Share on Facebook

През юни тази година реших по някакъв начин да отдам необходимото уважение на хората, които ме вдъхновяват в музикално отношение, а и да запозная читателите на този блог с тях. Така се роди рубриката Funky 16 Questions – 16 въпроса, които всеки месец отправям към една фигура от света на музиката. Още от първото си издание рубриката се радва на сериозна популярност (в рамките на блога разбира се), което истински ме радва.

Този месец предлагам на вашето внимание отговорите на една личност, която няма нужда от представяне. И все пак: той е част от Ahead, High Time, Tri O Five, музикантите зад Белослава и още безброй успешни проекти. Мултиинструменталист, композитор, продуцент, ремиксатор, преподавател и какво ли още не, този човек се превърна в основна фигура на българската музикална сцена. Изключително съм щастлив да ви представя моя приятел Wah Tony.


01. С какво се занимаваш?
С музика: композиране, концертиране, преподаване и всичко около нея :)))

02. Какво мислиш за ситуацията в България в твоята сфера на дейност?
Мисля, че "не сме малко". Просто не останаха медии, които да подкрепят културата, и всичко остава някак си зад кадър... Фестивалите в България като Spirit of Burgas, Park Live и джаз сцените са фактор, че има стойностна българска музика и фенове. Тези събития обаче не се отразяват достатъчно, което кара българина да си мисли, че има пазар само за силиконови руси певачици :))

03. Удовлетворен ли си от равнището, на което музикалната ти кариера се намира в момента? Какво още искаш да постигнеш?
Напълно... За щастие сме съпричастни със световната музикална сцена и рано или късно всеки пътник си намира влака, стига да е попаднал на правилната гара :)))

04. С кое от постигнатото до момента в музикално отношение си най-горд?
С музиката, която оставям зад себе си... Записи, сингли, позитивния заряд, с който зареждам хората, слушащи музиката, която правя...

05. Как успяваш да балансираш между музикалните ангажименти и личните си отговорности?
Балансът винаги се върти около музиката, така че сме й длъжни и винаги тя е на първо място...

06. Имало ли е момент, в който си искал да захвърлиш всичко и да спреш да се занимаваш с музика (и ако е имало, какво те накара да не го направиш)?
Нямал съм нито един такъв момент в живота си... Може би ми се е искало и съм имал дилемата да захвърля държавицата, в която се родихме :))

07. Кого/какво би посочил като своето най-голямо музикално вдъхновение?
Музикантите, с които работя, и други, от които се инспирирам...

08. Кое е първото парче, различно от детска песничка, което чу през живота си (и за което имаш спомен)? Кога и къде се случи това?
Израснах в музикално училище и класиката ми е дала незаменима музикална основа, над която да градя...

09. А кое е последното парче, което чу до този момент (или което слушаш в момента)?
Ремиксът на Белослава, който завършвам скоро :))

10. Опиши любимата си музика.
Извираща от сърцето, грууви, позитивна.

11. Има ли парче или албум, което/който можеш да слушаш по всяко време?
Erykah Badu – Mama’s Gun, Tri O Five и High Time разбира се :))

12. Кой музикален носител харесваш най-много? Защо?
Относително е... Лентата си има своето меко зарибяващо качество, но вече се дигитализирахме достатъчно...

13. Според теб какво губят и какво печелят музикалните фенове от интернет?
Имат голяма печалба определено – глобализацията в музикално отношение е от полза... Информацията идва главно от там... Дърпането на музика събори много от авторите и изпълнителите, но пък даде информация на много заблудени хора, което показва, че винаги има две страни :))

14. Кое е най-значимото за теб събитие с твое участие (и като изпълнител/организатор/промоутър/собственик на клуб и т.н., и като фен)?
Откриването на Лаундж партито на турнира Rolex Masters в Монте Карло, на което свирихме с Tri O Five като специaлни гости на принцеса Мелани Де Маси :))

15. В наши дни диджеите са известни почти колкото изпълнителите, чиито парчета пускат. Какво е мнението ти по този въпрос и мислиш ли, че това е заслужено?
За всеки има място под слънцето... И те са хора, важното е, че са близко до музиката и обогатяват хората с вкуса си като такива :))

16. Благодаря ти за отделеното време. Защо прие да отговориш на въпросите?
Защото си един от малкото скромни хора, обичащи истински музиката :)) Благодаря ти и аз за всичко :))

Ако се чудите колко е 0.3% растеж на тримесечна база, може да (се опитате да) го видите на долната графика. Това вероятно е началото на възстановяването от кризата в България.

БВП на тримесечна база, 2005Q1=100

 

На годишна база растежът на България е 0.2%. В ЕС най-висок растеж има в Естония (4.7%), Словакия и Германия. Спад има в Гърция (-4.5%) и Румъния. И в двете страни, клиентки на МВФ, спадът се задълбочава. Едва ли може да има по-контрастна диференциация между добрата и лошата икономическа политика. А България е по средата, все още не можем да направим правилния избор.

Блогът за икономика 2010

Апел от създателя на Уикипедия

Преди десет години срещнал много присмехулни погледи от песимисти, които били сигурни, че проектът няма да успее. Прочети повече ТУК

След като години наред роптаех срещу Кока Кола България и постоянно ми пращаха регулярни отговори за Coca Cola Zero, нaй-накрая проблемът ми е решен. И в България има Cola Zero. Kато бонус – има и Dr. Pepper, както и Cherry Coke.

Някой най-накрая се е сетил, че пазарът има нужда и от тези продукти. Купих си трите кена от кварталния магазин и на трите има различни вносители:

• Dr. Pepper – Агрофина ООД, София 1582, ж.к. Дружба 2, ул. Обиколна 29 (02/9634971)
• Cherry Coke – Валбилд ООД (0897 50 90 50)
• Coca Cola Zero – Рикон-Р ЕООД, София, ж.к. „Надежда“, бл. 112

Така става, когато една голяма компания не предлага това, което се търси… Цената между другото е сравнително разумна – 1,20 лв. на кен в кварталния магазин… In your face, Кока Кола България!

Подобни публикации

• 02.11.2007 — Портокалова Кока-Кола (1)
• 03.05.2007 — Coca Cola Zero (8)
• 14.11.2006 — Ванилова Кока-Кола (3)
• 29.06.2010 — Like a Wavin’ Flag / Като развят флаг (6)
• 24.03.2008 — Конкурс за училищни групи на Coke Music (4)
• 26.09.2009 — Кава – каталунското шампанско (4)
• 03.11.2010 — Най-добрите (и най-лошите) зимни гуми според ADAC (10)
• 01.11.2010 — Пред гумаджийницата (10)
• 12.09.2010 — Коя кола излиза най-евтино (26)
• 10.09.2010 — Внимание! Само за развлечение! (3)
• 08.06.2010 — VW Polo Mk3 – Схема на бушони и релета (5)
• 25.03.2010 — И дамите си падат по колички (7)
• 04.02.2010 — Можете ли да поберете Aston Martin и Ferrari заедно в единичен гараж? (6)
• 08.12.2009 — Новата ни автолюбов – Citroën C3 Visiodrive (8)
• 02.12.2009 — Камери, които засичат номера (6)
• 01.10.2009 — Три свежи реклами от улиците на Барселона (2)
• 30.09.2009 — Ice, Ice, Barcelona! (1)
• 26.03.2009 — Интересни факти за партизанската болница в Церкно, Словения (2)
• 17.03.2009 — 10 малки градски автомобила, с които паркирането не е чак такъв проблем (24)
• 08.12.2008 — Opel Corsa – Защо ми харесва толкова… (16)

Социални мрежи:

Една снимка пред едно огледало под един Tower Bridge.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

“Има доста провокации в руската преса”. Запомнете това изречение, произнесено от премиера Бойко Борисов днес в навечерието на внезапното посещение на руския премиер Владимир Путин в София. Защото то е твърде необичайно за управляващ български политик по адрес на “свещената крава” от Североизток . Само преди няколко дни Борисов отречете да е казвал пред ИТАР-ТАСС, [...]

Гледаш всички тези момичета и си мислиш “ох, котьо, три от вас и ще съм завинаги в рая”

Обаче, приятелю, ти не можеш да четеш мисли. За това включваме нашата машина за четене на мисли и виж какво ще ти се случи.

.

.

.

.

бр

бррр

брр-рррр

[time travel]

.

.

.

.

.

.

Сложна. Сложна задача постави сирийският президент Башар ал Асад пред нашата държава. От нас се очаква хем да отворим пред Сирия дверите на Европейския съюз от позицията си на негов заслужил член, хем, в качеството си на непреодолим международен фактор, да озаптим Израел да не се вихри много-много из Близкия Изток. Но изглежда тази задача е детска игра за нашата държавна глава г-н Първанов, защото тя (главата) добави и бонус: освен всичко останало, ще изнасяме и електроенергия за братския сирийски народ. Г-н Първанов знаел, че сирийците имали проблем с електричеството, а пък ние, понеже нямаме, ще помогнем. Обаче ето я и първата пречка. Все още си нямаме достатъчно атомни централи, а пък г-н Първанов, поне докато е държавна глава, не може да си построи, колкото и да му се иска и каквото и да е обещавал. Трябва да помоли да му я построи главата на правителството г-н Борисов, с когото, между другото, не са в чак толкова лоши отношения, колкото им се иска да изглежда. За късмет, напоследък г-н Борисов излъчва недвусмислена симпатия към проекта Белене. Може би в него вижда част от мечтата си да постигне поне една стотна от постигнатото от г-н Тодор Живков, тоест, ако през 1990 сме били най-отчайващо бедни в Европа, да успее да ни направи 100 пъти по-бедни. Очевидно за г-н Борисов няма да е никак трудно, преследвайки собствената си мечта, да сбъдне и мечтата на президента да си има АЕЦ и да изнася ток за Сирия. Но ето я и втората пречка. Срещу г-н Борисов се готви атентат, който може да сложи прът в колелата му (доколкото г-н Борисов има колела), преди да е построил АЕЦ-а. Дори се разбра и цената, която са готови да платят лошите (мафиоти и работодатели) за атентата – 400 хил. евро. За щастие, едва ли заплахата е сериозна. Едва ли даже има някаква заплаха – по-скоро става дума за амбициозен, но леко нескопосан опит на правителствения PR да предизвика съчувствие към управлението. Но дори и да има заплаха, г-н Борисов лесно може да се укрие в някой от имотите на знаковите си фигури г-н Цветан Цветанов и г-н Андрей Иванов. Оттам, необезпокояван, ще построи Белене, а ако пък нещо от енергетиката не му е ясно, ще наеме за консултант г-н Доган.

Въобще, външната политика на България е ясна. На базата на енергийната си интимност с Русия, заради която Путин ни идва на крака, ще електрифицираме азиатски и африкански „демокрации”. Те пък щи ни се подмазват и ще си въобразяват, че като се отъркват о нас, се отъркват о Европейския съюз. В наше лице, дето се вика, ще виждат трамплин към слугинския вход на Европа, макар че аз продължавам да не съм сигурен дали слугините използват трамплин, когато се прибират от пазар. Какво ще спечелим от всичко това ли? Ами, и аз не знам! Може би че ще станем свидетели на окончателния и необратим исторически триумф на прогресивните сили по нашите земи… Опазил Бог!

