"за Бога братя, не купувайте" беше култова фраза преди доста години на един не много запомнен във времето роден политик повтарям я, защото мисля, че безумието от купувани-на-вятъра-безсмислено-тъпи-китайски-чупливи-играчки трябва да спре. сега. незабавно. веднага. каква е реалността? в масовия случай средностатистическото българско дете живее (минимум) с около 10 пъти повече играчки отколкото ...

“Швеция има много какво да се поучи от нас, имаме най-добрата данъчна политика в ЕС. Това каза вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков, който се включи в среща с представители на бизнеса и правителството. Коментарът на министъра е по повод изказване на еврокомисар Кристалина Георгиева на срещата, че Швеция е успешен пример за излизане от [...]

Днес, без да искам, съм отключил агресията на някакъв гражданин, който вървя след мен близо една пресечка разстояние на столичния бул. “Витоша” , крещейки почти в ухото ми” : “ Да живее Русия”, “Да живее АЕЦ “Белене”, “ Вън английско говорещите от България” , “ Че ги избием всичките”, “ Смърт на американските паразити” ( [...]

Ок, не се сдържах. За няколкото години живот на този блог съм се въздържал да пускам снимки с моята физиономия – причината е проста – има къде, къде по-интересни неща.

Но, винаги има пръв път.

Да се фукаш със снимки на известни личности в блога е тъпо.

Да видиш Al Di Meola да свири на два метра от теб е велико.

Да видиш Al Di Meola в Кривото, да си размениш два лафа и ръкостискане, след което да се снимаш с него.

Е, това е безценно.

Ps. Това отзад е Gumbi Ortiz.

Pps. За хората, които не искаха да пият една бира с мен в Кривото след концерта… поздрав.

Всеизвестно е, че вълка краката му го хранят. Тичал един такъв из гората в търсене на храна и дотичал - паднал във вълча яма. Повил към луната, както си му е ред и решил, че е време да се измъква. А-ха да скочи и на главата му паднал заек. Вълкът го изял без да му мигне окото. "Напълних си стомаха, трябва да дремна, пък все някога ще успея да се измъкна оттук" - помислил си вълкът и захъркал на дъното на ямата. Събудила го поредната жертва, попаднала в капана. Злочестата животинка последвала участта на заека. Процесът на храносмилане бил към края си, когато в ямата паднала следващата жертва. Този път било младо глиганче. И него го застигнала съдбата на предшествениците му. Изведнъж мисъл осенила вълка:"Защо да бягам по цели дни и нощи в търсене на храна, като сама ми пада в устата? Ще остана тук!"
Но вълчото щастие не продължило дълго. Тъкмо си отял за една седмица, охранил се прилично, отспал си и пристигнали ловците, които изровили ямата. Без да се замислят, застреляли вълка и занесли яки на жените си.
Така безславно загинал рационализаторът на вълчия живот. А поуката е проста: да не променяш нищо в устоите на мирозданието - те не са измислени от теб и не е твоя работа да ги модифицираш.

Всеизвестно е, че вълка краката му го хранят. Тичал един такъв из гората в търсене на храна и дотичал - паднал във вълча яма. Повил към луната, както си му е ред и решил, че е време да се измъква. А-ха да скочи и на главата му паднал заек. Вълкът го изял без да му мигне окото. "Напълних си стомаха, трябва да дремна, пък все някога ще успея да се измъкна оттук" - помислил си вълкът и захъркал на дъното на ямата. Събудила го поредната жертва, попаднала в капана. Злочестата животинка последвала участта на заека. Процесът на храносмилане бил към края си, когато в ямата паднала следващата жертва. Този път било младо глиганче. И него го застигнала съдбата на предшествениците му. Изведнъж мисъл осенила вълка:"Защо да бягам по цели дни и нощи в търсене на храна, като сама ми пада в устата? Ще остана тук!"
Но вълчото щастие не продължило дълго. Тъкмо си отял за една седмица, охранил се прилично, отспал си и пристигнали ловците, които изровили ямата. Без да се замислят, застреляли вълка и занесли яки на жените си.
Така безславно загинал рационализаторът на вълчия живот. А поуката е проста: да не променяш нищо в устоите на мирозданието - те не са измислени от теб и не е твоя работа да ги модифицираш.

