РЕЗОЛЮЦИЯ на Седмото Национално събрание на Демократи за силна България

Дискусиите и новините за храната, от избора на почва за отглеждането ѝ до момента, в който е сервирана в чинията пред нас, винаги ще бъдат актуални. Аз живо се интересувам от това, с което се храня, не само защото имам нужда от енергия или пък да потуша шумотевицата в стомаха, когато съм гладна, а защото с избора на храната, която ежедневно приготвям вкъщи, аз избирам здраве и добро настроение.

Интересувам се и от хората със същите възгледи като моите, от тяхното мнение и опит. Казват, че се учим докато сме живи. Всъщност, учим се, докато искаме. Аз искам да науча повече. Ето затова ще присъствам на Форум Храна, на който лекторите са интересни личности, всеки специалист в своята област и съм сигурна, че от тях ще науча много нови и интересни неща.

Форум Храна ще се проведе на 27  ноември, събота в Модерен театър, София. Може да се регистрираш и да се видим там.

Форум Храна от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Вчера (18 ноември) получих едно хубаво съобщение във Facebook, една покана за изложба. Подател бе моя приятел и съученик в НГДЕК, Петър Станчев, който ми съобщаваше накратко, че открива експозиция със свои фотографии в софийското заведение, превърнало се в символ на алтернативното мислене, „Апартамента“. Освен, че сме се засичали в гимназията, аз редовно чета блога му „Напред и нагоре!“. Последната му статия пък стана хит, за съжаление, писана по не толкова светъл повод. Ето защо новината (пусната и в TBox и Академика), че е открил изложба ме заинтригува много.

„Една година на стоп“. Как изглежда това? Какво е чувството да пътуваш толкова време единствено на стоп. Да си видял много места, които сами те карат да крещиш от кеф, че са останали в ума ти. Гледки от Великобритания, България, Португалия, Мароко и Испания. Това разказва тази изложба, която ще остане един месец в „Апартамента“ (ул. „Неофит Рилски“ 68, до „Уго“).

Сметнах, че не може да се размине просто със съобщение, затова го помолих да поговорим малко за самия него, за пътуването на стоп, както и за изложбата.

 

Как дойде идеята за изложбата?

 

Съвсем естествено. Имах един куп хубави кадри след поредното си пътуване и ми се искаше да събера приятели на по чаша вино, да си поговорим, да се посмеем и да споделя емоцията. Получи се наистина прекрасно.

 

Защо в „Апартамента“?

 

Не си представям снимките си в галерия. Поне не и тези. „Апартамента“ е място с дух и амотсфера, то прекрасно пасва на усещането, което снимките създават. Можеш да седнеш с чаша вино, да поговориш с някого, заобиколен от картинките. Харесвах „Апартамента“ до вчера. След вчера започнах да го обичам.

Какво е пътуването за теб и какво научи от местата, които си посещавал?

 

Пътуването е необходимост. Изискване, което душата и мечтите поставят на реалността. Научил съм много за себе си. Това е и заради начините, по които пътувам. Пътуването е калило най-силните ми приятелства. Научило ме е, че пътят и гледните точки към него са безкрайни, колкото и хората, които можеш да срещнеш „на стоп“. Много цвят има по този свят, не можем да го гледаме едноцветно.

 

Кое място е останало в ума ти, което винаги ще помниш?

 

Не е едно. Имаше сега лятото един плаж в Кадакес, Испания – мястото, където Салвадор Дали е рисувал през летата. Плажчето беше голямо точно, за да се съберем аз и раницата ми и беше изцяло заобиколено от скали. Пред себе си имах един приказен залив, пълен с платноходки. Осъзнах, че светът в главата ми може да е по-красив и от илюстрация в детска книжка. Разбира се, има много такива места. Няма най-хубаво или най-специално.

Трудно ли е да се пътува на стоп?

 

Не. Нужно е човек да се отърве от страха и недоверието, с което гледа света. Това е единствената трудност. Другото е просто – заставаш на пътя с вдигната ръка и чакаш пътя да те отведе нанякъде.

 

Какво смяташ за национализма и в България нужен ли е. Не е ли по-добре да бъдем патриоти, да пазим страната си, а не да изграждаме доктрина върху омраза? Имаш ли представа как е в други държави.