За в-к Пари, 12. ноември 2010

Tweet

Каквато е душата на три години, такава е и на сто.
***
Който може да плува, може и да потъне.
***
В усмихващо се лице стрела не пускат.
***
По-добре да си враг на добър човек, отколкото приятел на лош.
***
Където е права силата, там е безсилно правото.
***
Ако жената поиска, и през скала ще премине.
***
И на Конфуций не му е вървяло винаги.
***
И мъдрецът на хиляда пъти един път греши.
***
Кротостта често сломява силата.
***
Който пие, той не знае за вредата от виното; който не пие, не знае за ползата от него.
***
Ражда се тялото, но не и характерът.
***
Състраданието е началото на човеколюбието.
***
Талантът не се наследява.
***
От тигъра остава кожата, от човека - името.
***
Ощипи се и ще разбереш, боли ли го другия.
***
Ранното ставане на три добродетели е равно.
***
Клоните, които дават прохлада, не секат.
***
С никакви лекарства не можеш да излекуваш глупостта.
***
На мъдрия човек не водата, а ближният му служи за огледало.
***
Прекалено умният приятели няма.
***
Всичко, което цъфти, неизменно увяхва.
***
Утре кажи това, което искаш да кажеш сега.
***
И най-високата кула започва от земята.
***
Непосятото семе не пораства.
***
Децата на змията са змии.
***
Сакето е първото от сто лекарства.
***
Чувалът с желанията няма дъно.
***
Когато се множат законите и заповедите, расте и броят на крадците и разбойниците.
***
Изпуснатата риба изглежда по-голяма.
***
Да попиташ е срам за една минута, да не знаеш - срам за цял живот.
***
Добрата слава лежи, лошата тича. (Лошата слава се разпространява надалече)
***
Злата жена е като лоша реколта шестдесет години подред.
***
В науката кратки пътища няма.
***
Първата победа нищо не струва.
***
Богаташът е като пепелник - колкото е по-пълен, толкова е по-мръсен.
***
Денят има очи, нощта - уши.
***
Цветята на другите са по-ярки.
***
Прокълнеш ли човек, сам в две ями ще паднеш.
***
Блясъкът на златото е по-ярък от сиянието на Буда.
***
И Буда ще се разсърди, ако повече от три пъти го погалиш по лицето. (Търпението има граници)
***
Човешкият живот е мимолетен като утринна роса.
***
Ако проседиш три години на камък, и камъкът ще се загрее.
***
Дългият жизнен опит е по-сигурен от корубата на костенурка.
***
Лицето е огледало на душата.
***
Опитът е баща на мъдростта, паметта и е майка.
***
По-добре да бъдеш клюн на петел, отколкото опашка на бик.
***
Край добрите дела винаги дяволи се навъртат.
***
Този, който мирише лошо, своята воня не усеща. (Човек не вижда собствените си недостатъци)
***
Силният сокол крие ноктите си.
***
Възрастта на мъжа е неговия дух, възрастта на жената - нейното лице.
***
Излишъкът и лекарството ще превърне в отрова.
***
Правдивите речи не са красиви, красивите речи не са правдиви.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Каквато е душата на три години, такава е и на сто.
***
Който може да плува, може и да потъне.
***
В усмихващо се лице стрела не пускат.
***
По-добре да си враг на добър човек, отколкото приятел на лош.
***
Където е права силата, там е безсилно правото.
***
Ако жената поиска, и през скала ще премине.
***
И на Конфуций не му е вървяло винаги.
***
И мъдрецът на хиляда пъти един път греши.
***
Кротостта често сломява силата.
***
Който пие, той не знае за вредата от виното; който не пие, не знае за ползата от него.
***
Ражда се тялото, но не и характерът.
***
Състраданието е началото на човеколюбието.
***
Талантът не се наследява.
***
От тигъра остава кожата, от човека - името.
***
Ощипи се и ще разбереш, боли ли го другия.
***
Ранното ставане на три добродетели е равно.
***
Клоните, които дават прохлада, не секат.
***
С никакви лекарства не можеш да излекуваш глупостта.
***
На мъдрия човек не водата, а ближният му служи за огледало.
***
Прекалено умният приятели няма.
***
Всичко, което цъфти, неизменно увяхва.
***
Утре кажи това, което искаш да кажеш сега.
***
И най-високата кула започва от земята.
***
Непосятото семе не пораства.
***
Децата на змията са змии.
***
Сакето е първото от сто лекарства.
***
Чувалът с желанията няма дъно.
***
Когато се множат законите и заповедите, расте и броят на крадците и разбойниците.
***
Изпуснатата риба изглежда по-голяма.
***
Да попиташ е срам за една минута, да не знаеш - срам за цял живот.
***
Добрата слава лежи, лошата тича. (Лошата слава се разпространява надалече)
***
Злата жена е като лоша реколта шестдесет години подред.
***
В науката кратки пътища няма.
***
Първата победа нищо не струва.
***
Богаташът е като пепелник - колкото е по-пълен, толкова е по-мръсен.
***
Денят има очи, нощта - уши.
***
Цветята на другите са по-ярки.
***
Прокълнеш ли човек, сам в две ями ще паднеш.
***
Блясъкът на златото е по-ярък от сиянието на Буда.
***
И Буда ще се разсърди, ако повече от три пъти го погалиш по лицето. (Търпението има граници)
***
Човешкият живот е мимолетен като утринна роса.
***
Ако проседиш три години на камък, и камъкът ще се загрее.
***
Дългият жизнен опит е по-сигурен от корубата на костенурка.
***
Лицето е огледало на душата.
***
Опитът е баща на мъдростта, паметта и е майка.
***
По-добре да бъдеш клюн на петел, отколкото опашка на бик.
***
Край добрите дела винаги дяволи се навъртат.
***
Този, който мирише лошо, своята воня не усеща. (Човек не вижда собствените си недостатъци)
***
Силният сокол крие ноктите си.
***
Възрастта на мъжа е неговия дух, възрастта на жената - нейното лице.
***
Излишъкът и лекарството ще превърне в отрова.
***
Правдивите речи не са красиви, красивите речи не са правдиви.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Четете туитъра на ATP World Tour (официалният акаунт на мъжката тенис верига) и там виждате това:

Заинтересувани, кликате на линка и отивате на това:

Иначе казано отделът за връзки с обществеността се радва на публичността и как това привлича хората, но адвокатите вече са извадили томахавката. Те не се интересуват от такива неща като публичност, почитатели и прочие. Тук има копирайт! Как така някой ще ни рекламира без да ние платил!

---

| | Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email

Борисов и Путин имат още една обща страст, която малко трудно се връзва със суровите им характери. И двамата обичат да рисуват. Бойко е правил изключително точни копия на картини на Ван Гог, твърдят приятелите му. Руският лидер също често хваща четката. През 2009 г. негова картина, наречена “Украса на заледен прозорец”, бе продадена на благотворителен търг в Санкт Петербург за космическите 37 млн. рубли, или 1 млн. долара.

Двамта играят карате, карат хеликоптери, гледат кучета и масажират бабички.

Толкова страст има в тази ода, че са били нужни трима души, за да я напишат. На това му викали журналистика.

Както вече знаеш, като стане въпрос за пазаруване аз съм първа в редиците, развявайки огромен списък в ръка. Независимо дали ще отида в супер маркет, в козметичен магазин или ще се поглезя с нова дреха, пазарът ме разтоварва. Е да, стига да не надвиша собствения си лимит. Но от всичко, най-обичам да пазарувам нови, странни, екзотични или както искаш още го наречи, продукти и подправки. Мога да се разхождам с часове по рафтовете, да разглеждам внимателно продуктите и да чета и най-малките букви върху етикета. В такива моменти, когато не бързам, започвам да сглобявам продуктите още докато ги разглеждам. В такива моменти идват и идеите на теория, които разбира се, не винаги се получават на практика. Но важно е да има идеи.

След един такъв пазар, преди да започна да реализирам новодошлата идея си наливам чаша вино и премислям какво и как точно трябва да се случи (да направя) за да се получи замисленото наистина добре. Чашата вино отключва въображението още повече, потъвам в едно друго пространство, в което се въртят аромати, вкусове, текстури, цветове, цветове, цветове…

Какво се получава, обаче, когато пазарувайки пия вино? Не знаех, но ми се случи. Идеите се прескачаха една друга, всяка застрашавайки предишната, пред мен вече изникваха готовите ястия, помирисах ароматите, вкусих нещо желано… И как не, сред толкова разнообразие в новооткрития магазин на Be Fit.

Вече съм ти говорила за Be Fit и бисквитите с лавандула, които приготвих след един от пазарите ми там. А след този пазар, доволно разхождайки се с чаша вино сред рафтовете ми хрумна да приготвя нещо като брауни, но не съвсем. Взех основна рецепта за брауни, която модифицирах до неузнаваемост. Целта ми беше да бъде без глутен, какаото (шоколада) да заменя с брашно от рожков, исках да използвам меласа, много меласа и накрая да придам едно сезонно звучене на десерта, като сложа  в него сушени сини сливи и лешници. Заиграх се. И се получи. Мога да благодая на виното и на Be Fit.

Безглутенов сладкиш със сушени сини сливи, брашно от рошков и лешници

Десерта има превъзходен вкус, който не мога да опиша с думи. Представи си за каква еуфория от вкусове става въпрос. Комбинацията на продуктите се оказа не само сполучлива, но и очарователна.

При първия опит забелязах, че текстурата на сладкиша е ронлива. Обикновено при продукти без глутен се получава този дефект. При втория опит, промених технлогията. И се получи много добре.

Лешниците, които използвах са набрани от баща ми, от онова диворастящо дърво, за което съм ти говорила и преди.

Ами така е, с хубави продукти и с добро настроение, хубави неща се получават.

Забелязах, че сладкишът става по-вкусен след като престои 1-2 дни.

