Тъжни тропици и едно умно издателство

11/15/10 14:06
(http://komitata.blogspot.com)

Тъжни тропици и едно умно издателство

Участвам в инициативата на издателство „Лик“ за предоставяне на книги на блогъри срещу рецензия. Идеята е страхотна и искам да я подкрепя. А искам и още книги ;-)

Аз си избрах книгата на Клод Леви-Строс „Тъжни тропици“. Причината беше, че това е автор, от който –

нищо не съм чел;
но е цитиран често от хора с много дипломи;
обикновено тия отгоре ги смятам за преструващите се, че са „твърде учени“ и исках да разбера от какво точно се прехласват;
в анотацията която прочетох отгоре-отгоре ставаше дума за пътеписи, а пътеписи си мислех, че бих могъл да преглътна от произволен автор.

А каква беше реалността?

„Тъжни тропици“ се оказа една грамадна тухла, с която почти всеки може да убие човек (536 страници!). Ако не бях поел ангажимент, сигурно щях да я оставя на 50-тата страница.

И добре че не я оставих.

С първите стотина страници се борих като прасе с тиква, още повече че бях на плажа. Ако има нещо, за което авторът да не го бива, това е теоретизирането. Безкрайни изречения по един абзац, неясни мисли, безкрайни меандри на разсъжденията. Аха-аха и бях готов да го разобличавам като фалшификатор.

Колкото повече обаче повествованието приближаваше Бразилия и джунглата, толкова по-интересно ставаше.

Разказва се преди всичко за три индиански племена – Бороро, Набмиквара и Тупи-Кавахиб, в чиито селища Леви-Строс е прекарал години. И тогава вече книгата става магическа и не ти дава сърце да я оставиш. Има и снимки.

Пътешествието в обществата на тези хора, които живеят по начин, съвсем различен от европейския, които ядат странни неща, които имат интересни разбирания за брака, смъртта и дипломацията е от близка дистанция, с много любов и разбиране. Няма и грам превъзходство на „цивилизования“ бял човек над „диваците“.

Наблюдението над тези племена дава възможност на Леви-Строс да погледне под неочакван ъгъл собственото си общество и в заключението творчески да интерпретира понятия, които в „цивилизования“ свят приемаме за даденост - класовите различия, престъпленията и наказанията, моралът в семейството и отговорността на лидерите. Сигурно и настъплението на нацизма и съдбата на евреите също са го подтикнали към размисли.

Определено е книга, възбуждаща въображението и стимулища мисленето.

Казват, че Клод Леви-Строс е структуралист и позитивист. Не разбрах точно какво значи структуралист, но разбрах какво значи „позитивист“ и аз май съм такъв (смятам за наука доказаното с експеримент). Изненада ;-)

Ще сложа и цитати от книгата по-нататък.