 

По-добре е, разбира се. Убеден съм, че да обичаш мястото, към което принадлежиш е нещо безкрайно нормално. Това в никакъв случай обаче не трябва да затварят съзнанието и мисълта ти в това място. Патриотизмът е романтична фикция и не бива да се прекалява с нея. В крайна сметка, повечето неща на този свят, които си струват са някаква романтична фикция, но трябва да има разумна граница. Патриотизмът е чудесно поле за манипулация и много от хората не осъзнават това. Човек трябва да обмисля всичко, дори и да вярва в нещо.

Има ли гражданско общество в България?

 

Не, но има наченки. Нужно е време, за да се изградят достатъчно мислещи и несъгласни хора, които да са ядрото на това общество. Опасявам се обаче, че нямаме много време. България няма особено светло бъдеще пред себе си, ако сегашните процеси продължат. Българското население буквално изчезва, стопява се. Свестните хора са принудени да потърсят изход извън страната. След 20 години просто няма да има България – няма да има кой да работи, да изхранва тази държава. Няма да има квалифицирани кадри, няма да има инвестиции съответно. Огромен дял на възрастното население, неграмотност. Това е факт, но никой не говори за него. Злободневието тотално смазва.

 

Върху какво смяташ да наблегнеш в следващите месеци? Правиш ли планове?

 

Наблягам над оцеляването си през зимата. Студ, мрак – такива ужаси (смее се). Имам някакви идеи в главата си, но не знам дали ще са същите след месец-два. Чакам пролетта с нетърпение.

 

Ще развиваш ли повече блога си?

 

Да. Направих блога заради себе си. Провокира ме да запазя по някакъв начин спомените си, защото всичко избледнява с времето. Искам да мога да се върна към емоциите си от някакъв момент след време, когато ще имам нужда от това. Пък и помага да си направиш някаква ретроспекция и оценка.

Един много интересен калкулатор, базиран на базови знания по биология и теорията на вероятностите:

Въвеждате какви са Вашите очи, после – тези на партньора Ви, после – тези на родителите Ви, накрая – дали имате братя или сестри с определен цвят очи. Щракате на „Calculate“ и готово.

Очите на нашите деца имат шанс да са:

• 5,1% сини
• 8.5% зелени
• 86.3% кафяви

Изпробвайте калкулатора сами, много е лесен и удобен. Чудим се само в коя категория се вписват т. нар. пъстри или пък сивите очи, но да не издребняваме…

Сподели тази публикация:

Подобни публикации

• 11.11.2010 -- Издаване на задграничен паспорт на бебе (12)
• 27.10.2010 -- За майките-пушачки (8)
• 04.08.2010 -- Книги за родители и бебета (5)
• 26.06.2010 -- Анкета: Имате ли деца? (4)
• 24.02.2010 -- Цветови тест за професионална ориентация (5)
• 17.11.2010 -- Шофирането в София – Survival Guide в 10 съвета! (8)
• 03.11.2010 -- Най-добрите (и най-лошите) зимни гуми според ADAC (11)
• 12.08.2010 -- За една детска площадка (3)
• 11.07.2010 -- Благодаря ти! (39)
• 06.04.2010 -- Как да си поръчате пържола, ако ходите в САЩ или Великобритания (7)
• 24.11.2009 -- Имате ли точно око? (6)
• 28.10.2009 -- Броеници (20)
• 02.04.2009 -- 10 факта за розовия цвят, които може би не знаете… (2)

Министерството на външните работи на Република България

 

Представителството на УНИЦЕФ

 

Посолството на Държавата Палестина

 

имат честта да Ви поканят на тържествено честване

 

по случай Международния ден за солидарност с палестинския народ на 02 декември 2010 г. (четвъртък) от 17,30 ч. в Театър „Българска армия“, ул. „Г. С. Раковски“‘ № 98, София.

В програмата па тържеството са включени тържествена вечер и прожекция на палестинския игрален филм „ Солта на морето „.

Поканата важи за неограничен брой гости. С Вашето присъствие Вие изразявате подкрепата си към палестинската кауза,

 

Благодарим!

 

Събитие във Facebook

Британският премиер аноснира промени, които ще позволяват на гражданите да проследяват всички правителствени разходи и правителствени договори и поръчки, над 25 хиляди пауда.