Продукти:

• 200 гр. меко масло
• 250 гр. захар
• 4 яйца от свободно отглеждани кокошки
• 100 гр. меласа
• 200 гр. сочни сушени сини сливи
• 50 мл. марсала
• 1 супена лъжица ванилова есенция
• 50 гр. брашно от рошков
• 50 гр. брашно от елда
• 50 гр. оризово брашно
• 50 гр. царевично нишесте
• 1 чаена лъжица бакпулвер
• 1/4 чаена лъжица сол
• 100 гр. едро счукани сурови лешници

Сливите се накисват в марсалата за минимум 30 минути. Пасират се в кухненски робот, заедно с течността.

Фурната се нагрява на 180°C. Форма за кейк с подвижни стени, с диаметър 26 см. се намазва с мазнина. На дъното се поставя изрязан кръг (26 см.) от хартия за печене. И той се намазва с мазнина.

Маслото и захарта се разбиват на пухкав крем. Добавят се яйцата, едно по едно, като след всяко се разбиват добре докато се усвоят от сместа. Следват меласата, пасираните сливи с марсала и ваниловата есенция. Всичко се разбърква много добре.

Отделно се смесват брашното от рошков, брашното от елда, оризовото брашно, царевичното нишесте, бакпулверът и солта. Добавят се към яйчната смес и се разбъркват добре. Сместа трябва да бъде сравнително гъста.

Сместа се изсипва в подготвената форма. Разпределя се равномерно. Поръсва се с едро счуканите лешници. Сладкишът се пече в предварително нагрятата фурна за 40 минути. Оставя се да се охлади напълно във формата и тогава се освобождава.

Втория магазин на Be Fit се намира на бул. Шипченски проход 18 (в търговски център Galaxy, ниво 1, срещу Била)

На пазар с чаша вино в ръка от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Детето трябва да расте уважавано, да зачитаме неговите предпочитания, неговия режим на хранене и това, което е добре за него.

Това не са думи на модерна майка или цитат от нова книга за отглеждане на деца. Цитатът е от интервю с най-обикновена българска баба, баба Рени, която е посетила форум Родителство, по съвет на своята дъщеря. Интервюто е публикувано в една млада медиа, наречена недвусмислено 50+ и обръща внимание на иначе подценяваната в интенет пространството група на големите хора.

Общата тема на материала е мястото на бабите в отглеждането на децата, а по-конкретната тема е: какво мисли съвременна баба за новите принципи в отглеждането на деца. Ще видиш, че има неща, които я вдъхновяват, както и неща, които не може да приеме.

Прочети цялото интервю тук.

Продукти за 4 порции:
8 кайма
4 яйца
500г картофи
4 домата
2 моркова
1 глава лук
1/2ч.л. сол
щипка червен пипер
щипка сух стрит босилек
150мл олио

Приготвяне:
Каймата се слага в касерола. Към нея се добавя рендосан лук, 1/2ч.л. сол, щипка червен пипер и щипка сух, стрит босилек. Омесва  се много добре. Покрива се с прозрачно фолио. Оставя се на хладно да се овкуси. Картофите се белят, измиват  и режат с къдраво ножче. Пържат се до златисто в силно загрята мазнина. Готовите картофки се отцеждат добре от мазнината. Слагат се в съд от йенско стъкло с похлупак. Каймата се разделя на 4. От нея се оформат 4 по- големии кюфтета. Доматите и морковите се измиват, почистват и стържат на ренде. Объркват се и се слагат на дъното на тавичка. Отгоре се разпределят 4- те кюфтета. В средата на всяко се прави вдлъбнатинка. Поливат се с 2- 3с.л. мазнина и 1к.ч. вода. Пекат се на умерена фурна 30- 40 минути. Изваждат се. Във вдлъбнатинките се чуква по 1 яйце. Връщат се във фурната, колкото да стегнат яйцата. В чиния се сервира по 1 гнездо. Обгражда се с доматен сос. По края, върху соса се подреждат пържени картофки.

Това е природният календар, който ни изпрати Моника от Пловдив.

Красиви есенни кошнички, направени от бели хартиени чиниики – Поли Генчева, ОДЗ “Незабравка”  и децата от ІІ група гр. Плевен.

Пана от есени листа – Надежда Цветкова от  ЦДГ “Митко Палаузов”, гр. Ахтопол.

Виргиния Захариева e издала досега три поетични книги:  Камъкът, който не слуша реката, Кокошката с зашитото око и Кадрил късно следобед. Автор е и на един роман – 9 зайци, който е на второ място в класацията за най-купувана книга от български автор през 2008. Предстои издаването на трети тираж.

Виргиния има 30 години опит във всички жанрове на журналистиката и публицистиката. Тя пише, лови звуци, изследва дебрите на психичното. Създателка е на аудио диска Български природни звуци и диска The hoise of meduza - sounds for creation. Специализирала е аналитична психотерапия в Швейцария. Има собствена практика като психотерапевт. Работи в областта на индивидуалната и груповата терапия. Главен редактор е на P.S - първото джендър списание в България.
Плува, играе тенис, кара сноу борд и уинд сърф.
Обожава Барон Мюнхаузен, особено заради умението му да се изважда сам за кокчето от водата.

На форума Виргиния Захариева ще сподели своя опит на човек, който наистина обича живота и себе си, а както е известно тази рядка порода хора има какво да каже за храната.

Какво е хубавата храна?
Koято има цвят, вкус, аромат и която точно в този момент ти се иска да
изядеш.

Кои са най-разпространените заблуди в България, свързани с храненето?
Говоренето и гледането на телевизия  по време на хранене.

Какво е здравословно хранене за вас?
Балансираното хранене.

Трудно ли е да бъдеш независим от вкусната храна!
Да, много ми е трудно.

Коя книга/блог за хранене бихте препоръчали?
Дългът към удоволствието на Джон Ланчестър и моята 9 зайци, в която
рецептите са персонаж.

РЕГИСТРИРАЙ СЕ за форум Храна!

Днешният пътепис ще ни покаже един особен вид човешка дейност, а и забележителна турситическа атракция – отглеждането на алигатори. Действието се развива във Флорида, а наш водач ще бъде Люси. Приятно четене:

За кожата на един алигатор

За повечето хора крокодилите и алигаторите са екзотични животни, които живеят далеч и срещата с тях се осъществява в зоологическата градина. За някои обаче, те са ежедневие и източник на прехрана. [caption id="" align="aligncenter" width="485" caption="Кожа на алигатор"][/caption]

В края на 60те години повечето представители на семейство Крокодилови намират място в Книгата на застрашените видове. Днес обаче, само във Флорида живеят над 2 милиона алигатора. Причината за това е, че много от тях биват развъждани във ферми. Това е законен начин за търговия с кожи и месо от алигатори и крокодили. Най-много ферми има в Луизиана, Флорида и Джорджия. През 60те квадратен фут кожа от алигатор се е търгувала за $6-$8, в края на 80те цената стига до $40. А днес в зависимост от качеството й, може да достигне до над $100. Около 1 милион крокодилски кожи се търгуват всяка година законно по света. Разбира се, алигаторите извън фермите са обект на интерес от страна на трапери с цел нелегална търговия на кожи. [caption id="" align="aligncenter" width="485" caption="Трима юнаци"][/caption]

Фермите за алигатори обикновено са и туристическа атракция.

Трудно забравимо преживяване е посещението в такава ферма. Поглеждам към блатиста площ и се опитвам да броя... Някои от обитателите й са на брега, а други показват само очите си над водата. Пак започвам да броя... Като всеки журналист, обичам цифрите. Отказвам се отново и питам работещите във фермата – обитателите на блатото са около 240. Най-големият, когото още търся, е дълъг около 3.70 метра и тежи около 450 кг. Възрастта му е между 50 и 60 години. Почти не е за вярване, че не мога да го намеря.

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

Блатото е оградено от двойна телена ограда. Като човек, който живее във Флорида, разбирам добре причините за това. Семейство Крокодилови често хапе или дори убива Семейство Човеци. Бебетата са отделени на друго място – живеят в нещо като наклонен басейн – така имат достъп до вода и суша едновременно. Бебетата са много симпатични – те са на възраст между 4 и 8 седмици. През първата година от живота си ще пораснат с около 25-30 см при диви условия. Във фермата ускоряват растежа им като увеличават храната. Бебетата са най-активната група – като видят хора, повечето се размърдват и забързано приближават оградата. Те са дълги около 20-25 см и издават смешни звуци – нещо средно между мъркане и ръмжене. Туристите имат възможност да ги нахранят със специални бисквитки. Това събужда интереса им мигновено. [caption id="" align="aligncenter" width="647" caption="Животинки"][/caption]

В друг подобен басейн живеят около 1-годишните. Изглеждат отегчени и мързеливи. Пробвам трика с бисквитките. Работи. Интересно е, че не се нахвърлят върху другите, по-скоро се състезават за наградата и се отказват веднага, щом тя полети към съседа им. Поради особеностите в зрението им – те виждат обекти встрани от телата си, но не отпред и отзад – понякога бисквитката пада извън полезрението им и остава да стои така. Впечатляващо е, че въпреки така известната им хищническа природа, останалите обитатели на басейна не проявяват интерес към храната, която стои в близост до съседа им. Човек почти би си пожелал и хората да имаха такава етика. За часовете, които прекарах във фермата, не чух никаква негативна реакция на едно животно към друго. Ръмженето беше насочено само към един от хората, които се грижат за тях – Джереми, докато ги хранеше – почти заслужено при това, след като той размахваше плъх под носовете им. Питам го дали е някога е бил ухапан. Казва, 7 пъти. Дори 2 пъти завършил на операционната маса. Недоумявам как човек се връща след такова преживяване. Казва, че като се занимаваш с диви животни, си подготвен, че рано или късно ще бъдеш ухапан. [caption id="" align="aligncenter" width="518" caption="Джереми в устата на алигатора"][/caption] Добавя, че отдавна си има вземане-даване с хищници – отглеждал тигър, лъв и мечка в дома си. Смее се, че като се родило детето му, трябвало да ги премести ...в задния двор. Вижда озадаченото ми изражение и не ми спестява и ...отровните змии. Питам го какво изважда алигаторите от равновесие – отговаря шеговито, че най-често това са хора, които се опитват да плуват с тях. Наблюдавам нервно как показва няколко трика на публиката – в един от тях поставя брадата си в челюстта на животното и разперва ръцете си встрани. Не показва и следа от страх. Питам го дали това животно е по-различно от останалите – може би е дресирано? „Мозъкът им е колкото човешки нокът, затова не могат да бъдат тренирани. Те са движени изцяло от инстинкти”, обяснява Джереми. „Светлината и топлината им действат добре, и въпреки, че изглеждат мързеливи на слънцето, много бързо се раздвижват”, потвърждава по-ранните ми впечатления той. Питам го дали продават само кожата или и месото. Оказва се, че тази ферма търгува само с кожите. Нямат възможост да обработват месото за продажба. Месото на алигаторите струва около $17-$21 за половин килограм. Тъй като се разваля бързо и трябва да се обработва по специален начин, много ферми не го преработват. Различните части на тялото на алигатора имат различен вкус. Най-крехко е месото около челюстта. Най-добре е да се приготви панирано на хапки или пържено. Някои сравняват вкуса му с телешко. Аз го намирам за по-крехко. Диетолозите определят месото от алигатор за по-полезно от домашното пилешко поради ниското съдържание на холестерол и мазнини и високото съдържание на желязо. Кожите определено са много атрактивни – те са здрави и се отличават с уникалност. Чанта от крокодилска кожа струва около $3500. Дизайнерите намаляват цената като използват по-малки парчета кожа или пък използват също и парчета питон. Цената се определя до известна степен от големината на чантата и от големината на отделните парчета и това дали се изисква да са от определена част на животното, например гръбнакът. Естествено, на пазара има много имитации на кожи от алигатор или крокодил – някои синтетични, други пък са кожи от други животни, пресовани по определен начин, за да придобият характерния релеф и люспи. Единственият начин със сигурност да се разбере дали кожата наистина идва от крокодил или алигатор е да се намокри леко – ако е истинска, ще се появи характерна миризма на риба и блато. Понякога тази миризма е доловима дори и без вода, но често е отстранена при процеса на обработка. Както вече казах, посещението в такава ферма е трудно забравимо. Светът на Семейство Крокодилови е движен от собствените си закони и със сигурност – от закона на зеления долар.

Поздрави, Люси Рикспуун Автор: Люси Рикспуун Снимки: авторът Други разкази свързани с Щатите – на картата: КЛИКНЕТЕ НА РАЗКАЗА

Честно казано, мислех си че това се е случило преди 5-10 години, но ето – Сони пенсионира оригиналния касетъчен Уокмен.  Символът който класифицираше готините от не толкова готините съученици в основното училище, и с който съм изкарал хиляди часове по автобусите на път от и за гимназията, вече го няма. Или поне не можете да си купите нов. Ден преди деветата годишнина на iPod, факелът официално е предаден. (Макар че замяната му започна още с дискмените, всъщност едва iPod-ите го убиха окончателно)

С над 200 милиона продадени за почти 31 години в производство (от 1979 г.), Уокменът ми е почти връстник. Е, преди 1990-та тук придобиването му беше хмм.. трудно.  Но след това дойде времето на смесените касети (често записани директно от радиото) и музиката по улиците. Ех, носталгия…

via cnn (има и филмче)

---

| | Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email

Намирайки се на прага на собствената си метаморфоза, гъсениците за пръв път видели пеперуда.
Гъсеницата-ортодоксален консерватор изсумтяла: "Това е незаконно и аморално. Трябва да се арестува тази безотговорна особа и да се затвори в клетка. Нека пълзи по земята като всички нас."
Техно-гъсеницата тежко въздъхнала и горестно проронила: "Никога няма да ме превърнат в една от тях."
Гъсеницата-прогресивен либерал възкликнала риторично: "Как смее това лекомислено създание да лети свободно, когато пеперудите в Бангладеш нямат цветни телевизори, а пеперудите в Етиопия гладуват?"
Гъсеницата-будистка високомерно проточила "ОМ" и отбелязала: "За да летя, не са ми нужни крила. Достатъчно е да седна в поза лотос и ще отлетя на астрално пътешествие."
А гъсеницата-християнка се прекръстила и укоризнено промърморила: "Ако Господу беше угодно гъсениците да летят, той би ни дал крила."