Какво да ги правим, да ги избираме или да ги назначаваме тези пусти районни кметове на София, Пловдив и Варна?! Синята коалиция в лицето на лозенския кмет (и мой приятел извън политиката) Прошко Прошков казват да се избират, защото това били ценностите на демокрацията за децентрализация и максимално широко представителство. Всъщност болката на сините е, че ако не се избират кметовете, те вероятно няма да имат нито един, а така поне могат да разчитат на гласовете на някои кисели гражданя, които винаги ще повдигат озадачено вежди пред знаковите фигури на ГЕРБ. ГЕРБ пък иска районните кметове да се назначават, защото си правят сметката да прецакат гражданята и да им назначат по административен път по някоя своя знакова фигури, та да се озадачат  още повече гражданята и още повече да се вкиснат.

Аз пък предлагам друго. Да се преразгледа коренно административната структура на София (а и на Пловдив и Варна), като се изхожда за удобство от допускането, че общината се управлява различно от държавата. Държавата се грижи за националната доктрина и всички произтичащи от нея приоритети, докато общината е по-скоро доброволно сдружение на собственици. И това се признава официално, защото иначе не би следвало данъците на хората да се определят като функция от цената на имотите им. Ако продължим в този ред на мисли, ще трябва да признаем правото на онези, които плащат повече данъци да искат с тези данъци да се решават техни комунални проблеми, а не комунални проблеми в кварталите на онези, които плащат по-малко данъци. Защото се получава така, че ние ще си плащаме щедро и прещедро за дядовите си апартаменти и магазини, но кмета на София го избират с гласовете от Люлин, Младост, Момкова, Момина махала, Модерно предградие, Бакърена и Чугунена фабрика. Гласове на хора, които даже не са родени тук, а много от тях все още се водят по регистрация в родните си места и в столицата не плащат нищо. И като се възцари избраникът на Сульо, Пульо и Чугунена фабрика, той ще ми назначи на мен районен кмет, за да нямало било разнобой в политиката!

Но да се върнем на това, което предлагам – да се обособи един район „Център”. Мнозина ще кажат, че е трудно да се определят границите му. Да, ако слушаме агенциите за недвижими имоти, всичко е „идеален център”, обаче аз ще очертая много ясно новия район. Забиваме, значи, един въображаем пергел в народното събрание (като внимаваме да не пронижем Цецка Цачева), разтваряме го някъде до Полиграфическия комбинат и започваме да въртим. Окръжността не е идеална, но очертава адекватно границите на район „Център”: Борисовата градина, Лозенец (до телевизионната кула), семинарията, Японския, НДК, Пирогов, пл. „Възраждане”, Лъвов мост и (с известен компромис) гара Подуяне, Ситняково и там кръгът се затваря. Ето ги границите на район „Център”. Неговият кмет няма да се назначава от никого, а ще се избира при строги лустрационни изисквания към избирателите.  Всички местни данъци и такси ще остават в района. Влизането с автомобили ще е забранено, с изключение, разбира се, на живеещите и работещите в района. За живеещите ще е безплатно, а за работещите ще има тъмносиня, биеща на безнадеждно черна зона. Ако искат. Ако не искат, да идват с градския транспорт… Стоп! Градския транспорт.

Ще се намерят теоретици в областта на политиката и местното самоуправление, които ще възразят, че ако се конституира такъв столичен район, то откъде ще минава метрото и другия градски транспорт. Ами, през него, разбира се! Не ставайте смешни! Само че Столична голяма община ще трябва да си плаща на район „Център”, защото ще развива стопанска дейност, а именно градски транспорт, върху територията на района. Ще трябва също да си плащат и „Топлофикация”, „Софийска вода”, енергото и прочие заинтересовани. Ще трябва да си плаща и държавата, защото, да припомня, всички министерства са нацвъкани на територията на район „Център”. Да не говорим за разните там президенства-мрезидентства, парламенти-марламенти и министерски съвети-мъвети! Смятате, че е несправедливо такава далавера да се дава на район „Център” ли? Помислете само каква ще е далаверата, да речем, на район „Гробищен” и пак ще си говорим. А каква е далаверата на Люлин-Мюлин, Бакърена и Чугунена фабрика и т.н. ли? Ами тяхната далавера е, че ще имат избран с техните гласове кмет на голяма община, малко ли е!

Като казах кмет, та се сетих. Някой може би ще попита: добре, ще направим район „Център”, това е ясно. Но кой ще му бъде кмет? Ех, пък и вие… Ами то е ясно – аз ще му стана кмет. И тогава животът ще бъде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден!

Tweet

Гледали сте кинокомедии, в които строго облечени държавни мъже, събрани по официален повод, внезапно се превръщат в палячовци. Един се оказва без гащи, друг повръща, а трети се спъва в кабела на микрофона, преобръща катедрата, пада върху английската кралица, като успява междувременно да ритне в топките американския президент и да откъсне перуката от главата на германския канцлер.

Е, нещо такова стана в БГ-то по повод подписването на прословутия договор за „Южен поток”. Още по време на височайшото посещение на господарите от Кремъл беше ясно, че нещо не е наред. Бойко Борисов изглеждаше объркан, а Путин – ядосан.

Веднага след излитането на руснаците реакциите на българското общество разкриха две много големи загуби за ГЕРБ. Образованите, прогресивно мислещи хора бяха обезпокоени от флирта на правителството с руснаците, който подозрително приличаше на флирта на тройната коалиция отпреди две години. Друга група, пак прогресивни хора – онези, за които природната среда е ценност – бяха разгневени от твърдите ангажименти за дострояването на АЕЦ-Белене. Загубата на подкрепа в тези групи остава ГЕРБ заложник на по-малкио образованите, а това неминуемо ще тласка правителството към глупост и популизъм – за да запази подкрепата на Ихтиман и Кричим, след като е пожертвало, заради руснаците, подкрепата на София и Варна.

Ето моето предложение за договор между България и Русия за Южен поток

 

1. Ние от руската страна вярваме, че Южен поток е перспективен проект и имаме голям интерес от изграждането му. Затова сме готови да поемем всички рискове от реализацията на проекта.

2. В знак на добра воля българската и руската страна анулират договора за АЕЦ "Белене", който беше спечелен от руснаците без истински международен търг (тъй като предварително беше решено, че до търга ще се допусне само руска технология). Ако българската страна реши да строи нова атомна централа, тя ще организира истински международен търг, на който ще бъдат поканени всички компании в сектора. Руската страна също може да участва.

3. Проектът Южен поток в България ще се изпълнява от компанията "ЮП" ЕАД. Компанията е 100% собственост на българското правителство. Всички потенциални печалби от проекта са за собственика на компанията.

4. "ЮП" ЕАД ще извърши всички инвестиционни разходи по проекта чрез кредит, без нито лев средства от българската държава или държавни компании, включително без държавна гаранция от българското правителство и без корпоративна гаранция от държавна компания. Компанията не може да ползва никакви данъчни облекчения, субсидии, държавна помощ или каквито и да са привилегии.

5. Руската страна, вярвайки че проектът Южен поток е безрисков, ще издаде пълна гаранция за кредитите на "ЮП" ЕАД. Това ще позволи полученият кредит да е нисколихвен. Ако компанията "ЮП" ЕАД не може да изплаща кредита, руската страна поема всички плащания по кредита без да има право на никакъв регресен риск към България или към "ЮП" ЕАД.

6. Транзитните такси за проекта Южен поток в България са фиксирани в евро и размерът им на километър за милиард кубически метра е не по-нисък от транзитните такси, които през последните 5 години руската страна заплаща за транзит на газ в България. Таксите не могат да се намаляват, но се увеличават всяка година с размера на инфлацията в България или инфлацията в Еврозоната (която от двете е по-висока).

7. Руската страна гарантира използване на пълния капацитет на газопровода Южен поток. Гаранцията се състои в газ за 1 милиард евро, който е депозиран в българско газохранилище. До изграждане на газохранилището гаранцията се предоставя във формата на депозит на Газпром от 1 милиард евро в БНБ. Строителните работи по Южен поток започват едва след като руската страна преведе парите.

8. "ЮП" ЕАД се подчинява на европейските регламенти, включително регламентите за либерализация на газовия пазар. България няма да иска никаква дерогация от европейските правила.

9. След стартиране на газоподаването по Южен поток, българската страна ще предложи миноритарен дял от "ЮП" ЕАД за приватизация през фондовата борса. Делът за приватизация е поне 25% от акциите.

Блогът за икономика 2010

Празните созополски улици са рядко явление, но след летния сезон градчето изпада в летаргия и опустява. С падането на нощта, дори и постоянните обитатели - котараците и гларусите, липсват.

Вътрешният министър Цветанов потвърди вътрешната информация на германския журналист Юрген Рот, която пък отдавна беше изнесена навън от Едвин Сугарев и Николай Колев- Босия, за криминалната връзка между бившия главен прокурор Никола Филчев и две поръчкови убийства. Цветанов обаче не коментира пред ТВ 7, а и не беше питан, най-съществената част от изявленията на германския [...]

Един текст, пратен ми от моя приятел Александър Стоянов. Той не е представен сега за първи път в блога. Предишният му текст – Империя на националните катастрофи- предизвика голяма дискусия в коментарите под нея (над 30 коментара). Откровено парливият му език е причина някои хора да се дразнят, но в написаното от него има доста истина. Трябва да има критика към обществото в неговото историческо развитие, за да можем да поправим грешки, които са допускани над 100 години. Затова смятам, че текстовете на Александър Стоянов си струват.

Той е завършил история в СУ, преди това заедно бяхме в профил История в Класическата гимназия. Заради силните си резултати по история, той не само бе сред най-добрите в историческия факултет, а сега и специализира модерна история в Холандия.

 

Съзнателно не написах заглавието на български, за да не привлека един друг тип трафик Но днешната тема е много буквално свързана със заглавието. Свикнали сме да слушаме за advertising bullshit, но колко често сте срещали advertising pigeonshit?

Pop Up е фестивал за алтернативна култура, който се провежда в Лисабон. За тазгодишното му издание организаторите са се изправили пред един доста типичен проблем във фестивалната индустрия: трябва ни нискобюджетен и атрактивен начин, по който да привлечем вниманието на целевата аудитория. Тъй като Лисабон не е малък град, целта е да се достигне до възможно най-много точки с рекламното послание.

Темата на тазгодишното издание на фестивала е „музикални номади”, а за символ на събитието е избран гълъбът. Въпреки че връзката между темата и това доста уседнало пернато не ми е напълно ясна, изръкоплясках наум, когато видях рекламната концепция. С какво свързваме най-често гълъбите? Постоянен глад, особена упоритост при измолване на храна и доста забавен начин на „крачене” по паважа? Да. Но има и още нещо – тяхното постоянно желание да покрият града с… бели отличителни знаци, да речем. Така се появило и решението за екипа на Pop Up – те засипали португалската столица със стикери на пилешко, така да се каже, ако. Разбира се, на необичайната реклама присъства и името на фестивала, мястото и датите на провеждане. С подобни стикери били покрити коли, сгради и дори хора в близост до фестивалната зона.

Подходът определено е оригинален и привличащ вниманието. В момента, в който ти мине неласкава мисъл по отношение на хвърчащият разбойник, „украсил” автомобила ти, забелязваш, че това е обикновена лепенка и в облекчението си все пак прочиташ за какво е цялата тази врява. А и самото заглавие на фестивала „Pop Up” се връзва прекрасно с тематиката на стикерите. От друга страна, представителите на контра-културата, които са основната аудитория на фестивала, вероятно също са оценили провокативния начин на промотиране. Една готина герила-идея от вида „И фестивалът пълен, и капакът на колата ви чист” – всеки печели

Още по темата:

1. Advertising Workshop
2. Много накуп
3. Не можеш да ме пропуснеш

Всички известни политици имат голямо его, но Борисов освен него си има и малко ехо. Казва се Волен Сидеров. Чу се тази сутрин на разсъмване от стобора на телевизионния екран. След дълга и многозначителна липса на мнение по въпроса за руските проекти в България Сидеров изчака категоричното ангажиране на ментора си с “Южен поток”, за [...]