Според Камерън: "Това е крайпътен камък в живота на това и, надявам се, на бъдещите правителства. Нашата амбиция е да бъдем едно от най-прозрачните правителства в света. Отворени за това, какво правим и решителни за това, какво харчим…"

Той подчертава, че британците ще могат да видят ежемесечно актуализирана информация за това, какви са разходите над 25 хиляди паунда, които всяко министерство извършва, а информацията ще бъде публикувана в Интернет.

Според премиера, хората ще могат да виждат милиони неща, за които харчи пари правителството и да сигнализират за нередности, когато ги видят.

Освен това, гражданите ще могат да искат и ползват правителствена информация за социални или комерсиални цели.

Камерън завършва с думите: "Вие ще имате толкова информация за това, какво прави правителството, как харчим парите ви и какви са резултатите. Ползвайте я, дръжте ни отговорни! Заедно можем да дадем пример за това, как изглежда модерната демокрация!"

Сега изгледайте и сравнете речта на Дейвид Камерън с думите на Борисов за голите дупета, или начина, по който той отговаря на журналист от Нова…

Една сензация разтърси публичното пространство – Бойко Борисов вече не е на първо място по рейтинг. Ако новината беше, че Еверест вече не е най-високият връх, нямаше да е толкова шокираща. Това е бунт против природните закони. Върху симпатизантите на ГЕРБ новината сигурно има въздействието на слънчево затъмнение над първобитно племе. Но ако не той, кой?!

Отговорът е интересен и навежда на размисъл – българският политик с най-голямо одобрение според „Галъп” е Кристалина Георгиева. Като оставим настрана доколко тя е политик и то точно български, да поразсъждаваме над рейтинга й. „Галъп” казва, че тя е най-харесвана от 56% анкетирани, докато процентите на ББ и ЦЦ съответно падат на 47 и 41. Това аз си го представям така: взимаш 100 души и ги питаш кой е най-харесваният от тях политик и 56 от тях отговарят – Кристалина Георгиева.

Ще помоля „Галъп”, когато свърши с тези 100 души, да ми ги даде на мен, защото и аз имам да ги питам нещо. Любопитно ми е да разбера колко от тях ще отговорят на следните въпроси: коя е Кристалина Георгиева, в кой град работи, какво точно работи, кои са трите нейни политически акта през последния месец (когато се е качил рейтингът й със 7 пункта), които са се отразили пряко на живота ви или са отворили нови перспективи пред него, така че да ви накарат да я харесвате и одобрявате?

Опасявам се, че отговорилите смислено няма да са повече от 10%, макар че одобряващите я са цели 56% (не броим последния въпрос, защото на него няма смислен отговор). Разбира се, много повече – според мен над 90% от анкетираните – ще отговорят, без да се замислят, на въпроса кой увеличава пенсиите. Ще отговорят „президентът” или „кметът” в зависимост от това под въздействието на каква кампания се намират в момента.

Изнесените от Галъп резултати поставят един фундаментален въпрос: от какво зависи одобрението на публиката? Очевидно са нужни две неща: 1) името ти да е добре познато и 2) да не вършиш нищо и в нищо да не се забъркваш. Затова и президентът, който и да е той, винаги е с висок рейтинг. Затова и Бойко Борисов направи рейтинга си по време, когато от него не зависеше нищо, не му се налагаше да взима политически решения и не трябваше да прави нищо друго, освен да тича с кожената тужурка да го снимат телевизиите. Друг е въпросът защо той беше единственият главен секретар на МВР с такава патологична медийна активност, но на този въпрос ще търсим отговор отделно.

Изкушавам се от идеята за свой собствен комуникационен проект. Ще си измисля един въображаем човек и ще го нарека Иван Петров. После ще помоля медиите всеки ден да започват информационните си емисии по следния начин: „И днес Иван Петров не направи нищо. А сега водещите новини…”. След месец-два хората отдавна ще са престанали да чуват „не направи нищо”, но пък името Иван Петров ще им бъде до болка познато. И като ги попитате кого одобрявате най-много, ще отговорят – Иван Петров. Защото Иван Петров го знаят всички, а не е направил нищо лошо и в никакъв скандал не се е забъркал. Така, като се задържи за година-две на първо място по рейтинг, после можем от него да направим каквото си пожелаем – президент, премиер, кмет, бог на дъжда, селекционер на националния отбор по футбол, патриарх – въобще, каквото си искаме…

За в-к “Пари“, 19.11.2010

Tweet

Премиерът на Обединеното кралство Дейвид Камерън обяви как точно неговото правителство ще направи разходите си прозрачни. Вижте видеото, а после може да разгледате и специално създадения сайт, където скоро ще се появят и всички договори на държавните ведомства. Това говорене е различно от приказките за дупета и таралежи, не мислите ли?