Тимъти Лиъри "Неврополитика"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Намирайки се на прага на собствената си метаморфоза, гъсениците за пръв път видели пеперуда.
Гъсеницата-ортодоксален консерватор изсумтяла: "Това е незаконно и аморално. Трябва да се арестува тази безотговорна особа и да се затвори в клетка. Нека пълзи по земята като всички нас."
Техно-гъсеницата тежко въздъхнала и горестно проронила: "Никога няма да ме превърнат в една от тях."
Гъсеницата-прогресивен либерал възкликнала риторично: "Как смее това лекомислено създание да лети свободно, когато пеперудите в Бангладеш нямат цветни телевизори, а пеперудите в Етиопия гладуват?"
Гъсеницата-будистка високомерно проточила "ОМ" и отбелязала: "За да летя, не са ми нужни крила. Достатъчно е да седна в поза лотос и ще отлетя на астрално пътешествие."
А гъсеницата-християнка се прекръстила и укоризнено промърморила: "Ако Господу беше угодно гъсениците да летят, той би ни дал крила."

Тимъти Лиъри "Неврополитика"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ В България вчера стартира дългоочакваният нов политически проект на президента Георги Първанов, който се нарича “Алтернатива за българско възраждане” и вече стана известен в обществото като проектът АБВ. Обявен засега като гражданска формация, очаква се АБВ сравнително бързо да се превърне в политическа партия, която да играе важна роля в предстоящите следващата година президентски и местни избори. Макар да има конституционна забрана президентът да бъде и лидер на политическа партия, тя засега ще бъде заобиколена, като начело на инициативата застане друг човек. Въпреки това в Парламента веднага бе повдигнат отново въпроса за евентуално стартиране на процедура по импийчмънт на президента, защото така или иначе никой не си прави илюзии за истинската роля на президента Георги Първанов в създаването и развитието на новата партия.

Една от първите остри реакции по този повод дойде още преди време от премиера Бойко Борисов. Неотдавна той заяви, че на практика България вече няма президент, а това е жалко, защото страната се лишава от една важна институция цяла година преди мандатът на Първанов да изтече. Лидерът на БСП Сергей Станишев явно почувства заплаха от разцепление на левицата покрай проекта АБВ и заяви, че не приема съществуването на квазипартия, създадена от Първанов. Той каза, че БСП може да партнира с новата формация само ако тя се придържа към първоначалната си заявка да има характер на организация, която да стимулира развитието на гражданското общество в страната. Десницата засега не говори много по проекта на Първанов, но също отбеляза видимото  нарушение на Конституцията от сегашния президент и със задоволство коментира възможността неговите политически апетити да доведат до разцепление в БСП. Независимите наблюдатели засега са или силно критични, или твърде предпазливи по отношение на бъдещото развитие и роля на АБВ в политическия живот на страната. При всички случаи обаче те смятат, че могат да се очакват изненади и разместване на пластовете, след като едно социологическо проучване неотдавна посочи обществена подкрепа от около 17 процента за още дори несъздадената президентска формация, при едва 13 на сто за БСП. 

- Пламен, доколко реалистични са очакванията от обявения засега граждански формат, АБВ бързо да се трансформира в значим политически фактор за следващите избори? 

- Въпреки заявките, направени и вчера при откриването на учредителния форум, Фили, на практика всички са наясно, че намерението за стимулиране на гражданското общество, за създаване на гражданска формация, която да извади от някъде скрития експертен потенциал на българите и да го трансформира в алтернативни идеи за управление на страната, са само празни приказки. Засега те май се повтарят съвсем сериозно единствено от бившите десни политици, земеделците Стефан Личев и Борислав Китов, които са част от президентския проект, но двамата го правят очевидно с цел да успокоят съвестта си. Станишев също настоява на гражданския принцип в новата формация, но с напълно прозрачната цел поне да отдалечи във времето неизбежния удар, който по естествен начин ще нанесе тя върху БСП.

Иначе всички знаят, че, доколкото съществува истинско гражданско общество в България, то е с предимно десни нагласи и трудно ще припознае Първанов за свой водач. Същото важи и за онзи “експертен потенциал”, който се очаква да съществува в страната. Левицата и ДПС вече използваха и до голяма степен омърсиха в досегашното си управление част от българския такъв потенциал, по-рано НДСВ похарчи друга част от него, а всички останали сякаш гледат да се дистанцират от политиката – било за да запазят морала и себеуважението си, било за да изчакат подходящ момент и подходящ, по-скоро десен обаче, проект.

Така че гражданската формация АБВ на Първанов ще бъде буквално принудена от обстоятелството бързо да се трансформира в политическа партия, за да може поне с моркова на властта да привлече каквото е останало за привличане в политическите околности и пак ще опре до два вида хора – или откровени кариеристи, или некадърници, които се представят за експерти. И в двата случая истинска политическа алтернатива трудно ще се създаде и поддържа. 

- Има ли и други поводи за съмненията, че бъдещата президентска партия може да бъде наистина успешна като алтернатива на сегашното управление? 

- Има поне още два повода, но много важни, Фили. Единият е, че формацията, въпреки заявките с половин уста, че вероятно ще заеме някаква центристка позиция, на практика  се появява с напълно неясно политическо лице. При това го прави съвсем съзнателно, според мен. 

- Но това противоречи на нормалната политическа логика, тогава защо се прави? 

- Заради печалбата, свързана с ненормалната политическа логика, бих казал, за да подчертая парадоксалността на ситуацията. Очевидно Първанов и политическите архитекти около него все още намират, че в България има значима свободна територия за развитие на популизма, но този път тя се намира в лявата част на пространството. Преди няколко години, когато се появи партията на Бойко Борисов, такава свободна територия имаше в дясно и ГЕРБ я зае – съвсем привидно и на думи, разбира се, но всъщност нали точно създаването на привидности е един от основните белези на всеки политически популизъм.

Сега ставаме свидетели на подобен популистки подход, само че в ляво и това е съвсем очевидно. Както заявиха организатори от инициативния комитет – “не е време за обяснения кой е ляв и кой е десен, днес залогът е бъдещето на нашето отечество!” Аз лично винаги започвам много да внимавам, Фили, когато чуя внушения, че Отечеството е в опасност и някой трябва да го спасява. Още повече, ако въпросните спасители нямат ясна политическа физиономия, не се интересуват кой от техните поддръжници какви убеждения има, а искат само да бъдат подкрепени ей така, априори, защото са красиви, най-вероятно. 

- Добре, значи идеологическият мрак, който цари в новата формация, е единият повод за съмнение в нейния успех. Кой е другият? 

- Ако ми позволиш едно малко уточнение, Фили, говорим за идеологическия мрак, който на този етап съзнателно се поддържа в обществото по отношение на новата формация, както и вътре в самата нея. Не се съмнявам, че постепенно, с развитие на ситуациите, с приближаване на изборите и с привличане на все повече хора от левицата, този мрак в АБВ-то на Първанов ще започне да става прозрачен за все по-голяма част от политическата публика в страната. Имам предвид – доколкото някой в момента изобщо се заблуждава.

