Страх и ужас в Иран (1)

Днес, нали вече ни хакнаха, реших, че днешният пътепис може да бъде кратичък, но за сметка на това – с обещаващо начало :) Приятно четене:

Страх и ужас в Иран

част първа Първото ми пътуване за Иран се осъществи 2006г. Точно по това време медиите гръмнаха с новината, че САЩ ще нападне Иран. Бях само на 21г. и ме беше бъзе даже от сянката ми. Когато казаха на приятелките ми, че ще пътувам за Иран, те започнаха да ме молят и убеждават да не ходя, защото „със сигурност ще умреш”. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Страх, не страх, заминах! Нямах избор, тъй като трябваше да придружавам баща ми. Та попрочетох нещо в интернет, осведомих се уж, стегнахме куфарите, хвърлих 3 забрадки (сещайте се-три от онези прозрачни модерни леопардови и тигрови шалчета) в чантата, казах си „Мечка страх, мен не страх” и „Ако ни убият, най-малкото ще влезнем в историята” и тръгнахме за Истанбул. Още при чекирането на багажа на гишето на Iran Air ме попитаха дали преди това съм била там и деликатно ме предупредиха, че трябва да се забуля още при качването в самолета. Е, дорева ми се! Но го направих! Това, което завинаги ще се отпечата в съзнанието ми обаче, са първите секудни на Иранска земя. Защо ли?Ами защото попаднах във филм на ужасите. В момента, в който самолетът кацна, вниманието ми привлякоха десетки тичащи буквално покрай пистите хора. Когато се вгледах по-добре в тях с ужас осъзнах, че това са военни, нарамили автомати. Близо до административната сграда на летището се виждаха хеликоптери готови да излетят. И знаете ли коя беше първата ми мисъл?Че САЩ са нападнали Иран и ние сме в центъра на този ад. С подкосени крака слезнах от самолета. Тогава обаче се разигра епизод 2 от моят филм на ужасите. Един човек държащ табелка с нашите имена ни отведе. Отведе ни в помещение, което представляваше малка стаича, с овехтели мебели, помоли ни да седнем и ни сервира чай. Не се представи, само ни каза „Следвайте ме”, „Седнете”, „Заповядайте” и „Дайте си паспортите”. Ами дадохме му ги! Единственото, което успях да кажа на баща ми бе: „Баща ми, стиска ли ти да отпиеш от чая?” Е това, което за мен беше филм на ужасите се оказа нещо не много страшно: човекът бе изпратен от хората, които щяхме да посетим, но съответно никой не ни беше предупредил и беше ни въвел в CIP (commercial important person) сектора за да ни вземе визи, а летището временно се било използвало и като военно, защото новото летище Имам Хомейни в покрайнините на Техеран не било готово! Ами, те защо не ги пишат тези неща в google, а трябва на мен да ми излизат ангелите и дяволите дори? Това е началото на първото ми пътуване... Очаквайте продължение на това, какви странни и интересни неща ми се случиха през следващите 5 пътувания! Очаквайте продължението Автор: Пънар Кязим

Прочети цялата новина

Свързани новини: