съображения –  знаете ли например коя беше най-популярната храна за животни по времето на комунизъма?  А? Някой вдига ли ръка?

Най-популярната храна за животни беше хлябът „Добруджа“. Пред хлебарницата в селото на баба ми се виеха гигантски опашки на които съм висял с часове, и с баба ми влачехме огромни торби, пълни с хлябове, защото имаше цял двор с кокошки да се хранят. Понякога хлябове се отпускаха под бройка на човек, тогава и двамата стояхме на опашката. А много хора гледаха кокошки, прасета и всякаква живинка на село (Каква икономическа ефективност, Господи! Само един процент да имахме от нея!), защото на село месо не продаваха (а откъде данни за консумацията - загадка), ама хич, в града искаха да ядат и през зимата, а всичко останало (сапун, ножове, хавлии, покривки, одеала, чанти, безалкохолни и т.н.) на село беше просто дефицитно. Хлябът беше на дотации и затова беше толкова евтин. Същото важеше и за повечето стоки от горния списък, особено за прясното мляко. Така че, за да се направи коректна статистика за потреблението от хора, трябва от горните цифри да се извади консумираното от животни. Да помогна – аз, баба ми и леля ми изяждахме заедно по един хляб на ден.

Сега, прави ли са другарите и Бойко, че животът едно време беше по-добър? Да, по-добър беше, но за прасетата, защото само на тях им стига да си имат кочинка да се въргалят, хляб, мляко и други продукти с произволно качество. Прасетата не искат задгранични паспорти, не чакат за опашки за цветни телевизори, не си пускат дълга коса и слушат каквато музика им пуснат. Не се отегчават от телевизията и от партийните мероприятия, не четат вестниците с двойна употреба (като тоалетна хартия) и нямат претенции.

Докато за хората беше по-сложно.

На 9 ноември преди 21 години берлинчани срутиха стената, която ги отделяше от свободния свят. Нашата стена обаче още не е срутена. Въпеки че още през 2001 година България излезе от негативния списък на Шенгенското споразумение. Въпреки ч...