Празните созополски улица са рядко явление, но извън летния сезон градчето изпада в летаргия и опустява. С падането на нощта, дори и постоянните обитатели - котараците и гларусите, липсват.

Продукти за 4 порции:
10 тостерни филийки
40г краве масло
200г шунка
5 триъгълничета натурално топено сирене

Приготвяне:
Тостерните филийки се срязват по диагонал на 2, така че да се получат триъгълничета. Мажат се с краве масло. Върху им се слага по триъгълно парче шунка. Топеното сирене се реже на парчета. Върху всеки сандвич се слагат по 2 парчета. Подреждат се в тавичка. Пекат се докато се разтопи сиренето и получи коричка. Сандвичите се поднасят топли.

Знаете, че криво-ляво крепя най-добрия сайт за пътеписи в българоезичното интернет пространство (освен, че съм скромен, съм красив, умен и богат ;-) Работата (по-скоро хобито) по събирането, систематизацията и публикуването на почти 1200 пътеписа (към момента) води до някои наблюдения и въпроси. Пътеписите не се подбират по място – т.е. изобщо не е задължително да са от чужбина и като цяло се старая ако не веднъж седмично, то поне два-три пъти в месеца да има пътепис от България.

Още един кораб чака на рейд (снимките са правени в един и същи ден с 3 часа разлика)

Какво можем да прочетем обаче за

двете перли на Балканите – Дубровник и Несебър

– на нашия пътеписен сайт?

Общото между двата града е, че са част от световното културно наследство, като разликата е, че Дубровник преживя няколкомесечна обсада и обстрел с лека артилерия по време на войните в бивша Югославия.

За Дубровник в сайта има отделна категория, в която към момента са публикувани около 15-16 пътеписа, колко обаче са разказите за Несебър? Без да правя специално търсене, но не мисля, че са повече от един (ако изобщо има)!!!

Защо в Дубровник всеки ден акостират 3 пътнически кораба, а когато това се случи с един кораб в Несебър, то това излиза в централните новини на националните телевизии?

Обяснението е просто и го оставям на вас, ето и малко снимки:

Агенция продава имот (Несебър)

А сега оставам на вас да намерите разликите между последните две снимки и да дадете обяснените защо имаме много разкази за Дубровник и практически никакви за Несебър

Снимките от Дубровник за мои (от Patepis.com), а снимката от Несебър е от сайта на агенция за недвижими имоти – т.к. не съм искал разрешението им да ползвам снимката, давам линк към обявата с която те продават имота, надявам се това да е достатъчна компенсация :)

И малко самореклама: Всичките пътеписи в Patepis.com - потърсете Несебър ;-)

Днешният пътепис с много приятен тон ще ни отведе до Венеция, за което ще ни разкаже Силвина. Приятно четене:

Из Венеция за кратко

Ако някой ви е казвал, че блогърите винаги отразяват събитията веднага, след като те се случат, да знаете, че не е бил съвсем прав. :) Макар че вече е почти август, а пътешествието ми до Венеция беше през май, надявам се, че не е прекалено късно да разкажа за него, че даже и да се включа в една блог-игра. Понеже не ме бива толкова в измислянето на истории, ще пробвам с краткия разказ за впечатленията ми от Венеция да участвам в блог-игра, от която мога да спечеля един от двата безплатни пропуска за семинара на Едуард де Боно в София на 23.09.2010 в НДК. Макар останалите участници в играта до момента да са прибегнали до художествената измислица (или поне така твърдят :) ), това, което ще прочетете по-долу, е самата истина – мисля, че да потърся връзката между тези на пръв поглед несъвместими неща в реалността е още по-голямо предизвикателство, отколкото да си я измисля. Дали това отговаря на правилата на играта решавате вие, читателите. Дълго се чудих какво мога да напиша за този град, което вече да не е написано или какви снимки да публикувам, които да не са били показвани и преди, макар и заснети от някой друг. Мога само да потвърдя, че Венеция е идеалното място за разходка – направих си такава и през деня, и нощно време под звездите. Макар че през голяма част от времето ме валя дъжд, а термостатът на климатика в хотела май не беше съвсем наред, забравях за всички неуредици, когато тръгнех по улиците… или когато се качвах в градския транспорт. Сигурно сте чували, че Венеция е градът с най-очарователния градски транспорт – водни автобуси или т. нар. vaporetto. Цялата атмосфера на града е уникална само заради това, че вместо улиците, по които се движим на всички други места, са заменени с вода. Допълват я тесните, симпатични улички, пълни с уютни ресторанти и магазинчета, пред които табелите и менютата са написани с истинско мастило, а не просто принтирани… Не ми се разминаха и веселите случки, като срещата с група сънародници на моста Риалто. По принип тълпата туристи, снимащи се на моста, е напълно нормална гледка, както и това хората да се изчакват един друг, преди да позират за снимка на фона на Канале Гранде. Докато чаках няколко пъти през тези няколко дни, снимах доста хора от различни националности, които искаха да бъдат заедно на фотосите си. В повечето случаи молбата „Ще ни снимате ли?“ беше само словесна, но… веднъж, докато си изчаквах реда за поредната снимка, една ръка ме смушка в реброто. Вярно, деликатно, но все пак… Едва след като привлече вниманието ми, собственикът на ръката ме попита на чист български дали бих го снимала с компанията му. Въпросната компания леко беше разбутала няколко азиатски туристи и се беше подредила усмихната на перилото на моста… Изводи за това как работи умът на българския турист и по какво се различава от средностатистическия турист от други нации няма да правя, оставям ги на читателите – аз само споделям факти. :) Още много бих могла да пиша, но тъй като смятам, че е по-добре Венеция да се види, вместо да се описва, спирам дотук с възторзите и ще завърша с кратка информация за това как да стигнете дотам, в случай, че сте се въодушевили. Авиокомпанията: Wizzair лети от София до летище Тревизо (TSF), откъдето има редовни автобусни линии до предградията на Венеция и до самия град. Хотелът: Хотелите в самия град са доста скъпи, затова отседнах в Местре, което се намира близо до самата Венеция и има удобен денонощен автобусен транспорт. Хотелът се казва „Aaron“ – в тиха уличка, уютен и симпатичен, но съвсем близо до гарата и до две автобусни спирки. Пожелавам ви да имате възможност лично да се докоснете до магията на Венеция, а ако тази публикация ви е харесала, според правилата на блог-играта съм длъжна да ви подканя да гласувате за нея в Свежо с бутона по-долу. ;) Автор: Силвина Снимки: авторът

Показвайки, че хората трудно могат да се мерят със „специализираната“ природа, няколко кози се изкачват (и слизат) по доста ужасно стръмна язовирна стена в Италия (Cingino). Само за да могат да поближат малко сол. Останалото го казват снимките (и филмчето)

(...)
прочетете останалата част от Кози по язовирна стена (2 думи)

---

| | Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email

(терапевтична приказка за деца, за най-малките)

Имало едно време три прасенца. Живеели си весело и дружно. Сутрин прасенцата работели в градината - окопавали лехата със зеленчуци. Наобед тичали да се къпят в реката, а вечер пеели и танцували, като весело помахвали с опашчици. Но веднъж пристигнал Големият Лош Вълк. Силно ударил по вратата и започнал да вие:
-Ей, прасенца, веднага отваряйте вратата! Страшно съм гладен и съм готов да изям което и да е от вас!
Прасенцата погледнали през прозореца, видели Страшния Вълк и опашчиците им се разтреперили от страх. Но смело отвърнали:
-Не, Вълчо! Няма да отворим! Не искаме да ни изядат като някакви морковчета.
Тогава Вълкът започнал да троши вратата. Разхвърчали се трески, къщичката се заклатила. Прасенцата разбрали, че домът им скоро ще се срути и Вълкът ще ги хване. Тогава се посъветвали шепнешком и най-голямото и най-розово прасенце се показало на прозореца:
-Ей, Вълчо! Не ни събаряй къщата! Съгласни сме - можеш да ни изядеш и трите наведнъж, ако желаеш!
-Така се говори! - одобрил Вълкът. - Отваряйте вратата и излизайте!
-Почакай! Още сме малки и слабички! Няма да се наядеш! Загрижени сме за теб, Вълчо!
-И какво предлагаш? - попитал Вълкът и се почесал зад врата.
-Поразходи се още една седмица, а ние през това време ще ядем каша три пъти на ден. Като се върнеш, ще сме охранени и вкусни. По-добре ще се заситиш!
Вълкът помислил още малко. Затова му се наложило да се почеше още веднъж зад врата.
-Хубаво! Само добре се хранете! - изръмжал той и си тръгнал.
Прасенцата не излъгали, яли каша по три пъти на ден. Поработят в градината - хапнат. Изкъпят се в реката - хапнат. Вечер потанцуват - пак хапнат. Яли прасенцата каша от елда, брашнена, овесена, оризова, ечемичена, просена, царевична. Яли с плодове и мляко. Яли солена, яли и сладка. Яли, яли.
След една седмица Вълкът се върнал.
-Хайде, прасенца, излизайте, както обещахте! - викнал Вълкът.
Едва изрекъл и вратата на къщичката се отворила. Трите прасенца изскочили навън. Но какви били станали! Пораснали, големи и силни! Големият и Страшен Вълк редом с тях изглеждал като кутре и ужасно се изплашил. Присвил уши, вдигнал лапи и заскимтял:
-Само не ме бийте, моля ви се!
Прасенцата се разсмели:
-Върви си! Няма да те закачаме, докато и ти не закачаш другите.
Вълкът хукнал с всичка сила към гората, но насред пътя се сетил нещо, спрял и викнал:
-А как пораснахте толкова?
-Каша ядохме! - в хор изгрухтели прасенцата.
"И аз ще ям!" - помислил си Вълкът и още по-бързо хукнал към гората.

Оксана Микало

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

(терапевтична приказка за деца, за най-малките)

Имало едно време три прасенца. Живеели си весело и дружно. Сутрин прасенцата работели в градината - окопавали лехата със зеленчуци. Наобед тичали да се къпят в реката, а вечер пеели и танцували, като весело помахвали с опашчици. Но веднъж пристигнал Големият Лош Вълк. Силно ударил по вратата и започнал да вие:
-Ей, прасенца, веднага отваряйте вратата! Страшно съм гладен и съм готов да изям което и да е от вас!
Прасенцата погледнали през прозореца, видели Страшния Вълк и опашчиците им се разтреперили от страх. Но смело отвърнали:
-Не, Вълчо! Няма да отворим! Не искаме да ни изядат като някакви морковчета.
Тогава Вълкът започнал да троши вратата. Разхвърчали се трески, къщичката се заклатила. Прасенцата разбрали, че домът им скоро ще се срути и Вълкът ще ги хване. Тогава се посъветвали шепнешком и най-голямото и най-розово прасенце се показало на прозореца:
-Ей, Вълчо! Не ни събаряй къщата! Съгласни сме - можеш да ни изядеш и трите наведнъж, ако желаеш!
-Така се говори! - одобрил Вълкът. - Отваряйте вратата и излизайте!
-Почакай! Още сме малки и слабички! Няма да се наядеш! Загрижени сме за теб, Вълчо!
-И какво предлагаш? - попитал Вълкът и се почесал зад врата.
-Поразходи се още една седмица, а ние през това време ще ядем каша три пъти на ден. Като се върнеш, ще сме охранени и вкусни. По-добре ще се заситиш!
Вълкът помислил още малко. Затова му се наложило да се почеше още веднъж зад врата.
-Хубаво! Само добре се хранете! - изръмжал той и си тръгнал.
Прасенцата не излъгали, яли каша по три пъти на ден. Поработят в градината - хапнат. Изкъпят се в реката - хапнат. Вечер потанцуват - пак хапнат. Яли прасенцата каша от елда, брашнена, овесена, оризова, ечемичена, просена, царевична. Яли с плодове и мляко. Яли солена, яли и сладка. Яли, яли.
След една седмица Вълкът се върнал.
-Хайде, прасенца, излизайте, както обещахте! - викнал Вълкът.
Едва изрекъл и вратата на къщичката се отворила. Трите прасенца изскочили навън. Но какви били станали! Пораснали, големи и силни! Големият и Страшен Вълк редом с тях изглеждал като кутре и ужасно се изплашил. Присвил уши, вдигнал лапи и заскимтял:
-Само не ме бийте, моля ви се!
Прасенцата се разсмели:
-Върви си! Няма да те закачаме, докато и ти не закачаш другите.
Вълкът хукнал с всичка сила към гората, но насред пътя се сетил нещо, спрял и викнал:
-А как пораснахте толкова?
-Каша ядохме! - в хор изгрухтели прасенцата.
"И аз ще ям!" - помислил си Вълкът и още по-бързо хукнал към гората.