Сподели във Facebook

Защо компании като BMW, GLOBUL, Aurubis избраха зеления път и как устойчиво
развиват бизнеса си?

Защо това е бъдещето на всеки бизнес?

Това са въпроси, зададени от организаторите на второто издание на Green Innovation Forum – платформа за обмяна на идеи, където всеки, занимаващ се с бизнес може да научи как компанията му да стане зелена и успешна. Своя практически опит ще споделят представители на InterfaceFlor, BMW, Microsoft, LufthansaTechnic, GLOBUL, Renault Nissan, Schneider Electric, Siemens, Каолин и други.
Всички тези истории за успешен зелен бизнес ще разкажат как промяната в компаниите е довела до по-мотивирани служители, по-добра репутация, намалени разходи и като резултат по-висока печалба.

За регистрации:
dnevnik.bg/greenforum
*25 ноември 2010

Ирландският финансов министър преди две години даде пълна държавна гаранция на всички банки в страната и заяви, че "това е най-евтиното спасяване на банки в света". Оказа се, че всъщност може да се окаже най-скъпото в света.

По онова време това беше модата в ЕС (и САЩ) – спасяването на банки беше разглеждано като начин за бързо излизане от кризата. До момента са похарчени трилиони и са дадени държавни гаранции за много повече, които разбира се увеличават рисковете за стабилността на публичните финанси (в Ирландия това е най-видимо в момента, но същото е и в други страни).

Въобще, разглеждането на държавните гаранции като нещо безплатно е широко разпространено. В България многократно поддръжниците на АЕЦ "Белене" твърдяха, че да се даде държавна гаранция за кредитите по проекта не трува нищо, но спестява разходи за лихви. Многократно в този блог и на други места е подкрепяна точно обратната позиция – държавните гаранции са скъпи, могат дори да имат катастрофичен ефект.

(Има едно изключение – Исландия остави банките да фалират, като гарантира средствата само на местните граждани. Който е давал пари на исландските банки, се нарежда в листата на кредиторите и се надява, че при разпродажбата на активите на банките ще се съберат достатъчно пари за да му се плати.)

През пролетта на 2010 европейските лидери – в нарушение на правилата – накараха Европейската централна банка да купува държавни ценни книжа "за да стабилизира пазара". Става въпрос за гръцки, португалски, ирландски, испански книжа. Т.е. пазарният натиск върху тези страни беше намален.

Сега вече е очевидно, че това не е решило проблема, а го е задълбочило. Първо, защото е довело до изкуствено успокояване в тези страни – вместо да правят по-дълбоки реформи и бърза бюджетна консолидация под пазарен натиск, те се поуспокоиха и започнаха да отлагат. Второ, защото ЕЦБ държи все повече и повече книжа на тези страни, което означава, че реализира загуби при спадането на цените им. А въобще няма да повлияе добре на еврото ако Европейската централна банка отчита загуби. Трето, защото политически се нарушава независимостта на ЕЦБ – а независимостта съществува именно за да предпази монетарната политика от политически натиск за "лесни пари".

През лятото на 2010 беше проведен "стрест тест" на големите европейски банки. Двете най-големи ирландски банки участваха в стрес теста, и двете минаха успешно. Само няколко месеца по-късно проблемите на ирландските банки повлякоха надолу ирландския бюджет, който трябва да налива нови и нови пари, за да ги спаси. Какъв е този стрес тест, през който минават успешно проблемни банки? PR мероприятие, вместо реални действия за стабилизиране на еврозоната.

За да докаже късогледостта и ограничения кръгозор на европейските политици, тези дни министърът на финансите на Франция каза, че ще използват слабостта на Ирландия, за да я накарат да вдигне данъците. Ако успеят с Ирландия, ще се пробват и с източноевропейските страни. Тогава край на надеждите за бързо сближаване на бедните страни и постигане на просперитет. Но кой ли се интересува от малките страни – големите си гледат краткосрочния интерес. Единствените, наистина заинтересовани от малките страни, са самите малки страни. Ако те подкрепят безкритично всяка глупост, излизаща от ЕС и не защитят собствения си интерес, ще страдат много и продължително.