Втората причина за съмненията се поражда от имената и биографиите на хората, които засега са известни като учредители. Дори бившият стратег на левицата Александър Лилов онзи ден коментира, че един от основните му мотиви за скепсис по отношение на АБВ са лицата, които се спрягат като участници в проекта. 

- Какво не е наред с тези лица? 

- Голяма част от тях са в различна степен компрометирани в очите на българите, а някои направо са и провалени. Оставям настрани самия Първанов, той е тема за цяла книга, каквато колегата Иво Инджев дори вече написа. Но какво да кажем за генерала от полицията Красимир Петров, който е сред десетимата основни учредители на АБВ. Ами това е същият човек, който през януари 97-ма, по време на масовите протести срещу управлението на Жан Виденов, командваше полицейските части, нахвърлили се да бият невинни граждани пред Парламента и като озверели да ги преследват дори по уличките, далеч от самата сграда на Народното събрание. Какво да кажем за хора като ректора на Университета за национално и световно стопанство Борислав Борисов и бившия председател на организацията на евреите “Шалом” Емил Кало. Като споменавам Емил Кало, Фили, нямам предвид някакво антиеврейско внушение, а факта, че той, както и колегата му Борисов, са компрометирани фигури, доколкото през тъй нареченият Съюз за стопанска инициатива на гражданите са свързани пряко не с друг, а с Алексей Петров – човек, срещу когото има повдигнати тежки обвинения в съда и считан за един от босовете на българската мафия. Самият Костадин Паскалев пък, кмет на Благоевград и засега една от водещите фигури в проекта АБВ, макар да има донякъде реална политическа физиономия, се свързва повече с миналото, отколкото с бъдещето на политиката в България. Мога да изброявам още много, но и това е достатъчно, за да се заяви с ясно съзнание, че ако не пълни сто, то поне 95 процента от хората, които в този момент участват в проекта на Георги Първанов, са фигури с донякъде известни имена, но с твърде малък потенциал за реално обществено влияние. Да не говорим за генериране на нови алтернативни идеи и управленски решения. С други думи, по подобни поводи  маргиналните общества в България обобщават, че нов бардак със стари труженички не става. 

- Пламен, а доколко са основателни страховете на Сергей Станишев, че БСП ще пострада сериозно покрай новата президентска формация, като се превърне в банка за политическо кръвопреливане към АБВ? 

- На самото учредяване вчера, Фили, присъстваха петима души от водещите фигури в БСП – депутатите Мая Манолова, Стефан Данаилов, Евгений Желев и Кирил Добрев, както и евродепутатът от левицата Ивайло Калфин. Засега не е ясно дали те ще се прехвърлят в новата формация на президента, но дори и това да стане, то ще се случи по-нататък, когато формацията от гражданска се трансформира в политическа. Така че непосредствено разцепление например в парламентарната група на БСП засега не може да се очаква. Друг е въпросът дали то няма да стане съвсем скоро- например ако Първанов има под ръка още няколко привърженици от други политически сили и реши, че му е по-изгодно да създаде и поддържа своя собствена парламентарна група. Може би временно ще го забави възможността БСП този път да се включи, поне частично, в подетата вече инициатива за импийчмънт, но дори и това може да бъде само временно забавяне, не и да прекрати развитието на обективните процеси. Както казах – с наближаването на изборите, процесите на преливане от БСП към АБВ ще се засилят и ще обхванат не само високите, но и по-ниските нива в тази партия, доколкото вътре в нея си тлеят сериозни противоречия и недоволства.

Така че Станишев има основания да се притеснява от разпад на БСП. Макар че според мен реализацията на неговите притеснения за останалите българи ще бъде по-скоро добра новина.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Време е да си сменям мобилния телефон и се ослушвам за качествени оферти. И понеже си вра носа навсякъде, издействах си щедро предложение - да тествам за десетина дни мини таблета на Dell - Dell Streak с 5-инчовия екран.

Първи впечатления
Таблетът-телефон (има място за SIM карта) е с приличен 5 инчов екран, лек и тъничък - около половин сантиметър. Като размер идеално пасва на ръчището ми и спокойно се побира във вътрешен джоб на сако или яке. За летния сезон може би няма да е много удобен да се носи просто така, но за сезоните с връхни дрехи е много подходящ.

Образът е много ясен и ярък и с добра резолюция, вижда се ок, включително и на силна слънчева светлина. Аз не харесвам гланцовите повърхности заради отблясъците и заради мазните следи, които оставят пръстите по тях, но в магазина изглежда имат по-търговски вид от матовите и затова са на мода. Ако някой e чувал за матов таблет, да докладва. Екранът е multitouch, което принципно е страхотно удобство, но освен за приближаване/отдалечаване (zoom) за друго не знам как да го използвам.

Таблетчето дойде без калъфче и без упътване, тъй че преминах истински crash course (обучение с бой) едновременно по смартфони, android и таблети.

Знам, че iPhone и iPad са само с един бутон, докато Streak има няколко. Не ми пречеха. Трите бутона на лицевата страна са „Начало“, „Меню“ и „Назад“. Отстрани са спусъкът за фотоапарата, вкл/изкл и регулирането на звука. Реагират логично и има нужда от тях, особено от регулиращия звука. Малко не ми допада бутона „Назад“, защото мина време, докато науча, че има и функцията да гаси приложенията, освен да връща един екран назад.

Връзки
Както споменах, има място за SIM карта, USB порт, Bluetooth и WiFi интернет. Не съм пробвал интернет през SIM картата, тая карта ми е резервна, предплатена и нямам интернет. Обхватът на WiFi e приличен, по-добър от този на лаптопа ми (но все пак Streak много лесно го вдигам във въздуха и го насочвам насам-натам, за разлика от лаптопа). Производителят е взел малко идиотско решение USB-то да е някакъв си негов стандарт, така че ви трябва спец $$ кабелче за връзка. Хубавото е, че същия кабел се използва и за зареждане на устройството и че може да се зарежда от компютър.

Android 1.6
Това е операционната система, с която дойде моето таблетче. За пръв път пипам смартфон, не мога да сравнявам с други системи, но андроида ми харесва, особено опциите да си свалям допълнителен безплатен софтуер от Market. Интерфейсът е съвсем поносим.

GPS
Има система за позициониране, използваща Google Maps, и още не съм открил има ли възможност да се ползва без достъп до Интернет. С интернет се ориентира бързо и доста добре. Показва разумни маршрути (не знам само съобразени ли са с ремонтите по метрото).



Клавиатура
Идва с англоезична латиница, която е доста удачно проектирана, ако пишеш само на латиница, но няма как да компенсира липсата на кирилица.

Батерия
Батерията май не държи повече от ден при интензивна употреба, а и аз никога не я оставях да свърши. Винаги гледах да ми е добре зареден, за да си цъкам ;-). Ако човек го използва по време на път, може би трябва да си носи няколко заредени батерии.

Приложения.
- Браузър
Има множество полезни приложения, които си идват със системата. Иконките са разхвърляни между 4 тематични десктопа - 1 празен, 1 интернет, 1 мултимедиен и един социален.
Вграденият браузър - вероятно някакъв Chrome, работи добре, но май не е пригоден за натоварванията, на които аз го подлагам. Когато пусна моя Google reader през уеб с около 500-600 фийда, започва да се задъхва и понякога гърми, особено на по-тежките фийдове. Много е досадно като гръмне, защото трябва да стартирам браузъра отначало, който не помни къде е бил, а и материалът, който съм четял когато се е скапал браузъра, вече е маркиран като прочетен, та трябва да правя фокуси да го издирвам отново.