Оксана Микало

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Има празник в града: тръбят фанфари, бърза, тълпи се народ – иде кралят ни, кривоногият, старият, гол като в баня, но горд. Той е гледка и смешна, и жалка, не помага високият сан. Люшка коремът си, цял барабан, тънки крачета — барабанни палки. Но повтаря му цялата свита: — Що за камзол! Колко фино ушито! – Младичка фройлина, ангелски тъпа, все се възторгва от сухото дупе: — [...]

С лека завист  взаимствам от страхотното заглавие на Пипилотка, за да кажа на глас някои притеснения, които ми се въртят в главицата напоследък.

Теорията на управлението е математическа дисциплина с малка популярност в България, описва се с уравнения, някои от които са сравнително прости, но има фундаментално значение за разбирането на физически, климатични, обществени (в това число икономически, демографски и т.н. ) процеси.

Съществуват уравнения за прехода (описващи т.нар. „преходни процеси“), които  могат да се сведат до емпирични правила -

"Колкото по-бързо се променя дадена система, толкова по-нестабилна е тя". Това може да си го представите по следния начин - за бърза промяна е необходима много енергия. Нормално е, щом помпате енергия (финанси, хора) с огромна скорост в дадена система, тя да бъде сериозно застрашена.

"Ако промяната е твърде бърза, достигането на ново стабилно състояние е проблематично и е свързано с големи трусове", - това е ефектът на махалото. Представете си топка, която пада от седмия етаж, когато стигне до земята тя изпитва нечовешки стрес и подскача няколко пъти за да се кротне в ново стабилно положение върху земята.

Какво забелязвам. През 2003г един скъсан кабел на дъното на Средиземно море предизвика сериозни трусове в българския интернет пазар.

През 2001 година атентатът срещу две сгради в центъра на Ню Йорк предизвика глобални политически размествания.

Вулкан в Исландия предизвика блокиране на въздушния превоз в цял свят и особено пострада Европа.

През 2010 година един паднал стълб наруши електроснабдяването на цялото южно Черноморие.

Звучи еретично, но тази изключителна нестабилност на обществото, в което живеем, показва потенциал за огромни промени, незадължително положителни. Другото име на такива внезапни и радикални промени е катастрофа.

Идеалът в момента е бързият растеж и това е разбираемо. Особено държави, които са живели бедно в продължение на дълги години (бивши комунистически страни, бивши колонии..) искат да бъдат свободни и проспериращи и издигат в култ бързия растеж. Цената на бързия растеж е нестабилността.

Икономическата криза се скрива от погледа, но май не си е тръгнала. Ирландия сдава багажа, Меркел предупреждава: „Ако фалира еврото, ще фалира и Европа“

Как, как точно реагираме в България? От коя страна на разлома ще се окажем - при успешните или при катастрофиралите?

Внезапното застрояване е типичен пример за нестабилна система.