Блогът за икономика 2010

След Джейми Оливър продължаваме представянията с Майкъл Полан – още един любим герой, който се бори за това храната ни да стане отново храна, а не онова храноподобно, което претендира, че е здравословно, полезно , с ниско съдържание на мазнини, което съдържа често повече от пет съставки и което, в крайна сметка, нашите баби не биха определили като храна (това са част от храните, които самият Майкъл Полан ни съветва да избягваме в малката и чудесна книжка Food Rules: Аn Еater’s Мanual).

Майкъл Полан е писател и журналист. Усилията му като автор са насочени към храненето - най известните му книги са  The Omnivore’s Dilemma и In Defense of Food: An Eater’s Manifesto.

Оставяме по-нататъшните коментари на самия него с този доста показателен текст.

За тези, които са пропуснали – отдолу е неговата лекция в TED за гледната точка на растенията.

и още: michaelpollan.com

РЕГИСТРИРАЙ СЕ за форум Храна!

От екрана на БНТ тази сутрин научихме от Ваньо Танов, бивш шеф на Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП) и настоящ началник на агенция „Митници“, че вътрешният министър от тройната коалиция Румен Петков е бил засечен да действа като престъпен бос. След Танов това потвърди и настоящият министър Цветан Цветнов. Ето какво каза [...]

Продукти:
2ч.ч. топла вода
1ч.ч. мармелад от шипки или сини сливи
1ч.ч. олио
11/2ч.ч. захар
1ч.ч. пшеничен грис
2ч.ч. брашно
1ч.л. бакпулвер
1ч.л. сода
1/2ч.л. канела
щипка индийско орехче
1/2ч.ч. смлени орехови ядки
1с.л. захаросани портокалови корички
1с.л. стафиди
150г черен шоколад

Приготвяне:
Взема се пластмасова касерола. В нея се слагат 2ч.ч. топла вода и мармаладът. Обърква се добре докато се получи гладка еднородна смес. Брашното се пресява. Обърква се заедно с 1ч.ч. грис и 1ч.л. бакпулвер и 1ч.л. сода бикарбонат. Брашнената смес се добавя лъжица по лъжица, като се редува с добавянето на олиото. Бърка се непрекъснато с дървена лъжица в една посока. Трябва да се получи гладко тесто. Добавят се 1/2ч.л. канела, щипка индийско орехче, смлените орехи, захаросаните корички и стафидите. Бърка се наново с дървената лъжица. Тестото се разпределя в намазана с краве масло тавичка. Пече се в предварително загрята фурна. Най- напред се включва само за печене отдолу. Когато десертът се надигне достатъчно се превключва на горно печене. Пробва се с клечка за зъби. Трябва да е напълно суха, тогава се счита че сладкишът е опечен добре. Реже се изстинал на ромбчета. Подрежда се в тортена чиния. Поливат се на зиг- заг с разтопен шоколад. Оставя се на студено да стегне шоколадът. Покрива се, но не плътно с прозрачно фолио. Консумира се на следващият ден.

Още не съм настроена на коледна вълна при това толкова топло време  навън….затова и ви показваме ”слънчевите букви” на Биляна Гецова ( публикува се със съгласието на mamaNAMALENA

Букви от филц,  направени и както винаги снимани от Биляна – mamaNAMALENA. Публикуваме и шаблони към тях, ако поискате и вие да си направите подобни. Много са красиви, нали!

Тази седмица и аз за първи път работих с филцови листове и съм възхитена от този материал. Страхотен е дори и за хора като мен, които изпитват панически страх от шевната машина.

Вижте още : Да научим буквите и От плат, прежда и конци

Шаблоните се отварят в PDF формат:

11 oт 15-те аватара са на анимационни герои, тоя мийм няма спиране

Само аз съм със снимка на реална историческа личност

Наш’то момче Митко Павлов избухва сутрин на живо от 9 до 11 “на вълните” на SofiaLive.bg

Излъчва от тях и докато води си гледа и фейсбука, та кючеците са на масата.

Слушай сега, защото утре не се знае, Бойко може да те е продал на руснаците.