Инсталирах си допълнително и Opera Mini, има по-едър шрифт, автоматично приближаване на текстове и линкове (за всички страници!), и други екстри, но някои сайтове изглеждат доста по-добре във вградения браузър по подразбиране.

- Скайп
Добре бе хора, вие нормални ли сте – skype не е част от пакета по подразбиране, и дори няма читава версия за моя android (1.6)!? Вероятно идеята е била, чрез мобилните устройства на андроид Google Talk да измести skype от първото място за гласови комуникации. Слава богу, усетили са се, че няма да успеят, и от версия 2.1. вече има пълноценен скайп. Аз открих някаква прилично работеща версия за 1.6, махната от официалния сайт – Skype Lite, с една гадна характеристика - иска пари за разговори скайп към скайп. Моля? Така и не открих софтуер, който да играе ролята на нормален скайп клиент, всеки заместник си имаше собствени трески за дялане.

- Фейсбук
Има едно вградено приложение, с което може да се следят статусите на приятелите във Фейсбук, но не може да се лайкват и да се коментират, без да се пуска браузър, което е досадно. Аз си свалих допълнително още две приложения - едно за фейсбук чат (бива) и едно за целия фейсбук - и то бива, но гърми честичко.

- Gmail
Късметлия съм, че основният ми мейл е в gmail, защото има специален клиент за gmail. Отлично приспособен за ползване през мобилна версия, нищо не ми липсва.

- Звук и видео
Вграденият плеър е добър, но му липсваха някакви кодеци, затуй свалих нов плеър. Меridian, който свалих допълнително, позволява български субтитри в srt формат, но има гаден интерфейс на управление (всъщност няма такъв ;-)) и Video плеъра, който плейва, но няма субтири. Филмите или трябва да си ги намерите преоразмерени специално за малки таблети и телефони или трябва сами да си ги ресайзнете. Аз използвах втория вариант, прекодирайки в PSP mp4 (mpeg 4 + aac) с avidemux. Всичко се получи с перфектно качество, единствено моткането е голямо, докато мине един филм от няколко гигабайта през рисайза. Плеърите определено имат нужда от по-читав интерфейс. Отделно, има отлично приложение за youtube. Вграденото високоговорителче има леко тенекиен звук, затова трябва да се ползват слушалките.



- Камера и фотоапарат
Работи се лесно, но все пак това не е фотоапарат и няма нормален обектив, така че не чакайте чудеса, въпреки пикселите. За инцидентно заснемане/видео става идеално обаче, ако на човек не му е подръка фотоапарата/камерата.


- Диктофон
Звукът е с добро качество, но звуча супер смешно, все едно фъфля на записа. Welcome to the future ;-)

- Четец за електронни книги
Използвам QuickOffice за четец, нормално се справя. Ако можеше и да показва страниците на книгите в continuous mode - т.е. страниците залепени една след друга, щеше да е супер. Докато свикна, че зарежда само една страница наведнъж, доста попревъртах напред-назад. Но не работи много стабилно, например за големи PDF файлове (над 20 мегабайта) на сканирани книги. Вероятно и никога не е бил мислен за такава употреба.

Добавки
Какво си свалих допълнително:

Файлов мениджър
Много дразни липсата на файлов мениджър, така че сигурно в първите 30 минути си свалих доста приличния

Българска клавиатура.
Ако българските дистрибутори нямат право да слагат разни неща в кутиите, може да дават по една брошурка допълнително как да си пуснем кирилица. Уж съм грамотен, но без помощ от приятел не се справих. Bulgarian Keyboard mоддържа БДС. Дизайнерите на българската клавиатура са поспестили някои неща. Особено ме изнервя липсата на стрелки, така че като трябва да редактирам текст, трябва да се целя особено точно с пръстчетата в мястото в текста, което искам да променям. Много лошо решение е да се разположат Backspace и Enter клавишите един до друг, което вдига риска за изпращане на кофти написано съобщение, което тъкмо съм започнал да поправям. Да, изпратих 2-3 такива. Не бяха фатални. Също е досадно и изнасянето на @ и цифрите в отделен екран. Поне @ можеше да остане при буквите.

С какво не успях да се справя

• Не успях да подкарам торент клиент или поне дистанционно управление на торент клиент, така че зареждането с ново видео съдържание става доста бавно - трябва да ги свалям на големия компютър и след това да ги прехвърлям. Not cool.
• Не можах да си пусна Flash – нито като плъгин, нито като отделен плеър.

Какво не харесвам

• Липсата на скайп клиент по подразбиране.
• Екранът реагира само на докосване с пръст, но не и с някакви други предмети. Тествах с клечка за зъби, показалец от друг смартфон, молив, изключена химикалка и т.н. Не става. Само с кебапчестите ми пръсти, а понякога много трудно уцелвам правилния линк по страниците или пък точната буква.
• Сигурно заради Google Docs, в пакета не се предлага нормален безплатен офис пакет, а и в списъка на Market не открих, в който да мога да редактирам и да пиша документи. То ясно че никой не е луд да пише на такива машинки, но за корекции в последния момент са идеални.
• Понякога, докато обикалям из интернет, ми се появява на екрана надпис „this page cannot be zoomed“ (тази страница не може да се приближава, а защо да не може, да се чуди човек), стои твърде дълго и не мога да разбера как да го разкарам.
• Няма стойка за бюро.
• Няма Flash  по подразбиране.

Какво не посмях да направя
Да си root-на телефона, т.е. да добия пълни администраторски права върху него. Това ми трябваше за да си инсталирам програма за скриншоти (да си запазвам някои екрани като картинка за илюстрации)

Да си ъпгрейдна андроида до 2.1, за да си пусна последния скайп. Не ми се рискуваше заради каръщина да остана без телефон.

Какво ме домързя

Да сложа другата SIM карта и да пробвам 3G интернета.

Списък с желания

• Иска ми се да не беше специализиран USB порта, а да беше някой стандартен, и към него да мога да си връзвам клавиатура (една текстилна клавиатурка в джоба на раницата ще ми пасне супер) или мишка, а защо не и всякакви USB устройства. 
• Иска ми се българската клавиатура да идва по подразбиране и да е въпрос само на настройка. 
• Иска ми се и да имаше някаква най-елементарна светкавица към фотоапарата. 
• Флашът да работи по подразбиране.

Окончателно мнение
Чудесна играчка, която става и за сериозни нужди, особено за път, и може да замени повечето джаджи, които влача със себе си. Цената, обаче, не кефи много, особено при тая версия на андроида, без скайп, флаш и българска клавиатура – твърде много важни ъпгрейди трябва да си правя ръчно за такава цена. Айде, клавиатурата е лесна задача, наистина. Пак заради цената сигурно бих умрял от яд ако го повредя или го загубя. Засега пари за него няма да дам, но се замислям за писмо до дядо Коледа или за фейсбук група за събиране на средства ;-)