Тия дни излезе калсацията за най-добър град за живеене в страната. Победиделят, Бургас, вече е представян на нашия сайт, но Петър иска да ни разведе из най-лошия в тази класация – Перник. Признавам си честно – ако Несебър имаше за жители хора като автора на днешния пътепис (който е перничанин) – в Несебър всеки ден щяха да акостират не 3 ами по 5 пътнически кораба на ден

Перник – най-ужасният град в България ;)

Вече всичко е ясно. В България най-сетне беше обявено, че Перник очаквано е най-ужасното място за живеене. В тази фоторазходка ще разберем защо това е така. Да започнем с прословутите пернишки кръвожадни типове. Както се вижда от снимките тук, в Перник действително живеят много неприятни люде като Адолф Хитлер, шпиц командите барабар с Баба Яга: [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Перник – роден град на Адолф"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Прародителят на Голфа шества из улиците на Перник. Хайл!"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="487" caption="Както Залцбург е роден град на Моцарт, Доплер и Караян – така Перник е роден град на Адолф и баба Яга"][/caption]

Миналата година на Дивотинското кафене в центъра на Перник моят приятел Чочо срещнал Вал Килмър и Антонио Бандерас, доказателство, че и чуждоземни съмнителни субекти са влюбени в декора на Перник. - И какво? - питам Чочо. - Каза ли им поне едно здрасти? - Ами, аз съм зает човек. Бях тръгнал да играя карти. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Резултатът от играта на карти се вижда на следващата фотография. Чочо заяви твърдо, че Халеевата комета ще се удари в Перник ако падне на карти от Бате Венци. Е, сега всички могат тук да установят с облекчение, че именно перничанин е причината за настъпващия Вселенски апокалипсис. [caption id="" align="aligncenter" width="554" caption="Апокалипсис и Армагедон ще започнат с Перник"][/caption]

Освен кръвожадни и лекомислени, перничаните са и ненадминати простаци. Така поне твърдят представители на българския интелектуален авангард - хора с по едно име: Слави, Иван, Андрей, Мунчо, Сульо и Пульо. Ето доказателствата, че това наистина е точно така: [caption id="" align="aligncenter" width="545" caption="Проста перничанка пренебрегва културно събитие"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="386" caption="Това не може да бъде, няма такъв филм"][/caption]

По-горе е един от най-старите български духови оркестри. Освен това в Перник се е състоял първият български рок-фестивал, било е през онази 1968... Още няколко неща са се случили първо в Перник: [caption id="" align="aligncenter" width="483" caption="Не, това не е вярно"][/caption]

Имало е ток докато много от чудесните днес български градове като Горна Джумая изобщо не са били в пределите на България. Перник освен с отвратителните си жители е прословут и с бетонената си грозота. И наистина: [caption id="" align="aligncenter" width="504" caption="Отвратително бетонен площад"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Занемарена къща в Перник"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="549" caption="Перник е известен с остарялата си инфрастркура: от крепостта са останали само голи стени..."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="561" caption="... а стълбите не се разчистват от прорасналите дървета"][/caption]

И накрай, солидарната Всенародната омраза към Перник все повече ми заприличва на нещо, което аз за себе си наричам Македонски синдром, болест добила вид на епидемия около българската река Вардар. Шизофренията иде от еничерската омраза към собствените корени, към печената тиква и провинциалната ни истинска доброта. След като не можем да бъдем заедно и презираме сами себе си, можем да потушим срама си с омраза към останалите там, към слабите, бедните, към онези, които никога не са имали шанс да бъдат големи хора като нас самите. А Българският флаг, омърлушен като своя град, още е над Пернишката крепост. Свикнал да е там последен както някога много отдавна... [caption id="" align="aligncenter" width="482" caption="„Ако мразим страната си и градовете си, мразим себе си“ (по Сандо)"][/caption]

Снимки: Стефан Шишков, Петър Иванчев, Милена Катошева Автор: Петър Иванчев Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="313"]– на картата: Кликнете на разказа за подробности

Снимка: Wikipedia

Вчера премиерът Борисов достигна нови ораторски висини в политиката. Защитавайки колегата си Цветанов, той каза: "Да мачкаш Цветанов е все едно да мачкаш таралеж с голо дупе́".

Чаках, чаках и чаках. То не бяха напразни надежди, не  бяха отлагания, не бяха драми. Самсунг го направиха този Froyo ъпдейт като мексикански сериал : сълзлив, с много обрати и напрежение. И ми писна и реших да обновя апарата си от Мтел по „втория” начин. Все пак не ми се отиваше по целия път към [...]